Желю Желев
Фашизмът (14) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

2. Превръщане на основната част от народа в тълпа

Безспорен факт е, че култът към личността на Хитлер стига до боготворене. По думите на Хамшик „фанатичната вяра в него и отдаването на почести стигнало до размери, за които много езически божества не биха могли да мечтаят“ (125). Алберт Шпеер в своите спомени, написани в Шпандауския затвор, твърди, че народът бил „омагьосан от него, както никога и никой народ в цялата световна история не е бил омагьосан“ (125). И това е истина. Огромният документален материал го потвърждава.

Разбира се, възможност за това дава на Хитлер изградената тоталитарна система, в която няма опозиция, опозиционни партии, критика, обществено мнение, различно от това на държавата. Напротив, в нея всички средства на пропагандата (преса, радио, кино, театър, масови събрания) са впрегнати да славят мъдростта на нацистката партия и нейния водач. И това е основното за едно научно обяснение на култа към личността на Хитлер, доколкото политическата личност не може да бъде разбрана извън връзката и с изградената политическа система.

Някои автори търсят обяснение за голямото влияние на Хитлер в някои своеобразни прийоми на неговото ораторско изкуство, на които и той самият смята, че дължи своето обаяние сред масите. Те се свеждат до следното:

1. „Ръководството на масите «е изкуство в най-точният смисъл на думата». И както и в другите изкуства, виртуозността се достига само в упорит труд“ (99–130). 2. „Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса.“ (99–131). 3. „Масата е като животно, което се подчинява на своите инстинкти. За нея логиката и разсъждението нямат значение.“ (99–131). 4. „Аз фанатизирам масата, за да направя от нея инструмент на своята политика“ (99–131).

А ето и пълния текст на съображенията, които Хитлер излага пред тогавашния гаулайтер на Данциг, Раушнинг:

„Моите противници ме гледаха с презрение — казва Хитлер. — Те се питаха със завист: как този човек има успех сред тълпите? Социалисти, комунисти считат, че масата е техен монопол. Те държаха залите за събрания, бяха господари на улицата. И ето изведнъж дохожда един човек и веднага се ражда голямо народно движение. Дело на случая ли е това или грешка в съжденията на масите? Да прощават тези господа, но те се заблуждават. И ние струваме нещо, ние, нашите усилия и методи.

Липсата на критичен ум в масата е безсъмнено едно обяснение, но не в смисъл, както го разбират нашите марксисти и нашите затъпели реакционери. Масата притежава свои органи за критика. Само че те функционират по различен начин от тези на индивида. Масата е като животно, което се подчинява на своете инстинкти. За нея логиката и разсъжденията нямат значение. Ако аз успях да създам най-голямото национално движение във всички времена, това е, защото никога не съм действувал в противоречие с психологията на тълпите, нито съм дразнил чувствителността на масите. Тази чувствителност може да е примитивна, но тя има постоянния и неизменен характер на природна сила. Когато масата е преживяла нещо неприятно, както в епохата на хлебните карти и инфлацията, невъзможно е вече да го забрави. Масата има твърде опростен мисловен и чувствен апарат. Всичко, което не може да разбере, я плаши. Само като се съобразявах с естествените закони, аз бях в състояние да я владея. Обвиниха ме, че съм фанатизирал масата, че съм я възбуждал. Вещите психолози съветват да успокояваме масите, да ги държим в състояние на сънливо равнодушие. Не, господа, тъкмо обратното е нужно. Аз мога да ръководя масата само когато е фанатизирана. Апатичната маса е най-голямата опасност за всяка политика. Апатията е защитата на масата, временно убежище, дремещи сили, които ще избухнат внезапно в неочаквана реакция. Държавник, който не вземе бързи мерки, щом види, че масите стават равнодушни, заслужава да мине под държавен съд…

Аз фанатизирах масата — продължава Хитлер, — за да направя от нея инструмент на моята политика. Аз разубедих масата. Накарах я да се издигне над себе си, дадох и смисъл и функция. Осъждат ме, че съм насърчавал най-ниските страсти на масата. Не е точно тъй. Ако аз се изправя пред масата с разумни аргументи, тя не ме разбира; но щом засегна у нея чувствата, които са и присъщи, тя приема веднага лозунгите, които и давам. В едно масово събрание няма място за мисълта. И тъй като имам нужда от такава среда, понеже тя единствено ми дава сигурно въздействие на моите речи, аз събирам колкото е възможно по-голям брой различни слушатели и ги карам по неволя да се смесят в една маса: интелигентни еснафи, както и работници. Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса. — Хитлер помисли малко, после продължи: — Имам вътрешно убеждение, че в изкуството да се влияе на масите никой не може да съперничи с мен, даже и Гьобелс. Това, което може да се постигне с пресмятане и хитрост, е от областта на Гьобелс. Но истинската власт над тълпата е нещо, което не може да се научи. И забележете добре, че колкото масата е по-многочислена, толкова по-лесно се владее. Колкото по-богата е сместа от човешки елементи, селяни, работници, чиновници, толкова полученото тесто приема характер на безлична маса. Нищо не излиза от ограничените събрания на културни хора, от представители на професионални организации и др.п.: това, което днес ще ги убедите чрез логични обяснения, утре ще бъде разрушено с диаметрално противоположни доказателства. А това, което кажете на народа, когато той образува маса, когато се намира в състояние на възприемчивост и фанатична преданост, се запечатва и остава като хипнотично внушение: то ще устои срещу всички разумни доводи. Но бъдете внимателни: както има индивидуални неврози, които лекарят не смее да пипа, също и масата си има свои болни места, които не трябва да се дразнят. В числото не тези табу трябва да се счита всичко, което е свързано с инфлацията и хлебните карти. Мога спокойно да искам от масата много по-тежки лишения, но същевременно трябва да и дам емотивни внушения, които ще и позволят да ги понася“ (90–130 и 131).

И накрая, приключвайки разговора на тази тема, Хитлер завършва със следните напътствени думи: „Правете каквото искате, на не ми говорете вече за обезценяване, нито за инфлация. Впрочем масата не прави никаква разлика между едното и другото“ (99–134).

Това, което е позволило на Хитлер да превръща народа в аморфна, безкритична, немислеща маса и тълпа, произтича не от неговите ораторски способности, а от тоталитарната държава. Тя прави народа тълпа, доколкото го лишава от политически партии, политическа организация, опозиционна преса, публичност, обществено мнение, свободни избори, вкарва го в казионни масови организации, функциониращи изцяло под контрола на фашистката държава. Тя го превръща в тълпа, като унифицира неговото мислене, вкусове и идеали.

Следователно ключът за разгадаване на Хитлеровото влияние над тълпата трябва да се търси не в ораторския му талант, а в природата на тоталитарната система. И ако трябва да се оценява в какво е силата на неговия зъл гений, той е не толкова в изкуството му да води масите, колкото в създаването на тоталитарна държава.

Когато Хитлер, както и някои съвременни автори виждат оригиналността на неговия маниер в това, че разбърквал народа в безлична маса, преди да започне речта си, това не е съвсем точно. Не ораторът, а изградената система е средството за превръщане на различните слоеве на народа в тълпа. Ако на едно масово събрание са размесени десетки хиляди селяни, работници, писатели, инженери, лекари чиновници и студенти, те са докарани там от онези масови организации, в които членуват, и не могат да не членуват. Всеки от тях знае, че за неговото присъствие се държи сметка и че по това съдят за политическата му благонадеждност. Това е характерната за фашистката система упринудителна доброволностт. Тоталитарната държава довежда терора и контрола до такава всеобхватност и съвършенство, че всеки гражданин постъпва точно така, както тя иска. И той привиква с това, да счита повелите на държавата най-правилни, винаги да се съгласява с тях, без да се замисля върху обстоятелството, че не му се позволява да постъпва иначе. Накрая той започва да си внушава, че постъпва доброволно, доколкото принуда и доброволност могат да се съгласуват.

Що се отнася до фанатизирането на народа, в което Хитлер вижда важен елемент на своето изкуство да влияе върху масата, и то е повече резултат на тоталитарната система, отколкото на ораторския му дар. Невъзможно е да бъде фанатизиран цял народ, без предварително да е изградена такава система. Тя разполага с цялата пропаганда, която систематично насочва или, по-точно, насочва масовото съзнание срещу определен обект, давайки нещата само в една светлина, като игнорира и отрича изцяло противоположното мнение. Фактът, че никой политически водач не е успял да фанатизира народа в условията на либералната демокрация, е убедително доказателство, че без монопола върху пропагандата са невъзможни демагози като Хитлер, понеже опозиционните партии и преса веднага биха го изобличили и осмели. А там, където има публична критика и смях, няма фанатизъм. Всъщност самият Хитлер можа да фанатизира народа и да го превърне в огромна маса от варвари едва когато дойде на власт и изгради своята държавна машина.

Превръщането на немския народ в тълпа и неговото политическо развращаване има обратно срана: развратителите сами се оказват развратени. И това е важен симптом за порочните принципи, върху които е изградена системата. Когато фанатизираните тълпи величаят своя вожд, той сам започва да вярва в това, което обезумялата тълпа му приписва. Свръхестественият образ, който истеризираната тълпа му създава, започва да го задоволява. Той се мъчи да го покрие на всяка цена, за да задоволи тълпата. Накрая той вече вярва в мита за него точно така, както вярва и самата тълпа. Той е така заслепен и фанатизиран, както своите поклонници.

Много преди Хитлер да заяви, че е изпратен от провидението за фюрер на немския народ, други го обявиха за изпратен от бога. Още през 1933 г., когато Хитлер току-що беше дошъл на власт, фон Папен оракулствуваше: „Милостивият господ благослови Германия, давайки и в много тежки времена ръководител, който, уверено осланяйки се на своя инстинкт на държавен деец, ще я преведе през всички трудности и опасности към светлото и щастливо бъдеще“ (88–397).

Поетите също го словословеха като изпратен от съдбата да изведе Германия от историческите нещастия и да я поведе към светлото бъдеще. Нацистката партия и Хитлер поощряваха тези безмерни хвалебствия, понеже виждаха в тях средства да обединят народа, да изградят нерушимо морално — политическо единство. Накрая не само партията и народът повярваха в това, но сам Хитлер се убеди в тази „истина“.

В този смисъл много интересни са някои мисли за Хитлер, казани по време на съдебното заседание в Нюрнберг от Ялмар Шахт: „Аз предполагам, че отначало в него е имало не повече от лоши склонности; без съмнение той е мислел, че желае добро, но малко по малко той стана жертва на поклонението, което внушаваше на тълпата, завършва с това, че сам бива развратен от нея.

Подобни отношения между вожда и онзи, който му се подчинява, довежда до това, че той погрешно започва да се подчинява на инстинктите на тълпата — нещо, което трябва да се стремят да избягнат всички политически ръководители“ (80–164).