Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Остап Бендер (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотой телёнок, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Иля Илф, Евгений Петров. Златният телец

Трето издание

Издателство на Отечествения фронт, София, 1983

Редактор: Донка Станкова

Редактор на издателството: Манон Драгостинова

Художник: Живко Станкулов, Кукриникси

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Ани Георгиева

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Златният телец (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Златен телец.

Златният телец
Золотой телёнок
АвторИля Илф и Евгений Петров
Създаване
Първо издание1931 г.
Оригинален езикруски
Видроман
ПредходнаДванадесетте стола“ (1928)
НачалоПешеходов надо любить. Пешеходы составляют большую часть человечества. Мало того - лучшую его часть.
КрайНе надо оваций! Графа Монте-Кристо из меня не вышло. Придется переквалифицироваться в управдомы.

„Златният телец“ (на руски: Золотой телёнок) е роман на писателите Иля Илф и Евгений Петров, написан през 1931 г. Продължение е на романа „Дванадесетте стола“.

Сюжет

Независимо че в края на романа „Дванадесетте стола“ главният герой Остап Бендер е оставен кървящ и с прерязано гърло, този факт не води до смъртта на Великия комбинатор. Животът му е спасен от хирурзите, както споделя самият герой в продължението.

В новия роман Великият комбинатор се занимава с шантажирането на нелегалния съветски милионер Корейко, от когото той иска да получи един милион съветски рубли. След първоначален неуспешен опит да изнуди Корейко, Остап Бендер се захваща сериозно за работата и завежда дело, в което – след поредица от комбинации – успява да опише втория, неизвестен живот на иначе обикновения съветски счетоводител.

Герои

Главни
Второстепенни
  • живущите в „Гарвановото свърталище“ (квартира № 3), между които особено място в романа заемат Васисуалий Лоханкин със съпругата му Варвара
  • служителите в „Херкулес“ – началникът др. Полихаев, отговорният работник Егор Скумбриевич, счетоводителят Берлага
  • Зося Синицка – красива девойка

Книгата е издавана нееднократно в България, за пръв път още преди 9 септември 1944 г. Заедно с „Дванадесетте стола“, тя представлява остра критика на съветската действителност, описваща с изключително майсторство състоянието на обществото в края на 20-е и началото на 30-е години на XX век. В много от следващите издания на романа той е отпечатан заедно с предхождащото го произведение.

Екранизации

  • 1968 г. – „Златният телец“, в главната роля Сергей Юрски
  • 1993 г. – „Мечтите на идиота“, в главната роля Сергей Крилов
  • 2006 г. – „Златният телец“ (сериал), в главната роля Олег Меншиков

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Глава XXII
Парада ще командувам аз

telec_kukrinixi_42.jpg

— Умирам от скука — рече Остап, — разговаряме с вас едва два часа, а вие вече така ми омръзнахте, сякаш съм ви познавал цял живот. С такъв опърничав характер добре е да си милионер в Америка. У нас милионерът трябва да бъде по-отстъпчив.

— Вие сте луд! — отвърна Александър Иванович.

— Не ме оскърбявайте — забеляза кротко Бендер. — Аз съм син на турски поданик и следователно — потомък на еничарите. Няма да ви пощадя, ако вие ме обиждате. Еничарите не знаят милост нито към жените, нито към децата, нито към нелегалните съветски милионери.

— Вървете си, гражданино! — каза Корейко с глас на херкулесовски бюрократ. — Наближава вече три часът след полунощ, аз искам да спя, утре рано трябва да вървя на работа.

— Вярно, вярно, съвсем бях забравил — възкликна Остап. — Вие не бива да закъснявате на работа! Могат да ви уволнят без предупреждение. Все пак заплата за две седмици — това са двадесет и три рубли! При вашата икономия човек може да прекара половин година!

— Не е ваша работа. Оставете ме на мира. Чувате ли? Махайте се!

— Но тази икономия ще Ви погуби. Естествено за вас не е безопасно да покажете своите милиони. Обаче вие прекалявате. Помисляли ли сте си какво би станало с вас, когато най-сетне ще можете да харчите парите си? Въздържанието е нещо опасно! Моята позната учителка по френски език Ернестина Йосифовна Поанкаре никога през живота си не беше пила вино. И какво стана! На една вечеринка я почерпиха чашка коняк. Това така й хареса, че изпи цяла бутилка и веднага, още след вечеря, се побърка. И учителките по френски език станаха с една по-малко в света. Същото може да се случи и с вас.

— По дяволите, какво искате да получите вие от мен?

— Онова, което искаше да получи приятелят ми от детинство Коля Остен-Бакен от приятелката ми също от детинство, полската хубавица Инге Зайонц. Той получи любов. И аз искам да получа любов. Аз искам вие, гражданино Корейко, да ме обикнете и в знак на вашето разположение към мен да ми дадете един милион рубли.

— Вън! — извика тихо Корейко.

— Ето на, вие пак забравихте, че съм потомък на еничарите.

С тези думи Остап стана от мястото си. Сега събеседниците стояха един срещу друг. Лицето на Корейко беше развълнувано, в очите му се мяркаха бели пенести вълни. Великият комбинатор се усмихваше сърдечно и показваше белите си кукурузени зъби. Враговете се приближиха до настолната лампичка и върху стената легнаха исполинските им сенки.

— Хиляди пъти ви повторих — произнесе Корейко сдържано, — че нямам и не съм имал никакви милиони. Разбрахте ли? Разбрахте ли? Хайде, махайте се тогава! Аз ще се оплача от вас.

— Вие никога няма да се оплаквате от мен — каза многозначително Остап, — а да се махна, мога, но няма да съм още излязъл на вашата „Малая Касателная“ улица и вие с плач ще хукнете подире ми и ще лижете еничарските ми пети, ще ме молите да се върна.

— Защо пък аз да ви моля?

— Ще ме молите. Така трябва, както обичаше да се изразява моят приятел Васисуалий Лоханкин, в това е именно шаячната правда. Ето я!

Великият комбинатор остави папката на масата и като развързваше бавно вързалките й от връзки за обуща, продължаваше:

— Само че хайде да се уговорим. Никакви ексцеси! Вие не трябва да ме душите, не трябва да се хвърляте от прозореца и най-важното, не умирайте от удар. Ако речете да умрете тук скоропостижно, ще ме поставите в глупаво положение. Ще пропадне плодът на дълъг добросъвестен труд. Изобщо нека да побеседваме. Вече не е тайна, че вие не ме обичате. Аз никога няма да получа онова, което Коля Остен-Бакен получи от Игне Зайонц, моята приятелка от детинство. За това аз няма да взема да въздишам напразно, няма да ви хващам през кръста. Смятайте серенадата за свършена. Стихнаха балалайки, гусли и арфи позлатени. Аз дойдох при вас като юридическо лице при юридическо лице. Ето тая папка с книжа тежи три-четири кила. Тя се продава и струва един милион рубли, същия онзи милион, който вие от алчност не искате да ми подарите. Купете я!

Корейко се наведе над масата и прочете на папката:

ДЕЛО / НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВИЧ КОРЕЙКО / ЗАПОЧНАТО НА 25 ЮНИ 1930 Г. / ЗАВЪРШЕНО НА 10АВГУСТ 1930 Г.

 

 

— Каква нелепост! — рече той, като разпери ръце. — Какво е това нещастие! Ту идвате при мен с някакви си пари, ту пък дело сте измислили. Просто смешно.

— Какво, ще стане ли покупката? — настояваше великият комбинатор. — Цената не е висока. За килограм най-интересни сведения из областта на подземната търговия вземам само по триста хиляди.

— Какви са пък сега тия сведения? — попита грубо Корейко, протягайки ръка към папката.

— Най-интересни — отговори Остап, като вежливо отблъсна ръката му. — Сведения за вашия втори и главен живот, който поразително се различава от вашия първи, четиридесет и шест рублев, херкулесовски живот. Първият ви живот е известен на всички. От десет до четири часа вие сте за съветската власт. Но за вашия втори живот, от четири до десет, зная само аз. Ясна ли ви е ситуацията?

Корейко не отговори. Сянка лежеше по ефрейторските бръчки на лицето му.

— Не — рече решително великият комбинатор, — вие сте произлезли не от маймуна, както всички граждани, а от крава. Вие схващате много мъчно, съвсем като чифтокопитен бозайник. Казвам ви това като специалист по рогата и копитата. И така, още веднъж. Вие имате, по мои сведения, към седем-осем милиона. Папката се продава за един милион. Ако вие не я купите, ей сега ще я занеса на друго място. Там за нея нищо няма да ми дадат, нито копейка. Но вие ще загинете. Говоря ви това като юридическо лице на юридическо лице. Аз ще си остана все такъв беден поет и многоженец, какъвто съм бил, но до самата ми смърт ще ме утешава мисълта, че съм избавил обществеността от един голям скръндза.

— Покажете делото — рече Корейко замислен.

— Не се суетете — забеляза Остап, като разтваряше папката, — парада ще командувам аз. На времето вие бяхте известен за това по телефона. Така че ето, парадът настъпи и аз, както забелязвате, вече го командувам.

Александър Иванович погледна първата страница на делото, видя, залепена на нея, своята собствена фотография, усмихна се неприятно и рече:

— Просто не мога да разбера, какво искате от мен? Да видим така от любопитство.

— Аз също от любопитство — заяви великият комбинатор. — Добре, хайде да пристъпим към работа, като изхождаме от това в края на краищата невинно чувство. Господа съдебни заседатели, Александър Иванович Корейко е роден… Впрочем щастливото детство може да се пропусне. По онова най-невинно време мъничкият Саша още не се е занимавал с търговски грабеж. По-нататък следва розовичкото детство. Да пропуснем още една страница. А ето го и юношеството, началото на живота. Тук вече можем да се спрем. От любопитство. Страница шеста на делото…

Остап прелисти страница шеста и извести съдържанието на страница седма, осма и по-нататък, включително и на дванадесета.

— И ето, господа съдебни заседатели, пред вас току-що минаха първите крупни сделчици на моя доверител, както следват: търговия с държавни медикаменти през време на глада и тифа, а също така работата му по снабдяването, която доведе до изчезването на цяла влакова композиция с продоволствени стоки, отправена за гладуващото Поволжие. Всички тези факти, господа съдебни заседатели, ни интересуват само от гледището на чистото любопитство.

Остап говореше с гадния маниер на дореволюционен адвокат, който, хванал се за някоя думичка, вече не я изтървава от зъбите си и я мъкне подире си и през десетте дни на големия процес.

— Не е лишено също така от любопитство и появяването на моя доверител в Москва през 1922 година…

Лицето на Александър Иванович пазеше неутралитет, но ръцете му шареха безцелно по масата като на сляп.

— Позволете ми, господа съдебни заседатели, да ви задам един въпрос. Естествено от любопитство. Какъв доход могат да донесат на човек две обикновени бъчви, напълнени с водопроводна вода? Двадесет рубли? Три рубли? Осем копейки? Не, господа съдебни заседатели! На Александър Иванович те донесоха четиристотин хиляди златни рубли, нула нула копейки. Наистина тези бъчви носеха примамливото наименование: „Промишлен артел за химически продукти «Реванш». Но нека минем по-нататък. Страница четиридесет и втора — петдесет и трета. Място на действие — малка доверчива република. Синьо небе, камили, оазиси и галфони със златни тюбетейки. Моят доверител помага да се строи електростанция. Подчертавам — помага. Погледнете лицето му, господа съдебни заседатели!…

Увлеклият се Остап се обърна към Александър Иванович и го посочи с пръст. Ала той не успя да опише ефектно с ръка плавна дъга, както правеха това адвокатите. Доверителят неочаквано сграбчи ръката му в движение и мълчаливо започна да я извива. В същото време г. доверителят възнамеряваше да се вкопчи в гърлото на г. адвоката. Около половин минута противниците се стискаха един друг, треперейки от напрежение. Ризата на Остап се разкопча и през отвора се мярна татуировката. Наполеон все така държеше чашата с бира, но беше толкова червен, като че наистина беше успял да се налочи здравата.

— Не оказвайте давление върху психиката ми! — каза Остап, като откъсна от себе си Корейко и си пое дъх. — Невъзможно е да се работи.

— Негодник! Негодник! — шепнеше Александър Иванович. — Ама че негодник!

Той седна на пода, като се кривеше от болката, която потомъкът на еничарите му беше причинил.

— Заседанието продължава! — продума Остап, като че нищо не бе се случило. — И, както виждате, господа съдебни заседатели, ледът се пука. Доверителят се опита да ме убие. Разбира се, от детско любопитство. Той просто искаше да научи какво има вътре в мен. Бързам да задоволя това любопитство. Там вътре има благородно и много здраво сърце, отлични бели дробове и черен дроб без ни най-малък признак за камъни. Моля този факт да се впише в протокола. А сега — да продължим нашите игри, както казваше един редактор на хумористично списание, когато откриваше редовното заседание и гледаше строго своите сътрудници.

Игрите никак не се харесаха на Александър Иванович. Командировката, от която Остап се бе върнал, лъхащ на вино и агне, остави в делото дълбоки следи. Тук имаше копие от задочна присъда, литографии от плановете на благотворителния комбинат, извлечения от «Сметка печалби и загуби», а така също и снимки от електрическата клисура и кинокралете.

— И най-после, господа съдебни заседатели, третият етап от дейността на моя свадлив доверител — скромната канцеларска работа в «Херкулес» за обществото и усилената търговско-подземна дейност — за душата. Просто от любопитство ще отбележим спекулата с валута, кожи, скъпоценни камъчета и други такива компактни предмети от първа необходимост. И най-сетне ще се спрем на серията самоликвидиращи се акционерни дружества под цветистите нахално-кооперативни имена: «Интензивник», «Трудов кедър», «Трионопомощ» и «Южен дървосекач». И всичко това е въртял не господин Фунт, затворник на частния капитал, а моят приятел доверителят.

И великият комбинатор отново посочи с ръка Корейко и описа с нея отдавна замислената ефектна дъга.

След това Остап помоли с натруфени изрази въображаемия съд да му разреши да зададе на подсъдимия няколко въпроса и като почака от приличие една минута, започна:

— Не е ли имал подсъдимият някакви извънслужебни работи с херкулесовеца Берлага? Не е имал. Правилно! А с херкулесовеца Скумбриевич? Също не. Чудесно! А с херкулесовеца Полихаев?

Милионерът-книговодител мълчеше.

— Нямам повече въпроси. Ф-фу! Уморих се и ми се яде. Кажете, Александър Иванович, нямате ли скътан някъде един студен котлет? Не? Удивителна бедност, особено като се вземе под внимание размерът на сумата, която с помощта на Полихаев вие сте измъкнали от добрия «Херкулес». Ето собственоръчно написаните обяснения на Полихаев, единствения херкулесовец, който е знаел кой се крие зад четиридесет и шест рублевия писарушка. Но и той не е разбирал истински кой сте вие. Затуй пък това зная аз. Да, господа съдебни заседатели, моят доверител е грешен. Това е доказано. Но аз все пак ще си позволя да помоля за снизхождение, обаче при условие, че доверителят ще купи от мен папката. Свърших.

Към края на речта на великия комбинатор Александър Иванович се успокои. Пъхнал ръце в джобовете на летния си панталон, той отиде до прозореца. Новороденият ден вече шумеше из града с трамвайните звънчета.

Зад стобора минаваха осоавиахимовци, нарамили безредно пушки, като че носеха мотики. По ламаринения корниз се разхождаха гълъби, които почукваха с червените си като върбови клонки крачета и всеки миг литваха. Свикнал на икономии, Александър Иванович загаси настолната лампа и каза:

— Значи, вие ми пращахте ония глупашки телеграми?

— Аз — отговори Остап. — «Товарете портокалите с бъчви братя Карамазови». Нима е лошо?

— Малко глупаво.

— А просякът полуидиот? — запита Остап, чувствувайки, че парадът е успял. — Добре ли е?

— Момчешка постъпка! И книгата за милионерите — също. А когато дойдохте като киевски милиционер, веднага разбрах, че сте мошеник на дребно. За съжаление аз се излъгах. Инак щяхте да намерите на босия цървулите.

— Да, излъгали сте се. И на стари, години без лъжа не можеш мина, както каза полската хубавица Инге Зайонц един месец след сватбата си с моя приятел от детинство Коля Остен-Бакен.

— Ограбването — както и да е, човек може да го разбере, но гирите? Защо ми откраднахте гирите?

— Какви гири? Никакви гири не съм крал.

— Просто ви е срам да си признаете. Изобщо вие направихте маса глупости.

— Възможно е — забеляза Остап. — Не съм ангел. Имам недостатъци. Но аз се разбъбрах с вас. Чакат ме мулатите. Ще заповядате ли да получа парите?

— Да, парите! — каза Корейко. — С парите има трудност. Папката е хубава, дума да няма, може да се купи, но пресмятайки моите доходи, вие съвсем сте изпуснали из предвид разходите и преките загуби. Милион — това е абсурдна цифра.“

— Довиждане — продума студено Остап — и, моля ви, постойте половин час в къщи. Ще дойдат да ви вземат с една чудна карета с решетки.

— Така не се върши работа — каза Корейко с търговска усмивка.

— Може би — въздъхна Остап, — но аз, знаете, не съм финансист. Аз съм свободен художник и хладнокръвен философ.

— Но вие за какво искате да получите пари? Аз съм ги спечелил, а вие…

— И аз не само съм се трудил. Дори пострадах. След разговорите с Берлага, Скумбриевич и Полихаев аз изгубих вяра в човечеството. Нима вярата в човечеството не струва един милион рубли?

— Струва, струва — успокои го Александър Иванович.

— Значи, отиваме в хамбара? — запита Остап. — Впрочем къде държите парите си? Трябва да се предполага, не в спестовната каса, нали?

— Да вървим! — отговори Корейко. — Там ще видите.

— Може би е далече? — засуети се Остап. — Мога да предложа кола. Но милионерът се отказа от колата и заяви, че няма много път и че изобщо не е нужна излишна тържественост. Той пусна учтиво Бендер напред и излезе, след като взе от масата едно малко пакетче, запънато във вестник. Слизайки по стълбата, Остап си тананикаше: „Под знойното небе на Аржентина…“