Стивън Хорн
Плажът „Омаха“ (27)

Епилог

Национално летище Роналд Рейган

Краят на разследването

Обявяването на полета за Финикс наруши тишината.

— Да тръгвам, че ще изпусна самолета — каза Максорли. — Ех, как ми се ще да беше тука колата.

— Вече е у вас — каза Блеър. — С любезната помощ на ФБР.

Максорли се разсмя.

— Дано да са заредили резервоара.

— Знаеш ли, можеш да останеш тук. Работа колкото щеш.

Той се усмихна.

— Да ти кажа ли какво осъзнах? Накъдето и да погледнеш, има работа колкото щеш. Всичко зависи от настроението. За известно време го бях забравил, но мисля, че вече съм готов да използвам възможностите на Финикс. А тази година ще отида с колата до Големия каньон.

Блеър пристъпи напред, прегърна го силно и зарови лице във врата му.

— Не се сбогуваме, нали? — прошепна тя.

— Не, като застудее, ще ми идваш на гости да си разправяме полицейски истории.

Тя избърса една сълза от ревера на Максорли и му оправи вратовръзката.

— Да доведа ли някого?

— Хич недей. Искам те само за мен. — Той ме погледна и протегна ръка. После се ухили. — Не давам да ме прегръщаш. По мое време мъжете не се прегръщаха.

Исках само да го прегърна; нямах сили да проговоря.

Сграбчих го за ръката и я раздрусах, търсейки подходящите думи.

— Случаят приключи — изтърсих накрая. — Случаят приключи.

— С Божия намеса — добави Блеър.

Максорли ме погледна, после сложи ръка на бузата ми както правеше татко преди много години и изведнъж ми се стори, че всичко отново си е дошло на място.

— Не беше случай — каза тихо той и тръгна към входа на ръкава.

Ние също понечихме да си тръгнем, но Блеър спря и ме погледна с недоумение. Хукнах назад. Максорли вече беше стигнал до края на ръкава и се готвеше да прекрачи в самолета.

— Какво беше? — извиках аз.

Той се обърна, погледна ме отдалеч и в този миг ръкавът заприлича на мост към друго място и друга епоха. Към една яснота, която някак бяхме загубили.

После отговори:

— Беше мисия.