Джон Скалзи
Призрачните бригади (16)

Послеслов

Първо, за всички онези, които смятат, че е лесно да се напише продължение, защото вече си разработил своя вселена: дрън-дрън-дрън. Ей. Не е.

С тази мисъл в главата, позволете първо да изкажа благодарностите си на моя редактор Патрик Нилсън Хейдън, задето често-често ми пращаше имейли, в които настояваше час по-скоро да получи следващата глава или ме заплашваше, че ще ме удуши с голи ръце, ако продължавам да се бавя, което за малко да направи, след като му изсипах завършения ръкопис накуп. Надявам се да не започне веднага да ме тероризира за следваща книга.

Отново ще спомена всички чудесни хора от „Тор“, които заслужават обич и шоколади: Тереза Нилсън Хейдън, Лиз Горински, Ирен Гало, скъпата напуснала ни Фиона Лий (спокойно, замина за Китай), Дот Лин и Том Дохърти. Всъщност трябва да добавя, че абсолютно всички в „Тор“ заслужават обич и шоколади, и го казвам не само защото ги накарах да си гризат ноктите, след като прегазих всички крайни срокове. Е, не с много. Но това не означава, че не заслужават обичта ми.

Признайте си: обложката е направо страхотна. Така е — и за това трябва да благодарим на Джон Харнс.

Благодарности както винаги на моя агент Етан Еленберг, чието умение да воюва за всяка клауза от договора е нещо, което наистина заслужава да се види.

Една от причините „Призрачните бригади“ да се появи на бял свят бе, че първата книга от серията „Войната на старците“ имаше щастието да бъде оценена високо в различни сайтове от хора, на чийто вкус читателите по правило се доверяват. Благодаря на всички тях, най-вече на Глен Рейнолдс, Кори Доктороу, Стивън Грийн, Стив Бейнбридж и Юджийн Волъхк. Ако някога се запитате дали интернет машината за слухове работи: о, да!

В случай, че в книгата са ви харесали някои по-специални моменти, то е защото съм ги видял в други книги и съм решил да ги приложа. Често ми се случва да си казвам: „Брей, че готин номер. Защо да не го открадна?“ Писателите, от които се случва да заимствам, включват Ник Сейгън (неговата идея за прехвърляне на съзнанието е чудесно разработена в „Роден в рая“), Скот Уестърфелд (страхотните му битки в „Империята се възражда“ и „Убиецът на светове“), където някои от вас вероятно ще се просълзят от радост, както и Дейвид Брин със серията за „Ъплифта“. Благодаря на тях и на много други писатели, споменати на разни места в книгата ми.

Както винаги, Рейгън Ейвъри бе моят първи внимателен читател. Всеки писател трябва да има своя Рейгън. Но не можете да имате Рейгън Ейвъри. Тя е моя. Само моя!

Чад Бринк ми прати една от предишните ми книги за автограф и аз я забавих няколко месеца. Нищо чудно още да се мотае някъде тук. Затова реших да го спомена в послеслова, иначе кой знае колко ще ми се разсърди. Което трябва да ви намекне, че в никакъв случай не бива да ми пращате книги за автограф. Вината не е у вас, а в мен.

Девен Десай, Наташа Кордус, Кевин Стампфл, Майкъл Бърнс, Даниъл Мейнц, Джъстин Лабралейстър, Лорин Маклафин, Ендрю Уофиндън, Чарли Строс, Бил Шафър, Карен Мейснър, Ани Мърфи, Цзян Чен, Кристи Гайтън, Джон Андерсън, Стивън Бенет, Ерин Барби, Джоуи Рубики и мнозина други, които не мога да си спомня в четири и трийсет сутринта, но нека знаят, че ги обичам — и ви желая да имате хубави бебета. Дори близнаци.

Последно, но не и поред, отделям няколко реда за Кристин и Атена Скалзи, задето проявиха търпение, докато пишех тази книга. Написването й бе голямо изпитание специално за Атена, която в един момент заяви на майка си: „Тати е станал скучен“. Е, миличко, обещавам вече да не съм скучен и започвам още сега.