Джери Василатос
Изгубените открития (79)

Океан от енергия

В тези текстове Мъри открил части от онова, което търсел. Отговорът на въпроса за източника на енергия в неговия случай вероятно следвало да се търси в лъчите от Слънцето и другите звезди. Може би това е било интуитивно ръководство, но то било единственото, с което разполагал. Фото ядрената теория на Льо Бон била най-близката, която можела да даде на Мъри някакви указания за обясняването на производителността на неговия минерален енергиен приемник. Мъри приел, че кристалната решетка на „шведския камък“ наистина улавя някои от тези лъчи. Логично било по-нататъшното изследване да бъде насочено към изясняването на естеството на тези лъчи. Освен това Мъри трябвало да разбере и защо неговият странен сребристобял минерал е в състояние да улавя тези лъчи. И още нещо — защо винаги имало нужда от заземяване?

Ако звездните пещи наистина превръщат своята материя в енергия, то получаваната енергия би трябвало да идва от вечен и неизчерпаем източник. За момента Мъри просто погледнал благодарно небето. Звездите осигурявали цялата енергия, необходима на нашия свят. Отново проява на Провидението в действие. Само по себе си намирането на мистериозния минерал представлявало шанс, който никой не би могъл да предвиди. А сега можел да използва силата му и да определи както своята, така и съдбата на целия свят. Вечни светилници!

Според Льо Бон материята във вселената се превръща в енергия в един непрекъснат фото ядрен процес. Реакцията се извършва в звездите, които изпускат огромните количества светлина и други енергии. Наред с това те са и специални източници, изпълващи космическото пространство с всякакъв вид лъчи. Такъв източник е и Слънцето, чието всепроникващо въздействие поради малкото разстояние до Земята в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Слънцето излъчва невъобразими количества лъчи в околното пространство и нашата планета поема една голяма част от тях. Някои от лъчите са видими, но повечето не са. Резултат от тях е естествената радиоактивност.

Всички материали на теория биват бомбардирани от тези проникващи през всичко лъчи. Това се вижда особено ясно, когато някои материали бъдат изложени на фокусирана слънчева светлина. Ако виновниците за активността на шведския камък са преди всичко видимите лъчи, то енергията му би трябвало да има своите максимуми и минимуми в рамките на денонощието.

Докато четял описанията на елегантните и прости експерименти на Льо Бон, Мъри можел единствено да се възхищава на безспорните му и убедителни твърдения и заключения. Разбира се, те бледнеели пред резултатите, получени от самия него. Но разликата на практика била именно в наличието на шведския камък — Льо Бон не разполагал с такъв материал. Нещо в структурата на кристала позволявало наличието на мощно електростатично излъчване под въздействието на обикновените слънчеви лъчи. Феноменалната му изходна мощност далеч надхвърляла всичко експериментално постигнато с който и да било друг природен елемент.

Минералът вероятно имал тайнствената възможност да улавя определен вид слънчеви лъчи и да излъчва огромното количество електричество, което Мъри се учел да овладее. Сега той проверил чрез експерименти теорията на Льо Бон и наблюдавал фото ядрения процес в съставни материали. Докато Льо Бон изучавал чисти метали (калай, магнезий, литий, цезий и калий), д-р Мъри насочил вниманието си към кристалографията на минералите.

Ако можел да открие кои точно космически лъчи активират шведския камък, то може би цял да бъде в състояние да подобри работата на детектора си. Изолирането на специфичните лъчи, които според него били причина за феномена, би подкрепило допълнително теорията на Льо Бон. Освен това, ако се открият „подходящи“ лъчи за синтетични микрокристални структури, би могло да се разработят още по-мощни източници на електричество.

Проучването било революционно. Д-р Мъри развил хипотезата на Льо Бон до напълно приемлива теория. Вече бил убеден, че Земята е изпълнена с „лъчист океан от енергия“. Мъри неведнъж повтарял, че този океан непрекъснато обгръща планетата Ни с енергийните си приливи. Според него лъчите, „виновни“ за този океан, попадат „отвъд гама спектъра“. Разбирайки, че тези огромни количества енергия и странната им динамика изискват специален приемник, д-р Мъри заявил:

„Най-широко разпространената и най-мощна от всички природни сили дълго време така и останала неоткрита, защото не сме разполагали с реагенти, способни да докажат съществуването й.“

Д-р Мъри открил един от тези реагенти под формата на кристал. Вечен светилник! Никола Тесла винаги е говорел за начините, по които човечеството може да използва космическите лъчи. Мъри кръстил устройството си приемник COSRAY (от cosmic ray — космически лъч), тъй като смятал, че минералът улавя космическите лъчи, причиняващи разпадането на материала. Процесът на дезинтеграция не бил пълен — електростатичните заряди се явявали фото реактивни продукти от него. Мечтата за неизчерпаема мощност била на път да се осъществи. Необходимо било обаче ново изследване, за да се постигне още по-висока производителност на приемника.