Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Ti6anko (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джери Василатос. Изгубените открития

ИК „Бард“, София, 2004

Редактор: Саша Попова

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

История

  1. — Добавяне

Глава 8
Смъртоносни звуци. Д-р Владимир Гавро

Сигнали

Слушал със затворени очи ревящите вълни от звуци, стоварващи се отгоре му и пронизващи цялото му същество. Завладяващи, опияняващи, истерия на небесата, омагьосващ и плашещ полет на ангели. Наелектризиращи. Органната музика на Месиен сякаш отправяла послания с думи, а титаничните тръби виели сред почти разбираемите слова. Оливие Месиен, един от великите композитори на експресионизма, използвал гръмовните органи на голямата парижка катедрала, за да предизвика усещания, които могат да се нарекат единствено извънземни. Изкусни и страховити. Черни основи, сини колони, тавани във всички цветове на дъгата.

Звук, ритъм и пространство. Ултрахармонични акорди, издигащи се като отвесни стени от черни дълбини. Огромни звездни кристали, излъчващи тонални благоухания през безкрайния космос. Нежни и лирични мелодии, полет на птици през крехки клони. И мелодични линии, протягащи се към неизследваната пропаст на космоса, всяка със своя дълбок корен от ултра басови тонове. Използваните от композитора basso profunda са жизненоважните опори, силните вертикални стълбове на огромната архитектура, простираща се отвъд стените на изпълнението. Месиен се докосва до дълбоките недостижими корени на световете, за да крепи музикалните си катедрали. Какво величие и красота от звук! Богат с разума, изпълващ целия свят, музикалните течения и атмосферата от тонове. Флуидна музика и смисъл.

Най-фундаменталните сигнали, пронизващи този свят, не се чуват. Те не само са неподвластни на слуха ни, но поддържат съществуването ни. Естествените инфразвуци се разнасят непрекъснато около нас. За щастие, проявите им са редки и несъгласувани. Инфразвуците не могат да се уловят от човешкото ухо, тъй като височината им е под 15 цикъла в секунда. Най-ниската граница, достъпна на слуха ни. Устоите. Основата. Инфразвукът не се чува, той се усеща. В безмълвния му тътен се крие една ужасяваща тайна.

Инфразвуците пораждат различни психологически усещания, които започват като неясни „дразнения“. На определена височина упражняват психичен натиск. При специфичен нисък интензитет — страх и дезориентация. Инженерите на нацистката пропаганда методично използвали инфразвуците, за да възбуждат тълпите, събрали се да чуят своя побъркан водач. Резултатите са кошмарите от историята.

На много специфична височина инфразвукът взривява материята. Други тонове могат да парализират и да убиват. Организмът се разкъсва от удара им. Морските създания използват тази сила, за да зашеметят и убият жертвите си.

Надигащите се басови тонове в катедралата сякаш всеки момент щели да пометат поддържащите древните стени контрафорси. Имало е случаи покритите със стъклописи прозорци да се пръсват на хиляди разноцветни парченца от басовия тътен на органа. Импулсни ултра басови тонове гръм. Някъде в едва чувания рев на тези звуци се криела разрушителна и ужасна сила.