Джери Василатос
Изгубените открития (60)

Тъмновиолетова светлина

Отвъд ултравиолетовия спектър се намират рентгеновите лъчи на проекционния микроскоп на Фон Лауе. Но техният свят не е подходящ за патолозите, тъй като рентгеновите лъчи са в състояние да разкрият структурата единствено на кристали. Някои дизайнери продължили в тази посока и разработили „меки“ рентгенови микроскопи. Устройствата обаче имали тежки изисквания към приготвянето на образците. На първо място, преминаващите през образците рентгенови лъчи убиват живите организми. Най-добрите рентгенови изображения на малки образци изискват използването на смъртоносни оцветители на метална основа. А онова, от което се нуждаели биолозите, са живи образци.

Докато инженерите от Американската корпорация за радио се мъчели да запазят положението си и да завладеят пазара, някои конструктори на ултрамикроскопи започнали успешно да атакуват границата на Абе. Според Абе максималната разделителна способност, на който и да е ултравиолетов микроскоп ще бъде ограничена в рамките между 2500 и 5000 диаметъра. Но конструираните от харвардските учени Грейтън и Дейн ултрамикроскопи успели да постигнат резолюция от 6000 диаметъра и увеличение от 50 000 диаметъра.

Д-р Френсис Лукас от Лабораториите „Бел“ разработил модифицирана версия на тази система, при която увеличението достигало 60 000 диаметъра. Работата му не само отхвърлила теоретичната граница на Абе — изобретеният от д-р Лукас ултрамикроскоп дал възможност на Лабораториите „Бел“ да се превърнат в сериозен конкурент на Американската корпорация за радио в областта на микроскопията. Д-р Райф вече успял да постигне резолюция от 6000 диаметъра с увеличение 50 000 диаметъра. А сега вече смятал, че разполага със средства далеч да надхвърли първоначалните достижения. Перфектната от теоретична гледна точка граница на Абе се разпадала пред новите емпирични данни.

Разбира се, пропагандата в крайна сметка осигурила победата на Американската корпорация за радио и тя наложила електронната микроскопия, слагайки край на конкурентите от Харвард и Лабораториите „Бел“. Въпреки това независимите изследователи предпочитали ултравиолетовите микроскопи пред всеки модел, който можел да им предложи Американската корпорация за радио. Ултравиолетовите микроскопи са атрактивни поради това, че позволяват да се наблюдава жива материя. Ето защо патолозите не били особено впечатлени от огромните увеличения, предлагани от електронните микроскопи.