Джери Василатос
Изгубените открития (49)

Магнитни дъги

Сега Никола Тесла се нуждаел от по-високи мощности от онези, които можела да му осигури експерименталната апаратура. Изпитал и нужда от контрол на свръхбързите прекъсвания на тока. Нито един механичен ключ не би могъл да се справи с подобна задача. Трябвало да изнамери някакъв нов начин за свръхбързо прекъсване на тока. В най-добрата му и най-ефективна система се използвали заредени кондензатори, освобождаващи напрежението си през свръхмощни магнитни дъги.

Празното пространство под магнитната дъга било в състояние да се справи с необходимите на Тесла силни токове. Те били най-издръжливи при получаването на внезапни мощни импулси с една полярност. В мощно постоянно магнитно поле били поставени електроди във формата на рог. Разположен под прав ъгъл спрямо дъгата, внезапно образувалият се ток в магнитното поле се движел по електродите, докато не прекъснел. При това прекъсвал изключително бързо!

Дъгите се потушавали напълно в рамките на определено време. Тесла конфигурирал параметрите на веригата по такъв начин, че да не позволява токът, минаващ през тях, да стане променлив. Всеки разряд на дъгата представлявал чист еднопосочен импулс с огромна мощност. Не били възможни или позволени никакви „замърсяващи смени на полярността“.

Смените на полярността биха попречили на „шоковото излъчване“. Ефектът никога не се наблюдавал, когато в експеримента участвал променлив ток. Високото напрежение се осигурявало от мощно динамо. Тесла сам проектирал тази изключително проста и ефективна система на автоматично прекъсване за постигане на свръхбързи импулси с една и съща полярност. Стойностите на кондензаторите, големината на дъгата, магнитните полета и напрежението на динамото били балансирани и нагласени така, че да произвеждат поредица изключително кратки единични импулси без „обратни ефекти“.

Инженерите не разбират много добре тази система, тъй като необикновеното поведение на дъговата плазма поражда множество допълнителни характеристики върху нея. Макар Тесла да твърдял, че същите ефекти могат да се пресъздадат и с импулсната верига на електронна лампа, резултатите били много по-слаби. Трудно е да се постигне мощността на разряда на основната дъга. Накрая Тесла затворил магнитната дъга и я разположил в течно масло. Това блокирало ненавременното образуване на волтова дъга и същевременно значително увеличило изходната мощност на системата.

Често се смята, че импулсната му система е просто „високочестотен генератор на променлив ток“. Това е абсолютно погрешна представа, водеща до ефекти, които никога не могат да се сравнят с онова, което е имал предвид Тесла. Устройството за магнитен разряд е постижение на истински гений, което рязко изразходва заряда на кондензатора. Това бързо покачване и спадане на тока образува импулс с огромна мощност. Тесла нарекъл тази автоматична дъга „пробивен разряд“, с което я отделя от многото други видове системи за волтови дъги. Тя представлява просто начин за прекъсване на прав ток с високо напрежение, без да се позволява ответното получаване на променлив ток. При изпълняване на условията може да се наблюдава т.нар. ефект на Тесла.

Асиметричното разположение на кондензатора и магнитната дъга определя полярността на импулсната поредица. Ако дъгата се постави в близост до положителния полюс, тогава поредицата става отрицателна, както и полученият в резултат на нея разряд.

Тесла започнал опитите с по-мощни системи с известни опасения. Всяка следваща стъпка била все по-опасна. Но в хода на експеримента открил, че когато разрядите ставали повече от десет хиляди в секунда, болезненият ефект изчезвал. Очевидно нервите в човешкото тяло просто не били в състояние да регистрират отделните импулси. Но тази нечувствителност би могла да бъде фатална. Напълно възможно било смъртоносните аспекти на електричеството да си останат все същите. Ето защо по време на експериментите Тесла бил повече от предпазлив.

Забелязал, че макар болката да изчезнала, познатото усещане за натиск се запазило. На мястото на болката се появила осезаема пронизваща горещина. Тесла осъзнавал, че тя може да бъде сигнал за вътрешно електрическо изгаряне. Вече бил направил подробно проучване по този въпрос и знаел, че подобно нагряване предшества образуването на волтови дъги вътре в тялото. Въпреки това продължил да увеличава мощността на динамото на малки, но постоянни стъпки.

С всяка следваща стъпка се увеличавала и топлината. Тесла оставал на мястото си, като изучавал реакциите на собственото си тяло за наличието на опасни сигнали. Продължил да увеличава напрежението, докато магнитната дъга достигнала крайната си мощност. Тесла открил, че топлината можела да се регулира и когато не била прекалено силна, ставала изключително приятна. Била толкова успокояваща и отпускаща, че Тесла започнал ежедневно да се подлага на въздействието й. Истинска електрическа „сауна“.

По-късно Тесла съобщил за ефекта в медицинските списания и безвъзмездно предложил откритието си на медицинския свят. Самият той станал редовен потребител и често изпадал в дълбок сън в топлите и проникващи в тялото му вълни. Веднъж прекалил с терапията и заспал толкова дълбоко, че се събудил цяло денонощие по-късно! Според описанията му изживяното не било неприятно, но все пак разбирал, че количеството „електро дози“ трябва да се определя от лекарите.

По това време Тесла открил такива интервали между отделните импулси, при които топлинният ефект напълно изчезвал и излъчването ставало абсолютно безопасно. Циклите на импулсите били толкова високи, че нервите не били в състояние да усетят проникващото енергийно поле. Сега Тесла можел да продължи да следва мечтата си за предаване на енергия, без да се страхува, че ще предложи на човечеството поредното технологично проклятие вместо благословия.