Джери Василатос
Изгубените открития (114)

Опасност

Инфразвукът не се нуждаел от голяма амплитуда, за да предизвика психологическо неразположение. Няколко изследователи си нанесли сериозни вреди, когато успявали волно или неволно да произведат инфразвукови вибрации. Тесла използвал проектирани от самия него ободряващи вибриращи платформи и бил очарован от действието им. Монтирани върху тежки гумени основи, те били задвижвани от прости „ексцентрични“ колела.

Умереното им използване в продължение на около минута действало приятно стимулиращо. Тялото се чувствало изпълнено с енергия в продължение на часове. Прекалената им употреба обаче можела да доведе до тежки болестни състояния, като най-опасни били сърдечните поражения. Тялото „звъняло“ цели часове от учестения пулс и силно повишеното кръвно налягане. Последиците можели да бъдат и смъртоносни.

Веднъж Самюел Клемънс, близък приятел на Тесла, отказал да слезе от една такава вибрираща платформа. Тесла изразил съжалението си, но го оставил. След няколко предупреждения започнал да се тревожи все повече от машината и от ликуващите възгласи на Клемънс. Няколко секунди по-късно приятелят му едва не изцапал белия си костюм. Ефектът от инфразвука бил „надлежно записан“.

Тесла често описвал в големи подробности последиците от инфразвуците пред журналистите, които зад гърба му осмивали идеята, че „малък звук“ може да доведе до подобни катастрофи. И все пак, именно благодарение на такъв „малък звук“ Тесла за малко не разрушил лабораторията си на улица „Хюстън“. Неговите компактни генератори на инфразвукови импулси били ужасно ефективни. По-късно Тесла проектирал и изпробвал инфразвукови оръжия, способни да разрушават сгради и да сриват цели градове.

Уолт Дисни и художниците му веднъж били приведени в много тежко състояние, когато един звуков ефект за поредния късометражен анимационен филм бил забавен няколко пъти от магнетофона и излъчен през високоговорителите на кинозалата. Първоначалният звук бил от запояване на желязо. Тонът с честота 60 херца бил намален пет пъти и докаран до 12 херца. Това предизвикало продължително неразположение у целия екип, което продължило няколко дни.

Инфразвукът сякаш парализира психиката. Той стимулира вътрешното ухо, което се грижи за равновесието. Резултатът е еквивалентен на тежка и продължителна морска болест. Инфразвукът обездвижва жертвите си. За възстановяване на нормалните жизнени процеси са нужни часове, а понякога и цели дни. Излагането на инфразвук със средна интензивност води до прилошаване, а засилването му може да се окаже смъртоносно. Военните експерименти са показали поносимост в диапазона между 40 и 100 цикъла в секунда. Резултатът бил съвсем нормални реакции. С намаляването на височината на тона се засилват симптомите на смъртоносното действие. Промените в сърдечния ритъм — повишаването на пулса с 40 процента — са предвестници на другите смъртоносни състояния. Леко гадене, замайване, зачервяване на кожата и изтръпване на тялото се наблюдават при 100 цикъла в секунда. Следват световъртеж, безпокойство, крайно изтощение, задушаване и дихателни нарушения. Между 60 и 73 цикъла в секунда се появяват кашлица, силен натиск в гръдния кош, задавяне, обилно слюноотделяне, силни болки при гълтане, неспособност да се поеме дъх, главоболие и болки в корема. След излагането на инфразвук организмът е силно изтощен. Някои хора продължавали да кашлят в продължение на половин час, а кожата на мнозина останала зачервена цели четири часа.

При излагане на инфразвук с честота между 43 и 73 цикъла в секунда се наблюдава значителното отслабване на зрението. Интелигентността пада до 77 процента от нормалното й състояние. Жертвите напълно губят ориентация. Координацията на мускулите и чувството за равновесие намаляват значително. Малко преди пълната загуба на съзнание се наблюдава крайно понижена сръчност и проблеми с говоренето. Следва почти пълна загуба на способността да се разсъждава.

Откритията на д-р Гавро в инфразвуковия обхват между 1 и 10 херца са наистина шокиращи. Смъртоносният тон е с честота 7 херца. Малкото увеличаване на амплитудата в тази честота влияе върху поведението на хората. Умствената активност отначало се забавя, после се блокира напълно и накрая се разрушава. С увеличаване на амплитудата били забелязани няколко объркващи реакции. Те започвали като пълно неврологично смущение. Дейността на гръбначния мозък се блокирала и автоматичните му функции се прекратявали.