Матю Райли
Шестте свещени камъка (9)

Австралия

Март 2006-декември 2007

Месеците след Тартар

Голямата пясъчна пустиня

Северозападна Австралия

Март 2006-декември 2007

През месеците след завъртането на Тартар през март 2006 хората на Джак Уест се бяха върнали в страните си… с изключение на Стреч, понеже родната му страна, Израел, го бе обявила за персона нон грата, след действията му по време на мисията. И той бе стоял при Джак, Магьосника и Мечо Пух.

Трябваше да се пишат отчети, трябваше да се подновяват кариери. В крайна сметка не беше много типично за един професионален войник да изчезне в десетгодишна мисия и подобно отсъствие трябваше по някакъв начин да бъде обяснено пред различни администрации. Една от положителните страни бяха дължимите повишения, които сега влизаха в сила със задна дата.

Разпускането на отряда естествено се отрази на Лили, защото тези воини бяха най-близкото нещо до семейство, което някога бе имала.

Тя се чувстваше като Фродо в края на любимата й книга „Властелинът на пръстените“. След като бяха изпълнили успешно мисията, променила Земята, сега всички трябваше да се върнат към ежедневието… но възможно ли бе да намери удовлетворение в него след задъхващото приключение, което бяха изживели? И нещо още по-лошо: как да се държиш с обикновените хора, които не знаеха — дори не подозираха и нямаше как да узнаят — за великите дела, които си извършил за тяхното добро?

За щастие старите приятели често ги посещаваха във фермата на Джак, а след като получи като подарък свой собствен мобилен телефон — велик ден в живота й — Лили поддържаше връзка с тях чрез SMS-и. И разбира се, винаги когато бе възможно, пътуваше, за да ги види: Мечо Пух в Дубай, Магьосника — навсякъде по планетата, Фъзи в Ямайка и Зоуи в Ирландия.

Зоуи.

Любимите моменти на Лили бяха свързани с посещенията на Зоуи в Австралия. Отначало това ставаше доста трудно, понеже един безчувствен дръвник, подполковник в ирландската армия — напълно неосведомен за героичната роля, изиграна от Зоуи по време на мисията „Седемте чудеса“ — бе настоял тя да бъде преобучена и преназначена в Сиатан Фиалноглах ан Ейрм.

„Обикновени хора. — Лили въздъхна. — Ужас!“

Уест естествено усещаше всичко това. Истината бе, че понякога и той се чувстваше по подобен начин.

Решението бе просто.

Трябваше да намерят нови предизвикателства, които да ги ангажират.

Най-хубавото за Уест, смяташе Лили, бе, че Магьосника често го питаше разни неща и му поставяше по имейла за решение разни ребуси. Например: „Джак, би ли проучил за мен племето неета от Конго?“ или „Можеш ли да ми намериш експертен превод на гатанки на Аристотел?“ или „Би ли разбрал какви са имената на всички хора птици от Великденския остров?“.

Но един ден, точно когато се чудеше как да подходи към една адски интересна загадка, Джак измисли Лили една изненадващо нова, за която тя се оказа и тотално неподготвена.

Училище.

Тъй като из северните пустини на Австралия не е като да не се разминеш от училища, Лили отиде в престижния пансион за надарени деца.

Престижен или не, децата са си деца, и за едно момиченце, израснало сред закоравели воини в отдалечена ферма в Кения, училището се оказа объркващо и сложно преживяване.

Джак, разбира се, знаеше, че ще се окаже именно така… но едновременно с това бе убеден, че това е абсолютно необходимо.

Колко трудно се бе оказало обаче стана ясно на първата родителска среща.

Облечен в джинси и сако, скриващо мускулестата му фигура, и с ръкавици, прикриващи изкуствената му лява ръка, Джак Уест-младши — командос, авантюрист и собственик на две дипломи по история на античността — седеше на нисък пластмасов стол пред мъничък пластмасов чип лице в лице с личната наставница на Лили — жена с очила, казваше се Брук. „Наставник“, бяха обяснили на Джак, означаваше просто учител, имащ за задача да следи изкъсо развитието на Лили в училище.

Дългият списък от забележки на Брук накара Джак да се усмихне в себе си — запази обаче загриженото си изражение.

„Лили излага учителката си по латински в клас. Позволява си да я поправя пред останалите ученици“.

„Представя се отлично по всички предмети и има средна оценка в тестовете над 90%, но оставам с убеждението, че може още повече. Струва ми се, че прави само колкото е нужно, за да заслужи «чавка» в графата, без да показва онова, на което е способна. Нашата учебна програма е възможно най-натоварената в страната, а на нея — представяте ли си! — й е скучно“.

„Много е придирчива по отношение на приятелите си. Сдружила се е с Алби Калвин, което е чудесно, но доколкото знам, няма нито една приятелка“.

О, накара малкия Тайсън Врадли да се разплаче, като му изви китката със странна хватка. Училищната лекарка каза, че едва не му е счупила ръката.

Уест знаеше за този случай.

Малкият Тайсън Врадли — калпазанин и грубиян — един ден се опитал да тормози Алби: поискал му парите за обяд.

Лили се намесила и когато Тайсън посегнал към гърлото й, го сграбчила за китката и я извила, принудила го да падне на колене и едва не му счупила ръката… точно както я бе научил да прави Уест.

Тайсън повече не бе посмял да се занимава нито с Алби, а още по-малко с Лили.

На тази родителска среща Уест се запозна с майката на Алби, Лоуис Калвин.

Симпатична плаха женица от Америка, тя живееше в Пърт със съпруга си — директор на минна компания бе разтревожена и неспокойна и просто не можеше да не се безпокои за даровитото си дете.

— Този ужасен учител по физкултура просто го тероризира — оплака се тя пред Джак на чаша кафе. — Наистина не разбирам защо нежно дете като Алби трябва да се занимава със спорт. Ами ако някой го удари по главата? Синът ме е способен на забележителни неща в математиката — неща, които учителите дори не се сещат, че може да бъдат направени — и всичко това може да отиде нахалост заради една-единствена травма в главата по време на футболен мач. Само че ужасният учител по физкултура твърди, че спортът е задължителен, и не мога да го разубедя.

Лоуис беше прекрасна жена и явно обожаваше Алби, но Джак подозираше, че малко пресилва нещата… да като по-късно същия следобед не се запозна с учителя по физкултура г-н Найсмит.

Г-н Тод Наймист се оказа як мъжага с впити тенис гащета и подчертаваща мощните му бицепси фланелка. Нямаше никакво съмнение, че за едно дете той изглежда истински гигант. Но за Джак това бе само по-голяма версия на Тайсън Врадли — възрастен грубиян.

Якият учител по физкултура, изглежда, оцени по достойнство габаритите и позата на Уест, когато той седна пред него. Извади папка с името на Лили. Разсеяно стискаше с другата си ръка тенис топка.

— Лили Уест… — започна той и запрелиства папката. — А, да. Та значи тя отказа да участва в игра на народна топка. Заяви, че е глупост, а аз съм „безмозъчен тъпанар, който не знае нищо за реалния свят“, ако си спомням правилно.

„О, боже!“, помисли Джак. Този случай не му беше известен.

— Божичко — каза на глас. — Наистина съжа…

— Вашето момиче не е много атлетично — продължи г-н Найсмит, като го прекъсна. — Но според другите учители е много умна. Сега, читанките са едно и аз разбирам, че училището ни наистина се съсредоточава върху академичните качества. Но между нас казано, аз обичам спорта. И знаете ли защо го обичам?

— Не мога да си представя…

— Защото той възпитава екипното мислене. Екип. Идеята за самоотвержеността. Ако нещата се обърнат и гърбовете им бъдат опрени в стената, ще излезе ли Лили пред редицата заради своите приятели? Аз бих го направил и знам, че съм способен на това, от изживяното в спорта.

Джак почти изскърца със зъби, защото прекрасно знаеше какво бе направила Лили заради лайнари като този пред него.

— Така ли било? — бавно попита той.

— Абсолютно — отговори Найсмит и подхвърли топката във въздуха.

Бърз като светкавица, Джак я улови под носа му с лявата си ръка, забил леденостудения поглед на сините си очи в лицето на физкултурника.

— Господин Найсмит… Тод. Дъщеря ми е добро дете. Аз Нямам никакъв проблем с нейната представа за лоялност и работа в екип. Извинявам се, че ви е нагрубила. Този неин инат… предполагам, че го е възприела от мен. Но… — Джак без видимо усилие стисна топката с механичната си лява ръка и тя с гръм се спука. Той я хвърли на пода. Г-н Найсмит разшири очи и от увереността му не остана и следа. — Но може би трябва да опитате да я заинтригувате на малко по-интелектуално ниво. Струва ми се, че реакцията й ще ви хареса повече. О… и, господин Найсмит… Тод… ако малкият й приятел Алби Калвин не иска да играе мач, не го насилвайте. Така тревожите майка му. Това, мисля, е всичко.

С тези думи Джак стана и остави Тод Найсмит да седи с провиснала челюст.

По този начин Лили заживя с мисълта за ваканциите и уикендите, когато можеше да се върне във фермата и да се срещне със старите си приятели.

Посещенията на Магьосника бяха особено специални, макар че с времето ставаха все по-редки. Имал работа, оправдаваше се той, работел върху много важен проект — проект, на който бил посветил живота си.

Лили изпитваше особена тръпка да чете бележките му, изпълнени както винаги с древни загадки и разни символи. В няколко случая дори помогна на Магьосника с превода на надписи, написани със Словото на Тот — древен език, който единствено тя и още един човек можеха да декодират.

На два пъти Магьосника доведе своя партньор в изследванията Танака.

Лили веднага хареса Танка. Умен, внимателен и забавен, той още при второто си посещение й донесе играчка от Япония — малко кученце робот, създадено от „Сони Корпорейшън“, казваше се Айбо. Лили бързо го прекръсти на сър Лайселот и също толкова бързо се научи да го използва, за да тероризира Хор. Елементарна пренастройка от Магьосника подобри инфрачервените датчици на сър Лайселот, които се използваха при движение — промяната доведе до това, че играчката започна да лае при разпознаване на движение дори на тъмно. Това даде повод за няколко страхотни игри с Алби, в които задачата беше да се промъкнеш покрай свръхнаблюдателното куче робот, като лазиш по корем.

На дясната ръка под лакътя Танка имаше татуировка, която заинтригува Лили: изобразяваше японски йероглиф, скрит зад знамето на Япония. Вечно любопитна относно всичко, свързано с езиците, един ден тя се опита да открие в интернет значението на символа, но не го намери никъде.

Но у Танка имаше и нещо друго, което впечатляваше Лили още по-силно: в него се долавяше огромна тъга, в погледа му имаше празнота, която Лили бе доловила още при първата им среща.

Когато го попита защо, той й разказа за детството си.

— Бях малко момченце, горе-долу на твоята възраст, когато моята страна влезе във война с Америка. Живеех в Нагасаки — много красив град. Но когато американските самолети започнаха да бомбардират градовете ни, без да подбират, родителите ми ме изпратиха при баба ми и дядо ми в провинцията… И когато американците хвърлиха над Нагасаки ужасната си бомба… родителите ми бяха унищожени… превърнати в пепел.

Лили знаеше отлично какво означава да нямаш родители — тя така и не бе видяла своите, — поради което между нея и Танка се установи много особена връзка.

— Аз не съм много голяма — съвсем сериозно му каза тя, — но едно от най-важните неща, които научих в този живот, е следното: макар да е невъзможно то да замени истинското, винаги можеш да намериш ново семейство сред приятелите си.

Танка я погледна нежно и почти се просълзи.

— Ти си много мъдра за възрастта си, мъничка Лили бих искал да мога да виждам света с твоите очи.

Лили не разбра смисъла на коментара му, но вежливо се усмихна. На него това, изглежда, му допадна.

След всяко посещение на Магьосника бялата дъска в кабинета на Уест се изпълваше с бележки.

След едно от поредните му гостувания на нея беше изписано следното:

Тутмос V	Местонахождение на двойката плочки на Тутмос
Жрец ренегат по време на Акенат; съперник на Рамзес II — прокуден в изгнание от него под заплаха от екзекуция.	Кой би могъл да каже!! →
	Храмът на Соломон →
	area foederis →
Да се обърне внимание на египетското име — „мос“ означава „син на“ — този елемент обикновено бива последван от теорифичен или „свещен“ елемент.	Менелик — Етиопия →
	Мисията на тамплиерите в Етиопия през 1280 г. →
Така че: „мос“ (в различните му варианта на изговаряне) = син на; Рамзес = Ра мзес; = син на Ра.	Църквите в Лалибела?
Тутмос = Тот-мос = син на Тот!	В тях има много тамплиерски символи
	В Етиопия ли са плочките?

Племето неета

• Изолирано племе в Демократична република Конго/Заир; войнствено; другите племена се страхуват от него; канибали.

• Вродени уродства във всички членове, разновидност на синдрома на Протей (уголемени костни образувания по черепа, като при елефантиазиса)

• Открито е случайно от Хенри Мортън Стекли през 1876; воините на неета избили 17 души от експедицията му, а Стекли едва се измъкнал жив; години по-късно се опитал да ги намери пак, но не открил мястото.

• Може би на същото племе се е натъкнал гъркът Йероним по време на своята експедиция в Централна Африка (Йероним) споменава за племе с ужасни деформации по лицата в джунглата южно от Нубия. Точно от неета той открадва прозрачното кълбо, използвано по-късно от Делфийския оракул)

• Най-добрият експерт: д-р Даян Касиди, антрополог от Университета в Южна Калифорния. Цялата й 20-членна експедиция изчезва през 2002 по време на търсене на неета в Конго.

• Касиди намерила тази скална рисунка в пещера в Северна Замбия и я приписала на предците на неета:

• Тя като че ли изобразява кух конус на вулканичен кратер, на чийто връх е Делфийското кълбо, но смисълът не е ясен.

Но Лили се заинтригува най-много от следните бележки:

Най-много от всичко Лили обичаше да чете книгите на Уест за Великденския остров — можеше да гледа с часове снимките на величествените статуи, забележителните „моаи“, зареяли поглед над пустия пейзаж на далечния остров — най-отдалечения на Земята.

Уест често я намираше заспала в ъгъла на кабинета си с разтворена в скута книга. В такива случаи нежно я вдигаше, отнасяше я в стаята й и я слагаше в леглото.

Влизането на Алби в живота на Лили донесе не само забавления и нови възможности за приятни моменти, но и нови неща за четене.

Лили беше заклет фен на „Властелинът на пръстените“, но Алби я запозна с момчето магьосник Хари Потър.

Лили погълна поредицата за Хари Потър и не спираме да я препрочита. Всъщност, където и да пътуваше — от или за училище, или в друга държава, за да гостува на приятелите си от експедиция „Пирамидион“ — цялата поредица за Хари Потър неизменно беше до нея. Винаги.

Но както винаги досега най-голямата мистерия за Лили — дори след като я бе осиновил — си оставаше Джак Уест-младши.

Джак отговори на генерала, че не е виждал Морския рейнджър от години.

Но най-интригуващото в Джак за Лили бяха взаимоотношенията му със Зоуи.

Когато най-после стана възможно Зоуи да идва в Австралия по-често, Лили бе като наелектризирана от перспективата най-сетне да види колко близки са станали с Джак.

Двамата бяха винаги усмихнати, когато говореха на верандата или се разхождаха по залез-слънце.

Лили също много се наслаждаваше на „момичешките“ моменти в компанията на Зоуи: лакирането на ноктите, взаимното оправяне на прически, боядисването на връхчетата на косата в хармониращо електрическо розово. Но повече от всичко й харесваше, че Зоуи прави Джак щастлив.

Веднъж я попита дали е влюбена в Джак. Зоуи само се усмихна и каза:

— Обичам го от първия миг, когато го видях. Но…

— Но какво? — внимателно подпита Лили, само че Зоуи не отговори. И очите й май се наляха със сълзи.

Лили не я попита пак, но често си мечтаеше Зоуи и Джак да се оженят. Много й се искаше Зоуи да й стане майка.

Коледата на 2006 година бе събитие, което Лили щеше да помни дълго, много дълго.

С Джак посрещнаха празника в Дубай, в небостъргача Бурж ал Араб, с всички членове на отряда, намерил Седемте чудеса и Пирамидиона.

Там бяха Мечо Пух и Стреч, както и Фъзи, дошъл чак от Ямайка. Присъстваха естествено Зоуи и Скай Монстър, Магьосника и Танка.

Тоест събра се цялото семейство. Лили беше във възторг.

Прекара по-голямата част от следващата седмица с Мечо Пух и Стреч, посети и двореца на бащата на Мечо Пух.

Там се запозна с по-големия брат на Пух — Ятагана, — но той разговаряше с нея като с дете, поради което тя не го хареса много.

Онова, което й хареса най-много, бе малкият полигон на Пух за експериментиране с експлозиви, разположен зад конюшнята на имението. Пух беше експерт в тези неща и разполагаше с всякакви муниции. Дори й показа странна подобна на пяна смола, дадена му от Магьосника — наричаше я „антиексплозивна пяна“; беше от световноизвестната Лаборатория Скандия в Съединените щати. Пяната се разпръскваше от малък спрей около граната, след което можеше да абсорбира взрива й.

Мечо Пух й показа как да използва пластичния експлозив С–2, специално взривно вещество с малък радиус на действие, но голяма мощност, предпочитано от археолозите при разкопки на малки площадки. С негова помощ можеше да се взривяват части от твърди скали и камъни, без това да повреди намиращите се близо до тях антики.

— Може също така да взривява ключалки — прошепна й Мечо Пух. — Точно затова Ловеца винаги си носи по малко в специално отделение на изкуствената си ръка. Аз също държа по мъничко ето тук… — И пипна орнаментирания бронзов пръстен, с който стягаше рошавата си брада. — Никъде не ходя без него.

Лили широко се усмихна. Мечо Пух беше просто жесток.

След седмица екипът отпразнува настъпването вя новата година на хеликоптерната площадка на покрива на Бурж ал Араб. Наслаждаваха се на фойерверките над Арабско море в компанията на много от заможните и могъщи съдружници и приятели на шейх Абас.

Макар че трябваше да е в леглото, Лили се измъкна по нощница и гледа партито от складовото помещение до площадката.

Жените бяха с блестящи рокли — Зоуи също, разбира се; според Лили тя бе най-красивата, — а всички мъже бяха с фракове или арабски роби. Дори Джак бе облякъл по изключение фрак, което го правеше адски смешен в очите на Лили, защото изобщо не му отиваше, а и той явно се чувстваше много неудобно в него… но пък го правеше да изглежда крайно симпатичен.

Малко преди полунощ към новогодишното парти се присъедини пристигналият за целта зет на Джак, Джей Джей Уикам.

Уикам се оказа няколко години по-възрастен от Джак, и несъмнено бе страшно привлекателен с късата си кестенява коса и твърдата линия на небръснатата си челюст — и определено адски секси. Нито една от присъстващите жени не пропусна възможността да го изгледа крадешком, докато минава покрай нея.

Уикам дойде с един изключително висок и кльощав чернокож — Соломон Кол. Кожата му беше във възможно най-тъмния оттенък, но погледът му бе приветлив. Вървеше с дълги крачки, походката му бе пружинирай ща и стоеше леко прегърбен, сякаш за да не притесняла околните с ръста си.

Лили ги гледаше смръщено, неспособна да отмести поглед, поразена от необичайното усещане, че вече ги е виждала. Определено смяташе, че ги е виждала, но нямаше никакъв спомен къде би могло да стане това.

— Да пукна, ако това не е Морския рейнджър! — възникна Мечо Пух и топло стисна ръката на Уикам.

— Здрасти, Захир — тихо го поздрави Уикам. — Извинявам се, вече си Мечо Пух, така ли беше?

— Точно така и това е име, което нося с гордост. Голяма чест е да бъдеш кръстен от Лили. Надявам се един ден и ти да имаш тази чест.

Лили се усмихна. Как можеше човек да не обожава Мечо Пух?

— Уик. — Джак също се здрависа със зет си. — Радвам се, че можа да дойдеш. Соломон, приятелю, как я караш?

Върлинестият африканец се усмихна широко.

— Липсваш ни в Кения, Ловецо. Трябва скоро да ни посетиш пак. Магдала ужасно тъгува за Лили. Умира от желание да я види пораснала.

— О, мога да потвърдя, че наистина порасна — засмя се Джак. — А освен това точно в момента се крие в онзи склад, ето там. Лили! Вече можеш да излезеш.

Лили излезе с наведена глава, по нощница и пантофи.

Джак сложи ръка на рамото й.

— Лили, не съм сигурен спомняш ли си Соломон. Беше ни съсед в Кения и често ни посещаваше. Сега наглежда фермата ни там, просто в случай, че някога се върнем.

— Боже, боже… колко сме пораснали — възкликна Соломон. — Та ти скоро ще ме стигнеш на ръст!

Уикам също разглеждаше Лили, но мълчеше. Беше видимо тъжен.

После се обърна към Джак.

— Не мога да остана много, Джак. Отново са ми по Петите. Все пак реших да се отбия и те поздравя.

— Миналия месец идваха и ме разпитваха за теб — каза Джак. — Контрабанда на оръжие. Казаха ми, че по погрешка си присвоил американска пратка оръжие.

— О, не беше никаква грешка. Знаех точно за какво става дума — призна Уикам. — Както знаех и закъде пътува пратката.

— Внимавай, Уик. — Джак го погледна загрижено. — Онзи, който за едни е рицар, за други е пират.

— Вече пират ли ме изкараха?

— Ако продължиш да си присвояваш оръжие на ЦРУ предназначено за африканските главорези, скоро ще пратят по следите ти целия Седми флот в Индийския океан.

— Голяма работа! — Уикам сви рамене. — Американските военни могат да бъдат победени. Виж какво направи дори ти, да не говорим за мен.

Джак се усмихна.

— Казах само да внимаваш.

— Обещавам. Обади ми се, ако някога минаваш покрай Занзибар — каза Уикам. — Бирата е от мен.

В полунощ небето се озари от празничните илюминации. От покрива на Бурж ал Араб гледката бе поразяващо красива. Всички охкаха и ахкаха. Пустинното небе светеше в милиони цветове.

А когато фойерверките спряха и Лили се обърна Джей Джей Уикам си беше тръгнал.

След няколко дни, когато бяха сами, Лили попита Джак за него.

— Той е добър човек — обясни Джак. — Свестен мъж. В Съединените щати обаче го съди военен съд за това, че е направил каквото е трябвало.

— А какво е направил?

— По-важно е какао не е направил. Уик беше помощник-капитан на подводница в състава на американския флот — малка подводница, клас „Стърджън“, действаща в района на Диего Гарсия — американска база в Индийския океан — със задачата да патрулира по крайбрежието на Източна Африка… Както и да е, няколко дни след инцидента със сваления „Блек Хок“ в Сомалия подводницата му прихванала нерегистрирана подводница, клас „Кило“ на път за частен пристан на сомалийски главатар — руски пирати в стара руска подводница, контрабандиращи оръжие. Капитанът на Уик му заповядал да се качи на борда на руската подводница и да я откара в Диего Гарсия… Само че когато се качил на борда, Уик намерил там сандъци с американски ракети „Стингър“ в компанията на един разярен агент на ЦРУ. Оказало се, че ЦРУ било в процес на дестабилизиране на Източна Африка по пътя на въоръжаването на всички местни главатари.

— И какво направил?

— Изпълнил заповедта, обезвредил с малък отряд руските пирати, поел командването на подводницата и поел по курс към Диего Гарсия… Само че по средата на пътя получил нова заповед, този път от щаба на флота, да предаде подводницата на американския агент и да забрави, че изобщо я е виждал… Уик бил поразен. Зад тази операция наистина стояли големите клечки. Затова взел решение. Било му писнало, а понеже вече нямаше семейство, за което да се безпокои, решил да направи друго. Спрял насред Индийския океан и изхвърлил зад борда целия екипаж заедно с разярения агент — дал им надуваем спасителен сал все пак… Понеже знаел, че го чака трибунал, дал възможност на подчинените си в отряда, с който превзел подводницата, да се оттеглят — всъщност настоял да го направят, да помислят за кариерите си. Повечето го послушали и той отпратил и тях на салове, дал им и предаватели, та да ги открият по-бързо… С останалата шепа хора задържал подводницата и оттогава я използва — патрулира на своя глава по източноафриканското крайбрежие и има за бази няколко станции за зареждане от времето на Втората световна война. Съдиха го задочно за неизпълнение на заповед и го осъдиха на двайсет и пет години военен затвор. Все още има валидна заповед за задържането му.

— Пират ли е? — Лили не разбираше.

— За африканския народ е герой — единственият, който се противопоставя на местните главорези, като им спира пратките с оръжие. Освен това снабдява безплатно хората с храна, без да иска нищо в замяна. Наричат го Морския рейнджър. За нещастие краде прекалено много от храната, изпращана от западни компании, така че за Съединените щати и Великобритания е пират.

Лили смръщи вежди.

— Когато го видях на Нова година, ми се стори… някак познат. Имам чувството, че вече съм го виждала.

— Да. Наистина си го виждала.

— Така ли? Къде?

— Когато беше много мъничка и още живеехме в Кения. Ти беше още бебе, а Уик едва бе започнал новия си живот. Криеше се, така че аз го подслоних при нас за известно време… Играехте си на криеница. Много ти харесваше. Сега вече официално си моя дъщеря, а това го прави официално твой вуйчо. Живее основно на остров Занзибар — намира се в океана близо до Кения и Танзания. Но където и да е той, и където и да сме нивя… винаги ще сме семейство.

Така протичаше животът на Лили — във фермата с Джак, в училище с Алби, и със Зоуи и Магьосника, когато им дойдеха на гости — до онзи чудесен летен ден, когато небето над фермата потъмня от парашути.