Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Уест Младши (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Six Sacred Stones, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 67 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Матю Райли. Шестте свещени камъка
ИК „Бард“
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN: 9545858635
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Шестте свещени камъка от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:01, 22 юни 2021 (UTC). |
Шестте свещени камъка | |
The Six Sacred Stones | |
Автор | Матю Райли |
---|---|
Първо издание | 23 октомври 2007 г. Австралия |
Оригинален език | английски |
Вид | роман |
Предходна | „Седемте смъртоносни чудеса“ |
Следваща | „Петимата велики воини“ |
Шестте свещени камъка е роман на австралийския писател Матю Райли. Той е вторият от поредицата за Джак Уест-младши и е продължението на Седемте смъртоносни чудеса. Книгата е издадена 23 октомври 2007 г. в Австралия и през януари 2008 г. в Северна Америка.
Матю Райли разказва за написването на „Шестте свещени камъка“
Предупреждение!
Внимание, интервюто, което следва, издава сюжета на „Шестте свещени камъка“. Читателите, които не са прочели романа, е по-добре да не го четат, понеже то издава съществени моменти в книгата.
Да започнем с най-важния въпрос от всички: как можа да завършиш „Шестте свещени камъка“ с падането на Джак Уест в бездънна пропаст?!!!
Окей, окей! Да, допусках, че това може да създаде проблем, и определено тук е най-доброто място да говорим за това. (Ей, мисля, че интервюто в края на „Плашилото“ ми спести безброй имейли относно онова, което направих в онази книга!)
Когато седнах да пиша „Шестте свещени камъка“, се запитах: „Как да направя тази книга абсолютно различна от останалите? Какво мога да направя, та да е напълно неочаквано?“.
Отговорът ми: да измисля най-големия, най-смелия, най-възмутителния роман, но едновременно с това и възможно най-големия, най-смелия и най-възмутителния финал, при който съдбата на героя буквално виси на косъм (а моите читатели знаят отлично, че аз обичам „висенето на косъм“). Получи се добре, особено когато за мен стана очевидно, че замислената история (за шест Стълба, които трябва да се поставят в шест Върха) е прекалено мащабна, за да се помести в една книга… така че финалът е само среда на едно двойно по-обемисто приключение. Понеже често завършвам главите си, като поставям героя в невъзможна за измъкване ситуация, гледайте на този финал като на край на една по-голяма глава!
Джак може би ще се измъкне от кошмарната ситуация — в действителност един от начините това да стане вече е споменат в книгата (и не, не е Хор). Помислете колко забавно е, че ще трябва да изчакате, за да разберете как ще го направи. Гледам на това като на чакане на следващия сезон на ТВ сериал, който завършва по абсурден начин. Извинявам се на всички, че ще трябва да изчакат по този ужасен начин, но и обещавам на всички, че ще си заслужава!
„Седемте смъртоносни чудеса“ и „Шестте свещени камъка“ донесоха значително увеличение на продажбите на книгите ви (слънчеви лъчи, тъмни звезди, големи древни постройки). Какво точно се опитвате да постигнете с тази поредица?
Опитвам се да постигна нещо много просто: искам да създам еквивалента на нещо епично от рода на „Властелинът на пръстените“, поставено в съвременния свят, в наши дни.
Има и друга причина, но тя се отнася само до мен като автор. В предговора си към „Властелинът на пръстените“ Дж. Р. Р. Толкин обяснява основната причина да напише историята: „Главният мотив беше желанието на разказвача да се опита да пресъздаде тази доста дълга история, така че тя да задържи вниманието на читателите, да ги развесели, да им достави удоволствие, тук-там да ги развълнува или дълбоко да ги трогне“.
Същата работа е и с мен.
Исках да видя дали мога да създам наистина голяма епична история за едно велико мащабно приключение по цялото земно кълбо, история, която обръща поглед към слънцето и космоса, която изучава мистериозни древни места, пръснати по планетата, и в която — това е най-важно от всичко, — докато правят неща, достойни за истински герои, основните действащи лица подлагат на изпитание човешките си качества.
Така, за разлика от книгите за Шейн Скофилд („Плашилото“), където един и същи герой се проявява в съвсем различни приключения, историята, започната в „Седемте смъртоносни чудеса“ и продължила в „Шестте свещени камъка“, в действителност е една голяма история (точно затова частите „Момиче, наречено Лили“ започват с „Част III“ в тази книга, тъй като Част I и Част II вече ги има в предишния роман).
Разкажи за някои от „загадъчните древни места“, появили се в тази книга, и защо си избрал тях?
Обожавам древните места и древните неща — като се започне с пирамидите и се свърши с Розетския камък, аз просто мога да ги съзерцавам по цял ден, особено ако са трудни за обяснение.
След като изследвах Голямата пирамида и другите чудеса в „Седемте смъртоносни чудеса“, реших в тази книга да се съсредоточа върху някои други мои любими древни места по света, сред които Стоунхендж, Абу Симбел и района на Трите клисури на река Яндзъ в Китай (има, разбира се, още много, които обичам не по-малко, но ги пазя за следващата книга!). Посетил съм и трите споменати места.
На първо място, снимките на Стоунхендж просто не разкриват нищо. Тези камъни са огромни! А историята около крайбрежните лишеи по повърхността им… тя е адски странна и необяснена!
Абу Симбел е колосален, по-голям от всичко, което можете да си представите, и е построен по същата причина, поради която народът на Гондор построил Аргонат в „Братството на пръстена“ — за да каже на напиращите съседи: „Вижте колко силни сме ние в Египет! Дори не помисляйте да прекосите границите ни, ако не искате да си имате работа с хората, построили този паметник!“. Прекрасно е, че ООН го пресъздаде наново тухла по тухла, за да го спаси от водите на Асуанския язовир.
Накрая, за Трите клисури в Китай. Това е нещо неописуемо красиво. Двамата с Натали бяхме в района през 2006 с единствената цел да направим проучване за тази книга. Разходихме се из клисурите на река Шенон (пищно зелени, мъгливи и тесни), което помогна в главата ми да изкристализира картината на залятото селце, където Магьосника намира входа за системата от капани на Лао Дзъ.
Върху какво още работиш? Как се развива филмът по „Битката“?
Това е половинчасова комедия, поставена, представяте ли си, в издателската индустрия. Реших, че след десет години в този бизнес вече разполагам с голям запас забавни истории, затова реших да ги използвам в ТВ шоу. Героинята не е автор, а публицист, който препоръчва автори на издателска къща.
Сценарият мина през Холивуд, където попадна от моите агенти в ръцете на Дарен Стар (продуцент/автор на „Сексът и градът“), в „Сони“, у красивата актриса Джена Елфман, и накрая в АВС. Известно време прекарах в полети между Сидни и Лос Анжелис за срещи с директори на студиа и ТВ мрежи. Наистина беше доста вълнуващо. По-късно тази година ще заснемем пилотен епизод, така че чакам кръстосал пръсти нещата да потръгнат.
Това означава, че засега амбициите ми за филма „Битката“ ще почакат — няма как и двете неща да станат едновременно.
Един въпрос, който много фенове ни задават. Ще видим ли в близко бъдеще отново Шейн Скофилд?
Да, Плашилото е герой, който много фенове обичат — особено след онова, което изживя в „Плашилото“. Говоря напълно сериозно: благодаря на читателите ми, че ми позволиха да изследвам „други територии“ и да пиша за други герои (повярвайте ми като автор, че е възможно да се чувстваш принуден да пишеш отново и отново за един и същи герой). Когато един ден хвърля поглед назад към кариерата ми, бих искал да видя панорама от разнообразни и самостоятелни книги и различни поредици, като се започне от романите за Скофилд и Джак Уест и се стигне до (сегашните) самостоятелни за Уилям Рейс, Стивън Суейн и може би други.
Като казвам това, след почивката от Скофилд вече имам желание да напиша още нещо за него и дори мога да призная, че в главата ми започва да се оформя една идея с негово участие. Така че докато пиша продължението на „Шестте свещени камъка“ (все пак не мога да оставя Джак да пада в онази бездна безкрайно), идеята за следващия роман със Скофилд ще добие по-конкретни очертания с надеждата, че ще види бял свят в последващата ми книга. Нека добавя, че има много деца, които настояват да видят Ноуег Саг Касег II!
(О, а за тези, които са я пропуснали през 2005, „Адският остров“ — новелата, която написах за инициативата „Живи книги“ — е с участието на Плашилото и отново може да се намери по книжарниците в Австралия и Нова Зеландия.)
Нещо за финал?
Както винаги се надявам, че книгата ви е доставила удоволствие, че ви е извадила от вашия свят за няколко часа или няколко дни и че ви е забавлявала, така както би трябвало да ви забавлява едно влакче на ужаса. И бъдете спокойни… вече трескаво въвеждам на клавиатурата следващата…
Най-добри пожелания и доскоро!
Сидни, Австралия
септември 2007