Матю Райли
Шестте свещени камъка (15)

Признателност

Писането на роман, казват, е самотна работа — прекарваш в уединение месеци пред клавиатурата, потънал, загубен в света, който създаваш. За мен това обаче е огромно удоволствие, поради което гледам на писането на романи като на най-добрата работа на света. Поне така мисля.

Но когато решиш да напишеш книга, която има нещо общо с древния Китай и с японски военни термини в нея, се налага да потърсиш помощ, така че сега е моментът да благодаря на многото хора, които ми помогнаха в трудната ми задача.

Жена ми Натали винаги е първата, която чете онова, което пиша, и нейните коментари продължават да са едновременно задълбочени и меки. Тя е прочела в чернова всичките ми книги и сценарии и вече е доста опитен редактор!

Благодаря и на моя добър приятел Джон Шрутън, който (пак) прочете тази книга, докато седеше в почетната ложа на стадиона за крикет в Сидни и чакаше началото на играта. Мачът започна, но той продължи да чете, което беше добър знак! Голям приятел, голям човек.

За техническата помощ съм задължен на Патрик Поу, който ми намери копия на китайски ръкописи, и на Айрини Кей, че ме свърза с Патрик.

За съвети, свързани с китайския език, моите благодарности на Стефани Поу. А понеже не знам и японски, трябва да благодаря и на Трой Макмълън (и на жена му и снаха му!).

Прочетох много книги, докато правех проучвания за „Шестте свещени камъка“ — като се започне от книги за космоса и полетата с нулева енергия и се стигне до по-езотерични на тема Стоунхендж и други древни места. Специално искам да упомена на първо място произведенията на Греъм Хенкок, когото обичам и държа да го препоръчам от цялото си сърце на всеки, който иска да хвърли поглед върху глобалната история от една по-нестандартна гледна точка; и на второ място на малкия бисер сред книгите, книгата „Стоунхендж“ от Робин Хийт (Stonehenge by Robin Heath, Wooden Books, Glastonbury, 2002). Именно в тази книга видях за първи път теорията, която свързва Стоунхендж с Голямата пирамида чрез редица правоъгълни триъгълници.

Най-искрени благодарности дължа на Питър и Лорна Грозновски за щедрите им дарения в „Бълант Черити Челъндж“ — близнаците Лаклан и Джулиъс носят имената на техните племенници.

Благодаря и на Пол и Ленор Робъртсън, стари поддръжници на моя труд и друга семейна двойка с неоценим принос в благотворителността и особено за дарението им в „Ей Ес Екс Ройтерс Черити Динърс“! Пол, надявам се, не възразяваш, че те направих гладкоговорещия и играещ двойна игра „лош“ агент на ЦРУ!

И накрая благодаря на The Wags — страхотната група момчета, с които играя голф всяка сряда следобед, — за щедрите им дарения от името на Стив Оукс, водача на тази разнородна група. В отплата за тяхното дарение в един фонд кръстих герой от книгата на името на Оукси… и побързах да го надупча с куршуми. Както казват момчетата, никой не би си пожелал подобна съдба, но такива са опасностите да имаш кръстен на теб герой в книга на Матю Райли!

На всички останали, роднини и приятели, както винаги благодаря, че не спирате да ме окуражавате.