Матю Райли
Шестте свещени камъка (5)

Дубай,

Обединени арабски емирства

2 декември 2007

8 дни преди първия краен срок

Небостъргачът Бурж ал Араб

Дубай, Обединени арабски емирства

2 декември 2007, 23:30

Бурж ал Араб е една от най-зрелищните сгради на света.

Оформена като гигантско триъгълно платно, тя е изумителна във всяко отношение. Висока е 81 етажа и в нея се помещава единственият седемзвезден хотел на света. На осемдесетия й етаж, издаваща се изпод основите на въртящ се панорамен ресторант, се разстила огромна хеликоптерна площадка, на практика създадена, за да се правят снимки. Тайгър Удс е изпращал във въздуха голф топки от нея, Андре Агаси и Роджър Федерер са играли тенис на нея.

Това е най-добре познатият строеж на най-съвременната арабска нация на света — Обединените арабски емирства.

Велик небостъргач биха казали някои.

Голямата кула би казал Магьосника.

Малко след пристигането им в Дубай — „Хали“ кацна в една военновъздушна база — Уест и групата му бяха прехвърлени с хеликоптер в Бурж ал Араб, където ги съпроводиха до президентския апартамент, огромен луксозен комплекс от спални, дневни и гостни, заемащ целия седемдесет и девети етаж.

Това кралско посрещане не бе случайно. Емирствата бяха партньор в предишното приключение на Уест, свързано с Пирамидиона — приключение, в което бе взела участие коалиция от малки държави, надделяла над мощта на Съединените щати и Европа.

Един от най-големите герои в екипа на Уест бе вторият син на един от най-високопоставените шейхове на Емирствата, шейх Анзар ал Абас.

Така че Уест, Зоуи, Скай Монстър и най-вече Лили бяха винаги добре дошли в Дубай.

Алби обаче бе силно впечатлен и извика:

— Леле!

Лили само сви рамене. Вече беше отсядала тук.

На вратата се позвъни, макар да наближаваше полунощ.

Уест отвори и видя шейх Анзар ал Абас и антуража му.

С величествената си брада, издутия корем, тъмната кожа и националното облекло — пустинна роба и парче плат около главата, излъчващият царственост шейх беше като изваден от филма „Лорънс Арабски“.

— Късен час, а капитан Уест идва забързан — каза шейхът с плътния си глас. — Надушвам неприятности.

Уест кимна навъсено, но каза кротко:

— Благодаря ви за гостоприемството, повелителю. Моля, заповядайте.

Абас влезе с развяваща се роба, следван на почтително разстояние от шестимата в свитата си.

— Синът ми Захир ви изпраща поздравите си. В момента той работи като старши инструктор в базата за подготовка на специалните ни сили в пустинята, обучава най-добрите ни пилоти на много от стратегиите, която е научил от вас. Помоли ме да ви съобщя, че е на път за тук по най-бързия начин.

Уест тръгна редом с шейха.

— Опасявам се, че обстоятелствата са тревожни… много, много по-обезпокоителни, отколкото когато и да било. Преди време се бяхме съюзили срещу посегателствата на себични хора, но сега — ако проучванията на Магьосника са верни — сме изправени срещу много по зловеща заплаха. Магьосника още не е пристигнал, но предполагам, че когато дойде, ще ни информира за подробностите.

Нещо в погледа на Абас трепна и той каза:

— Значи не знаете?

— Какво да знам?

— Какво се случило с Макс Епер.

Уест замръзна.

— Какво се е случило?

— Снощи прихванахме фрагмент от китайски сателитен радиообмен. Магьосника е арестуван преди двайсет и четири часа от китайски военни недалеч от язовира „Трите клисури“. Опасявам се, че няма да може скоро да се появи тук.

Уест нямаше отговор на това.

— Магьосника е оставил този файл в дома ми — започна Уест, след като двамата с шейха седнаха в една от гостните на апартамента. Зоуи и Скай Монстър също присъстваха, както и Лили, и малко обърканият Алби. Антуражът на Абас бе останал във външната стая. — Файлът резюмира неговото проучване на набор от шест камъка, наречен Камъните на Рамзес, и тяхната връзка с шест издължени паралелепипеда, известни днес като Стълбовете на света, а някога — като Стълбовете на Вишну.

— Вишну? — повтори Абас. — Като в…

— Да — потвърди Уест. — Като в „Аз съм Вишну, унищожителят на света“. Изследването на камъните на Рамзес е нещо, с което Магьосника се е занимавал през целия си живот. Десетгодишната ни мисия, имаща за цел да намерим Седемте чудеса на света и чрез тях да стигнем до Златния пирамидион, за него не е било нищо повече от странично занимание. Това, за което говоря, го е вълнувало винаги… само че сега е арестуван в Китай и по същото време китайците нападнаха моята никому неизвестна ферма в Австралия. Китайците знаят.

Знаят за работата му и знаят, че ние притежаваме Огнения камък — най-горната част на Пирамидиона.

Абас се намръщи.

— Пирамидионът е имал по-голямо значение? Бил е свързан с нещо повече от Тартар?

— От онова, което прочетох снощи, има по-голямо значение, отколкото изобщо бихме могли да си представим — уточни Уест. — Слънчевият лъч през Пирамидиона по време на завъртането Тартар е бил само началото. — Замълча за миг и се замисли. — Трябва ми още малко време да прегледам бележките на Магьосника да позвъня тук-там. След това трябва да свикаме съвещание. Нова среща на ангажираните нации. Дайте ми ден да науча каквото мога и нека след това се съберем пак тук за може би най-важната среща в историята и човечеството.

Уест прекара целия следващ ден в четене и подреждане на обстойните записки на Магьосника.

Сред тях имаше споменати някои имена, които му бяха познати, както и други, които не бе чувал.

Например познаваше Танака Танка. Танка беше стар колега на Магьосника и Уест се бе срещал с него по много поводи.

За други само бе чувал, например за ужасните близнаци, т.е. Лаклан и Джулиъс Адамсън — двама гении математици от Шотландия, следвали при Магьосника в Дъблин. Темпераментните и обожавани от Магьосника близнаци говореха скорострелно, действаха като общ мозък и представляваха най-забележителната некомпютърна сила на света. В свободното си време се забавляваха, като разбиваха казината в Лас Вегас на блекджек просто като „смятаха наум“.

Вниманието му обаче бе привлечено от един лист, на който Магьосника бе резюмирал нещата. Това беше визуално възпроизвеждане на мислите на Магьосника, комбинация от чертежи, списъци и бележки, направени от ръката на стария професор.

Уест разпозна някои от термините на листа: Са-Бенбен, Огнения камък и Абидос.

Абидос бе малко известна, но изключително важна египетска археологическа площадка. Това бе място, свещено за древните египтяни от самото начало до края на тяхната цивилизация — период, обхващащ три хилядолетия. Там имаше храмове на Сети I и сина му Рамзес II, там бяха и едни от най-ранните светилища на Египет.

Джак вече бе виждал Мистерията на кръговете, но нямаше ни най-малка представа какво означава тя.

Други неща обаче бяха напълно нови за него.

Великата машина.

Шестте стълба. Възможността те да са нешлифовани диаманти му се стори крайно интригуваща.

Загатнатите препратки към „яйцата на Фаберже“, Великден и потъването на „Титаник“ в долната част на листа… е, това вече бе крайно озадачаващо.

И разбира се, необичайните чертежи, „разхвърляни“ по листа.

Уест реши да използва този лист като основа и продължи да чете.

На други места из бележките на Магьосника намери цифрови снимки на издялани в камък надписи на език, който не бе виждал от времето на мисията „Седемте чудеса“.

Беше древно писмо, известно като Словото на Тот — на името на египетския бог на знанието.

Мистериозен и непонятен, този език се противопоставяше на опитите да бъде разчетен дори от съвременни суперкомпютри. Но за клиновидните знаци се смяташе, че съдържат тайно древно познание.

Исторически погледнато, един-единствен човек на земята можеше да го чете: Оракулът на оазиса Сива в Египет. Това лице, по силата на някаква магия, се раждаше способно да чете Словото на Тот. Родословието на оракулите датираше от най-ранни времена, за да стигне до наши дни, и макар това да бе неизвестно за учителите на Лили и приятелите й в училище, тя бе една от наследниците.

Тя беше дъщеря на последния Оракул на Сива — гаден покварен тип, умрял скоро след раждането й.

Крайно необичайно за Оракул обаче, Лили имаше близнак. Както Джак бе открил по време на мисията „Пирамидион“, тя имаше брат, Александър — неприятно разглезено дете, — който също можеше да чете Словото на Тот. След онази мисия Александър бе отведен на уединено място в Ирландия, в графство Кери.

Джак накара Лили да му преведе някои от бележките в „книжката“ на Магьосника. Много от тях нямаха никакъв смисъл за него, а други бяха откровено озадачаващи: например в един от надписите се твърдеше, че древномесопотамският град Ур, знаменит с огромния си зикурат, бил точно копие на „Втория голям Храм светилище“, каквото и да означаваше това. Джак показа на Лили един открояващ се надпис на езика на Тот, който се намираше сред бележките на Магьосника:

Лили погледна подредените йероглифи, сви рамене и преведе текста моментално. В него се казваше:

С моята любима Нефертари

аз, Рамзес, син на Ра,

се грижа за най-свещения храм.

Ние ще бдим над него вечно.

Велики часови,

с третото ни око ние виждаме всичко.

— С третото ни око? — Джак се намръщи.

— Така пише тук.

— Нефертари е била любимата жена на Рамзес II — каза Джак. — И двамата заедно са бдели над най-свещения храм, каквото и да е това. Благодаря, фъстък.

Лили се усмихна. Харесваше й, когато я наричаше и така.

По-късно същата вечер външната врата на президентския апартамент се отвори и Лили се хвърли в ръцете на застаналия на прага мъж.

— Мечо Пух! Мечо Пух! Ти дойде!

Мъжът беше по-ниска и по-яко сложена версия на шейх Абас. Беше вторият син на шейха, Захир ал Анзар ал Абас, позивна Саладин, но прекръстен от Лили на Мечо Пух. Нисък, топчест, с буйна брада, той имаше глас, голям като сърцето му… а то бе много голямо.

Придружаваше го по-висок и по-слаб мъж, почти скелетоподобен: изключителен снайперист, някога известен като Стрелеца с лък, а сега — просто като Стреч, след като също бе прекръстен от Лили.

Евреин по рождение, Стреч някога беше агент на Мосад, но след известен… конфликт… с тях по време на търсенето на Пиримидиона, сега бе обявен за персона нон грата в Израел. Нещо повече, знаеше се, че заради действията му тогава Мосад е обявила награда за главата му.

Появиха се Зоуи и Скай Монстър, всички започнаха да се поздравяват и накрая извадиха Уест от кабинета му.

— А това е моят приятел Алби — каза Лили на Мечо Пух. — Гений с компютрите и в математиката.

— Приятно ми е да се запознаем, Алби — изгърмя Мечо Пух. — Надявам се намеренията ти по отношение на моята малка Лили да са почтени. Не, нека го кажа по друг начин: ако я разстроиш, момченце, ще те преследвам до края на земята.

— Ама ние сме само приятели. — Алби преглътна тежко.

Мечо Пух се усмихна, намигна на Лили и попита:

— И така, млади Алби, ще се присъединиш ли към нас в това начинание?

— Родителите на Алби в момента са в Южна Америка — обясни Лили — и не можем да се свържем с тях по телефона. Алби трябваше да ми гостува във фермата. Но ми се струва, че сега ще трябва да дойде с нас, където и да отидем.

— Е, Ловецо! — възкликна Мечо Пух. — Какво те мъчи сега?

— Възможно е да се окаже нещо много лошо, Пух, много, много лошо. Тартар е неутрализиран и някоя хора са готови на всичко, за да се доберат до Огнения камък. Едва се измъкнахме.

— Намерили са ви в Австралия?

— Да. Свиках среща, която трябва да призове обратно стария екип. Фъзи е последният. Той е на път от Ямайка.

— А Магьосника?

— Магьосника за момента е извън играта, но ми изпрати информация, която е достатъчна, за да започнем. С помощта на Лили успях да разшифровам някои от последните му открития.

Пух погледна Лили.

— Така ли? Колко езика станаха вече, дребосък?

— Пет, плюс езика на знаците.

— Браво, което момиче. Никога не спирай да учиш. Никога не преставай да шлифоваш уменията си. — Пух пак се обърна към Уест, вече сериозен. — Баща ми ти изпраща съобщение. Утре сутринта тук ще има представени и няколко нови страни. Някои, които не бяха сред първоначалните седем. Доколкото разбирам, започва да се разчува.

Уест се намръщи. Нещата се движеха прекалено бързо и то със скорост, върху която нямаше контрол. Струваше му се, че започват да му се изплъзват.

Извади няколко копия на петстраничното резюме, което бе намерил сред бележките на Магьосника, и ги раздаде на останалите.

— Това е изложението, което ще направя утре сутринта. Свързано е изцяло с труда на Магьосника. Запознайте се с него предварително. Така изумлението ви ще е по-малко. — Погледна ги всичките, неговите стари приятели, хора, с които бе създал здрави връзки по време на трудна, опасна и понякога изглеждаща напълно невъзможна мисия, и се усмихна. — Доволен съм, че отново сме заедно.

Срещата

Небостъргачът Бурж ал Араб

4 декември 2007

На следващия ден при пристигането на всяка делегация в президентския апартамент всички участници получиха петстраничното резюме.

Беше странен сбор от национални представителства.

От първоначалните седем нации, спонсорирали мисията на Уест по издирването на Златния пирамидион, сега присъстваха само четири: Австралия (Уест), Ирландия (Зоуи), ОАЕ (Мечо Пух) и Нова Зеландия (Скай Монстър).

Канадският представител — Магьосника — отсъстваше.

Испания, която бе загубила своя участник по време на първата мисия, бе отклонила поканата да изпрати нов представител. А представителят на Ямайка, Фъзи, закъсняваше — нещо нетипично за него.

— Все още чакаме Фъзи и няколко други — обяви Уест. — Така че, ако обичате, докато чакате, се запознайте с раздадения ви материал.

И те го направиха.

Материалът бе озаглавен: „Шестте камъка на Рамзес и Стълбовете на света…“.

ШЕСТТЕ КАМЪКА НА РАМЗЕС И

СТЪЛБОВЕТЕ НА СВЕТА

от професор Макс Епер,

Тринити Колидж, Дъблински университет

Мистерията на кръговете

Краят на света е тема, която ангажира вниманието на човечеството, откакто свят светува.

Според хиндуистите Вишну ще унищожи Земята. Християните се страхуват от Апокалипсиса, предсказан в последната книга на Библията. Самият свети Петър е написал: „Но близо е краят на всичко“.

Страхувам се, че може да се окаже по-близо, отколкото всички сме смятали.

Съюз на светлина и мрак

Малката ни планета не съществува в празно място.

Тя съществува в хармония със Слънцето и останалите планети на Слънчевата система.

Някои древни цивилизации са знаели за тези връзки: майте, ацтеките, египтяните и дори хората от неолита на територията на Великобритания — всички те са виждали в нощното небе повтарящи се неща.

И както самият аз открих за себе си по време ни Тартар през 2006, Земята е пряко свързана с нашето слънце.

Слънцето ни ражда живот. То осигурява нужната за фотосинтезата светлина и топлината, позволяваща на човешките ни тела да съществуват, без кръвта във вените ни да замръзне или да закипи.

Ситуацията обаче е доста по-деликатна, отколкото много хора съзнават.

Ако перифразирам китайския философ Лао Дзъ, нищо не съществува само за себе си. За да съществува живот, трябва да има баланс. Балансът предполага хармоничното съществуване на две неща, което философите наричат „дуализъм“.

Не само е нужно от всичко да има по две — мъж/ жена, топло/студено, светлина/тъмнина, добро/лошо, — но и вътре в доброто трябва да има малко лошо, точно както и в лошото трябва да има малко добро. Това е най-добре изразено в прословутия тайджиту — „ин и ян“.

Какво означава тази концепция за дуализма в контекста на слънчевата ни система? Означава следното: Слънцето не съществува само.

То има близнак, обратна страна. Невидимо тяло от тъмна материя, известно като „поле с нулева енергия“. Това сферично поле се носи по периферията на нашата Слънчева система като масивна черна дупка, в която се съдържа не толкова негативна енергия, а по-скоро няма никаква енергия. То поглъща светлината. То е невероятно студено и разлага кислорода на молекулно ниво. Накратко казано, то представлява разновидност на енергия, която е анатема за познатия ни живот.

И ако това поле с нулева енергия — това Тъмно слънце, ако предпочитате — нахлуе във вътрешността на нашата Слънчева система, това ще унищожи целия живот на Земята.

Обърнете внимание на изображението в началото на този материал. Това представлява стенен надпис, открит в Абу Симбел в Египет, но намерен още в Нюгрейндж, Ирландия, и в Перу в Южна Америка.

Нарича се Мистерията на кръговете.

Бърз поглед върху него води наблюдателя до заключението, че това е изображение на Слънчевата система, като в центъра се намира Слънцето, заобиколено от девет планети.

Само че не е така.

Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че Мистерията на кръговете съдържа десет планети, обикалящи около Слънцето в центъра. На рисунката има също — донякъде необяснимо — странно черно кълбо, намиращо се извън орбитите на десетте планети, равно по размер на Слънцето в центъра.

Аз мисля, че Мистерията на кръговете наистина е изображение на Слънчевата система, но не както я виждаме днес. Това е картина на Слънчевата система такава, каквато е била преди много години.

Забравете планетите за момент и задръжте поглед върху черното кълбо, реещо се извън кръговете.

Това е фокусът на нашето разследване.

Защото то изобразява тъмния близнак на нашето слънце, който сега се приближава и носи разрушение.

Машината

Но ние разполагаме и с механизъм да избегнем разрушението.

За нещастие знанието, нужно за спасението ни — за работата на тази Машина, — което е било притежание на древните, отдавна е загубено поради войни, преследвания на вещици и холокости.

Обаче през историята е имало велики мъже и жени, притежавали частици от това знание: Лао Дзъ и най-знаменитият му ученик Конфуций, могъщият фараон Рамзес II и неговият жрец строител Имхотеп II. Клеопатра VII — обречената египетска царица, великият вожд на майте Пакал и в по-късни времена Исак Нютон, който маниакално търсел тайните на алхимията.

В техните писания има една обща черта. Машината е представена по следния начин:

Какво точно обаче означава това изображение остава тайна.

Шестте камъка на Рамзес

Един от най-впечатляващите индивиди, които са знаели за Машината, е Рамзес II — най-великият сред фараоните, по-велик дори от Хеопс, строителя на Голямата пирамида, — оставил ни най-много информация за нея и всъщност дал ключа за разрешаване на загадката.

Шестте свещени камъка.

Шестте камъка, които в негова чест, днес наричаме Камъните на Рамзес, са:

1. Философският камък

2. Олтарният камък от Храма на тъмния близнак на Ра (Стоунхендж)

3. Двете плочи на Тутмос

4. Жертвеният камък на майте

5. Прорицателският камък на Южното племе (Делфи)

6. Чашата на Рамзес II

В своя храм в Абидос, намиращ се в отдалечено кътче на Южен Египет — но не толкова далече от знаменития му списък от 76 фараона, изписани на стена, — Рамзес е оставил плоча, на която се говори за Шестте пътеводни камъка на тъмния близнак на Ра.

Макар да не е невъзможно Рамзес да е виждал всички тези камъни, това изглежда малко вероятно. Смята се обаче, че е имало период, когато и шестте камъка са се намирали в Египет, дори този от Стоунхендж и другият — на майте. Каквато и да е истината, Рамзес, изглежда, е притежавал някакво допълнително познание за тях и от всички фараони единствен той оставя писмено доказателство за това знание.

Тези пътеводни камъни, казва той, „заченати някога от Са-Бенбен“, щели да ни осигурят „нужната мъдрост“, когато „тъмният близнак на Ра се върне, за да си отмъсти на света“.

Както можете да си представите, в продължение на много години тази фраза озадачавала египтолозите. Ра е Слънцето. Но кой или какво тогава е „тъмният близнак на Ра“? Друго слънце?

Откриването му стана възможно само благодарение на техническото развитие на съвременната астрономия: тъмното слънце в момента се приближава към слънчевата ни система.

Но какво стои зад Шестте камъка на Рамзес? Защо Рамзес ги е нарекъл „пътеводни“?

Отговорът е съвсем прост: те ни водят до Машината.

А Машината спасява нашата планета.

Ние смятахме, че проблемите ни свършват с издигането на Пирамидиона на върха на Голямата пирамида, но се оказа, че изобщо не е така, понеже с това само сме изпълнили едно от предварителните условия за основното събитие: зареждането на Са-Бенбен.

Сега Са-Бенбен е зареден от Слънцето. По този начин е готов за взаимодействие с Шестте. Аз смятам, че когато Са-Бенбен започне да взаимодейства с всеки от Шестте камъка, съответният камък ще ни позволи да надникнем по уникален за него начин в приближаването на Тъмното слънце и в спасителната за Земята работа на Машината.

Близо е краят на всичко…

… но още не е настъпил.

Някъде се затръшна врата. Събраните делегати вдигнаха поглед от материала, който четяха.

— Аха! Синът ми! — Шейх Абас скочи от мястото си и прегърна симпатичния младеж, който бе влязъл в помещението.

Това бе капитан Рашид Абас — командир на елитния Първи десантен полк на ОАЕ. Първородният син на шейха бе изключително симпатичен: твърда, сякаш изсечена от камък челюст, мургава арабска кожа и тъмносини очи. Позивната му също звучеше величествено — Ятагана на Аллах, макар да го наричаха само Ятагана за по-късо.

— Татко — каза той и прегърна Абас. — Извинявам се за закъснението, но трябваше да изчакам моя приятел.

И посочи придружителя си, който бе влязъл почти незабелязано и бе останал в сянката на Ятагана. Беше фин акуратен човек с плешива глава и подчертано дълъг нос. Неспокойният му поглед обгърна стаята, попиваше всяка подробност. Изглеждаше и се държеше като невестулка — напрегнат и неспокоен, подозрителен.

— Татко — продължи Ятагана, — позволи ми да ти представя Абдул Рахман ал Сауд от кралство Саудитска Арабия и по-точно от тяхната високоуважавана Кралска разузнавателна служба. Позивната му е Лешояд.

Лешояда се поклони на шейх Абас — ниско и бавно.

Лили не хареса Лешояда от пръв поглед. Поклонът му бе прекалено нисък, твърде раболепен, ненужно подчертан.

Що се отнася до Ятагана, тя го бе виждала един-два пъти и бе забелязала, че Мечо Пух се отдръпва в мига на появата на своя красив по-голям брат — сега направи същото. Според Лили самото присъствие на красивия елегантен брат потискаше по-младия и пълен Мечо Пух, което допълнително я караше да не харесва Ятагана.

Джак също бе обезпокоен, но по-различни причиня Беше очаквал Ятагана, но не и появата на саудитския шпионин като първи от непоканените гости на шейх Абас.

— Лешояда? — попита той. — Да не става дума за Кървавия лешояд, станал известен покрай затвора Абу Гариб?

Лешояда видимо замръзна. Както и Ятагана.

По време на официалното разследване на варварщината в печално известния иракски затвор се бе разбрало, че агенти на саудитското разузнаване са провеждали изтезанията, в които на американските войници бе забранено да участват. Изтезанията, извършвани от един от тези агенти, били толкова брутални, че агентът заслужил прозвището Кървавия лешояд.

— Посетих затвора на няколко пъти, капитан Уест — тихо отговори Лешояда, без да отмества погледа си от очите на Уест, — но не по времето на тези ужасни престъпления.

— Готов съм лично да гарантирам за този човек — раздразнено се намеси Ятагана. — Заедно с него сме изживели доста неща по време на двете войни в Залива и още повече между войните. Слуховете за Абу Гариб са безпочвени лъжи. Той е практически мой брат.

Лили видя, че при тези думи Мечо Пух сведе поглед.

Лешояда отново се обади:

— Нося информация, за която съм уверен, че ще бъде полезна на вас и вашата кауза. Например… знам какви са плановете на китайците.

Това привлече вниманието на Уест.

— Така ли?

Телефонът иззвъня. Зоуи вдигна слушалката и се обърна към Уест:

— Джак. Обажда се мениджърът на хотела. Казва, че долу има двама души, които искат среща с теб. Американци.

След малко вратата на апартамента се отвори и на прага застанаха двама мъже: единият висок и сивокос, с костюм, вторият — по-млад, облечен в обикновени дрехи, които не можеха да скрият физиката му на добре трениран военен.

Шейх Абас позна по-възрастния.

— Аташе Робъртсън? Какво правите тук?

Джак остана да стои на пътя на двамата американци към вътрешността на помещението.

— Имената. Веднага.

По-възрастният не трепна дори за миг.

— Капитан Уест, казвам се Пол Робъртсън и съм специален аташе на американския посланик в Обединените арабски емирства. Това е лейтенант Шон Милър от американската морска пехота, позивна Астро. Тук сме във връзка със… загрижеността… на нашата страна от определени действия на китайците, както чисто военни, така и в сферата на археологията, и да изразим надеждата си да ви помогнем по някакъв начин.

„Специален аташе — помисли си Джак, — разбирай «агент на ЦРУ»“.

Личните отношения на Джак със Съединените американски щати бяха до известна степен напрегнати. Мисията му, имаща за задача да се открият седемте чудеса на древността, беше в пряко противоборство с групата „Колдуел“, в която участваха влиятелни американци и която по онова време се бе ползвала с доверието на президента. Всичко това бе довело до няколко смъртни случая, сред които на скъпи за Джак хора.

Робъртсън остана безстрастен, беше ясно, че е изключително хладнокръвен човек.

— Знаем например къде китайците държат вашия приятел професор Епер.

Джак веднага отстъпи встрани.

— Влезте и седнете.

В точно същия този момент голям транспортен „Боинг“ 767 без прозорци излиташе от международното летище на Дубай.

На едната му страна бе изписано „Трансатлантик Еър Фрайт“.

В документите на пилота пишеше: капитан Ърл Макшейн.

Така в президентския апартамент на Бурж ал Араб седяха представители на шест нации: Австралия, Ирландия, Нова Зеландия, Емиратите, Саудитска Арабя и Съединените щати.

— Всички сте прочели документа за начално запознаване — започна Уест. — Ето сега и превод на надписа, който Магьосника ми прати от Китай малко преди да го пленят китайските военни.

Уест раздаде на всички нов материал от три страници. Първият лист съдържаше споменатия превод:

ПРИСТИГАНЕТО НА УНИЩОЖИТЕЛЯ НА РА

ПРИСТИГАНЕТО НА УНИЩОЖИТЕЛЯ НА РА

ЩЕ ОЗНАМЕНУВА ПУСКАНЕТО# НА ВЕЛИКАТА МАШИНА##,

А С НЕЯ И ИЗКАЧВАНЕТО НА СА-БЕНБЕН.

ВЪЗВЕЛИЧАЙ СА-БЕНБЕН.

НЕКА Е БЛИЗО, НЕКА Е СКОРО,

ЗАЩОТО ЕДИНСТВЕН ТОЙ ВЛАСТВА НАД ШЕСТТЕ,

А САМО ОВЛАСТЕНИТЕ ШЕСТ МОГАТ

ДА ПОДГОТВЯТ СТЪЛБОВЕТЕ,

ДА ТЕ ОТВЕДАТ ДО ХРАМА И ТАКА

ДА ЗАВЪРШАТ МАШИНАТА

ПРЕДИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ###.

НО БЛИЗО Е КРАЯТ НА ВСИЧКО.

 

НЕЕДНОЗНАЧНИ ТЕРМИНИ:

# „започване“, „запускане“, „стартиране“

## „механизъм“, „свят“

### „завръщане“

 

СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАПИС:

XR: 5–12 Частично възстановен надпис, намерен в манастира Жоу-зу, Тибет (2001)

Уест продължи:

— Както ще видите, в разшифровката се споменава за Великата машина и значението на Са-Бенбен. „Второто пришествие“, за което също става дума, се отнася до пристигането на Тъмното слънце.

— Това Тъмно слънце или Звезда, този приносител на Апокалипсиса… защо астрономите досега не са го забелязали? — поинтересува се шейх Абас.

— Според Магьосника — обясни Уест — то съществува само в неизвестен на човечеството спектър на светлината, така че няма как да го видим през нашите телескопи, в който и да е от известните ни спектри, например инфрачервения, ултравиолетовия или ултравиолетовия. Неговото наличие е засечено само благодарение на това, което то блокира за погледа ни… От онова, което знам, то като че ли обикаля в периферията на Слънчевата система по свръхиздължена елиптична орбита. Когато се приближи, а това става много рядко, веднъж на шест милиона години, движението на Юпитер го скрива от нас и за наше щастие блокира убийственото му излъчване. Но дори това да не ставаше, простото наблюдаване на Тъмното слънце би било невъзможно… Във всеки случай то отново се намира близко и този път — поне така изглежда — ще се покаже иззад Юпитер, така че има предпоставки нещата да загрубеят. Този път постоянно излъчваната от него нулева енергия ще залее планетата ни и ще убие всякакъв живот на нея… ако не възстановим тази Машина. Машината, изглежда, излъчва неутрализираща енергия, която противодейства на потока от Тъмното слънце и по този начин спасява Земята. Както може да се очаква, отговорът е в баланса, хармонията.

— Господи, Джак — не се сдържа Зоуи, — чуй се само какво говориш. Сериозно ли ни убеждаваш, че съществува някакво зло небесно тяло, което има за цел да унищожи Земята?

— Не е зло, Зоуи. То е такова, каквото е. Наречи го антивещество. Наречи го сингуларност или движеща се черна дупка. В крайна сметка това е празно място с отрицателна енергия. Плътна движеща се дупка във въздуха. Не е зло и не ни мрази. Просто сме на пътя му.

Обади се Стреч:

— И все пак някъде, някога, някой е построил тук на Земята, Машина, която по някакъв начин е свързана с това Тъмно слънце. За висша технология ли говориш, Джак? Извънземна технология?

Джак наведе глава.

— Не знам. Магьосника не казва нищо по този въпрос.

Лешояда вметна цитат:

— „Всяка достатъчно развита технология е неотличима от магия“ — Артър Кларк.^[1]

— И как ще построим наново тази Машина? — попита шейхът, деликатно напомняше на всички да говорят по същество. — И защо китайците толкова силно желаят да направят това сами? Струва ми се, че дори за тях би трябвало да е напълно ясно, че най-сигурният начин да се постигне успех е чрез глобална коалиция.

— Както винаги, повелителю, вие стигнахте до същността на проблема — отбеляза Джак. — Моля обърнете на втора страница.

Всички се подчиниха. Там имаше фотокопие на резюмето на Магьосника.

Уест насочи вниманието им към центъра на страницата:

— На първия ви въпрос. — И погледна шейха. — Как да построим наново Машината? Забелязахте ли шестте Стълба и описанието им от Магьосника като „нешлифовани диаманти с форма на паралелепипед“. На друго място в бележките си той споменава, че всеки от тези Стълбове е с размерите на тухла. Казва освен това, че…

— Диамант голям колкото тухла? — недоверчиво го прекъсна Ятагана. — Дори само един такъв би бил по-голям от Кулинан — най-големия намиран някога диамант. Да не говорим, че би бил безценен. А ти твърдиш, че има шест такива.

— Да, шест. Магьосника уточнява още, че всеки от тях трябва да бъде „пречистен“ с помощта на Философския камък, преди бъде сложен в Машината, като дори стига дотам да заяви, че това трябва да стане „както от Са-Бенбен, така и от Философския камък! Те имат централно значение за всичко“… Аз виждам задачата така: за да се построи Машината, трябва да сложим шестте Стълба — „пречистени“ от Философския камък — на мястото им в тази загадъчна всемогъща Машина… Което ни води до втория ти въпрос, Абас: защо Китай иска да постигне това сам? Искат да го направят, понеже, каки то изглежда, онзи, който постави Стълб в Машината, ще бъде възнаграден… Вие виждате изброените от Магьосника награди: знание, топлина, зрение, живот, смърт и власт. Какво точно представляват те, аз не мога да кажа. Допускам, че Магьосника знае, но в бележките му не се съдържа нищо конкретно по този въпрос. Но като се има предвид онова, което китайците вече направиха — че са пленили Магьосника в Китай и се опитаха да вземат от мен Са-Бенбен, — имам чувството, че тези награди дяволски си заслужават.

Уест хвърли поглед на двамата американци — Робъртсън и Астро.

— Не съм посветен в резултатите от проучването, проведено от моята страна по този въпрос, така че няма никакъв смисъл да ме питате — каза Робъртсън. — Но, да, по принцип Съединените щати не изгарят от желание да позволят на Китай да се сдобие с описаните от вас блага.

— Скоро ще искаме да говорим с някой ваш сънародник, който знае повече за споменатите от вас резултати — натърти Уест.

— Момент, момент, момент — намеси се Зоуи. — Да се върнем на нещо за момент. Шестте камъка на Рамзес плюс Са-Бенбен ни дават информация за тази Машина. Философският камък, след като бъде зареден от Са-Бенбен, „прочиства“ шестте Стълба, които след това трябва да бъдат сложени в Машината. Но какво представлява самата Машина? И колко голяма би могла да е тя?

Уест почука с пръст върху стилизираното изображение на Машината:

След като бе чел в продължение на два дни бележките на Магьосника, той бе размишлявал върху Машината доста време, както и върху горното изображение и драсканиците на Магьосника около него.

Накрая каза:

— Магьосника не разкрива какво е Машината или колко е голяма. Но аз имам теория.

— И?

Уест се обърна към Зоуи.

— Мисля, че Машината е другото име на нашата планета. — И посочи изображението. — Този кръг символизира Земята. Тъмните триъгълници са площадки, разположени по Земята — шест площадки, където — подходящо „пречистени“ или активирани — трябва да бъда сложени шестте Стълба, което ще възстанови Машината в работещо състояние, преди Тъмното слънце да излъчи фаталния си импулс.

— Мили боже… — каза някой.

— Да — съгласи се Джак. — И ако не построим тази Машина за нужното време, планетата ни ще бъде унищожена. Повярвайте, краят на света действително се задава.

Шейх Абас въздъхна:

— Краят на света…

Огледа стаята и видя, че американецът Робъртсън не е впечатлен от заключението на Джак — впрочем същото се отнасяше до Ятагана и саудитския му партньор Лешояда.

— Спомнете си, че Магьосника споменава за черното кълбо, изобразено в Мистерията на кръговете. Изказва предположението, че това е тъмна звезда — близнак на нашето Слънце, негова противоположност. Споменава още, че Мистерията на кръговете изобразява Слънчевата система с десет планети вместо с девет.

— Да…

— Днес Слънчевата система се състои от девет планети и астероиден пояс между Марс и Юпитер — продължи Джак. — Но е възможно невинаги да е било така. По-нататък в статията си Магьосника стига до извода, че астероидният пояс между Марс и Юпитер някога е бил малка планета, не много по-различна от нашата. Така… Ако на това място някога е имало планета и тя е била унищожена, парчетата от нея биха образували именно нещо като астероидния пояс, който днес наблюдаваме между Марс и Юпитер. — В стаята се бе възцарила абсолютна тишина. — Да — каза Джак, сякаш четеше мислите им. — Онова, което ни застрашава днес, вече се е случвало в миналото.

— Дами и господа — продължи той, — трябва да обединим ресурсите си и да се борим срещу тази заплаха, жизненоважно е да възстановим Машината, преди да се Доближи Тъмното слънце… За беда в момента липсват много парчета от пъзъла, например кога ще пристигне Тъмната звезда, което на свой ред определя срока, в който трябва да бъде възстановена Машината. Магьосника знае много от отговорите на тези въпроси, но аз предполагам, че и вашите учени знаят поне някои на тях. Да не говорим за възнаграждението и интереса на Китай в създалата се ситуация, каквото и да им е известно. — Джак помълча и огледа събралите се. — Искам да знам какво мисли всеки един от вас.

Възцари се тишина. Беше време някои хора да разкрият тайните си.

Някой се изкашля.

Беше саудитският шпионин, Лешояда:

— Моята фамилия, домът Сауд, притежава един от описваните от теб Стълбове — каза той. — Това действително е огромен нешлифован диамант с форма на паралелепипед, полупрозрачен, но спиращ дъха с великолепието си. Имаме го от поколения и го държим на сигурно място. Два други идентични диамантени Стълба се държат от два велики европейски дома — Сакс-Кобург-Гота и Олденбург. За останалите три обаче нямам никаква представа.

— Благодаря — отвърна Джак.

Беше ред на американския „аташе“ Робъртсън.

— Упълномощен съм да разкрия, че Съединените американски щати притежават един от описваните от вас камъни на Рамзес — Жертвения камък на майте. Упълномощен съм още да направя този камък достояние на всяко международно усилие, насочено срещу ефекта от наближаващото Тъмно слънце.

Имаше и други не толкова съществени разкрития, но в крайна сметка се разбра, че най-големият източник на важна информация по въпросите на Машината, Камъните и Стълбовете си остава професор Макс Т. Епер.

— Трябва да си върнем Магьосника от китайците — каза Джак. — Господин Робъртсън, време е да платите таксата за влизане.

— Професор Епер е в затвора Синтан, на отдалечено планинско място в провинция Съчуан, Централен Китай — каза Робъртсън. — Категоризиран е като затворник Клас Д — крайно ценен, но подлежащ на динамичен разпит.

— Искате да кажете с изтезания — уточни Мечо Пух.

Ятагана допълни:

— Освен всичко друго Синтан е и крепост. Никой, който е влизал в него непоканен, не е излизал жив.

— Е, тази статистика е на път да се промени — сурово каза Уест.

Лешояда подкрепи Ятагана:

— Човек не може просто ей така да влезе в крилото за изтезания на Синтан и да си тръгне, сякаш нищо не се е случило. Говорим за укрепена… непревземаема сграда.

Робъртсън сметна за уместно да заяви официално:

— Съединените щати биха имали сериозни възражения срещу участието ни във враждебен спрямо Китай акт, особено такъв, който може да се възприеме като форма на агресия. Ако присъстващият тук лейтенант Милър би бил пленен при участие в такава акция, този факт ще намери място на челните страници на всички сериозни вестници по света…

— Тогава не участвайте — спря го Стреч с нескривана неприязън от другия край на стаята. Ветеран от първата мисия, Стреч се отнасяше с подозрение към всички привидно добронамерени натрапници.

— Ще решаваме проблемите, като възникнат — каза Джак. — Има ли още нещо? Някой да има да предложи още нещо?

Всички мълчаха.

Срещата беше приключила…

И изведнъж във въздуха се вдигна ръка — плахо, неуверено. Мъничка ръчичка — в дъното на стаята.

Алби.

Пол Робъртсън се обърна и каза:

— Е, добре, щом е ред на въпросите от деца, аз съм дотук. Имам по-важна работа.

Джак обаче не бе толкова пренебрежителен. В действителност той смяташе, че Алби е наистина смел, за да вдигне ръка, особено в тази компания.

— Какво има, Алби?

— Мисля, че мога да помогна с нещо от страницата на Магьосника — каза момчето, като си помагаше с жестове.

— И какво по-точно? — Джак се изненада, че Ал използва жестомимика, още повече че тук не се налагаше.

— Ето тук — каза Алби. — Където казва „Потъването и изплуването на «Титаник» (дек. 2007)“. Това не се отнася до кораба „Титаник“. Става дума за залязването и изгряването на Титан — луната на Сатурн — зад Юпитер, Това е използван от астрономите жаргон: „потъване на Титаник“ и „изплуване на Титаник“. Събитието е доста рядко наблюдавано, но когато Юпитер и Сатурн са подравнени — а това ще се случи отново следващия март, — става два пъти седмично.

— И кога по-точно ще бъдат Земята, Юпитер и Сатурн отново подравнени? — попита Зоуи.

Алби сви рамене и отвърна:

— Може би след триста-четиристотин години.

— Това е важно уточнение — отбеляза Абас.

— Несъмнено — съгласи се Джак и хвърли поглед на Алби… той го гледаше втренчено, право в очите. После направи бързо знак „Има още нещо“.

Джак кимна едва забележимо — „По-късно“ — и каза:

— Благодаря ти, Алби. Помогна ни много с това уточнение — надявам се Магьосника скоро да ни го разясни допълнително.

Седналата до Алби Лили гордо бутна с рамо своя приятел.

В този миг се случиха едновременно две неща: на вратата се позвъни и телефонът на шейх Абас иззвъня. Старият шейх отговори с тих глас:

— Да…

… а Джак отиде да отвори вратата.

Там чакаше камериер: носеше за Джак пакет… кутия от модна шапка. Върху нея имаше картичка: „За Джак Уест. От Ямайка“.

Джак отвори кутията и като видя съдържанието й, се вкамени от ужас. Лицето му пребледня.

— О, Фъзи…

В кутията имаше отрязана човешка глава.

Беше на приятеля му от Ямайка и ветерана от мисията „Пирамидион“ — В. Дж. Уедърли, позивна Фъзи.

В същия момент Абас смръщено каза по телефона:

— Обади се на хотела. Да се евакуира. Веднага!

Всички се извърнаха към него. Брадатият шейх затвори телефона и каза високо:

— Трябва незабавно да напуснем сградата. Всеки момент в нея ще се забие самолет.

Джак примигна и бързо затвори кутията, преди някой друг да е видял какво има в нея.

Прозвуча сирена.

В хотела се обявяваше тревога.

Започнаха да мигат червени светлини, а по вътрешната аудио система се разнесе глас, който първо на арабски, а след това и на английски съобщи: „Умоляваме всички гости да се евакуират от хотела. Това не е учение. Умоляваме всички гости да напуснат хотела и да се съберат на паркинга“.

Гласът продължи на други езици.

В този момент зазвъняха много телефони.

Първо този на Робъртсън, след това на Лешояда.

— Какво става? — обърна се Джак към Абас.

Лицето на шейха беше мъртвешки бяло.

— От международното летище съобщили, че някакъв самолет се отклонил от регистрирания полетен план и напуснал въздушния си коридор. Сега се насочва към нас… към тази сграда.

Джак замръзна.

— Това не може да е съвпадение. Всички навън! Бързо! Среща при „Халикарнас“. Действайте!

Всички напуснаха стаята… Абас бе буквално изнесен от телохранителите си. Робъртсън излезе сам. Астро остана и се обърна към Джак:

— С какво мога да помогна?

Джак обаче вече бе поел нещата в ръцете си:

— Зоуи! Мечо Пух! Изведете децата! Аз отивам да вземе нещата на Магьосника. Стреч, помогни ми. Лейтенанте — обърна се той към Астро, — и вие можете да помогнете. Трябват ми двама.

С тези думи Джак машинално погледна през широкия панорамен прозорец на президентския апартамент.

И челюстта му увисна.

Един транспортен „Боинг“ 767 се насочваше по курс, който свършваше право в небостъргача Бурж ал Арав.

— Сега вече я закъсахме… — прошепна той.

Макар вписаният в полетния план пилот да беше Ърл Макшейн, в кабината изобщо не бе той. Там седеше самотник, подготвен да умре. И за него това бе въпрос на чест.

Боингът се бе прицелил точно в небостъргача.

Хората в хотела тичаха във всички посоки.

Всички асансьори бяха претъпкани до краен предел. Стълбището за евакуация в случай на пожар бе пълно с тичащи надолу гости, някои във фракове, други по пижами.

От хеликоптерната площадка на покрива се отлепи хеликоптер и се отдалечи от обречената сграда.

Оповестителната система гърмеше: „Това е истинска тревога. Умоляваме всички гости незабавно да напуснат хотела…“

Зоуи и Мечо Пух изскочиха от стълбищната шахта във фоайето, хванали Лили и Алби за ръка.

— Това е лудост — прошепна Зоуи. — Просто лудост.

После изскочиха навън под утринното слънце, повлечени от тълпата.

Джак, Стреч и Астро бяха останали в президентския апартамент.

Бързо събираха багажа в няколко големи сака, обръщаха основно внимание на бележките на Магьосника.

Щом се увериха, че не са пропуснали нищо важно, изскочиха от апартамента; обърнаха се за последен път към прозореца — самолетът видимо растеше, приближаваше с всяка секунда.

После пропадна под нивото на прозореца и в следващия миг Джак усети как цялата сграда се разтърсва по Пачин, който си пожела никога повече да не изпитва.

Ускоряващият боинг се заби в небостъргача Буржал Араб на около една трета от височината му, смяташ отгоре надолу, т.е. около петдесетия етаж.

Целият самолет избухна в огнена топка, превърна се в пламтящ метеор, който изхвърли огнен език от другата страна на величествената сграда.

Сградата се разтресе, разлюля се и изплю нагоре колона дим. Гледката поразително напомняше за ужасния последен миг преди рухването на небостъргачите на Световния търговски център на 11 септември 2001 година.

— Откъснати сме! — извика Стреч от стълбищната площадка. — Не можем да слезем по стълбите!

Уест се извърна. Светът около него в буквалния смисъл на думата се рушеше. Небостъргачът се поклащаше. Покрай прозорците се издигаше димна стена, която скри слънцето.

— Нагоре — реши той. — Отиваме нагоре.

След няколко минути тримата изскочиха на хеликоптерната площадка на обхванатия от пламъци Буря ал Араб.

Пред тях се разкриваше гледка на крайбрежната ивица на Дубай — абсолютно равната пустиня се срещаше с водите на Персийския залив. Слънцето бе кървавочервено и забулено от дим.

— Това е абсурдно! — изкрещя Астро.

— Добре дошъл в моя свят — извика в отговор Уест и отвори вратите на малкото сервизно помещение в края на площадката.

Изведнъж сградата се наклони. Носещите елементи оглушително изскърцаха.

— Ловецо! Няма време! — извика Стреч. — Хотелът всеки момент ще рухне.

— Знам! Знам! — Уест продължаваше да рови в малкото помещение. — Ето!

И хвърли през вратата нещо в ръцете на Стреч — някаква раница.

Беше парашут.

— Стандартни мерки за безопасност по отношение на хеликоптерна площадка, намираща се на тази височина — обясни Уест и се измъкна с още два парашута. Хвърли единия на Астро. — Още веднъж добре дошъл в моя свят.

Затегнаха коланите на парашутите и изтичаха към края на площадката. Нямаше перила, а височината бе замайваща — цели осемдесет етажа над земята.

Стоманеният скелет на сградата изкрещя предупредително. Въздухът около тях започваше да трепти от горещината. Всеки момент щяха да рухнат…

— Скачайте! — викна Уест.

И те го направиха — скочиха едновременно от горящата сграда…

… миг преди горната третина на Бурж ал Араб да прекъсне връзката си с останалата част на небостъргача и да падне!

Величествената игла, хеликоптерната площадка и горните двайсет етажа се наклониха като едно цяло и паднаха на една страна като в каданс, огънаха се на мястото, където се бе разбил самолетът, преди да се откъснат напълно и да полетят надолу, сякаш преследвайки трите фигурки, които бяха скочили само миг преди това.

Но в следващата секунда над фигурките разцъфнаха куполите на парашутите и смелчаците умело се насочиха встрани от пъкъла. След няколко секунди се разнесе оглушителният грохот на стоварващата се върху земята горна част на изящния допреди малко най-красив хотел на света.

Невероятната гледка щеше да се появи във всички вестници по света на следващия ден, редом с изображенията на обезглавения небостъргач.

За извършител бе обявен самотникът Ърл Макшейн, който изгарял от желание за мъст след катастрофата на 11 септември. По дяволите, той дори беше писал до местния си вестник след трагичната дата и бе призовал за възмездие.

Така че в един момент явно бе решил да вземе нещата в свои ръце и да отмъсти на една ислямска страна по абсолютно същия начин, по който ислямските терористи бяха атакували Америка: чрез забиване на самолет в най-големия им и най-известен небостъргач.

За щастие — и това бе съобщено от всички вестници — благодарение професионализма на хотелския персонал, на безукорната процедура по евакуация и бързото реагиране на съобщението от летището за отклонилия се самолет, кошмарната атака не бе отнела нито един човешки живот.

Всъщност единственият живот, който Ърл Макшейн бе успял да отнеме, бе неговият.

Естествено в часовете след събитието бе спрян целият въздушен трафик.

Небето над Емирствата остана празно през цялото следващо денонощие. Нямаше нито един полет.

Не, имаше един.

На един самолет бе дадено разрешение да излети от строго охранявана самолетна писта в периферията на Дубай.

Черен 747, който отлетя на изток… към Китай.

Първият самолет на следващия ден бе частен „Лиърджет“, собственост на Шейх Анзар ал Абас, и на борда му имаше трима пасажери — Зоуи, Лили и Алби.

След къс разговор между Уест и Алби на пистата на военната база предния ден беше взето решение екипът да се раздели на две, така че Зоуи и децата отлетяха в точно противоположната посока — към Англия.