Матю Райли
Шестте свещени камъка (3)

Недалеч от клисурата Ву,

Районът на Трите клисури

Провинция Съчуан, Централен Китай

1 декември 2007

Седнал на седалка, окачена на дълги въжета, и увиснал в почти пълен мрак, професор Макс Епер отчупи върха на сигнална ракета и освети подземната камера, в която се намираше.

— О… боже… — ахна той. — О… боже… мой…

Гледката наистина бе такава, че можеше да ти спре дъха.

Камерата представляваше почти идеален куб, изсечен в недрата на скалата, с размери може би 15 х 15 х 15 метра. И всеки квадратен сантиметър от стените беше покрит с издълбани надписи: знаци, символи, изображения и фигури.

Трябваше да внимава.

Кехлибарената светлина на ракетата разкриваше, че в пода точно под него има шахта, идеално подравнена с отвора в тавана. Зееше застрашително, а дълбочината на кладенеца не можеше да се определи.

В някои среди Макс Епер бе известен с позивната Магьосника — доста сполучливо избрано прозвище.

Беше на шейсет и седем, с развяваща се бяла брада и воднисти сини очи, които излъчваха топлина и интелигентност, и приличаше на съвременен Мерлин. Беше професор по археология в дъблинския Тринити Колидж и се говореше, че бил в състава на таен международен екип, който намерил и отново издигнал Златния пирамидион на Голямата пирамида в Гиза.

Магьосника отпусна въжетата, стъпи на пода, разкопча карабините и със страхопочитание загледа изписаните стени.

Някои от символите познаваше… китайски и дори тук-там египетски йероглифи. Това не бе неочаквано — преди много години собственик и проектант на тази тунелна система бе великият китайски философ Лао Дзъ. Освен че бил почитан мислител, Лао Дзъ бил още и велик пътешественик: беше известно, че през 4-ти век преди новата ера стигнал чак до Египет.

В центъра на стената имаше голям барелеф. Магьосника го бе виждал и преди:

Известен бе като Мистерията на кръговете, а смисълът му досега не бе разгадан. По-невнимателните наблюдатели допускаха, че това е представяне на Слънчевата система, но в това предположение имаше един малък проблем — обикалящите около слънцето планети бяха с една повече.

Магьосника бе виждал Мистерията на кръговете много пъти навсякъде по света — в Мексико и Египет, дори в Уелс и Ирландия — при това в различни форми, като се започне от грубо надраскани схеми върху гола скала и се стигне до изкусни гравюри в древни коридори, но нито един от тези варианти не можеше да се сравнява по изящество и сложност с този.

Защото този бе просто замайващ.

Беше инкрустиран с рубини, сапфири и нефрит и всеки от концентричните кръгове бе с позлатени ръбове. Барелефът блестеше под ярката светлина на сигналната ракета.

Точно под Мистерията на кръговете започваше нещо като тясна ниша. Широчината й бе към половин метър, а височината малко под два, но беше плитка — влизаше в плътната скала на около половин метър. Напомняше на Магьосника на вертикално разположен ковчег, взидан в скалата. Странното бе, че задната му стена бе гравирана. Над нея в скалата се виждаше малък символ, който накара Магьосника да се ококори от радост.

— Символът за Камъка на Лао Дзъ — възкликна той. — Философският камък. Господи! Намерихме го.

Заобиколен от това хранилище на древно знание от безценни съкровища, Магьосника извади напълно съвременно високотехнологично УКВ радио на „Моторола“ и каза по него:

— Танк. Няма да повярваш. Открих преддверието. Изумително е. Има запечатан вход, зад който, предполагам, е системата с капани. Близко сме. Много близко. Искам да слезеш и…

— Магьосник — разнесе се в отговор, — току-що ни се обадиха от наблюдателния пост на кея, по-надолу по Яндзъ. Китайската армия слухти наоколо. Патрул от девет канонерки наближава нашата клисура. Идват насам.

— Това е Мао. Как ли ни е открил?

— Може и да не е той. Възможно е да се окаже редовен патрул — каза Йобу Танака по прякор Танка.

— Което може да е и по-лошо. — Китайските военни патрули бяха известни с безцеремонното си отношение към всякакви археологически експедиции из тези части на страната и с откровеното искане на по-голям или по-малък подкуп.

— С колко разполагаме, преди да се изтърсят тук? — попита Магьосника.

— Час… а може и по-малко. Струва ми се разумно да ни няма, когато пристигнат.

— Съгласен съм, приятелю — въздъхна Магьосника. — По-добре да побързаме. Слизай тук и донеси повече средства за осветяване. Кажи на Чоу да пусне компютъра — започвам да записвам тези изображения и ще му ги изпращам горе.

Подземната пещера, в която бе попаднал Магьосника, се намираше в района на Трите клисури в Китай — място, което особено го устройваше.

Причината за това бе, че китайският йероглиф „ву“ означава според контекста „магьосник“ или „вещица“ и е често използван в имената на обектите в тази област: клисурата Ву — втората от прочутите Три клисури, Вушан — древният град крепост, намирал се някога на брега на Яндзъ, и разбира се, планината Вушан, високият три километра връх, издигащ се точно над подземната пещера, където се намираше Магьосника.

В превод: Магьосническата планина.

Клисурата Ву беше известна с историята си — храмове, пагоди, надписи като например плочата Конг Мин, и издълбаните в камъка пещери като Зелената пещера — почти всичко вече потопено под водите на дългото близо 600 километра езеро, образувано пред гигантската стена на язовира Трите клисури.

Но тази местност беше известна още и с необичайните събития, които ставаха в нея.

В подобие на някакъв китайски вариант на Розуел, тук в продължение на стотици години бяха виждани странни неща — необяснени небесни феномени, метеоритни дъждове и призрачни сияния като полярното. Твърдеше се дори, че в един ужасен ден през 17-и век от облаците над Вушан завалял кървав дъжд.

Изобщо местността около клисурата Ву имаше особена история.

Но днес, през 21-ви век, тази история бе потопена в името на прогреса, погълната от водите на Яндзъ — великата река, усмирена в прегръдката на най-големия строеж, създаван от човешка ръка. А някогашният град Вушан сега лежеше на 100 метра под вълните.

Бързите планински притоци, изливали се някога в Яндзъ през зрелищни странични ждрела, вече също бяха усмирени от водата, която продължаваше да пълни язовира — някогашните високи над 120 метра водопада сега едва разклащаха от 30 метра водите в основата на скалите.

Малките села с каменностенни къщи по бреговете на тези малки реки — още тогава намиращи се твърде далеч от погледа на останалия свят — вече бяха напълно изчезнали за историята.

Но не и за Магьосника.

В една частично запълнена клисура, врязана дълбоко в планината на север от Яндзъ, той бе открил изолирана планинска махала, построена във високата част на склона, и в нея — вход за тази система пещери.

Махалата бе древна и както можеше да се очаква, примитивна — само няколко къщи, иззидани от камъни с неправилна форма и с наклонени сламени покриви. Беше изоставена пред триста години и местните смятаха, че е обитавана от духове.

Сега, благодарение на ултрамодерната язовирна стена на сто и петдесет километра от това място, изоставената махала вече бе залята почти до коляно.

Входът към пещерната система не се охраняваше от капани и не бе защитен от сложен портал. Ако нещо можеше да обясни как е останал тайна в продължение на над две хилядолетия, това бе именно неговата невзрачност.

Магьосника намери входа във вътрешността на малка каменна хижа, опряла гръб в скалата. В тази непривличаща погледа малка хижа, обитавана някога от великия китайски философ Лао Дзъ — основателя на даоизма и учител на самия Конфуций, — имаше каменен кладенец, чийто отвор бе иззидан с тухлен перваз.

А в дъното на кладенеца, скрит под слой воняща черна вода, имаше фалшив под, под който бе входът за тази великолепна пещера.

Магьосника се залови за работа.

Извади от раницата си лаптоп Asus, свърза към него цифрова камера с висока разделителна способност и започна да натиска бутона, правеше снимки на стените на камерата.

Докато камерата снемаше изображенията, на екрана на лаптопа светкавично протичаха сложни обработки.

Извършваше ги програма за превод, използваща база данни, която Магьосника попълваше от години. В нея се намираха записи за хиляди древни символи от много страни и култури, заедно с общоприетия им превод. Програмата можеше да извършва „размити“ преводи — нещо от рода на най-добро предположение за символи с нееднозначен смисъл.

Всеки път, когато цифровата камера уловеше някакъв символ, той се сканираше от компютъра и за него се предлагаше превод. Например:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕВОД НА ЕЛЕМЕНТА:

ши тоу (камък) си (храм)

ПРЕВОД НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА:

„Каменният храм“

РАЗМИТИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕВОД:

„Каменната пагода“, „Каменният храм на тъмното слънце“,

„Стоунхендж“ (съответствие със запис ER:46–2B)

Сред другите йероглифи и релефи по стената компютърът намери и най-знаменитото философско откритие на Лао Дзъ, тайджиту:

Преводът на компютъра беше:

Тайджиту, вж. Тао те чин, известно в западната култура като „Ин-Ян“. Общоприет символ за дуалността на всички неща: всяко нещо съдържа малка част от своята противоположност, напр. в злото има малко добро и в доброто има малко зло.

В други случаи компютърът не можеше да намери вече установено съответствие:

НЯМА СЪОТВЕТСТВИЕ

ПРЕВОД НА ПОСЛ.: НЕИЗВЕСТЕН

СЪЗДАДЕН Е НОВ ФАЙЛ

В тези случаи компютърът създаваше нов файл и го добавяше към базата данни, така че ако символът се срещнеше пак, в базата данни да има препратка към него.

Но какъвто и да бе случаят, компютърът на Магьосника тихо бръмчеше и гладно поглъщаше изображенията.

След около три минути сканиране един от преводите привлече вниманието на Магьосника. Гласеше:

ПЪРВИЯТ СТЪЛБ# ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЛОЖЕН

ТОЧНО СТО ДНИ ПРЕДИ ЗАВРЪЩАНЕТО.

НАГРАДАТА Е ЗНАНИЕ##.

 

НЕЕДНОЗНАЧНИ ТЕРМИНИ:

# „пръчка“, „диамантено блокче“

## „мъдрост“

— „Първият Стълб“ — прошепна Магьосника. — О, господи…

След десетина минути — Магьосника продължаваше да въвежда все нови и нови снимки в компютъра — в пещерата се спусна втори човек.

Това бе Танака — Танка: здраво сложен японски професор от Токийския университет, научен партньор на Магьосника в този проект и стар приятел. С изразителни кафяви очи; симпатично овално лице и снопчета сива коса по слепоочията, Танка бе олицетворение на мечтания професор за всеки студент по история.

Той се залюля, за да стъпи край отвора на кладенеца, и в същия момент компютърът на Магьосника издаде звуков сигнал, за да сигнализира за следващ превод.

Двамата се взряха в екрана. На него пишеше:

Пристигането на унищожителя на Ра

ПРИСТИГАНЕТО НА УНИЩОЖИТЕЛЯ НА РА

ЩЕ ОЗНАМЕНУВА ПУСКАНЕТО# НА

ВЕЛИКАТА МАШИНА##,

А С НЕЯ И ИЗКАЧВАНЕТО НА СА-БЕНБЕН.

ВЪЗВЕЛИЧАЙ СА-БЕНБЕН,

НЕКА Е БЛИЗО, НЕКА Е СКОРО,

ЗАЩОТО ЕДИНСТВЕН ТОЙ ВЛАСТВА НАД ШЕСТТЕ,

А САМО ОВЛАСТЕНИТЕ ШЕСТ МОГАТ

ДА ПОДГОТВЯТ СТЪЛБОВЕТЕ,

ДА ТЕ ОТВЕДАТ ДО ХРАМА И ТАКА

ДА ЗАВЪРШАТ МАШИНАТА

ПРЕДИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ###.

НО БЛИЗКО Е КРАЯТ НА ВСИЧКО.

НЕЕДНОЗНАЧНИ ТЕРМИНИ:

# „започване“, „запускане“ „стартиране“

## „механизъм“, „свят“

### „завръщане“

 

СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАПИС:

XR:5–12 Частично възстановен надпис, намерен в манастира Жоу-зу, Тибет (2001)

— Са-Бенбен? — каза Танака.

Магьосника се беше ококорил от вълнение.

— Това е рядко използвано име за най-горната и най-малка част на Златния пирамидион на Голямата пирамида. Целият Пирамидион се нарича Бенбен. Но върхът му е много специален, защото за разлика от останалите части, които имат формата на пресечени пирамиди, той представлява малка пирамида и по този начин е малък Бенбен. Оттук и името му Са-Бенбен. Източното му име е Огненият камък. — Магьосника погледна символа над превода: — Машината… — прошепна той. — Прочете още веднъж превода внимателно и забеляза малката препратка най-долу. — Да, да… виждал съм това. Върху една натрошена каменна плоча, изровена в Северен Тибет. Само че поради лошото й състояние можеха да се четат само първият и третият ред: „Пристигането на унищожителя на Ра“ и „А с нея и възкачването на Са-Бенбен“. Тук обаче имаме пълния текст. Велико откритие. — И Магьосника започна бързо да мърмори под нос: — „Унищожителят на Ра“ е Тартар, слънчевото петно Тартар… Но Тартар бе предотвратен… Само че… Дали Тартар не е задействал нещо друго, нещо, което не сме очаквали… И ако Огненият камък контролира шестте свещени камъка, ако ги „овластява“, тогава той е фундаментален за всичко… за Стълбовете, за Машината и за завръщането на Тъмното слънце… о, боже! — Той рязко се изправи. — Танк… Събитието Тартар при Голямата пирамида е било свързано с Машината. Никога не съм допускал… не че не трябваше да съм по-подозрителен… че… да, трябваше да предвидя всичко, но… Кога изчислихме, че е Завръщането?

Танка сви рамене.

— Не преди пролетното равноденствие следващата година: 20 март 2008.

— А какво беше онова за поставянето на Стълбовете? Имаше тук нещо за първия Стълб. А, ето го: „Първият Стълб трябва да бъде вложен точно сто дни преди завръщането. Наградата е знание“.

— Сто дни — повтори Танака. — Това е… по дяволите… на 10 декември тази година.

— С други думи, след десет дни — уточни Магьосника. — Господи, знаехме, че моментът наближава, но това просто е…

— Макс, да не ми казваш, че разполагаме със само девет дни да поставим на място първия Стълб? Та ние дори още не сме го намерили…

Но Магьосника не го слушаше. Погледът му се бе зареял в безкрайността.

— Танк… Кой друг знае за това?

Танка сви рамене.

— Само ние двамата. Всъщност… може би и онези, които са виждали този надпис. Знаем за плочата в Тибет, но ти спомена, че била реставрирана частично. Къде се озова тя в крайна сметка?

— Китайското бюро за културни паметници се самообяви за собственик и я прибра в Пекин. Оттогава никой не я е виждал.

Танка се взря в смръщеното лице на Магьосника.

— Допускаш ли, че китайските власти са намерили останалите парчета на натрошената плоча и са сглобили „пъзъла“? Дали вече не знаят за това?

Магьосника внезапно попита:

— Колко канонерки каза, че идват насам?

— Девет.

— Девет… Кой изпраща девет канонерки на рутинен патрул? Не, китайците знаят и идват за нас. Но ако знаят за това, знаят и за Пирамидиона. Проклятие! Трябва да предупредя Джак и Лили.

И бързо извади от раницата си книга. Колкото да бе странно, това не бе справочно издание, а добре известен роман. Започна да прелиства страниците и да записва в бележника си някакви числа.

После сграбчи радиото и се обади на лодката горе:

— Чоу! Бързо запиши едно съобщение и веднага го изпрати до центъра за уведомяване. — И издиктува на Чоу дълга поредица числа. — Окей, това е всичко, действай! Качи го веднага, в момента, на секундата!

На трийсет метра над тях една очукана стара речна лодка подскачаше сред полузалетите къщи на древното планинско село. Беше закотвена до старата хижа с входа към подземната пещера.

В кабината на лодката изпълнителният студент Чоу трескаво набираше шифрограмата на Магьосника, за да я изпрати — от милионите други възможности — до уебсайт, посветен на филмите от поредицата „Властелина на пръстените“.

Щом приключи, съобщи на Магьосника по радиото:

— Изпратена е, професоре.

— Благодаря ти, Чоу. Отлично. Сега искам да препратиш с имейл до Джак Уест всички изображения, които вече ти изпратих. След това ги изтрий от твърдия диск.

— Да ги изтрия? — повтори Чоу, решил, че не е разбрал правилно.

— Да, всички. До последното. Или поне колкото успееш до идването на китайските ни приятели.

Без повече да се двоуми, Чоу се залови първо да препрати, а после и да изтрие невероятните снимки, направени от Магьосника.

Докато чукаше по клавиатурата, така и не забеляза първата канонерка на Народната освободителна армия да се плъзва зад него — бе влязла по ръкава над наводнената централна улица на селото.

Остър глас в мегафон го накара да вдигне сепнато глава:

— Е! Зоу чу лай дао жиа бан шан! Во яо кан де дао ни. Ба шоу жу же гао гао де!

В превод това означаваше: „Ей! Излез на палубата! Така, че да те виждаме. Вдигни високо ръце!“.

Чоу приключи с последния файл, подчини се на заповедта и излезе на откритата предна палуба.

Челната канонерка се извисяваше до него. Беше модерна, бърза, с боядисани в защитен цвят бордове и оръдие на носа.

Китайските войници бяха насочили късоцевните си автомати „Колт Командо“ право срещу Чоу.

Това, че държаха съвременно американско оръжие, бе лош знак, защото означаваше, че става дума за елитна част на специалните сили. Обикновените китайски пехотинци носеха стари автомати „Тип 56“ — китайският вариант на АК–47.

Тези явно не бяха от обикновените.

Чоу вдигна ръце… и след секунда в гърдите му цъфнаха кървави дупки. Куршумите го запратиха назад със страшна сила.

Магьосника натисна бутона на радиото.

— Чоу? Чоу, чуваш ли ме?

Но отговор нямаше.

Внезапно седалката, която висеше от дъното на кладенеца в тавана, се вдигна нагоре като изплашена змия.

— Чоу! — извика Магьосника. — Какво правиш…

Миг по-късно седалката отново се показа…

… а в нея седеше Чоу.

Кръвта на Магьосника се вледени.

— О, господи, не… — Той се затича към нея.

Обезобразеното от многобройните рани тяло на Чоу се спусна до пода.

В същия миг радиото оживя.

— Професор Епер — чу се в него глас на английски, — аз съм полковник Мао Гонли. Знаем, че сте долу, и слизаме. Не правете глупости, за да не ви сполети съдбата на вашия помощник.

И като по сигнал в камерата с отработена прецизност се заспускаха китайски войници.

Преди да бяха изтекли и две минути, Магьосника и Танка бяха заобиколени от десетина въоръжени с автомати мъже.

Полковник Мао Гонли слезе последен. Беше на петдесет и пет и вече понатежал, но се държеше с достойнство и с характерната за военен вдървеност. Като много други от неговото поколение, и той бе кръстен в чест на Председателя Мао. И нямаше оперативна позивна освен прозвището, което му бяха дали след действията му на площад Тянанмън през 1989 — Касапина от Тянанмън.

Възцари се тишина.

Мао гледаше Магьосника с очи, в които нямаше и капчица живот. Когато проговори, се разнесе вече познатият прецизен отсечен английски:

— Професор Макс Т. Епер, позивна Мерлин, известен за някои и като Магьосника. Канадец по рождение, професор в Тринити Колидж, Дъблин. Имащ отношение към доста необичайния инцидент, разиграл се на върха на Голямата пирамида в Гиза на 20 март 2006 година… И професор Йобу Танака от Токийския университет. Несвързан с инцидента в Гиза, но експерт по древни цивилизации. Господа, помощникът ви беше надарен и интелигентен младеж. Можете да се уверите какво мисля за такива като него.

— Какво искаш? — попита хладно Магьосника.

Мао се усмихна, но в извивката на тънките му устни нямаше никакво веселие.

— Ами, професор Епер… искам вас.

И пристъпи напред, и огледа пещерата.

— Настават велики времена, професоре. През идните месеци ще се извисят империи и ще се сринат нации. Във времена като тези Китайската народна република има нужда от знаещи хора, хора като вас. Поради това вече работите за мен, професоре. И съм сигурен, че с подходящо мотивиране — в една от моите килии за изтезания — в крайна сметка ще ми помогнете да намеря Шестте камъка на Рамзес.