Хазрат Инаят Хан
Космическият език (21) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 6
Вина

Един велик индийски поет изпял на санскрит възхвала вината: „О, този инструмент със струни от жили! Гледайки го, докосвайки го, чувствайки го, можеш да станеш свободен, дори ако убиеш брамин!“ А убийството на брамин се считало за най-тежкия от всички грехове. Този инструмент бил изобретен от бог Шива, чието име е и Махадева. Той дал на света опита на целия свой живот в практиките на йога и в Индия го почитат като божество. Неговите писания се считат за свещени. Достигнал висше майсторство в дихателните техники. Шива бил отшелник, живеел в планините, където, дишал свежия въздух на широките хоризонти на Изтока и произнасял мантри — думи и фрази, променящи цялото същество на човека. Шива поискал да създаде някакъв инструмент, който да се използва за достигане на висше блаженство чрез музиката. Отрязал в гората парче бамбук, взел две тикви, издълбал ги и ги привързал за бамбука. Направил струни от животински жили и ги прикрепил към инструмента. Така създал своята първа вина и практикувал в уединение с нея. Разказват, че когато един елен в гората чул неговото свирене, промълвил: „Направи струните от моите собствени вени и ги натегни на своята вина, но докато съм жив продължавай да свириш“. Махадева създал този инструмент в помощ на човешкото тяло и ум, като имал предвид различните състояния на душата сутрин, по обед, през деня, през нощта и на зазоряване. Той забелязал, че всяко време от деня и нощта оказва върху тялото и душата определено въздействие и ритъмът, присъщ на всяко време, трябва да бъде осмислен, за да се възвиси душата. Така Маха дева заложил психологическите основи на музиката. Създал наука, наречена рага, което означава „емоция“ — емоция, контролируема и използвана за най-добри цели. Когато неговата съпруга Парвати видяла инструмента, казала: „И аз трябва да изобретя своя вина“. Тя взела половин тиква и направила друг вид вина — вината на Сарасвати. Така се получили две вини — на едната свирят мъже, а на другата — жени. От този втори инструмент могат да се извлекат не само диезни или бемолни ноти, но дори и полутонове. Така музиката става по-богата. Умението да се владее науката на обертоновете е толкова сложно, че отнема цял живот.

Музикантите в Индия посвещават дванадесет часа на ден за практика на различни ритми, импровизирайки с тях. В края на деня те създават такъв психологически ефект, че това вече не е музика, а магия, която може да разтърси и проникне в самото сърце на човека. Това е мечта, медитация, същински рай. Слушайки я, човек попада в друг свят. Тази музика е почти неизвестна. Вместо да я изпълняват пред хиляди хора, музикантите събират само един, двама или трима души, способни се насладят напълно на тази музика. Ако присъства страничен елемент, музикантът не се чувства вдъхновен. Веднъж един музикант бил поканен да свири на вина. Той пристигнал и бил приветстван тържествено. Свалил калъфката от своята вина, погледнал във всички посоки и доловил някакъв дисонанс. Тогава опаковал обратно своята вина, извинил се и си тръгнал. Присъстващите се почувствали разочаровани и го помолили да свири, но отговорът бил: „Каквото и да ми давате, все едно, не съм склонен да свиря“. Това поведение е много различно от маниера на свирене на западните музиканти, чиито програми са съставени за месеци напред. Музикантът на Запад шест месеца е като завързан към изпълнението на определена програма. Той е безпомощен. Това, което прави не е музика, а механичен труд. Певецът на Изток никога не знае, че ще пее, докато не започне да пее. Той долавя атмосферата на мястото и времето и тогава започва да пее или да свири всичко, което му дойде на ум. Това е нещо особено. Не искам да кажа, че музиката от този тип трябва да бъде вселенска, универсална музика — тя просто принадлежи на някой вдъхновен човек на уединено място.

Сега музикантите в Индия загиват поради липсата на признание и разбиране. Владетелите и учителите, които са живели в миналото, високо са ценили тази музика. Днес дори в Индия хората стават все по-индустриализирани и по-материално ориентирани и музиката умира. Сега са живи само някои от музикантите на миналите времена, които могат да очароват всички слушащи, но едва ли ще просъществуват дълго. От милиони хора, са останали може би трима или четирима души, но и те ще изчезнат след няколко години. Възможно е западният свят да се пробуди за индийската музика, както сега Западът се пробужда за поезията на Изтока и започва да цени работите на такива майстори като Рабиндранат Тагор. Ще дойде време, когато хората ще търсят музика от подобен вид, но няма да я намерят — ще бъде твърде късно. Няма съмнение, че ако тази музика, тази магия, изпълнена с проникновение, бъде представена на Запад, тя ще изтръгне от корен такива неща като джаза. Струва ми се, че модерните хора се заблуждават и предават своите чувства. Съвременната музика разрушава финеса на техните усещания. Всеки ден хиляди танцуват под звуците на джазова музика и забравят за ефекта, който тя оказва върху техния дух, върху техния ум, върху най-фините им чувства. Имало един принц от Рампура, който искал да изучава музика при голям учител. Учителят познавал характера на принца, обожаващ музиката, и знаел, че много музиканти биха искали да демонстрират пред него своя талант. Затова казал: „Мога да те уча само при едно условие: не искам да слушаш никакъв музикант; който не е съвършен артист, тъй като твоето чувство за музика не трябва да бъде разрушено — трябва да бъде съхранено за изисканата музика, трябва да в състояние да оценява нейните фини нюанси“. Когато нивото на образованост на публиката не може да улови изтънчеността на изпълнителя нищо не може да се направи. Такива хора ще предпочетат джаза и няма да разберат истинската музика. Вместо да вървят напред, те се движат назад. А ако музиката, явяваща се централна тема в цялата човешка култура не помага на хората да вървят напред, това е белег за голям упадък. Звукът на вината много прилича на човешкия глас. Ако можехте да чуете звука на вината, никога не бихте помислили, че звучи инструмент. И въпреки че музиката на вината не притежава магнетизма на човешкия глас, тя е по-притегателна и по-впечатляваща от него, а цялата изисканост на човешкия глас и неговата копринена структура са доведени до съвършенство в звука на вината.