Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Космическият език
Мистичните учения на суфиите - Оригинално заглавие
- Cosmic Language (Music. The mysticism of Sound), 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стефка Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Хазрат Инаят Хан. Космическият език
ИК „Шамбала“, София, 2004
Редактори: Силвия Величкова, Димитър Тонин
История
- — Добавяне
Мистицизъм на звука
Глава 1
Безшумният живот
Животът на Абсолюта, от който възниква всичко, което може да се почувства, види и усети и в който всичко се връща след време, е безмълвен, неподвижен и неизменен живот, наричан сред суфиите Зат.
Всяко движение, възникващо от този безмълвен живот, е вибрация и създател на вибрации. Вътре в една вибрация се създават множество вибрации — както движението поражда движение, така и този тих живот става активен, във всеки момент създава все по-голяма и по-голяма активност и така губи изначалния покой на безмълвния живот. Именно степента на активност на тези вибрации е смятана за различни планове на съществуването. Тези планове сякаш се различават един от друг, но в действителност те не могат да бъдат напълно разделени и създадени отделно един от друг. Дейността на вибрациите ги прави все по-плътни — земята е родена от небесата.
Царствата на минералите, растенията, животните и хората са постепенни изменения на вибрациите, а вибрациите на всеки отделен план се отличават от другите по своето тегло, ширина, дължина, цвят, въздействие, звук и ритъм. Човекът е не толкова формиран от вибрации, а живее и се движи в тях — те го обкръжават, както рибите са обкръжени от вода и той ги съдържа в себе си, както съдът съдържа водата. Неговите настроения, предпочитания, дела, успехи, неуспехи — всички условия на живота зависят от определена активност на вибрациите, били те мисли, емоции или усещания.
Именно насочеността на активността на вибрациите определя цялото разнообразие на нещата и съществата. Тази вибрационна активност е основа на усещанията и източник на всичко: удоволствие и болка, прекратяването на нейното противоположно усещане. Всички усещания са предизвикани от определена степен на активност на вибрациите.
Съществуват два аспекта на вибрациите — фин и плътен — като и двата съдържат различни нива. Едни се възприемат с душата, други с ума, а трети с очите. Това, което усеща душата, са вибрациите на чувствата, постижимото с ума са вибрациите на мислите, а това, което виждат очите, са вибрации, кристализирали от своето ефирно състояние и превърнали се в атоми, които се проявяват в този физически свят и съставляват неговите елементи: ефир, въздух, огън, вода и земя.
Най-фините вибрации не се възприемат дори и с душата. Всъщност душата се състои от тези вибрации; и тяхната активност я прави съзнателна.
Творението е започнало с активност на съзнанието, която може да се нарече вибрация и всички вибрации от изначалния източник са еднакви, различават се само по тон и ритъм и зависят от по-голямото или по-малко количество сили, стоящи зад тях. На нивото на звука вибрациите предизвикват разнообразие от тонове, а в света на атомите — многообразие от цветове. Събирайки се заедно, вибрациите стават доловими за слуха и с всяка крачка към повърхността те се умножават, а според степента на своето развитие се материализират. Звукът дава на съзнанието доказателство за своето съществуване, макар че именно активната част на съзнанието се превръща в звук. Опознаващият опознава сам себе си, с други думи, съзнанието наблюдава своя собствен глас.
Именно за това човек е така привързан към звука. Всички неща са получени и формирани от вибрации и имат скрит в себе си звук, подобно на огъня, скрит в кремъка. Всеки атом във Вселената се изповядва със свой тон: „Моят изначален източник е звукът“. Ако ударите някое твърдо или празно звънко тяло, то ще отвърне: „Аз съм звук“.
Звукът има свое раждане, смърт, пол, форма, планета, божество, цвят, детство, младост и зрялост, но това значение на звука, което е в абстрактната сфера, извън границите на сферата на конкретното, е източник и основа на всеки звук.
Както цветът, така и звукът влияе върху човешката душа в съответствие със закона на хармонията — към фината душа се отнася цветът, а към още по-фината — звукът. Тонът има хладно или топло действие, в съответствие със своите елементи, тъй като всички елементи са създадени от различни степени на вибрации. Звукът може да окаже желателно или нежелателно влияние върху човешкия ум и тяло, а също така има и лечебен ефект, ако липсват билки и лекарства, чието начало също са вибрациите.
Проявлението е формирано от вибрации, като планетите са главно проявление и всяка планета има свой собствен тон — всяка нота представлява една планета. По този начин всеки човек има определена нота, съответстваща на неговата планета по рождение — по тази причина определен тон привлича конкретен човек според нивото на неговата еволюция. Всеки елемент има присъщ за самия него звук; в по-финия елемент полето се разширява, а в по-плътния се свива. То е различимо при първия и неопределено при втория.
Земята има различни аспекти на красота, както и разнообразие в нейните звуци. Височината на звука на земята се намира на повърхността, неговата форма е подобна на полумесец, а цветът му е жълт. Звукът на земята е неясен и монотонен и създава трептения, активност и движение в тялото. Всички струнни инструменти, било с метални или жилни струни, както и ударните инструменти, каквито са барабаните, чинелите и така нататък, представят звука на земята.
Звукът на водата е дълбок, неговата форма е змиевидна, а цветът — зелен и най-добре може да бъде чут в рева на морето. Звуците на течаща вода, планински ручеи, шумът и потропването на дъжда, звукът на вода, изливаща се от кана в съда или бутилката в чаша, всички те имат меко и живо въздействие и пораждат въображение, блянове, мечти, привързаност и емоции.
Инструментът, наречен джалтаранг, се състои от китайски купички или чашки, които са разположени по определен начин, различават се по размер и са напълнени с вода пропорционално на желаната гама — колкото повече е водата, толкова по-нисък е тонът и обратното. Тези инструменти имат трогателно въздействие върху емоциите на сърцето.
Звукът на огъня е много висок, неговата форма е усукана, а цветът — червен. Той може да бъде чут при гръмотевица, изригване на вулкан, в пращенето на пламъка, във взривяването на снаряд, в звука от стрелбата на автомати, пушки и оръдия. Всички тези звуци могат да пораждат страх.
Звукът на въздуха е колебаещ се, неговата форма е зигзаг, а цветът — светлосин. Този глас се чува по време буря, когато духа вятър, както и в шепота на утринния бриз. Неговото въздействие е разрушително, разпиляващо и пронизващо. Звукът на въздуха намира израз във всички духови инструменти, направени от дърво, мед или бамбук. Той проявява тенденция да запалва огън в сърцето, както пише Руми за флейтата в своята поема Маснави. В индийското изкуство Кришна често се изобразява с флейта в ръцете. Звукът на въздуха превъзхожда всички други звуци, защото е жив и във всеки свой аспект неговото влияние предизвиква екстаз.
Звукът на ефира е заключен в самия себе си и съдържа всички форми и цветове. Това е основата на всички звуци, това е оттенък, полутон, който не прекъсва. Негов инструмент е човешкото тяло, защото само с помощта на тялото той се проявява. Въпреки че е всепроникващ, той е тих и неосезаем. Този звук се проявява пред човека според това как той изчиства своето тяло от материални качества. Тялото може да се превърне в инструмент, когато се освободи вътрешно пространство, когато всички негови вътрешни кухини и вени са свободни — тогава звукът, съществуващ в космоса, започва да се проявява и във вътрешността. Екстазът, озарението, покоят, безстрашието, възторгът, радостта и откровението са действия на този звук. В някои хора той се проявява неочаквано сам, в други — когато са в негативно състояние, предизвикано от болест на тялото или ума; но това не носи полза нито на едните, нито на другите, напротив — прави ги ненормални. Този звук извисява само съществата, които му се откриват с помощта на духовни практики, известни на мистиците.
Смесеният звук на земя и вода притежава нежност и деликатност. Звукът на земя и огън предизвиква рязкост, звукът на земя и въздух има сила и мощ. Звукът на вода и огън е жив и подвижен. Звукът на вода и ефир има мек, успокояващ ефект. Звукът на огън и въздух има ужасяващ и застрашаващ ефект. Звукът на огън и ефир има разрушаващ и освобождаващ ефект. Звукът на въздух и ефир създава мир и покой.