Хазрат Инаят Хан
Космическият език (39) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 2
Силата на звука
(Продължение)

Мистикът, знаещ ценността на словото, намира това слово най-напред в самия себе си, защото цялото знание, което човек притежава в света е познаване на себе си. Например, музиката се изпълнява навън, но къде се осъзнава? Осъзнава се вътре. Добра или лоша дума се изговаря навън, но къде се осъзнава? Осъзнава се вътре. Тогава къде се намира осъзнаването на това проявление, на това творение, което стои пред нас във всички свои аспекти? Това осъзнаване се намира вътре.

В същото време, човек продължава постоянно да греши. Вместо да търси осъзнаване вътре в себе си, той винаги иска да го намери навън. Това прилича на човек, който иска да види луната, но я търси на земята. Дори да я търси хиляда години, гледайки земята, никога няма да я види. Трябва да вдигне очи и да погледне небето. Така е и с този, който търси тайната на живота навън — никога няма да я намери, защото тайната на живота може да бъде намерена само вътре. И източникът и целта са вътре и именно там търсещият ще ги намери.

Какво е звук? Нещо външно ли е или нещо вътрешно? Външният звук се чува само защото възниква вътрешен звук, а когато звукът от вътрешността замлъкне, тялото не може да чуе външен звук. Днес човек толкова е привикнал към външния живот, че му е трудно дори да помисли за това, да поседи в уединение. А когато е сам, той се занимава с вестник или с радио. Постоянно занимавайки се с външния живот, човек загубва своята привързаност към вътрешния живот. Животът става повърхностен и в резултат идва разочарование. В този свят няма нищо по-привлекателно от формата на звука, видян или чут като вътрешен звук. Защото това, до което се докосват чувствата, което е познато с ума на човека, е ограничено във времето и като въздействие и такъв начин не оказва влияние извън своите собствени предели.

Тайната на живота се докосва не само до материалния план. Тя отива много по-далеч. Тайната е в дишането и именно продължителността на дишането и пулса поддържат функционирането на тялото. Изглежда хората в древни времена са имали много по-големи познания за тази тайна, от днес. Какво означава лирата на Орфей? Символ на човешкото тяло, изобразено като лира, предназначена да се свири на нея. Когато тази лира не се осъзнава, когато не се разбира, когато не се използва за правилна цел, тогава тялото не носи ползата, за която е било сътворено и не изпълнява предназначението, за което е било създадено.

Дишането означава много повече от това, което знае ученият — той осъзнава само вибрацията на въздуха, излизащ навън и влизащ навътре и не вижда по-нататък. Ударите на сърцето, главата, пулсът — всичко има ритъм. Човек много рядко осъзнава, че всичко зависи от този ритъм. Целият живот зависи от него. Начинът, по който диша човек, е тайна сама по себе си, дори не е само тайна, а и израз на цялата тайна, нещо, от което зависи психологията на живота. Медицинската наука хиляди години се е основавала на откриването на физическите заболявания на тялото чрез неговия ритъм и дишане. Древната медицина е знаела, че здравето зависи от ритъма на вибрациите. И днес отново е дошло време, когато лекарите се опитват да открият закона на вибрациите, от който зависи здравето на човека.

Ако човешкото тяло е лира, тогава всяка произнесена от човека дума, всяка чута от него дума оказва влияние не само върху тялото му, но и върху неговия ум. Ако човек постоянно нарича себе си или слуша как другите го наричат глупак, той ще стане глупак, дори да е бил мъдър. Вярно е и, че ако глупакът постоянно бива наричан мъдър, с времето ще стане мъдрец.

Името на човека оказва ефект върху живота му. Често може да се види как то въздейства върху неговата съдба и кариера, защото човек слуша определено име всеки ден. Нима не се случва човек, говорейки смешни неща, да започне да се смее, а говорейки тъжни — да започне да плаче. Ако е така, какъв ефект оказва всяка произнесена във всекидневието дума върху самия човек и върху неговото обкръжение!

Това обяснява, че древният предразсъдък относно непроизнасянето на нещастни или нежелателни думи има смисъл. На Изток учат детето да помисли, преди да произнесе дадена дума, тъй като всяка дума оказва психологическо въздействие. Много често хората, четейки поема, възпяваща великата любов, песен, носеща печал или разказваща трагедия, се поддават на нейното влияние и в живота им става обрат, той също се поддава на въздействие.

Човек, говорещ за своята болест, разбира се, изпитва тази болест. Много често съм слушал как хората говорят, че щом болката съществува, значи е реална; как може да бъде отричана? Забавно е да се слуша, защото истинската реалност е толкова далече, а нашият всекидневен живот е такъв, че от сутринта да вечерта ние само това правим — да я отричаме. Ако човек открие къде се заключава истината, какво е истината, ако знаеше за нея и я виждаше, би разбрал, че в реалността всичко останало не съществува.

Ако изучаваме тайната, стояща зад тази идея, стигаме до признаване на силата на словото. Тайната на словото е метафизична наука, която трябва да бъде изучавана. Дълбочината на всяка дума е твърде различна и ако човек произнася стотици думи на ден, как мислите, нима всяка дума ще притежава еднаква сила. Не, силата и ефектът на определена дума зависят от състоянието, в което е човекът. Те зависят от дълбочина, която влага в думата и с това се обуславят нейната сила и светлина. Например, винаги ще можете да откриете, че словото на човек, имащ навика да лъже, да бъде неискрен, няма сила, а словото на този, който говори с убеденост, който е искрен и говори истина, притежава мощ. Неговото слово носи светлина. То трогва дълбоко. Понякога гласът на човека е пълен с печал и разбива сърцето, неговото слово е пълно с искреност и притежава сила да затрогва, да прониква дълбоко. Такъв е ефектът му върху слушателя. Но ако вземем лекомисления човек, който е недълбок, който е недостатъчно сериозен в живота: всичко, което говори и прави, се намира на повърхността. Той в никого няма да всели увереност, защото сам не я притежава.

Словото има сила, съответстваща на просветлеността на душата. Тогава това слово идва не от ума на човека, а от дълбочините, от някаква тайнствена част, скрита от човешкия ум. И именно такива думи могат да се прочетат в свещените писания, във фрази от типа „мечове на пламъка“ или „езици на пламъка“. Независимо дали говори поет или пророк, когато словото извира от неговото горящо сърце, то се разгаря, подобно на горящ пламък. В съгласие с Божествения Дух, намиращ се в това слово, то има живот, сила и вдъхновение. Помислете за живите слова от древността, помислете за живите слова, които могат да се прочетат в писанията, живите слова на светите хора, на просветлените — тези слова, и досега са живи. Те ще живеят вечно. Това е музика, това е магия, а магията съществува във всички времена. Когато и да се повторят такива думи, те ще притежават същата магия и същата сила.

Думите, произнесени от просветлени души във всички времена, са се съхранявали от техните ученици. В която и част на света да са се раждали или да са живели тези мъдреци, това, което са позволявали да падне като слово, е било събирано като истински перли и се е съхранявало като писание. И затова на Изток последователите на различните религии използват словото на просветлените по време на молитви и не им е нужно да ги превеждат на своя собствен език. Словата, казани от великите, са се съхранявали с векове, за да могат да бъдат използвани при медитация.

Има още по-голяма и велика тайна на словото. Не толкова значението на словото и не толкова този, който го произнася, а само по себе си словото притежава, динамична сила. Мистици, мъдреци и търсещи от всички времена, знаейки тайната на свещеното слово, са се стремили винаги към него. Целият медитативен живот на суфиите е построен върху тайната на словото. Самата, дума „Суфи“, според обясненията на посветените е свързано със „София“, което означава „мъдрост“, но мъдрост не във външния смисъл на думата, защото светското умуване не може да бъде мъдрост, а в_сакралния смисъл. Интелектът, който много често е бъркан с мъдростта, е само илюзия за мъдрост. Мъдрост е това, което се узнава отвътре, а интелектът е това, което се придобива отвън.

Мъдростта е форма, в която душите, достигнали реализация, се опитват да възприемат и обяснят за себе си словото, което са срещнали в живота. Мъдростта е обяснение на живота, давано от някого, чиято гледна точка е станала друга, защото той гледа на живота в слънчева светлина. Човек по-бързо достига тази гледна точка не само чрез изучаване на законите, но и чрез общуване с тези, които вече имат тази определена гледна точка. Потопявайки се дълбоко в живота, човек стига до осъзнаването на истината. За дълбокото потопяване в живота има път или процес. Възможно е лесно или трудно човек самостоятелно да намери в града, мястото, което търси, може да го търси в различни посоки и накрая да го намери, но ако попита някого, който знае това място, ще го открие много по-бързо.

Източникът на мъдростта е горе, източникът на интелекта — долу, и затова методът или процесът, който човек приема за достигане на мъдростта, не е аналогичен на този, който приема за придобиване на интелект. Накратко казано, дори хората да са достигали мъдрост чрез различни методи, все пак голямата тайна за достигане на Божествена мъдрост е в тайната на словото.