Хазрат Инаят Хан
Космическият език (31) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 2
Вибрации

Безшумният (неосезаем) живот се усеща на повърхността чрез дейността. Безшумният живот се проявява като смърт, в сравнение с активния живот на повърхността. Само мъдреците предпочитат вечния живот пред постоянно променящата се и подвижна природа на смъртния живот. Животът на повърхността изглежда реален, защото именно в този живот човек може да изпита цялата радост.

В безшумния живот няма радост, само покой. Изходното битие на душата е покоят, а нейната природа е радостта и тези две свойства работят едно срещу друго. В това е скрита причината за цялата трагедия на живота. Изначално душата няма опит. Тя започва да го придобива, когато започне да отваря очи за външния план и ги държи отворени, наслаждавайки се на живота на повърхността, докато не бъде удовлетворена. Тогава душата затваря очи за външния план и постоянно търси покоя — изначалното състояние на нейното битие.

Вътрешната, основната част на всяко същество е създадена от фини вибрации, а външната — от по-плътни. По-фината част наричаме дух, а по-плътната — материя. Духът е по-малко подложен на изменения и разрушение, отколкото материята. Всичко, което живее, е дух, всичко, което умира е материя; всичко, което умира в духа е материя и всичко, което живее в материята, е дух. Всичко, което може да се види и възприеме, е живо, въпреки че е подложено на смърт и разрушение и всеки миг се разпада на своите по-фини елементи. Човешкият възглед е толкова замъглен от осъзнаването на привидния свят, че духът, който живее реално, се оказва прикрит под обвивките на материята, а неговото истинно битие — скрито. Именно постоянно нарастващата активност поражда материализация на вибрациите, а постоянното намаляване на вибрациите ги превръща отново в дух.

Променяйки се от фино към по-плътно, вибрациите преминават през пет различни фази: елементите ефир, въздух, огън, вода, земя, всеки от които има свой вкус, цвят и форма. По този начин елементите оформят колело, което ги повдига на повърхността, всеки в своето време. С всяка крачка в своята активност те се променят и отдалечават един от друг; и именно благодарение на обединението на техните вибрации възниква множеството на нещата в обективния свят. Законът, който ги заставя да се разсейват, е наричан от човека разрушение.

Вибрациите се превръщат в атоми, а атомите генерират това, което ние наричаме живот — по такъв начин става така, че групирайки се благодарение на природното влечение, те формират живия организъм, а когато диханието се прояви чрез форма, тялото става съзнателно. Във всеки човек е скрито множество от фини и малки същества: в неговата кръв, в мозъчните клетки, в кожата и на всички нива и планове на неговото съществуване. Както във физическото тяло на човека се раждат и отглеждат множество микроби и бактерии, които също са живи същества, така и в неговия ментален план живеят множество същества, наречени мувакали или елементали. Тези още по-фини организми се раждат от собствените мисли на човека — както бактериите живеят в неговото физическо тяло, така и елементалите обитават неговата ментална сфера. Човек често си въобразява, че мислите са безжизнени, но той не вижда, че те са по-живи от физическите микроби и имат свое раждане, детство, младост, зрялост и смърт. Те служат на човека или му вредят в съответствие с тяхната природа. Суфиите ги създават, придават им форма и ги контролират. Те ги тренират и управляват през целия си живот, те са тяхната армия и изпълняват техните желания. Както бактериите формират физическото същество на човека, а елементалите — неговия ментален живот, така и ангелите съставляват неговото духовно съществуване. Те се наричат Фаришта.

По правило вибрациите имат дължина и ширина и могат да продължават съществуването си както като най-малката частица мигновение, така и като голяма част от времето на съществуването на Вселената. Когато се разпространяват, те създават различни форми, фигури и цветове, една вибрация създава друга — от една вибрация се пораждат милиарди. По такъв начин съществуват кръгове под кръгове и кръгове под кръгове, всеки от които формира вселената. След своята манифестация всяка вибрация се слива със своя изначален източник. Областта на влияние на вибрациите съответства на фиността на нивото, в което започва дадена вибрация. Казано по-просто, ако словото, произнесено с устните, може да достигне до ухото на слушателя, то мисълта, изхождаща от ума, се разпростира по-далече, прониквайки от един ум в друг. Вибрациите на ума са по-силни от вибрациите на думите. Откровените чувства на човешкото сърце могат да проникнат в сърцето на друг, те говорят в тишината, разпространявайки се в пространството, така че самата атмосфера на присъствие на човека говори за неговите мисли и емоции. Вибрациите на душата са най-мощните и далеч разпространяващи се, те текат като електрически ток от душа към душа.

Всички неща и същества във вселената са свързани едно с друго, видимо или невидимо, а чрез вибрациите се установява връзка между тях на всички планове на съществуване. Един пример: ако някой кашля на събрание, мнозина започват да правят същото, подобно е и с прозявката. Това също е приложимо и към смеха, възбудата и депресията. Това показва, че вибрациите предават състоянието на едно същество на друго. Следователно, този, който ги вижда, може да знае миналото, настоящето и бъдещето и да възприема състоянието на всички планове на съществуване.

Вибрациите действат чрез струната на общността, съществуваща между човека и неговото обкръжение и откриват миналите, настоящите и бъдещи условия — това обяснява защо воят на кучетата предсказва смърт, а цвиленето на конете — приближаване на опасност. Не само животните демонстрират това, но дори и растенията по време на скръб започват да умират, а цветовете увяхват, макар в при щастливи времена да растат и разцъфват. Причината, поради която растенията и животните могат да възприемат вибрациите и знаят за приближаващи събития, а в същото време човекът не ги осъзнава, е в това, че той сам е ослепил себе си чрез своя егоцентризъм. Влиянието на вибрациите си остава на стола, върху който човек седи, на леглото, в което спи, в дома, където живее, в дрехата, която носи, в храната, която яде и дори на улицата, по която минава.

Всяка емоция възниква от интензивността на вибрациите, които, активирани в различни направления, пораждат различни емоции. Главна причина за всяка емоция е дейността. Всяка активна вибрация повдига съзнанието на самата повърхност, а мъглата, възникнала от тази активност, се събира в облаци, които ние наричаме емоции. Облаците на емоциите затъмняват ясния поглед на душата. Затова казват, че страстта е „сляпа“. Излишъкът от активност на вибрациите не само ослепява, но и отслабва волята, а слабата воля притъпява ума и тялото.

Именно състоянието на вибрациите, на които е настроен човек, се смята за нота на неговата душа. Различните качества на тези ноти пораждат разнообразие от тонове, разделяни от мистиците на три различни степени. Първо, степента, произвеждаща сила и мъдрост, която може да се изобрази като спокойно море. Второ, степента на средна активност, която поддържа всички неща в движение и е равновесие между силата и слабостта и която може да се изобрази като вълнуващо се море. Трето, степента на висока активност, разрушаваща всичко предизвикваща цялата слабост и слепота — тя може да се представи като бурно море.

Виждащият разпознава височината на тона в активността на всички неща и същества, както музикантът знае в какъв ключ е написана всяка отделна мелодия. Атмосферата на човека говори за нивото на активност на неговите вибрации.

Ако активността на вибрациите се контролира правилно, човек може да изпита цялата радост на живота и в същото време да не бъде поробен от него. Най-трудно от всичко е да се контролира активността, когато, веднъж започнала, тя се увеличава — това е равносилно да се опитаме да контролираме коня, който хуква, захапал повода. Но именно в контрола се заключава всичко, което се нарича майсторство.

Просветлените и мъдреците разпростират своя покой не само върху мястото, на което се намират, но и по цялата местност, която обитават — градът или страната, където живеят се потопяват в мир, в съответствие със силата на вибрациите, излъчвани от техните души. Това е причината, поради която връзката с добрите и лошите, с висшите или нисши класи има огромно влияние върху живота и характера на човека. Вибрациите, мислите и чувствата сами създават, осигуряват и подготвят всички необходими средства за своето проявление на повърхността. Например, човек има желание да яде риба, но вместо да я поръча, той може много силно да мисли за нея и по този начин неговите мисловни вибрации говорят в менталните уши на готвача, предавайки му това желание и е възможно това силно чувство дори да привлече към дома му търговец на риба. По такъв начин мислите на мъдреците изграждат тяхната съдба в съответствие със силата, мощта и чистотата на техните умове. Необходимо е определено ниво на сила на мислите за получаване на определен резултат: много динамит е необходим за взривяването на една скала, но значително повече е количеството му, необходимо, за да се изкопае тунел в планината.

Количеството време, през което се задържа мисълта, е силно свързано с нейното изпълнение, тъй като вибрациите на мислите трябва да бъдат активни определено време, за да донесат конкретен резултат. Определено време е необходимо за изпичането на хляб и ако се избърза, хлябът ще бъде суров, а ако закъснеете, навярно ще изгори. Ако опериращият с мислени вибрации изгуби търпение, силата на мисълта ще се загуби, дори ако е била на половината път от своята цел или дори близо до успеха. Обратното, ако се влага твърде много сила в мислите за изпълнение на определено нещо, тя го разрушава по време на подготовката.

За да се предадат мисли и чувства на друг човек е необходимо да се съблюдават тези правила, които са приложими за гласа и словото. Колкото по-силно говори някой на събрание, толкова повече внимание привлича и присъстващите искат или не искат го слушат. По такъв начин суфиите изпращат вибрациите на своите мисли и чувства и те естествено се стоварват с огромна сила и мощ върху всеки ум, на когото попаднат. Както сладостта на гласа има победоносна сила, така се предава и нежността на мислите и чувствата. Мисловни вибрации, към които е добавена произнесена дума, се удвояват по сила, а заедно с физическото усилие тяхната мощ се утроява.

Разумът е като огън — той дава светлина на мислите, но прегрятата мисъл губи своята сила, както жарта може да отслаби физическото тяло — разумът поражда съмнение, което разрушава силата на мисълта, преди да бъде в състояние да изпълни целта си.

Интензивността на силата на мисълта се състои в увереността или вярата. Умът поражда бъркотия, а съмнението изхвърля вълните на мисловните вибрации, които се разсейват и отиват в различни направления поради недостига на свързващи сили. Никога не трябва да мислиш и говориш против желанието си, тъй като това отслабва вибрациите на мислите и най-често носи съвсем противоположни резултати.

Множество мисли, възникващи в едно и също време, естествено отслабват силата на ума и нито една от тях няма шанса да съзрее, както близнаците често са несъвършени, а тризнаците рядко оживяват.

Дисхармоннята между желанието и идеала често предизвиква смут в живота, тъй като те постоянно работят един срещу друг. Когато някой говори, мисли или чувства добро или лошо за друг, това, осъзнато или неосъзнато, достига до духа на този човек с помощта на силата на вибрациите. Ако сме обидени на някого, но не показваме това нито с думи, нито с действие, все едно не ще успеем да скрием обидата, тъй като вибрациите на нашето чувство по пряк път достигат до човека и той, колкото и далече да се намира, започва да чувства нашето неудоволствие. Същото става и с нашата любов или удоволствие: колкото и да се стараем да ги прикрием в думи и постъпки, невъзможно е да ги скрием. Това обяснява древната поговорка, че дори стените имат уши — в действителност това означава, че дори стената не може да бъде непроницаема за вибрациите на мислите. Суфиите отделят особено внимание на добрите и лошите желания на хората. Те постоянно се стараят с всички средства, намиращи се в техните възможности, да привлекат добрите пожелания на другите, били те достойни или недостойни.

Интензивната дейност поражда силни вибрации, наричани в суфийските термини джелал; нежността при действията предизвиква меки вибрации, наричани джемал. Първата активност действа като сила и мощ, а втората — като красота и изящество. Конфликтът между двете сили се нарича кемал и не предизвиква нищо, освен разрушение. Нормите за правилно и неправилно, концепцията за добро и зло, идеята за грях и добродетели се разбират различно от хората от различните раси, нации и религии — поради това е много трудно да се разпознае законът, управляващ тези противоположности. Същевременно той става по-ясен с разбирането на закона за вибрациите. На повърхността всяко нещо и всяко същество изглеждат отделни един от друг, но на всеки план под повърхността те все повече се приближават един към друг и на най-дълбокия план стават едно. Затова всяко нарушение на покоя дори на най-малката част на повърхността на съществуването влияе върху цялото отвътре. Всяка мисъл, дума или действие, които нарушават покоя, са лоши, зли или греховни, а ако пораждат покой, са верни, добри и добродетелни. Животът е подобен на купол и неговата природа също е куполообразна. Нарушението на покоя на най-малката част на живота нарушава покоя на цялото и се завръща като проклятие върху човека, който го е предизвикал. Всеки покой, създаван на повърхността, успокоява цялото и също се завръща във вид на покой към неговия създател.

Това е философия за възнаграждение от висшите сили за благодеянията и наказание за лошите постъпки.