Хазрат Инаят Хан
Космическият език (25) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 10
Тайната на звука и цвета

Привлекателността, която човек открива в цвета и звука, го заставя да се интересува от това, съществува ли зад тях скрита тайна, съществува ли език на цвета и звука, който може да бъде научен — отговорът е в това, че езикът на цвета и звука е език на душата и именно нашият външен език ни отклонява от смисъла на вътрешния език. Цветът и звукът са езикът на живота. Животът се проявява на всички различни планове на съществувание във формата на цвят и звук, но външните проявления на живота са толкова твърди и плътни, че тайната на тяхната природа и характер е погребана под тях. Защо мистиците наричат света илюзия? Защото природата на проявлението е такава, че скрива своята собствена тайна вътре в себе си и се представя в толкова твърда форма, че фиността, красотата и тайната на нейният характер се оказват скрити. Затова съществуват два противоположни типа търсачи на истината на живота, нейни ученици. Едни искат да се учат от външните проявления, други искат да открият тайната, скрита зад тях. Тези, които се учат от външното, получават външно знание.

Първият въпрос, възникващ в съзнанието на умния човек, е такъв: какво има в звука и в цвета, което повиква човека? Това са тонът и ритъма на цвета, както и звуците, които оказват влияние върху тона и ритъма на нашето битие. Нашето битие е нашата способност за резонанс с тона и ритъма, които идват от звука и цвета — тази способност ни позволява да бъдем подложени на влиянието на звука и цвета. Така на един човек се харесва един цвят, а друг отдава предпочитание на друг цвят, по същия начин хората са привличани от определен тип звук.

В пеенето един харесва баритон или бас, друг — тенор или сопрано. Има души, които са привличани от дълбоките звуци на виолончелото, но има и други, на които е интересен звукът на цигулката. Някои се наслаждават на звука на рога или тромбона, а други предпочитат флейтата. Какво означава това? — Че в нашето сърце, в нашето същество, има определена способност, вместимост и от тази конкретна особеност зависи какъв тип звук откликва в нас. В същото време това зависи от степента на еволюция на човека, неговия характер, неговата природа, от това „плътен“ или „фин“ е той, а също от неговия темперамент: има ли практична природа или е мечтателен, обича ли драмата на живота или е погълнат от обикновените жизнени проблеми.

Цветът и звукът въздействат върху човека в съответствие с неговото състояние, темперамент и еволюция и като доказателство на това служи фактът, че човек често променя своето пристрастие към цвета. Става така, че в един период от живота си той е предразположен към синьото, а в друго време предпочита оранжевия цвят. Някои обичат дълбоките тонове, а други се привличат от светлите. Това зависи от темперамента на хората и степента на тяхната еволюция.

Музиката, от какъвто и тип да е, се обръща към някого — лоша или хубава, все някой я харесва. Нима не сте виждали как децата се развличат с тенекиена кутия и пръчка? Ритъмът възниква от тяхната способност за наслаждение. Такава е и човешката природа — тя съдържа всичко: от най-възвишеното до най-низкото. Тя има толкова широки възможности, че нищо не остава вън от нея. Всичко има свое място и всичко се асимилира от човешката природа, и в същото време съществуват действие и бездействие.

Не само степента на еволюция заставя човека да променя своята привързаност към определени цветове и тонове, но също различните цветове и тонове му помагат в неговата еволюция. Макар че много често човек смята някой цвят или тон за толкова важни, че забравя стоящото зад тях и това го довежда до много суеверия, хрумвания и фантазии. Мнозина са заблуждавали простите хора, говорейки им, кой цвят съответства на тяхната душа или каква нота влияе върху техния живот. Човек винаги е готов да откликне на нещо, което озадачава или смущава ума му; той, като правило, винаги иска да бъде измамен. Той така силно се наслаждава, когато някой му говори, че неговият цвят е жълтият или зеленият, а неговата нота — е „до“, „ре“ или „фа“, че дори не се опитва да разбере защо. Това е равносилно да кажеш на някого, че неговият ден е сряда, а четвъртък е на някой друг! Всички дни са наши и всички цветове са наши. Именно човекът е господар на цялото проявление. Именно човекът е длъжен да използва всички цветове и тонове, те се намират в негово разпореждане, от него зависи да ги използва по най-добрия начин. Би било много жалко, ако сме подчинени на един цвят или тон. В това не би имало живот — това би било форма на смърт. Стълбата е създадена за нас, за да се изкачваме, а не да оставаме на една степен. Всяка степен на стълбата на цветовете и звуците е наша степен, стига да можем да я приемем.

От мистична гледна точка първият аспект, който прави интелекта съзнаващ проявлението, е звукът. Следващият аспект е светлината (цветът). Доказателство за това може да се намери в Библията, а също и във Веданта. Библията казва: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога и Словото бе Бог“ и също така казва, че в началото е било Словото, а след това Дошла Светлината. Какво е цветът? — Аспект на светлината. Във Веданта четем, че първият аспект на Създателя, източният, от който е било създадено цялото творение е бил звукът, вибрацията. В Корана е казано: „Първата повеля е била: «Бъди» и станало“. В обяснението на процеса на творението всички мистици, пророци и велики мислители на света във всички исторически епохи са отдавали първо място на звука. И ученият от съвременността се приближава вече към това. Той ще говори за лъчи, атоми, електрони и преминавайки през знанието за различните атоми на веществата, ще стигне до нещо, което нарича движение. Движението е вибрация. Ние наричаме звук ефекта на движението. Движението звучи и ние наричаме реч звука, когато той се чува. Когато речта не се чува, причината е, че не сме проявили достатъчното качество на звука. Но причината за звука е движението, а движението присъства винаги. Това показва, че съществуването на движение не зависи от качеството.

Цветът също е движение. И именно качеството на цвета го прави конкретен за нашето виждане. В същото време, макар че можем да наречем един цвят зелен, червен или жълт, всеки човек възприема цвета различно; хората не виждат еднакво фините оттенъци на цвета, защото качеството е различно във всеки от тях. Тонът съответства на качество. С други думи, тонът и цветът имат определена вибрация, но всеки от нас усеща или ги чувства посвоему. Те са различни по отношение на нас, в нашето възприятие.

Ще се върнем към концепцията за петте елемента, с която винаги са боравили мистиците и която не може да бъде обяснена със съвременни научни термини, защото мистиците придават на понятията за елементите собствено и по-дълбоко значение. Въпреки, че елементите могат да се наричат „земя“. „вода“. „огън“. „въздух“ и „ефир“, това не трябва да се разбира буквално; съгласно мистиците тяхната природа и отличителни черти са различни. Но тъй като словесния запас е ограничен, трудно е да се дадат други имена на тези елементи, макар че в санскрит има отделни думи за тях. „Ефирът“ не е ефир в научен смисъл, това е качество, вместимост. „Водата“ не е тази вода, която подразбираме във всекидневния език; това е течно състояние, течност. „Огънят“ означава отблясък или жар, сухота, излъчване, всичко живо. Всички тези понятия предполагат нещо повече от тяхното обичайно значение. Действието на петте елемента се характеризира с различни цветове и те са представени със звуци. В музикалните гами Индия и Китай рагата от пет ноти се смята за най-привлекателна и моят собствен опит говори за това, че гамата от пет ноти е значително по-трогателна от гамата от седем ноти. Гамата от седем ноти губи част от жизненото влияние, което притежава петнотната гама.

Съществува взаимозависимост между звука и цвета. В действителност те са едно — те са два аспекта на живота. Животът и светлината са едно — животът е светлина и светлината е живот, цветът е звук, а звукът — е цвят; Само когато звукът е цвят, той е по-видим и по-малко се чува, а когато цветът е звук, той се чува повече, отколкото е видим.

Изучавайки и практикувайки науката на дишането, може да се наблюдава единството на цвета и звука. Когато човек слуша нещо, негово първо пробуждане са отворените очи, за да се опита да види неговия цвят. Това не е начин да се види цвета, въпреки че цветът е език. Самият живот, който се чува, също е видим — но къде? Той е видим на вътрешен план. Когато слуша музика, той иска да види пред себе си цвят. Всяка активност на външния свят е някакъв тип реакция, някакво следствие, с други думи, сянка на активност, стояща зад нея, която ние не виждаме.

Съществуват също различия в типовете проявления на тази активност във времето. Активност, която би могла да има място дванадесет часа по-рано на фин план, сега е видима в цвят на външен план — това също обяснява влиянието на сънищата върху живота. Ефектът на нещо, видяно на сън през нощта, понякога можем да видим на сутринта или дори седмица по-късно. Това говори, че съществува някаква активност, имаща място зад сцената и която се отразява във външния живот в съответствие с това, как са насочени действията на външния живот. Тази е причината за това, защо виждащият или мистикът много често знае по-рано своето собствено състояние или състоянието на другите, знае какво е минало или какво ще стане. Защото той знае езика на звука и цвета.

И сега възниква въпросът: на какъв план знае той езика на звука и цвета? По какъв начин това се проявява пред него? Езикът на вибрациите не трябва да се ограничава с определен закон, макар че в същото време той следва определен закон. А къде мистикът вижда това? — В своето дишане. Затова цялата култура на духовното развитие е основана на науката за дишането. Какво позволява на йогите, мистиците, да видят събитията на миналото, настоящето и бъдещето? Някакъв закон преди творението, определена работа на механизъм, който е един фин механизъм. А как можем да го видим? Чрез отваряне на своето виждане на самия себе си.

Съгласно мистиците, съществуват пет качества на човешкото същество, които могат да бъдат наречени петте Акаши. Първото качество, което знае и осъзнава всеки, е това, което може да бъде наречено вместилището за храна: тялото. Другото, повече или по-малко познато, е вместилището на чувствата. Третото качество е този свят, където човек съзнава фините сили на живота, работещи вътре в самия него. Те могат да му съобщават чувствата на миналото, настоящето и бъдещето поради причината, че са ясни за неговото виждане. Човек ги вижда. Но вие можете да попитате: „Как може някой да узнае състоянието на друг?“ Действително, човек едва ли знае повече за другите, отколкото е създаден да знае за самия себе си, но съществува това трето вместилище, което много хора не осъзнават — вместилището на живота. Този, който осъзнава това трето вместилище на живота, може да направи това качество, което притежава, празно и да даде възможност животът на друг човек да се отрази в него. Той прави това, фокусирайки своя ум върху живота на друг и чрез него открива миналото, настоящето и бъдещето. Само че за това той е длъжен постави камерата на правилното място. Това е точно като фотография. Има плака — тя е чиста, защото нейното собствено качество е празно, а черното вещество, което фотографът натрупва на камерата и на своята собствена глава, е концентрация. Когато човек овладява концентрацията, той се превръща във фотограф. Той може да фокусира целия свят в една точка. Всичко това е научно, когато разбираме процеса, но става загадка, когато го поставяме пред себе си като тайна.

Всичко си остава тайна, когато не познаваме законите. Когато ги знаем, всичко е просто. Истинските търсачи на истината обичат простотата. Правилният път е прост, ясен и определен. В него няма нищо смътно. И колкото по-нататък човек отива по този път на осъзнаване на тайната на живота, толкова повече животът му се открива. Животът започва да проявява своята тайна, своята природа. Това, което се изисква от човека, е честно да следва закона на живота — нищо в този свят не е по-важно от знанието за човешката природа и изучаването на човешкия живот и това изучаване лежи в познанието на себе си. Именно познанието за себе си в действителност е познание за Бога.