Хазрат Инаят Хан
Космическият език (6) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 5
Влияние на произведенията на изкуството

В произведенията на изкуството, независимо от вложеното майсторство и идеи, съществува някакво чувство, което остава по особен начин в тях и зад тях. Когато бях в Берлин, видях скулптури около двореца на Кайзера — това бяха фигури, навяващи асоциации за ужас, терор, разрушения. Помислих си: „Не е удивително това, което се е случило така, защото тези статуи са били създадени преди събитията.“ И най-прекрасното произведение на изкуството, създадено с голямо майсторство, носи в себе си нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед. То говори не само на очите, но и на сърцето. Всяка картина, всяка статуя или художествена конструкция има скрит глас, който разказва за целта, с която произведението е било създадено.

Понякога художникът не осъзнава своето творение. Той следва въображението си, може да действа против собственото си творение, може би предизвиква действие, което не би искал за себе си или за човека, за когото това произведение е предназначено. Веднъж бях в един храм. Не мога да го нарека красив, но беше забележителен, уникален по рода си. Щом погледът ми попадна върху неговата цветова гама и релефните изображения, аз бях удивен. Запитах се как този храм е могъл да просъществува толкова дълго време — би трябвало отдавна да е разрушен. Скоро след това узнах, че храмът наистина е бил разрушен. Бях усетил, че строителят на храма е бил толкова погълнат от своя проект, че е забравил за хармонията на духа, която трябва да вложи в плана. Затова всичко свърши неуспешно.

Веднъж една приятелка ме извика да видя картините, нарисувани от съпруга й. Щом ги видях, те ми „разказаха“ цялата история на този човек: как неговата душа е вървяла в живота, мъченията, през които е преминала — всичко беше изразено в картините. А какво беше състоянието на притежателя на тези картини? Само печал и депресия.

Ако художникът се научи да открива въздействията, които творбите му оказват върху околните, вероятно ще стане по-внимателен и няма да си разреши да рисува картини наситени с агресия и дисбаланс. Много е лесно да се наслаждаваме на колорита на една картина, но човекът трябва да разбере, че е важна не само идеята, но и нейния резултат — разрушителен или съзидателен. Например на параходите, особено в Ла-Манша, още щом влезете в каютата, първото, което виждате, е изображение на давещ се човек, слагащ спасителна жилетка. Това е първото, което ви прави впечатление. То е като знамение. Разбира се, това са само инструкции, но тези инструкции психологически са осъществени неправилно. Ако са необходими някакви инструкции, по-добре е да се разпространяват картички с изображения, след като корабът се отдели от брега и хората привикнат с него.

По същия начин стоят нещата и с поезията. При индусите съществува психология на поезията, на която обучават поета, преди да му бъде позволено да пише. Защото поезията не е само ритъм или игра на ума и мисълта. Да пишеш поезия означава да създадеш нещо или да разрушиш нещо. Понякога поезията оказва влияние върху благосъстоянието или упадъка на личностите, за чиято възхвала е била създадена. Поезията кореспондира с всички сфери на живота. Човек може да говори възвишено за личността на друг в стиховете си, но вложеното в думите и мислите, стоящи зад тях, могат да бъдат вредни. Те могат да навредят не само на човека, за когото са били написани. Понякога, ако този човек е силен, те се сгромолясват върху поета и го разрушават завинаги.

Може да се попита: „Тогава нима драмата и трагедията не носят вреда?“ Има много неща, които ни раняват и причиняват вреда, а в същото време са много интересни. Съществуват умове, които са привлечени от трагедиите по-силно, отколкото от други неща. И това е съвсем естествено. Както когато сме наранени раната боли известно време, но това усещане може да бъде и полезно. То ни кара да усещаме, че сме живи. Можем да го наречем болка, но това е полезна болка, болката от раната, която е събудена. А само събудената рана може да зарасне.

Нереалните страдания не обогатяват особено човека, но има артистични натури, който обичат поезията и откриват някаква особена наслада в трагедиите, написани от големи майстори. Да не четем Шекспир означава да се лишим от една велика радост, защото поезията на Шекспир е всеобхватна. Но когато хората пишат стихове, свързани с конкретна личност, крал или някакъв друг повелител, тогава стиховете оказват пряко действие. Една пиеса също може да възпроизведе силен ефект върху зрителите.

Казаното по-горе съответства на гледната точка на европейската психология. Но това не е гледната точка на суфиите. Суфиите много обичат поезията, но тяхната страст към нея отива много далеч в изразяването на чувствата, стремежите, желанията и разочарованието разбитото сърце. Според европейската психология целта на поезията не е такава.

Същото е с музиката. За музиканта може да бъде много интересно да създаде някаква магическа музика, рисуваща наводнение или разрушение на даден град и всички живущи в него — за известно време това може да му изглежда като развлечение, плод на ексцентрично въображение, но подобна апокалиптична музика оказва въздействие.

Всъщност чрез изкуството — поезия, музика или танц се създава мисъл или чувство, ефектът от които е резултат от цялостното проявление на твореца. Може да се каже, че изкуството е най-горният пласт. Всяко нещо има най-горен (видим) пласт. Музиката е цял един свят, поезията, изобразителното изкуство — също. Човекът, живеещ в света на изкуството, чувства, познава и обича този; човекът, който живее в света на музиката, има способността да вижда и цени всеки звук. За да бъде докоснато видението, въплътено в музиката, човекът трябва да живее в нея и да наблюдава нейния свят много внимателно. С други думи, не е достатъчно човек да бъде музикален и да запълни своето сърце и душа с музика, той трябва да развие интуицията и способността да вижда с голяма проницателност.

Прекрасно е да се осъзнае, че изкуството във всички свои аспекти е нещо живо, говорещо за добро и зло. Не става дума само за това каква идея открива човек във фреските на старите италиански майстори или каква магия е скрита в скулптурите от стари времена. Тези произведения на изкуството ни говорят за историята, за миналото, разказват ни за художника, който ги е създал, за неговата степен на духовна еволюция, за неговата мотивация и същност, за духа на времето, в което твори. Осъзнаването на всичко това ни учи, че всяка наша мисъл и чувство несъзнателно се възпроизвеждат във всичко, до което се докоснем: в мястото, в камъка, в дървото, в креслото, във всички вещи, които изработваме. В изкуството нещата са стократно увеличени. Чрез изкуството художникът усъвършенства музиката на своята душа, на своя ум. За него творчеството не е автоматичен процес, а осъзнато действие, което поражда много дълбок ефект. Затова не е достатъчно само да се учим на изкуство или да се занимаваме с него, а да го доведем до съвършенство, да му се отдадем пълно, да вникнем в психологията на изкуството, посредством която можем да достигнем до същността на нашия живот.