Хазрат Инаят Хан
Космическият език (15) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 14
Вдъхновение

Вдъхновението е по-висша форма на интуиция. То идва като идея, като завършена тема с импровизация, като фраза, създаваща поема. Вдъхновението е поток, поток на удивление и възторг. Затова истински вдъхновеният човек, бил той писател, поет или композитор, ако се е докоснал до вдъхновението, е изпитал върховно удовлетворение — не от себе си, а от това, което е достигнало до него. То е донесло на душата му благодат, защото душата е получила като подарък това, с което е била разделена, от което е била лишена, на нея й е било дадено това, към което винаги се е стремила. Затова вдъхновението може да се назове награда за душата.

Човек получава този дар не защото упорито се е домогвал до него. Той може да пише стихове като напряга мозъка си, може с помощта на многодневно безпокойство да съчини някакво музикално произведение. Но постъпващият по този начин няма никога да получи вдъхновение. За да го докосне вдъхновението човек трябва да е съвършено спокоен и отпуснат, както и безкрайно целеустремен в стремежа си да достигне до невидимото. Само фокусирайки своя ум съзнателно или несъзнателно върху Божествения ум човек може да получи вдъхновение.

Този феномен е толкова велик и прекрасен, че радост, която носи, няма равна на никоя друга радост в света. Именно чрез това блаженство вдъхновените гении са преживели екстаз. Тази радост е почти неописуема — висотата на чувствата повдига човека над земята, когато умът е фокусиран върху Божествения Ум. Защото вдъхновението идва от Божествения Ум. Това, което са оставили на света великите музиканти, поети, мислители, философи, писатели и пророци, винаги действа вдъхновяващо и възвисяващо. Въпреки че не всяка душа осъзнава напълно сътвореното от тях и не винаги може да му се наслади напълно. Но удовлетворението на самите творци от сътвореното от тях не може да се изрази с думи. Именно във вдъхновението човек започва за вижда Божия знак. И най-материалистично настроеният гений започва да се интересува от Божествения Дух, ако вдъхновението го докосне поне веднъж.

Идва ли то като завършена картина? Идва ли като изписана буква? Не, то идва при художника така, сякаш някой движи четката му — очите му се затварят, а сърцето му се отваря безмерно. Той рисува, пише нещо с боите, без да знае кой е написал това, кой го е нарисувал. Вдъхновението идва при музиканта така, сякаш някой друг е свири и пее, а той само записва нотите. Той възприема цялостната мелодия, съвършеното звучене, което очарова душата му. За поета вдъхновението идва, сякаш друг говори чрез словата му. В неговия ум няма напрежение, там няма безпокойство и стремеж към сглобяване на строфите.

Мнозина бъркат вдъхновението с духовната връзка. Много творци приписват вдъхновението на своя дух, но то не произтича от тях самите. То не винаги е резултата на духовна връзка. Понякога определени състояния стигат до нас чрез други живи същества, които сега са на земята, или от някого, който си е тръгнал оттук, но най-съвършеното, истинско вдъхновение винаги идва от Божествения Ум. Единствено Бог е достоен за възхвала. Дори ако вдъхновението идва чрез ума на човек, живееш на земята или чрез душата, която е преминала на „другата страна“, въпреки всичко то изхожда от Бога, защото цялото знание и мъдрост принадлежат на Бога.

Съществуват три форми, чрез които вдъхновението идва при нас: когато се намираме в присъствието на някой вдъхновен; когато мислим за някой вдъхновен и когато сърцето ни е в състояние на съвършен покой и вдъхновението прониква в него. Това прилича на радио: понякога се свързвате с определена станция, по която звучи музика, понякога не се свързвате, но радиоприемникът остава. Ако нещо премине през него, но не можете да го чуете, това не означава, че звукът отсъства.

По подобен начин човек получава вдъхновение от три различни висши източници. Вдъхновението се предизвиква с различни процеси. Всичко зависи от това как сърцето на човек е фокусирано върху Божествения Дух. Има хора, чиито сърца са свързани с Божествения Дух непосредствено, има други, за които Божественият Дух е значително отдалечен. Техните сърца са концентрирани върху друг център, който, от своя страна, е фокусиран върху Божествения Дух, поради което получават послания с посредничеството на този център. Но те пак идват от Бога. Човечеството често си представя Божествения Дух като някакво ограничено реално същество, превръщайки го в сянка, скриваща Бога. Наивно е човек да вярва, ще се появи древният египтянин от другия край на света, за да го вдъхнови или ще дойде индианец, за да го поведе по пътя му. С подобни разсъждения човек изгражда стена между себе си и Бога.

Вместо да черпи направо от източника, който е съвършен и напълно достатъчен, той измисля нещо, правейки го екран между себе си и Бога. Най-простият път за гения е да се превърне в празна чаша, свободна от гордостта на образованието и тщеславието на знанието, да стане невинно дете, готово да се учи на всичко, на което биха го учили. Пред Бог душата е дете, уповаващо се и желаещо да изрази музиката чрез себе си, да стане фонтан на Бога. От този фонтан бликва Божественото вдъхновение и донася красота на всички, до които се докосне.

Има още една крачка по-нататък, когато човек не може повече да остане просто поет, музикант или философ, а става само инструмент на Бога. Бог започва да говори с него чрез всичко: не само в мелодия, стих, цвят или светлина, но във всички форми. Чрез всичко, което той вижда нагоре или надолу, надясно или наляво, напред или назад, земно или небесно, той общува с Бога. Такъв човек открива Божественото присъствие навсякъде. Именно тази крачка се нарича откровение.

В историята за Мойсей се разказва, че той търсел огън, за да изпече хляб, когато случайно видял светлина на върха на планината. И за да може да вземе този огън, допълзял до върха. Но огънят се превърнал в мълния. Мойсей не могъл повече да издържи на силните припламвания и паднал на земята, а когато се събудил, започнал да общува с Бога.

Тази притча е алегорична. Идеята е, че Мойсей е търсел светлина, за да осмисли живота, но е трябвало да я открие на един по-висш план. Невъзможно било да я открие на земята, трябвало да достигне до върха. А там имало не просто светлина, а мълния — една огромна светлина, която не била по силите на Мойсей да издържи. И тогава той паднал долу. Какво означава да паднеш? Означава да станеш нищо, да станеш празен. Когато Мойсей достигнал до това състояние на пустота, сърцето му се отворило и той се свързал с Бог. Общувал с него чрез всичко в света. В скалата, дървото или растението, в звездата, слънцето и луната, във всичко, което виждал, той съзирал връзка със собствената си душа, с божественото начало в нея.

Така целия свят разкрил своята природа и своята тайна на Мойсей. Именно за това откровение Саади казва, че „Всеки лист от дърво става страница от Свещено писание, ако душата се научи да чете“.