Хазрат Инаят Хан
Космическият език (16) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 1
Музика

Какво е музиката? Често използваме тази дума в ежедневието. Всъщност музиката е нещо безплътно и неуловимо, затова я обичаме толкова много. Прилича ни по нещо на неуловимото изображение на нашия Бог. Въпросът е какво е бог и къде да го открием.

Нашият Бог е източникът на нашия живот. Това, което виждаме от него с физическите ни очи, е красотата, която ни обкръжава, а тази част от него, която не се проявява пред очите ни, е вътрешната форма на красотата, посредством която Бог говори с нас. Ако успеем да чуем гласа на красотата, която ни привлича във всякакви форми, ще открием, че тя винаги говори едно — че зад всяко проявление стои съвършеният Дух — духът на мъдростта.

По какъв начин животът се проявява пред нас посредством красотата? Чрез движението. В линии, в цветове, в смяната на сезоните, в издигането и падането на вълните, във вятъра, в бурята — в цялата красота на природата съществува постоянно движение. Именно това движение поражда смяната на деня и нощта, смяната на сезоните, това движение ни дава разбирането за този аспект от живота, който наричаме време. Реално, времето на съществува. Съществува само вечността. Всичко, което обичаме, на което се възхищаваме, наблюдаваме и постигаме, е форма на живот и този живот изгражда нашето битие. Само благодарение на своята ограниченост не можем да видим пълното битие, сътворено от Бога, но светът, който обичаме, свят, проявен в цветове, линии, форма и личности е част от Божията промисъл. И когато проследим какво ни очарова в тази красота, която се проявява в безброй форми, разбираме, че това е движението, вечната промяна — с други думи — музиката.

Във всички форми в природата — цветето, планетите, звездите и земята — във всичко е въплътена идеята за хармония, за музика. Цялата природа диша — не само живите създания, а цялата природа, и само нашата склонност да сравняваме това, което за нас е живо, с това, което не ни се струва толкова живо ни заставя да забравим, че всички неща и същества живеят един съвършен живот. И знакът за живот на тази жива красота, е музиката.

Какво заставя душата на поета да танцува? Музиката. Какво заставя художника да рисува прекрасни картини, музиканта да пее прекрасни песни? Вдъхновението, което дава красота. Затова Суфиите наричат тази красота Саки, което означава „Божествен Подател“ — този, който вдъхва на всичко магията на живота. Какво е магия за Суфиите? Безкрайната красота, въплътена във формата, линиите, цветовете, във въображението, чувството и действията — във всичко суфиите откриват красотата. Всички различни форми са част от духа на то наричаме музика във всекидневния живот, за мен и архитектурата е музика, и градинарството е музика, и фермерството е музика, и рисуването е музика и поезията е музика. Във всички човешки дейности, вдъхновени от красотата, където се излива божествената благодат, съществува музика.

Сред различните изкуства музиката се смята за особено божествена, защото е миниатюрно копие на закона, действащ в цялата вселена. Ако изучаваме себе си, ще забележим, че ударите на пулса и сърцето, вдишванията и издишванията работят в ритъм. Животът зависи от ритмичната работа на целия механизъм на тялото. Диханието се проявява като глас, като слово, като звук и този звук постоянно се чува — звук извън и вътре в нас. Това също е музика. Има музика както навън, така и вътре в нас. Музиката вдъхновява не само душата на великия музикант, но и всяко дете, което току-що е дошло на света, което започва да движи своите малки ръчички и крачета в някакъв свой ритъм. Затова няма да бъде преувеличение да се каже, че музиката е езика на красотата, на който говори Бог. В нея е влюбена всяка жива душа. И когато човек опознае и осъзнае съвършенството на цялата красота в света около нас, сътворена от Божията милост, той разбира защо именно музиката, която ние сме превърнали в изкуството трябва да се нарича Божествено Изкуство.

Много хора приемат музиката като източник на развлечение и забавно прекарване на времето, а музиканта — като занаятчия. Но няма човек на този свят, способен да живее, мисли и чувства, който да не приема музиката за най-свещеното от всички изкуства, защото е това, за което живописта не може да говори ясно, а поетът трудно може да се изрази в музиката. Музиката е не само изкуство по-висше от поезията, музиката е по-висша и от религията, защото тя извисява душата на човека по-високо от така наречените външни форми на религия. Това не означава, че музиката може да заеме мястото на религията, защото не всяка душа е настроена на тази висота на трептене, което може да бъде задействано от музиката, а не всяка музика е толкова съвършена, че да отведе човека в по-висши духовни сфери от религията. За хората, които следват пътя на вътрешната вяра, музиката е съществена част от духовното развитие. Причината е, че душата, вървяща по духовния път, се намира в търсене на безформения Бог. Без съмнение, изкуството действа възвисяващо, но същевременно съдържа и форма — например поезията е изградена от думи и имена, предполагащи форма — а само музиката, при цялата своя красота, сила и очарование, може да възнесе душата над пределите на формите.

Именно затова в древни времена най-великите пророци били и велики музиканти. Индуският пророк Нарада, който същевременно е бил и музикант; Шива — богоподобният пророк, е изобретил свещената вина; Кришна винаги е изобразяван с флейта. Има една легенда за Мойсей, който чул божествената повеля на планината Синай в думите Muse ke, „Мойсей, приеми!“, а откровението, слязло до него, се състояло от тонове и ритъм и той го нарекъл със същото име: Музика. Думи като „Music“ и „Musike“ са произлезли от същата дума. Песните и стиховете на Давид били известни в продължение на векове, неговото послание било дадено под формата на музика. Орфей от гръцките митове, знаещ тайната на тона и ритъма, имал власт над скритите сили на природата. Индуската богиня на красотата и знанията Сарасвати винаги се изобразява с вина. За какво говори това? Че цялата вселенска хармония се състои от музика.

Освен естественото очарование, което притежава музиката, тя носи и магически чар, който може да се изпита и до днес. Изглежда, че човешката раса е загубила голяма част от древната наука на магията, но ако е останало нещо, то е скрито в музиката. Музиката, освен сила, е и опиянение. Ако тя опиянява тези, които слушат, колко ли силно опиянява тези, които свирят и пеят! И колко по-мощно опиянява тези, които са се докоснали до съвършенството на музиката и са медитирали над нея години и години! Тя им носи значително по-голяма радост и възторг, отколкото радостта, изпитвана от кралете при възкачването си на трона.

Според източните мислители съществуват пет различни опиянения: опиянение от красотата, младостта и силата; след това — опиянение от благосъстояние; третото — опиянение от властта, заповедите, силата да управляваш; четвъртото опиянение е опиянението от обучението, от знанието. Но тези четири вида опиянение помръкват, подобно на звездите пред слънцето, в присъствието на опиянението от музиката. Защото то затрогва най-дълбоките кътчета на човешкото същество. Музиката прониква по-далече, отколкото може да проникне всяко друго явление от външния свят. Красотата на музиката се заключава в това, че тя е както източник на творчество, така и средство за поглъщане от него. С други думи, с музика е бил създаден светът и с помощта на музиката той се връща отново към източника, който го е създал. И в научния и материален свят откриваме подобна зависимост: преди машината или механизмът да започне да се движи, в началото възпроизвеждат шум. Ние чуваме звук и след това виждаме движение — било то кораб, самолет или автомобил. В това се заключава мистицизмът на звука. Преди бебето да може да се възхищава на цветовете или на формите, то се наслаждава на звука. И ако има някакво изкуство, което може да зарадва един старец, това е музиката. Ако има някакво изкуство, което може да изпълни младежите с живот и ентусиазъм, чувства и страст, това е музиката. И в същото време тя е нещо, което дава на човека онази сила и мотивация за действие, която заставя войника да марширува под ударите на барабана и звуците на тръбата. В предания от миналото се казва, че в „Деня на страшния съд“ ще звучи тръба, преди да настъпи „краят на света“. Музиката е свързана с началото на творението, с неговото продължение и с неговия край. Мистиците от всички векове най-много от всичко са обичали музиката. Почти във всички кръгове на посветени в някакво познание във всяка част на света, музиката е била център на култа или церемонията. И тези, които достигат онзи съвършен покой, наричан Нирвана или на езика на индусите — Самадхи — го достигат много по-леко с помощта на музиката. Затова Суфиите, особено от школата Чиштия, от древни времена са приемали музиката като източник на медитация и медитирайки, с нейна помощ получавали значително по-големи резултати, отколкото хората, медитиращи без помощта на музика. Ефектът, който достигали, е разтваряне на душата, на интуитивните способности; сърцето им се отваряло за цялата красота, която е вътре и вън от човека. Музиката възвисява душата и я довежда до онова съвършено състояние, към което всеки се стреми.