Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макензи-Блекторн (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Outlaw, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 112 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
ibv1 (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2011)

Издание:

Елизабет Лоуел. Извън закона

Американска. Първо издание

ИК „Коломбина прес“, София, 2000

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-025-4

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от sonnni

Трета глава

Вечерята бе сложена точно в шест. По стар обичай не се чакаха закъснелите, сред които бе и Люк, който все още говореше по телефона с шерифа. Никой не зае неговото място начело на масата, с което и приключи спазването на етикецията. Даяна бе седнала на първия стол вляво, осигурявайки си по този начин непосредственото съседство по маса само на един човек. Въпреки това се чувстваше притеснена, защото този човек бе Тен.

Според Даяна на дългата маса имаше храна поне за двайсет души. На другия й край седяха петима кравари и имаше място за още толкова човека, но в „Рокинг Ем“ не достигаха работници.

Външната врата се отвори и в стаята нахлу още един кравар, Джървис. Седна на мястото си и веднага започна да прехвърля в чинията си пържоли.

— Къде е Коузи? — попита Джървис.

— Отиде да закара един боклук.

— Бейкър, а? — попита Джървис след известно колебание.

Тен изсумтя.

— И кой му даде това страхотно нареждане?

— Аз.

— А той как го прие?

— Не чух да се оплаква.

Смеейки се, Кеш почти се задави с кафето.

— Какво смешно има?

— Точно за шест секунди Тен просна Бейкър в безсъзнание — каза Кеш небрежно, посягайки към соса. — Сигурно още се чуди какво му се е случило.

— Не мога да кажа, че го съжалявам — каза Джървис. Сложи си цяла планина картофи в чинията и погледна Тен.

— А по теб няма и драскотина. Прав ще излезе Коузи, че си голям разбойник. Тоя Бейкър много се хвалеше, че се биел добре! Разправяше, че удрял толкова лошо, че после мъжете пик… ъъъ изхвърляли кръв с месеци.

Тен хвърли поглед към Даяна и се обърна с ледено изражение към краваря.

— Джървис, я си се тъпчи кротко и остави на Карла да води разговора. Госпожица Сакстън не е свикнала на такива неизискани приказки.

— Извинете, мадам — обърна се Джървис към Даяна.

— Няма защо — каза тя бързо. — Животът по отдалечените археологически терени не е така изискан, както господин…

— Блакторн — каза учтиво Тен.

— Както господин Блакторн изглежда смята. Не бих се смутила от няколко по-груби израза.

— О, сигурно — каза Джървис, опитвайки се безуспешно да отклони погледа си от биещото на очи разстояние между столовете на Даяна и Тен.

Другите кравари проследиха погледа му и през масата премина вълна от сподавено хихикане. Никой обаче нямаше намерение да си навлича гнева на надзирателя, показвайки явно, че тази красива жена е изрекла лъжа.

Даяна не забеляза отправените към нея погледи, тъй като се бе съсредоточила върху пържолата си, гарнирана оскъдно с картофи. Тя едва преглъщаше, въпреки че обикновено не страдаше от липса на апетит. Не й достигаше въздух сред тези застрашително едри, диви и непредсказуеми самци.

— Госпожица Сакстън ще бъде тук през лятото — продължи Тен. — Ще работи на терена при Септембър каниън. — Тен погледна към жената, която в този момент тъкмо отместваше стола си още по-далече от неговия. — Госпожица, нали? — измърмори той.

Карла хвърли поглед към Тен, изненадана от необичайната острота в гласа му и едва сега забеляза празното място между столовете на Даяна и на Тен.

— Всъщност за моите студенти съм доктор Сакстън, а приятелите ми казват Ди.

— А съпругът ви? — попита Тен.

— Аз не съм омъжена.

Тен очевидно не бе изненадан от този отговор.

— Доктор Даяна Сакстън ще прекарва повечето време на разкопките при Септембър каниън — продължи той. — Тя ще живее в старата къща, което значи, че вие, момчета, трябва да внимавате как се държите. В старата къща се чува всичко, което си говорите в бараката. Ако някой досажда на дамата, ще си има работа с мен.

— И с мен също — каза току-що влезлият Люк, който издърпа един стол и седна. — Подай ми пържолите, ако обичаш. — Той погледна към Даяна, видя празното място между нейния стол и този на Тен и се обърна иронично към надзирателя. — Нямаше ли време да се изкъпеш преди вечеря?

Тен направи кисела гримаса, но не каза нищо.

— Ти кога ще тръгваш? — попита Карла бързо, обръщайки се към брат си Кеш. Тя не знаеше защо Даяна се отмества все по-далече от Тен, но се досещаше, че тя би се смутила, ако се заговори за това. Общо взето каубоите не бяха лоши хора, но шегите им бяха грубовати и безпощадни.

— Веднага след вечеря ще поиграем покер — каза Кеш. — Мисля да покажа на доктор Сакстън удоволствието от тази игра.

Усмихвайки се любезно, Даяна вдигна поглед от чинията си.

— Благодаря, но наистина съм уморена. Може би някой друг път.

Краварите се засмяха, като че ли тя беше казала нещо смешно.

— На Кеш адски му върви — каза Тен. — Може да ти изпразни до дъно джобовете.

— Вярно е — каза Карла. — Истинското му име е Александър, но всеки, който е играл карти с него, му казва Кеш.

— Всъщност аз съм един от малцината, били Кеш на покер в последно време — каза Люк.

Кеш се засмя и заби поглед в чинията си.

— Разбира се, Кеш послъгва — продължи Люк. — Той искаше Карла да прекара лятото в „Рокинг Ем“. Накара я да се хванат на бас, като загубилият трябваше да готви през лятото. Той естествено спечели баса, след което изчезна, поверявайки грижовно сестра си на мен.

Люк нежно погали Карла по бузата, после се обърна към Кеш.

— Никога не съм ти благодарил, че ми даде сестра си, но трябва да знаеш. Че не минава ден, без да благодаря на Бога за това.

Даяна погледна към двамата едри мъже и жената, седяща напълно спокойно между тях. Карла се усмихваше и нейната обич към съпруга й и брат й бе осезаема като леко зеленеещата синева на очите й. Очевидно бе, че двамата мъже също я обичаха. Гърлото на Даяна се сви в спазъм, правещ невъзможно и без това затрудненото й преглъщане.

— Дано да съзнаваш колко си щастлива — каза тя на Карла и стана от масата. — Съжалявам, но съм прекалено уморена, за да ям. Ще ме извините ли, ако си легна рано.

— Разбира се — каза Карла. — Ако огладнееш, влез отзад и си хапни каквото искаш. Тен често прави така.

— Благодаря — отвърна Даяна вече на вратата, нетърпелива да се махне от тази стая, пълна с мъже.

След излизането й настъпи мълчание. Минаха няколко минути, през които тя би трябвало да се е отдалечила достатъчно, за да не ги чува. Люк въпросително погледна Тен.

— С какво я притесни така?

— Тя ме видя как проснах Бейкър и това сигурно я шокира — отвърна Тен. — После я накарах да държи Ноузи, докато й почистя раната. Сега навярно ме мисли за кръстоска между Атила и Джак Изкормвача.

— Между другото, ти свърши добра работа. Имам предвид Бейкър, а и Ноузи. Карла много се безпокоеше за това глупаво коте. — Люк се обърна към Карла. — Скъпа, отсега нататък слагай Даяна да седи до теб. Ако прекрасната доктор Сакстън продължава да отмества стола си от Тен, ще се наложи да й сервираме в кухнята.

Краварите избухнаха в смях. Още пет минути разговорът се въртеше около прекалено стеснителната гостенка с поразително сини очи и приятно закръглено тяло. После всички се задълбочиха в яденето и приказките секнаха. След като бе ометен и десертът, краварите си тръгнаха. Кеш отиде да си стяга багажа, а Тен, Карла и Люк останаха сами, наслаждавайки се на последната чаша кафе.

Тен замислено потърка челюстта си и усети боцкането на наболата си брада. Несъмнено и това бе негов минус в очите на наблюдателната Даяна. Най-лошото бе, че отдавна никой не бе събуждал интереса му така, както тази жена с уплашени очи и тяло, което би изкушило и светец.

— Как ще разпределиш работата на Бейкър? — попита го Люк.

— Аз мога да поема пасищата в неговата част, но изворите при Уайлдфайър каниън остават без човек.

— Пасищата ще поема аз. Джървис ще бъде в Уайлдфайър каниън през седмицата, а уикендите ще прекарва в Септембър каниън.

— Така няма да те има вкъщи от сутрин до вечер — каза Тен. Знаеше, че Люк се опитва да прекарва колкото се може повече време с жена си и сина си.

— А теб няма да те има още по-дълго — каза Люк. — От утре поемаш наблюдението на разкопките в Септембър каниън.

— Това може да прави и Джървис. Той добре се справя с разни учени глави. Като го слушаш, никога няма да ти дойде наум, че преди е преподавал математика в Орегон.

— И теб като те слуша човек, не би му хрумнало, че говориш три езика и все още по среднощ ти звънят разни важни клечки, за да ти искат съвет как да си оправят бакиите. Само че ще трябва да почакат — продължи Люк. — Можеш да срещнеш затруднения на Септембър каниън. Обажда се шерифът и каза, че една банда иманяри копаят при Фор корнърс. Работят през седмицата и избягват уикендите, когато наоколо идват повече хора. Те са професионалисти и освен това са доста груби.

— Колко груби? — попита Тен.

— Били са някакви хора в Юта. В службата по охраната на парка не вдигат шум за това, но охранителните отряди се въоръжават.

— Искаш ли да тръгна за там още сега? — попита Тен.

— Не, там е един от хората на шерифа, но утре сутринта трябва да се връща.

В трапезарията се чу бебешки плач. Карла сложи ръка на рамото на Люк, давайки му знак да не става.

— Ще тръгна призори — каза Тен, проследявайки с поглед излизащата от стаята Карла.

— На доктор Сакстън това няма да й хареса.

— Ще бъда тих — каза Тен сухо.

— Не се притеснявай, тя ще дойде с теб. Тази префинена дама едва ли ще може да измине сама шестте километра път през пасищата до Септембър каниън.

Тен се усмихна злорадо.

— Няма да й хареса да бъде в камиона заедно с мен. Или може би ще пратиш Карла да я пази?

— Не — усмихна се Люк. — Грижите за бебето и за мен достатъчно й запълват времето.

— В това е проблемът ни. Имаме страшно много работа, а хората не стигат.

— Пратих известия до всички ферми в обсег до петстотин километра. Единственото, което ни остава, е да чакаме. Джейсън Айрънклауд ми обеща да се заеме с обяздването на конете, щом мъжът на сестра му излезе от затвора. Дотогава ще трябва да се грижи за нейното ранчо.

Тен замислено потърка наболата си брада.

— Обажда се Невада. Изтеглят го от Афганистан. След няколко седмици ще си е у дома.

— Още ли е такава буйна глава? — попита Люк.

— Всички Блакторн сме буйни. Такава е шотландската кръв.

— Аха! Бандити и в костите. Също като теб. И ти правиш каквото си си наумил и не ти пука за мнението на другите, но поне гледаш да не привличаш много вниманието.

— Няколко години партизанска война могат да охладят и най-буйните глави.

— Вземи го на работа — тихо каза Люк.

— Дължа ти благодарност.

— Обратното е, приятел. Аз трябваше да съм този, който изправя кривините на Бейкър, не ти.

По лицето на надзирателя пробяга усмивка.

— Удоволствието е мое.

— И Невада ли се бие по същия начин като теб? — попита Люк.

— Не бих се изненадал. Учили са го същите хора.

— Добре. Той може да те замени при Септембър каниън. — Люк уморено въздъхна. — Понякога ми се иска Карла да не беше намирала тия проклети руини. Само хората, които пазят иманярите да не влизат вътре, ни струват хиляди долари.

— Можем да правим както някои собственици на ферми — да продадем някои от антиките, за да можем да плащаме за пазенето на останалите.

— Руините в Септембър каниън са в твоята част от ранчото — каза Люк с безизразно лице. — Искаш да продадеш някои от тях, така ли?

Тен поклати глава.

— Преди да започна да ги разпродавам, бих ти върнал земята. На теб или на правителството, ако никой от нас не е в състояние да пази антиките. Макар да знам, че деветдесет и осем процента от тях не са уникати — музеите и университетите са пълни с такива предмети от анасазите, дори и с по-ценни. Все пак, като свършат разкопките, бихме могли да си покрием разходите, като продадем някои от нещата? Въпреки че…

— Какво? — попита Люк.

— Нещо в мен ми говори, че тези предмети принадлежат на земята, където са били направени и използвани. Може да е глупаво, но така чувствам нещата и доколкото мога да си го позволя, смятам да следвам глупавото си чувство.

— Ако пияният ми баща бе продал земя от „Рокинг Ем“, на който и да е друг, освен на теб, нямаше да мога да си намеря място от болка — каза Люк тихо.

Тен се изправи и го потупа по рамото.

— Това беше честна сделка, приятел. Тогава бях обиден на света и търсех къде да отида.

— Е, вече имаш дом. А болката?

— Отдавна съм я преодолял.

— Тогава защо не се ожениш отново?

— На схватливия не е нужно да му се повтаря един и същи урок.

— Бившата ти жена сигурно е означавала нещо за теб?

— Беше честна, което не е толкова лошо. Когато сексът й омръзна, си тръгна. Тогава аз бях прекалено поривист. Следващия път ще бъда по-умен. Няма да се женя само защото ми е кипнала кръвта. След като това се повтаря няколко седмици, на жената й омръзва. Аз сам провалих първия си шанс.

— Това е било толкова отдавна. Просто си бил буйно момче. Сега си различен.

— Люк, ти си късметлия, а аз не. Затова имаме различно мнение за брака и жените — каза Тен и излезе от стаята, без да даде на Люк възможност да му отговори.