Елизабет Лоуел
Извън закона (10)

Десета глава

Люк се наведе към малкия Логан и го погали по бузката. Бебето внимателно го изучаваше.

— Определено е с твоите очи, Карла — каза той.

— Устата обаче е твоя.

— Значи няма да ни е лесно, като проговори.

Карла се усмихна, докосна с устни ръката на Люк и отново се облегна на гърдите му. Все още кърмеше и гърдите й бяха прихванати с превръзка, която се бе поизхлузила и откриваше извивката на гърдите й, набъбнали от млякото. Люк нежно намести превръзката и продължи да поклаща големия люлеещ се стол. Столът едва побираше и тримата, но никой от тях не желаеше да се отдели от другите и да седне на леглото. Тихите вечери, през които Карла кърмеше бебето, разположена в скута на Люк, бяха най-приятната част от деня им.

— Здравей — каза Карла на Даяна, която влезе в дневната. — Тен те търсеше преди малко. Питаше за някаква кутия от II-С.

— Той в бараката ли е? — попита Даяна.

— Не, отиде в обора.

Даяна не показа разочарованието си. Тя очакваше с нетърпение вечерите с Тен, въпреки че се чувстваше малко напрегната от интереса си към него като към мъж. Правеха й впечатление разни неща у него, които никога досега не бе забелязвала у мъжете. Гъстите му черни мигли, винаги наболата му брада без значение колко скоро се е бръснал, меките косъмчета, които се подаваха от разкопчаната му яка, непрестанната игра на мускулите му… Най-силно й въздействаше неприкритата мъжественост на Тен, мъжкото му излъчване, което проникваше дълбоко в нея, макар че не бе натрапчиво. То приковаваше сетивата й по същия начин, както интелигентността му привличаше ума й.

— Ако видиш Тен, кажи му, че изчистих калциевите утайки на керамичните отломки от II-С и им поставих етикети, така че са готови за магическия му допир — каза Даяна на Карла.

— Добре. Ще останеш ли за пая? Само да сложим малкия лакомник в леглото и ще го донеса.

— Не, благодаря. От твоите ястия джинсите ми ще се пръснат по шевовете. Направо изглеждам неприлично.

— Да си чула някой от работниците да се оплаква от това как ти стоят джинсите? — попита Люк с невинно изражение, после се обърна към Логан: — Хайде, момчето ми. Старият ти баща е нетърпелив за десерта.

Карла се засмя и промърмори нещо, което Даяна не чу. Тя тихо се измъкна през вратата на дневната. Не че се чувстваше нежелана, точно обратното. На Карла и Люк им бе приятно да я разпитват за разкопките и за керамичните съдове. Измъкна се, защото не бе сигурна, че гледайки Карла, Люк и тяхното бебе, ще може да скрие копнежа си да има свое дете.

Колко жалко, че е нужен мъж, за да се направи бебе. Макар че тази мисъл й минаваше през ума не за пръв път, копнежът й за дете ставаше все по-силен. Тази вечер така я разтърси, че й беше трудно да мисли. Макар че и това напоследък й се случваше доста често покрай Тен. Един негов поглед, една фраза, едно леко извиване на устните му — и тя започваше да си спомня колко нежен бе с котето, колко търпение проявяваше с крехките отломки, колко спокойно и интересно й беше с него.

Спри дотук! Следващото нещо, което ще си помислиш, е, че искаш да го помолиш да те целуне.

Едно странно усещане обхвана Даяна и я накара да трепне. Не знаеше причината за своята реакция, но бе сигурна, че не е страх.

Излезе навън в нощта. Млечният път приличаше на река от светлинки, криволичеща в небето. Нямаше луна, нито пък облаци, които да замъгляват острите очертания на Макензи ридж. Единствено вятърът оживяваше нощта, изпълвайки я с шепот. Тъкмо отваряше вратата на старата къща, когато от храстите изскочи Паунс и се шмугна пред нея. Даяна се наведе и взе големия котарак на ръце.

— Здравей, Паунс. Как върви ловът на мишки тази вечер? — Котката измърка и започна да мачка с лапички гърдите на Даяна. — Значи върви добре. — Даяна потърка лъскавата козина на котето.

Носейки Паунс, прекоси работното помещение и тръгна към спалнята си. Грижливо оправеното легло не я привличаше — беше й прекалено рано да си ляга. Беше твърде неспокойна, за да заспи. Не й се занимаваше и с отломките, макар че се опита, но за първи път не изпита удоволствие от нареждането им. Изгаси голямата лампа и седна на работната маса, осветена единствено от лампата в ъгъла на стаята.

Паунс скочи в скута й и тихо замърка. Дълго време това бе единственият шум. Неочаквано някой почука на външната врата и Даяна чу дълбокия глас на Тен, който предизвика странен трепет у нея.

— Аз съм в работното помещение — извика тя.

Вратата се отвори и Тен влезе в стаята. С познатия й вече жест той махна шапката си и я остави на масичката под лампата.

— Старият ловец на мишки сигурно мисли, че е умрял и вече е в рая.

Устните му се извиха в полуусмивка, а Даяна усети топло парване в себе си.

— Наистина ли мислиш така? — попита тя.

— Винаги говоря това, което мисля. Особено когато става дума за теб и тази котка.

Даяна си пое дълбоко дъх.

— Наистина ли би си разменил мястото с Паунс?

Този път на устните на Тен се появи истинска усмивка.

— Какво? Да не би да има мишки и него да го мързи да ги хване?

Тя се опита да се усмихне, но устните й трепереха. Все пак събра смелост да му зададе следващия въпрос:

— Наистина ли искаш да те докосвам? Искам да кажа… привличам ли те?

— Да — отвърна Тен и протегна ръка да включи голямата лампа.

— А би ли… ме целунал?

Ръката на Тен замръзна във въздуха. Той присви очи, обърна се и погледна жената пред себе си.

— Сериозно ли говориш? — Тя кимна. Гърлото й беше толкова свито, че не можеше да говори. — А какво стана със знаците „забранено влизането“?

Даяна се опита да му отговори, но и сега през свитото й гърло не излезе звук. Тен я наблюдаваше с прикрита напрегнатост и това й подейства успокоително. Даде й кураж да изрази с думи онова, което отдавна се оформяше в съзнанието й.

— Като гледах Карла, Люк и бебето, осъзнах, че пропускам нещо чудесно и… И много важно. — Тя говореше бързо, сякаш се страхуваше, че Тен ще я прекъсне и после няма да има кураж да продължи. — Но докато не престана да се страхувам от мъжете, няма шанс да получа от живота това, което искам. Мъжете имат нужда от секс и аз трябва да съм в състояние да им го дам, за да получа това, което искам — свое дете.

— Скъпа, не ти е нужен мъж, за да имаш дете. — На устните му се появи усмивка в отговор на шокирания поглед на Даяна. — Ако не ми вярваш, попитай, който и да е лекар.

Даяна енергично поклати глава.

— Не, аз не искам по този начин. Прекалено е студен. Аз искам моето дете да бъде заченато в топлина, в… съединяването на двама души, а не в лекарски кабинет. — Тя си пое дъх, опитвайки се да се овладее. — И така, трябва да започна с нещо. Целувката ми изглежда логично начало.

— А защо точно с мен?

— Защото аз… ти вярвам — каза тя с развълнуван глас. — Наблюдавах те как се отнасяш с котетата и с крехките керамични отломки. Ти си силен и нежен. Когато пропаднах в кивата, бях толкова безпомощна. Бях напълно в твоята власт. Можеше да правиш с мен каквото искаш. А ти ме измъкна оттам, успокои ме, погрижи се за мен. Без да направиш и намек, че ти дължа благодарност, да не говорим за нещо повече.

Непроницаемите очи на Тен се втренчиха в Даяна.

— И сега ти искаш от мен да те целуна?

Тя кимна.

— Въпреки страха ти от мъжете — добави Тен.

— Харесвам те, Тен — промълви Даяна. — Зная, че мога да понеса да ме целунеш, но при мисълта, че може да го направи някой друг мъж… направо се смразявам. — Даяна потръпна от страх и отвращение. — Във всеки случай, ако ти знаеш, че всичко ще свърши с целувка, няма да настояваш за нещо повече, нали? — добави Даяна отчаяно и погледна към Тен несъзнателно умоляващо. — Не се правя на интересна. Просто не понасям да ме докосват мъже.

— Какво се е случило? — попита Тен спокойно. — Защо имаш толкова лошо мнение за секса и за мъжете? Защо се страхуваш, че всеки мъж, с когото се целуваш, ще иска да спи с теб?

— Защото това е истината.

— Не, ти не го вярваш.

— По дяволите, вярвам го — каза Даяна с тих и равен глас.

Тен я погледна втренчено. Мекотата, умолителността, надеждата бяха отстъпили пред едно мрачно примирение.

— Виж какво, нито един истински мъж не би искал от една жена да спи с него само защото са си разменили няколко целувки.

— Може би си прав — каза Даяна, после измъчено и гневно възкликна. Натрупаната през годините горчивина се изля в порой от думи. — Но единственият начин да откриеш дали един мъж е свестен е да се целуваш с него, като през цялото време се молиш, когато дойде моментът, той да се вслуша в твоето „не“. Защото ако не го направи, той е много по-силен от теб… Ти си се срещала с него от месеци и никой няма да ти повярва, че те е накарал насила.

— Говориш така, като че ли всички мъже…

— Не всички мъже, но страшно много — прекъсна го тя възбудено. — Ако не ми вярваш, попитай психолога, който направи изследване за УКЛА. Според статистиката първият сексуален контакт при повечето жени е бил резултат от изнасилване.

— Какво?

— От изнасилване — повтори Даяна гневно. — Не говоря за случаите, когато си пребита до безсъзнание или в гърлото ти е бил опрян нож, докато изнасилвачът свърши. Макар че Господ ми е свидетел, говорила съм с много момичета, които са преживели и това. — Даяна се задъхваше. — И съвсем не говоря за разни отрепки. Говоря за наивните куклички от средната класа, които вярват, че „не“ означава „не“, че момчето, с което ходят от месеци, не би използвало силата си срещу своята приятелка, не би събличало дрехите й, когато тя казва „не“, не би слагало ръката си между краката й, когато тя се опитва да я изблъска. И всеки път, когато са сами, я натиска все по-силно, докато накрая не ме повали, говорейки ми през цялото време, че всичко е наред, че добрите момичета правят това, че на сутринта ще продължава да ме обича — дори ще ме обича още повече…

— Даяна! — възкликна Тен, шокиран. Тя дори не го чу.

— А аз бях прекалено добре възпитана, за да го дращя с нокти, да викам и да ритам. И най-вече — не можех да повярвам, че Стив няма да спре. Добрите момчета от средната класа не изнасилват добрите момичета от средната класа. Предишните пъти той беше спирал. Трябваше да спре и този път. Не можах да повярвам, когато той свърши, а аз кървях. А той, закопчавайки панталоните си, ми предложи да хапнем някъде и после да продължим у тях. — Даяна потрепери. — И досега Стив не знае защо съм развалила годежа ни. Последния път, когато говорих с него се вбеси и каза, че ако не съм искала да спя с него, не е трябвало да си го прося с високите си токчета, разни прически и парфюми. Аз бях едно добро момиче от средната класа и му повярвах, че вината е у мен. — Даяна така силно сви юмруци, че ноктите й се врязаха в дланите. Гласът й обаче остана същия, равен и безучастен. — Когато отново бях в състояние да се срещам с някого — а това стана след повече от година, внимавах много да не подведа мъжа. Никакъв грим, никакъв парфюм, никакви поли. Няколко целувки — това бе всичко, и то след няколко срещи. Но и това не помогна. Двама от тези, с които се срещах, ми казаха, че ги предизвиквам. Други използваха и по-лоши думи.

Паунс недоволно измърка и скочи на пода, усещайки напрежението у Даяна. Нито тя, нито Тен го забелязаха. Тен бе изпаднал в състояние на шок и ярост, след като разбра защо Даяна се страхува от мъжете. Думите й достигаха до него някъде отдалече.

— Само един от мъжете издържа по-дълго — продължи Даяна с глух глас, решена да стигне докрай. — Дон не ме притисна нито веднъж. След осем месеца ми предложи да се оженим. Обясни ми колко хубаво би било — двама девствени навлизат заедно в тайните на секса в първата брачна нощ. — Тя безпомощно отпусна ръката си. — Той беше добър човек, но не можех да легна с него. Така му и казах.

— Обичаше ли го?

— Не, и Стив не го обичах. Просто исках да вярвам, че между мъжа и жената може да съществува нещо хубаво, че мъжът може да бъде добър с жената, по-слаба от него.

— Предполагам, че баща ти не е бил такъв.

— Баща ми беше войник. Командос.

Очите на Тен се разшириха, но той не каза нищо.

— Когато беше трезвен, баща ми беше сприхав, а като пиеше, ставаше жесток. Колкото повече израствах, толкова повече той пиеше. Така и не разбрах защо майка ми остана с него. Тя почина.

— А той?

— И той. — За пръв път, откакто бе започнала да разказва за миналото си, Даяна вдигна очи към Тен. — Стив е пилот във военновъздушните сили. Въобще нямам късмет с военни. Имаш ли други въпроси?

— Само един. Все още ли искаш да те целуна?

Даяна нервно приглади гънките на памучната си блуза. Опита се да каже нещо, но гласът й изневери и тя кимна с глава.

— Сигурна ли си? — попита Тен.

Равният му глас и безизразното му лице не издаваха мислите му. Беше тъмен и загадъчен като ветровитата нощ, а очите му бяха две искрящи като звездите светлинки.

— Да, сигурна съм — прошепна тя.

Тен протегна ръка.

— Тогава ела при мен, Даяна.