Елизабет Лоуел
Извън закона (11)

Единадесета глава

Даяна трепна, като чу мекия и галещ глас на Тен. Помисли си, че няма да има сили да върви, но още в същия миг се изправи и се приближи към Тен. Сложи ръката си в неговата. За студените й от вълнение пръсти топлината на неговата длан бе като пламък.

Тен протегна и другата си ръка и нежните й пръсти се сгушиха в топлата му длан. Той приближи ръцете на Даяна към устните си и ги сгря с дъха си, после нежно целуна дланите й. Дъхът на Даяна секна от тази неочаквана милувка. Още преди приятната тръпка да е достигнала до всички кътчета на тялото й, Тен пусна ръцете й. Даяна го беше помолила да я целуне и той го бе направил.

— Тен? — прошепна тя. Гласът й изразяваше разочарование. — Би ли ме целунал отново? — Той протегна ръце и хладните й пръсти отново се отпуснаха в дланите му. — Толкова си топъл — каза Даяна и затвори очи, наслаждавайки се на самия допир до кожата му.

В този жест имаше толкова доверчивост и чувственост, че Тен усети как го облива гореща вълна. Надяваше се Даяна да не забележи колко е възбуден от неосъзнатата й чувственост, от женствените извивки на тялото й, които огромната блуза не можеше да скрие, от нежните й ръце, лежащи доверчиво в неговите.

Тен повдигна ръцете й към устните си и целуна първо едната, после — другата. Даяна издаде тих звук. Той вдигна глава съм лицето й. Тя го гледаше с блестящи и одобрителни очи, после тъмните й мигли се спуснаха надолу и тя му върна целувката, докосвайки нежно с устни дланите му.

— Благодаря — прошепна Даяна.

— Удоволствието е мое.

Тя търсеше неговия поглед с наситеносините си очи, отворени така широко, сякаш не можеше да повярва на сетивата си. Той бе изпитал от целувката й не по-малко удоволствие от нея.

— Такова облекчение е да намериш мъж, който не иска… всичко.

За миг по устните на Тен пробяга странна усмивка.

— Даяна, не се залъгвай. Аз искам всичко, но никога няма да взема от теб повече от това, което ми даваш.

Даяна несигурно се усмихна.

— Това означава ли, че ще ме целунеш отново?

— Ще те целуна толкова пъти, колкото искаш.

— И няма да настояваш за нищо повече?

— Не.

— Дори и да си възбуден? — Този въпрос шокира и самата Даяна, но бе късно да си вземе думите обратно.

— Мила, ако стоеше малко по-близко до мен, щеше да знаеш отговора на този въпрос — каза Тен с унила усмивка.

На лицето на Даяна се изписа смущение. Погледна надолу и видя неопровержимото доказателство за възбудеността на Тен. Неочаквано тя пребледня.

— Не се притеснявай, мила — каза Тен спокойно. — Аз съм в това състояние всяка вечер, докато си говорим и подреждаме керамичните отломки, а понякога и през деня.

— Така ли? — попита тя тихо. — Не съм забелязала.

— Защото правех всичко възможно да не видиш. Сега ти го казвам само защото искам да знаеш, че не трябва да се страхуваш от мен, дори и когато съм възбуден.

— Но аз съвсем нямах предвид това.

— Зная. Аз не мога да си забраня да те желая, но съм абсолютно сигурен, че мога да се владея.

— Но ако аз нямам предвид това, защо… — Даяна млъкна. — Отдавна ли не си бил с жена?

Тен не знаеше как да реагира на смущението на Даяна — да се засмее или да изругае. Докосна китката й от вътрешната страна и долови ускорения й пулс, при което и неговото сърце се разтуптя забързано.

— Даяна, може да съм бил с жена пет секунди, преди да те видя и пак ще те желая. Възхищавам се от твоята смелост, интелигентност и чувство за хумор. Не ми трябваше много време, за да установя, че притежаваш тези качества в изобилие, а също така и че имаш хубаво тяло, макар че правиш всичко възможно да го скриеш.

По страните на Даяна изби руменина, но тя не отдръпна ръцете си от Тен. Той продължи да й говори с мекия си глас.

— Пожелах те още в деня, когато дойде, преодоля смущението си и ми помогна за онова коте.

Очите на Даяна се разшириха от учудване.

— Уважавам правото на жената да приеме или да откаже на един мъж. Ти ясно ми показа, че не желаеш и го правиш и в момента. Аз го разбирам, така че колкото и да се целуваме и прегръщаме, с мен ще бъдеш сигурна.

Даяна не се съмняваше в това. Дори когато бе предизвикан от Бейкър и иманярите, Тен не загуби контрол над себе си.

— Къде си се научил така да се владееш? — попита Даяна.

— На същото място, където се научих и да се бия.

— Този тип обучение не направи баща ми и Стив по-добри.

Тен потисна яростта си, обземаща го всеки път, когато мислеше за мъжа, наранил Даяна.

— Те не са били мъже, след като не са се научили на най-важното във военната подготовка — самообладанието. Ако един мъж не може да се владее, другите могат. Има ситуации, в които това, че не можеш да се владееш, може да ти струва живота. Баща ти е бил късметлия. Явно никога не е изпадал в такива ситуации. Колкото до Стив, дано да има късмет да не го срещна някъде.

Гласът на Тен беше толкова гальовен, че в първия момент Даяна не осъзна смисъла на последните му думи. Когато си даде сметка какво беше казал, го погледна в очите и видя в тях ледено обещание за отмъщение — израз, който вече бе забелязвала в очите му. И всеки път след това някой мъж лежеше проснат на земята.

— Май те изплаших — каза Тен и отстъпи назад. — Никога няма да те нараня, макар че след преживяванията ти с представителите на моя пол не очаквам да ми повярваш. — Той се обърна и протегна ръка да запали лампата. — Хайде да видим новите червени отломки, които си извадила. — Тен се поколеба и погледна към Даяна през рамо. — Или може би ще се чувстваш по-добре, ако те оставя да работиш сама?

За да му попречи да запали силната светлина, Даяна сложи ръка върху неговата и леко я притегли към себе си. Той пусна електрическия ключ и остави ръката си в нейната, а тя я вдигна към лицето си и погали с буза твърдата му длан.

— Даяна?

— Всичко е наред.

— Наистина ли? Ръцете ти треперят.

Тя безпомощно се усмихна.

— Не зная защо. Сигурна съм обаче, че не е от страх. Зная какво е да се страхуваш от мъж. Аз не се страхувам от теб, Тен.

Той я изгледа продължително и й се усмихна, което не успя да успокои нито пулса й, нито ръцете й. Опита се да му се усмихне в отговор, но устните й трепереха. Доближи ръката му до лицето си и я докосна с устни. После сложи и другата му ръка на бузата си и така топлите му длани обгърнаха лицето й.

— Тен, ще ме целуваш ли, докато те помоля да спреш? — каза тя пресипнало и затвори очи, наслаждавайки се на милувката на пръстите му. — Знам, че не е справедливо към теб, но…

— Всичко е наред — прекъсна я Тен, а устните му доближиха толкова плътно нейните, че усетиха треперенето им. — Животът никога не е справедлив. Би трябвало да го знаеш.

— Да, но…

— Шшт! — Тен я принуди да замълчи, като нежно постави палец на устните й. — Всичко е наред, мила!

Даяна отвори очи. В наситеносините им дълбини проблеснаха искрици надежда, пробудена от този силен мъж, който я прегръщаше с толкова нежност.

— Целуни ме! — прошепна тя.

— Как? Силно или нежно? Кратко или толкова продължително, че да не можеш да си спомниш началото? Никога не съм целувал така, но като те гледам, си мисля, че такава целувка сигурно съществува.

Дишайки учестено, Тен нагоди гладките си и меки устни към нейните. Целуваше я отново и отново и тя все повече привикваше с устните му, докато в един момент нейните устни започнаха да отговарят на целувките му, молейки тихо за още.

Тен се усмихна и без да обръща внимание на учестеното биене на сърцето си, продължи да целува леко разтворените и отпуснати устни на Даяна. С края на езика си докосна чувствителното връхче на горната й устна. Тя още по-плътно доближи лицето си до неговото. За награда Тен помилва устните й от край до край и нежно захвана със зъби долната й устна. Тя тихо извика от изненада. Той веднага пусна устната й и обсипа с целувка мястото около нея.

— Да спра ли?

— Не. — Тя леко захапа долната му устна и чу как дъхът му спря. — Продължавай!

— Значи няма да избягаш, ако вкуся от тези красиви устни?

— Не.

— Не съм сигурен, ако се съди по това как си ми хванала ръцете.

Едва сега Даяна осъзна, че държи ръцете на Тен на разстояние от лицето си, стискайки ги така силно, че по мургавата му кожа оставаха следи.

— Съжалявам — бързо каза тя. — Когато започна да ме целуваш, забравих всичко друго.

Тен се обърна и докосна с език ъгълчето на устните й.

— Всичко е наред, мила. Просто си помислих, че може би се притесняваш да не наруша забраните, ако оставиш ръцете ми свободни.

— Какви забрани?

— Не помниш ли как беше в гимназията? Никакво пускане на ръце отпред под ключицата и отзад под кръста.

Даяна започна да се смее, но като видя очите на Тен, млъкна поразена. Въпреки шеговитите му думи и мекия му глас, очите му така искряха, че тя почувства как колената й отмаляват.

— Спомням си.

— Така ще бъде и при нас. Ако искаш ръцете ми да отидат някъде другаде, ще трябва ти да ги поставиш там.

— Но тогава ти би очаквал… Би очаквал нещо повече.

— Аз очаквам да прекарам и тази вечер така, както съм прекарвал всички вечери, откакто те извадих от онази кива — в копнеж. Това обаче е мой проблем. Ти с нищо не си ме предизвикала.

— С нищо ли? А какво ще кажеш за сега?

— Това не е предизвикване. — Тен доближи устните си към нейните и отново захвана нежно долната й устна. После кратко и силно я целуна и погледна с копнеж пламналите й устни. — Това е удоволствие, мила, удоволствие, просто и истинско.

— Стив винаги… говореше, че това го измъчва.

Тен й отговори с целувка. Пръстите му внимателно се провряха в косите й и нежно обхванаха главата й, докато устните им се сляха в нова целувка. Даяна се притисна към него. Искаше тази целувка да няма край.

Езикът на Тен се плъзна между зъбите й, търсейки влажната топлина зад тях. Намери я с едно бавно движение навътре, което предизвика у Даяна усещане, каквото не бе изпитвала досега. Едва сега тя откри чувствителността на езика си, който така ясно усещаше разликата между прорезите между зъбите на Тен и гладкостта на емайла им, а също и леко грапавата мекота на езика му, плъзгащ се срещу нейния в един танц на настъпване и отдръпване, в който тя забрави кой е по-силният и кой — по-слабият, кой се страхува и кой не.

Даяна не разбра кой сложи край на целувката и дали тя беше свършила. Осъзна само, че ръцете й са обгърнали шията на Тен, а неговите ръце — нейната шия. Той гледаше устните й така, като че ли току-що бе открил огъня.

— Тен?

Прегракналият й глас накара цялото му тяло да се напрегне. Полузатворените й, искрящи очи му подсказаха, че тя е била потънала в целувката така дълбоко, както и той. Тя погледна към устните му и несъзнателно подканващо разтвори своите.

— Искаш ли да опиташ устните ми отново? — попита Тен и ясно усети как през Даяна премина тръпка. — Тогава ги вземи.

Наситеносините очи се разшириха за миг, после се сведоха надолу към устните на Тен. От устните й се отрони въздишка и после те се впиха в неговите, припомняйки си ги в едно сякаш безкрайно сливане. Последната мисъл на Даяна, преди целувката да свърши, бе учудването, че може да трепери, без това да се дължи на страх. Никога досега не се бе чувствала толкова сигурна… Или така приятно застрашена.