Елизабет Лоуел
Извън закона (15)

Петнадесета глава

Очакванията на Тен, че продължителното им пътуване до Септембър каниън ще премине в мълчание не бяха напразни. Въпреки друсането Даяна проспа по-голямата част от пътя. Явно през нощта почти не беше мигнала.

Накрая търпението на Тен съвсем се изчерпа.

— Даяна!

Тя отвори очи, дълбоки и тъмносини като здрача.

— Явно мъркането на Паунс те е държало будна цяла нощ.

— Паунс ловува през нощта. — Мисълта за котката, промъкваща се в тъмното в търсенето на жертва, й напомни за Невада. — Също като Невада.

— И той като мен воюва прекалено дълго, но ще се оправи, както стана и с мен — каза Тен сухо. — Просто му трябва време.

Даяна издаде неопределен звук. Тен чакаше, но от другата страна на кабината не се чу нищо повече.

— Доволен съм, че Невада и Люк се разбраха с добро — продължи Тен. — Явно животът ги е накарал да помъдреят.

И този път Даяна не каза нищо. Тен я погледна за миг с неосъзнат копнеж и отново се вторачи в пътя. Повтаряше си, че трябва да бъде търпелив и да изчака тя да го заговори.

И все още чакаше това да стане, когато прегазиха Пикчър уош и се задрусаха нагоре към лагера. Не за пръв път двамата прекарваха часове наред, без да си говорят, но сега мълчанието им беше напрегнато.

Даяна продължи да мълчи и след като слязоха от камиона. Разтовариха нещата си почти без да приказват. Тен мълчаливо пренесе двете постелки в края на нишата и започна да прави от тях голямо единично легло, в което щяха да спят. Усети, че Даяна го гледа, но и сега тя не каза нищо. След малко започна да рови в чантата си. Явно се приготвяше да рисува. Тен протегна ръка и пръстите му обвиха китката й.

— Даяна, ти сама дойде при мен. Аз не съм ти обещавал каквото и да било.

Един дълъг миг тя го гледаше втренчено, докато истината стигне до съзнанието й. После тялото и душата й се сгърчиха от болка.

— Да, зная — каза тя дрезгаво.

Би трябвало след тези думи Тен да се почувства по-добре, но не стана така. Той продължаваше да си представя мига, когато тя го погледна с очи, замъглени от първия й досег с удоволствието на секса и прошепна, че го обича.

— Виж какво, удоволствието, което изпита тогава, не беше любов — каза Тен остро. — То ще изчезне след време. Винаги става така. Но докато не е отминало, няма причина да не му се насладиш.

Единствено лекото потрепване на клепачите на Даяна издаваше чувствата й.

— Това е много любезно от твоя страна, Тенеси.

Тихият й равен глас удари Тен като камшик.

— Любезно ли? Та аз да не го правя от състрадание? Аз съм мъж и с теб ми е толкова приятно, колкото с никоя друга жена досега. Разбирам, че това, което ни се случи в леглото, е нещо страшно рядко.

Даяна си пое дълбоко дъх, преглъщайки горчиво-сладката истина. Удоволствие, а не любов, но необикновено удоволствие — ето какво мислеше Тен.

— Радвам се — най-после каза тя. И това бе част от горчиво-сладката истина.

Тен не се почувства по-добре и след признанието на Даяна, че това, което ги свързва, не е любов. Тя разбираше и се съгласяваше, но той усещаше, че никога не е била така далече от него, както сега. Изруга тихо, ядосан от това, че въпреки болезнената си откровеност един към друг изпускат нещо важно, което с всеки миг става все по-невъзможно да се улови.

— По дяволите, думите — каза Тен ядосано. Притегли Даяна към себе си. Тя обаче остана безучастна. Раздираха я чувства, нямащи нищо общо с желанието. — Не се противи, мила — каза Тен с глас, топъл като целувката му. — Прекалено хубаво и рядко е това между нас, за да го пропилеем в гняв.

Той докосна ухото й и усети как тя безпомощно потръпна. Насърчен, захапа отново края на ухото й, едновременно настояващ и молещ за отговор.

Неговата настойчивост достигна до сърцето на Даяна, въпреки болката й. Тя се опита да каже нещо, но не бе сигурна дали ще се овладее, затова плъзна ръце около кръста му. Разбирайки, че е омекнала, Тен въздъхна с облекчение.

— Даяна, не исках да те засегна — прошепна Тен и я притисна в прегръдките си. — Когато ми се отдаваше, ти гледаше в очите ми и знаеше колко много те желая… — Споменът прониза Тен и той потръпна. — И въпреки това протегна ръце към мен. Никой не ми е вярвал така, както ти. Толкова се страхувах да не те нараня, че едва се справих онзи път.

Даяна го погледна учудено.

— Вярно е — каза Тен и провря пръсти в меката й коса. — През цялото време преди това се колебаех, но като потънах в теб, разбрах, че няма да те нараня. Твоето тяло е създадено за моето и ти също знаеше това, нали? Затова ме гледаше с такова любопитство и копнеж, ден след ден, докато накрая не започнах да си мисля, че полудявам. И тогава ме помоли да те целуна. Ти пасна на ръцете ми, на устните ми, на тялото ми. Знаех, че ще бъде страшно хубаво и наистина беше.

Думите му помилваха Даяна по-нежно от пръстите, които я галеха.

— И ти ли изпитваш същото? — попита Тен. — Кажи ми, че и с теб е така.

Той се наведе и я целуна по шията.

— Да! — каза Даяна, отстъпвайки пред желанието му. — Не го ли знаеше?

— Сега вече да — прошепна той.

Тен нежно притисна Даяна към гърдите си и я задържа известно време в прегръдките си — сякаш се страхуваше да поиска нещо повече от това, което тя му даваше.

— Върви да рисуваш, докато не се е стъмнило — каза той след малко и нежно докосна с устни клепачите и устните й. — А аз ще отворя новата кутия с отломки да видя какво са намерили студентите през уикенда.

Даяна погледна към Септембър каниън и усети, че няма сили да се отдалечи от тази ниша и от мъжа, който с всеки изминат ден обикваше все повече. И все повече се приближаваше до мига, в който щеше да го загуби.

Удоволствието, което изпитваш с мен в леглото, не е любов. То ще изчезне след време. Винаги става така.

При нея обаче не беше така. Беше толкова сигурна в това, както преди беше сигурна, че Тен няма да вземе от нея повече от онова, което е готова да му даде.

Макар да знаеше, че няма да може да рисува, Даяна извади скицника си, отвори го и седна на постелката. Загледа се с невиждащи очи в каньона, който толкова обичаше, без да забелязва нищо, дори и дивната хубост на залязващото слънце. Пред очите й бе образът на мъжа, когото обичаше повече и от земята. Представи си лицето на Тен до най-малкия детайл, с всяка чертичка, която слънцето и вятърът бяха издълбали около очите му. Сега, с изострените си от болката сетива, Даяна разбра нещо, което преди, погълната от своите страхове, не бе забелязала. Зад яснотата на очите му се криеха сенки, зад страстта му — резервираност. Бе се оградил със стена от другите, също както и анасазите. Спомни си думите му за самотата: „И той като мен воюва прекалено дълго, но ще се оправи, както стана и с мен. Просто му трябва време“. Но Тен не се беше оправил напълно. Тя искаше да го излекува, имаше потребност да го направи. Можеше ли обаче за няколко седмици да изличи белезите, дълбани с години, раните, толкова стари, че бяха станали част от любимия й човек.

— Каква тъжна картина — каза Тен, гледайки рисунката в скута й, на която руините бяха нахвърляни в едър план. Особено ясно изпъкваше опасната пътечка, която вървеше от къщите нагоре през скалите. — Мислиш ли още за анасазите, след като падна в онзи капан, направен от тях?

— И от времето — каза Даяна с дрезгав глас и запрелиства бавно скицника си. — И времето е капан.

— Защо? Да не би изоставаш с рисуването?

— Не, ще свърша, преди да изтече срока.

— Какъв срок?

— Средата на август, когато изтича договорът ми с „Рокинг Ем“.

Тен се вгледа в очите на Даяна. Искаше му се да се опълчи срещу това, което се криеше зад спокойните й думи — когато договорът свърши, тя ще напусне „Рокинг Ем“ и Тенеси Блакторн.

Даяна се бе втренчила в една рисунка, молейки се Тен да превъзмогне задръжките си, да я помоли да остане. И то без да използва като предлог общата им работа по разкопките.

Помоли ме да остана, Тен. Помоли ме както един мъж би помолил жената, от която има нужда, и която някой ден може би ще обикне. Моля те, направи го.

Тен безмълвно притегли лицето й към своето и я целуна. Разтворените й устни му подсказаха, че е желан. Започна да я съблича с овладяно нетърпение и усети, че и тя прави същото с него. Отново я целуна, пиейки дълбоко и жадно от жената, която непрестанно се явяваше в сънищата му. Плъзна ръка нагоре по бедрото на Даяна и усети как тялото й се поддава на милувката му.

— Не е ли рано да се настройваш за тръгване? — попита Тен с дрезгав глас. — През следващите седмици могат да се случат много неща.

— Какво? — попита Даяна и почувства прилив на надежда.

— Ами да. „Рокинг Ем“ сигурно ще се нуждае от съветите на специалист при разкопките на кивата, която ти откри. Кой може да направи това по-добре от теб?

Преди Даяна да успее да отговори, Тен впи устни в нейните. Даяна се облегна на ръката му и усети как го разкъсват желание и тъга, загриженост и копнеж, страст и резервираност. Всичко имаше в душата му, но не и любов, изпълваща самата нея до болка.

Тен неохотно се откъсна от устните й.

— Няма причина да не удължиш договора си.

— Люк може да е на друго мнение.

— Септембър каниън е моя земя. Разкопките се гарантират с моите пари. Ако аз искам те да продължат след средата на август, то това ще стане.

Даяна потрепери от желание и печал едновременно. Почувства страшна празнота в душата си. По-силно от всеки друг път усети каква пропаст дели нейните чувства от това, към което се стремеше Тен. Обхвана я едно мъчително примирение. Тя имаше нужда от неговия смях и тъга, от неговите победи и поражения, от неговото мълчание и думи. Искаше ума и тялото му, искаше децата му. А той се нуждаеше единствено от тяхната страст, докато я има. Просто тя го обичаше, а той нея не.

— Има само една причина да не се удължи договорът ми и това е здравият разум.

— Какво искаш да кажеш?

— Толкова е ясно. — Тя продължи да говори, милвайки го, с което объркваше мислите му. — „Рокинг Ем“ не може да си позволи да ми плаща. Или поне не толкова, колкото получавам като асистент в университета.

— Ние можем да работим през уикендите или през отпуската. Нещо като работа на час.

Даяна усети, че я залива вълна от болка и затвори очи, но ръцете и устните й останаха нежни с Тен. След малко се овладя достатъчно, за да може да говори.

— Не е необходимо да ми плащаш, за да дойда в „Рокинг Ем“. Само трябва да ми се обадиш. А може и да дойдеш до Боулдър, когато си възбуден като сега.

— Даяна…

Тя чакаше примирено, но и с мъничко надежда. Тен обаче възкликна ядосано-безпомощно и нищо повече. Даяна въздъхна — надеждата й беше напразна.

— Разбирам. По-добре е това да си остане един летен роман — каза Даяна тихо.

— Не съм казвал такова нещо.

— Не си, но точно това имаше предвид.

— По дяволите, отдавна съм се убедил, че не ставам за съпруг — каза Тен грубо.

— Така ли? Или по-скоро си решил, че заради секса не си струва да се товариш с неудобствата на брака. — Сивите му очи изучаваха лицето на Даяна. Усмихвайки се тъжно, тя отвърна поглед и плъзна устни по корема му. — Всичко е наред, Тенеси. И аз разбрах нещо преди много години, а после срещнах теб и осъзнах, че все още не знам всичко. — Устните й докоснаха топлата му и гладка плът и тя усети как животът пулсира в нея. — Ако ти обещая нещо, ще ми повярваш ли, че ще го спазя — каза Даяна и лекичко го захапа по бедрото. — Ще ми повярваш ли, че никога няма да те моля за нищо повече?

Тен протегна ръка към джинсите си — търсеше познатото пликче.

— Тенеси, вярваш ли ми, че никога няма да искам от теб нищо повече от това, за което ще те помоля сега?

— Да — каза Тен дрезгаво. Знаеше, че на Даяна може да се вярва. — Какво… е то?

— Първия път те помолих да ме целунеш, защото исках да се опитам да живея нормално и да се държа с мъжете така, както другите жени — прошепна Даяна. — И до един момент се получи. После се опитах да си представя, че друг мъж ме докосва като теб и разбрах, че не съм в състояние да понеса това.

— Страх? — Това бе единствената дума, която се изтръгна от свитото гърло на Тен.

Даяна поклати глава и кичурче копринена коса го погали. После устните й така се впиха в неговите, че го оставиха без дъх. Тя се притисна до него, после бавно и неохотно го освободи от нежния си плен.

— Не страхът ме държи далече от другите мъже, а това, че не ги искам. Другите мъже нямат очи с цвят на дъжд, които проблясват от желание. Те не биха се справили така добре както с грубиянина, така и с едно коте. Не биха изглеждали като теб, не биха чувствали като теб, не биха целували като теб.

Тен отново усети влажната топлина на устните й.

— Искам през седмиците, които ни остават, да бъдем заедно, без да се пазим. Каквото и да се случи след това, няма да имам никакви претенции. — Тялото й бавно се плъзна под неговото.

— Мила, не съм сигурен дали с теб ще мога да спра навреме — каза Тен на пресекулки. — Можеш да забременееш. Мислила ли си за това?

— Да, много пъти — каза Даяна и потръпна.

— Добре — каза Тен пресипнало и хвърли пликчето на земята. Усети, че го близват огнени пламъци. Никога не бе обладавал жена като тази, и то без нищо да отделя чувствителната му кожа от нейната. Потъна бавно в нея в една безкрайна, почти болезнена близост.