Серия
Лъки Сантанджело (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chances, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 20 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Шансове

Редактор: Флора Балканска

Художник: Буян Филчев

Коректор: Камелия Вълова


Епилог

Погребението на Енцо Бонати се превърна в събитие. Погребаха го в разкошен бронзов ковчег, който струваше две хиляди долара.

От всички краища на страната се стекоха хора, които можеха да си позволят лошата слава да ги забележат на погребението на човек като Бонати. Членовете на фамилията бяха в черно, двамата му синове носеха траурните костюми, с които предния ден бяха изпратили във вечното им жилище близнаците Касари във Филаделфия.

Енцо беше изложен в бронзовия ковчег за поклонение три дни в резиденцията в Лонг Айлънд. Три дни приятели, роднини и съдружници му отдаваха своята почит.

Джино Сантейнджело не беше сред тях, защото все още беше прикован към леглото след скорошния сърдечен пристъп. Затова изпрати цветя — огромен букет хризантеми с бележка:

На моя приятел Енцо. Всяка стъпка ни води до следващата.

Джино.

Отец Амерати, който извърши опелото, произнесе трогателно слово и завърши тържествено:

— Енцо Бонати беше джентълмен… почти до самия си край.

 

Стивън се върна в града и отиде направо в прохладния си апартамент. Беше силно разстроен от случилото се.

В апартамента му го очакваше майка му.

— Стивън — каза тя, — трябва да ти разкажа една история. Искам да седнеш и да ме изслушаш, без да ме прекъсваш.

Когато тя приключи разказа си и замълча, Стивън усети как всичко около него се сгромолясва. През целия си съзнателен живот се бе гордял с произхода си, със своя баща, когото никога не беше виждал.

Кери не му спести и най-малката подробност — разказа му всичко, от самото начало.

— Кой тогава е моят баща? — попита той. — Кой?

— Не знам — простичко отговори Кери. — В нощта, в която ти бе заченат, бях с двама мъже. С единия от тях отидох по свое собствено желание, а другият… — тя безпомощно сви рамене — …ме изнасили.

— Знаеш ли имената им? — твърдо попита той.

— И да ги знам, имената няма да ти помогнат да разбереш.

— Кажи ми ги!

— Фреди Лестър… Момче от висшето общество… Не знам много за него.

— Бял?

Тя кимна.

— А другият?

— Джино Сантейнджело.

Мина доста време, преди Стивън да се окопити от шока.

Той заряза работата си и замина за Европа. Прекара в пътуване почти две години. Накрая срещна едно момиче, едно красиво чернокожо момиче, което работеше като манекенка. Не беше Зизи. Нито Ейлийн. И най-вече не беше Лъки.

Но Лъки все още присъстваше в мислите му.

Понякога.

 

Кери се разведе с Елиът. Отказа се от богатство, положение и досегашния си начин на живот. Настани се в малка, скромна къща на Файър Айлънд. Намираше се на няколко минути пеша от къщата, в която бяха живели заедно с Бърнард.

Когато през хиляда деветстотин седемдесет и девета Стивън се завърна в Америка, той отиде да я види.

— Разбрах всичко — каза той.

Беше казал повече от достатъчно.

 

Уорис Чартърс се върна в Холивуд. Беше понесъл още един удар под пояса от гадния филмов бизнес. Но той беше оптимист. И утре е ден — беше мотото му в живота.

Взе със себе си Имоджин — мацето с близо метър гръдна обиколка — и направи от нея звезда.

Тя остана с Уорис, докато настъпи и нейното време. Скрои му поредния мръсен номер — заряза го заради един двайсетгодишен чернокож баскетболист от Националната лига.

Този удар го довърши емоционално. Той ги застреля и двамата в една мотелска стая в Холивуд и завърши живота си в затвора. Там наистина се осъществи напълно — превърна се в царя на тълпите.

Най-накрая Уорис намери своето място в живота.

 

Коста Зенокоти се оттегли от бизнеса. Купи си апартамент в Маями Бич, на брега на океана, и послуша съвета на Джино. Хората винаги имаха нужда от секс. Отказването от секса беше като отказване от живота. Срещна сърдечна разведена жена, която нае да му готви, и едно още по-сърдечно момиче — проститутка на повикване — което посещаваше всеки две седмици.

Най-после беше улучил своя джакпот в лотарията на живота.

 

Лъки Сантейнджело отърва кожата. Случаят дори не стигна до съда.

— Ето едно от предимствата да имаш навсякъде добри приятели — обясни й ситуацията Джино.

Двамата — баща и дъщеря — станаха неразделни. Ремонтираха къщата в Ийст Хемптън, където живееха половината от годината. Останалото време прекарваха във Вегас. Лъки — в своя апартамент над последния етаж на „Маджириано“. Джино — в своя разкошен апартамент в „Мираж“.

Лъки често мислеше за Марко и за съвместния им живот, ако той беше останал жив.

Мислите й отлитаха и при Стивън. Понякога.

Беше щастлива. Имаше Джино. Двамата заедно един ден щяха да покорят света.

Край
Читателите на „Шансове“ са прочели и: