Сюзън Елизабет Филипс
Да целунеш ангел (6)

6.

— Разкарай се!

— Последно предупреждение, ангелско лице! Потегляме след три минути.

Тя отвори с мъка очи, колкото да види, че будилникът до дивана показваше пет сутринта. Нямаше никакво намерение да ходи някъде в пет сутринта, затова се сгуши още по-дълбоко във възглавницата си и миг по-късно потъна отново в сън. Следващото нещо, което усети, бе, че той я вдига.

— Престани! — изкряка тя. — Какво правиш?

Без да изрече и думица, той я изнесе навън, на хладния утринен въздух, хвърли я в кабината на пикапа и затръшна вратата. Усети хладината на тапицерията от изкуствена кожа по голите си крака и моментално се събуди, осъзнала, че бе облечена единствено в сивата му тениска и чифт леденосини бикини. Той се качи от другата врата и след малко вече напускаха пустата площадка.

— Как можа да направиш това? Та часът е само пет! Никой не става толкова рано.

— Ние ставаме. Днес пътуваме за Северна Каролина.

Изглеждаше отвратително буден. Беше гладко избръснат, облечен в чифт дънки и бяла фланелена риза. Погледът му се плъзна по голите й крака.

— Следващия път може би ще станеш, когато ти извикам.

— Не съм облечена! Трябва да си взема дрехите. И да се гримирам. Косата ми… трябва да си измия зъбите!

Той бръкна в джоба си и извади смачкано пакетче дъвка Дентин.

Тя го грабна от него и като лапна едно драже, в съзнанието й изплуваха събитията от предишната вечер. Потърси по лицето му някакъв знак на разкаяние, но не откри нищо подобно. Беше прекалено уморена и потисната, за да подхваща нова караница, но ако оставеше нещата просто така, щеше да стане на неговата.

— Трудно ще ми е да свикна тук, след онова, което стана снощи.

— Ще ти е трудно, независимо от това какво се е случило.

— Аз съм твоя жена — рече тихо тя, — и ти не си единственият, който има гордост. Ти ме постави в неудобно положение пред хората, без да съм го заслужила.

Той не отвърна нищо и ако не бе лекото потрепване на ъгълчетата на устните му, би могла да повярва, че дори не я бе чул.

Извади дъвката и я зави в книжката й.

— Моля те, отбий и спри, за да си взема дрехите от фургона.

— Имаше възможност да го направиш, но я пропиля.

— Не бях се събудила.

— Предупредих те.

— Ти си като робот. Не изпитваш никакви човешки чувства, нали?

Подръпна долния ръб на тениската, който все се повдигаше нагоре.

— О, изпитвам човешки чувства. Но може би не са онези, за които искаш да чуеш точно сега.

Тя продължи да се занимава с тениската си.

— Искам си дрехите.

— Събудих те съвсем навреме, за да се облечеш.

— Сериозно говоря, Алекс. Не е никак смешно. На практика съм почти гола.

— Няма нужда да го казваш.

Може би ако бе поспала още малко, нямаше да е толкова заядлива.

— Възбуждам ли те?

— Да.

Не бе очаквала такъв отговор. Мислеше си, че ще я отреже за пореден път. Съвземайки се от изненадата си, тя го изгледа яростно.

— Е, жалко тогава, защото това не ме интересува. В случай че не го знаеш, мозъкът е най-важният сексуален орган, а моят мозък не се интересува от нищо, свързано с теб.

— Мозъкът ти ли?

— Да, представи си имам такъв.

— Не съм казвал, че нямаш.

— Тонът ти го намекна. Не съм глупава, Алекс. Образованието ми може и да не е съвсем ортодоксално, но бе учудващо всестранно.

— Баща ти май не е на такова мнение.

— Знам. Той обича да казва на всички, че съм зле образована, защото майка ми много често ме отписваше от училище. Но когато предприемаше интересно пътуване, тя смяташе, че и аз ще спечеля, ако я придружа. Понякога минаваха по няколко месеца, преди да ме прати отново на училище. Но дори и тогава невинаги се връщах в същото училище, от което се бях отписала. Въпреки това тя държеше да уча.

— И как го постигаше?

— Молеше всички, които я посещават, да прекарат известно време с мен и да ме научат поне малко на онова, което знаят.

— Доколкото ми е известно, майка ти се е мъкнела с рокзвезди.

— И наистина научих доста за халюциногенните препарати.

— Има си хас.

— Но тя прекарваше маса време и с други хора. Принцеса Маргарет ме научи на повечето от онова, което знам за историята на британското кралско семейство.

Той я изгледа недоверчиво.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно сериозно. И тя не бе единствената. Израснала съм около някои от най-известните хора на света. — Единствено опасението й, че ще я вземе за хвалипръцка, й попречи да спомене какви забележителни оценки бе получавала на тестовете за интелигентност. — Тъй че бих го оценила високо, ако престанеш да ровичкаш относно интелигентността ми. Насреща съм винаги, когато поискаш да говорим за Платон.

— И аз съм чел Платон — рече той с доволна степен на самозащита.

— На гръцки ли?

След това продължиха да пътуват в мълчание и Дейзи задряма. В съня си потърси възглавница и я намери на рамото на Алекс.

Кичур коса се развя на вятъра и докосна устните му. Остави го известно време да си се ветрее по устните и брадата му. Ухаеше сладко и скъпо, досущ като букет диви цветя в средата на бижутерски магазин.

Беше права за предишната вечер. Държа се като пълен глупак. Но цялата тая работа го изненада напълно, а той не желаеше никакви празненства за нещо, което се опитваше с всички сили да омаловажи. Ако не бе внимателен, тя можеше да приеме този брак съвсем на сериозно.

Никога досега не бе срещал жена, тъй коренно противоположна на самия него. Беше му казала, че е робот, че не изпитва никакви човешки чувства, но не бе права. Е, имаше емоции. Но не и онези, които тя смяташе за важни, онези, които опитът го бе научил да смята, че не е в състояние да изпита.

Макар да си повтаряше да си гледа пътя, не можеше да устои да не погледне дребното, стройно тяло, което се бе сгушило толкова топло до него. Беше пъхнала единия си крак под другия, виждаше се нежната извивка на бедрото й от вътрешната му страна, старата му тениска бе изгубила битката да я завие. Погледът му се спря върху оскъдното парче плат на бикините, което минаваше между краката й. Усети как страстта напира в слабините му и отмести поглед, ядосан на предизвиканото от самия него мъчение. Господи, тя бе тъй красива!

Беше освен това глупава и разглезена, невероятно суетна. Никога не бе срещал жена, която можеше да прекара толкова време пред огледалото. Но въпреки недостатъците й, трябваше да признае, че не бе егоистичната дама от обществото, за каквато я бе взел първоначално. У нея имаше някаква свежест — и неочаквано смущаваща, защото я правеше далеч по-уязвима, отколкото му се искаше на него.

 

 

Като излезе от тоалетната на крайпътния ресторант, където успя да изпроси цигара от една жена-шофьорка, Дейзи забеляза, че Алекс пак флиртуваше с някаква сервитьорка. И макар да й бе дал ясно да разбере, че няма никакво намерение да се обвързва с брака им, гледката я потисна. Докато го гледаше как кима на нещо, което сервитьорката му казваше, тя осъзна, че притежава съвсем основателно извинение да се отрече от обета, който бе поела. Беше й дал съвсем ясно да го разбере между ужасната сцена със сватбената торта и онова, което й бе казал след това. Нямаше никакво намерение да спазва обета си, тогава защо тя да го спазва?

Защото трябваше. Съвестта й нямаше да й позволи да постъпи другояче.

Събра кураж и, наложила усмивка на лице, се насочи към тапицираното с оранжева изкуствена кожа сепаре. Нито сервитьорката, нито Алекс й обърнаха внимание, когато зае мястото си. Табелката с формата на чайниче идентифицираше тази жена като Трейси. Бе прекалено гримирана, но въпреки това — определено привлекателна. А пък Алекс бе самият Господин Чар, с ленивата усмивка и блуждаещия си поглед.

Най-сетне той се направи, че забелязва присъствието й.

— Върна ли се, сестричке?

Сестричка!

Той се усмихна, в очите му блесна предизвикателно пламъче.

— Трейси и аз тъкмо се опознавахме.

— Опитвам се да убедя брат ви да останете тук още малко — рече Трейси. — Смяната ми свършва след час.

Дейзи знаеше, че ако не сложи веднага край на всичко това, той ще си мисли, че ще може да си продължава и в следващите шест месеца. Тя потупа ръката на сервитьорката, която лежеше върху масата.

— Горкичкото сладко момиче. Той е толкова стеснителен с жените, откак му поставиха диагнозата. А аз все му повтарям: при сегашните чудеса, на които са способни антибиотиците, онези досадни болести, предавани по сексуален път, вече не представляват никакъв проблем.

Усмивката на Трейси помръкна. Взря се в Дейзи, сетне — и в Алекс, а хубавият й тен неочаквано придоби сивкав оттенък.

— Шефът ми се вбесява, когато разговарям прекалено дълго с клиентите. Ще се видим пак…

И тя бързешком се отдалечи от масата им.

Чашата на Алекс изтрака върху чинийката си.

Дейзи срещна погледа му, без да премигне.

— Не ме предизвиквай, Алекс. Поехме обет.

— Пет пари не давам.

— Ти си мъж с положение. А мъжете с положение не флиртуват със сервитьорки. Моля те да го запомниш.

Той й крещя по целия път до пикапа, подхвърляше думи като недоразвита, досадна, сляпа. Замлъкна чак когато потеглиха.

Пътуваха в мълчание повече от миля, когато тя дочу нещо, което й заприлича на кикот, но когато го погледна, видя все същото строго лице и неусмихващата се уста, които познаваше още от началото. И тъй като знаеше, че тъмната руска душа на Алекс Марков не притежаваше и грам чувство за хумор, реши, че бе сбъркала.

В късния следобед тя вече бе замаяна от умора. Едва като се напрегна до краен предел, успя да завърши с почистването на фургона, да вземе душ, да си стъкми нещо за хапване и на всичкото отгоре да успее да заеме навреме мястото си зад гишето за билети в Червения фургон. Работата щеше да й отнеме дори още повече време, ако Алекс не бе изчистил предишната вечер остатъците от тортата. А тъй като тя я бе хвърлила, помощта му бе неочаквана за нея.

Беше събота и от дочутите разговори между работниците разбра, че очакваха да получат вечерта пликовете със заплатите си. Алекс й бе казал, че някои от хората, които се занимаваха с издигането на шапитото и с товаренето и разтоварването на екипировката, са пияници и наркомани, тъй като при ниските надници в цирка и лошите условия на труд било трудно да се привлекат стабилни надничари. Неколцина от тях работели в цирка от години, просто защото нямали къде другаде да отидат. Други били авантюристи, привлечени от романтиката на цирка, но те обикновено не издържали дълго.

Когато влезе във фургона, Алекс вдигна глава от очуканото бюро, устните му бяха свити в постоянното му, както вече й се струваше, мръщене.

— Сметката на билетите от вчера не излиза.

Тя внимаваше много, когато връщаше ресто и бе сигурна, че не бе сгрешила. Заобиколи го и се взря в чисто отпечатаните числа.

— Покажи ми.

Той й посочи листа, който лежеше на бюрото.

— Проверих номерата на билетите и ги сравних с приходите, сметките ти не излизат.

Достатъчен й бе един поглед, за да разбере къде бе грешката.

— Разликата е в гратисните билети, които раздадох. Те са само дванайсет или тринайсет.

— Гратиси ли?

— Онези семейства бяха съвсем бедни, Алекс.

— И ти сама реши да ги пуснеш гратис?

— Не можех да взема парите им.

— Не, можеше, Дейзи. И отсега нататък ще го правиш. В повечето градове цирковете се спонсорират от местни организации. Те раздават гратиси, освен в някои по-особени случаи, в които думата имам аз. Но не и ти. Ясно ли е?

— Но…

— Разбра ли?

Тя кимна сърдито.

— Добре. Ако сметнеш, че някой се нуждае от гратис, идваш при мен и аз ще се заема със случая.

— Добре.

Той се изправи и се намръщи.

— Днес се връща Шеба, тя ще ти намери костюм за парада. Когато е готова да те облече, ще пратя някой да поеме касата.

— Но аз не съм артистка.

— Това е цирк, ангелско лице. В него всички са артисти.

Любопитството й към тази мистериозна Шеба, чието име караше лицето на съпруга й да помръква, се засили.

— Брейди ми каза, че била прочута изпълнителка на трапец.

— Шеба е последната от Кардосови. На трапеца семейството й бе онова, което са Уоленда в изпълнението на опънато високо въже.

— Но вече не играе, така ли?

— Би могла. Само на трийсет и девет години е и поддържа върхова форма. Но се отказа, тъй като вече не е най-добрата.

— Очевидно приема нещата на сериозно.

— Прекалено сериозно. Стой колкото е възможно по-настрани от нея. — Отиде до вратата. — И не забравяй какво ти казах за касата. Не я изпускай из очи.

— Помня.

Кимна отривисто и излезе.

Тя се справи с продажбата на билети за първото представление без проблеми. Работата намаля след започването на спектакъла, тя излезе и седна на стъпалата на фургона да се наслади на вечерния ветрец.

Погледът й спря върху палатката на менажерията и тя си спомни, че в нея бе и тигърът Синджун. Днес, докато се опитваше да изтрие най-грозните петна от килима, тя си бе мислила за него, може би защото да мисли за тигъра бе по-лесно, отколкото да се опита да сложи в ред обърканите си чувства към Алекс. Изпита силно желание да погледне отново свирепото животно, само че от безопасно разстояние.

На площадката, сподирян от шлейф прахоляк, паркира последен модел кадилак. От него слезе екзотична на вид жена с грива от ярка чевеникаво-кестенява коса. Носеше прилепнала блуза с цвят на шартрьоз, запасана с щампована пола тип саронг, която разкриваше дълги, голи крака и чифт обсипани с фалшиви скъпоценни камъни сандали. Големи златни халки проблясваха през разрошените й коси, комплект подхождащи им гривни украсяваха тънките й китки.

Докато жената крачеше към входа на шапитото, Дейзи успя да зърне за миг лицето й: бяла кожа, остри черти, пълни устни, подчертани от алено червило. Имаше излъчването на собственичка и човек не можеше да я сбърка със случаен посетител, затова Дейзи реши, че това можеше да бъде единствено Шеба Куест.

Приближи се клиент, който поиска да купи билети за второто представление. Дейзи побъбри малко с него и когато той си тръгна, Шеба вече бе изчезнала. Когато нямаше клиенти, Дейзи се зачиташе в папката, натъпкана със стари вестникарски изрезки от най-различни местни вестници.

В няколко от тях отпреди две години се споменаваше за номера на Алекс с камшиците, но после имаше пауза, продължила допреди предишния месец. Тя вече знаеше, че цирковете си обменяха различни номера и се зачуди къде ли бе играл, докато не бе с „Братя Куест“.

Когато свърши първото представление, при нея дойде един от охраната — възрастен мъж с мъдро лице и голяма бенка на бузата.

— Аз съм Пийт. Алекс ми каза да те сменя за малко. Трябва да идеш във фургона си за проба на костюма.

Дейзи му благодари и се запъти към фургона. Като влезе, с изненада видя Шеба Куест, застанала на мивката да мие чиниите от бързата закуска, която Алекс и Дейзи бяха хапнали този следобед.

— Не бива да правите това.

Шеба се обърна и сви рамене.

— Не обичам да стоя и да чакам без работа.

Дейзи се почувства двойно наказана: веднъж за занемарената кухня, втори път — за закъснението си. Но нямаше намерение да прибави към това и негостоприемност.

— Желаете ли чаша чай? Или нещо безалкохолно?

— Не. — Жената взе пешкира и избърса ръце. — Казвам се Шеба Куест, но предполагам вече го знаеш.

Като се вгледа по-отблизо, Дейзи забеляза, че собственичката на цирка носеше по-ярък грим, отколкото Дейзи би решила да използва сама. Не че бе крещящ.

Напротив, бе очевидно, че стандартите й за красота с яркото й и донякъде провокативно облекло, комбинирано с пищните й аксесоари, бе повлияно от дългата й практика на циркова артистка.

— Казвам се Дейзи Девро. Или по-скоро Дейзи Марков. Още не съм свикнала с промяната.

По лицето на Шеба пробяга дълбоко чувство — на отвращение, примесено с почти осезаема враждебност. Дейзи мигновено разбра, че в лицето на Шеба Куест не бе намерила приятелка.

Опита се да запази спокойствие под втренчения, оценяващ поглед на Шеба.

— Алекс обича да си хапва. А в хладилника няма почти нищо.

— Знам. Не съм много добре организирана.

Не намери куража да упрекне Шеба, че не бива да наднича в кухнята им.

— Харесва спагети и лазаня, много обича мексиканска кухня. Не си губи времето обаче да му правиш десерти. Не обича сладкото, освен на закуска.

— Благодаря ти, че ми каза. — На Дейзи леко й призля.

— Този фургон е направо ужасен. Алекс започна с нов, но миналата седмица го остави и взе този.

Дейзи не успя да скрие слисването си. Защо Алекс бе настоял да живеят по този начин, след като можеха да имат и по-хубав фургон?

— Възнамерявам да го пооправя — рече тя, макар че до този момент подобна мисъл не й бе хрумвала.

— Повечето младоженци отвеждат булките си на някое хубаво място. Учудена съм, че Алекс не се възползва от предложението ми.

— Сигурна съм, че е имал причини за това.

Шеба огледа дребната фигурка на Дейзи.

— Още нямаш представа в какво си се замесила с него, нали?

Шеба изгаряше от желание да я въвлече в котешка схватка, но тъй като бе почти сигурна, че ще изгуби, тя извърна глава към двата костюма, проснати върху облегалката на стола.

— Трябва да ги пробвам, нали?

Шеба кимна.

Дейзи взе горния и видя, че държеше в ръцете си мизерна купчинка пайети.

— Вижда ми се ужасно оскъден.

— Това е идеята. Това е циркът. Публиката очаква да види доста плът.

— И трябва ли тя да е моята?

— Не си дебела. Не виждам какъв е проблемът.

— Ами, не притежавам кой знае какво тяло. Никога не съм успявала да изпълнявам някоя фитнес-програма по-дълго от няколко минути.

— Тогава ще се наложи да се понаучиш малко на самодисциплина.

— Да, така е, и в тая работа много-много не ме бива.

Шеба я огледа критично, очевидно очакваше съпругата на Алекс Марков да демонстрира малко повече характер. Но от опита си, придобит, докато живееше с майка си, Дейзи знаеше много добре, че не бива да влиза в игра с гросмайстор. Честността бе единствената защита срещу майсторите на коварството.

Отиде в банята и свали всички дрехи, освен бикините си, но когато облече оскъдния костюм, видя, че той бе тъй изрязан на бедрата, че и бикините се виждаха. Събу ги и започна отначало.

След като най-сетне бе готова, се огледа в огледалото и се почувства като проститутка. Два обсипани с пайети сини фестона прикриваха гърдите й, а един по-голям — тялото й от там надолу. Основата на костюма бе нищо повече от тънък воал от прилепнала копринена мрежа.

— Не мисля, че бих могла да нося това нещо — извика тя през вратата.

— Нека видим.

Пристъпи напред.

— Наистина е прекалено…

Думите й секнаха, когато видя Алекс, застанал до мивката в казашкия си костюм. Искаше й се да избяга обратно в банята и ако Шеба не бе там, сигурно щеше да го направи. Сега ли точно трябваше да се появи той — когато изглеждаше по този начин?

— Излез, за да можем да те видим — рече Алекс.

Дейзи пристъпи с нежелание напред. Шеба отиде до него, двамата безмълвно станаха едно цяло, а Дейзи се почувства чуждо тяло.

Алекс не рече нищо, но начинът, по който я гледаше, караше Дейзи да се чувства така, сякаш бе съвсем гола.

— Обърни се — нареди Шеба.

Дейзи се почувства така, сякаш бе проститутка, предложена от мадам на любим клиент. Макар огледалото в банята да бе прекалено малко, за да може да се види как изглежда отзад, имаше ясна представа какво виждаха те: две окръглени, голи бузи и съвсем тънък фестон на мястото, където се събираха. Когато се обърна, кожата й пламтеше от изчервяване.

— Представлението е за семейства — рече Алекс. — Не ми харесва.

Шеба отиде при нея и взе да оправя бодито.

— Май си прав. Не може да изпълни достатъчно костюма. Виси й. — Дейзи усети пръстите й на шията си. — Дай да видим дали другият няма да е по-добър.

Без да я предупреди Шеба дръпна костюма надолу и разголи Дейзи до кръста. С вик на изненада, Дейзи сграбчи шепата пайети и мрежата, които висяха на корема й, но пръстите й бяха несръчни, сякаш се опитваше да разнищи пара. Погледът й се стрелна към Алекс.

Той се бе подпрял на мивката, с кръстосани глезени, с опрени върху плота зад себе си длани. Дейзи безмълвно го умоляваше да се обърне, но той не отвърна поглед.

— Господи, Дейзи, изчервяваш се като девственица. — Устните на Шеба се извиха в тънка усмивка. — Учудена съм, че човек, който е прекарал известно време в леглото на Алекс, още си спомня как да се изчерви.

Скъпоценните камъни на пояса му проблеснаха, като пристъпи напред.

— Достатъчно, Шеба. Стига си я дразнила.

Шеба се обърна да вземе другия костюм. Алекс застана между двете, сякаш искаше да прикрие голотата на Дейзи от Шеба, което бе смехотворно, след като самата Дейзи искаше да се скрие от него.

— Дай да видя. — Широките ръкави на бялата му риза се надиплиха, докато вземаше костюма с червени пайети от Шеба; огледа го, след това го подаде на Дейзи.

Тя грабна костюма от него и се втурна в банята. След като затвори вратата, се облегна на нея и се опита да успокои дишането си, ала сърцето й биеше лудо и кожата й гореше. Бе пораснала до майка, която се печеше гола на слънцето, затова си рече да не прави чак такъв проблем от случилото се. Ала въпреки това то я безпокоеше.

Най-накрая успя да навлече костюма и за нейно облекчение той бе малко по-солиден от другия. Червените езици на пламъците от пайети се надигаха от чатала към бодито, там обгръщаха гърдите й в несиметрични, неравни форми. На бедрата бе изрязан почти до кръста, но поне средната част на тялото бе донякъде прикрита.

Алекс стоеше сам, отпуснал бедро на ръба на масата. Дейзи преглътна с мъка.

— Къде е Шеба?

— Наложи й се да поговори с Джак. Обърни се.

Тя прехапа устни и си остана на място.

— Двамата сте били любовници, нали?

— Сега не сме, тъй че това няма нищо общо с теб.

— И все пак, тя изглежда те обича.

— Мрази ме и в червата.

Въпреки всичките приказки на Алекс за гордостта му, той изглежда не притежаваше никаква чест, инак нямаше да се остави баща й да го купи; имаше нещо, което тя трябваше да узнае.

— Тя беше ли омъжена за Оуен Куест, когато имахте любовна връзка?

— Не. Престани да ровичкаш и се обърни.

— Не мисля, че да искам да науча нещо за теб означава ровичкане. Така например, като преглеждах вестникарските изрезки, забелязах, че миналата година не си бил с „Братя Куест“. Къде беше?

— Какво значение има?

— Просто бих искала малко повече информация.

— Любопитството ти не е мой проблем.

Той бе най-потайният човек, когото бе срещала, и тя разбра, че няма да изкопчи нищо повече.

— Този костюм не ми харесва. И двата не ми харесват. В тях изглеждам като евтина…

— Изглеждаш като момиче от шоуто. — И тъй като тя не се обърна, както я бе помолил, той я заобиколи отзад. Неприятно й бе да я оглеждат така, затова понечи да се извърне, но само за да усети ръката му на рамото си. — Стой мирна. — Другата му ръка бръсна кръста й. — Този ти стои по-добре.

— Прекалено оскъден е.

— Не, всъщност не е. Други жени носят далеч по-оскъдни костюми и не изглеждат никак по-добре, отколкото теб.

Беше толкова близо до нея, че когато се обърна към него, гърдите й се докоснаха до меката материя на ризата му. Усети как стомахът й кой знае защо се сви.

— Наистина ли мислиш, че изглеждам добре?

— Комплимент ли търсиш?

Тя кимна, коленете й трепереха.

Той плъзна ръката, която обгръщаше кръста й надолу, покрай ръба на костюма и разтвори длан около дупето й.

— Смятай го за комплимент. — Гласът му бе дрезгав и приглушен.

Тя усети как я облива вълната на възбудата. Отдръпна се леко, но не защото искаше да се махне, а защото страшно й се щеше да останат така.

— Ние наистина не се познаваме никак.

Без да отмества ръката си той сведе глава и я зарови в шията й. Тя настръхна, като усети дъха му в ухото си.

— Женени сме, всичко е наред.

— Брак при определени условия.

Той се отдръпна достатъчно, за да види тя пламъчетата на кехлибара в очите му.

— Мисля, че е време да превърнем обстоятелствата в официален факт, не смяташ ли?

Пулсът й скочи рязко, не можеше да се отдръпне от него, дори и да искаше. Вдигна очи и сякаш всичко наоколо бе изчезнало и бяха останали само те двамата.

Устните му изглеждаха изненадващо нежни за острите си очертания. Разтвориха се и леко докоснаха нейните. В същото време я привлече силно към себе си и тя го усети — силен и тежък. След като устните му се сляха с нейните, изпита миг на чудо. Устните му бяха топли и нежни, пълен контраст на цялата му същност.

Разтвори своите устни, не би могла да ги държи затворени повече, с по-голям успех би отлетяла за Луната. Той всмука долната й устна, докосна езика й със своя. Усещането я зашемети окончателно и тя обгърна с ръце бедрата му, усещайки коприната под пръстите си. Заби нокти в тях.

Той изстена.

— Господи, как те желая! — И езикът му нахлу в устата й.

Целувките им се превърнаха в диво, животинско чифтосване. Повдигна я и я отнесе назад, подпря я на плота. Тя повдигна ръце и обхвана гърба му, за да запази равновесие. Той влезе между краката й, камъните на пояса му се впиха в бедрото й.

Езикът й галеше неговия. Тихият му стон отекна в пещерата на собствената й уста. Усети как ръцете му опипват врата й. Отдръпна се достатъчно, за да свали костюма й до кръста.

— Толкова си красива — прошепна той, свел поглед към нея. Повдигна с длани гърдите й, прокара палци по възвишенията им, а сладостта на удоволствието рикошира у нея. Зацелува я отново, докато галеше зърната й. Тя стисна ръцете му и усети силата им през широките ръкави.

Остави гърдите й и стисна бедрата й там, където се съединяваха с голото й дупе. Дойде й твърде много. Забитите в бедрата й камъни… нежните милувки на ръцете му…

— Пет минути до представлението! — Нечий юмрук издумка по фургона. — Пет минути, Алекс!

Тя подскочи като гузно девойче и се спусна от плота. Обърна се гърбом към него и се зае с костюма си. Усещаше се възбудена, замаяна, ужасно притеснена. Как можа да изпита такова силно желание да се отдаде на мъж, който дори не й бе казал блага дума, мъж, който не вярваше в спазването на обета?

Втурна се към банята, но той я спря, преди да влезе там с дрезгавия си, тих глас.

— Не си прави труда да оправяш дивана тази вечер, ангелско лице. Ще спиш при мен.