Шърли Бъзби
Игра на съдбата (6)

ГЛАВА ШЕСТА

Никълъс я вдигна със смях, занесе я до леглото, което ги очакваше и заедно потънаха в меките чаршафи.

Всичката несигурност, която Тес изпитваше се изпари, когато устните му докоснаха нейните. Целувките му бяха опияняващи като брендито и тя с въздишка от удоволствие му предложи устните и тялото си, и отпрати всичките си съмнения и страхове. Точно сега имаше нужда от този мъж, от топлината и силата му, от сладкото чувство на принадлежност.

Той я целуваше жадно. Езикът му искаше да проникне зад сладките й като мед устни и тя срамежливо, колебливо ги отвори. Близостта на езика му, който лениво обхождаше устата й, беше непознато досега усещане за Тес — нещо толкова просто, а даващо такова удоволствие, толкова нови емоции и напълно поглъщащо. Сякаш тялото й гореше, гърдите й настръхнаха и копнееха да бъдат докоснати, слабините й пламнаха в жажда да се освободят от нарастващите страстни емоции, които я измъчваха.

Да лежи в прегръдките му бе опияняваща лудост, да усеща как устните му изливат възторга си върху нейните и силното му тяло я притиска върху пухкавия юрган. Обвила бе ръце около врата му и пръстите й не преставаха да си играят с гъстата му коса. Беше едновременно възбудена и изплашена, че която и да е, каквото и да е миналото й, след тази вечер тя никога нямаше да е същата.

Но това нямаше значение; нищо нямаше значение, освен че щеше да се освободи от страстните демони, които я бяха обсебили, че заедно с този мъж щеше да достигне до вълнуващата кулминация, която ги очаква. Откъде знаеше какво огромно удоволствие ще открие в прегръдките му — това беше загадка, но тя го знаеше и то с всяка частица на тялото си.

Устните на Никълъс се плъзнаха надолу по шията й и Тес изведнъж почувства дрехите си твърде стегнати, грубата материя притискаше здраво гърдите и жулеше цялото й тяло. Тя безпомощно се сгърчи и като че ли отгатнал неудобството й, той тихо се изсмя и прокара ръка по гърдите й, като се спря и подразни зърната.

Тес зяпна и отвори широко очи при острото чувство, докато пръстите му си играеха с настръхналите зърна. Удивено го погледна, не можеше да повярва, че отчаяно й се искаше да е гола и той да я докосва по същия начин, но вече без прегради между тях. Засрамено откри, че почти бе свалила ризата му. При вида на полуголите му гърди, на този мек и мускулест участък от златиста кожа, дълбоко в тялото й нещо се сви.

Никълъс се усмихна на изражението й.

— Мисля, че е време да се освободим от тези ужасни дрехи, нали?

Зашеметена, Тес кимна и почти без дъх го наблюдаваше как става от леглото и набързо сваля облеклото си. Чисто гол се извърна към нея, едната му вежда бе въпросително извита.

— Отговарям ли на очакванията на моята дама? — насмешливо попита той, а черните му очи бяха изпълнени с чувствено задоволство.

„О, Боже!“, помисли си тя замаяно. „Дали отговаря на очакванията й? О, да! Той беше красив! Безспорно беше най-красивото същество, човек или каквото там беше виждала през живота си“, призна си тя, омагьосана от начина, по който светлината от свещите галеше златистокафявата му кожа. Всяка част от тялото му бе идеална — широки рамене, силни ръце, стегнати бедра и мускулести крака. Не можеше да откъсне поглед от него, а чувството на близост отново се засили. Дали го познаваше? Дали не са били любовници? Разгневено отблъсна всички въпроси. Тес нямаше представа как жадният й поглед върху тялото му, този поглед на нескрито обожание, му влияеше.

Никълъс вече усещаше как буйната жега се надига в него, членът му стана твърд и натежа. Не можеше да направи нищо, просто стоеше там и я остави да му се наслаждава. Задържаше го намерението след малко сам да се възползва от цялото й обаяние. Но не беше лесно, не и когато кръвта кипеше във вените му, когато цялото му тяло трепереше от страстта, която тя бе събудила само с няколко целувки.

Гледката на голото му тяло спираше дъха й; сърцето й биеше по-бясно от мига, когато го видя за първи път. „Той е толкова красив“, отново си помисли тя, „от главата до петите“. А по средата… о, по средата беше просто изумителен…

В теменужените й очи се появи пламъче.

— Сигурна съм, че много малко жени са останали разочаровани от теб!

Той прекоси разстоянието между тях, целуна я и дрезгаво измърмори:

— Ако нямаш какво повече да кажеш, съкровище, мисля, че е мой ред да видя дали под тази ужасна рокля си толкова прекрасна, колкото си представях през последните няколко часа.

Очите на Тес се разшириха, а дъхът й се учести. Знаеше, че и този момент ще настъпи, но внезапно трябваше да направи такава огромна крачка и не знаеше дали е развълнувана или изплашена от идеята да остане гола пред него. Но потъна в хипнотичните му черни очи и неусетно започна да дърпа роклята си, за да се освободи от нея. Никълъс й помогна като я вдигна над главата й и я хвърли на пода до леглото.

Дишането му стана неравно като я видя толкова сладка върху мекия юрган само с един ленен корсет на волани, а огненочервената й коса, пръсната върху белите рамене. Под корсета личаха изпъкналите върхове на малките й гърди и той усети прилив на нежност. Тя бе толкова изящна, толкова фино изваяна, че се страхуваше да продължи малката си игра, страхуваше се, че буйната му страст ще избухне и ще се нахвърли върху нея като разярен звяр, без да може да се спре, докато не задоволи демоните на страстта, които го бяха обсебили.

Сграбчи корсета, нетърпелив да го свали от тялото й, и едва тогава забеляза материята, от която бе направен. Намръщи се. Не беше специалист по женско бельо, но този корсет се различаваше доста по материал и изработка от старата рокля, която хвърли на пода. Беше скъп и определено не от тези, които една кръчмарска прислужница би носила.

Погледна лицето й и аристократичните й черти отново го смаяха. Тя не принадлежеше на това място, подозрението му, че тя не е прислужница, нарасна. По дяволите! Коя ли е тя? И какво прави тук? Защо имаше усещането, че я е срещал преди? Присви очи при неприятната мисъл, че всичко това може да е капан. Дали някоя упорита майка не бе паднала толкова ниско само за да омъжи дъщеря си?

Тес усети промяната в него и вдигна теменужените си очи към лицето му.

— Какво има? Да не би да не ти харесвам?

Да не му харесва?! Никълъс простена при смешния й въпрос и му се прииска да отхвърли съмненията си. Желаеше я, копнееше за нея, тялото му изгаряше да я има и, за Бога, щеше да я има — а сватовниците да вървят по дяволите!

С едно движение разкъса корсета до половината. Не можеше да се сдържа, влудяваше го желанието най-накрая да види съблазнителната плът, скрита под него.

Тя беше такава, каквато си я представяше, дори нещо повече — кожата й беше мека и бяла като алабастър, а тялото й — малките гърди, тънката талия, ханша и женствените бедра изглеждаха като изваяни от боговете. „Моята малка Венера“, помисли си той замаяно и плъзна поглед по тялото й. Гърдите й бяха малки и стегнати, и устните му копнееха да докоснат светлите прасковени ореоли и зърната. Импулсивно направи точно това — наведе се и ги докосна с език, а после обхвана бедрата й и я притегли напред.

Тес се сгърчи, усещайки топлия език и устните му върху голата си плът. Най-различни чувства преминаваха през тялото й, докато той жадно целуваше гърдите й, а тя се извиваше, стенеше и леко повдигаше таза си към него. Тес потъваше все по-дълбоко в морето от страст, докато не дойде моментът, когато й се прииска да узнае каква друга магия може да открие в прегръдките му.

Тя отвръщаше на ласките му със сладост, възбуждащо триеше тялото си о неговото и Никълъс не можа да се сдържи. Здраво обхвана бедрата й и силно я притисна до себе си. Заслепен от страст, той я целуна, езикът му смело проникна в устата й като имитираше движенията на долната част на тялото му, където натежалият му член се плъзгаше между нежните й бедра.

Тес му отвръщаше със същия плам, тръпнеща от копнеж в здравата му прегръдка. Изгаряща от желание, тя инстинктивно притисна с бедра члена му и откри ново удоволствие. Огънят ниско в корема й я накара да забрави всичко освен примитивната нужда. Когато Никълъс хвана здраво бедрата й като спря чувствените й движения, тя изплака от разочарование.

— Съкровище… — прошепна той, долепил устни до нейните, — …колкото и да ти харесва, ще трябва да спрем това…

Тес примигна, въобще не разбираше какво й говори, тялото й тръпнеше от незадоволена страст. Копнееше. Изгаряше. Искаше. Нуждаеше се.

Чувствата се изписаха на лицето й и Никълъс изстена при вида на всичката тази страст. Тя също като него не можеше да контролира емоциите си. Сега в движенията му имаше повече категоричност и Тес потрепера от задоволство. Той прокара леко ръка през гърдите й, преди да я насочи към триъгълника от къдрици. Поигра си малко с късите косъмчета, преди пръстите му да напипат сладката закръглена плът, скрита под тях.

Тес се вцепени от удивление, когато той докосна тази влажна, мека плът и започна да имитира движенията на езика в устата й. Тя се сгърчи безпомощно под напора на огнените емоции, които я връхлетяха. Остана дълго там, докато между бедрата й не се появи хлъзгава топлина и копнежът й за нещо повече, страстта й да достигне кулминацията, за която се досещаше, се увеличаваха с всеки тласък на пръстите му.

Никълъс също жадуваше да достигне тази кулминация и най-накрая, когато вече не можеше да се сдържа, той се повдигна, плъзна се между бедрата й и започна бавно да потъва в нея.

Погълната от удоволствието, чувствайки как твърдата му плът напредва все по-дълбоко в тялото й, Тес бе напълно неподготвена за някакво противодействие. Не си представяше, че ще изпита болка, но изведнъж тя дойде — и болката, и съпротивата. И девойката инстинктивно го отблъсна, избутваше с ръце гърдите му.

Погълнат от собственото си въздигане към удовлетворението, Никълъс бе изненадан от неочакваната съпротива. Отвори очи и я погледна разтревожен.

Беше ужасяващо да стои неподвижен, наполовина потънал в нея, да усеща съблазнителната топлина на меката плът, която стегнато го обгръщаше и да не свърши. Като се бореше срещу упоритите нужди на тялото си и треперещ от усилието, което му струваше да се контролира, той измърмори:

— Защо не ми… Господи! Девственица! На какво, по дяволите, си играеш? Коя, за бога, си ти?

Тес го погледна със замъглени от страст очи и се запита дали да не му каже истината — че не си играеше на нищо, че не знаеше коя е и че беше толкова изненадана от девствеността си, колкото и той. Беше й неприятно да разбере, че без да знае се беше отдала на този мъж, когото познаваше и едновременно с това — не познаваше, и тя се засрами… въпреки всичко не искаше този момент да свършва. За своя изненада откри, че искаше той да продължи и че страстно желаеше отново да улови сексуалната наслада отпреди няколко секунди. Тази примитивна нужда надделя над другите й мисли и тя силно го притегли към себе си, потривайки устни о неговите.

— Има ли значение? Точно сега ли трябва да разрешим тази загадка? — дрезгаво попита тя.

Предишните подозрения на Никълъс се върнаха и той застина в очакване вратата всеки момент да се отвори и на прага да се появи някоя триумфираща майка. Нима се бе заблудил от едно красиво лице и бе станал жертва на този изтъркан трик?

Тес се размърда под него и откри, че болката почти е изчезнала и че да го усеща вътре в себе си й харесваше. Тялото й беше приятно напрегнато, искаше този вълшебен миг да продължи. Отново се раздвижи и дъхът й спря, когато той се плъзна по-надълбоко в нея.

При гъвкавите й движения през Никълъс премина спазъм на удоволствие и той разбра, че не може да се откъсне от нея. В момента за него нямаше значение коя е тя или какви са подбудите й — той и без това си търсеше съпруга и ако трябваше да се ожени за малката интригантка, за да продължи това невероятно сладко сливане, нека бъде така…

Когато Тес отново помръдна под него, той измърмори и я целуна.

— Точно сега нищо няма значение, съкровище, освен това, че си моя… нищо друго…

Бавно премести бедра напред и набъбналият му член се плъзна докрай в тесния отвор. Тя беше толкова стегната, гореща, толкова дяволски сладка, че той се боеше да помръдне, защото всеки миг щеше да изгуби контрол.

Тес остана почти без дъх, когато Никълъс проникна докрай в нея, само една лека болка придружи този последен тласък. След няколко секунди невероятни усещания преминаха през тялото й. Беше изненадана, че тялото й толкова лесно го прие; усещаше слаба болка, но настойчивото пулсиране в слабините привличаше вниманието й. Обгърна го още по-здраво, езикът й смело се плъзгаше в устата му, издигаше се към тялото му — приканваше го да се включи в този еротичен танц.

Никълъс не можеше да й устои и може би никога нямаше да може. Но след миг вече не бе в състояние да мисли за нищо, освен за хлъзгавата топлина на тялото й, за невероятно Меката й кожа и за сладките й целувки. Слабите звуци, които Тес издаваше всеки път, щом той се тласваше по-навътре, увеличаваха собственото му удоволствие и подтикваха към дългоочакваното освобождаване.

Тес го достигна първа; тихо изстена и застина от наслада, когато вълна на крайно удоволствие изригна в тялото й. Силата и абсолютната сладост на усещането я унесоха и зашеметиха.

Като чу стенанието и усети вибрациите, препускащи по тялото й, Никълъс почувства някакъв удар вътре в себе си. Изпъшка при собствената си екзалтация, започна да се движи по-бързо, изпълнен с наслада. Това, което се случи между тях, беше истинска магия — магия, която не беше изпитвал в прегръдките на друга жена. Когато червената мъгла на изпълването експлодира в главата му и той потъна в екстаз, точно в този момент Никълъс разбра, че по чиста случайност беше открил нещо много рядко и ценно, нещо, което не искаше да изгуби…

Мина доста време, преди да се откъсне от нея. Беше твърде опияняващо да лежи и да се движи напред-назад върху тялото й, да я целува нежно — малки игриви целувчици, които го забавляваха, и съдейки по тихите стонове на задоволство, които чуваше, тя оценяваше по същия начин. Най-накрая той се повдигна и легна до нея, като я притегли и положи главата й върху рамото си.

Опиянена от удоволствие и от брендито, чието влияние още усещаше, и изтощена от събитията през деня, Тес не се опита да го отблъсне. Не искаше въобще да се помръдва… беше просто чудесно да си лежи тук, да се чувства сигурна и защитена, сънливо да слуша трополенето на дъжда и да знае, че каквото и да й предложи бъдещето, щеше поне да има тази нощ… С доверие тя отпусна глава и не след дълго заспа.

Никълъс усети кога сънят я унесе, леко се надигна и се вгледа в невинното лице. Трепкащата светлина на свещите танцуваше по изящните й черти и той усети някаква тежест в гърдите си. Коя, за Бога, беше тя? И какво щеше да прави с нея?

Намръщи се. В никакъв случай не можеше да я изостави. Подозренията му за майка-сводница намаляваха с всяка секунда. Но тя беше девствена, спомни си той объркан и малко ядосан от този факт. За разлика от свои приятели, той никога не бе споделял удоволствията на плътската любов с млади девственици. Откритието, че той е първият мъж в живота й, го изпълваше с противоречиви чувства.

Не можеше да отрече, че беше странно трогнат и невероятно удовлетворен да открие, че тя е девственица, но беше и изненадан — какви ли бяха причините да избере именно него да я посвети в тайните на плътската любов. Тя не беше първата жена, заслепена повече от джоба му, отколкото от чара му, но все пак мисълта, че се е хвърлила в ръцете му единствено заради титлата, му се стори противна. Не можеше напълно да отхвърли тази възможност и се разгневи на себе си, че може би отново е бил заслепен от едни красиви очи и на нея, че си е поставила твърде висока цел. Вероятно в „Черното прасе“ не отсядаха много аристократи и от тази гледна точка той не можеше да съди решението й да се отдаде за първи път на някой мъж с престиж и богатство. Но трябваше да си признае, че по отношение на нея не можеше да е безпристрастен.

Дълбоко го нараняваше мисълта, че може би зад действията й тази вечер се крие някаква користна причина. Вбеси се още повече от това, че Тес му се беше отдала само заради парите, забравяйки, че в миналото щедро се бе отплащал за удоволствията си без това да му прави впечатление. Искаше му се веднага да я събуди и да изкопчи от нея отговор на съмненията си. Какво ли беше намислила? И защо? Защо беше избрала точно него? Заради титлата му? Парите? Или защото…

Никълъс иронично се подсмихна. Какво, по дяволите, му ставаше? Нима очакваше да се събуди и да му признае, че е безумно влюбена в него, че е било любов от пръв поглед? Колко налудничаво от негова страна! Трябваше да е доволен, че така неочаквано бе открил толкова пленително същество, което да сподели леглото му, а от факта, че беше девствена би трябвало да изпитва задоволство.

Той беше удовлетворен, но освен това имаше и усещането за привързаност, за странна нежност, която не би трябвало да изпитва. Раздразнен, че не може да отхвърли събитията от тази нощ като нещо обикновено, той легна и се опита да проумее какво правеше Доли различна от другите, защо с нея беше различно. Не можа да измисли нищо и най-накрая заспа.

Първа се събуди Тес с ужасно главоболие, което за миг изхвърли от главата й всички мисли. Едва когато се изправи и можа да фокусира стаята, си спомни и за събитията от миналата нощ. Светкавично забрави главоболието си и се взря в голия мъж до себе си, който спеше.

Той бе доста привлекателен, призна си тя, с разрошени черни коси и приятни черти, но й беше напълно непознат. Изведнъж забеляза, че и тя е гола и това, което се случи снощи премина пред очите й в най-дребните детайли. С всяка измината минута все повече вникваше в ужасното си положение.

Надяваше се, че със зората на новия ден паметта й чудновато ще се върне, но случаят не беше такъв — отвъд момента, когато се събуди под онзи дъб не си спомняше нищо. Сега, без да знае нито името си, нито коя е, тя беше увеличила неприятностите си като беше изгубила девствеността си с мъж, който никога преди това не бе виждала! И ако жалката й памет вярно й подсказваше, тя съвсем доброволно бе участвала в това. За Бога, какво беше направила?

Първият й порив бе да избяга, сякаш така можеше да забрави случилото се. Изхвръкна от леглото сякаш я бяха изстреляли с топ. Въпреки лекото замайване, което почувства, когато се изправи, тя затърси дрехите си. Забеляза скъсания си корсет на пода, сграбчи го и се пъхна в него. Тъкмо посягаше към роклята си, когато мъжът в леглото се изправи и седна.

Тес го погледна с широко отворени очи. Той й отвърна като се намръщи.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — сприхаво я попита той. — Остави това проклето нещо и се върни в леглото.

Тес стисна решително устни и притисна още по-близо роклята до гърдите си.

— Няма! Мисис Дарли сигурно има нужда от мен в кухнята. Трябва да вървя.

— Не ставай глупава! Докато аз се чувствам щастлив, на мисис Дарли няма да й пука къде си и какво правиш — усмихна се и добави по-меко: — Доли, ела при мен… моля те, желая те…

Отново я обзе чувството, че го познава, че може да му се довери, а и привличането между тях беше почти неудържимо, но Тес остана непоклатима. Снощи бе допуснала ужасна грешка, бе позволила на брендито и на неотразимия му чар да я заблудят. Но сега, въпреки ужасното главоболие, мислеше трезво и знаеше, че не е добре да остава тук. Той беше един непознат, въпреки проблясъците на близост и докато не узнаеше истината за себе си, щеше да е пълна глупост да се остави в прегръдките му.

— Сигурно сте прав за мисис Дарли, но все пак не ме е наела, за да се излежавам в леглата на гостите!

— О, така ли? — провлачено и саркастично каза Никълъс, като стана от леглото и си обу бричовете. — Не останах с такова впечатление от думите на мистър Дарли снощи. Всъщност, доколкото разбрах, си била наета точно за това.

Тес се изчерви от срам. Прехапа устни и погледна встрани. Как да му обясни? За това, че си беше изгубила паметта и че се беше представила на Дарли за някоя друга — за тази, която е била наета да изпълнява услугите, за които той намекваше?

Пое си дълбоко въздух. Просто трябваше да му каже истината. Колкото повече я криеше, толкова повече неприятности си навличаше; може би като узнаеше как стоят нещата, щеше да й помогне и този кошмар щеше да свърши веднъж завинаги.

Докато се опитваше да намери правилните думи, с които да започне историята си, Никълъс бавно поде:

— Всъщност, исках да говоря с теб за тези услуги…

— Услуги… — почти без дъх изрече тя. — Какво за тях?

Той не й отговори веднага. Въпреки ранния час си наля малко бренди и го изпи наведнъж.

— Не искам да си предлагаш услугите на всякакви… Възнамерявам да те взема оттук и да те настаня в едно от именията ми… като моя любовница.

Докато Тес го гледаше занемяла от ужас, той се приближи до нея. Повдигна брадичката й и я целуна.

— Искам… — промълви дрезгаво той, — …всичките ти сладки услуги за себе си, единствено за себе си…