Шърли Бъзби
Игра на съдбата (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Тес се събуди внезапно, сърцето й биеше силно. Щом кошмарът се изпари от съзнанието й, тя се огледа объркано наоколо — всичко й се струваше непознато; но после като разпозна стаята, в която лежеше, се намръщи. Сънят й беше заплетен и плашещ, но това беше нищо в сравнение с откритието, че паметта й все още не се беше върнала. Сякаш животът й започваше от онзи миг, в който се събуди под дъба — никой сън не беше по-страшен от този.

Беше сънувала странни неща и, въпреки че започваха да се замъгляват в главата й, успя да си спомни главната нишка — опасност, чувството, че трябва да избяга, беше сигурна, че бяга от нещо. Смътно си спомни, че в съня имаше две жени — едната с побеляла коса, а другата — красива и не много млада, но освен това, почти нищо не си спомняше за тях, освен, че бяха много важни за нея.

Въпреки ранния час, Тес знаеше, че няма да може отново да заспи. Неохотно се измъкна от топлото легло и се запъти към банята. След като се наплиска със студената вода, тя се върна в спалнята, разрови жаравата в камината и хвърли нови дърва, за да пламне огън. Бяха й оставили гребен и четка, и тя седна на чергата пред камината да се среши, мислите й се въртяха около съня и това какво ли можеше да означава за нея.

Беше толкова объркан и като че ли безсмислен, но тя бе убедена, че в него се крие обяснението за загубата на паметта й или поне събитията, които я бяха причинили. Загледа се в една точка, като се опитваше да си спомни всеки детайл от съня. Двете жени; дълга тъмна галерия; ужасяващи гръмотевици и светкавици; бързо препускане през буря; огромна зловеща фигура и барон Мандъвил…

Намръщи се. Защо, когато вчера мерна Мандъвил, толкова се вцепени? Дали го познаваше? Или просто й напомняше за някого, от когото се страхува? Но защо присъстваше в съня й? Дали не е играел някаква роля в миналото й? Сви рамене. Надяваше се, че не. Имаше нещо в това студено красиво лице, което я плашеше, усещаше голям гняв всеки път щом се сетеше за него.

Някой почука на вратата и я отвлече от мислите й. След миг се подаде Джени и се ококори като видя Тес да седи на пода.

— О, мис! — започна тя уплашено. — Знам, че е много рано, но мислех само да се промъкна и да ви оставя горещ чай и няколко току-що изпечени кифли, а вие вече сте станали. — И продължи разтревожено: — Да не би леглото да не ви е удобно? Господарят няма да е доволен, ако нямате всичко, от което се нуждаете. Много е влюбен във вас!

Джени я гледаше с любопитство и Тес усети как се изчерви. Откакто беше будна мислеше за съня си и насила отхвърляше мислите за оскърбителното си положение и по-точно за мъжа, който беше причина за него — арогантният граф на Шерборн. Реши да не говори за него и тихо промълви:

— Много мило от твоя страна — малко чай ще ми дойде чудесно.

Джени й се усмихна и остави тежкия поднос на една от масите до огъня.

— Ще донеса роклята ви — мама доста се постара. Ще свърши работа докато господарят ви купи други рокли.

С явна симпатия в погледа, тя добави:

— Наистина е ужасно, че каретата ви се е преобърнала и всичките неща са се изкаляли. Доста неприятно, че сте изгубили всичко и че е трябвало да взимате рокля назаем от някаква гостилничарка, за да облечете нещо.

При изненадата на Тес, Джени мило й обясни:

— Графът обясни всичко на мама вчера. Помислих си, че е много вълнуващо — да избягаш от лошия си втори баща, да ти се преобърне каретата, графът да те спаси и всичко останало. От пръв поглед се е влюбил във вас и веднага ви е докарал тук. Толкова романтично!

Тес едва не изпусна чашата с чай, която държеше и се замисли дали графът има още романтични истории, с които да замайва главите на слугите.

— Ааа, да, беше голямо приключение! — едва промълви тя.

Джени й се усмихна още веднъж и като обеща да се върне с възстановената рокля, изхвърча от стаята. Тес се ядоса на графа. Лош втори баща! Преобърната карета! Може би трябваше да му благодари, че не я е представил като лъжкиня. Но изведнъж й дойде една неприятна мисъл — откъде знаеше, че не е лъжкиня?

Не беше лъжкиня, настоя тя упорито. „Знам си, че щях да се чувствам различно, ако бях.“ Сви устни. „И определено нямаше да съм девствена!“

Без да си дава излишни надежди, Тес все повече се убеждаваше, че принадлежи към висшата класа. Не, че се чувстваше по-горе от другите, а разни дреболии — това, че естествено възприе слугите; знаеше как да си служи с приборите, дори способността да различава качеството и вродената склонност към комфорт. Това бяха доказателства, че не е фермерска или магазинерска дъщеря, лъжкиня или прислужница в гостилница. Или, помисли си горчиво тя, проститутка. Не вярваше, че положението й в живота е това, което графът й беше измислил. Тогава коя беше тя?

След малко Джени й донесе розовата рокля. Тес я отпрати, облече се сама и върза косата си. Но все още нямаше отговор на въпросите си. Въздишайки, тя се разхождаше из стаята и от време на време поглеждаше през прозореца. Отново валеше и денят беше мрачен. Всъщност при вида на тази унила гледка — прогизналата, повяхваща розова градина и стичащите се капки по листака, Тес реши, че настроението й съответства на времето — мрачно и доста отблъскващо.

Все още беше много рано и на Тес й се прииска още една чаша чай, затова седна пред огъня. Поне беше на топло, суха и нахранена. Може би трябваше да е благодарна, но й се струваше, че ще плати висока цена, и даже вече го е направила, за тези удобства.

Не знаеше колко време беше седяла така, загледана в огъня. Тъжните й мисли не бяха родили никакви решения, но почти неусетно се почувства странно. По тялото й се плъзна пробождащо чувство, което не можеше да обясни — сякаш имаше и някой друг в стаята. Огледа се наоколо — беше сама, никой не беше нарушил усамотението й… И все пак усещането си оставаше, дори се засилваше и когато пак се огледа й се стори, че и преди е била тук — и то често. Стаята й беше позната. Разпозна сложната подредба на дъските на тавана; странната форма на прозореца в левия ъгъл, който гледаше към розовата градина; ръбестият камък под плота на камината… Чувството беше тъй неудържимо, както и когато за пръв път видя граф Шерборн в „Черното прасе“. Дори и леглото с избелелите завивки — само че в главата й цветовете бяха по-ярки и леглото беше сложено по-различно, отколкото сега. Беше уверена, че това не е първият път, когато влиза в тази стая.

Това е смешно! Тя скочи на крака и се засмя на себе си. Какво й ставаше? Някой би си помислил, че е обзета от духове или някоя подобна безсмислица!

Искаше да отхвърли мислите, породени от прекалено развинтената й фантазия и изведнъж й се прииска да е сред повече хора. След миг излетя от стаята. Едва когато се озова в гостната на долния етаж се почувства по-добре.

Веднага щом влезе, запалиха огън и Тес отиде до него да се стопли. Чуваше как Роуз и Джени се смеят в другата стая, докато чистят. Въпреки дъжда още един фургон с мебели, от тайните складове на графа, беше пристигнал. Двойната врата на къщата беше отворена и Тес чу как Томас и Джон ругаят, докато внасят една огромна маса в стаята, където стоеше тя.

Като я видя, Том се изчерви и промърмори:

— Извинете, мис! Мама ще ни откъсне ушите, ако разбере какви думи сме използвали пред нас. Нямахме представа, че сте слезли долу.

Тес се усмихна на разтревожените им физиономии.

— Няма нищо. Ако аз трябваше да се мъча с товара, който носите, сигурно щях да се изпусна и да кажа нещо също толкова… грубо.

Роуз и Джени бяха чули разговора им и веднага дойдоха.

— Искате ли още чай или кифли? — попита Джени. — Или, ако искате мама ще ви опържи едно-две парчета бекон с големи селски яйца.

— О, не, няма нужда — отвърна Тес с усмивка. — Може да продължите работата си.

Двете жени веднага изчезнаха, а Томас и Джон се заеха с масата. Тес остана да ги наблюдава, от една страна защото й беше интересно, а от друга — защото не искаше да бъде сама и да мисли за глупости.

До обяд в гостната бяха направени доста промени и придоби вид, който се хареса на Тес. По средата на стаята окачиха огромен старомоден кристален полилей; на прозорците сложиха тежки кадифени пердета, чийто цвят, поизбелял от времето, сега беше топло бледо бургундско червено, а върху пода постлаха килим в кремаво и бургундско. Красивата махагонова маса в стил барок бе наместена точно под полилея. На стените окачиха картини. Повечето мебели бяха стари, но с добра изработка и в отлично състояние.

Около два часа й сервираха лек обяд в салона, защото Тес реши, че гостната е твърде огромна за едно хапване, още повече, когато си сам. След като свърши, си наля чай и загледана през прозореца, настойчиво си мислеше за графа.

Докато беше заета, успя да се изолира от проблемите си, но сега, като слушаше как дъждът трополи по прозорците и съчките пращят в камината, отново я налегна мрачното настроение. Когато Никълъс се появеше, как ли трябваше да го посрещне? Учтиво? Приятелски? Гневно? Безразлично? Намръщи се — нито едно от решенията не й харесваше.

„Само да знаех коя съм“, унило си помисли тя. Трябваше да взима решения, които за всяка жена биха били трудни, но като не знаеше нищо за себе си ставаше още по-ужасно. „Ами, ако се окаже — запита се тя изплашена, — че съм дъщеря на някой местен свещеник? Или разглезената дъщеря на властен лорд? Или голяма наследница? Ами ако съм сгодена? Или послушничка в някой манастир?“ Проблемът обаче беше, че можеше да е всяко едно от тези неща. А този упорит, твърдоглав, разгневен джентълмен, който я беше докарал тук, не вярваше на историята й!

„Ще го поставя на мястото му, ако се окаже, че съм голяма наследница от известен род“, мрачно си помисли тя. И се усмихна като си представи втрещеното изражение на графа, ако случаят се окажеше такъв.

Шумът от колела и тропането на копита привлече вниманието й — появи се двуколката на Никълъс, сякаш го беше повикала. След минута той скочи от нея, подаде юздите на Джон, който беше излязъл да го посрещне и се насочи към къщата. Устата й внезапно пресъхна, пръстите й леко затрепериха, изправи се и се обърна към вратата.

— Добър ден, милорд! Доста противно време, нали? — поздрави го тя привидно спокойна.

Никълъс свали прогизналата си пелерина и кожената шапка и й се усмихна.

— Издържал съм и на по-лошо с много по-малко удобства.

Огледа се и забеляза промените.

— Много добре! Виждам, че и останалите мебели са пристигнали — питах се дали дъждът няма да ги забави. Доволна ли си?

— Стана доста уютно — каза сухо тя, искаше й се да не изглежда толкова жизнерадостен и елегантен в червеникавокафяво сако по мярка и кожени бричове, прилепнали по мускулестите му бедра. Опита да си спомни всички причини, поради които трябваше да го гледа с ненавист, но паметта й изневери. Просто стоеше и го наблюдаваше, представяше си как устните му се движат върху нейните, как се притиска към топлото му силно тяло…

Никълъс се учуди на тона й и на скованата й стойка, приближи се до нея и повдигна брадичката й. Потърка с палец горната й устна и спокойно попита:

— Липсвах ли ти, съкровище?

Тес с усилие успя да се сдържи и да не се отдръпне.

— Разбира се, че не! Имах да мисля за по-важни неща, отколкото за теб.

— О, така ли? — измърмори той и още се приближи. — Изглежда идвам точно навреме…

Тес изведнъж се озова в прегръдките му, устните му сграбчиха нейните и я целуна всепоглъщащо, като я притисна силно до себе си. Въпреки намеренията си, не можеше да не му отвърне — зарови пръсти в гъстата му черна коса, крехкото й тяло се облегна на неговото, когато усети познатият копнеж да се надига в нея. Устните й омекнаха. Никълъс изсумтя, когато ръцете му се плъзнаха надолу и я обхванаха отзад, притисна я до изпъкналия си член.

Замаяна от емоциите, които изпълваха тялото й, Тес прие със задоволство действията му; през ума й не премина и най-малката мисъл да се възпротиви. Потрепера, когато по-силни усещания успяха да разрушат макар и малките бариери, които си беше изградила срещу него. Трябваше да признае, че й беше липсвал… неизмеримо; че се чувстваше полужива-полумъртва, след като си тръгна вчера вечерта; че нетърпеливо очакваше завръщането му. В този момент разбра, че вече беше взела решението си относно него — всъщност това бе станало още в мига, когато го видя…

Беше Никълъс, който развали целувката и я отблъсна от себе си. Когато я погледна, изражението му беше сърдито.

— Как го правиш? — грубо попита той, а в очите му ясно се четеше страст. — Нямах намерение да те целувам, още повече да те натискам върху масата и да се потривам о меките ти бели бедра. И все пак щом те погледнах, ми се прииска да го направя. Каква си ти? Вещица?

Все още разтърсена от силните емоции, които толкова лесно възбуди у нея, Тес отчаяно се опитваше да се върне към реалността. Никълъс като че ли не забеляза състоянието й, вдигна я на ръце и я занесе върху канапето. Потри с устни ухото й и промърмори:

— Съкровище, не исках да те изплаша — знам, че досега не съм ти го показвал, но аз не съм чудовище. Никога не трябва да се страхуваш от мен — усмихна й се закачливо. — Дори и когато съм в дяволско настроение, което подозирам ще се случва често, когато и ти си тук…

Взе едната й ръка и нежно я целуна.

— Знам, че лошо се изразих… И преди съм правил необмислени неща, но никога не съм отвличал човек. За проклятие, но май не усещам никакво угризение за това. Няма да те нараня, въпреки че ми е трудно да държа ръцете си настрани от теб. Не бива да се боиш, че ще те изнасиля.

Тес го наблюдаваше с широко отворени очи. Беше толкова красив, странно мил, изражението му решително и загрижено, кичур черна коса падаше върху челото му. „Не е честно“, помисли си тя тъжно. Трябваше да го мрази, но само да я докоснеше и тя се разтапяше в ръцете му. Щеше да й е по-лесно, ако той се държеше брутално, а не мило с нея.

Пое си дълбоко въздух и небрежно дръпна ръката си, решена да изпита силата на думите му.

— Това означава ли, че ако кажа, че не искам да съм ти любовница, ще ме пуснеш да си отида?

Никълъс се намръщи.

— Не точно — призна неохотно той.

В очите й проблесна тревога.

— Тогава какво точно имаш предвид?

Погали бузата й и я погледна в очите.

— Искам да кажа, че няма да те насилвам, но си запазвам правото да се грижа за теб и да те задържа тук на сигурно.

— Няма повече да се любиш с мен? — недоверчиво попита Тес, изплашена и засрамена от чувството на разочарование, което премина през тялото й.

Долната му устна чувствено се изви и Никълъс дрезгаво отвърна:

— Не съм казал това, а само, че няма да те насилвам, защото съм сигурен в способността си да те накарам да го желаеш.

— Така ли? — студено попита Тес.

Бузите й пламнаха от гняв.

— Да — нощта, която прекарахме в „Черното прасе“ както и целувката, която току-що си разменихме, само доказват твърдението ми. Можеш да се преструваш, че не ме искаш; можеш да казваш, че не ме искаш, но забравяш, че вече съм вкусил от сладката ти страст. Много добре си спомням как ми се отдаде с охота.

— Разбира се, след като ме напи с бренди! — разгорещено отвърна Тес. — Бях изтощена и объркана, и ти се възползва от мен! Знаеш, че беше така!

— Искаш ли да ти докажа, че лъжеш? — настоя той. — Сега не си изморена и се съмнявам, че си пила.

— Това няма нищо общо! — отвърна тя отчаяно, като знаеше, че само ако я докосне ще забрави всичките си разумни доводи.

— Нима?

Никълъс се протегна и я хвана здраво за раменете. Въпреки съпротивата й, той я сложи в скута си и я притисна до гърдите си.

Тес предположи, че е много ядосан, че думите й са накърнили честта му и се сви. Очакваше устните му насилствено да се впият в нейните и беше готова да се възпротиви с всички сили, но за нейна изненада целувката му беше нежна и копнееше за нейния отговор. Тя се сдържаше, опита се да не реагира, но при допира на устните му чувствата й изригнаха, гърдите й изтръпнаха, непокорното й тяло лудешки се отзова.

Той не бързаше, целуваше я спокойно и леко хапеше стиснатите й устни. Ръцете му галеха врата и тялото й. Тес почувства, че отслабва, отпусна се и се облегна на него, притисна устни към неговите. Докосна гърдите й и тя издаде глух стон на безпомощност.

— Ще помогне ли, ако призная, че губя контрол що се отнася до теб — достатъчно е само да те докосна и не мога да мисля за нищо друго, освен колко си сладка и за насладата, която ще получа, когато се плъзна в теб и чуя стоновете ти на освобождаване?

Тес не му отговори, но той сякаш съзря нещо издайническо в изражението й. Мълчаливо я вдигна на ръце и я понесе към стълбите. Тя не направи никакво усилие да му избяга. Мислите й бяха замъглени и неясни, във вените й се надигаше неудържима страст.

Никълъс не се поколеба — насочи се към стаята й и ритна вратата. Едва прекрачил прага, в мига, когато краката й докосваха земята, я притегли силно към себе си и я целуна страстно. Целувката му не беше нежна, а възбудена мъжка целувка, устните му бяха бързи и настоятелни, езикът — горещ и смел. Тес му позволи да прави с нея каквото си поиска — устните й се разтвориха, за да може той да проникне, ръцете й обвиха врата му, тялото й се притисна към твърдия член между бедрата му.

Когато най-накрая той повдигна глава, двамата дишаха тежко и Тес знаеше, че в очите й блести същата силна страст, която виждаше в неговите, че бузите й пламтят като неговите и че и двамата са изпълнени с влудяващ копнеж. Тя го желаеше — беше толкова просто и толкова объркано…

Сложи ръце на кръста й и я избута в средата на стаята, като не сваляше очи от лицето й. Пусна я и припряно развърза възела на вратовръзката си като я хвърли на земята. Последва я сакото му. С полуразкопчана риза отново я притегли към себе си.

Тес едновременно мразеше него и себе си, но охотно се озова в прегръдките му и послушно вдигна устни, за да усети неговите. Той страстно я целуна и когато устните й бързо се отвориха, я притисна по-силно и целият потрепера.

Измърмори нещо и бързо я вдигна на ръце. Отнесе я върху леглото и легна до нея върху меките завивки. Тес напълно съзнаваше, че още веднъж му позволява да я прелъсти, но докосването, целувките, ласките му бяха твърде силни, за да устои.

Тялото й копнееше — устните й за целувките му, гърдите й за допира му, желаеше го вътре в себе си. Прокле се за слабата си воля и се отказа от всякакви преструвки. Тя искаше това, искаше него, искаше да усети как бясно се движи в нея и не можеше да го отрече. С всяка измината минута горещата й страст я изгаряше, зърната й изпъкнаха, долната част на тялото й се отпусна и запулсира. Първичната нужда да се слее с него притъпи всичките й други чувства.

Почти без да съзнава какво прави, Тес нетърпеливо вдигна ризата му и пръстите й напипаха зърното му. Никълъс потреперя при първата й несигурна ласка, устните му притиснаха нейните още по-жадно и тя се зарадва на полудивия, полунежен натиск. Когато устните му се отделиха от нейните, за да се плъзнат надолу по шията към гърдите й, тя се почувства странно изоставена, но щом обхванаха зърното й през тялото й премина вълна на удоволствие. „Той не ме привлича само със страстта си“, замаяно си помисли тя, „не копнея само за допира му… има нещо повече. Много повече!“

Никълъс внезапно вдигна глава и дрезгаво изръмжа.

— Съжалявам, съкровище, но просто ще трябва да махна тези ужасни дрехи.

Надигна се и бързо свали ризата и бричовете си. Тес затаи дъх при вида на прекрасното му голо тяло, не можеше да откъсне поглед от набъбналия му изправен член. Но нямаше много време да се мае, защото той се протегна към нея и нетърпеливо, грубо разкъса дрехите й.

Когато дългото му мускулесто тяло най-накрая се притисна към нейното, топлината му едва не я изгори и Тес се зачуди как си е представяла, че ще забрави това безкрайно чувствено удоволствие. Устните му се върнаха върху гърдите й и двамата въздъхнаха, когато езикът му еротично се изви около зърното й.

— Знаеш ли… — промълви нежно той върху гърдите й, — …че през последните двадесет и четири часа почти не помислих за друго, освен за това, как ще се любим? Бях истински глупак да те оставя сама снощи, но се заклех, че няма да те насилвам, че ще ти дам време да свикнеш с положението.

Погледна я, на устните му играеше закачлива усмивка.

— Поне се опитах, но открих, че щом съм близо до теб, първичните инстинкти на тялото ми надмогват всичко друго. Желая те, съкровище, и ако си честна към себе си — ти също ме желаеш, също толкова страстно.

Без да чака отговор докосна настръхналите й зърна с топлите си устни, едната му ръка се плъзна надолу и обхвана къдравия хълм между краката й. Дишането й се ускори и за нейна почуда бедрата й се разтвориха, за да го приемат. Той я погледна, очите му блестяха от удовлетворение.

— Пак ли ще ми кажеш, че не ме искаш, че не жадуваш, колкото и аз, да споделиш удоволствието, което се породи между нас? — попита я дрезгаво.

В този момент Тес почти го мразеше — караше я да си признае, веднъж завинаги, колко безпомощна беше пред него, колко силно го желаеше. О, мили Боже, наистина го желаеше, копнееше за него, изгаряше…

Никълъс спокойно наблюдаваше борбата й и после отново наведе глава, устните му преминаха по зърната й, единият му пръст нежно проникна надълбоко във влажната й плът. Тес изстена от удоволствие.

— Искаш ли ме, съкровище? — отново я попита той и леко захапа гърдата й.

Тя въздъхна безпомощно и се изви нагоре, когато втори пръст се присъедини към първия и възбуждащо разтегна прилепналата плът.

— Проклет да си! — изплака тя, теменужените й очи бяха пълни със страст. — Да!