Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 114 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Игра на съдбата

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Тес знаеше, че започнеха ли да се любят, щеше да пропусне възможността да обсъждат брака си. Веднага щом я сложи на леглото, тя рязко се отдръпна от него. Протегна ръка, за да го спре и каза почти без дъх.

— Почакай! Знам, че ме желаеш. Но наистина ли приемаш този брак или само се преструваш? Способен ли си да пренебрегнеш дългогодишната омраза между семействата ни толкова лесно?

Последното нещо, което Ник искаше да обсъждат, бяха обърканите му чувства, но разбра, че съпругата му нямаше да се успокои и да се включи в плановете му за остатъка от нощта, ако не й отговори. Впери очи в нея като се питаше дали с няколко целувки няма да успее да избегне темата. Решителното й изражение му подсказа въобще да не се опитва.

Ник въздъхна и легна по гръб, като кръстоса ръце под главата си. Загледа се в лилавия балдахин отгоре и искрено си призна.

— Няма да си кривя душата — не си съпругата, която си мислех, че ще намеря. От друга страна… — и той я погледна, бездънните му черни очи се движеха върху лицето й като топла ласка — …ти си точно съпругата, която си търсех.

Тес изглеждаше едновременно объркана и доволна.

— Какво искаш да кажеш?

Ник вдигна ръка и започна да изброява на пръсти.

— От добро семейство си. Имаш добри връзки в обществото. И ако може да се вярва на Рокуел… — той й се усмихна — имаш и добро наследство. Първите две са дадености, които исках моята съпруга да притежава; третото, като имам предвид моето положение, е приятна придобивка.

— Разбирам — бавно отвърна Тес, думите му не й харесаха. — И тези причини са достатъчни, за да се обвържеш с мен за цял живот?

Ник се обърна към нея и нежно я погали по лицето.

— А защо не? — меко отвърна той. — За много двойки от нашата класа са били достатъчни. Но не са единствените, поради които бях склонен да се оженя за теб — гласът му стана по-дълбок и той дрезгаво промърмори. — След като вкусих от страстта ти разбрах, че съм се пристрастил към нея… — замълча за миг и с интерес наблюдаваше розовината по бузите й. — Също и това, че си невероятно красива, храбра, лоялна и честна. Един мъж само би сгрешил, ако не се ожени за жена с тези качества.

Тес не издържа на решителността в очите му и сведе поглед. Не можеше да не се почувства доволна и поласкана от това, което каза, дори и да не беше чула думите, за които копнееше… Дали не беше глупаво от нейна страна да очаква, че ще й каже колко безумно е влюбен в нея… както тя беше в него? Тъжно си призна, че може би е така и че за известно време ще трябва да се задоволи с това, че съпругът й я мисли за красива и лоялна. Това я стопли и тя отблъсна мрачните съмнения, които я бяха обзели. Все още не я обичаше, но може би след време…

Ръката му върху бузата й беше топла и тя изведнъж усети голото му тяло под халата. И това, че я желаеше… Чувствеността й се надигаше и повече от всичко й се искаше да захвърли неяснотите и да се остави в ръцете му. Но имаше още един въпрос, на който искаше да получи отговор.

Погледна го в очите и прошепна.

— А враждата между семействата ни? Можеш ли да я преодолееш?

Ник се поколеба и Тес потрепера — нима я мразеше? Никога нямаше да я обича! И то защото беше Мандъвил!

Като че ли прочел мислите й, той поклати глава.

— Не, не те мразя — нито лелите ти. Алекзандър беше абсолютно прав като каза, че ние нямаме вина за враждата и че няма причина да я продължаваме. — Погледна я втренчено. — Може и да ми се е искало да не си Мандъвил, но това вече няма значение — сега си Талмъдж — потърка устни в нейните. — Нима забрави, че тази вечер стана моя съпруга и графиня на Шерборн?

Тес за малко да се задави.

— Не съм забравила — просто не искам миналото да засенчва бъдещето ни — изкриви устни тя. — И без това започнахме доста зле.

— Нима беше толкова лошо? — решително попита той, обхванал с ръце лицето й, устните му на сантиметри от нейните. — Винаги ще си спомням за прекрасната ни първа нощ в „Черното прасе“…

Теменужените й очи се замъглиха и Тес бавно поклати глава.

— Не — дрезгаво започна тя. — Не беше толкова лошо.

Ник изръмжа, неспособен повече да се въздържа и я целуна — копнееше за това от няколко дни и езикът му изпълни устата й. Едва я бе вкусил и главата му се замая — страстта, която се опитваше да сдържа, експлодира в тялото му.

Целуваше я жадно, ръцете му галеха изящното й тяло, когато я притисна върху пухкавите възглавници на леглото. Тя беше толкова нежна, толкова сладка, че едва се въздържаше да не разкъса нощницата й, за да намери мигновено удовлетворение между бедрата й. С усилие откъсна устни от нейните и ги насочи към врата й.

— Имах всякакви идеи как бавно да те спечеля, да те ухажвам, но щом те докосна и всичките ми планове отиват по дяволите — единственото, за което мога да мисля е каква наслада ще изпитам като проникна в теб…

Беше почти легнал върху нея, тежестта на тялото му я възбуждаше, а твърдият му член силно се притискаше върху бедрата й.

При думите му по кожата й премина тръпка на очакване. Тялото й вече копнееше за неговото, очите й гледаха замечтано, а пръстите й играеха с гъстата му коса.

— Какви идеи?

Той се повдигна и я погледна. По устните му се плъзна лека усмивка.

— О, съкровище, идеи, които ще ни доставят огромно удоволствие…

Допря топлите си устни до нейните и я целуна всепоглъщащо. Тя зарови пръсти в косата му, тялото й се изпъна от зараждащата се страст и копнеещо за повече. Трябваше само да я докосне и тя веднага се оживяваше — пулсиращата болка между краката й се увеличаваше, зърната й се втвърдяваха, гърдите й натежаваха и изтръпваха при най-лекото докосване. Тес тихо изстена, когато устните му се откъснаха от нейните и гъделичкащо бавно се плъзнаха надолу по врата към гърдите и първото копче на нощницата й.

Ник се затрудни с това първо копче и смъкна ръце, за да погали малките й гърди. Второто копче и после третото… шестото той откъсна със зъби и Тес усети как нетърпението започна да я изгаря отвътре. Тези нежни, закачливи ласки не бяха достатъчни; тялото й копнееше за него и тя изведнъж изпита силното желание просто да разкъса проклетата нощница, да отстрани всичко, което беше между телата им… Мяташе се неспокойно, копринената материя се хлъзгаше по краката й, а жегата между бедрата й ставаше все по-буйна.

Нетърпеливо обхвана раменете му и дръпна халата. Кожата му беше топла и мека и тя тихо измърка от удоволствието, което й доставяше да го гали — широките рамене, гладкия гръб и къдравите косъмчета на мускулестите му гърди.

Усещаше устните му върху голите си гърди, танца на езика му върху плътта си…

Ник затаи дъх, когато пръстите й се задържаха върху колана на халата му. Измърмори нещо несвързано, надигна се за секунда, нетърпеливо развърза колана и хвърли дрехата настрани. Обърна се към Тес, устните му се извиха в усмивка.

— А сега, докъде бях стигнал?

Изражението му остави Тес без дъх. Нощницата й беше разкопчана едва до половината. В очите му проблесна топъл пламък като видя откритите й гърди — светлата й кожа изпъкваше на тъмнолилавата коприна, зърната бяха изпъкнали. Усмивката му бавно изчезна.

— Мисля, че си спомням… бях точно… — наведе глава и езикът му страстно се изви около едното й зърно — тук.

Поточе сладка страст се стрелна от мястото, където устните му я гъделичкаха към жегата между бедрата й и Тес се изви нагоре.

Остави го да продължи с магията и започна да си играе с къдравите косъмчета по гърдите му. Усещаше твърдия му член, топъл и тежък да се търка между бедрата й. Той почти беше легнал върху нея и единствено копринената й нощница пречеше на съединяването им. Тя закачливо се потърка о твърдата издутина, като се забавляваше от собствената си сила, когато Ник изръмжа, стисна задника й и я придърпа по-близо.

— Ако не престанеш — прошепна той почти без дъх и я погледна — няма да мога да ти покажа останалите си идеи…

С полузатворени очи, опиянена от страст, Тес прокара пръсти по челото му, плъзна ги надолу по носа и чувствените му устни.

— О? Искаш да кажеш, че мога да те разконцентрирам?

Очите му потъмняха още повече от силните емоции, които преминаха през тялото му.

— Да — съгласи се той със странен тон. — Боя се, че можеш…

Тес замаяно се усмихна — много не му вярваше, но беше твърде възбудена, за да я интересува.

— Тогава предполагам, че трябва да те оставя да продължиш, нали?

— Да — измърмори той, стисна задника й и за един миг я притисна към натежалия си член. — Мисля, че трябва — ще ти се стори доста… доста зашеметяващо…

Откъсна се от нея и продължи да разкопчава копчетата й. Топлите му устни се движеха бавно по тялото й, при което Тес потреперваше. Изпитваше непреодолимото желание да се издигне и потърка о него, но се задоволи само с галене на гърба и бедрата му.

Погълната от собствените си еротични проучвания, Тес не забелязваше какво прави Ник, докато устните му не стигнаха до предпоследното копче, което се падаше върху корема й. Дъхът й спря и замаяна усети зъбите му да минават върху къдравите косъмчета на венериния хълм. Следващото копче беше малко по-надолу, точно там където най-много копнееше за докосването му. Цялата изтръпна, когато усети как устните му вбесяващо си играят с това последно копче.

Сърцето й лудо препускаше и Тес нетърпеливо очакваше това, което щеше да последва. Беше възбудена, влажна и готова за него. Гърдите й бяха изтръпнали, зърната й пареха от устните му. Когато зарови глава по-дълбоко между краката й, единствено копринената материя му пречеше да докосне с език меката копнееща плът. Тес се сгърчи и опита да се отдръпне, но Ник сграбчи бедрата й и я задържа като продължи да си играе с последното копче след което щеше да докосне голата уязвима плът с изгарящите си устни. Вдишваше мириса й, не можеше да издържа повече и най-накрая разкопча това копче…

Замаян и опиянен от собствените си действия, Ник не чу тихия стон на Тес. Беше толкова сладка, толкова дяволски сладка! Ръцете му здраво стискаха треперещото й тяло и Ник продължи да вкусва от скритата между бедрата й сладост.

Тес беше затаила дъх, боеше се да помръдне, за да не се разпадне на хиляди парченца. Никога не беше си мечтала… не беше си представяла… Силната болка и ненаситният копнеж, които създаваше с всяко еротично движение на устните и езика си, бяха невъобразимо прочувствени. Тес мяташе глава ту на една, ту на друга страна и безпомощно протягаше ръце да го достигне. Искаше да го докосне, да го погали, да го целуне, но стигаше само до черната му коса. Никога не беше изпитвала такова удоволствие, толкова необуздани емоции, както в този момент.

Ник беше заровил устни в къдравите косъмчета, езикът му докосваше и дразнеше малката пъпка, която намери там. Тес се изви нагоре и тогава Ник плъзна два пръста в хлъзгавия й отвор.

О, мили Боже!, помисли си тя, какво прави той с мен? Усещането беше толкова невероятно, толкова опияняващо, че тя не можеше да контролира тялото си — вкопчи пръсти в косата му, бедрата й страстно се издигнаха нагоре, за да посрещнат проникващите му пръсти.

Тласъците му бяха дълбоки и чести, пръстите му се плъзгаха в отвора, докато той жадно обхождаше с устни и език сочната й плът. Ник усещаше как тялото му всеки момент ще експлодира; набъбналият му член едва докосваше чаршафите и му се струваше, че всеки момент ще се освободи. Тя беше толкова страстна. Такава сладка, сладка страст…

Тес не можеше да издържа на това плътско мъчение. Вече пулсираше, трепереше от силата на първичните желания, които той предизвикваше у нея и знаеше, че няма по-опияняващо усещане от това. Изведнъж, крайно изненадана, тя усети как тялото й се извива, как първият трепет на насладата се плъзва нагоре и после като приливна вълна екстазът я погълна.

— О,… мили Боже! Ник!

С езика си той усети как плътта й пулсира и простена — сладките трепети на оргазма й го влудиха напълно. Едва успя да запази контрол, съсредоточи се, за да й даде и оставащото малко удоволствие — сега пръстите и езикът му се движеха по-спокойно. Когато вихърът постепенно премина, той вдигна глава и съзря вцепененото й изражение.

— Зашеметих ли те?

Тялото й още трепереше от най-върховното й изживяване досега и Тес се изчерви от удоволствие. Отвори широко очи и промърмори.

— Беше изключително!

Той се усмихна.

— Но това, съкровище, е само началото…

Тя смътно съзнаваше, че Ник не е достигнал кулминацията, че тялото му копнее да се освободи, но в момента беше изтощена и преситена, за да направи нещо. Като мислеше, че не е чула правилно, тя замаяно попита.

— Началото?

— Ами, да. Началото — отвърна той и докосна с устни горещата й хлъзгава плът.

Тес не мислеше, че може толкова бързо отново да се възбуди, но след по-малко от петнайсет минути, когато устните и ръцете на Ник омагьосващо галеха всеки сантиметър от пламтящата й плът, тя разбра, че е била права. Беше се смъкнал надолу и целуваше тънките й глезени, дразнеше с устни мястото под сгъвката на коляното й, пръстите му галеха всяко уязвимо място, устните и езикът му ги следваха. Когато устните му отново стигнаха до настръхналите й зърна, тя вече беше възбудена и пръстите й търсеха и галеха тялото му.

Но Ник беше твърде близо, на ръба, и когато тя го обгърна и пръстите й напипаха набъбналия му член, той не можа повече да се сдържи. Хвана ръцете й, вдигна ги над главата й и проникна в нея. Тя опита да му се изплъзне, но той промърмори, допрял устни в нейните.

— Не, съкровище. Някой друг път ще те оставя да правиш каквото искаш — сега не мога повече да чакам. Трябва да те имам сега!

Тя беше толкова стегната, гореща, толкова хлъзгава, че Ник потрепера от пълното еротично удоволствие, което го погълна като проникна още по-надълбоко в нея. Изрева като усети тясната й гореща вагина да обгръща натежалия му член и здраво стисна китките й. Езикът му изпълваше устата й, докосването до меката кожа го възбуждаше и го отнасяше по-близо до желаното освобождаване.

Нетърпелива да достигне до първичното усещане, което преследваше Ник, Тес се вдигна нагоре. Беше до крайност изпълнена от него, изопната до скъсване. От звуците на удоволствие, които Ник издаваше всеки път щом проникнеше по-дълбоко в нея, вагината й се свиваше и изтръпваше.

Когато почувства първата вълна на оргазма, Тес копнееше да го докосне, да сподели удоволствието си. Но всичко, което можеше да направи, докато вълните на екстаза преливаха в тялото й, бе да го целува страстно, както и той нея и да го обгърне силно с крака, за да може членът му да проникне още по-надълбоко в нея.

Ник потрепера, усети пулсиращото й тяло и най-накрая се отпусна и позволи на всичката си страст да се излее. Пусна китките й и прокара ръце по бедрата й, като буйно се движеше в нея и достигна екстаза, за който толкова копнееше. Простена тихо и триумфално, когато се изпразни в нея.

На Тес не й се искаше да помръдва, затова остана неподвижна под него, замаяна от силата на емоциите, които изживяваше в прегръдките му. За първи път разбра колко мощна сила е страстта… защо някои жени рискуват всичко, а мъжете убиват заради нея.

Въздъхна от удоволствие, когато Ник я притегли към себе си и я целуна по слепоочието. Тялото му, притиснато до нейното, беше топло и тя нямаше нищо против да лежи така в нежната му прегръдка, положила глава на широкото му рамо.

За няколко минути настана тишина, но после Ник се обади.

— Повече ми харесва да си моя съпруга, отколкото любовница…

— О? И защо? — попита тя сънливо.

— Защото… — дрезгаво започна той и отново я целуна — вече не трябва да напускам леглото ти, след като свършим да се любим — мога да те имам където и когато си поискам.

Тес леко се стегна, думите му не бяха това, което очакваше да чуе, но не се изненада. Това, че Ник я желаеше, винаги е било явно.

Не й се искаше да се тормози за обстоятелствата около брака им, отпрати съмненията си и се прозя. Беше негова съпруга и го обичаше. Щеше да се хване за това и да се надява, че като носи името му и — Тес весело потрепера — а защо не и детето му, това ще я задоволи за дълги години напред.

Ник също мислеше за дете и Тес би се изненадала, ако разбереше, че той не искаше тя да забременява веднага. Сам не можеше да проумее този обрат. Та нали точно за това толкова спешно си търсеше съпруга — за да осигури наследник. Но не искам все още да я деля с никого — дори и с моя плът и кръв!

За първи път му се стори, че това, което го привлича към Тес може да е нещо по-трайно и здраво от обикновена страст към тялото й. Май беше стигнал до фаталната точка и се беше влюбил в нея… Мисълта му се стори невероятна и плашеща. Любовта правеше хората слаби и уязвими; единият ставаше напълно безпомощен пред желанията на другия. Ами ако любовта му не беше споделена… Едва преглътна. Не искаше никога вече да преживява агонията, която изпита, когато Мериан се омъжи за друг. И въпреки че нямаше опасност Тес да стане жена на друг, можеше ли да понесе несподелената любов до края на живота си? Май не. Изражението му стана сериозно. Щеше да накара Тес да го обича. А досега какво беше направил по въпроса? Нищо. Беше я изнасилил и отвлякъл. Обяви я за лъжкиня. Държеше я като затворничка само за собствените си плътски нужди.

„Но аз я обичам“, помисли си отчаяно той и знаеше, че е истина. Обичаше я още от момента, когато погледите им се срещнаха в салона на „Черното прасе“. Как иначе можеше да обясни решителните си действия оттогава? Само мъж, завладян от силни емоции би направил това, което той направи.

Надигна се леко, за да погледне лицето й. Изражението му омекна и усети огромно удоволствие само да я гледа, да знае, че тя е негова, негова съпруга. След като нежно я целуна по челото, отново легна до нея и заспа.

Събуди се призори, тялото му копнееше за нея. Протегна се към Тес и бавно, с нежни ласки, я събуди. Когато най-накрая проникна в нея, когато телата им се сляха, избухна такава страст и нежност, че Тес остана изненадана. Той сигурно изпитва…, помисли си тя, когато сънят отново я налегна, … нещо повече към мен отколкото обикновена страст.

Когато се събуди след няколко часа, разочаровано разбра, че е сама в голямото легло. Със сънлива усмивка се протегна като котка и усети леки, но приятни болки на някои места по тялото си и че все още беше облечена в лилавата нощница и прозрачния пеньоар. Спомни си точно как Ник бе откопчал всяко едно копче и това, което последва. Изчерви се и силно притисна меката материя до себе си като си представи, че устните му се плъзгат по кожата й.

Решително отблъсна еротичните си видения и позвъни за прислужник.

Слезе долу към обяд и срамежливо, но нетърпеливо потърси съпруга си. Червено-златистите й къдрици бяха вързани високо с копринена панделка от същия плат като теменуженолилавата й муселинена рокля, излъчваше топло сияние, бузите й леко розовееха, а очите й блестяха като скъпоценни камъни.

Никълъс си помисли точно това, когато тя надникна в кабинета му миг по-късно. Прииска му се да я сграбчи в прегръдките си и да целуне сладките й устни, но изруга наум за ненавременното й появяване. Последното нещо, което искаше тя да види, бе издрасканото и насинено лице на Александър! Нито искаше да й дава обясненията, за които беше сигурен, че тя ще настоява. Като се надяваше да я задържи на вратата, той побърза да се приближи до нея, но беше твърде късно.

Тес вече прекрачваше прага, но внезапно спря като видя чичовците си удобно разположени на два кожени стола пред бюрото на Ник. Изплаши се до смърт не от тяхното присъствие, а като видя лицето на Алекзандър. Беше очевидно, че се е бил — фините му черти бяха прорязани от драскотини и скрити под синьо-лилави отоци.

С широко отворени очи Тес се втурна към него.

— Какво се е случило? Кой ти стори това?

Той се почувства неудобно, докато търсеше отговор. Погледна към Ник със съжаление и измърмори.

— Някой се вмъкна снощи в кулата и ме нападна.

— Нападнал те е! — възкликна Тес, а розовината по бузите й изчезна. Огледа тримата мъже, намръщи се и се обърна към Никълъс.

— Но кой знаеше, че те ще нощуват там? И защо да нападат Алекзандър?

Ник я погледна право в очите.

— Изглежда мъжът, който се опита да те убие в събота, се е върнал, за да опита отново…