Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 114 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Игра на съдбата

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

На Тес й се стори, че не е разбрала правилно думите му и вдигна очи към него. Ник й се усмихна — усмивката му беше толкова топла и нежна, че сърцето й се преобърна. А може би го беше чула съвсем правилно… Погледна го право в очите и попита почти без дъх:

— Какво каза току-що?

Ник се засмя, по тялото му се разля ликуваща радост като видя нескритата надежда в прекрасните й очи. Притегли я по-близо и произнесе отчетливо:

— Обичам те! Влюбих се в теб от минутата, в която те видях, но не го съзнавах до този момент.

Усмихна се на вцепененото й изражение, видя как по лицето й се разлива руменина, когато значението на думите му проникна в съзнанието й.

— Мога ли да се надявам, че най-искрените ми чувства са споделени?

Тес издаде странен звук — нещо между стон и смях и обгърна врата му с ръце.

— О, да! — извика тя. — Май винаги съм те обичала, но се страхувах, че ти никога няма да ми отговориш със същото.

— Съкровище!

Ник я беше целувал много пъти преди, но този път допирът на страстните му копнеещи устни в нейните беше безспорно най-сладката от всички целувки…

Двамата стояха, сякаш извън реалността, и омагьосано се гледаха. Дори не забелязаха Билингам, който се качи да помогне е разопаковането на багажа. Когато ги съзря, икономът застина. На лицето му се появи лека усмивка при вида на радостните им изражения; завъртя се и тихо затвори вратата след себе си.

След няколко мига на нежност Ник се огледа.

— Не мислиш ли, че трябваше да намеря някое по-романтично място, за да разкрия чувствата си?

— М… — измърка Тес и като коте потри глава в гърдите му. — В този момент за мен това е най-романтичното място на света…

Ник повдигна лицето й. Целуна я и промърмори:

— Ти си истинско съкровище! Аз съм най-щастливият мъж! — и прокара треперещ пръст по чертите й. — Знаеш ли, май че трябва да благодаря на Авъри, че се оказа такъв мръсник…

Тес се изкикоти. Ник беше напълно очарован и, разбира се, отново я целуна. Усещаше меките й устни, стройното й тяло притиснато до своето и страстта ставаше по-силна, защото знаеше, че обича и че е обичан.

Тялото й се отпускаше, зърната й изтръпнаха, а между бедрата почувства онази позната кипяща страст и несъзнателно се притисна по-силно до него.

Ник изръмжа и без да откъсне устни от нейните я вдигна на ръце. Отправи се към своята стая и като затвори вратата след себе си я положи на леглото. Чак тогава устните му се плъзнаха надолу по врата й.

— Никога преди не съм се чувствал така — наистина те обичам Тес. Винаги ще те обичам.

Думите му бяха по-възбуждащи и от целувки, и тя го прегърна още по-силно.

— Завинаги… — промърмори тя страстно. — Аз ще те обичам завинаги.

Бавно, с благоговение и копнеж свали роклята й, устните следваха ръцете му като целуваха тялото й. Не бързаше, искаше изцяло да се наслади на този момент, искаше да й покаже, че я обожава. Когато остана гола, тялото й вече изгаряше, копнееше за него.

Ник с неохота прекъсна забавлението си, стана и свали собствените си дрехи. Остави я само за миг и после отново я притегли в прегръдките си, езикът му проникна и изпълни устата й.

Ник алчно поглъщаше сладостта й, ръцете му възбуждащо се плъзгаха по тялото й, пръстите му си играеха със зърната й. Искаше да забави сливането им, но вече беше почти напълно завладян от копнежа да проникне в хлъзгавия й отвор.

Членът му беше толкова набъбнал, толкова втвърден, че при едно докосване щеше да се изпразни и когато Тес го обхвана с пръсти, Ник извика от удоволствие и от болка. Отчаяно се опита да пренебрегне движенията на дланта й като проникна с език още по-дълбоко в устата й и стисна гърдите й по-силно.

Тес въздъхна. Стана й приятно от явната възбуда на съпруга й, тя самата вече нетърпеливо очакваше сливането им. Когато устните му се откъснаха от нейните и засмукваха зърното й, ахна от удоволствие и се изви нагоре. Усети ръцете му на бедрата си, после как ги разтваря и подръпва къдравите косъмчета на венериния й хълм. От копнеж остана почти без дъх. Когато първо един, а после и втори пръст се плъзнаха надълбоко в нея, Тес изплака, усещането беше толкова екзалтиращо, че не можа да се сдържи.

Като чу стона й Ник леко се усмихна и започна по-усърдно да гали с устни гърдите й; пръстите между бедрата й се задвижиха по-бързо, проникнаха по-надълбоко и настояваха за отговор. Мека е като коприна, замаяно си помисли той. Гореща коприна, която скоро щеше да лумне в пламъци и той не искаше нищо друго освен да потъне в тази мека топлина, да почувства как вътрешните й мускули пулсират около члена му и двамата заедно да достигнат огнения вихър.

Не искаше да чака повече, хвана ръцете й, вдигна ги над главата й, проникна между бедрата й и се наведе напред. Бавно потъна в тесния й отвор и едва не изгуби контрол като усети горещата мека плът да обгръща плътно члена му. Пусна ръцете й и страстно я целуна. Беше толкова сладко да задоволи копнежа за целувките й, да се отдаде на усещането, че е дълбоко в нея, да знае, че в този момент бяха едно цяло… и все пак първичните нужди на тялото му не му позволиха да се наслади докрай на това, което беше спечелил. Нежно захапа долната й устна, когато тялото му започна да се движи нагоре-надолу и членът му да се плъзга в хлъзгавия отвор.

Между тях имаше толкова силна магия, сякаш бяха единствените, които някога са споделяли такова разтърсващо чувство… Когато всичко свърши, когато достигнаха последния експлозивен предел и отминаха всички трепети на екстаза, остана им крайното удоволствие да лежат прегърнати, осъзнавайки, че това което бяха преживели е неповторимо.

Останаха в леглото с часове, забравили за света около себе си. Между нежните целувки и топлите ласки си мърмореха на език, разбираем само за влюбените…

Най-накрая Никълъс стана и запали свещ. Погледна часовника върху камината и се засмя.

— Какво ли извинение можем да измислим за това, че изпуснахме вечерята?

Тес се протегна.

— Има ли значение?

— Боже, не! — извика той и целуна едната й гърда. — Ако зависеше от мен щях да те държа на леглото едно или две денонощия и щяхме да правим само това…

Обхвана гърдите й, целуна я дълбоко и за миг мислите на Тес отлетяха надалеч. Любиха се отново, този път по-бавно, но накрая достигнаха същия опияняващ екстаз, както и по-рано.

Когато удоволствието постепенно затихна и дойде на себе си, Тес извърна глава и целуна рамото му.

— Мислиш ли, че едно или две денонощия ще са достатъчни?

— Вероятно не — отвърна той с усмивка. — Но това поне ще задоволи най-непосредствените ми нужди — тогава стомахът му изкъркори и той добави: — Май ще трябва да хапнем нещо преди да продължим с приятното си занимание — хвърли й палав поглед.

Тес се засмя, очите й танцуваха.

— Ако станеш по-издръжлив, аз със сигурност ще се изхабя до края на нощта.

Ник засия от удоволствие.

— Добре! Не искам съпругата ми да се оплаква от ненаситността ми на брачното ложе толкова скоро след сватбата.

Тес се изкиска, никога преди не се беше чувствала толкова щастлива. Представи си бъдещето с Ник до себе си като безкрайна златиста пътека, обляна със светлината на лятното слънце…

Беше такава късметлийка, помисли си тя внезапно, имаше повече късмет от Тереза. Внезапно потрепера и се изплаши, сякаш студена заплашителна сянка премина върху нея.

Ник беше станал и се обличаше. Тес се надигна разтревожено.

— Какво правиш?

Той й се усмихна, докато закопчаваше бричовете си.

— Обличам се, за да мога да отида до кухнята и да донеса нещо за хапване. Ти стой тук — няма много да се бавя, а като се върна ще продължим приятните си занимания…

Не се наложи да ходи чак до кухнята. Щом отвори вратата на стаята си, забеляза дървен поднос с няколко блюда и други дреболии. Вдигна единия капак и откри печено пиле, с наредени около него златисти картофчета, а под друг — пасти с крем. Като предположи какви вкусотии се крият под другите похлупаци, Ник се усмихна. Изглежда някой се беше сетил за тях и им бе осигурил среднощно пиршество. Понечи да вдигне подноса и забеляза две бутилки вино и сгъната бележка между тях. Взе я и прочете:

Тези двете, както и още няколко, бяха сложени в мазето в деня, когато се омъжих за дядо ти… Пазех ги за някой специален случай и изглежда той дойде.

Палас

По устните му пробягна тъжна усмивка и Ник поклати глава — колко бързо се разпространяваха новините в тази къща, с Тес едва бяха разкрили сърцата си един на друг и вече цялото графство знаеше. Той внесе подноса и остана доволен, че поне нямаше нужда да измислят някакво извинение — очевидно всички знаеха какво правят!

Освен, че се почувства малко неудобно, Тес много се зарадва на бележката от Палас. След като се насладиха на прекрасните ястия, я прочете за втори път и замислено каза.

— Наистина е нетърпелива да си има внуче, нали?

Тес седеше по средата на леглото, до кръста завита с чаршаф — меката светлина на свещта галеше гърдите й. Ник лежеше до нея и замечтано се беше загледал в същите тези малки гърди, но при думите й вдигна поглед към лицето й и повдигна едната си вежда въпросително.

— Нима не ти харесва идеята да имаме дете?

— О, не! Не е това — бързо отвърна Тес. При мисълта за дете, което расте в нея й стана приятно. — Исках да кажа, че за нея най-важното е да има внук, и ако не забременея веднага, ще се чувствам сякаш съм я разочаровала.

Долната му устна се изви в чувствена усмивка и Ник се протегна към нея. Целуна я нежно по рамото и каза.

— Тогава ще трябва да се постараем да забременееш колкото се може по-бързо, нали?

С мек блясък в очите тя погали тъмната му коса.

— О, да!

Отново се любиха и след това Тес заспа в прегръдките на съпруга си. Сънят не идваше при Ник и той остана да лежи в тъмното. Беше по-голям късметлия от дядо си. Не само, че имаше любовта на живота си, но не трябваше да напуска дома и да отиде на другия край на света, за да бъде с нея, оставяйки след себе си срам, мъка и скандал. Щях ли да взема друго решение, ако бях изправен пред същите обстоятелства като Бенедикт? Размърда се неспокойно — знаеше, че няма да позволи на нищо да застане между него и Тес. Ако признаваше това, защо тогава продължаваше да обвинява дядо си, че е последвал сърцето си? Намръщи се, не му хареса посоката, която мислите му бяха поели — искаше да мисли само за щастливото си бъдеще с Тес.

И тъй като не можа да отхвърли мислите за дядо си, най-накрая се измъкна от леглото. Облече си халата и излезе от стаята. Премина през тъмната и тиха къща и се насочи към кабинета си, за да вземе дневника. Върна се в спалнята, запали една свещ и я сложи до леглото, после легна до Тес и се усмихна като я чу да мърмори в съня си. За дълго остана загледан в профила й, в малкото носле и меките устни. Сърцето му щеше да се пръсне от всичката любов, която изпитваше към нея. Не, закле се той, никога нищо нямаше да застане между тях.

Неохотно извърна поглед от нея, облегна се на възглавниците и взе дневника. Умишлено не отвори на последните страници, не искаше все още да знае истинския край на историята — и без това завършваше трагично за баба му. Отгръщаше напосоки, докато нещо не привлече погледа му — реакцията на Бенедикт, когато научава, че Палас е бременна. Вече беше прочел за раждането на баща си и му беше интересно да разбере какво е мислел дядо му за пола на детето и как с нетърпение го е очаквал независимо дали е щяло да е момиче или момче. Ник четеше за напредващата бременност на Палас и нарастващата радост на дядо му към идващото дете, но и към самата му съпруга.

В дневника си беше описал с какво се занимава тя, как се усмихва, нежността й, сладкия й смях и за все по-голямата му наслада да бъде с нея, да я гледа, да се закача с нея, да я гали — колко много е започнала да значи за него…

Ник се намръщи. Беше съвсем очевидно, поне за него, че Бенедикт лудо се е влюбил в младата си съпруга. Изведнъж се сепна — в тези няколко страници, които описваха бременността на Палас, нямаше нито една дума за Тереза, нито намек, и Ник остана озадачен от този явен пропуск. Да не би да е пропуснал нещо? Вярно, че преди чете дневника напосоки, прескачаше напред-назад, понякога пропускаше страници, не следваше никакъв определен ред. Но не и тази вечер. Започна от момента, когато Палас обявява, че е бременна и проследи първите седем-осем месеца от бременността й… и през цялото това време Тереза въобще не се споменаваше. Дали пък Бенедикт не беше спрял да пише за тайните си срещи с нея?

Започна да прелиства назад, хвърляйки бегъл поглед на всяка страница. Първите месеци след сватбата му с Палас. Самата сватба. Нито дума за любовта му към друга жена. Въобще не споменаваше Тереза. Сякаш никога не е съществувала. Дневникът беше пълен с всекидневни неща, най-дълбоките чувства и мисли на дядо му, но нищо за Тереза. Как е възможно? Пръстите му бързо отгръщаха страниците, погледът му летеше по написаните думи и най-накрая го откри:

26 февруари, 1743 г.:

Току-що взех най-трудното решение в живота си, и въпреки че безмилостно ме натъжава, знам, че е правилно. Тереза, хубавото й лице е бледо и тъжно, теменужените й очи са пълни със сълзи, повдигна въпроса — с насрочената ми сватба за след два месеца не можем да продължаваме, както досега. Не можем отново тайно да се срещаме и да се любим. Никога.

И защо? Заради Палас. Тя не е виновна за това положение, и въпреки че можем да пренебрегнем насилствените й клетви пред Грегъри, не можем да се отнасяме така и с предстоящия ми брак. Вярно е, че поисках ръката ни Палас само, защото родителите ми и кралят настояваха, но все пак го направих. Палас е невинна. Тя е млада и красива, и както Тереза каза, не заслужава да има съпруг, който нощем се измъква, за да отиде при друга жена. Палас ми харесва и тя ще бъде моята булка, моята съпруга, дори и сърцето ми да принадлежи на друга. Трябва поне да й отдам уважението, което заслужава.

Не знам как за в бъдеще ще живея без Тереза, но тя беше права като твърди, че ако продължим да се виждаме скришом въпреки брака ми, ще се погубим и любовта ни ще се опетни. Упорито спорих с нея, но най-накрая тя ме накара да съзра истината в думите й — макар и тъжна.

Сърцето ме боли за Тереза, не само защото тя е единствената ми любов и никога вече няма да я държа в прегръдките си, но и защото, докато аз ще си имам нежна и сладка съпруга, тя все още е обвързана с онова жестоко чудовище, което разби живота ни. Тя ужасно го мрази, но и се страхува от него. Той я бие — тя не ми се оплака, но аз видях синините върху прекрасното й тяло — и непрекъснато я заплашва, че ще изпрати детето им, малко бебе, при някакви далечни роднини, ако тя не му се отдава. Тереза рядко говори за съвместния им живот, но от други научавам за дребнавата му злоба. Само веднъж ми разказа за нощите, когато трябва да търпи издевателствата му, как лежи и тялото й се тресе от отвращение. За нейно облекчение не я е докосвал от месеци, като предпочита да й се надсмива с други жени, да й показва, че не може да го задоволи в леглото. Много се смяхме на това, като знаем колко е страстна в моите ръце и как се наслаждавахме на нощите, прекарани заедно. Но това вече няма да се повтори. Тази вечер беше последната ни среща в кулата. И въпреки че няма повече да я държа в прегръдките си, не мога да спра да се тревожа за бъдещето й с онзи мръсник. Не мога да я спася — след като кралят ми забрани да убия Грегъри в дуел, не мога да сторя нищо, за да облекча страданията й.

Чувствам се виновен, че животът ми с Палас ще бъде толкова различен — знам, че тя ще ме направи щастлив, доколкото е възможно при тези обстоятелства. Обзема ме вина всеки пък щом се засмея на някоя удивителна постъпка на Палас или когато е казала нещо смешно. Не би трябвало да изпитвам удоволствие от сладкото момиче, което ще ми стане съпруга, и въпреки че сърцето ми копнее за Тереза, май е така и хиляди пъти се проклинам за това…

Никълъс се облегна назад. Сега поне знаеше защо толкова дълго Бенедикт не беше писал за Тереза — спрели са да се виждат. Но ако е било така, а това, което прочете само го потвърждаваше, защо тогава след някакви си двадесет месеца двамата избягват заедно като взимат и диамантите на Шерборн?

Първата следа, която го отведе към това, което може би се е случило, беше на страницата с дата 1 октомври 1744 г. — около две седмици преди Палас да роди:

Аз съм най-подлият мъж. Предадох не само себе си, но и скъпата си съпруга.

Бог знае, че не съм искал това да се сучи… но когато дойде бележката от Тереза, в която ме умоляваше да се срещна с нея още веднъж в кулата, не можах да й откажа. Кълна се във всичко, което ми е скъпо, че се срещнах с нея не за да опитам забравената сладост на тялото й — тя също нямаше това предвид. Тереза беше отчаяна — лицето й беше отслабнало, а под очите й тъмнееха кръгове — не можеше повече да понася това положение и се обърна към мен, за да й помогна да избяга от съпруга си. Какво можех да направя, освен да се съглася?

При първа възможност ще замина за Лондон и ще издействам визи за нея и детето й до колониите. Там ще е на сигурно и Грегъри няма да я открие. Не ме помоли за това, но аз ще направя необходимото и ще внеса на нейно име голяма сума, с която тя ще може да разполага. Ще й трябват пари, когато стигне в Новия Свят — не мога да понеса мисълта, че ще е сама далеч и ще се нуждае от нещо. И без това се чувствам ужасно, че ще поеме това несигурно опасно пътуване през океана и ще попадне в онзи непознат свят.

Решихме всичко това и се държахме както трябва; чак когато се разделяхме ни връхлетя онова чувство. Въпреки че копнеех да я докосна, не го направих, не исках да позволя на страстта да завладее душата ми, но се случи. Изглеждаше толкова тъжна, толкова отчаяна, че не успях да надвия желанието да я прегърна и да я утеша както можех. Кълна се, че исках само да я успокоя, но щом я докоснах, щом вдигна лицето си към мен, бяхме загубени… След това ни обзе такова разкаяние, такъв ужас, че сме изменили на себе си и на Палас, че сме се отдали на отчаяната слабост на плътта. Когато се разделихме, за първи път между нас имаше вина и дълбок срам.

И сега не мога да погледна скъпата си Палас в лицето без сърцето ми да се изпълни с болка и разкаяние. Тя носи моето дете, а аз се проклинам, че съм такъв страхлив развратник и отвътре ме изгаря фактът, че наруших обета си, почерних честта си и легнах с друга — независимо от обстоятелствата… Аз съм най-долният от всички мъже, но ще посветя живота си, за да не позволя на Палас да съжалява, че се е омъжила за мен. Никога вече няма да я предам, нито ще й причинявам болка. Заклевам се в живота си…