Катлийн Удиуиз
Вълкът и гълъбицата (20)

Глава двадесета

— Ама че безсрамна жена! — бушуваше Вулфгар, докато крачеше през двора към оборите. — Иска да се оженя за нея и да я обявя пред цял свят за законна съпруга. Само че аз не съм от тези, дето доброволно си пъхат главата в ярема. Ще трябва да се задоволи с онова, което съм й отредил.

Край Хън беше натрупано прясно сено. Вулфгар сърдито го издърпа и с ядни проклятия си приготви постеля за спане. Животните се стреснаха от шума и уплашено затропаха с копита. Скоро се събудиха и спящите в обора мъже. Прозвучаха сърдити ругатни. Най-после Вулфгар се уви в дебелата наметка и се просна върху сламеника. Ала така и не можа да заспи.

На следващия ден стана рано и препусна като луд през полята, за да изтощи до крайност тялото и духа си. Надяваше се поне тази нощ да намери заслужена почивка. Ала продължи да се мята неспокойно чак до сутринта.

Откакто беше напуснал къщата, не пристъпваше прага на залата. От време на време виждаше Айслин да прекосява двора на път към хижата на майка си или към друго място, където се нуждаеха от помощта й. Неволно спираше, възхитен от гъвкавата походка и блесналата на слънцето медноцветна коса. Тя също хвърляше плахи погледи в негова посока, ала грижливо отбягваше да се приближава. Мъжете многозначително се подсмихваха, ала никой не можеше да си обясни странното държание на господаря.

На третата сутрин Вулфгар скочи и мрачно се запъти към залата да закуси. Погледът му непрекъснато търсеше стълбата. Най-сетне Айслин слезе в залата. Потръпна, като го видя, ала веднага се овладя и започва да помага на Хам при поднасянето на храната. Вдигна голямата табла и започна да обслужва насядалите край масата мъже, докато най-сетне се озова зад Вулфгар. Рицарят избра един пъдпъдък и измери с каменно лице наедрялата й фигура.

— Напълнете чашата ми — заповяда той.

Айслин се приведе и посегна към тежката стомна. За момент мъжът усети нежната закръгленост на гърдите й до рамото си. Когато тя постави чашата с мляко на масата, гръмкият му глас отекна в цялата зала:

— Там ли беше чашата преди? Поставете я на мястото й, робиньо!

Айслин отново докосна с гръд гърба му.

— Доволен ли сте вече, милорд? — попита тихо тя.

Мъжът само изръмжа нещо неразбрано.

Гуинет беше възхитена от случилото се тази сутрин. На вечеря се настани до Вулфгар и се опита да го въвлече в доверителен разговор. Ала не можа да изтръгне нищо, освен несвързани откъслеци от думи. Затова пък очите му търсеха с копнеж Айслин, която отново разнасяше яденето с помощта на Хам и Керуик. Ако не успееше да повдигне някоя от тежките табли, Керуик веднага се притичваше на помощ. Усърдието му се струваше на Вулфгар преувеличено. Със заплашително сключени вежди норманинът следеше всяко движение на младежа. Когато двамата с Айслин сведоха глави един към друг и момичето избухна в сърдечен смях, Вулфгар с такава сила стисна чашата в ръка, че тя се строши между пръстите му.

— Видяхте ли я най-после каква игра играе? — изсъска Гуинет. — Нима ще продължите да я удостоявате с благосклонността си? Защо не се погрижите поне малко за Хайлан? — Мършавата й ръка посочи младата вдовица, която не ги изпускаше от очи. — Сърцето й прелива от любов към вас. Защо още тази вечер не я отведете в леглото си? Сигурна съм, че ще ви накара да забравите другата…

Ала всички хитрости и интриги на Гуинет оставаха безполезни. Седналият наблизо Болсгар, който през цялото време ги наблюдаваше мълчаливо, не можа да издържи и се приведе към Вулфгар.

— Вълкът непрекъснато снове из гората, ала всеки път се връща обратно при спътницата си. Не мислите ли, че и вие намерихте жената на живота си, Вулфгар?

Рицарят се извърна като опарен и грубо изръмжа:

— Колко ви плащат, за да ме накарате да склоня на този брак?

— Цената е нищожна — засмя се в отговор Болсгар, но веднага стана сериозен. — Трябва да вземете решение, Вулфгар. Освободете момичето или го обявете за свое по закон.

— Да не сте се съюзили с Майда? — изскърца със зъби Вулфгар.

Болсгар реши, че е време да смени тактиката.

— Защо всъщност търпите в дома си тая жалка и отмъстителна креатура? — премина в настъпление той. — Нали виждам как непрекъснато я измъчвате с присъствието си. Отлично усеща, че я наблюдавате, и си играе с другия мъж зад гърба ви. Керуик не е глупак. Ще се ожени за момичето и ще даде име на детето. Защо не му я отстъпите? Така ще го направите щастлив. Само че… — засмя се отново старият рицар, — … вие сте глупак, милорд, защото треперите при мисълта, че Айслин би могла да се озове в леглото на друг мъж.

— Млъкнете! — изгърмя гласът на норманина и юмрукът му се стовари с все сила върху масата.

— Щом вие не я искате за жена — продължи невъзмутимо Болсгар, — тогава не би трябвало да имате нищо против, че младият саксонец ще я вземе. Така детето й ще се роди с честно име.

— Каква е разликата? Нали майка ми беше омъжена за вас! Въпреки това целият свят знае, че съм копеле — отговори с горчивина Вулфгар.

Лицето на Болсгар загуби цвят.

— Вярно е, аз не поисках да ви призная за свой син. — Думите с мъка излизаха от устата му. — Тогава се държах като глупак. Знаете ли колко пъти съжалявах за постъпката си и как копнеех да ви видя отново в дома си? Никой не можа да ви изтръгне от сърцето ми! До края на дните си ще се укорявам горчиво за стореното ви зло. Ала не мога да върна случилото се. Защо сега вие повтаряте грешката ми?

Вулфгар мълчаливо сведе глава. Думите на стария рицар го бяха разтърсили до дън душа. Надигна се и с бавни крачки излезе от залата. Очите на Айслин го проследиха с нежна загриженост, която за съжаление остана скрита от мрачния му поглед.

 

 

На следващата сутрин Айслин беше грубо изтръгната от сладките обятия на съня със силен удар по голото дупе. Скочи като ужилена и видя застаналия пред леглото Вулфгар, стиснал в ръка завивките й.

— Ставайте, мързелива жено! Днес ще имаме важни гости и искам да се представите пред тях от най-добрата си страна!

Айслин сърдито разтърка почервенялата кожа и бавно се надигна. Посегна към долната си риза и в този миг Вулфгар плесна с ръце. Вратата се разтвори с трясък и в спалнята се втурнаха Мидред и Хлин, понесли тежко ведро със студена вода. Айслин изненадано притисна тънката риза до гърдите си и въпросително загледа влезлите жени.

— Трябва да се окъпете, милейди. Парфюмираната баня ще освежи сетивата ви — произнесе с обичайната си подигравателност Вулфгар. На прага спря и отново се обърна към нея. — Облечете жълтата гуна, която ви подарих. Тя ви отива най-много. — Засмя се и изскочи навън.

Макар и с неохота, Айслин се остави в ръцете на двете жени. Когато втриха в кожата й ухаещите благовонни масла, наистина се почувства много по-добре. Мидред я настани на пейката пред огъня и Хлин започна грижливо да разресва копринените коси. После ги заплете в дебела плитка и изкусно я нави около главата й. Украси я със златни панделки и доволно се усмихна. Мидред вече беше приготвила копринена долна риза и кадифената жълта гуна. Накрая Айслин уви около кръста си тънкия златен колан и пъхна в ножницата украсената с бисери кама.

Трогната до сълзи, Мидред отстъпи назад и възхитено промълви:

— Колко сте красива, милейди! Толкова сте хубава, че с думи не може да се опише. Радвам се, че господарят ви върна у дома.

Айслин нежно я прегърна.

— Ще ви призная, че и аз се радвам, Мидред. Но все още се питам какво възнамерява да прави с мен…

Хлин плахо прегърна господарката си от другата страна, сякаш искаше да я утеши. Ала двете с Мидред трябваше да побързат, защото Вулфгар им беше наредил да сложат спалнята в пълен ред. Като го чуха, че се приближава, бързо се измъкнаха навън и хлопнаха вратата.

Вулфгар застана пред Айслин и внимателно огледа всяка подробност от облеклото й. Очите му слязоха чак до златните пантофки и после отново се върнаха на лицето й. Въпреки че пронизващият му поглед я накара да се почувства неловко, Айслин упорито издържа погледа му. Мъжът направи още една крачка към нея, вдигна меко брадичката й и нежно целуна потръпващите топли устни. В погледа му се четеше желание, но и още нещо, което изпълни душата на Айслин с плаха надежда.

— Прекрасна сте — промърмори дрезгаво мъжът.

Айслин събра цялата си душевна сила, за да не се притисне до него и да обвие с ръце врата му. Мъжът се засмя и все така меко се отдръпна.

— Е, нали не бива да събуждаме суетността на робинята си. Да слезем в залата. Останалите ни очакват.

Гуинет нервно се разхождаше насам-натам, облечена в най-красивите си одежди. Застана пред брат си и недоволно заговори:

— Принудихте ме да напусна рано-рано топлото легло, без да кажете нито дума. Само че очакваме важни гости. Ала кой би се сбъркал да посети това забравено от Бога място, ако не е с помътен разум?

— Вие също потърсихте подслон тук, Гуинет — отговори иронично рицарят. — Какво ви накара да го сторите? Да не би и вашият дух да е увреден?

Жената сгърчи лице, но не спря да го дразни.

— Престанете с шегите си, братко! Да не пристига обожествяваният от вас Вилхелм, та се подготвяте толкова усърдно?

Вулфгар сви рамене.

— Нима наистина смятате, че кралят ще посети беден лорд като мен? Той си има по-важни работи. Непрекъснато се занимава с недоволни поданици — също като мен.

Гуинет сърдито вирна брадичка и отиде до огъня, където Хам и Керуик печаха голямо прасе, дивеч и десетки дребни птички. Посочи огнището и възмутено се провикна:

— С тия неща можем да преживеем цял месец! Защо опустошавате запасите ни, Вулфгар?

— Тази жена непрекъснато открива косми в супата — въздъхна уморено Вулфгар и тръгна да пресрещне Болсгар, който слизаше по стълбата. Беше му предоставил достъп до собствените си ракли и старият рицар изглеждаше много представителен в изисканите одежди.

— Чувствам се като младо момче — засмя се весело той.

— Да, с взети назаем одежди — изръмжа Гуинет и сърдито придърпа тъмножълтата гуна на Айслин.

— Какво? Тръгнало магарето да ругае другаря си! Вие да не би да сте облечена в собствени? — отговори в добро настроение баща й.

Жената презрително му обърна гръб, а Вулфгар почтително подаде на стария човек напълнен до ръба рог. Двамата седнаха край една от масите и с удоволствие опитаха силната бира.

Внезапно портата се разтвори с трясък и в залата се втурна един от хората на Вулфгар. Останал без дъх, човекът положи пред господаря си голям, увит в кожа вързоп. Пошепна няколко думи в ухото му и веднага се оттегли. Норманинът извади ножа си и преряза кожения ремък. Измъкна от вързопа няколко грижливо сгънати одежди, метна ги на ръката си и пристъпи към Керуик, който не забелязваше какво става около него.

— Керуик!

Младежът стреснато вдигна глава. Очите му се разшириха от изненада, като забеляза дрехите в ръцете на Вулфгар. Ала бързо се овладя и спокойно впи очи в господаря си.

— Какво желаете, милорд?

Вулфгар вдигна високо донесените неща.

— Лъжа ли се, или тези дрехи някога са били ваши? — попита рязко той.

— Да, милорд — гласеше предпазливият отговор. — Ала нямам понятие как са се появили тук. Не съм ги донесъл от Крейгън.

— Много добре знам това, Керуик. Току-що ги донесе един от хората ми.

— Защо, сър? — попита плахо младежът.

— Вземете ги и оставете слугите да се грижат за храната. Облечете се, както подобава на мъж с благородна кръв.

Керуик колебливо протегна ръка към изисканите одежди, но бързо я дръпна обратно, за да се избърше в мазната престилка. После с благоговейно изражение на лицето ги преметна през ръката си.

Вулфгар спокойно се обърна към застаналите в очакване мъже:

— Току-що узнах, че гостът ни вече е на път.

 

 

Айслин бавно заслиза по стълбата и в залата се възцари тишина. Всички възхитено се взираха в прелестното видение. Сър Милбърн и сър Гоуейн я очакваха на първата площадка. Гоуейн плахо й предложи ръка и щастливо се усмихна, когато тя бе приета с благосклонна усмивка.

— Красотата ви заслепява очите ми, милейди. Езикът ми е скован и не смее да произнесе думите, с които да я опиша.

Айслин хвърли плах поглед към седналия край Болсгар Вулфгар и с усмивка отговори:

— Езикът ви се справя отлично, сър, и аз съм уверена, че много девици са станали жертва на изисканата ви реч.

Младежът гордо вдигна глава и се огледа с вид на победител. Ала когато Вулфгар стана и се запъти към тях, по лицето му се изписа уплаха. Отстъпи назад и не посмя да срещне подигравателния поглед на господаря си.

— Какво виждам, сър Гоуейн? Нима нямате друга работа, та си пилеете времето да ухажвате робинята ми?

Гоуейн пламна от смущение.

— Не, Ваша Милост — промълви плахо той. — Само отдадох дължимото на завладяващата й красота. Не съм искал да ви обидя.

Вулфгар посегна към ръката на Айслин и я притегли към себе си. После с усмивка обясни на смутения си рицар:

— Прощавам ви. Ала за в бъдеще се дръжте по-далеч от дамата. Обикновено не се интересувам особено, когато други мъже се лепят по любовниците ми, ала в този случай нахалството би могло да ви струва главата, сър Гоуейн.

Всички присъстващи усетиха сериозността в думите му. Вулфгар спокойно придружи Айслин до Болсгар, който я посрещна с нежна бащинска усмивка.

— Вие сте прекрасно момиче, Айслин. Дори аз не мога да отместя от вас старите си очи.

— Много сте великодушен, милорд — отговори момичето и се сниши в дълбок реверанс. После вдигна очи и срещна пронизващия поглед на Вулфгар. — Харесвам ли и на вас, милорд? Мой дълг е да се покорявам, но за съжаление не мога да се променя изцяло, както изглежда желаете. Затова се осмелявам да попитам, харесвам ли ви такава, каквато съм?

Мъжът се усмихна и в очите му се изписа нежност. Ала гласът му прозвуча хладно:

— Както вече казах, не бива да предизвикваме суетността на една робиня.

Притисна ръката й и засмяно издържа ледения й поглед. Усмивката му стана още по-широка, когато пръстчетата й нежно отговориха на ръкостискането му.

— Прекрасна си — пошушна в ухото й той. — Какво още желаеш да чуеш? — Айслин се накани да отговори, но ново притискане на ръката й нареди да мълчи. — Вече се наслушах на исканията ви, милейди. Оставете ме на мира. Нужна ми е малко почивка.

Айслин сърдито се изтръгна от ръката му и пристъпи към Хам, който се суетеше около огъня.

— Празник ли ще има? — попита тя и учудено изгледа вкусните неща, които се приготвяха. — Май гостите са много високопоставени.

— Да, милейди — отговори момчето. — Господарят каза да извадим всичко най-хубаво, защото денят бил наистина особен. Жените в готварницата не са вдигнали глава от сутринта.

Айслин обърна глава и втренчи поглед в лицето на Вулфгар. Облечен в жакет от тъмнозелено кадифе, обточен със злато, той изглеждаше великолепно. Под жакета носеше ослепително бяла ленена риза, ушита от Айслин, а раменете му бяха загърнати с къса наметка, подплатена с яркочервена коприна. Дългите мускулести крака изпъкваха в светлокафявия вълнен панталон с кръстосани около глезените връзки. Айслин не можа да откъсне очите си от него, горда с красивия си любим, макар че сърцето й се разкъсваше от мъчителни съмнения.

— Айслин!

При звука на добре познатия глас младата жена се извърна и смаяно впи очи в току-що влезлия мъж. Пред нея стоеше Керуик, облечен в обичайните за него изискани одежди. Отдавна не го беше виждала така и сърцето й болезнено потръпна. После по устните й се изписа сияйна усмивка.

— О, Керуик, колко добре изглеждате! — прошепна невярващо тя.

— Аз ли изглеждам добре? — засмя се младежът. — Не, тази дума подхожда единствено за вас.

— Не сте прав. Много ми харесвате — засмя се Айслин.

— Прекрасно е отново да почувстваш върху кожата си лен и кадифе. Той накара да ги донесат от Крейгън специално за мен — обясни момъкът и в гласа му прозвуча недоверие.

— Кой? — попита тихо Айслин и проследи с очи погледа му. — Да не искате да кажете, че Вулфгар лично е наредил да донесат нещата ви от Крейгън? — Нищо не можеше да бъде по-изненадващо.

Керуик кимна и лицето й още повече засия. Не беше вярвала, че може да се чувства толкова щастлива. Разкая се за суровостта си и се закле безропотно да изпълнява всички желания на господаря си. Извини се на Керуик и побърза да се върне при Вулфгар.

Помилва ръкава му и рицарят веднага се обърна. Усмивката му още повече стопли сърцето й.

— Скъпа — промърмори нежно мъжът. — Както виждам, решили сте да не обръщате внимание на малките ми шеги.

— Времето ще покаже, милорд. Ала ви съветвам да не прекалявате — отговори с дяволита усмивка тя.

Вулфгар беше омаян от сияещите й очи. За миг двамата останаха сами в света.

Ала злият глас на Гуинет побърза да ги върне в действителността.

— Копелето и любовницата му — изсъска тя. — Виждам, че отново сте се намерили. Ала какво друго може да очаква човек от незаконнородения…

Болсгар остро смъмри дъщеря си, ала тя продължи, побесняла от гняв:

— Одежди на кралица, само че коремът под тях е подигравка за всеки почтен човек.

Айслин неволно вдигна ръка и страхливо обхвана закръгления си корем. Лицето й издаваше, че е жестоко засегната от обидните думи. Вулфгар унищожително изгледа сестра си.

— Край с тази жестока игра, Гуинет. Денят не е подходящ за това. Или ще се отнасяте с подобаващо уважение към Айслин, или ще ви заключа в стаята ви.

— Да не съм дете! — избухна Гуинет. — Категорично отказвам да се отнасям почтително към една лека жена!

— Вярно е, не сте дете — отговори спокойно Вулфгар. — Ала аз съм господарят тук и вие сте длъжна да ми се подчинявате. Или желаете да предизвикате гнева ми?

Гуинет гневно стисна устни, ала не посмя да се противопостави. След малко видя несмело приближаващата се Хайлан и хитро вдигна очи към брат си.

— Ето че идва и красивата Хайлан, милорд. Надявам се, от очите ви не е останало скрито, че си позволих да споделя бедняшкия си гардероб с нея.

Мъжете извърнаха глави към Хайлан. Айслин видя, че вдовицата е облечена със синята й гуна. Окуражена от събитията през последните дни, жената пристъпи близо до лорда си. Изгледа го предизвикателно и кокетно подръпна с пръст ръкава му.

— Колко сте красив в тези одежди, милорд — прошепна унесено тя.

Айслин замръзна на мястото си. Очите й засвяткаха в безпомощен гняв.

Хайлан опря гърди в мощния гръден кош на норманина и нежно се потърка в жакета му. Вдигна очи към лицето му с добре изиграна плахост.

— Ако наредите, веднага ще напусна залата, милорд — обади се остро Айслин. — Нямам намерение да преча на забавленията ви.

Вулфгар небрежно се освободи от нахалните ръце на вдовицата и тържествено предложи ръка на Айслин. Следвани от безпомощните погледи на Гуинет и Хайлан, двамата се отдалечиха към другия край на залата.

— А мен наричат блудница — промърмори като на себе си Айслин.

Вулфгар тихо се изсмя.

— Тази вдовица храни напразни надежди. Но не бива така, скъпа — карате ме да се боя за живота й. Как кръвожадно я гледахте…

Айслин рязко свали ръката си.

— Не се оставяйте хорските тревоги да помрачат радостта ви от този хубав ден, господарю. — Склони смирено глава и само святкащите очи издаваха какво става в сърцето й. — В крайна сметка аз не съм нищо повече, освен една робиня и с готовност се подчинявам на капризите ви. Ще се отбранявам срещу тази жена, щом вие ми заповядахте така.

— Много добре познавам мекотата и безпомощността ви — ухили се Вулфгар. — Сигурен съм, че ако вдовицата си позволи да ви предизвика, няма да й останат много къдрици по главата.

Айслин с удоволствие щеше да му отговори, ала в този миг грамадната порта се отвори и в залата нахлу свеж мартенски вятър. Когато надигналият се от пода прах се слегна, застаналите в очакване гости видяха застаналия на прага Суейн. Викингът хвърли поглед към изненаданите лица и избухна в смях.

— Вашият човек ме следва по петите, Вулфгар — избоботи той. — Няма да чакате още дълго.

Без да каже нито дума, Вулфгар отведе Айслин при стария Болсгар и сложи ръката й в неговата. После с твърди крачки се запъти към Суейн и двамата застанаха на прага, за да посрещнат тайнствения гост.

Не мина дълго време и всички присъстващи чуха тропот на конски копита, придружен от безкрайно ахкане и охкане. После по стълбите към залата се изкачиха сламени сандали. Под високия свод се появи брат Дънлей с озарено от широка усмивка лице.

Погледите на мъжете и жените издаваха смайване. Учуден шепот изпълни залата. Духовникът заговори с нисък глас на Суейн и Вулфгар. Всеобщото смущение нарастваше от минута на минута. Най-после Вулфгар почтително поведе светия мъж към масата, където му наля голяма чаша бира. Гостът леко се поклони и я изпразни на един дъх. Покашля се и закрачи към стълбата. Изкачи се на четвъртото стъпало и мълчаливо обходи с поглед залата. Скръсти ръце, в които стискаше малък златен кръст. Няколко пъти го вдигна заклинателно, докато присъстващите се успокоиха и със затаен дъх се загледаха нагоре.

Вулфгар застана пред свещеника. След това обърна глава и подканящо изгледа Болсгар. Най-после старият рицар проумя какво става и тържествено предложи ръка на Айслин. Поведе я към норманина и я предаде в ръцете му. Брат Дънлей с усмивка погледна двойката. Лордът на Даркенвалд прегъна коляно и меко пошепна на момичето да коленичи до него.

Сега и Майда проумя какво се извършва пред очите й и безсилно се отпусна на близката пейка. Керуик усети болезнено пробождане в сърцето, но радостта от щастието на любимото момиче надделя и по лицето му отново светна усмивка. Гуинет видя с един удар да се разрушават всичките й надежди. Изскърца със зъби в безсилна ярост, докато Хайлан безпомощно захълца.

Вулфгар произнесе брачните клетви с твърд и спокоен глас. Айслин обаче не успя да повтори тържествените думи и монахът на няколко пъти трябваше да й подскаже. Беше като замаяна и едва осъзнаваше какво става с нея. Вулфгар нежно я подръпна да се изправи, докато монахът отсечено произнасяше брачната клетва. Трябваше да я попита три пъти, преди гласът му да достигне до съзнанието й.

— Какво? — промърмори едва чуто тя, опитвайки се да проумее смисъла на думите му. — Аз…

Монахът се приведе и настойчиво повтори:

— Ще целунете ли най-сетне този мъж, за да скрепите брачната клетва?

Айслин се обърна към Вулфгар, все още изпълнена с недоверие. Станалото й се струваше прекрасен сън.

В този миг тежка стомна с бира се стовари върху масата и трясъкът оглуши присъстващите. Суейн вдигна неразделната си бойна брадва и я размаха високо над главата си.

— Да живее Вулфгар, лордът на Даркенвалд! — проехтя гръмкият му глас.

Въодушевените викове на норманите се смесиха с тези на много местни хора. Стомната отново се удари в масата и силният глас протръби:

— Да живее Айслин, лейди на Даркенвалд!

Този път грамадните подпорни колони потрепериха от всеобщия радостен вик.

Не, не беше сън. Съмненията се изпариха и Айслин с радостен вик се хвърли на врата на любимия си. Смеейки се и плачейки едновременно, тя покри лицето му с целувки.

Вулфгар трябваше да положи немалко усилия, за да я откъсне от себе си. Отстъпи крачка назад и сърдечно се засмя на бурната й радост. Суейн се мушна между тях и звучно целуна младата булка. Гоуейн, Милбърн, Бюфон и Керуик побързаха да последват примера му. Залата отново се огласи от приветствени викове. Вулфгар я притисна в обятията си и заключи устните й в завладяваща целувка. Този път нямаше и следа от обичайната й сдържаност. Айслин отговори на целувката с цялото си същество.

Вълни на всеобщо въодушевление заливаха залата. Сред веселата глъчка се открояваха само три каменни лица. От гърлото на Майда се изтръгна тежка въздишка на гняв и разочарование и старата жена побърза да се измъкне от залата, за да потърси утеха в мрачната си хижа. Гуинет събра всичките си сили, изкачи с отмерени крачки стълбите и здраво залости вратата на спалнята си, преди да се отпусне с мрачно лице пред огъня. Не след дълго Хайлан последва примера на Майда и избяга от залата.

Айслин остана в центъра на всеобщата радост. Непрекъснатите викове: „Да живее!“ отекваха в ушите й. От всички страни се сипеха благопожелания. Ала тя не възприемаше почти нищо от поздравленията, защото в сърцето й кънтеше само едно: Вулфгар е мой! Вулфгар е мой! Завинаги и за вечни времена!

Слугите мъкнеха тежки бурета с бира, ала гърлата на гостите сякаш нямаха насита. Прясно опеченото месо димеше върху масите и скоро жадните мъжки уста лакомо задъвкаха. Вдигаха се все нови и нови тостове и все повече езици се заплитаха.

Облегнат удобно в стола си, Вулфгар наблюдаваше веселието. Жонгльори, акробати и музиканти усърдно даваха своя принос към празничното настроение. Айслин запомни завинаги песента на младия Гоуейн, който се славеше като отличен трубадур. Залата утихна и всички се вслушаха в нежния напев на младия рицар, посветен на новобрачните.

„Най-прекрасната роза, явила се някога пред очите ми,

невидяна и от обходилия всички земи рицар,

се изплъзна завинаги от мечтите ми,

тъй като другият я завърза за себе си с брачни клетви.

Мрачна е нощта и тежък е денят,

защото я загубих!“

Младият рицар вдигна рога с вино и горчиво заключи:

„Къде да намеря утеха сега?

Остана ми само да се напия до смърт!“

Айслин сърдечно се засмя и много гласове се присъединиха към веселието й. След малко Вулфгар се надигна и привлече всички погледи към себе си. Лордът обходи с поглед крепостните и воините, благородниците и простолюдието. Искаше хората му много добре да го разберат, затова заговори на френски. Саксонците се скупчиха около Керуик, за да не изпуснат нито дума от превода.

— В нашите градове днешният ден ще остане завинаги в паметта на хората като ден на помирението между нормани и саксонци — заговори отмерено той. — От днес нататък между нас ще царуват мир и ред и всички заедно ще работим за благополучието на този край. В съответствие с желанието на краля в скоро време ще започнем строежа на крепост, която ще защитава Крейгън и Даркенвалд. Ще я обкръжим с ровове и насипи, широки и високи, колкото ни стигат силите. В дни на опасност тя ще предлага убежище и на саксонци, и на нормани. Ако хората ми желаят, позволявам им да се захванат с някакъв занаят или търговия, за да допринесат за общото благосъстояние. Ще направим всичко, за да станат градовете ни сигурни и гостоприемни. Искам пътниците с удоволствие да отсядат в тях, а чужденците с радост да се заселват по нашите места. Зидари, дърводелци, шивачи и всички други занаятчии ще бъдат винаги добре дошли. Сър Гоуейн, сър Бюфон и сър Милбърн изявиха своята готовност да продължат да ми служат като васали. Те ще ми помагат да ви охранявам от опасностите.

Вулфгар спря за миг и в залата се понесе сдържан шепот. Ала когато продължи, всички отново устремиха очи в него.

— Преди всичко имаме нужда от кастелан, който да надзирава съкровищницата и да отсъжда справедливо спорните въпроси между саксонци и нормани. Ще му дам правото да взема решения вместо мен, но първото му задължение ще бъде да води подробни сметки за всичко. Никоя търговска сделка, никоя продажба, никое прехвърляне на имот, никое раждане или женитба няма да бъдат валидни, ако не са оценени от него и нанесени в книгите. Моят брак с лейди Айслин ще бъде записан на първо място в регистъра.

Вулфгар отново спря и внимателно огледа сериозните лица на присъстващите. После отсечено продължи:

— Затова чуйте моята воля. Убедих се, че между саксонците има един човек, който владее отлично и двата езика. Той е учен мъж и чудесно се справя и с най-сложните пресмятания. Най-важното обаче е, че е човек на честта и е напълно неподкупен. Говоря за Керуик от Крейгън. С това го обявявам за кастелан на Даркенвалд.

В залата прозвучаха изненадани викове. Айслин се вцепени от учудване. Мъжете избутаха напред смаяния Керуик и сънародниците му дадоха воля на радостта си. Младежът смаяно местеше очи от грейналото от радост лице на Айслин към сериозната физиономия на Вулфгар.

Лордът го погледна изпитателно в очите и тихо попита:

— Смятате ли, че сте дорасли за тази важна задача, Керуик?

Младежът гордо вдигна глава и с достойнство отговори:

— Да, милорд.

— Така да бъде. От днес нататък не сте роб, а кастелан на Даркенвалд. Ще действате от мое име, когато ви упълномощя да го правите. Бъдете моя дясна ръка, както Суейн е юмрукът ми. Удостоявам ви с доверието си и очаквам да се отнасяте справедливо и без предразсъдъци към всеки от поданиците ми.

— Вашите думи са чест за мен, милорд — отговори смирено младежът.

Вулфгар с усмивка понижи глас, за да не го чуят останалите:

— Нека сключим мир, Керуик, заради съпругата ми. — После протегна ръка.

Младежът я пое и сериозно отговори:

— За вашата съпруга и за Англия, милорд.

Сякаш двама братя се заклеха във вечна вярност. Саксонецът се извърна и трогнато прие поздравленията на присъстващите. Не само англичаните, но и повечето от норманите приветстваха от сърце избора на Вулфгар.

Когато лордът на Даркенвалд се отпусна с доволна усмивка в стола си, Айслин устреми очи в него.

— Моят съпруг! — пошушна тя, сякаш се опитваше да проумее значението на тези думи.

— Моята съпруга — отговори с усмивка мъжът и поднесе ръката й към устните си.

Младата жена се приведе напред и подканващо плъзна пръст по мощните му гърди.

— Не мислите ли, че времето напредна, милорд?

Ръката му улови нейната и здраво я стисна.

— Права сте, милейди, вече е много късно.

— Какво да сторим, за да спрем отлитащите мигове? — попита топло тя.

— Не знам как смятате вие, милейди, но аз имам голямо желание да си почина в топлата постеля — промърмори с едва сдържано желание Вулфгар.

Очите на Айслин развеселено просветнаха.

— Вие сякаш прочетохте тайните ми мисли, милорд. Аз също имам нужда от почивка след този напрегнат ден.

Двамата впиха очи един в друг, изпълнени с пламенно очакване. Внезапно рицарите на Вулфгар вдигнаха господаря си на ръце и под одобрителните викове на околните го понесоха към средата на залата. Айслин развеселено проследи с очи нещастните му опити да се изтръгне. Ала се стресна, защото ръцете на Керуик я вдигнаха от масата и въпреки съпротивата й я предадоха в обятията на Милбърн. Рицарят я бутна към Суейн, докато най-после Гоуейн я отведе близо до Вулфгар. Ръцете му се протегнаха към нея и Айслин побърза да се сгуши в прегръдката му, но мъжете веднага ги разделиха. Вързаха кърпа пред очите на Вулфгар и Суейн го завъртя в кръг. Ако искаше да прекара първата брачна нощ със съпругата си, трябваше да я открие сред десетките гости в голямата зала.

Вулфгар отметна глава назад и през смях се провикна:

— О, скъпа съпруго, къде да ви открия? Елате, оставете се да ви хвана!

Хлин, Мидред и другите жени сключиха кръг около Айслин. Момичето едва успяваше да прикрие хихикането си под заплашителните им жестове и погледи. Със задоволство наблюдаваше как Вулфгар опипва пътя си към струпалите се около нея.

Мъжът пристъпи към заловените за ръце жени, посегна и здраво сграбчи ръката на Хлин. Момичето засрамено изписка и Вулфгар сърдито поклати глава. Продължи опипом пътя си и жените избутаха насреща му Мидред. Лордът опипа едрите й рамене и веднага разбра, че отново не е уловил желаната плячка. Спря с широко разтворени ноздри пред една слугиня, вдъхна дълбоко аромата на сено и пот, който се излъчваше от нея, и продължи да опипва меки гърди и широки талии.

След малко спря като закован. Заприлича на вълк, уловил следа. Рязко се извърна и сграбчи нечия тясна китка. Жертвата остана напълно спокойна. Мъжът я привлече към себе си и сред зрителите се понесе тих шепот. Чу се весело хихикане. Пръстите му се плъзнаха по вълнената наметка върху раменете на момичето и веднага усетиха, че не докосват кадифената гуна на Айслин. Въпреки това ръката му нежно помилва закръглената гръд и се устреми надолу към не по-малко привлекателните бедра, придружавана от веселите викове на присъстващите.

В този миг прозвуча предупредителен глас:

— Не ставайте нахален, момичето в ръцете ви не е вашата съпруга!

Вулфгар не се остави да го сплашат. Обви с ръце гъвкавата талия и привлече женското тяло към своето. Едновременно с това сведе устни към лицето на плячката си. Жадно впи устни в меката уста и със задоволство усети как тя се разтваря под целувката му. Мекото тяло притисна мъжествените му бедра и кръвта зашумя в главата му.

— Недейте така, милорд, хванахте съвсем друга жена! — проехтя отново гласът.

Вулфгар свали едната си ръка и дръпна кърпата от очите си. Озова се лице в лице с любимото виолетово-синьо. Айслин не можа да се сдържи и избухна в луд смях. Дръпна се и захвърли тежката вълнена наметка, която трябваше да я скрие. Вулфгар пое предложената от Гоуейн чаша и с нежност усети как ръката й се пъха в неговата.

— Много бих искал да узная тайната ви, милорд — помоли плахо младият рицар. — Още преди да я докоснете, вече знаехте кой стои пред вас. Как е възможно, след като очите ви бяха вързани? Моля ви, кажете ми истината! Аз също искам да изляза победител в тази жестока игра!

Вулфгар благосклонно се усмихна.

— Добре, ще ви кажа истината, рицарю. Всяка жена има свой специфичен аромат, по който се познава. Разбирате, че не говоря за благовонията, които могат да се купят по пазарите. Тук става въпрос за великолепния дъх на женското тяло, който е неповторим…

Сър Гоуейн отговори с признателна усмивка:

— Вие наистина сте познавач, милорд.

Вулфгар отвърна на усмивката му.

— Вярно е, млади момко. Въпреки това ще ви призная, че едва не се отчаях. Никак не ми се искаше да прекарам нощта в обора на Хън.

Младият рицар направи лек поклон към Айслин и тихо промълви:

— Не е трудно да се отгатне причината за това, милорд.

Айслин се изчерви и пусна ръката на Вулфгар. Множеството почтително й направи път. Когато започна да се изкачва по стълбата, се обърна още веднъж към съпруга си. Той продължаваше да дава напътствия на Гоуейн, ала не сваляше очи от жена си.

Айслин го дари с топла усмивка и с леко сърце закрачи към спалнята.

Хлин и Мидред вече я очакваха. Нежните им прегръдки и сърдечните пожелания за щастие я трогнаха до сълзи. Помогнаха й да съблече празничните одежди и я загърнаха в мека копринена роба. Айслин седна пред буйния огън и Мидред разпусна прекрасните медноцветни коси. През това време Хлин приготви леглото и разгърна вълчите кожи.

Капаците бяха полуотворени, за да пропускат хладния нощен въздух. В градчето цареше тишина. Само в залата пирът продължаваше. Мидред и Хлин с усмивка пожелаха на господарката си лека нощ и напуснаха спалнята. Айслин се настани удобно пред огъня и проследи с очи танцуващите пламъци. Никога не се беше чувствала толкова щастлива. Малко й оставаше да скочи и да затанцува из стаята.

Припомни си грижливо подготвената от Вулфгар изненада и щастливо въздъхна. Този човек наистина умееше да я измъчи до край. После с гордост се замисли за произнесената от съпруга й реч. Той наистина беше умен и чувствителен човек, щом беше натоварил точно Керуик с една от най-важните служби в замъка. Да, Вулфгар щеше да бъде справедлив и мъдър господар…

Потънала в светли мечти, Айслин се стресна от тихо почукване на вратата. В стаята се вмъкна увитата в дрипи Майда.

— Слава богу, че онези най-после си отидоха — изграчи укорително тя. — От приказките им млякото стана на извара…

— Не говорете така за Хлин и Мидред, мамо. Те са толкова мили с мен. Винаги са ми били утеха. — Айслин втренчи поглед в окъсаните й дрехи и мрачно продължи: — Пак ли, мамо! Вулфгар ще бъде много недоволен от вида ви. Защо искате всички да помислят, че той е виновен за бедите ви? Много добре знаете, че не е така, защото въпреки постоянната ви обидна враждебност той продължава да се държи любезно с вас.

Лицето на старицата се разкриви в ужасяваща гримаса. Тя изобщо не слушаше думите на дъщеря си.

— Омъжена! Омъжена! О, най-черен от черните дни! — Закри лице с ръце и захленчи: — Толкова сладко щеше да бъде отмъщението ми! Знаеш ли как ми се искаше да родиш копеле на копелето! При това никой да не знае кой е истинският му създател!

— Как смееш да говориш така! — прошепна невярващо Айслин. — Това е най-щастливият ден в живота ми! Защо не се радваш заедно с мен, че вече съм почтена омъжена жена?

— Да се радвам? Никога! — изсъска старата жена. — Ти разруши отмъщението ми. Исках убиецът на бедния ми Ерланд да страда, не разбираш ли!

— Вулфгар не е убиецът на татко. Рейнър го прониза с меча си!

— Глупости! — Майда сърдито махна с ръка. — Какво значение има? Всички са нормани. Все едно кой е държал смъртоносното острие.

Безпомощна срещу яростта на майка си, Айслин промълви:

— Рейнър го няма тук, мамо. А Вулфгар е справедлив господар и освен това е мой съпруг.

При тези думи старата жена като че ли се успокои. Замислено прехапа устни и огледа бившата си спалня. После коленичи пред огъня и втренчи замаян поглед в пламъците. Дълго време остана така, без да издаде звук. Айслин тревожно попита:

— Какво ви стана, мамо?

— Да, да, норманинът е още тук — зашепна като на себе си старата жена. — Всяка нощ се търкаля с нея ей там — в моето легло…

В очите й блесна светкавица. После обърна глава и втренчи изненадан поглед в дъщеря си, сякаш едва сега си припомни присъствието й. Поклати глава и в очите й се изписа хладно презрение. Уви се още по-плътно в дрипите си, скочи и с празен поглед огледа бившите си покои. Без да каже дори дума за сбогом, се измъкна на пръсти от стаята.

 

 

Откъм залата долетя шум от размествани столове. Скоро по стълбата прозвучаха весели гласове. Вратата на спалнята се разтвори с трясък и няколко чифта корави мъжки ръце избутаха Вулфгар през прага. Айслин с усмивка остана до огъня, наблюдавайки отчаяните опити на Суейн и Керуик да задържат натрапниците.

Вулфгар затвори вратата под носа им и се облегна на нея, останал без дъх. Когато шумът заглъхна надолу по стълбите, втренчи почти плах поглед в Айслин. На меката светлина на огъня контурите на закръгленото й тяло изглеждаха особено привлекателни. В слабините му нахлу топла вълна. Ала не се осмели да се приближи, тъй като не знаеше как ще бъде посрещнат. Нищо във вида й не издаваше, че очаква с нетърпение първата си брачна нощ. Пък и той не беше вече господар и повелител, а просто плах младоженец.

— Те казаха, че е време да дойда при вас, за да прекараме нощта заедно — проговори най-после той и направи извинителен жест към вратата.

Айслин не се помръдваше. Вулфгар свали късата наметка и грижливо я разпростря върху раклата. Сложи до нея колана с меча. Айслин скритом го наблюдаваше, но той не усещаше топлината на погледа й. Седна на края на леглото и съблече кадифения жакет. Надигна се да го окачи на стената и се опита да улови погледа й. Ала така и не успя да разгадае настроението й.

— Ако не се чувствате добре, тази нощ няма да предявявам никакви права към вас, Айслин — промърмори примирено той.

После смутено се зае да развързва връзките на ризата си. За първи път се чувстваше напълно безпомощен в присъствието на жена. Май бракът наистина означаваше край на любовните удоволствия…

Внезапно Айслин се изправи и решително закрачи към него. Издърпа връзките от треперещите му пръсти и с един замах разголи гърдите му. После издърпа ризата от колана и притисна с две ръце мускулестото му тяло.

— Господи, Вулфгар! Така убедително играете ролята на плах младоженец! Трябва ли точно днес да водя ръцете, които правеха с мен, каквото си искаха?

Гласът й едва се чуваше, дрезгав от възбуда. Ръцете й се плъзнаха нагоре и издърпаха ризата през главата му. После се увиха около врата му и наклониха главата му към жадните устни. Тялото й сладостно потръпваше. Докато ръцете милваха гърба му, устните се впиха в неговите с такава сила, че Вулфгар простена.

В този миг бариерите пред желанието му рухнаха без остатък. Сякаш огнен поток лава се разля по тялото му и се разтроши на хиляди мънички парчета. Изненадан, смутен и зарадван, мъжът се отдаде на възбудата си. Никога не беше предполагал, че Айслин е способна на подобна пламенност!

Днес милувките й бяха съвсем съзнателни и целенасочени. Горещи целувки обсипаха врата и гърдите му. Пръстите й бяха навсякъде по тялото му. Какъв глупак съм бил! — повтаряше си несъзнателно мъжът. Никой и никога не може да проумее жените…

С бързо движение Айслин отметна копринената роба. После отново обви с ръце врата му и се притисна до него, прекрасна в своята голота. Двамата политнаха към пода и Вулфгар едва успя да се задържи на крака. Омаян от изкусителната близост на натежалите твърди гърди, мъжът едва дишаше.

Ала бързо се овладя, вдигна я на ръце и я отнесе в леглото. Вече знаеше колко глупав е бил да се опасява от брака. Положи я нежно върху меките кожи и побърза да се освободи от останалите си дрехи.

Айслин отговаряше на милувките му с нарастваща страст. Загубилите плахостта си ръце с възхита се плъзгаха по коравото мъжко тяло. Вулфгар не можа да издържи повече. Движенията му станаха почти брутални. Притисна я във възглавниците и впи устни във врата й. После се плъзна надолу и дълго остана на мястото, където под нежната кожа се чуваше лудото биене на сърцето й. Айслин се надигна срещу него и отвори очи, смаяна от собствената си необуздана страст. Готвеше се да ги затвори, когато внезапно изписка и се вцепени.

Над леглото се беше привела тъмна сянка. В полумрака проблесна метално острие. Айслин отново изпищя и Вулфгар светкавично се претърколи встрани. В същия миг острието изфуча във въздуха. От гърлото на мъжа се изтръгна задавено ръмжене. Ръката му замахна и изби ножа от костеливата ръка на призрака. Скочи и сключи ръце около мършав врат. Помъкна нападателя към огъня и в този миг Айслин нададе див писък. Беше познала разкривеното в предсмъртна гримаса лице на Майда.

Скочи от леглото и увисна на ръката на съпруга си.

— Не! Не! Не я убивайте, Вулфгар! — Напрегна всичките си сили, за да разхлаби желязната му хватка.

Оглушал от гняв, норманинът не чуваше виковете й. Очите на Майда изхвръкнаха от орбитите и лицето й почерня. Айслин през плач посегна към лицето на мъжа си и го принуди да я погледне.

— Пуснете я, Вулфгар! Тя не е на себе си!

Думите й сякаш разкъсаха мъглата. Мъжът отпусна ръка и Майда се строполи на пода. Тялото й безпомощно се гърчеше. Широко отворената уста конвулсивно поемаше въздух, ала всяко вдишване й причиняваше страшни болки. Сигурно нямаше скоро да се възстанови. Вулфгар вдигна отлетялата настрани кама и внимателно я огледа от всички страни. Стори му се позната и внезапно проумя, че държи в ръце оръжието на Керуик — същото, с което вече се бяха опитали да го убият. Изгледа злобно старата жена и рязко се обърна към Айслин.

Младата жена усети, че дъхът й секва. Нима наистина прочете в очите му страшното подозрение!

— Не! Не сте прав, Вулфгар! — Гласът й стана остър и пронизителен. — Нямам нищо общо с деянието й. Тя ми е майка, но се кълна, че нямах и понятие какво замисля срещу вас.

Сграбчи китката му и насочи оръжието срещу голите си гърди.

— Ако се съмнявате в думите ми, изпълнете присъдата — тук и веднага! Не е кой знае какво да отнемете един човешки живот.

Притисна силно ръката му и върхът на камата се впи в нежната плът. В този миг Майда скочи и на пръсти напусна стаята. И двамата чуха затварянето на вратата, ала никой не й обърна внимание. Бяха впили очи един друг. Днес беше поставено на изпитание цялото им бъдеще.

Айслин видя несигурността в очите на Вулфгар и понечи да забие острието на камата още по-дълбоко в тялото си. Този път мъжът се противопостави. Айслин преодоля страха си и се устреми срещу оръжието. По камата протече кръв и се смеси с неговата.

— Милорд — заговори едва чуто тя, — днес размених с вас свещени клетви пред Бога и нека Той ми бъде свидетел, че никога няма да ги наруша. Ние с вас сме едно цяло. Доказва го и кръвта, която се съедини на камата. В утробата ми расте дете и аз се моля ден и нощ да е ваше, за да увековечи единството ни. Защото малкото ще има нужда от баща като вас.

Вулфгар усети искреността на думите й и с ядно проклятие захвърли камата към дървената врата. Оръжието падна със звън на земята. Завладян от бурна радост, мъжът вдигна съпругата си на ръце и я завъртя из стаята. Останала без дъх, Айслин го молеше да спре. Ала когато Вулфгар понечи да я положи отново на леглото, тя строго поклати глава. Мъжът послушно седна на края и я остави да се погрижи за леката рана на рамото. Айслин я намаза с мехлем и внимателно я превърза. Подреди лекарствата си в раклата и с мамеща усмивка се обърна към съпруга си. Вулфгар я заключи в обятията си и понечи да я положи по гръб.

Какво беше учудването му, когато Айслин с две ръце го натисна да се отпусне назад в леглото. Вгледа се изпитателно в блестящите й очи. Много му се искаше да знае какъв дявол я е завладял отново. Айслин веднага му отговори, като със замах го възседна като кон и се залюля в сладостен ритъм.