Катлийн Удиуиз
Вълкът и гълъбицата (14)

Глава четиринадесета

Още при първите утринни лъчи рицарите възседнаха конете си и потеглиха към Лондон. Отначало яздеха в западна посока. После завиха на север, при което минаха по местата, където претендентът Едгар за последен път се беше опълчил напразно срещу Вилхелм.

Потиснати и мълчаливи, те преминаха през разрушения Саутуорк. Тук все още димяха пожарища. Останалите без дом англичани се ровеха в тлеещите развалини и между купчините сняг, за да намерят някакви остатъци от имуществото си. Пълни с отчаяние и тъга очи се насочваха към ездачите, ала когато разпознаваха нормански рицари, в тях проблясваше дива омраза. Но ужасът от победата на Вилхелм все още беше силен в сърцата им и малкият отряд премина необезпокоявано през града. Рано сутринта на Коледа Гоуейн вече водеше хората си по моста на Саутуорк към Лондон. Ала минаха часове, преди да си пробият път към центъра на града. Жителите на Лондон се тълпяха по улиците като обхванати от лудост. Подигравателните крясъци в чест на незаконнородения нормански херцог се смесваха с яростни ругатни и проклятия.

Пътниците наближиха Уестминстър, където тълпата беше най-гъста. Гоуейн и хората му трябваше да разблъскват стоящите пред тях с копията си, за да си проправят път през множеството. Когато най-сетне излязоха на площада пред катедралата, блъсканицата стана толкова голяма, че конете бяха повлечени от тълпата и ездачите им бяха безпомощни да ги овладеят. Гоуейн хвърли загрижен поглед към Айслин, която яздеше доста по-дребен кон. Ала по лицето й нямаше и следа от страх. Държеше с твърда ръка юздите и спокойно направляваше кобилата. Дългите златни коси бяха скрити под качулката на дебелата наметка.

Внезапно точно пред тях лумнаха пламъци. Множеството стреснато се отдръпна. Отряд нормански рицари препусна право през тълпата. Хората се люшнаха назад и кобилата на Айслин се препъна. Някакъв грамаден жребец се нахвърли отгоре й и я притисна с мощните си гърди до стената на близката къща. Айслин направи отчаяно усилие да се задържи на седлото, ала усети, че животното под нея се отпуска на колене, и изписка уплашено при мисълта, че ей сега ще бъде стъпкана под мощните копита на жребеца.

 

 

Вулфгар стана рано сутринта и облече най-изисканите си одежди за коронацията на Вилхелм. Неохотно остави големия си боен меч и препаса на колана си по-малко оръжие. Представителната фигура с широките рамене и белязаното от времето лице сигурно щяха да привлекат върху себе си множество погледи. Избелялата от слънцето коса и сивите очи правеха вида му още по-забележителен.

Преди да излезе, заповяда на Милбърн и Бюфон да държат хората си в пълна бойна готовност. Хън също трябваше да бъде оседлан, с шлем и меч на седлото. Ако се случеше нещо непредвидено, хората му трябваше да препуснат веднага към Уестминстър. Вилхелм се страхуваше, че англичаните ще се опитат да предизвикат безредици в деня на коронацията, и беше предупредил верните си хора да бъдат особено бдителни.

Вулфгар зае място непосредствено зад портала на катедралата. Видя едрата фигура на Вилхелм да се привежда пред норманския епископ. Едва след това се извърши помпозната английска церемония, която му се стори безкрайна. Най-сетне короната застана здраво върху главата на Вилхелм. Стените се огласиха от гръмки викове в прослава на новия крал. Много от тях бяха на английски и Вулфгар доволно се усмихна. Най-после бяха постигнали голямата цел: нормандският херцог Вилхелм беше провъзгласен за крал на Англия.

В този миг отвън се чуха яростни крясъци. Вулфгар изтича на площада. Видя надигащия се над един покрив дим и английските граждани, които се оголваха да възпрат норманските воини, които запращаха факлите си в околните къщи. Проправи си път през множеството и хвана за ръкава първия попаднал му рицар.

— Какво става тук? — изкрещя той.

Мъжът изненадано се извърна.

— Чухме крясъците на англичаните в катедралата и решихме, че са нападнали Вилхелм.

— Глупаци! — изрева ядно Вулфгар. — Англичаните викаха „Слава!“ и „Да живее!“. — Посочи мъжете с факлите и изкрещя: — Веднага ги върнете! Ще подпалят цял Лондон.

Милбърн успя да се промъкне до господаря си и Вулфгар ловко се метна на седлото. Верният Хън поведе рицарите към норманските воини, които бяха тръгнали да палят. Настигнаха ги само след секунди, избиха факлите от ръцете им и изкрещяха, че е станала грешка. Ала много нормани не ги чуха и скоро избухнаха нови пожари. Вулфгар насочи Хън право срещу тълпата. Непосредствено пред него гореше склад за храни. Множеството се люшна на другата страна И Хън се сблъска с дребна кобила, застанала пред стената на къщата. Вулфгар едва успя да го задържи.

Дребното конче падна на колене и Вулфгар чу уплашен писък на жена. Протегна дългата си ръка и успя да издърпа ездачката пред себе си на седлото. В последния миг успя да я предпази от страшната участ да бъде стъпкала от изплашените коне.

Непознатата се намести на седлото, качулката се отметна от главата и разкошната медноцветна коса се разпиля по раменете й. Сладкият дъх на лавандула го удари право в носа.

— Айслин — промърмори смаяно той.

Стори му се, че отново става жертва на халюцинации. Ала лицето на жената се извърна към него и Вулфгар се взря в разширените от изненада виолетови очи.

— Вулфгар?

В сърцето му се надигна диво желание да притисне до себе си нежното тяло и да впие устните си в нейните. Ала се овладя и попита:

— Нищо ли не ви се е случило?

Айслин кимна. Беше на сигурно място в силните му ръце. Вече не я заплашваше никаква опасност.

Вулфгар хвърли поглед към свитата си и видя, че Гоуейн полага големи усилия да изправи на крака уплашената кобилка, за да я спаси от копитата на тежките жребци. Въпреки това младият рицар намери време да отговори на погледа на господаря си и шеговито извика:

— Дадохте ми нареждане да я доведа при вас, колкото се може по-скоро, милорд. Направих най-доброто, което можах — доставих я право в скута ви.

Усмивка пробягна по сериозното лице на Вулфгар.

— Много добре направихте. Ала сега трябва да отведем младата дама вкъщи.

Преди да препуснат напред, едър саксонец с дълга брада сърдито вдигна юмрук насреща им.

— Нормански свини! — изкрещя той.

Вулфгар едва успя да избегне голямата зелка, която летеше право срещу главата му. Скри лицето на Айслин до гърдите си, за да я предпази, а мъжете бързо образуваха кръг около тях. Момичето се вкопчи в него и огледа разярената тълпа.

— Не се страхувай, скъпа — усмихна се Вулфгар. — Ще трябва да надвият всички нас, преди да се доберат до теб.

— Не се страхувам — отговори тихо Айслин. — Защо ще искат да ми сторят зло? Нали съм англичанка като тях…

Усмивката на Вулфгар стана още по-широка.

— Да не мислите, че това ще ги спре? За тях вие сте на наша страна.

В следващия миг отново се чу гневният глас на саксонеца:

— Върви с тях, норманска курво! Върви да топлиш леглата им!

Насреща й полетя картоф и Вулфгар побърза да я защити.

— Убедихте ли се най-сетне, моя смела вещице? — засмя се отново той и подигравателно вдигна вежди.

Айслин смутено кимна. Вулфгар насочи Хън право срещу тълпата, следван от Гоуейн, Хлин и останалите. Скоро завиха в тясна странична уличка и се озоваха пред реквизираната къща. Вулфгар се обърна към Гоуейн:

— Отведете дамата в покоите й — нареди строго той. — Отговаряте с главата си за нейната сигурност. Погрижете се да не подпалят и нашата къща.

Преди да предаде момичето в ръцете на младия рицар, той сведе глава и страстно притисна устните си в нейните. После рязко я пусна, огледа с нежност крехката фигура и блестящите къдрици, обърна Хън и препусна обратно към площада.

Гоуейн поведе Айслин към великолепната къща и побърза да постави пред входа пост, който да спира евентуалните подпалвачи.

Вулфгар прекара остатъка от деня в опити да помирява разярените саксонци и нормани и да възстанови реда в града. Постепенно крясъците заглъхнаха и преминаха във весела глъчка. Градът празнуваше първия ден на Коледа — а може би и коронацията на Вилхелм? Всяка частичка от сърцето му го теглеше към Айслин, ала дългът го отвеждаше все по-далеч. Когато най-после успя да възстанови мира, нощта отдавна беше настъпила. Повика Милбърн и Бюфон и облекчено потегли към къщи. Въздъхна дълбоко, задушаван от радостно очакване. Ала по пътя го очакваше горчиво разочарование. Група развеселени благородници ги призоваха да се присъединят към тях. Един от нежеланите домакини се провикна под одобрителните кимания на другарите си:

— Вие просто сте задължен да празнувате с нас, смели рицарю! Нали сте верен човек на Вилхелм.

Вулфгар нещастно погледна към Милбърн, ала старият рицар сви рамене.

— Хванаха ви, милорд — промърмори той. — Ако им откажете да пиете за коронацията на Вилхелм, може да се стигне и до бой.

Бюфон се ухили.

— Защо не им обясните, че ви очаква най-прекрасната демоазел в целия християнски свят, милорд?

— Ами — изръмжа Вулфгар. — Нали ще поискат да ме придружат, за да се убедят със собствените си очи в красотата й.

Тримата рицари трябваше да се примирят и слязоха от конете си. Настаниха ги край богатата трапеза, наляха им вино и започнаха да ги забавляват с разкази за героични дела и бойни подвизи. Скоро пристигна още една група благородници и пирът продължи с все по-буйни изблици. Внезапно в скута на Вулфгар се намести стройно женско тяло. Вдигна очи и се озова лице в лице с английско момиче, отличено с всички предимства на пола си. Високите гърди се притиснаха в лицето му и силният дъх на мускус замая главата му. Мрачно направи опит да се освободи и аристократите избухнаха в подигравателен смях.

— Няма да намерите друга като нея — провикна се пиянски един граф. — Кълна ви се, че никога не сте преживявали по-буйна езда.

Милбърн и Бюфон се изсмяха в чашите си и Вулфгар сърдито ги изгледа.

Когато най-после успяха да се измъкнат от веселата компания, Вулфгар с мъка отбеляза, че денят вече изгрява над покривите. Ала колкото повече се приближаваха към къщи, толкова по-ведър ставаше погледът му. Погрижиха се за конете и се изкачиха в голямата зала, където Милбърн и Бюфон се строполиха върху постелите си, без да се събличат. Вулфгар почти изтича по стълбите към горния етаж.

Кръвта лудо биеше в слепоочията, а задъханото дишане едва не пръскаше гърдите му. С нетърпение очакваше да застане пред леглото на Айслин. Тайно се надяваше, че тя също не е могла да заспи тази нощ. Смяташе да се освободи колкото се може по-бързо от дрехите си и да се пъхне под завивките.

Ала когато отвори вратата, разочаровано установи, че любимата му вече е станала. Облечена в копринена долна риза, тя седеше на пейката пред огъня и Хлин решеше косите й. Наблизо беше поставен дървен чебър с топла вода. Вулфгар блъсна вратата зад себе си и Айслин изненадано вдигна очи. Хлин изплашено отпусна ръка и отстъпи назад.

— Добро утро, монсеньор — поздрави с усмивка младата жена. Виолетовите й очи сияеха. — Вече се тревожех за вас.

Никога досега не му се беше струвала толкова красива. Захвърли тежката наметка и пристъпи навътре.

— Простете ми, скъпа — отговори меко. — Много ми се искаше да се върна рано при вас, ала дългът ме принуди да остана навън до късно през нощта. Не ме съдете твърде строго, моля ви.

— Прощавам ви — отговори с усмивка Айслин и наведе глава, за да може Хлин да продължи работата си. — Зная, че сте претоварен със задължения. Не вярвам, че през първата нощ, в която съм с вас, сте отишли да се забавлявате другаде. — Изгледа го отстрани и с измамна мекота продължи: — Макар че и тук сигурно гъмжи от привлекателни млади вдовици.

Гласът беше кротък, ала очите й изпитателно го пронизваха. Вулфгар се наведе над чебъра и освежи лицето си. После се потърси като младо куче и капките се посипаха наоколо. Придърпа един стол, отпусна се върху него и вдигна крака върху пейката. Очите му жадно се впиха в стройната фигура, меките форми на която просветваха през копринената риза. Айслин почувства пронизващия му поглед и цялата поруменя при спомена за милувката на силните му ръце. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да остане спокойна. Вулфгар не биваше да усети какво става в сърцето й.

— Вчера ми се стори, че коронясването на херцога не е много по вкуса на тълпата — проговори сериозно тя.

— Стана грешка.

— В страната обаче царят мир и спокойствие. Пътуването ни мина без произшествия — продължи тя и добави с известна горчивина: — Изглежда, англичаните са победени завинаги.

Без да отговори, Вулфгар продължи да я разглежда. Очите му се спряха върху сложната прическа, която правеше Хлин и която разкриваше прелестния й тил. Надигна се с намерение да я вземе в обятията си, ала Айслин бързо се изправи и тръгна към димящата вана. Обърна глава към него и промълви:

— Времето също беше меко и напредвахме бързо. Гоуейн нямаше търпение да стигнем Лондон.

Вулфгар с усмивка се отпусна на стола. Радваше се, че любимата му ей сега ще смъкне ризата и ще разкрие пред него ослепителното си тяло. Ала Хлин бързо вдигна една голяма хавлия и я разпростря пред господарката си, за да я защити от жадния му поглед. Когато я пусна, Айслин се беше потопила до брадичката в топлата вода и над ръба надничаше само прелестната й главица.

Сега трябваше да избере между многото сапуни и благовонни масла, които й предлагаше Хлин. Помириса няколко, преди да избере любимия си аромат на лавандула — нежен, прелъстителен, с дъх на свеж пролетен ден. В този миг Вулфгар не можа повече да се въздържи. Свали дългите си крака от пейката и пристъпи към нея.

Двете момичета уплашено вдигнаха очи. Погледът на Вулфгар заплашително се насочи към бедната Хлин. По устните му пропълзя дяволска усмивка. Свали колана си и го остави на пейката заедно с меча. После с бързо движение изхлузи през глава тънката ризница и я разстла върху оръжието. През това време не изпускаше от очи стреснатото момиче. Пръстите му развързаха връзките на ризата. Сгъна я и внимателно я постави върху другите си неща. С разширени от ужас очи Хлин установи, че мъжът насреща й се зае да развива навоите на вълнения панталон, пусна кърпата на земята и с тих писък избяга от стаята.

Айслин неволно се засмя. Вулфгар се приближи и седна на столчето пред ваната.

— Не биваше да плашите така бедното момиче!

Вулфгар доволно се усмихна.

— Точно това възнамерявах, скъпа.

Очите й се разшириха в добре изигран страх.

— По-рано мама често ме предупреждаваше да се пазя от зли и развалени момци, които не мислят за нищо друго, освен как да разрушат честта на някое нещастно момиче.

Вулфгар избухна в смях и с блеснали очи проследи движенията на нежните й ръце, които насапунисваха раменете и гърдите със скъпоценния сапун, който й беше изпратил. Беше дал цяла жълтица за него, ала сега установи, че е вложил добре парите си. Очите му се впиха в мястото, където водата образуваше малко заливче между розовите гърди.

Протегна ръка и нежно докосна мокрото рамо. Приведе се да целуне влажните устни, но Айслин стреснато се дръпна назад и започна да мие лицето си.

— Ах ти, малка вещице, още не си отворила сърцето си за мен — промърмори мъжът.

Айслин се усмихна под кърпата, доволна от спечелената битка. Ала когато я отпусна, изпищя и направи опит да изскочи от ваната.

Напълно гол, Вулфгар невъзмутимо прекрачи и седна до нея. Потопи се до рамото и нежно я придърпа в скута си.

— Дните и нощите ми бяха изпълнени с какви ли не дреболии — промърмори в ухото й той. — Ала сега най-сетне ще опитам с устни и зъби нежната ти плът.

Наведе се и зажаднелите му устни се впиха с такава страст в нейните, че Айслин загуби ума и дума. Отпусна се на гърдите му и по тялото й се разля сладостна топлина. Обгърна с ръка врата му и отговори на целувката. Ала само след миг се дръпна с гневно ръмжене и очите й се впиха предизвикателно в неговите. Преди Вулфгар да осъзнае какво става, тя го зашлеви през лицето с мократа кърпа и потопи главата му под водата. Мъжът едва успя да си поеме дъх. Почувства крачето й върху гърдите си и разбра, че се е изплъзнала от близостта му.

Изправи се и започна да обира пяната от лицето си. През това време Айслин успя да се увие в дългата хавлия. Обърна се към него със застрашително смръщено чело. Очите й изпущаха светкавици.

— Задължения! Глупости! — Устните й потръпваха от възмущение. — Целият воните на леки жени. Аз ви смятах за мъж, а вие миришете на уличници.

Вулфгар не можа веднага да си обясни внезапния изблик на гняв, ала скоро си припомни тежките гърди с дъх на мускус, които се притискаха в лицето му и разбра какво я беше ядосало.

Айслин сърдито се разтри с кърпата, без да подозира, че тя разкрива повече, отколкото скрива. Вулфгар се отпусна отново във ваната, наслаждавайки се на прекрасната гледка. Използва случая да заличи от тялото си всички следи на проститутката, за да не даде възможност на Айслин да го нападне отново. Изми се с чиста вода и развеселено се загледа в напразните й усилия да се пъхне в долната риза, без да сваля хавлията. Когато почти успя, гръмкият му глас я предупреди:

— Остави това, скъпа.

Айслин сърдито се извърна, ала мъжът посрещна невъзмутимо погледа й и посочи с глава към леглото. Младата жена затропа с краче и направи опит да протестира:

— Вече е сутрин. Аз се наспах.

— Не съм и помислял за сън — засмя се тихо мъжът.

Скочи от ваната и посегна към ленената кърпа. Айслин вдигна своята кърпа и също се опита да се увие в нея, за да избяга от стаята. Желязната му ръка я улови и я придърпа към себе си. Младото тяло безволно се отпусна в ръцете му. Когато я хвърли на леглото, кърпата се плъзна на земята и Айслин отчаяно се опита да се скрие под завивките. Ала Вулфгар нямаше намерение да я остави да му се изплъзне. Полегна до нея и я стисна в обятията си. Ръцете и устните му започнаха да я милват. Струваше й се, че се докосват до всяка частица на тялото й. Пръстите му побързаха да развържат панделките и лицето му с глух вик се зарови в копринените коси.

Внезапно някой почука на вратата. Прозвуча плахият глас на Хлин:

— Милейди! Добре ли сте, милейди? Нося ви закуската.

Вратата се разтвори с трясък и дъхът на момичето секна. Вулфгар застана пред нея в грамадния си ръст, гол и невъзмутим. Хлин промърмори нещо, ала мъжът изтръгна таблата от ръцете й и затвори вратата под носа й. Остана за миг на прага, заслушан в бързо отдалечаващите се стъпки, изсмя се и отнесе таблата на леглото. Айслин се беше сгушила под завивките и когато Вулфгар се наведе над нея, понечи да го отблъсне.

— Почакайте малко — прошепна тя. — Гладна съм.

Ала мъжът решително поклати глава. Пъхна се под одеялото и я взе в обятията си.

— Има време за ядене, скъпа — промърмори в ухото й той. — Сега имаме по-важна работа…

Айслин въобще не мислеше за закуска. Разтопи се под горещите милувки и пламенността му събуди в тялото й непознато досега желание. Целувките пареха кожата й като огън. Гласът му нашепваше в ухото й несвързани нежни думи, които я упойваха. Някъде дълбоко в утробата й пламна ярка искра, която се изсипа навън като огнен дъжд. Тялото й се надигна срещу неговото, от гърдите й се изтръгна сладостен стон. Когато устните му се сведоха над нейните, вълните на насладата я отнесоха в неподозирани висини.

Осъзнаването дойде много бавно. Айслин с ужас си даде сметка до каква степен беше позволила на чувствата да вземат връх. Беше се отдала на този мъж с душа и тяло. Имаше ли изобщо разлика между нея и жените, които беше притежавал преди това? Оказа се неспособна да защити гордостта и достойнството си под дивия напор на страстта.

Вулфгар продължаваше да я държи в прегръдките си и да милва коприненомеката коса. Внезапно младата жена се изтръгна от ръцете му и с плач му обърна гръб. Изненадан и изплашен, мъжът нежно попита:

— Какво има, Айслин? — Седна и се опита да я обърне към себе си. Ала момичето сърдито поклати глава. Вулфгар отпусна ръка и объркано смръщи чело. Погледна свитата в леглото фигурка, разтърсвана от хълцания, и смутено попита: — Да не ти причиних болка?

— Тази болка не е телесна — отговори колебливо и с жален тон Айслин.

— Не плака така, дори преди да те напусна. Какво ти стана сега? — Наведе се и отмахна мократа къдрица от лицето й. — Кажи ми го, моля те!

Ала младата жена само поклати глава. Продължаващите въпроси предизвикаха нов поток от сълзи. Вулфгар се отпусна в леглото и дълбоко въздъхна. Жените бяха странни същества…

Мина доста време, докато Айслин се успокои. Вулфгар постепенно се пренесе отново в света на приятните неща и дълбоко заспа. Когато дъхът му стана равномерен, младата жена предпазливо се надигна и изтри сълзите от лицето си. Притисна колене до голите си гърди и ги обви с ръце. Очите й се впиха в неподвижната мъжка фигура и огледаха внимателно всяка подробност от тялото му. Засрамено си припомни страстните си изблици преди малко и си каза, че този мъж отново я беше взел, без да й се закълне в любов и без да обърне внимание на чувствата й. А нейното тяло му се подчини без остатък. Едва сега, когато беше потънал в дълбок сън, почувства известно превъзходство. Можеше да целуне твърдите устни, без да се изложи на подигравателния му поглед.

Айслин дълго не можа да откъсне очи от спящия мъж. Лицето с остро изсечените черти изглеждаше почти грубо, но това сякаш го правеше още по-привлекателно.

С облекчение установи, че по тялото му няма нови рани. Дълбокият прорез на крака междувременно беше зараснал и беше оставил само дълъг червен белег. Издърпа завивките върху него, защото в стаята беше хладно, после внимателно се изправи и започна да се облича.

Навлече извехтялата гуна и смръщи чело. Уплаши се от мига, когато трябваше да се появи пред него в този вид. Беше сложила в багажа си жълтия плат, ала нямаше време да си ушие нова роба. Трябваше да се примири. Надигналият се в сърцето й гняв срещу крадливата Гуинет също не можеше да промени положението. Е, нали имаше и други предимства. Щеше да се възползва от тях. Утешено прокара ръка по дългите златни коси и си каза, че поне тях Гуинет не може да й отнеме. Със задоволство си припомни как Вулфгар седеше и безмълвно я наблюдаваше, докато тя се опитваше да ги прибере под мрежичката.

Въздъхна с тъга и отново застана пред леглото. Беше й невъзможно да запази самообладание пред мъж като него. Вече знаеше, че е способна на дълбока страст, и това правеше намерението й да се държи настрана още по-неосъществимо.

Ядоса се на слабостта си и се обърна да разгледа спалнята. Остана възхитена от разкошното обзавеждане. Спря за миг пред грижливо подредените одежди и оръжия на Вулфгар и по устните й пробяга нежна усмивка. Този мъж не понасяше небрежността, нито претрупаната елегантност. Обясняваше си това с тежките му детски години. Припомни си колко често твърдеше, че няма намерение да раздава за дреболии трудно припечеленото злато. Но все пак й беше изпратил скъпоценния жълт плат! Може би не беше толкова равнодушен към нея, колкото показваше на вид…

Вулфгар спа малко. Още не беше станало обед, когато се надигна, изми умореното си лице със студена вода и бързо се облече. Без да каже дума, изгледа изпитателно крехката фигурка край огъня. Айслин се изчерви и се приведе над скъсаната риза, която кърпеше. Пръстите й потрепериха.

Едва когато Вулфгар застана пред нея напълно облечен, спокойствието й се възвърна. Помоли го да седне на пейката и посегна към острата си кама. Приготви пяна от лавандуловия си сапун и топла вода и насапуниса лицето и врата му. Обръсна го внимателно, после подстрига израслите му коси.

Вулфгар доволно въздъхна.

— Вашите таланти ужасно ми липсваха по пътя — оплака се той. — Санхърст така ме стърже, че лицето ми се покрива с рани.

Айслин сдържано се усмихна. После отблъсна ръката, която се плъзгаше по тялото й.

— Е, милорд, ако не ставам за друго, ще ме използвате поне като лакей.

— Не ми се вярва, че бих търпял до себе си лакей с толкова привлекателна закръгленост — изръмжа недоволно мъжът. Ала после отново се усмихна. — Е, все пак ще си помисля върху предложението ви.

— Ами! — озъби се Айслин и опря острието в гърлото му. — Сигурна съм, че Санхърст ще протестира, ако се отнасяте с него толкова зле, колкото с мен. И какво получавам за това? Май ще се изкуша да ви прережа гърлото. — Вдигна камата, отряза една дълга къдрица и я хвърли в огъня.

Вулфгар остро я изгледа.

— Не си играй с оръжието, вещице! Не искам да заприличам на южните варвари, които украсяват голия си череп само с един кичур.

— Много ми се иска да ви острижа гривата — отговори шеговито Айслин, потопи парче лен в горещата вода и го плесна през лицето. — Така най-после ще имам мира от младите вдовици, които напират да заемат мястото ми.

Отговорът на Вулфгар не се чу под горещата кърпа. Когато Айслин най-сетне благоволи да я свали, лицето му беше силно зачервено. В очите му просветна нежна подигравка.

— Май е по-добре да се върна отново към Санхърст.

Айслин разпери поли и се сниши в дълбок поклон. После през смях отговори:

— Както желаете, сър. Аз съм ваша робиня и трябва да се подчинявам.

— Няма нищо — отговори с принудена усмивка той.

Надигна се от пейката, наметна жакета и препаса късия меч. Погледна избелялата й гуна и се намръщи.

— Надявах се да ви видя в жълтата роба, Айслин. Реших, че този светъл и радостен цвят подхожда отлично на лицето ви.

Младата жена сведе очи и смутено приглади старата си дрешка.

— Когато се появи Гоуейн, не ми остана време да си ушия нова роба. А преди това трябваше да крия плата дълбоко в раклата си, за да го опазя от крадливи ръце.

— Боя се, че скоро ще се превърнете в небрежна старица, Айслин — укори я шеговито той. — Нали съм виждал раклата ви. В нея имаше и по-нови неща от тази извехтяла дрешка. — Обърна се и въпросително вдигна вежди. — Може би искахте да събудите в сърцето ми съчувствие?

Айслин поруменя от гняв и решително поклати глава.

— В никакъв случай! Ала в Даркенвалд има един човек, който реши, че има голяма нужда от моите дрехи. За съжаление нямах достатъчно средства да възстановя загубите. Това е всичко. — Отиде при вързопчето си и извади жълтото кадифе. — Донесох плата със себе си, Вулфгар. Веднага ще се заема с ушиването на новата роба. Обещавам ви да бъда готова само след два-три дни.

Мъжът изръмжа нещо неразбираемо и я поведе надолу към залата. Настани я начело на масата. Хлин побърза да им поднесе обяда. Момичето страхливо изгледа едрата фигура на господаря си и побърза да се отдалечи. Санхърст се надигна да ги поздрави и се приведе отново над работата си. Тъкмо почистваше оръжията и бронята на Вулфгар. Айслин изненадано се запита кой ли е този силен момък, чиито лице и коси издаваха, че скоро са загубили украсата си. Вулфгар се усмихна, усетил любопитството й.

— Това е Санхърст — отговори на незададения въпрос той.

Айслин веднага забеляза страха в очите на младия саксонец.

— Май вече сте го убедили кой е господарят в този дом…

— Отнесох се с него по-добре, отколкото заслужава — изръмжа Вулфгар.

Айслин го изгледа отстрани и попита:

— Значи още един саксонец, който е почувствал силата на ръката ви, милорд?

— Нима искате да вземете под своя защита и този човек, скъпа? Нима възнамерявате да се грижите лично за всеки селяк и крадлив просяк, който е роден на английска земя?

Айслин невинно го погледна.

— Защо мислите, че се нуждаят от защитата ми, милорд? Нали норманският им господар е винаги справедлив и благосклонен?

Вулфгар сърдито изскърца със зъби.

— Можете да разсърдите дори светец, жено. Нали сте саксонка! Затова ги защитавате непрекъснато…

Айслин вдигна рамене.

— Искам само справедливост.

— Трябва ли да приема, че ме обвинявате в извършена неправда? — избухна Вулфгар. — Попитайте Милбърн, бях ли несправедлив, когато този зелен глупак се втурна презглава в боя, вместо да прикрива гърба ми, както му беше заповядано? Нищо не му направих. Само го понижих от войник в крепостен.

Айслин уплашено разтвори очи.

— Нападнали са ви, така ли? Защо не ми казахте нищо? Не видях нови рани по тялото ви… — Замлъкна смутено и се обля в червенина.

Гръмкият му смях прокънтя в залата. Приведе се над нея и пошепна:

— Загрижеността ви е голяма чест за мен, скъпа.

Айслин сведе глава, неспособна да издържи пронизващия му поглед. Вулфгар нежно положи ръка върху нейната.

— Не се вълнувайте, Айслин — усмихна се той. — Всички тук знаят, че си изкусна лечителка. Ще си помислят, че само заради това сте ме прегледали най-подробно. — Погледна я и настойчиво продължи: — Само аз знам истинската причина.

— О? — Айслин вдигна очи и се усмихна. — Вие сте последният, който ще я узнае.

Гоуейн колебливо пристъпи напред и седна до Вулфгар. Рицарят започна да им задава въпроси за положението в Даркенвалд. Младият момък отпиваше замислено от напълнения с вино бокал. Внезапно го вдигна до носа си и недоверчиво го помириса. Смръщи чело и разочаровано отправи поглед към Вулфгар. После енергично поклати глава, за да се отърси от обзелото го подозрение. Само след миг отново впи очи в господаря си.

— Какво ви става, Гоуейн? — изгледа го сърдито Вулфгар. — Да не са ми порасли рога? Или сте си изгубили ума?

— Простете, Вулфгар — отговори младежът. — Ала отначало не можах да повярвам. — Прехапа устни, сякаш признанието беше мъчително за него. — Е, няма да го крия от вас. Признавам, че ароматът на лавандула много ви подхожда, милорд.

Вулфгар изненадано вдигна вежди, докато Айслин притисна ръка към устните си, за да не се изсмее с глас. Норманинът веднага се овладя и с мека ирония се обърна към младия рицар:

— Щом дойде времето да се бръснете, момчето ми, ще ви припомня днешните ви думи.

Когато буйният мъжки смях заглъхна, Гоуейн се приведе към Вулфгар и пошепна:

— Очакват ви в обора, милорд. Искате ли да я видите сега?

Айслин трепна и впи очи в лицето на господаря си.

— Няма за какво да се тревожите, скъпа — успокои я той. — Трябва да реша един малък делови въпрос. Няма да се забавя.

Преди да стане от масата, ръката му нежно притисна нейната. Ала и това не можа да я успокои.

Двамата мъже слязоха в обора, където ги очакваше търговецът на коне, застанал до красива кобилка. Вулфгар пристъпи към тях, възхитен от стройната фигура на животното. Плъзна ръка по хълбоците му и усети силните, добре развити мускули. Тялото беше хармонично развито, копитата бяха силни и здрави. Конят беше бял, на сиви петна, и кожата му блещукаше на някои места почти в синьо, на други в светлосиво. На челото имаше сиво петно, а ноздрите бяха тъмни и коприненомеки. Ясно личеше, че в жилите на кобилата тече ориенталска кръв, ала фигурата й беше силна и набита като на английските коне. Рицарят кратко кимна на Гоуейн и се обърна настрана.

Търговецът жадно се вгледа в ръцете на младия момък, които брояха златните монети. Получи исканата сума и връчи на рицаря пергамент, върху който грижливо беше изобразено родословното дърво на благородното животно. Двамата рицари останаха сами.

— Прекрасно животно — промълви Гоуейн. — Дамата ще бъде възхитена.

— Да — отговори кратко Вулфгар. — Ала запазете тайната. Ще й съобщя по-късно.

Върнаха се в залата, където Айслин нетърпеливо ги очакваше. Вулфгар не каза нищо. След известно време младото момиче пристъпи към него, сложи ръка върху неговата и умолително проговори:

— Никога не съм идвала в Лондон, Вулфгар. Много ми се иска да разгледам забележителностите на града. Позволявате ли следобед да се разходя по улиците и… — Страните й се обляха в руменина. — … да си купя някои дреболии?

Лицето на мъжа се помрачи. Айслин поруменя още повече, когато погледът му се плъзна по овехтялата й гуна. Думите му се забиваха като ножове в сърцето й.

— Не — гласеше мрачният отговор. — Не е време сама жена да се разхожда по лондонските улици. Нито аз, нито хората ми можем да се отделим от задълженията си засега. Най-добре е да останете в този дом, където сте защитена от здравите му стени. Може би друг път ще имам време да ви придружа.

Айслин разочаровано кимна. Ала в очите й проблесна нова надежда, когато младият Гоуейн й предложи услугите си. Вулфгар изръмжа сърдито и момъкът стреснато млъкна. Рицарят наметна дебелата пелерина и все още сърдит, изскочи навън.

С натежало сърце Айслин се зае с домакинските си задължения. Поръча на Хлин и Санхърст да почистят залата и с бавни крачки се изкачи в спалнята. Започна да подрежда вещите си, когато силният тропот на конски копита я накара да хукне към прозореца. Приведе се и видя Вулфгар да препуска надолу по улицата. За кой ли път се запита защо този твърд и затворен мъж се връща непрекъснато при нея и веднага след това я напуска…

Слънцето огря града, ала само за кратко. Скоро улиците отново потънаха в мъгла.

Айслин разстла върху леглото жълтото кадифе и започна да разкроява новата гуна. Нямаше с какво да я украси, ала беше твърдо решена да я направи колкото се може по-красива.

Скоро откъм залата се чу шум и младата жена се сепна. Сигурно мъжете се връщаха да ядат. Ала само след миг забързаните стъпки на Хлин се изкачиха по стълбата. Прислужницата нетърпеливо зачука на вратата. Айслин й извика да влезе и стреснато отстъпи назад, когато заедно с момичето в стаята й нахлуха дузина непознати хора. Хлин с хихикане сви рамене и вдигна ръце с добре изигран ужас.

Чираци мъкнеха тежки топове с платове — скъпоценно кадифе, и избрани коприни и кожи. Следваха ги шивачки с големи ножици, рула с конци и какви ли не рюшове. Накрая се появи и мършавият майстор-шивач, който се поклони дълбоко пред Айслин и покорно я помоли да се качи върху пейката, за да й вземе мерки. След като я премери от всички страни, започна да дава указания на помощничките си.

Айслин дойде на себе си едва когато една шивачка посегна към жълтото й кадифе. Седна на леглото и подробно обясни на жените какъв модел желае. Платът трябваше да се превърне в елегантна роба с надиплени ръкави и тесен корсет. Деколтето трябваше да бъде дълбоко и от него да се показва нагръдник от бледожълта коприна.

Скоро в спалнята закипя трескава работа.

Жените крояха и шиеха, помощниците им подаваха необходимите неща и събираха изрезките. Айслин едва смогваше да пробва новите одежди. От всички страни я засипваха с въпроси или искаха съгласието й. Един пъхна краката й в полуготовите жълти пантофки, друг разгърна пред очите й кожи на лисици, норки и соболи, от които трябваше да се ушият яки и маншони. Колкото по напредваше следобедът, толкова по-усърден ставаше майсторът. Не всеки ден имаше такъв късмет — да украси с изкуството си такава прекрасна жена и да се надява на най-богатото възнаграждение досега.

 

 

Късно следобед Вулфгар седеше сам в полупразна кръчма. Не искаше да бие на очи. Седна до огъня и замислено се загледа в пламъците. Кръчмарят му поднесе чаша с вино.

Беше свършил работата си и можеше да се прибере у дома. Ала много добре знаеше, че шивачът и помощниците му не са завършили работата си. Потръпна при мисълта за разходите, които си беше позволил, и бързо си наля втора чаша от силното червено вино. Но да бъде проклет, ако позволи на Айслин да се разхожда в тези стари дрипи! Съзнаваше къде се крие причината за мизерното й облекло и гневът стягаше сърцето му. Гуинет беше използвала отсъствието му и беше заграбила всичко, което беше могла. Какво ли беше направила със златото, което й беше дал? Сигурно го беше изхарчила за дреболии. Ах, тия жени! Никога нямаше да ги разбере. Гуинет имаше любеща майка, баща й не беше я изгонил от дома си и въпреки това беше злобна като отровна змия.

Колкото повече пиеше, толкова повече мислите му се отклоняваха от несъщата му сестра. Айслин отново завладя съзнанието му. Никоя жена на света не можеше да остане равнодушна към такъв царски подарък. Ако изобщо имаше нещо, което да наклони везните в негова полза, това бяха богатите подаръци.

По дяволите, каза си той, тази жена получи от мен повече, отколкото всички останали, взети заедно. Изгледа мрачно празната си чаша и побърза да я напълни. Защо продължава да се дърпа? Каква игра играе? Почти съм сигурен, че ме обича. Ала не мога да се доближа до нея, освен в минутите на страстта. Веднага след това ми бяга колкото се може по-далеч.

— Сега обаче край! — изтръгна се от гърдите му. — Колкото и да ми струваха тия парцали, те ще завоюват окончателно благоразположението й.

Представи си я в новата рокля и усмихнато изпразни чашата. Когато понечи да я напълни отново, от каната се отцедиха само няколко капки. Гръмко заповяда да му донесат цял мех от този прекрасен нектар.

След безкрайни часове на сладостни мечти над масата му падна тъмна сянка. Вулфгар вдигна очи и видя изправения пред себе си кръчмар.

— Времето напредна, милорд — промълви учтиво мъжът. — Трябва да затварям. Ще прекарате ли нощта под моя покрив?

— Не, добри човече, не. Тази нощ трябва на всяка цена да се прибера в собственото си легло.

Надигна се с несигурни движения и мушна меха под мишница. Наброи няколко монети в протегнатата ръка на кръчмаря и бавно закрачи към верния Хън, който отдавна чакаше господаря си. Животното недоверчиво изпръхтя, усетило необичайното му поведение. Ала застана неподвижно и изчака Вулфгар да го възседне. Най-после мъжът намести краката си в стремената и подкани коня да тръгва. Ала Хън отказа да направи дори крачка. Не реагира нито на окуражителните думи, нито на гневните заповеди.

Привлечен от шума, кръчмарят се появи на вратата и учудено изгледа Вулфгар. После отвърза поводите от дървото пред кръчмата и му ги подаде. Поклати укорително глава и се скри.

Хън веднага се раздвижи. Без да обръща внимание на думите на господаря си, се насочи право към топлия обор.

 

 

Междувременно градът заспиваше. Откъм реката се надигаше гъста мъгла, която бавно забулваше улиците и къщите. Останала сама, Айслин все още не можеше да осъзнае щастието си. Разглеждаше осемте нови рокли, проснати на леглото, и възхитено се усмихваше. Никога не беше очаквала подобна щедрост от Вулфгар!

Посегна към жълтата гуна, сгъна я грижливо и я прибра в раклата. После нареди отгоре и останалите, с изключение на прасковената, която беше решила да облече тази вечер. Хлин разреса дългите плитки и уви косата на господарката си с копринени панделки, за да я вдигне като корона на главата й.

Когато Айслин заслиза по стълбите в новата си рокля, шумът в залата заглъхна. Мъжете впиха очи в прекрасната фигура и нервно пригладиха одеждите си. Най-после Милбърн, най-възрастният измежду тях, се надигна и й предложи ръка. Придружи я до масата и я настани начело. Айслин му благодари със сияеща усмивка.

Сър Гоуейн не можеше да откъсне очи от прекрасното видение насреща си. Въодушевен от изпитата бира, измисляше все нови и нови комплименти. Даже Санхърст отпусна покрития с талк парцал, с който почистваше ботушите на Вулфгар, за да се наслади на прекрасната гледка.

Вечерята почти завърши, когато Бюфон вдигна ръка и помоли за тишина. Капаците на прозорците бяха отворени и всички чуха тропота на копита и високия мъжки глас, който ревеше любовна песен. Отговори му гневният вик на изтръгнат от сън мирен гражданин. После вратата на обора се затвори с трясък и отново настана тишина. Мъжете учудено се спогледаха. Гоуейн комично извъртя очи и Айслин избухна в смях. По стълбата прокънтяха тежки стъпки, придружени от неразбираемо мърморене. Олюлявайки се, Вулфгар се втурна в залата, влачейки след себе си полупразния мях. Направи тържествен жест с ръка и дрезгаво се провикна:

— Поздравявам ви, другари, и вас също, прекрасна демоазел!

Гласът му пресекваше. Смесваше френски и английски думи и норманите едва го разбираха.

Изправи се пред Айслин и пожела да я поздрави с почтителен поклон и целуване на ръка. Ала се препъна и едва успя да се задържи на крака. Залови се за ръката на Айслин и с премляскване целуна лакътя й.

Младата жена никога не го беше виждала в подобно състояние и загрижено попита:

— Какво става с вас, милорд? Да не сте болен?

— Съвсем не, скъпа. Просто ме опиянявате с красотата си. Нека възхваля извънредната ви хубост. — Размаха ръце към другарите си. — Да пием за лейди Айслин! — протръби гръмкият му глас. — За най-красивата жена, която някога е споделяла мъжкото легло!

Вдигна меха към устните си и успя да изстиска няколко капки в гърлото си. Айслин гневно го изгледа, възмутена от неприличните думи. Вулфгар изтри устата си, пусна меха и улови двете й ръце. Вдигна ги до устните си и промърмори:

— Да вървим, скъпа. Нека се оттеглим в спалнята.

Закрачи със сковано достойнство към стълбите, ала още на второто стъпало се спъна и се просна в цялата си дължина на пода. Айслин с въздишка посегна към рамото му и с поглед помоли сър Гоуейн за помощ. Едва сдържайки смеха си, младият рицар хвана господаря си под мишниците и го повлече по стълбите. Двамата трябваше да положат големи усилия, докато стигнат спалнята. Сложиха пияния на края на леглото и той тежко се олюля.

Айслин сърдечно благодари на Гоуейн и грижливо заключи вратата. Обърна се към Вулфгар, който се беше надигнал и се приближаваше към нея с протегнати ръце. Понечи да я прегърне, ала тя се дръпна и мъжът политна към вратата. Залови се за окачените на стената дрехи и се строполи на пода заедно с тях. Роклята на Айслин се уви около главата му и ръцете му безпомощно се замятаха във въздуха.

Айслин улови ръцете му и се опита да го успокои.

— Спрете, Вулфгар. — Когато мъжът не я послуша, гласът й прозвуча остро и заповеднически: — Спрете веднага, чувате ли!

Най-после успя да го освободи от дрехите и го отведе в леглото. Окачи нещата по местата им и застана пред него. Опита се да измъкне ризата през главата му, ала Вулфгар сключи ръце около талията й. Айслин сърдито изкрещя и го заблъска с две ръце по гърдите.

Странно, но мъжът веднага се подчини. Беше сигурен, че тази нощ жената насреща му доброволно ще се подчини.

Айслин успя да събуе обувките и панталоните му, натисна го в леглото и го зави до брадичката. После отиде до огъня, следвана от жадния му поглед, и започна да се съблича. Сгъна грижливо новата гуна, развърза панделките от косите си и ги разпусна свободно. Свали долната риза, изтича към леглото и се пъхна под топлата завивка.

Ей сега силната мъжка ръка щеше да посегне и да помилва нежно тялото й. Ала очакването остана напразно. Само след минута прозвуча тихо хъркане. Айслин се усмихна, сви се на кълбо и се опря в топлия му гръб. Скоро заспа и тя.

 

 

Когато отвори очи, през прозореца нахлуваше ярка слънчева светлина. Денят отдавна беше настъпил. Бяха я събудили странни шумове, идващи от ъгъла с каната за миене. Айслин се уви в дебелата завивка, без да може да задържи смеха си. Чу плисъка на водата, а после и проскърцването на леглото, когато Вулфгар се изтегна до нея. Обърна се с намерение да му пожелае добро утро, ала думите замряха на устните й. Мъжът й беше обърнал гръб. Побутна го по рамото, за да го накара да се извърне към нея, и едва не избухна в смях от нещастния му вид. Очите му бяха стиснати, устните изкривени в болезнена гримаса, а здравият вчера тен на лицето му днес беше странна смесица от сиво и зелено. Айслин издърпа завивката до брадата му. Когато отново погледна лицето му, видя, че сивите очи са кървясали, а клепачите са синкави и подути.

— Капаците — промърмори безсилно Вулфгар. — Бихте ли затворили капаците, Айслин! Светлината забива хиляди остри копия в мозъка ми.

Айслин наметна едно одеяло и побърза да изпълни молбата му. После добави дърва в огъня и отново се пъхна в леглото. Потърка се като котка в топлото му тяло, ала Вулфгар сърдито изскърца със зъби.

— Внимавайте, моля ви — простена той. — Главата ми е пълна с кисело вино като стар мях, а езикът ми е надебелял като вълча кожа.

— Бедният ми Вулфгар — промърмори утешително Айслин. — Как няма да се разболеете, като сте погълнали огромни количества вино. А радостите, които ни дарява виното през нощта, са нищо в сравнение със страданията, които ни причинява на другата сутрин.

Вулфгар измъчено простена.

— Май съм взел в леглото си не жена, а философ. Надявам се, че между многото ви други таланти се крие и дарбата да излекувате главата ми.

Айслин замислено прехапа устни.

— Да, може би… Ала се боя лекът да не ви се стори по-страшен от самата болест.

Мъжът посегна към ръката й и я притисна до трескавото си чело.

— Ако преживея този ден, ще те възнаградя богато — обеща тържествено той.

Айслин с усмивка кимна и се надигна от леглото. Отиде до огъня и пъхна машата между дървените въглища. Стри сухи билки в една чаша и изсипа върху тях мътна течност. Допълни чашата с вино и внимателно я разбърка. После извади от огъня нагорещеното желязо и го потопи в чашата. В стаята се разнесе горчив аромат.

Усмихна се като хлапак и пристъпи към Вулфгар, който недоверчиво я наблюдаваше.

— Изпийте го на един дъх, бързо — подкани го тя.

Вулфгар с мъка се надигна на лакът и посегна към чашата. Помириса питието и смръщи нос. Лицето му още повече позеленя. Очите обвинително се впиха в лицето й. Ала Айслин енергично побутна чашата към устните му.

— Пийте бързо. Уверявам ви, че ще ви се отрази добре.

Рицарят пое дълбоко въздух и задържа дъха си, докато погълна наведнъж горчивото питие. Отпусна чашата и се потърси. Скоро тялото му потръпна и в стомаха му се надигна горчива вълна. Айслин чу куркането на червата му и с усмивка отстъпи назад. Очите на мъжа се разшириха от ужас. Скочи като ужилен от леглото и въпреки студа се втурна към ъгъла на стаята, където беше оставено нощното гърне.

Айслин се скри под завивките и усмихнато се загледа в нервно потръпващия му гръб. Когато след известно време Вулфгар се върна в леглото с треперещи крака и обвинителен поглед, младата жена невинно вдигна очи. Повече мъртъв, отколкото жив, норманинът се отпусна на мекия матрак и придърпа завивките над изтощеното си тяло.

— Не съм срещал досега такава отмъстителна жена. Откъде се взе у вас тази злоба? Ако преживея този ден, ще ви пратя в манастир.

Айслин се надигна и с усмивка се вгледа в бледото му лице.

— Какво говорите, Вулфгар? — попита весело тя. — Би трябвало да знаете, че само законният съпруг има право да накаже жена по този начин.

— Ох! — простена Вулфгар, разтърсен от нови болки. — Даже в този ужасен миг залагате стръвта си. Не ви ли е достатъчно, че дяволското питие едва не ме уби?

— Дадох ви само пречистващ балсам — отговори тихо тя. — Отровата напусна тялото ви и скоро ще се почувствате по-добре.

Вулфгар предпазливо опипа главата си.

— Гледай ти! Вече почти не изпитвам болка. И съм гладен като вълк. Готов съм да изям цял вол.

Надигна се и я погледна с искрена нежност.

— Зарадваха ли ви роклите, които приготви шивачът?

Айслин усърдно закима с глава и медноцветните къдрици се разпиляха като съскащи змии по завивките.

— Никога не съм виждала по-прекрасни одежди. Много ви благодаря за щедрия подарък, Вулфгар. — Приведе се и нежно го целуна по бузата. — Те са достойни за самата кралица. Сигурно сте дали за тях цяло състояние.

Рицарят вдигна рамене с подчертано равнодушие и впи очи в надникналите изпод завивката закръглени гърди. Айслин изглежда не забеляза пламъчето в очите му. Смръщи чело и загрижено промълви:

— Ала се боя, че ще споделят съдбата на другите ми дрехи. Прекалено красиви са и непременно ще събудят завист в женските сърца.

— Това е моя грижа — успокои я великодушно Вулфгар.

Айслин се сгуши в него и плахо попита:

— Значи роклите наистина са моя собственост? И мога да ги нося, когато си поискам?

— Разбира се. Да не мислите, че ви правя подаръци, а после си ги вземам обратно? — попита укорително Вулфгар.

— Какви претенции може да има една робиня, която зависи изцяло от желанията на господаря си? — въздъхна Айслин, ала веднага се развесели. — Май съм първата, която се облича в такива великолепни рокли. Жените в Даркенвалд ще се поболеят от завист. Какво ще им кажете, когато ви попитат защо робинята се разхожда в скъпоценни нови одежди?

Вулфгар ядосано изръмжа:

— Само злият език на Гуинет е в състояние да зададе подобен въпрос. Моя работа е как харча парите си. Щом съм решил да правя подаръци, ще ги правя независимо от волята й. Не дължа сметка нито на нея, нито на която и да било друга жена.

Айслин меко прокара пръст по мускулестите му гърди.

— Тогава съм ви двойно задължена, милорд. Аз също съм само жена…

Вулфгар я притисна до себе си и дълбоко вдъхна аромата на косите й.

— Ти си много по-ценна от всички останали. Само затова те държа до себе си.

Айслин сви рамене.

— Въпреки това си оставам ваша робиня. Не струвам повече от обикновената проститутка. В какво отношение означавам за вас повече от другите жени?

Мъжът презрително се изсмя.

— Да не мислите, че ще отворя толкова щедро кесията си за всяка жена? Не се ли чувствате поласкана, че ви поставям над посестримите ви?

— Не, Вулфгар — отговори сериозно Айслин. — Къде виждате разликата между мен и тях? В очите на света си оставам само една курва…

Мъжът се приведе над нея.

— Какво ме интересува мнението на другите? Остави ги да си чешат злите езици. — Притисна устни в нейните и задуши в зародиш възраженията, които напираха на езика й. Страстно плъзна ръка по мекия й гръб, към закръглените бедра.

Айслин потръпна от болка, защото ръката му докосна белега от удара с камшик. Вулфгар сърдито изкриви лице и повдигна завивката. Като видя посинялата ивица, присви очи и гневно процеди:

— Какво означава това?

— Само белег, нищо друго — прошепна тихо Айслин. — Паднах и…

От гърлото му се изтръгна несдържано ръмжене. Седна в леглото и я издърпа на скута си.

— Да не ме смятате за глупак! — Гласът му прозвуча заплашително тихо. — От пръв поглед разпознах следата от камшик.

Айслин положи всички усилия да издържи на погледа му. Очите й се замъглиха от сълзи.

— Причинявате ми болка, Вулфгар. — Рицарят разхлаби хватката си и младата жена нежно се притисна до гърдите му. — Нищо лошо не се е случило. Скарахме се за дреболии. Вече всичко се оправи. — Помилва гърдите му и зашепна: — Белегът ще изчезне скоро. Моля ви, забравете го. Нека оставим нещата, както са.

Изплъзна се от ръцете му и започна да се облича. Вулфгар не сваляше поглед от пълните й със сълзи очи. Това момиче не преставаше да го учудва. Не само беше красива и умна, но притежаваше и учудваща чувствителност. В сърцето му се надигна неподозирана нежност. Понечи да я притисне в обятията си, да я притисне до силните си гърди, да я защити от злините на света…

Ала бързо отърси от себе си тази проява на слабост и сърдито се извърна. Тия жени! Нарочно играят ролята на беззащитни и безпомощни, за да омотаят мъжа в паяжината си.

Изправи се и доволно се протегна, изненадан от доброто си състояние.

— Не мога да повярвам! Дяволското ти питие все пак помогна, скъпа. Ела, нека се възползваме от хубавия ден. В Лондон има голям коледен пазар. Нали пожела да разгледаш града.

Разпери ръце и Айслин политна в прегръдката му. Вулфгар нежно целуна високото чело, после и устните.

— Като си помисля, Лондон ще ти се възхити много повече, отколкото ти на него — произнесе със задавен глас той.