Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (7)

ШЕСТА ГЛАВА

Дори ако тя е уговорила Джайлс за дуела, който те прогони от къщи?

Себастиян непрекъснато мислеше за думите на Маргарет. Всичко ли е било нагласено? Въобще беше ли възможно да планираш такава ситуация отдалеч? Да съблазниш някого и това да доведе до дуел, който ще прати съпруга ти в гроба? Немислимо. Жюлиет съвсем отскоро се беше омъжила за Джайлс. Дори ако това не я е устройвало, имаше по-прости начини да се отърве от брака.

Себастиян крачеше напред-назад из кухнята с бутилка бренди в ръка. Джон седеше на един стол и безмълвно го наблюдаваше. По някое време му беше предложил чаша, макар от опит да знаеше, че Себастиян ще откаже. Не се случваше често, но гневът караше господаря му да губи всякакво приличие.

Джон чакаше, вероятно разтревожен, че Себастиян може да извърши нещо безразсъдно в сегашното си състояние. Себастиян пък нямаше да се изненада, ако Джон е подслушвал зад вратата и вече е разбрал, че ще се прибират вкъщи. Камериерът страшно се беше затъжил за родината. Никога не се оплакваше, но Себастиян знаеше, че с удоволствие би се завърнал по всяко време. За разлика от него самия.

Малко неща можеха да смутят желязното самообладание, което бе придобил с течение на годините и което беше абсолютно задължително в избраното от него поприще, но днес наистина му беше струвало много усилия да се справи с лейди Маргарет. Надменна проклетия! Беше готов да се обзаложи, че е изчела всички книги в библиотеката на баща си. Че е превъзходна ездачка — носеше нов костюм, за езда, който приличаше на мъжки… Вероятно беше и страстна комарджийка. С добър мерник. Някои жени просто изпитваха нужда да се съревновават с мъжете. Себастиян не се съмняваше, че лейди Маргарет е сред тях.

Тя му напомняше за дома. През последните няколко дена миналото беше възкръснало пред очите му. Само ако беше научил, че Жюлиет е станала съпруга на Дентън, или на когото и да е. Ако не беше такава развратница. Джайлс нямаше да я вземе за съпруга, ако знаеше каква е. Себастиян щеше да й устои, ако знаеше. По принцип не се занимаваше с омъжени жени.

Каква ирония: когато Жюлиет му се предложи, се беше поздравил за късмета си. Французойката беше изключително прелестна, жива, малко вулгарна, но толкова възхитителна, че той не беше успял да й устои, въпреки че тя не се вписваше в рамките на неговия вкус. Той обичаше жените и определено нямаше навика да отхвърля безсрамни предложения като това на Жюлиет. Не за пръв път си тръгваше от някой бал с уговорка за любовна среща.

А за последен…

Дори ако тя е уговорила Джайлс за дуела, който те прогони от къщи?

Божичко, защо? За да може да се омъжи за него? Това ли е бил планът й? Вече го беше прелъстила и е изпитвала увереност, че ще го примами в брачното ложе — ако Джайлс не й се пречка. Може да е смятала, че той не би се оженил за разведена жена. Висшите аристократични кръгове бяха категорични в това отношение. Една вдовица обаче беше друга работа. Но наистина ли си е въобразявала, че ще се ожени за вдовицата на най-добрия си приятел, когото е убил?

Нямаше и ето защо такава идея никога не му бе хрумвала. Но Жюлиет може да не е била наясно с това или пък е разчитала на прелестите си, за да промени убежденията му.

В такъв случай планът й беше претърпял неуспех, защото баща му се бе отрекъл от него след дуела и той бе напуснал Англия. Затова ли се беше насочила към Дентън? Или може би Дентън към нея? Маргарет каза, че те се карали непрекъснато. Ето ти една възможна причина.

— Да стягам ли багажа, сър?

Наложи се Джон да повтори въпроса, преди Себастиян най-накрая да го чуе и да седне при слугата си на масата.

— Значи си подслушвал?

— То се знае — ухили се Джон. — Нали работата ми е да слухтя!

— Потегляме утре сутринта. И когато се върнем, може би ще ремонтирам това място. Все за нещо ще трябва да похарча парите на лейди Маргарет.

Слугата му се разсмя:

— Наистина ли ще я оскубете така?

Себастиян повдигна вежда.

— При положение, че тази работа ми беше натрапена най-нагло? Не виждам ни най-малка разлика между това, което Маргарет постигна благодарение на една грешка на езика ми, и това, което се опита да стори онзи тиранин в Австрия. Нямаше да приема задачата на нито един от двамата, ако не бяха проклетите им машинации. Така че си прав: ще взема парите.

— Не бих нарекъл „задача“ да разбереш какво става вкъщи.

— Не, но ако възприемам нещата иначе, изобщо няма да замина. Елементарно е — каза Себастиян и сви рамене: — Всъщност не ми пука. Ако ще да очерни името ми пред цяла Европа.

Каза го привидно спокойно, но всъщност беше бесен. Човек трябваше да го познава добре, за да усети истинските му емоции.

— Изцяло моя е вината, че проявих сарказъм, правейки се на интересен. Тя трябваше да си тръгне при тази възмутителна цена, но вместо това се съгласи, тъй че ще ми се наложи да го преживея.

— Не си спомням лейди Маргарет като малка — отбеляза Джон. — Нали се е превърнала в много красива жена?

Себастиян изръмжа нето в знак на съгласие. Спомняше си малката Маги Ландор като преждевременно развито, дръзко момиченце, което преследваше приятелките на Елинор на онзи годежен бал и беше прекъснало целувката му с една от тях — нарочно, той не се съмняваше. Тогава нищо не показваше, че ще стане толкова хубава. Пясъчнорусата й коса не бе нищо особено, макар че очите й бяха поразително тъмни, почти черни. Сещаше се за сравнението с пищен самур. Нямаше тен с цвят на слонова кост, кожата й беше бяла като сметана. Сигурно през лятото не получаваше хубав загар. Не носеше грим. Вероятно и тя, подобно на много жени-интелектуалки, го смяташе за твърде изкуствен. От друга страна, нямаше нужда от грим. Тъмните й ресници бяха естествено гъсти и дълги. Тъмните й вежди бяха тънки и извити. Плътните й устни бяха с неповторим розов цвят и приканваха да ги вкусиш…

Беше дребничка, едва стигаше до раменете му. Но не бе тънка като оса. Някои жени гладуваха, за да не им се налага да се борят с корсетите. По нищо не личеше Маргарет да е от тях. В никакъв случай не беше пълна, а налята и закръглена… много закръглена. Един мъж нямаше защо да се тревожи, че ще я скърши в ръцете си като вейка.

Наистина беше хубавица. Всъщност преди да заяви, че е дошла по работа, Себастиян бе окрилен от надеждата, че е дошла да спечели облога — защото определено щеше да го спечели, ако беше сред онези три жени. Колко жалко, че имаше такава вирната брадичка, която много точно издаваше нейния характер.

Зачуди се защо не е омъжена. Беше отлична партия: дъщеря на граф, много хубава и очевидно богата, щом можеше с лека ръка да похарчи сто хиляди лири. Мътните го взели, дори окото й не трепна, като чу цената.

Също така се зачуди дали гърдите й, напращели в кадифения жакет, наистина са толкова твърди и сочни, колкото изглеждат. Вероятно. Имаше усещането, че тази жена идеално ще стопли леглото му.

Три пъти по дяволите! Сигурно брендито най-после го беше хванало. Маргарет Ландор го вбесяваше. Тя беше последната жена, която искаше в леглото си.