Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (20)

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Себастиян тъкмо се канеше да подхване с брат си една от неприятните теми. След като се върна от огледа на местопроизшествието, установи, че Дентън го няма никакъв. Все пак се появи, за да чуе какво ще каже лекарят, и преди отново да е успял да изчезне, Себастиян го улови за рамото и го изведе навън, където можеха да си поговорят насаме.

— Защо имам чувството, че ме принуждаваш да водя диалог с теб, Себастиян? — попита Дентън, хвърляйки многозначителен поглед към ръката, която още го стискаше за рамото.

— Защото е така.

— Я ме пусни! — изръмжа Дентън.

— Шегувах се. — Себастиян го пусна. Застанаха под старото дърво, където някога си бяха построили къщичка.

— Така си и мислех — тросна се брат му. — Изобщо не си се променил за времето, през което те нямаше, нали? И къде се беше скрил? Все си мислех, че ще се засечем в Лондон, но това никога не стана. Да не би да си напуснал страната?

— Да, и нямах намерение да се връщам. Живеех в Европа, но не на конкретно място. Пътувах много. Работата ми ме водеше до всички кътчета на Стария континент.

— Работа? Нима си работил, за да си изкарваш хляба?

Себастиян се изсмя на ужасената физиономия на брат си — типичната реакция на всички привилегировани аристократи.

— А ти как мислеше, че ще оцелея, когато си тръгнах оттук без пукнат грош?

Дентън се изчерви.

— Помислих си… всъщност нищо не си помислих, но не бих предположил, че ще се хванеш за някоя обикновена работа.

— В това, което върша, няма нищо обикновено. Хората ми плащай много, за да свърша това, г което не могат да се справят сами.

— Като например?

— Връщам откраднати ценности, възстановявам неправди, изглаждам разногласия, измъквам невинни от затвора. По малко от всичко. Превърнах се в това, което наричат „наемник“. Сега е твой ред. Отношението ти е доста враждебно като за среща с роднина, Дентън. Защо?

Брат му прокара ръка през черната си коса. Слепоочията му бяха прошарени, което не си личеше, освен ако не се вгледаш отблизо. Под кехлибарените му очи, прорязани от кървави жилки, имаше тъмни кръгове. Тези очи не бяха светли като на Себастиян, по-скоро се доближаваха към кафявото. Беше много блед, сякаш почти не излизаше навън. През изминалите години на бузата му се беше появил малък белег и още един на челото. Дентън изглеждаше съсипан и изтощен, подобно на човек, който твърде често се отдава на разнообразни пороци. Беше с година по-малък от Себастиян, но сега приличаше на по-големия брат.

Най-накрая Дентън въздъхна.

— Голям шок е да те видя отново. Не вярвах, че някога ще ми се случи.

— Нито пък аз — отвърна брат му и небрежно подхвърли: — Сега разбирам, че съм се затъжил за теб.

— Лъжец — изсъска Дентън. — Ти все нямаше време за мен. С теб никога не сме били близки.

— Знам и съжалявам за това — искрено отвърна Себастиян. — Но ти никога не си бил лесен за общуване. Твърде рано изгради своите прегради срещу света.

— Защо, по дяволите, повдигаш този въпрос? Това е минало и както се казва — тури му пепел. То не може да бъде променено, Себ.

— Предполагам, че не — съгласи се Себастиян. — Но ако не затова си заел отбранителна позиция, защо тогава?

Дентън го погледна смаяно.

— Божичко, идваш тук изневиделица. Това само по себе си е достатъчно, нали? После внасят татко вкъщи — ранен, с нарушено зрение. Маги се е омъжила за теб — още не мога да го повярвам. Падаш в свинската кочина и се изправяш, ухаещ на рози, а? Трудно ми е да възприема всичко това, но още отпреди да се появиш, съм развалина. Така че какво си очаквал, мамка му — смях и прегръдка?

— Не очаквах да те заваря влюбен в моята жена, още по-малко женен за вдовицата на Джайлс — сурово отвърна Себастиян. — Между другото, къде е тази пачавра?

Дентън пребледня при грубите думи, но се възпротиви:

— Връщаш се у дома след единайсет години и започваш да правиш предположения, а не знаеш нищо за действителното положение.

— Тогава защо не ме осветлиш? Започни с това как си се оженил за прелюбодейка, която с подстрекателствата си доведе до дуела, разбил живота ми.

— Жюлиет не е подстрекателка. Тя се закле, че ти…

— Излъгала е — прекъсна го брат му.

— И така да е, ти не беше тук да я опровергаеш и Жюлиет успя да ме убеди. Беше самотна и потисната от живота със Сесил, който рухна напълно след смъртта на Джайлс. Започнах да ходя при нея, за да я ободрявам.

— Предполагам, че за да я ободриш, е трябвало да се ожениш за нея?

— Не, направих я своя любовница, но… понякога се случват разни обрати. Тя забременя.

Изненадан, Себастиян повдигна вежда:

— Имаш дете?

Дентън се изчерви.

— Не, тя пометна.

— Разбира се — иронично отвърна Себастиян.

— Щом толкова искаш да знаеш, моята реакция беше абсолютно същата, но на каквото си постелиш, на това ще легнеш.

Себастиян реши да не коментира последното.

— Преди малко спомена, че си развалина. Защо?

— Защото Жюлиет е на пазар в Лондон — въздъхна брат му. — Всеки път, щом отиде там, тя харчи небивали суми за разни глупости. Татко полудява, когато получи сметките.

— Тогава защо не я придружаваш, за да обуздаваш нейната разточителност?

— Защото тя ми вдига скандал, който захранва клюките на лондонското общество за месеци наред. Татко възразява срещу това дори повече.

— Това ли е причината за вашите кавги?

— Виждам, че Маги добре те е осведомила.

— Съвсем не. Не ми обясни за какво се карате.

— Въпросът е за какво не се караме. Списъкът ще бъде много по-кратък.

Себастиян поклати глава. Затрудняваше се да проумее изводите, към които сочеше поведението на Дентън. Беше очаквал брат му да се закълне в неугасваща любов към своята съпруга и с това да оправдае брака си с нея. Сега откриваше, че никой не харесва Жюлиет, дори мъжът й. Защо все още бяха женени?

Не очакваше отговор, но все пак попита:

— Защо не си се развел?

— Божичко, прибираш се у дома след единайсет години под някакъв измислен предлог и незабавно започваш да си вреш носа, където не ти е работа — яростно избухна Дентън. — Е, имам новина за теб: отношенията ми с моята жена не те засягат.

— Не съм съгласен — навъси се Себастиян. — Заради жена ти убих най-добрия си приятел и загубих живота, който познавах.

Не беше възнамерявал да покаже новата си страна пред Дентън, но точно това се случи сега. Брат му се отдръпна ужасен.

Себастиян се отърси от заплашителния си вид и дори успя да се усмихне:

— Много се чудех дали изобщо да пусна Маги у дома — меко рече. — Сега мястото й е при мен, а моето място не е тук. Но много се бях затъжил за Аби. Исках да я видя отново, преди да е станало твърде късно. Напредналата й възраст ограничава възможностите ми. Ако желаеш, наречи това „измислен предлог“.

— Извинявай — засрами се Дентън. — Струва ми се, че скоро хубаво ще можеш да се видиш с баба. Ще останеш ли, докато татко се оправи? Кълдън иска Маги да му е болногледачка. Според него татко ще я слуша и няма да става от леглото, преди да се оправи.

— Още не съм мислил за това. Очаквах, че ще ми се наложи да стигна до Аби с бой. Не съм смятал, че татко ще е толкова зле и няма да ме познае.

— Ама че лош…

— Късмет? — изсмя се Себастиян. — Във всеки случай се съмнявам, че дълго ще остана тук. Кога очакваш жена ти да се върне?

— След няколко дена, вероятно към края на седмицата. — Дентън изведнъж стана подозрителен: — Защо?

Брат му сви рамене.

— Дотогава може да съм си тръгнал. Не съм сигурен, че мога да се изправя лице в лице с тази жена, без да я убия.

— Не се шегувай, Себ.

— Не се шегувам — хладно отвърна той. — А какво се е случило с крака ти, че куцаш?

Дали заради въпроса за крака му или за жена му, но Дентън излезе, без да отговори. Себастиян го остави да си отиде. За момента и двамата разполагаха с достатъчно материал за размисъл.