Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (45)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Себастиян позна жената със Сесил. Времето е било благосклонно към херцогинята на Фелбург и тя все още приличаше на жената от портретчето, което беше видял и което бе изработено преди повече от двайсет години.

Помисли си, че е доста глупаво дамата да се представя с титлата си в страната, където търсеше убежище от един отмъстителен тиранин. Още по-глупаво бе да замисля сватба с англичанин, при положение че вече си имаше съпруг. Дали Сесил знаеше? Не, разбира се, в противен случай не би помолил дамата за ръката й.

— Сесил?

Бащата на Джайлс се обърна и лицето му почервеня от гняв.

— Дръзваш да ми говориш? Присъствието ми тук не означава, че съм ти простил. Махай се от очите ми!

Себастиян беше подготвен за такова отношение. Реакцията на Сесил не го изненада. Но преди да е отговорил, жената до бащата на Джайлс помоли с нежен шепот:

— Сесил, не прави сцени, ако обичаш. Все още не са ме приели напълно в това общество.

Той се усмихна окуражително на годеницата си, която го беше хванала под ръка. Личеше си, че е дошъл на приема единствено заради нея.

— Ще го имам предвид, скъпа. А сега, ако ми позволиш…

— Тя трябва да остане — каза Себастиян. — Имам новини, които ще пожелае да чуе. Но първо — съжалявам, Сесил. Никой не е бил по-опечален за смъртта на Джайлс от мен.

— Недей — задави се Сесил. — Идвам си и намирам сина си мъртъв, вече погребан. А ти…

— Беше нещастен случай — прекъсна го Себастиян. — Не може да мислиш сериозно, че съм искал да го убия. Отидох на дуела, за да стрелям във въздуха. Ако Джайлс беше толкова сърдит, че да ме убие добре. Но куршумът му само одраска ръката ми точно когато стрелях. Господи, никой ли не ти е казал какво се е случило?

— Нима това ще ми върне сина? Той бе единственото ми дете!

За такова емоционално изявление Себастиян би очаквал повече от гняв в очите на Сесил. Но нищо друго не би могло да възкреси неговата болка така силно, както тези думи.

— Той бе най-добрият ми приятел! Колко пъти трябва да умирам заради уличницата, за която се ожени?

— Моля ви! — отново се намеси херцогинята.

Беше права, привличаха вниманието. Себастиян отдавна не бе губил така контрол над себе си, отдавна не бе оставял болката да бъде толкова очевидна. С усилие на волята я скри зад железния щит, който охраняваше всичките му емоции.

Искаше да си върви, но имаше още нещо, с което да изчерпи въпроса и да задоволи собственото си любопитство.

— Защо си обвинил баща ми?

Не мислеше, че Сесил ще отговори. Лицето му отново почервеня от гняв.

— Заминах, за да скърбя на воля — отвърна Сесил. — Не можех да понасям къщата, където бе роден Джайлс. Върнах се у дома месеци по-късно и открих онази френска пачавра, омъжена за брат ти. Дъглас трябваше да попречи на това. Трябваше да попречи на дуела да стане.

— Какво е могъл да стори, освен да го забрани, което и направи? — рече Себастиян. — Аз не зачетох волята му. Отидох там, за да умра, Сесил. Не очаквах, че ще ми се наложи да се прибера у дома, за да съобщя, че една прищявка на съдбата е преобърнала изхода на двубоя.

— Дъглас можеше да ми каже това, а не да се махам и никога да не се връщам. Погрешно са те информирали. Не аз сложих край на нашето приятелство, а той!

Себастиян беше толкова изненадан, че за малко не забрави да повдигне другия въпрос. И двамата се бяха обърнали да си ходят, нетърпеливи да прекратят стълкновението. Понечи да ги спре, но реши да не разстройва допълнително Сесил. Можеше да се разбере насаме с херцогинята.

Отне му няколко минути да срещне погледа й и да й покаже със знаци, че би желал да разговарят. Минаха десетина минути, докато тя намери предлог да се освободи от Сесил. Дотогава Маргарет отново се беше присъединила към него, но херцогинята не отиде при тях. Вместо това напусна помещението. Себастиян се извини и също излезе. Видя я да влиза в празната бална зала в задната част на къщата.

Огромната зала беше съвсем тъмна, защото свещите не бяха запалени. Жената го сграбчи за ръката веднага щом влезе.

— Нали ще бъде за кратко? Сесил страда достатъчно тази вечер. Не бих желала да научава за разговора ни.

Той едва различаваше силуета й, въпреки че очите му бързо привикваха с мрака.

— А знае ли, че си имате съпруг?

— Да, знае, че имах съпруг. Но това беше преди много години.

— Е, съпругът, който сте имали преди много години, сега ви издирва. Иска развод — или вашата гибел. Познайте кое би предпочел.

— Не! — ахна тя. — Това е невъзможно. Твърде много време изтече оттогава. Би трябвало да е разтрогнал брака ни. Нали му трябва наследник!

— Правилно ли ви разбирам? Щели сте да се венчаете със Сесил въз основа на предположението, че вашият предишен съпруг ви е освободил от брачните обети?

— Защо ми говорите такива глупости? Уверявам ви, че мъж с неговото положение е длъжен да се ожени повторно и да създаде наследник.

Себастиян сви рамене, макар че тя надали можеше да види това в тъмното.

— Очевидно не го е направил навремето. Сега се е разбързал, защото бъдещата му невеста иска неопровержими доказателства, че с първия му брак е приключено. Доколкото схванах, тази млада дама не иска просто някакъв развод. Държи да се увери с очите си във вашето съгласие. Не желае да се появите по-късно и да превърнете наследниците, които му е народила, в незаконни деца.

— Наистина ли все още съм омъжена? — невярващо попита херцогинята.

— Не само това, мадам. Херцогът е наемал хора, които да ви намерят и отведат в Австрия. Той знае, че вашият път води към Англия. Не е било особено разумно да останете тук и да запазите името си.

— Промених името си.

— Трябвало е да се откажете и от титлата.

Тя помълча, после каза уморено:

— Да, тщеславието е нещо неразумно. Но аз не останах тук. Живях предимно в чужбина, непрекъснато пътувах. Уморих се да пътувам. Вашата страна ме омагьоса. Често копнеех да се установя тук. Най-сетне се поддадох на този копнеж.

— Лош момент сте избрали, защото сега той се кани да ви търси точно тук.

Тя се разплака. Себастиян изпита съчувствие към бегълката.

— Предлагам ви да кажете на Сесил за проблема. Той знае с кого да се свърже, за да ви уреди бърз развод. Със светкавична бързина изпратете документите на вашия съпруг, херцога. Това ще го задоволи.

— А вие как разбрахте за това?

— Той се опита да ме наеме, за да ви намеря. — Гарвана се усмихна заплашително. — Неговото поведение не ми допадна особено.