Елизабет Феърчайлд
Мълчаливият ухажор (14)

Глава четиринадесета

Сара седеше под сянката на Клорис, богинята на пролетта, изпълнена с убеждението, че във въздуха около нея настъпи някаква промяна, след като лорд Кесълфорд се настани срещу нея. Подобно на камък, хвърлен в спокойни води, Хоукс сякаш изпращаше малки вълнички към нея, които ласкаво я люлееха, изпълваха я със странни, безименни усещания за нещо все още несподелено и неизпитано. Мистериозни и загадъчни чувства вълнуваха дълбините на душата й. Искаше да сдържи дъха си, за да може да чувства и чува по-добре онова, което ставаше около нея. Струваше й се, че ако успее да застане абсолютно неподвижно, ако диша едва-едва, ако държи очите си широко отворени, ще стане чудо и тя ще може да зърне за миг загадъчния мъж, който я бе разтърсил до дъното на душата й.

Кожата й изстина от предчувствието за някаква предстояща промяна. Косата на тила й настръхна. Какво ли й готвеха съдбата и този мъж?

— Говорих с Нейт за Джефри.

— А, да, безценният господин Гарви — бавно изрече той. — Позволявам си да ви безпокоя точно по повод на същия джентълмен. Виждате ли, Гарви се е…

Беше прекъснат от един глас, който изпълваше Сара с ужас.

— Лорд Кесълфорд! Не очаквахме да ви видим тук, нали, мила? И то не с коя да е друга дама, а с лейди Линдъл, която изглежда красива като майка си навремето. — Силвестър Нотли ги поздрави с раболепна сервилност.

Сара бе твърдо решена да не се стряска от присъствието му, нито пък от настойчивостта, с която всеки път споменаваше името на майка й.

— Господин Нотли. — Тя се усмихна насила, осъзнала, че от другата страна на масата, там, където седеше Хоукс, настъпи абсолютна тишина. Радваше се, че бяха прекъснали разговора им. Не й се искаше да обсъжда Джефри с Хоукс и кой знае защо си мислеше, че той може би й носи новини за смъртта му. Опитвайки се отчаяно да се престори на весела, тя попита:

— Човекът, който ви придружава, трябва да е ваксаджията на лейди Петършъм, нали?

Въпросът й бе посрещнат с изненадано сумтене от Силвестър, някаква жена ахна с възмущение, а Хоукс се разсмя лениво.

— Ще ми позволите ли да ви запозная с баронеса Дьо Вал, госпожице Линдъл? — Силвестър изглеждаше изключително доволен от предоставената му възможност. — По ирония на съдбата точно аз представих майка ви на един друг Дьо Вал преди не чак толкова много години.

Сара потръпна. Той очевидно говореше за майка й и за покойния барон. Почувства се смешна и глупава. После рече:

— Радвам се да се запозная с вас, лейди Дьо Вал. Чух, че имате очарователна шапчица.

Баронесата я изненада с готовността си да възприеме шеговития й тон, въпреки напрежението, което витаеше във въздуха.

— Шапката ми е чисто черна, госпожице Линдъл. Не зная дали това има някакво значение, предвид въпроса ви за ваксаджията.

Сара продължи в същия дух.

— Опасявам се, че въпреки цвета си, шапката ви няма да ни свърши работа. Освен ако не плава — безгрижно заяви Сара, докато другата жена се наместваше на стола до нея.

За огромна изненада на Сара, Хоукс също се включи в разговора.

— Имаме намерение да си направим лодки и да ги пуснем в езерцето със златните рибки. Няма да имаме нужда от вашата шапка, ако моят повереник успее да намери хартия.

— От ваксаджията! — ликуващо се обади Силвестър. Започна весело да драска в бележника си, като измърмори едно — Колко забавно!

Баронесата с усмивка си призна, че от много години насам не е имала удоволствието да си играе с книжни лодчици.

Сара остана като гръмната, когато Хоукс изведнъж, без никакво предупреждение, смени темата на разговора.

— Моите съболезнования, Силви, заради скорошната загуба, която преживя.

Моливът на Нотли спря да драска.

Сара се почувства въвлечена в един сблъсък, който, по всичко личеше, щеше да бъде напрегнат и неприятен.

Вдовицата отговори с подходяща за случая тъга, но в гласа й се долавяха стоманени нотки.

— Нямах представа, че можеш да изпитваш подобни чувства, Хоукс. Благодаря ти, защото, макар да не скърбя заради смъртта на Ото, аз се чувствам странно натъжена и в известен смисъл — поумняла и отрезвяла. Смъртта идва, за да ни припомни колко къс е животът ни в действителност и колко е глупаво от наша страна да се караме със старите си приятели.

Хоукс не отговори нищо. Мълчанието се проточи твърде дълго.

Сара имаше чувството, че е не само сляпа, но и невидима. Питаше се дали Хоукс все още обича Силвия, а после изведнъж, изпълнена с отчаяние, осъзна, че за нея самата чувствата му към другата жена не би трябвало да имат никакво значение.

— Да, животът наистина е кратък — тихо рече той в момента, в който всички вече разбираха, че тишината не може да продължи повече. — Да сключим ли примирие?

Моливът на Силвестър яростно се спусна по редовете.

Баронесата въздъхна.

— Би било чудесно — съгласи се тя и за пръв път в гласа й се забеляза някакво напрежение. — Може би Стюарт също ще се съгласи с нас.

Хоукс се замисли за момент.

— Може би — кимна бавно.

 

 

Състезанието с хартиените лодки, което се проведе над главите на рибите, хищно отворили уста, бе посрещнато с радост и веселие от гостите, удостоили изложбата с присъствието си. До края на следобеда почти не бе останал човек сред елегантно облечените гости, който да не бе коленичил край езерото, за да наблюдава внимателно сгънатата си лодчица да се носи между водните лилии.

Само двама от присъстващите не се забавляваха от хартиената армада — баронеса Дьо Вал и Силвестър Нотли. Колкото и да й се искаше да участва във веселието, вдовицата Дьо Вал прояви необичаен за нея здрав разум и се настани сред по-улегналите матрони, които наблюдаваха забавленията отстрани. По този начин успя да затвори устата на онези, които непрекъснато обсъждаха непристойната й поява на публично място толкова скоро след смъртта на мъжа й. Гледането обаче не бе и наполовина приятно колкото участието в игрите. Баронесата наблюдаваше лодките с отегчено и кисело изражение, а когато разбра, че няма изгледи гостите скоро да се откажат от това занимание, тя се сбогува с лейди Петършъм и си тръгна, без да се обърне назад.

Силвестър, който бе наблюдавал всичко отблизо, си тръгна заедно с нея, накалял коленете на панталона и изпълнил с клюки няколко страници от бележника си.

Хоукс несъмнено би изпитал много по-голямо удоволствие от забавлението с лодките, ако не го тормозеха мрачни мисли, свързани с Джефри Гарви и с неприятното задължение да каже истината на Сара. Въпреки това, обучението на Сара в изкуството да прави книжни лодки, се оказа изненадващо приятно. Тъй като не можеше да види начина на прегъване с очите си, тя трябваше да направи това с ръцете си.

— Ето така — учеше я Нейт. Двамата със Сара седяха един срещу друг пред отрупаната с хартия маса от ковано желязо близо до езерото. Леко, като пеперуди, ръцете на Сара следваха движенията на Нейт, докато той сръчно сгъваше хартията.

Веднага щом той свърши, тя отдръпна ръце и заяви весело:

— Мисля, че го схванах.

Твърде напрегнат, за да седи на едно място, Хоукс обикаляше около масата, докато тя сгъваше лист хартия. Творението й обаче по нищо не приличаше на лодка и едва ли щеше да се закрепи върху водата.

— Да ви покажа ли още веднъж? — предложи той, преди Нейт да се сети да го направи.

— Да, моля ви. Нищо не излезе от това — покорно рече тя, а той се наведе над рамото й, за да разгледа несполучливия модел.

— Може би ще ви е по-лесно, ако и двамата гледаме в една посока. В противен случай вие получавате твърде изкривена и обърната представа за това, което правим.

— Звучи логично — съгласи се тя.

— В такъв случай, ако ми позволите… — Хоукс се приближи още повече, обгърна я като с наметало, притиснал гърди към извивката на рамото й. Зачервена от допира на ръцете му, тя замръзна, когато гладката й буза докосна лицето му за част от секундата. Дишането й се учести, въздухът излизаше със свистене от устата й, гърдите й бързо се спускаха и повдигаха, гърбът и раменете й се вцепениха. Ушите й писнаха. Тя се отдръпна. Той затвори очи за миг, опитвайки се да се пребори с импулса си да зарови лице в уханните й къдрици. Зави му се свят от омайния аромат на косата й. Меките къдрици докоснаха брадичката му. С мъка устоя на желанието да проследи с целувки нежната извивка на шията й.

— Сложете ръцете си върху моите. — Гласът му бе невероятно ласкав и мек.

Нейт вдигна поглед от листа хартия, който сгъваше.

Хоукс му намигна.

Сара се разсмя смутено. Беше толкова близо до него, че Хоукс усещаше движенията на тялото й при всяко вдишване и издишване. После се подчини, сковано сложи ръце върху неговите, готова да ги отдръпне и при най-незначителния повод.

— Отпуснете се — безцеремонно й нареди той. — Никога няма да схванете какво правя, ако не покриете ръцете ми плътно с вашите.

Бавно, подобно на цвете, което се разтваря под слънцето, тя разпери пръстите си върху неговите. Доверието, което въплъщаваха тези две малки, облечени в ръкавици ръце, които покриха неговите като втора кожа, предизвикаха силен трепет, започнал от пръстите и достигнал до основата на черепа му. Бе трогнат от готовността й да направи всичко, за да научи нещо ново. Знаеше, че тя напълно основателно се страхува от него още от момента, в който невъздържано й бе натрапил целувките си в розовата градина на майка му.

— Покажете ми — инструктира го тя, а гласът й потрепери от напрежение.

Хоукс вдигна поглед и видя Нейт, който ги наблюдаваше, осенен за пръв път от прозрението за истинските чувства, които настойникът му изпитва към госпожица Сара Линдъл.

Хоукс се поколеба.

Изражението на Нейт му се стори твърде зряло, макар и малко наранено и обидено.

— Продължавайте — рече той и се изправи. — Виждам откъде духа вятърът, но въпреки това трябва да проверя водата. — Отдалечи се с достойнството на истински мъж, стиснал хартиената лодчица в ръка.

Хоукс го наблюдаваше как се отдалечава и бавно нагъваше един лист. Ръцете на Сара следваха всяко негово движение.

— Той е един прекрасен младеж — тихичко рече тя, сгушена в ръцете му. Справил сте се чудесно с възпитанието му.

— Наистина ли? — зачуди се Хоукс, а лодката вече придобиваше очертания под съвместните усилия на ръцете им. — Дали не му направих лоша услуга, като застанах между него и първата му любов?

Ръцете на Сара замряха за миг.

— Разбира се, че не сте, сър. Интересът му към мен едва ли щеше да продължи дълго. А и ние изобщо не сме подходящи един за друг.

Той постави завършената лодка в дланта й.

— Така ли? — После въздъхна. — Само времето може да покаже това. Та нали вашата любов към Джефри продължава още от детството ви?

Тя обърна няколко пъти лодката, която бяха направили заедно, и въздъхна дълбоко.

— Аз уважавам Джефри, милорд, но не мисля, че го обичам.

Думите й привлякоха вниманието му. Той се загледа в спокойния й профил, в покорно спуснатите й мигли, в къдрицата, която леко докосваше ухото й.

— Така ли? — прошепна той.

— Не го обичам. — Тя се усмихна и се опита да омаловажи казаното. — А и как бих могла, когато той така и не изпълни обещанието си да ми построи нещо толкова красиво. — Тя вдигна лодката им. — Хайде да видим дали ще може да плава.

Той беше готов да й каже за измяната на Джефри, за заплахата, която грозеше репутацията й, за бурните чувства, които изпитваше към нея. Думите напираха на езика му, но лицето й изразяваше такава детинска решимост да се порадва на творението им, че той се въздържа.

— Елате — подкани я той. — Хайде да я пуснем във водата.

Мина известно време преди Сара да изгуби интерес към изработването на лодки и пускането им във вода. Едва тогава Хоукс й каза онова, за което бе дошъл.

Сара се бе разположила като дете в тревата, обърнала лице срещу лекия ветрец. Усмихна се, когато той се отпусна на тревата до нея. В усмивката й прозираше такава искрена радост, че му се прииска да бе дошъл тук с единственото желание да я види щастлива. Няколко златисти кичура, измъкнали се от здраво стегнатия й кок, се ветрееха пред лицето й.

Той протегна ръка и отмахна кичур коса, който я гъделичкаше по бузата.

— Благодаря — срамежливо рече тя. — Беше много забавно. Истински срам е, че съм била лишена от това удоволствие като дете.

В гърдите му се надигна болезнена тъга. Заради Сара направи усилие да запази спокойния си тон.

— Съгласен съм. Чудя се дали ще се зарадвате, ако разберете, че не ви е било писано да се омъжите за човека, лишил ви от тази радост.

Сара наведе глава и нервно облиза устни.

— Да не би Джефри да е мъртъв? Убит? — Изглеждаше готова да понесе всякакъв удар.

Хоукс изобщо не бе предполагал, че тя ще достигне до подобно печално заключение. Тъгата му се засили.

— Не, мила моя. Гарви е жив и здрав и, освен това — съжалявам, че трябва да ви го кажа — женен за друга жена.

Руменината се отцеди от бузите й.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно. Помолил е да му бъде осигурен превоз от Испания за съпругата му. Видях документите.

Ръката й отскочи към гърлото й, сякаш за да я предпази от нещо.

— Вие продължавате да сте по-добре информиран за личните ми дела, отколкото мен самата, милорд — сковано рече тя. — Аз съм зарязана от бъдещия си годеник, а се оказва, че вие знаете за това, преди още да съм била уведомена.

Много му се искаше да облекчи болката й, да погали косата й, да я успокои, да върне щастливото изражение на лицето й, което жестоките му думи бяха прогонили.

— Доколкото разбирам, плановете ви да се омъжите за него не са обявявани официално? Тя отрицателно поклати глава.

— В такъв случай няма защо да се боите от клюките. Особено ако сте готова да преглътнете гордостта си, за да пресечете всякакви грозни слухове и сплетни.

— И какво предлагате? — попита тя с разтреперан глас.

— Да организирате празненство.

Кокалчетата на ръката й, притисната към гърлото й, побеляха.

— Сър, аз напълно осъзнавам факта, че съм била изоставена. Освен това, всички съкровени планове на баща ми, свързани с моето бъдеще, се разбиха на пух и прах. А вие ми говорите за празненства!

Той се наведе напред. Беше дълбоко наранен от факта, че тя очевидно смята, че той е способен да се подиграе с чувствата й в един толкова тежък за нея момент.

— Говоря напълно сериозно — настоя кротко. — Ще бъде добре да поканите Гарви и новата му съпруга, заедно с още няколко приказливи свидетели. Всички ще отбележат искрената ви радост заради щастието на стария приятел от детинство, а приказките за изоставената годеница ще бъдат пресечени още в зародиш.

Сара го слушаше напрегнато. Ръката й отскочи от гърлото към челото й. Тя разтърка с длан възела, образуван от сключените й вежди.

Хоукс се пресегна и взе ръката й в своята.

— Зная, че е трудно — промълви тихо. — Но не мога да кажа, че съжалявам за Гарви. Вие заслужавате много повече, мила моя…

Тя прехапа долната си устна, за да спре треперенето й и размърда ръката си в неговата в отговор на лекия натиск на пръстите му.

— Вие ще присъствате ли на това… честване на удара на съдбата? — Опитваше се гласът й да звучи весело, въпреки сълзите, изпълнили очите й.

— Браво, мила моя! — похвали я той, а гласът му преливаше от нежност. — Точно този дух ви е необходим, за да преживеете всичко това. Можете да разчитате на подкрепата ми. Бихме могли да използваме пътуването ми, за да занеса поканите за празненството на баща ви и на семейство Гарви.

Тя пусна ръката му и притисна длан към невиждащите си очи. Болезнено трогателен и мъчителен жест! На лицето й се появи озадачено, паникьосано изражение.

— Напускате града?

Сърцето на Хоукс ускори ритъм. Разочарованието, скрито в тези две простички думи, едва не го принуди да промени решението си.

— Съжалявам, но ще трябва да замина за няколко дни.

Долната й устна отново се разтрепери. Една самотна сълза се търкулна по бузата й.

— Нейт реши да се върне на училище. Обещах му да го придружа, а на връщане ще се отбия, за да поговоря с баща ви. Предполагам, че веднага щом разбере за измяната на Гарви, той ще ви нареди да се върнете у дома. Възнамерявам да го убедя да не прави това, защото ако ви прибере в провинцията веднага след сватбата на Гарви, ще ви лиши от всякаква възможност да предотвратите клюките, които неминуемо ще последват. Може ли да ви се обадя веднага щом се върна, за да разбера как върви подготовката за празника?

Думите му, въпреки че бяха предизвикани от загриженост за щастието й, само засилиха треперенето на устната й.

— Много мило от ваша страна… — гласът й изведнъж пресекна по средата на изречението.

Той я прекъсна. Гласът му прозвуча леко закачливо.

— Аз не правя нещата, защото съм добър, а защото искам да ги направя.

А после, защото искаше да го направи, Хоукс хвана брадичката на Сара в дланта си и с неизразима нежност прокара палец по бузата й, за да изтрие мократа диря, оставена от сълзата й.

— Горе главата, мила моя — прошепна той.