Елизабет Феърчайлд
Мълчаливият ухажор (10)

Глава десета

На следващата сутрин, малко след като се получи сутрешната поща, племенникът на Хоукс нахлу в кабинета му, но той дори и за миг не вдигна поглед от писъмцето, което четеше с огромен интерес. Усмивката, смекчила изсечените му черти, когато отвори писмото на госпожа Лидия Тървей, която многословно му благодареше за специалната книга за Сара, не напусна лицето му през цялото време.

— Добри новини? — осмели се да попита Нейт.

— Ммм? Да, всъщност, новините са добри. — Хоукс отново плъзна поглед по страницата. — Имаш ли нужда от нещо?

— Хрумна ми, милорд… — Нейт говореше предпазливо, сякаш очакваше предложението му да бъде отхвърлено — … че е напълно във възможностите ми да внеса малко радост и просвещение в тъмния свят на нашата нова позната, госпожица Сара Линдъл.

Хоукс рязко вдигна глава.

— И как смяташ да го направиш?

Натаниел явно бе репетирал речта си. Думите се лееха от устата му, сякаш предварително ги бе наизустил.

— След като госпожица Линдъл ми обясни, че е натрупала знанията си благодарение на баща си, който прекарва много часове, като й чете на глас, на мен ми хрумна, сър, че докато тя е в Лондон, аз бих могъл до известна степен да го заместя.

Хоукс потисна желанието си да се изсмее на многословната тирада на Нейт. В очите на момчето се четеше неприкрит страх, че може да му бъде отказано.

— Искаш да четеш на госпожица Линдъл?

Нейт кимна безмълвно, очаквайки отговора му.

— Не възразявам срещу едно толкова добро дело — рече Хоукс. — Вземи от библиотеката книги, за които мислиш, че биха заинтригували госпожица Линдъл.

— Благодаря, сър. — Нейт придружи благодарствените думи с една шумна въздишка на облекчение, но остана на мястото си. Явно не възнамеряваше да си ходи.

Хоукс въпросително повдигна вежди.

— Има ли още нещо?

Нейт го погледна гузно и избърбори с младежки ентусиазъм.

— Освен това, бих бил много благодарен, сър, ако ме включите в обиколката на катедралата Свети Павел.

— Свети Павел! — Хоукс го изгледа с недоумение.

Лицето на Нейт помръкна.

— Леля Амелия смяташе, че няма да имате нищо против.

Хоукс поклати глава и сви вежди в озадачена гримаса.

— И какво още каза майка ми? — провлачено попита той.

Нейт странно премигна.

— Тя ми каза, сър, че госпожица Линдъл е проявила голямо желание да се запознае с мистерията на Галерията на шепота и аз си помислих… — Нейт замълча. — Това лична екскурзия ли е, сър? Не желая да се натрапвам.

Хоукс се усмихна мрачно. Най-после бе проумял всичко. Майка му се опитваше да му натрапи госпожица Линдъл и то така, че той да не може да откаже.

— Можеш да дойдеш с нас, Нейт — бързо рече той. — Всъщност, ще ми направиш голяма услуга, ако попиташ семейство Тървей и братовчеда Стюарт дали биха желали да ни придружат.

Макар веднага да се присъедини към голямата група, която щеше да посети Свети Павел, Стюарт съвсем неочаквано се почувства засегнат от намерението на Нейт да чете на Сара на глас.

— Аз съм напълно изолиран. — Той сърдито погледна Хоукс.

— Така ли?

— Да. И искам да ти кажа, че срещам известни трудности в ухажването на госпожица Линдъл.

Хоукс се опита да се престори на отегчен. Не беше в настроение да слуша подробности за домогванията на братовчед му до Сара Линдъл.

— Това кутре Трент постоянно ми се мотае в краката. Той и госпожа Тървей не ми дават да се обадя по време на следобедното четене. Особено пък племенникът ти, който се обижда до смърт, ако се опитам по някакъв начин да ги прекъсна, без значение колко интересно е онова, което имам да кажа.

— Струва ти се необичайно, че те предпочитат да четат на тези следобедни четения? — Хоукс направи саркастичен опит да сложи край на разговора. Напразно. Стюарт продължи с оплакванията си.

— Изслушах една абсолютно безсмислена история за някакъв корабокрушенец, който се озовал в страна, населена от необичайно дребни човечета^[1]. Авторът изобщо не ми допада. Той ни прави много лоша услуга, като създава ситуация, в която не може и дума да става за по-трайна връзка на героя му с някоя жена.

Хоукс едва успя да овладее смеха, разкривил устните му.

— Госпожица Линдъл споделя ли твоето мнение за сатирата на Суифт?

Стюарт тръсна глава подобно на петел и извади позлатената кутийка с емфие.

— Не, Хоукс, не мисля. Всъщност, забелязах, че следи мъчителните премеждия на господин Гъливер със задълбочено внимание. Понякога така се увлича от книгата, че изпуска плетката си. — Замълча за момент, стиснал устни в болезнена гримаса. След миг обаче лицето му се отпусна от деликатното кихане, последвало вдишването на щипка от емфието, с което той толкова се гордееше. — Напомня ми за оня кокер шпаньол, който имахме, когато бях дете. Спомняш ли си? Постоянно ми се мотаеше в краката.

— Корки? Не виждам никаква връзка между кучето и Гъливер.

— Не Гъливер, братовчеде. Ставаше дума за младия Трент.

— Нейт? — Отегчението, изписано на лицето на Хоукс, изчезна. Не обичаше да се присмиват на племенника му. — Но аз отново не разбирам. — Сарказмът му бе убийствен. — Корки те обожаваше. И точно затова те следваше навсякъде. Но осмелявам се да твърдя, че ако и Нейт те следва по петите, то той не го прави от обожание, Стю.

— По дяволите, Хоукс, забрави за глупавия кокер! Напълно съм наясно с чувствата на младежа и зная, че не ме обожава. Той изобщо не крие факта, че не се чувства задължен да се съобразява с желанията ми и на моменти се държи твърде грубо. Не мен преследва той, а Сара Линдъл. Знаеш ли, че си е позволил не само да я разведе из Свети Павел, ами на всичкото отгоре, покани и мен! Като допълнителен багаж. Бъди така добър и кажи на момчето да се оттегли. Той няма да посмее да се противопостави на желанията ти.

Хоукс се вгледа в изражението на братовчед си.

— Прав си да смяташ, че момчето не би пренебрегнало желанията ми. Идеята за тази разходка из Свети Павел принадлежи на майка ми. Намирам я за много интересна. Аз се занимавам с организацията. Идваш ли с нас, или се отказваш? Нямам никакво желание да те влачим със себе си против волята ти. А що се отнася до молбата ти да накарам Нейт да се оттегли, мисля, че подобна постъпка би била крайно неучтива. Ти сам посочи преди малко, че четенето на момчето се посреща със задълбочен интерес. Изненадан съм, че си готов да лишиш наследницата си от едно толкова невинно забавление.

— Невинно? Май не си забелязал телешкия възторг, изписан в широко отворените очи на Нейт напоследък?

Хоукс отново го изгледа проницателно.

— Независимо от всичко, оставям на теб да отклониш вниманието на госпожица Линдъл от — каква беше смесената метафора, която използва, за да характеризираш племенника ми? — от едно кутре с широко отворени очи, изпълнени с телешки възторг.