Бъртрис Смол
Брачен договор (9)

Глава 8

— Не е честно! — оплакваше се Каландра, графиня Фарминстър. — Просто не е честно! Изглеждам като свиня, която ще колят! Не мога повече да търпя. Не мога! Искам да родя това дете!

Беше прекрасен септемврийски ден. Кели се беше излегнала в шезлонг на моравата пред къщата. Беше една от рядко срещаните жени, на които бременността не им отива. Алабастровата й кожа беше станала жълта. Гарвановочерната й коса беше загубила блясъка си. Лицето и ръцете й бяха подпухнали. Тя не ставаше от леглото по цял ден, затова краката й бяха отекли. Оставаха още три месеца до раждането на бебето, а коремът и беше огромен.

Беше неспокойна. Нервно взе един бонбон от сребърния поднос, който лежеше в скута й, и го лапна. После още един и още един… Присви бадемовите си очи и загледа как сестра й играе тенис със Сейнт Джон. Аврора беше красива като зората дори в обикновената рокля от американ с щамповани цветчета. Роклята всъщност беше домашна роба, но беше много подходяща за спортни игри. Талията на Аврора беше тънка, а краката й — стройни. За един кратък миг Кели изпита омраза към нея, а после — чувство за вина.

Аврора беше извънредно търпелива и много любезна с нея през цялото лято, а Каландра не беше такава глупачка, че да не осъзнае това. И все пак се ядосваше, като гледаше как сестра й се забавлява, докато тя самата не можеше да се помръдне. Не защото Кели би избрала този вид забавление. Всъщност тенисът не я привличаше. А кавалерите! Идваха огромен брой ухажори, с които Аврора флиртуваше, а после отпращаше. Но младите мъже, с които тя се отнасяше така, винаги оставаха нейни приятели Кели не можеше да разбере как става така. Едно нещо обаче беше постоянно. Джъстин Сейнт Джон. Него никога не го отпращаха. Кели се съмняваше, че той би си отишъл, дори да го гонеха с тояга. Беше повече от очевидно, че се кани да направи Аврора своя съпруга.

Кели не обвиняваше сестра си, че се забавлява от сърце. Аврора беше права да вземе всичко от живота, преди да се омъжи. „Само ако знаех какво означава бракът — помисли си Кели, — нямаше да бързам да се обвързвам. Ако не бях го направила, сега тук щеше да лежи Аврора. Нейният корем щеше да бъде подут, а аз щях да флиртувам с мъжете. Но, разбира се, тогава нямаше да съм графиня Фарминстър.“ Всъщност всичко, което Кели искаше от живота, беше богат, възглупав съпруг, който да й позволи да живее в Лондон. Богат стар съпруг. Мъж с пораснали вече деца, който да няма сексуални претенции към нея. Да бъде доволен от нейната младост и красота, за която ще му завиждат всички негови приятели. Щеше да й бъде лесно да обича такъв съпруг, помисли си Кели. Само ако не беше послушала Аврора. Аврора, и само Аврора, беше виновна за сегашното отвратително състояние на нещата.

Кели отново присви очи. Съвсем скоро сестра й ще съжалява. Джъстин Сейнт Джон, изглежда, е същото животно като съпруга й. Той ще има сексуални претенции към Аврора и тя със сигурност ще страда. Кели се надяваше, че ще страда повече и от самата нея. Сейнт Джон нямаше да заведе Аврора в Лондон. Цял живот ще я държи тук, в провинцията, и ще я кара да ражда дете след дете, докато красотата й изчезне. „А аз ще бъда в Лондон и ще се забавлявам — помисли си Кели. — Да! В края на краищата, ще получа отмъщението си“. Сейнт Джон дори нямаше титла! Той беше просто богат човек. Вярно, беше свързан със семейство Хоксуърт, но дали тези връзки не бяха измислени?!

— Добре ли си? — попита я графинята, тъй като внезапно Кели се беше свила от болка. Както винаги, старицата стоеше близо до Кели и се грижеше за нея.

— Това малко зверче пак започна да рита. — Мразя движенията му За щастие, то рядко мърда. Чувствам се така, като че ли съм глътнала цяло печено прасе, мадам.

— Да, неудобно е да носиш дете — изрази съчувствие старицата, макар всъщност да се беше уморила от оплакванията на Кели.

Всичко, което малката кучка правеше, беше да се оплаква. Тя нескрито броеше дните, които оставаха до раждането. Нескрито говореше, че ще напусне „Хоукис Хил“ и ще се върне в Лондон. Валериън също беше дал да се разбере, че след като роди детето, съпругата му ще замине. Той щеше да й остави на разположение къщата в Лондон и прислугата в нея. Щеше да й даде прилична издръжка. Ако детето беше момче, нямаше да се връща в „Хоукис Хил“, освен ако сама не пожелаеше това Вече бяха намерили дойка за бебето.

Аврора изтича и се хвърли на тревата със смях. Беше зачервена и щастлива.

— Ти наистина не умееш да губиш, Сейнт Джон — присмя му се тя.

Джъстин седна до нея.

— Нито едно момиче не бива да играе тенис като теб, Аврора. Ти играеш по-добре и от мъжете.

— Щом е така, мислиш ли, че щях да ти позволя да спечелиш?

— Мадам, обръщам се към вас, за да отсъдите — каза той на вдовстващата графиня.

— Не! Не! Сейнт Джон, не бива да ме принуждаваш да вземам страна в такива спорове — засмя се Мери Роуз Хоксуърт. — Беше победен съвсем честно. Обзалагам се, че и аз бих могла да те победя, ако бях с двайсет години по-млада.

Той скръсти ръце на гърди. На лицето му се изписа мъка.

— Мадам, вие жестоко ме наранихте — заяви той.

Старицата усилено си вееше с ветрилото.

— Е, не си чак такова нежно цвете, Сейнт Джон — скара му се тя. — Ще останеш ли за вечеря? Валериън ще се върне след малко от обиколката си на фабриките.

— Благодаря, мадам. Бих искал да остана.

— Кели, ти ще вечеряш ли с нас? — попита Аврора.

Кели поклати глава.

— Не мога да стоя дълго време изправена — оплака се тя. — Нямаш представа, сестричке, колко е неудобно с такъв подут корем.

Аврора потупа ръката на Кели, която лежеше в скута й и беше лепкава от бонбоните.

— Искаш ли да ти разтрия раменете и краката, преди да си легнеш? — запита тя, загрижена за удобството й.

— О, ще го направиш ли? — усмихна се Кели. — Ще бъде чудесно. Ти единствена в тази къща разбираш колко съм нещастна, сестрице. Благодаря на Бога, че те имам, защото иначе бих умряла от самота.

Мери Роуз Хоксуърт прехапа език, за да не отговори нещо язвително. Всички в къщата бяха нащрек, за да задоволят и най-странните приумици на Каландра. Грижеха се единствено за нейните удобства. А тя винаги отвръщаше с неблагодарност на любезността и грижите на сестра си, макар Аврора да не се оплакваше. „Ако остана тук още само миг — помисли си старицата, — ще кажа нещо, което е по-добре да не казвам“. Тя стана от шезлонга си.

— Вече е доста хладно за моите стари кости — излъга тя. — Ще вляза в къщата, мили мои. Моля ви, останете и се забавлявайте. Може би ще си подремна малко.

Тя тръгна бавно по моравата, за се успокои, но все още беше много ядосана на Каландра за егоизма, който непрекъснато проявяваше. Знаеше, че няма да успее да затвори очи. Като влезе в къщата, реши да се разходи из галерията. Винаги й беше доставяло удоволствие да разглежда семейните портрети, да вижда лицата на предците си, да си спомня семейната история. Трябваше някой ден да заведе Аврора там, ако успее да я изтръгне от лапите на Каландра. Аврора се беше забавлявала много, докато четеше историята на семейството им Със сигурност щеше да се радва да види лицата на онези, за които беше чела.

Галерията беше дълга сграда, пристроена към къщата преди няколкостотин години. Преди това на нейното място имало дълъг коридор, който свързвал двете крила на къщата. По протежението на едната му страна имало много прозорци. Бяха запазени и сега представляваха едната страна на галерията. Гледаха на юг. Противоположната стена беше облицована с дърво. Подът беше от широки дъски. Беше полиран до блясък и застлан с персийски килими в червено и синьо. Сега галерията беше заляна от следобедната слънчева светлина и портретите се виждаха особено ясно. Когато влезе в галерията, Мери Роуз Хоксуърт се усмихна щастливо.

Ето го нейния последен съпруг — елегантен и красив. Ето го техния син Чарлз със сладката си съпруга Хенриета. Валериън и сестра му, Софая, бяха нарисувани на отделни портрети. Старата графиня вървеше бавно и внимателно се вглеждаше в лицата на всички дами и джентълмени. Ето го първия дук Фарминстър, съпругата и децата му Ето ги неговите родители, последните граф и графиня, и техните деца. Дъщерите, сестрите на първия дук, бяха пленително красиви. Тя се усмихна мило на хората, нарисувани на портретите.

Изведнъж вдовстващата графиня Фарминстър си пое рязко дъх. Не повярва на очите си. Приближи се и се втренчи в надписа под един от портретите: Катрин Хоксуърт Кимбърли, 3 май 1630 — 28 октомври 1700 г. Младата жена, изобразена на портрета, беше момичето, което се беше оженило за онзи Кимбърли, на когото крал Чарлз II беше дарил плантацията „Сейнт Тимъти“. От портрета я гледаше лицето на Аврора!

„Ето защо лицето на Аврора ми се струваше така познато! — помисли си графинята. — Колко ли пъти съм виждала този портрет през всички изминали години?“ Погледна картината, която висеше до портрета на Катрин Хоксуърт Кимбърли. Беше портретът на Ан Хоксуърт Мередит, която много приличаше на по-възрастната си сестра. Какво ли означаваше това? „Господи, какво ли може да означава това?“ — отново се запита графинята. Но вече знаеше отговора. Валериън се беше оженил за друго момиче, а тя не можеше, поне не сега, да му каже. Ако това беше истината. Кой можеше да потвърди или да отрече? Марта, камериерката на Аврора. Тя щеше да каже истината, ако я притиснеха, но нямаше да позволи да навредят на младата й господарка. Мери Роуз Хоксуърт излезе от галерията почти тичешком. Влезе в стаята си и нареди на Джейн да доведе Марта, но не преди да се е уверила, че Аврора все още играе тенис на моравата.

— Викали сте ме, господарке? — Марта учтиво направи реверанс пред старата графиня.

— Можеш да излезеш, Джейн — каза тихо Мери Роуз. — Моля те, наблюдавай отвън, докато ние разговаряме. Ако мис Аврора влезе в къщата, незабавно ме предупреди.

Джейн кимна и бързо излезе. Старата графиня погледна Марта строго, но не прекалено, за да не я уплаши.

— Искам истината — каза тихо тя. — Твоята господарка ли е момичето, което беше сгодено за сина ми според брачния договор?

Марта се поколеба, но само миг. После каза с въздишка:

— Да, господарке. Тя е тази, която трябваше да стане графиня, а не мис Каландра. Предупредих, че от тази лъжа няма да излезе нищо добро, но те не искаха да ме чуят.

— Разкажи ми какво се случи. На мащехата ли беше тази идея? Защо, за Бога, са решили да ни измамят?

— О, не, господарке! Мисис Орейлия няма никаква вина за това. Тя не взе участие. Предупреди момичетата да не си правят шеги, но когато в последната минута мис Аврора все още отказваше да се омъжи, мисис Орейлия се предаде. — И Марта продължи да говори, като постепенно разказа на графинята всичко, което се беше случило. — Как се сетихте, Ваше благородие?

Старата графиня се усмихна тъжно.

— Аврора ми се струваше позната от момента, в който я видях. — Днес следобед отидох в семейната галерия и попаднах на портретите на първия дук Фарминстър и неговата по-малка сестра. Тя прилича изцяло на Аврора. Каландра не носи черти на тези наши прадеди. В семейство Хоксуърт няма нито един с черна коса. Валериън е тъмнокос и мургав, защото прилича на майка си, която е французойка.

— Извинете за въпроса, мадам, но ще разкажете ли всичко това на другите? — запита Марта, без да се опитва да скрива нервността си.

— Как бих могла, Марта? Каландра е официално омъжена за внука ми, макар че, ако не беше бременна, щях да накарам внука си да анулира брака, защото е сключен с измама. Както и да е. Каландра е бременна, а детето е невинно. Не. Няма да кажа на внука си. Няма да кажа нищо и на Аврора, макар да съм й много ядосана. И ти, Марта, няма да отрониш нито дума за нашия разговор. Може би на теб ти е олекнало малко, след като сподели това с мен?

— О, да, господарке. Знаех си, че не постъпват правилно, но какво можех да направя? Аз съм само слугиня, а дори мисис Орейлия и мастър Джордж бяха принудени да се подчинят на приумиците на господарката ми. Тя може да бъде дяволски упорита!

Старицата потупа пълната ръка на Марта и й се усмихна окуражително.

— Успокой се, Марта. Това все някога ще излезе наяве.

Марта отново направи реверанс и излезе от стаята.

„Е, често пъти познаването на истината е само дразнител, който непоносимо те измъчва. Нищо не се промени от факта, че подозренията ми се потвърдиха. Каква съм глупачка! Бях толкова разстроена от смъртта на Джеймс, че не можех да разсъждавам трезво. Трябваше да повикам мисис Кимбърли и нейните дъщери в Англия. Може би тогава щяхме да убедим Аврора, че бракът с Валериън Хоксуърт не е съдба, по-лоша от смъртта. Но не. Притиснато в ъгъла, момичето е измислило хитър план, който нямаше да открия, ако не се бях разходила днес следобед из галерията. Ако мисис Кимбърли беше дошла в Англия, можеше по-рано да видя портрета и да се досетя, че се готвят да ни измамят. А сега ще трябва да живея със знанието за това! Каква съдба!“

По време на вечерята никой не забеляза настроението, в което тя се намираше, защото Сейнт Джон и Валериън си съперничеха за вниманието на Аврора. „Мили Боже! — помисли си старата графиня, ядосана. — Те са като ученици, а Аврора просто си седи и ги окуражава дори с това, че не възразява. Момичето трябва да се омъжи, и то колкото е възможно по-скоро, преди да е изкушило Валериън и да е предизвикало скандал.“ За нея беше очевидно, че Валериън е силно привлечен от Аврора въпреки факта, че вече е женен. И защо не? Момичето беше умно и забавно. Задържаше интереса му с интелигентността си, а не само с красотата си. Тя не беше като бедната Каландра, която си мислеше, че красотата е всемогъща. Да, Валериън беше не по-малко заинтригуван от братовчед си. Сейнт Джон искаше момичето за себе си, открито порицаваше интереса на Валериън към него и по този начин успяваше да го победи. Двамата си съперничеха както винаги досега. Сейнт Джон имаше много особено чувство за хумор. Той не приличаше на Валериън по това, но имаше също толкова силна воля. Да, щеше да стане скандал, ако графинята не успееше да го предотврати. Изведнъж тя осъзна, че вечерята е приключила.

— Изведи Аврора на разходка в градината, Сейнт Джон — каза старицата, за да подтикне младежа към действие, и погледна гневно внука си.

— Сигурно вече е станало много студено — отговори графът, пренебрегвайки напълно мълчаливото предупреждение на баба си. — Може би Аврора не иска да се разхожда на хладния нощен въздух.

— Напротив, много харесвам нощния въздух — каза тя. — Ще си взема топъл шал и ще се чувствам прекрасно.

Рязко се изправи.

— А и аз съм достатъчно способен да стопля Аврора, ако случайно й стане студено — отбеляза Сейнт Джон. Топлите му кафяви очи дяволито проблясваха.

— Дръж се прилично, момче! — Старата графиня игриво го удари по ръката с ветрилото си. — Няма да допусна своеволия! — Но се подсмихваше, докато продължаваше да говори: — Ако намеренията ти, мой скъпи Сейнт Джон, са почтени, това е друга работа.

Тя проследи с усмивка как Сейнт Джон повежда към градината изчервилата се Аврора. Погледът й изразяваше задоволство.

— Триста дяволи, бабо! — тихо изруга внукът й. — Аврора е прекалено добра за братовчед ми. Защо го окуражаваш?

— Контролирай се, сър — отвърна тя строго. — Интересът ти към твоята балдъза започва да става очевиден. Не можеш да я имаш, Валериън. Имаш съпругата си. Знам, че няма да покриеш с позор името Хоксуърт. Знам също така, че няма да обезчестиш Аврора, нито ще я оскърбиш, като й предложиш положение, по-ниско от това на Каландра.

— Обичам я! — призна той тихо. На лицето му беше изписана силна болка.

— Знам — отговори баба му. — В това се състои трагедията, милото ми момче. Ти я обичаш и тя щеше да ти бъде по-добра съпруга от Каландра. Но съдбата е имала други планове за вас двамата. Каландра, въпреки всичките си недостатъци, очаква твоето дете. А Аврора трябва да се омъжи скоро, за да те предпази от самия тебе, Валериън. Сейнт Джон е идеалният за нея кандидат. Той може и да е без титла, но е част от това семейство и е богат. Зестрата на Аврора, макар да не е много малка, не е достатъчна, за да привлече вниманието на мъж с титла. Ако се омъжи за Сейнт Джон, ще бъде близо до сестра си, а аз вярвам, че това ще е за добро.

— Каландра ще напусне „Хоукис Хил“ веднага щом се възстанови от раждането — напомни той на старата дама. — Знаеш, че сделката ни е такава. Аз ще спазя уговорката.

— Тя може би ще се откаже да замине, ако Аврора е наблизо — каза графинята, изпълнена с надежда. — Независимо от това къде ще живее сестра й, Аврора трябва да се омъжи.

— Не мисля, че бих могъл да понеса да я видя омъжена за друг — призна графът. — Какъв слаб човек съм, бабо!

— Тогава ще накараме Аврора да се върне на Сейнт Тимъти с брат си и неговата невяста в началото на ноември — каза графинята с тон, който не търпеше възражения.

— Не! — Той отчаяно поклати глава. — Предпочитам да се омъжи за Сейнт Джон и да остане тук, където ще мога поне да я виждам.

— Ти ще имаш сина си, мой мили Валериън — каза нежно старицата. — Той ще има нужда от теб, защото, вярвам, ще бъде лишен от майчини грижи. Нека той бъде твоят свят. Ще бъдеш щастлив, обещавам ти.

Валериън Хоксуърт тъжно въздъхна. Болката му беше толкова силна, че почти разби сърцето на баба му, която знаеше истината. Тя си обеща, че ще опита да забрави за измамата. Обърна глава към прозорците на трапезарията, които гледаха към градината. Аврора се разхождаше със Сейнт Джон. Двамата не бяха нищо повече от две сенки, но тя продължи да ги наблюдава внимателно. Надяваше се, че Сейнт Джон ще прояви натиск и ще накара Аврора да се омъжи за него. Искаше да чуе какво си говорят. Порица се наум за това си желание и си каза, че е една глупава старица.

 

— Усещаш ли, че ни наблюдават? — Тонът на Аврора издаваше, че тя се забавлява. — Чувствам погледа на старата графиня в тила си. — Тя се засмя. — Толкова много я обичам!

— Тя също те обича — каза Сейнт Джон. — И аз те обичам.

— Отново ли се каниш да ми направиш предложение? — шеговито подхвърли тя. — Колко пъти вече го направи, Сейнт Джон? Пет? Шест?

— Ще ти предложа брак за седми път. Седем винаги е било щастливо за мен число. — Той спря и я прегърна. — Този път няма да приема „не“ за отговор, мила моя. — Той нежно прокара пръсти по бузата й, а после хвана брадичката й между палеца и показалеца си. — Желая те, Аврора. Разбираш ли какво имам предвид? Желая те!

В тъмнокафявите му очи светеше страстта. Този настоятелен Сейнт Джон я заинтригува. Какво се беше случило с леко отегчения интелектуалец, за какъвто се представяше до преди малко? Този мъж беше опасен и успя да я очарова.

— Ти ме желаеш? Искаш да кажеш, че искаш да правиш любов с мен, нали, Сейнт Джон? Как можеш да се отнасяш така с уважавана девойка като мен? — отговори му тя присмехулно.

Той тихо се засмя.

— Не можеш да ме излъжеш, мис Спенсър-Кимбърли. Под външността на изискана и уважавана госпожица се крие страстна натура. Досега никой не я е предизвиквал, но аз знам, че ако успея да я събудя, страстта ти ще погълне и двама ни. Искам да те любя, Аврора, а и ти искаш от мен да го направя. — Ръцете му здраво я стиснаха. — Нали?

Изведнъж сърцето й бясно заби, коленете й омекнаха. Думите му. Стаената страст в гласа му. Беше така вълнуващо! Тя винаги беше внимавала нищо да не опетни репутацията й. Не беше позволила на никого да я целува, нито дори да държи ръката й. Сега се запита защо ли се е сдържала. Нима не се предполагаше, че жените също притежават чувственост? Тя със сигурност притежаваше. Вдигна към него морско зелените си очи и тихо въздъхна:

— Да! Искам да ме любиш, Сейнт Джон. Шокиран ли си?

Той поклати глава.

— Не. Мога да разпозная страстната девойка, когато я срещна, Аврора.

Изведнъж тя се ядоса. Как смееше той да я обижда по този начин!? Изтръгна се от прегръдката му и му зашлеви шамар.

— Копеле!

— Кучка! — Той грубо я придърпа към гърдите си.

Преви ръцете на гърба й, за да не може да се бори, и я целуна. Нейната първа целувка. Щеше да я помни цял живот. Не беше нежна и мека — такава, каквато винаги си я беше представяла. Беше твърда, свирепа, изискваща. Тя се учуди на жестокостта й. А после го ритна с всичка сила.

— Ох! — извика той, но не я пусна. Ритна я така, че краката й се подвиха и тя загуби равновесие. Той я прихвана и широко й се усмихна. — Ти си истинска лисица, Аврора.

Наведе се, за да я целуне пак, но тя извърна глава.

— Пусни ме — изръмжа. — Остави ме да стъпя на краката си, Сейнт Джон, или ще започна да пищя така, та всички да си помислят, че се извършва убийство.

Той със сила наклони главата й назад и отново я целуна. Този път целувката му беше дълбока, сладка, възбуждаща. Знаеше, че тя иска да устои, но няма да може да избяга от собствената си страстна натура. Беше девствена. Най-интересната девица, със склонност да се поддаде на страстта. Даде й възможност да си поеме дъх и отново покри устата й със своята. Целуваше меката розова плът, докато тя престана да се съпротивлява. Тих стон на удоволствие достигна до слуха му. Тялото й леко се притисна в неговото. Той прокара език по устните й, раздели ги и се гмурна в топлата влага на устата й. Намери езика й и жадно го засмука.

Със замъглено съзнание, Аврора си помисли, че, всеки момент тялото й ще избухне от копнежа, който изпитваше. Как едно обикновено сливане на устните успяваше да предизвиква такова неописуемо удоволствие!? Защо досега не беше давала да я целуват? И защо Кели не й беше казала колко са прекрасни целувките? Сигурна беше, че сестра й не би могла да възрази на това. Беше божествено! Тя се осмели да преплете езика си с неговия и да го погали. За нейна изненада, той силно потрепери и се отдръпна задъхан. Нададе кратък стон, а тя почти му заповяда:

— Още!

Той нежно я погали с устни, после целуна клепачите й. Обърна главата й настрани и обсипа с целувки шията й. Тя чувстваше топлината на устните му, които я изгаряха. Главата му почиваше на рамото й. Аврора изви глава, за да може по-свободно да целува парфюмираната й кожа.

— Чудесно! Прекрасно! — шепнеше унесено тя, докато устните му се придвижваха към гърдите й. Ръката му се плъзна по гърба й, намери дантелените връзки, които придържаха роклята, и ги развързаха бързо, само с едно опитно движение. Тя не носеше корсет.

Легнаха на тревата. Той я държеше в ръцете си. Нежно спусна надолу предницата на роклята й и оголи гърдите й. За миг остана загледан с ням възторг в двете абсолютно кръгли кълба. После страстно целуна меката плът. Ръцете му нежно я милваха.

— Господи, ти си прекрасна! — изстена той.

Хипнотизирана, тя гледаше как той я милва, как хваща гърдите й в топлите си длани, как нежно ги стиска, как засмуква зърната й. Тя се опитваше да не издава звук, но не можеше. Тихи стонове на удоволствие излизаха от гърлото й. Знаеше, че не бива да му позволява тази интимна близост. Беше длъжна да изрази протест.

— Сейнт Джон — каза задъхано тя, — не мисля, че трябва да правиш това. Ох! Ох! Оооох! Сейнт Джон, прекрати това мъчение!

Устните му се бяха сключили около зърното й. Езикът му нежно го галеше. Тя гореше. Скритото между бедрата й местенце също гореше.

— Сейнт Джон, за Бога, спри! Прекрасно е, но не искам да загубя девствеността си в градината на семейство Хоксуърт. Спри!

Тя се бореше. Искаше да се освободи от прегръдката му.

Той потисна стона си. Въздъхна и я пусна.

— Проклятие, Аврора, ти си прекалено възбуждаща за обикновена смъртна. Изпитвам болка, защото не мога да те имам сега. Кажи, че ще се омъжиш за мен!

— Ще си помисля, Сейнт Джон — каза тя тихо.

За първи път сериозно се замисли дали да не се омъжи за него. Ако тази любовна игра беше само част от онова, което щеше да се случи в брачното легло, тя може би трябваше да приеме предложението му. Той имаше точно това, което беше необходимо за един съпруг. Компанията му й беше приятна. Сигурно беше влюбена в него, щом успя да възбуди страстта й за толкова кратко време. Какво, въобще, беше любовта? Никой никога не й беше давал разумно обяснение. Беше оставена да се оправя както може.

Той отново нададе тих стон и легна по гръб със сгърчено в гримаса лице.

— Боли ли те? — попита го невинно тя.

— Да.

— Къде? — полюбопитства. — Ще помогне ли, ако го разтрия? Разтривам раменете и краката на Кели, когато я болят.

Сейнт Джон се усмихна дяволито.

— Не съм сигурен, че ще искаш да разтриеш болното ми място, Аврора, когато видиш в какво състояние се намира то. Ще трябва да почакаме, докато се сгодим.

— О, Сейнт Джон, не бъди такъв глупак! — скара му се тя. — Веднага ми покажи къде те боли и аз ще облекча болката.

В отговор пръстите му се стрелнаха към копчетата, които придържаха панталоните му. Той сръчно ги разкопча и освободи набъбналата си мъжественост.

— Ах! — въздъхна той, когато членът му се освободи от тесния затвор.

Изненадана, Аврора не можеше да откъсне очи от дебелото и дълго парче плът, което се подаваше от панталоните му. Спомни си, че беше виждала члена на Джордж, когато бяха деца и плуваха голи в морето. Но той никак не приличаше на това заплашително нещо. Протегна ръка да го докосне, но той хвана китката й.

— Не! — Ако ме докоснеш, ще загубя контрол, Аврора. Обърни се да те завържа. Панталоните ми бяха прекалено тесни, което ми причини известно неудобство. Ще се оправя сега, само не ме докосвай. Когато се оженим, ще бъда повече от доволен, ако галиш моя прекрасен приятел. Но не сега, не в този момент.

Не й беше лесно да откъсне поглед от члена му. Обърна му гръб. Сейнт Джон мълчешком завърза роклята й. Движенията му бяха повече от сръчни. В главата й нахлуха хиляди въпроси.

— Нормално голям ли е членът ти? — попита тя най-после, нарушавайки мълчанието, което се беше възцарило помежду им.

— Мисля, че да. Този на Хоксуърт е малко по-голям от моя, или поне така мисля, Но по-важно е какво правиш с него.

Той отново я прегърна и я целуна по шията.

— Ще ме боли ли? — Аврора не успя да се сдържи да не облегне глава на рамото му. „Струва ми се, че съм готова да се омъжа за него — помисли си тя, но няма да му кажа сега. Още не.“

— Ще усетиш, когато те освободя от девствеността ти. За някои момичета това е остра и краткотрайна болка. За други — просто едно неудобство, което почти не усещат. Зависи от това, колко е дебела девствената ти ципа и колко дълбоко във влагалището се намира.

— Очевидно и преди си го правил — отбеляза тя сухо.

— Да. Но никога със съпругата си, Аврора.

— Не съм казала, че ще се омъжа за теб, Сейнт Джон.

Тя се освободи от прегръдката му, изправи се, изтупа роклята си и подреди косата си. Той също се изправи, хвана я за раменете, завъртя я към себе си и повдигна лицето й към своето.

— Ще се омъжиш за мен, Аврора — каза й с усмивка. — Няма да можеш да устоиш на магията, която събудих в изкусителното ти тяло, нали?

— Копеле! — каза тя на шега.

— Кучка! — каза той и я дари с бърза целувка.

И двамата се засмяха.

— Закопчей панталоните си, Сейнт Джон, или всички в къщата ще разберат какво сме правили — строго рече тя.

— Те и без това ще ни заподозрат — засмя се той, но се закопча.

— Можеш да ме придружиш обратно до къщата — каза тя надменно. — А после трябва да си вървиш, Сейнт Джон. Майка ти сигурно се чуди какво е станало с теб. Сигурна съм, че не знае що за дявол си.

— Уви! — Двамата вече прекосяваха градината на път за къщата. — Страхувам се, че знае. Може ли утре да те заведа у дома на чай, за да я запозная с бъдещата й снаха?

— Сейнт Джон! — Аврора беше разгневена. — Още не съм казала „да“. Не бива нищо да предполагаш, докато не го направя.

— Търпението не е сред моите добродетели, Аврора!

— Добродетелта също не ти е присъща!

Той избухна в смях и си призна:

— Вярно е! Вярно е!

Когато влязоха в къщата, Аврора видя, че под вратата на библиотеката се процежда светлина.

— Лека нощ, Сейнт Джон — каза тя.

Той я придърпа в обятията си и я целуна, без да бърза, като нежно хапеше долната й устна.

— Лека нощ, Аврора, мила моя. Как копнея за нощта, в която няма да те оставя в самотното ти легло. — А после тихо прошепна в ухото й: — Ще настоявам да спим голи. Ще целувам и галя всеки сантиметър от прекрасното ти тяло, докато започнеш да ме молиш да те имам. И ще те имам! — Ръцете му бяха сключени около тънката й талия. Той я държеше така, че гърдите й да се опират в неговите. — Ще те закачам и подканям чак до деня, в който се съгласиш да се омъжиш за мен, мила. Знам, че тайното ти местенце вече пулсира от желание. Вече си мокра, нали?

Изненадана, тя кимна.

— Мисля, че си много порочен, Сейнт Джон — прошепна тихо. — Ако ме възбуждаш, и аз ще те възбуждам и онзи твой прекрасен приятел, както наричаш члена си, ще те боли от копнеж по мен, както те боли и в момента, нали?

Тя смело прокара език по устните му. Вратата на библиотеката рязко се отвори.

— Отиди в стаята си, Аврора. Сейнт Джон, върви си у дома. Няма да допусна скандално поведение в къщата си.

Сейнт Джон тихо се засмя, целуна Аврора по върха на носа, след което я освободи от прегръдките си. Поклони се присмехулно на братовчед си и се оттегли. Валериън Хоксуърт изглеждаше истински ядосан.

— Ще запомниш, мис, че докато си тук, в Англия, аз отговарям за теб. Никога вече няма да се правиш на проститутка, в противен случай ще те затворя в стаята ти и ще те държа на хляб и вода. Разбираш ли, Аврора?

— Разбирам, че си много нахален и арогантен, господарю. Точно такъв, за какъвто винаги съм те мислила. Можеш да подчиниш сестра ми на волята си, но никога — мен. Вероятно ще се омъжа за Сейнт Джон, макар още да не съм решила окончателно. Ужасно грешиш, ако мислиш, че ще се компрометирам. Ще запазя честта си, бъди сигурен. Лека нощ.

Тя бързо изтича нагоре по стълбите и учтиво почука на вратата на старата графиня.

— Да, мис? — Вратата отвори Джейн, камериерката на графинята.

— Бих искала да говоря с Нейно благородие, ако е още будна — каза любезно Аврора.

— Влезте, мис, тя ви чака — отговори Джейн. Тя беше дребна женица с весела усмивка. На сивата й коса винаги беше кацнала силно колосана шапчица. Беше изцяло предана на господарката си.

Мери Роуз Хоксуърт седеше в леглото си. Сините копринени връвчици на нощната й шапчица бяха завързани под брадичката.

— Е? — подпита тя. — Предложи ли ти той? И ти прие ли, Аврора?

— Предложи ми вече за седми път. Момичето тихо се засмя. — Досега все му отказвах.

— Той ти е предложил седем пъти и ти си му отказала? — Вдовстващата графиня беше много изненадана. — Господи, дете, какво си мислиш?

— Тази вечер не му отказах, но и не приех, макар че мисля да дам съгласието си, мадам — каза Аврора на покровителката си.

— И защо сега реши да приемеш? — Старата графиня беше любопитна Започваше да разбира, че Аврора е най-непредсказуемото момиче на света. Ужасно упорита, беше казала Марта.

— Той ме целуна — отговори Аврора. — Хареса ми. Много ми хареса, мадам. Беше така скромен и учтив досега, но тази вечер ме целуна. Това много ми хареса и ме заинтригува. Той не е контето, за което го мислех. Може би ще приема предложението му, защото мисля, че ще е най-интересният съпруг, когото мога да имам. Може би дори ще се влюбя в него.

— Аха! — Старата графиня доволно кимна. Очите й срещнаха тези на камериерката й. — Няма да получиш, по-добро предложение, момичето ми. Сейнт Джон е достатъчно богат и без твоята зестра, така че няма долни помисли, когато те моли за ръката ти. Досега не е пожелавал да се ожени и дори не е търсил съпруга, макар много подходящи момичета да са се домогвали до ръката му. Мисля, че се е влюбил в теб.

— Той ме покани на чай утре, за да ме срещне с майка си — каза Аврора на старицата.

— Отлично! — беше нейният отговор, изпълнен с ентусиазъм. — Аз, разбира се, ще те придружа. Ще покажа на мисис Сейнт Джон, че напълно одобрявам евентуалния съюз на сина й с член на нашето семейство. — На красивото й лице беше изписана усмивка на върховно задоволство. Всичко вървеше чудесно, точно така, както се беше надявала. — Мислила ли си кога да бъде сватбата, мило дете?

— Още не съм казала „да“ на Сейнт Джон, мадам — засмя се Аврора.

— Но ще му дадеш съгласието си, разбира се, и колкото по-скоро, толкова по-добре — посъветва я старата графиня.

— Прекалено скоро ли ще бъде, ако сватбата стане в края на пролетта? — запита се на глас Аврора. — Предполагам, че е по-добре да почакаме една година, за да спазим благоприличието. Но винаги съм искала да се омъжа през пролетта. Дотогава Кели ще се е възстановила от раждането и дори ще може да ми бъде шаферка. Нали и аз направих това за нея, когато миналата зима тя се омъжи за графа.

— Пролетта е много подходящ сезон — съгласи се графинята. — Април или май, детето ми. В средата на месец май природата е толкова красива! И кой го интересува какво ще говорят старите клюкарки?! Сейнт Джон също няма търпение, както и ти, подозирам. — Сините й очи дяволито светеха, без да се откъсват от лицето на Аврора. — Прекрасно си спомням целувките на младостта си, от които ми се завиваше свят. Никога през живота си няма да получиш същите.

— Уважавам вашия опит — каза игриво Аврора. — А сега, мадам, мисля, че искате да почивате. Пожелавам ви лека нощ.

Импулсивно, Аврора целуна сбръчканата буза на старицата. Направи бързо реверанс и в следващия миг вече я нямаше в стаята. Мери Роуз Хоксуърт докосна бузата си, по която се стичаха сълзи.

— Господи, какво сладко дете! — каза тя, изпълнена с нежност.

— Да, вярно — съгласи се Джейн. — Жалко, че не оженихме мистър Валериън за нея.

— Да — отвърна старата графиня. — Много жалко наистина.