Бъртрис Смол
Брачен договор (15)

Глава 14

Граф Бът даваше бал, на който щеше да представи Валериън и Аврора на техни величества.

— Твоята екстравагантност ще ми причини сърдечен удар — простена графът, като видя балната рокля на Аврора. — Не си по-добра от сестра си, страхувам се. Ще ме принудиш да се разоря.

— О, глупости, господарю мой! — сряза го остро тя. — Ти си богат, а и моята зестра те направи още по-богат. Сигурна съм, че не искаш да изглеждам като доячка, когато ме представят на техни величества.

— Бих предпочел да купя една първокласна юница с парите, които струва роклята ти — изръмжа недоволно той.

— Глупости! — пак го сряза тя. — А видя ли балните ми обувки, Валериън? — И тя протегна крака си, за да се наслади на копринените й обувки, които бяха украсени с по един диамант.

— Истински ли е? — попита той, вече скандализиран.

— Разбира се — отговори спокойно тя. — Сигурна съм, че не очакваш от мен да нося фалшиви бижута. Одобряваш ли дължината на роклята ми? По последната мода е, с нея се танцува удобно.

— Наистина — отбеляза той. Роклята стигаше до глезена. Усмихна се. Тя изглеждаше превъзходно. Роклята й беше от сатен в бледолилав цвят, фустата беше кремава, с избродирани сини, бледолилави и розови цветя, които имаха светлозелени дръжки и листа. Овалното деколте беше украсено с нежна сребриста дантела и копринени панделки, прикрепени с малки перли. Горнището беше украсено отгоре до долу с панделки в два реда — нещо, което беше известно като echelle. Долу ръкавите бяха стеснени и украсени с дантела.

— Ще завъртиш главите на всички, Аврора. — Думите му бяха признание, че одобрява облеклото й. — Помни, че съм ревнив, поне що се отнася до теб, любима.

— Аз също мога да бъда ревнива — отговори му тя, обхождайки с очи фигурата му. Беше невероятно красив. Заради официалния случай беше обул панталони от кремав сатен със сребърни катарами на коленете. Чорапите му бяха копринени, а също и ризата. Жилетката на райета в черно, златножълто и кремаво, а жакетът — от бледолилав сатен, за да подхожда на нейната рокля. Катарамите на балните му обувки бяха украсени с бижута.

— Истински ли са? — пошегува се тя.

— Разбира се — отговори той също с шега. — Сигурен съм, че не очакваш от мен да нося фалшиви бижута. — Извади от джоба си кутийка, покрита с кадифе. — Тези са за теб, Аврора.

Тя я отвори и видя чифт перлени обеци и перлена огърлица, от която надолу висеше изящен златен кръст.

— Прекрасни са! — възкликна. Подаде кутийката на Марта, която й се усмихваше, за да й покаже, че е доволна от вида й. Аврора си сложи обеците, вдигна огърлицата и му я подаде. — Ще ми я сложиш ли?

Той се подчини и каза:

— Трезорът на семейство Хоксуърт е пълен с бижута и всички са твои, Аврора. Повечето от тях обаче са старомодни. И прекалено пищни, според мен. Купих тези специално за теб. Готово, хайде, обърни се да те видя.

Тя се обърна с лице към него и го попита:

— А на Кели купува ли бижута?

— Не — каза той тихо.

— И двамата изглеждате великолепно! — каза Марта радостно. Думите й помогнаха да изчезне неловкостта, която двамата съпрузи изведнъж изпитаха. — Ваше благородие, припомнете си добрите си маниери — предупреди тя Аврора. — Тази вечер ще се срещнете с нашите крал и кралица.

— Да, Марта — отговори графинята и тримата се засмяха.

Балът щеше да се състои в двореца „Сейнт Джеймс“. Много от техните съседи също щяха да отидат на бала. Каретата им се подреди в колоната от превозни средства, която напредваше към двореца. Аврора се чувстваше така, като че ли в стомаха й бяха намерили убежище цяла колония пеперуди. Малкото балове, на които беше присъствала преди, със сигурност щяха да бледнеят пред този. И не познаваше никого. Ами ако кралят и кралицата не я харесаха? Валериън Хоксуърт забеляза как пребледня съпругата му. Той нежно стисна ръката й.

— Те също са хора. Млада новобрачна двойка точно като нас — успокои я той.

— Срещал ли си се с краля?

— Не. Не се движим в едни и същи кръгове, защото аз съм провинциален джентълмен, както знаеш. Чух обаче, че кралят много се интересува от земеделие.

— А Трехърн каза, че кралицата е съвсем обикновено момиче — отбеляза Аврора.

— Те са наши господари и ще ги поздравим с уважение. Ще изразим също така привързаността си — отговори графът.

Каретата им спря пред двореца „Сейнт Джеймс“.

Те слязоха и се подредиха в колоната елегантни дами и джентълмени, които се изкачваха по широкото стълбище. Най-после стигнаха до вратата на впечатляващата с великолепието си бална зала. Графът прошепна нещо в ухото на облечения в ливрея майордом и той гръмогласно извика:

— Негово благородие, дукът на Фарминстър и Нейно благородие, дукесата на Фарминстър.

Когато влязоха в залата, Аврора се запита дали въобще някой е чул майордома. Шумът, който произвеждаха няколкостотин бъбрещи гости, беше невероятен. Тя се огледа и изпадна в паника. По-добре да не бяха идвали. Не виждаше нито едно познато лице. Бяха сред море от непознати. Здраво стисна ръката на Валериън. Надяваше се, че не личи колко е неспокойна.

— Хоксуърт! Боже мой, Хоксуърт! — Към тях си пробиваше път приятен на вид джентълмен.

— Мотли — отговори графът. Обърна се към Аврора и каза: — Мила, това е лорд Робърт Мотли. Мотли, съпругата ми. Лейди Аврора Хоксуърт.

Лорд Мотли учтиво се поклони и целуна ръка на Аврора.

— Ваше благородие — каза той, — за мен е чест. — Преди Аврора да каже нещо, той се обърна към Валериън: — Какво правиш тук, Валериън? Знам, че ненавиждаш Лондон и лондонското общество.

— Наистина го ненавиждам — засмя се графът. — Но миналата есен не успях да поднеса поздравленията си на краля за женитбата му. Не присъствах и на коронацията му. Чувствам, че е мой дълг да го сторя сега.

— Ще го харесаш, Хоксуърт — каза лорд Мотли с блясък в очите. После снижи глас: — Ние го наричаме „фермерът Джордж“, защото обича всичко, свързано с живота в провинцията. Кралицата също. Двамата много си подхождат. Мълвата гласи, макар още да не е потвърдена официално, че кралицата очаква дете. Талията й обаче е все така стройна, като в деня на сватбата. Кой знае дали има и зрънце истина в клюката! Кой ще се погрижи да бъдете представени на техни величества?

— Граф Бът.

— Бът? Е, Хоксуърт, имаш връзки доста нависоко. Не предполагах това. Не се доверявай на Бът. Влиянието, което има в двора, няма да е вечно, защото вигите го ненавиждат Страхувам се, че го бива само да урежда срещи с краля.

— Аврора, mon ange, изглеждаш божествено! — чу тя лорд Трехърн да шепне в ухото й. Миг след това той застана пред тях. — Здравей, Мотли! Как си? Все още ли си търсиш съпруга? Тази вечер няма подходящи момичета за баронет със скромни средства като теб — ухили се лорд Трехърн. — Обзалагам се обаче, че Аврора познава някое сладко провинциално момиченце от добро потекло, което може да ти роди деца.

Лорд Мотли им се поклони сковано и се отдалечи.

— Трехърн, езикът ти прилича на ръждясал нож — каза Аврора. — Не само че реже, ами след него остава и инфекция. Какво, за Бога, имаш против бедния лорд Мотли?

— Отегчителен е — каза без заобикалки Трехърн. — Заедно ли ходехте на училище, Хоксуърт?

Графът кимна развеселен. Робърт Мотли беше добродушен човек, но Трехърн беше прав. Беше досаден. Трехърн не обичаше компанията на скучни хора.

— А ти забавлява ли се, докато разказва на всички в Лондон колко скандално сме се държали двамата с Аврора? — леко подигравателно попита той.

— Разказах само на хората, които имат значение — отговори Трехърн леко обиден. — Не е хубаво клюките да се разказват на всички, мили мой приятелю. Мислех, че това ви е известно. Представихте ли се вече на Бът?

— Току-що пристигнахме. Още не съм го открил, толкова много хора има тук — отговори графът.

— Няма и да го откриете. Той е в Синята стая с техни величества. Там се представят новопристигналите. Елате, ще ви покажа къде е. — И той бързо си запробива път през тълпата.

Те го последваха. Очите на Аврора жадно разглеждаха всичко наоколо. Балната зала беше великолепна. В свещниците имаше инкрустирано истинско злато, а стените бяха украсени с романтични рисунки. На тавана бяха изобразени богини с огромни гърди и полуголи богове. Рисунките бяха обградени със злато и сребро. Кристалните полилеи блестяха. Горяха безброй свещи от пчелен восък и в стаята беше много светло. До стените бяха поставени дървени столове, украсени с инкрустации от чисто злато, и дивани, тапицирани с червено кадифе. В един от ъглите беше издигнат подиум за музикантите. Всички бяха красиво облечени. „Кели щеше да бъде очарована от всичко тук — помисли си Аврора, — а единственото, което искам аз, е да се върна у дома в «Хоукис Хил». Не обичам Лондон. Той е прекалено голям и шумен град.“

Излязоха от балната зала и последваха лорд Трехърн в една от богатите на картини галерии. В нейния край имаше двойна врата. Двама лакеи стояха от двете страни. Те отвориха широко вратите и ги пуснаха да влязат в Синята стая, наречена така заради сините пердета и сините тапицерии на мебелите. Веднага към тях се приближи висок джентълмен с източено аристократично лице и протегна ръка за поздрав. Не се усмихна, но обноските му бяха мили и приятни.

— Хоксуърт, приятелю мой, очарован съм, че тази вечер успяхте да се присъедините към нас — каза учтиво граф Бът.

— А аз съм благодарен за вашето покровителство — отговори графът. Накара Аврора да излезе напред. — Мога ли да ви представя съпругата си, сър? Аврора, това е граф Бът.

— Истинската наследница? — В сините очи на граф Бът се появиха дяволити пламъчета. — Мадам, за мен е чест. Заради вас се надявам, че скоро ще можете да си отидете у дома, макар че заминаването ви ще причини силна мъка на членовете на двора. — Той й целуна ръка и галантно се поклони.

Аврора направи красив реверанс.

— Благодаря ви за проявената към моя съпруг и мен самата любезност. За нас това е голяма чест. Нямам търпение да пиша на майка си и да й разкажа всичко за тази вечер.

— Хайде, елате да ви представя на техни величества — каза графът и ги поведе към мястото, където седяха кралят и кралицата.

Кралят беше красив млад мъж с бяла кожа, руса коса и леко изпъкнали сини очи. Беше първият и единствен немски принц, роден и отгледан изцяло в Англия — факт, с който той много се гордееше. Противно на дядо си, Джордж II, и прадядо си, Джордж I, той нямаше немски акцент. Английският беше неговият роден език. Младата кралица, макар да не беше красива, имаше приятно дребно лице, блестящи сини очи и рижа коса. Тя беше едва на седемнайсет години. Кралят — на двайсет и три.

— Ваше Величество — каза граф Бът, — мога ли да ви представя Валериън Хоксуърт, дук Фарминстър, и лейди Аврора, неговата съпруга. Те не успяха да дойдат за вашата сватба, нито за коронацията, и сега са в Лондон специално за да ви поднесат почитанията си. Дукът, също като вас, изпитва силна любов към селското стопанство и сам се грижи за именията си. Отглежда превъзходни коне и говеда.

Лицето на краля незабавно засия.

— Вие имате ферми? — попита той.

— Да, Ваше величество — отговори графът с поклон.

— Къде се намират именията ви?

— В Хиърфордшир, Ваше величество.

— Трябва някой ден да дойдем да ги видим. Ще повярвате ли, че ви завиждам, Хоксуърт? Не бих искал нищо друго, ако можех да се грижа за земята си.

— Но Англия има нужда от вас, Ваше величество — мило му възрази графът. — Вие ще управлявате страната справедливо.

— Въпреки фермерското си сърце, имате език на опитните придворни — засмя се кралят. После се обърна към съпругата си: — Мога ли да ви представя Нейно величество, Ваше благородие. Мила моя, това е дук Фарминстър.

Графът поздрави кралицата, а крал Джордж посвети вниманието си на Аврора, която веднага направи реверанс.

— Казаха ми, мадам, че сте petite cause celebre — каза той. — Какво, за Бога, сте направили, за да заслужите подобна репутация? Изглеждате ми съвсем разумна и уважавана млада дама.

Аврора веднага се изчерви, което убеди краля в нейната честност, Аврора обясни съвсем накратко и заключи:

— Страхувам се, че постъпих много глупаво, Ваше величество.

— Наистина — смъмри я кралят, — но добрият Бог ви е дал втора възможност, Ваше благородие. Възползвали сте се от нея и, доколкото виждам, сте щастлива. Харесвате ли живота в провинцията?

— О, да, Ваше величество! — извика въодушевено Аврора. — Обожавам „Хоукис Хил“! Той много ще ми липсва! Имението е идеалното място за отглеждането на нашите деца.

— И вие искате да имате деца, Ваше благородие?

— О, да!

Кралят се усмихна. В каквито и грехове да обвиняваха тази млада жена, тя очевидно вече се разкайваше. Щеше да бъде добра съпруга и отлична майка. Крал Джордж одобряваше тези жени, които изпълняваха дълга си с радост. Искаше всички жени в Англия да са такива.

— Нека ви представя на кралицата.

Аврора направи реверанс на кралица Шарлот и беше наградена с усмивка.

— Не сте родена тук, нали? — отбеляза кралицата.

— Не, Ваше величество. Родена съм на остров Сейнт Тимъти, в Карибско море. Дойдох в Англия едва преди година. Сейнт Тимъти бил подарен на семейството ми от крал Чарлз II.

— Какъв беше животът ви на острова? — попита кралицата, изпълнена с любопитство.

— Отглеждахме захарна тръстика, Ваше величество.

— Имахте ли роби?

— Да, защото без тях не бихме могли да отглеждаме захарна тръстика. Работата е трудна и извънредно уморителна — обясни Аврора. — Но не се отнасяхме лошо с тях, Ваше величество.

— Чух, че на другите острови не било така — отбеляза граф Бът.

— Да. Повечето от плантаторите се отнасят с робите си като със стока, която лесно може да се подмени с друга. Но моето семейство мислеше, че това не е според християнските закони. Освен това, по-дълго време е необходимо да се обучи нов роб. Реколтата, която получаваме, не е по-малка от получаваната в други плантации. Но цената, с която постигаме това, е по-малка, защото не подменяме постоянно работната си ръка с нова. Следователно печалбата ни е по-висока.

Кралят отново се засмя.

— Хоксуърт, мисля, че съпругата ти е много практична жена. Ти си късметлия.

Валериън Хоксуърт се усмихна широко.

— Да, Ваше величество, наистина съм щастлив. Вярвам, че и Ваше величество има същия късмет с кралицата. — Той галантно се поклони на Шарлот.

Очите на кралицата весело блестяха. Беше очевидно, че комплиментът на графа й е доставил огромно удоволствие. Граф Бът отново излезе напред.

— Ваши величества, мисля, че е време да откриете бала — каза той тихо.

Кралят кимна и каза:

— Последвайте ни, Фарминстър. В някой от идните дни искам да говоря с вас за една идея, която ми хрумна. Засяга селското стопанство. Нали ще останете в Лондон до пролетта?

— Да, Ваше величество — каза Валериън Хоксуърт.

Отново влязоха в балната зала, като вървяха плътно зад кралската двойка. Следваха ги граф Бът и лорд Трехърн, който преливаше от задоволство при това временно подобряване на общественото му положение.

Музикантите засвириха. Кралят поведе кралицата. Откриха танците с менует, следвани от граф и графиня Фарминстър. Вторият танц кралят танцува с Аврора, а Валериън — с кралицата.

— Сега успехът ви във висшето общество е сигурен — увери я лорд Трехърн по-късно, докато я придружаваше до бюфета, където щяха да изпият по чаша шампанско. — В провинцията може още да се носят клюки за вас, но тук, в Лондон, постигнахте триумф, mon ange.

— И какво точно означава триумф в Лондон, Трехърн? — попита го Аврора. — Човек не може непрекъснато да посещава балове.

— Господи, не! — обясни Трехърн. — Има и надбягвания с коне, пикници, разходки с лодки, игри с облози за джентълмените, игри на карти за дамите и, разбира се, човек прави посещения и оставя визитната си картичка. Имате визитни картички, мила Аврора, нали?

— Не — отговори тя смутена.

Лорд Трехърн беше шокиран.

— О, мила моя. Ще ви посетя утре и ще ви заведа до магазина на мистър Доув. Той прави най-хубавите визитни картички в Лондон, не, излъгах, в цяла Англия. Безусловно ще ви трябват картички, за да правите посещения, mon ange.

Аврора отпи от шампанското си.

— И на кого ще правя посещения? Не познавам абсолютно никого в Лондон. Не мога да посещавам хора, които не познавам, нали, Трехърн?

— Mon ange, след тази нощ хората няма да имат търпение да ви посетят. Нали ви казах, че постигнахте триумф. Не само сте една от най-красивите жени тук, но сте облечена изящно. Кралят и кралицата ви се възхищават, танцувахте с краля, а вашият съпруг — с кралицата. За една провинциална двойка благородници това е учудващо бърз успех. Няма да имат търпение да се запознаят с вас, особено като се знае и необичайната ви история. — Трехърн допи виното си и продължи: — Щом веднъж ви направят посещение, вие трябва да го върнете и да оставите картичката си, за да се види, че сте се отбили в къщата.

Аврора си взе още една чаша шампанско от подноса, който й предложи един от лакеите. Шампанското й хареса.

— Защо трябва да оставям картички, когато правя посещение на хората? Те няма ли да ме приемат, Трехърн?

— Повечето ще ви приемат, след като видят картичката ви, но други може и да не го направят. Някои от тях ще са излезли, за да правят посещения — каза й той. — Аз ще ви казвам, mon ange, кого да приемате незабавно и кого въобще да не приемате. Не трябва да правите впечатление на жена, която няма търпение да спечели одобрението на множеството.

— Всъщност, Трехърн, въобще не ме интересува дали ще спечеля одобрението им — призна Аврора. — Ние сме в Лондон само за зимата. Щом се върнем у дома, съмнявам се, че пак ще дойдем в Лондон.

— Може и така да е. Но докато сте тук, трябва да се срещате и да разговаряте само с хората, които са подходящи за вас. Помнете, че ще дойде денят, в който ще търсите съпруга за сина си.

— Аз нямам син — отговори тя със смях.

— Но ще имате — бързо отвърна той.

По-късно, докато лежеше до съпруга си в леглото, Аврора му разказа за разговора си с Трехърн. Той се засмя.

— Трехърн е глупак. Имаш ли намерение да запазиш неговата компания? — Той си играеше с един кичур от косата й Поднесе го с нежност и благоговение към устните си.

— Не е чак такъв глупак, какъвто изглежда. Развлича ме. Не както развличаше Кели. Тя беше силно впечатлена от него. Аз не съм. Все пак не можем да си седим сами във Фарминстър Хаус чак до пролетта, Валериън. Вече те приеха в „Будълс“ и ти можеш да тичаш до клуба си, когато те обхване скука. Но за мен няма подобен лукс и ще трябва да разчитам на Чарлз Трехърн за развлеченията си.

Той пъхна ръка в деколтето на нощницата и погали гърдите й.

— Аз ще те развличам, любима — прошепна той изкусително и целуна долната част на ухото й.

— Бъди сериозен, Валериън — смъмри го тя.

— Защо? — попита той, като жадно засмука зърната й.

Тя въздъхна и започна да гали врата му.

— Защото… — не успя да се съсредоточи, за да довърши мисълта си, защото нарастващата му страст й попречи.

Той вдигна нощницата чак до кръста й, но тя го спря. Стана и я съблече, а после му помогна да се освободи от нощната си риза.

— Да, така е по-добре — изстена той и я прегърна здраво. — Много, много по-добре.

— Ммм — съгласи се тя. Обичаше да чувства кожата му до своята. Той беше толкова топъл. Топъл и твърд. „Защо Господ е създал мъжа твърд, а жената — мека?“ — запита се тя. Той целуна шията, раменете, но не докосна гърдите й. Устните му бяха нежни, а целувките — възбуждащи. Аврора се замисли. Това, че на жената не й омръзва да прави любов със съпруга си, беше истинско чудо според нея. Все пак, когато една двойка е заедно от доста дълго време, почти няма място за изненади. Тя се радваше на ласките на Валериън. Не. Беше жадна за тях.

Пръстите й погалиха тила му, раменете и се спуснаха по гърба му. „Толкова е красив“ — помисли си тя. Чувстваше мускулите му под дланите си. При всяко негово движение, те играеха. Главата му беше сгушена в нежната извивка на врата й. Тя се протегна и погали стегнатите мускули на бедрата и задните му части. Той нададе стон на удоволствие, а тя почувства тръпка на нетърпение да пробягва по тялото й.

— Магьосница — прошепна в ухото й. — Няма да получиш своето, докато и аз не получа своето.

Зарови лице в гърдите й, вдъхвайки аромата на копринената й кожа. Започна да я гали с език — първо гърдите, а после се спусна надолу. Възбудата й се увеличи до такава степен, че тя помисли, че тялото й не може да я побере и ще избухне. Гърдите й се бяха втвърдили от желание, а зърната й молеха за вниманието му. Коремът я болеше от копнеж и очакване.

— Моля те! — задъхано каза тя. Дишането й беше учестено. Извика от удоволствие, когато лицето му погали къдравите косъмчета, скриващи женствеността й. — Моля те! — още по-нетърпеливо го подкани тя.

Той бавно прокара език по върха на срамните й устни. Разтвори ги и се усмихна, като видя, че кораловата й плът вече е влажна от желание. Дъхът й изгаряше слуха му. Пъпката на удоволствието пулсираше под жадния му горещ поглед. Той се плъзна между бедрата й и постави краката й на раменете си. Бавно я разтвори и погали с език цялата дължина на процепа, като с върха му само леко докосна пулсиращата пъпка. Тя нададе отчаян стон. Имаше нужда от много повече, отколкото той й даваше в този момент. Той вдигна глава и тихо каза:

— Ти си ненаситна, любима. Страхувам се, че ще дойде ден, в който няма да мога да те задоволя.

— Никога! — извика тя. — За Бога, Валериън, не спирай сега!

Валериън отново наведе глава и вдъхна нежния й женски аромат. Той го опияни Силната й възбуда увеличи собствената му страст. Езикът му се движеше бързо напред и назад, като обхващаше цялата й дължина. Тя вече хлипаше от нетърпение. Гладът за сексуални наслади, който тя изпитваше, беше толкова голям. Той реши, че може да й покаже страстта по нов начин. Завъртя тялото си така, че устата му са остане върху пъпката на удоволствието й, но в същото време й даде възможност да гали члена му. Въобще не се наложи да я окуражава. Изпита силна наслада, когато започна да го ближе с ентусиазма на умираща от глад жена. Езикът й беше горещ и нетърпелив. После го пое в устата си и започна да го възбужда с езика и зъбите си. Желанието избухна в него с такава сила, че щеше да го разкъса. Беше готов да експлодира, но се овладя и погали с език влажната й плът. Навлезе в горещата й вътрешност, погали я, а после пое с устни набъбналата пъпка и жадно я засмука. Тя извика от удоволствие и започна да го смуче още по-силно. Тялото й се извиваше в конвулсии.

— Пусни ме — успя да каже той. Тя неохотно се подчини. Той се обърна и със силен тласък влезе в пулсиращата й вътрешност. После отново и отново, докато почувства, че спазмите разтърсват цялото й тяло. Тогава и той позволи на удоволствието да избухне в него. Любовните му сокове бяха толкова обилни, че не само запълниха утробата й, но навлажниха и чаршафите. Тялото й продължаваше да се тресе в ръцете му И двамата останаха без дъх и сили.

Той легна на леглото до нея, взе дланта й и страстно я целуна.

— Великолепна си — каза й, когато най-сетне успя да проговори.

Аврора също взе дланта му и я целуна. Все още не можеше да говори. А когато гласът й се върна, тя прошепна тихо:

— Беше чудесно! Не бях си представяла, че е възможно! Може ли да го направим пак? Какво още пазиш в тайна от мен, господарю?

Той се засмя.

— Виждам, че ще ми е много трудно да те задоволявам, мадам. Но с удоволствие ще изпълнявам всичките ти сексуални желания. Само не позволявай същата свобода и на други.

— Ти си мой съпруг — увери го тя. — Дори не бива да ми говориш такива неща, Валериън. Никога няма да те предам! Не за първи път произнасяш тези думи. Защо? Не вярваш ли, че те обичам? — Тя го обви с ръце. Главата му почиваше на гърдите й. — Мъжете трябва да са смели. Не им е разрешено да показват каквато и да е болка и страдание. Бракът ти с Кели беше болезнен не само за нея, но и за теб, нали, Валериън? Мисля, че си се страхувал, че някой ден Кели, въпреки студенината си, може да ти изневери, само защото любовниците са на мода. И двамата знаем, че сестра ми по-скоро щеше да умре, отколкото да не спазва модата в обществото, дори това да означаваше, че трябва да прави нещо, което не е по вкуса й. Но аз не съм като нея, Валериън. Отначало те отхвърлих, защото се страхувах от неизвестното — от теб, от Англия и от социалното положение, което ми предлагаше. Не бих могла да го обясня по-просто, любими. Може да ми повярваш, а може и да не ми повярваш, но никога повече не ми казвай, че мога да те заменя с друг мъж! Не и след прекрасния час, който прекарахме заедно.

Той вдигна глава и я погледна в очите.

— Извинявай — каза той тихо. — Страхувам се, че се проявих като глупак. Но ме движеше любовта, която изпитвам към теб.

— Както някога аз се ръководех от страховете си — отговори му тя. — Нека и двамата престанем да се държим глупаво, съпруже мой.

Той кимна. След малко Валериън отпусна глава на гърдите й и заспа. Аврора се усмихна. Преди две години не можеше да си представи, че подобно щастие е възможно. Само да не беше заплащала такава висока цена за него. Тя нежно погали тъмнокосата му глава, а той тихо прошепна нещо в съня си. Тя затвори очи и също заспа.

 

Трехърн пристигна на другата сутрин, както беше обещал, за да заведе Аврора до магазина на мистър Доув. Тя беше закусила със съпруга си, който веднага след това беше отишъл да язди в парка. Тя отказа да го придружи, защото знаеше, че Чарлз Трехърн ще вдигне ненужен шум, ако не отиде с него до магазина на Доув. Малкото елегантно магазинче на улица „Сейнт Джеймс“ се оказа истинска находка. Под опитното око на лорд Трехърн тя си поръча картички от тънка хартия с цвета на слонова кост. На картичката трябваше да се изпишат монограмът на графа и нейната титла „дукеса Фарминстър“, с калиграфски букви и черно мастило. Изпълнена с ентусиазъм, тя поръча визитни картички и за Валериън. Нареди на мистър Доув да ги изпрати във „Фарминстър Хауз“ колкото се може по-скоро.

— Ще ги имате до една седмица, Ваше благородие — каза мистър Доув и се поклони ниско.

— Аз също се надявам — намеси се Трехърн — да станат по-бързо. Без картичките, Нейно благородие, не може да прави никакви посещения, а живее далеч от Лондон и не може да се върне да си ги вземе. Глупавата й камериерка въобще не е взела принадлежностите й за писане и кутията с картичките. Момиче от провинцията, нали разбирате. — Той намигна на мистър Доув. — Предано, но не особено умно. — И той многозначително потупа с показалец слепоочието си.

— До утре сутринта ще ви приготвя три дузини, Ваше благородие — отговори с усмивка мистър Доув. — Не може да останете затворена вкъщи в разгара на сезона. Това е немислимо!

Той отново й се поклони. Аврора грациозно кимна, хвана Трехърн под ръка и двамата излязоха от магазинчето.

— Благодаря ти, Трехърн — каза тя с блеснали очи.

— Ти много бързо навлизаш в тукашния живот, mon ange — каза той и се замисли. Макар и да беше привлекателна, Аврора не беше красавица като Каландра, която имаше алабастрова кожа, черна коса и бадемови очи. Каландра, на която той възлагаше такива големи надежди, която беше така щедра и винаги отваряше портмонето си, за да плати, когато той загубеше на карти. А това се случваше доста често. Студената и елегантна Каландра. Дали Валериън Хоксуърт беше направил всичко възможно, за да спаси живота й? Или желанието му да притежава Аврора е надделяло? Особено когато е научил, че тя, а не красавицата Каландра, е наследницата на Сейнт Тимъти. Там е имало лекар, а тя все пак е умряла. Беше сигурен, че Каландра не е трябвало да умира.

Трехърн, мислите ти са някъде другаде — каза Аврора.

— Той се опомни и й помогна да се качи в каретата.

— Мислех си дали хартията, която купи, е достатъчна. Но нали няма дълго да останете в Лондон. Съвсем скоро, mon ange, ще се върнете към идиличния си живот в „Хоукис Хил“, нали? Ти и твоят граф-фермер, макар че, признавам, той не е лош човек.

— Колко мило, че казваш това, Трехърн — леко присмехулно каза Аврора. — Ще предам на Валериън какво си казал за него. А хартията мога да използвам и след като се върна в провинцията. Всъщност отсега нататък ще купувам всичките си принадлежности за писане от мистър Доув. Нали ти ме увери, че това е най-модното магазинче за такива стоки в Лондон.

— Mon ange, започвам да изпитвам надежди по отношение на теб — отговори й със смях лорд Трехърн.

— Заведи ме у дома, Трехърн. Валериън ще се върне от езда и ще се запита защо едно пазаруване трае толкова дълго. Той е много ревнив, нали разбираш.

— Тогава ще го поканя да обядва с мен в „Будълс“ и ще го уверя, че гледам на теб така, както би гледал милия ти брат Джордж — отговори й лорд Трехърн. — Между другото, той намери ли си съпруга?

— Да. — Докато каретата се носеше по лондонските улици, тя разказа на лорд Трехърн всички подробности по сватбата на брат си.

— Дъщеря на свещеник! — засмя се Трехърн. — Щом произходът й е толкова добър, тя е подходяща. Предполагам, че момиче от провинцията ще се справи по-добре с живота на острова от тези разглезени градски дами.

— Бетси ще бъде превъзходна съпруга на брат ми — отговори Аврора. — А какво ще правя аз, ако ти ми отнемеш Валериън и го заведеш на обяд? След това сигурно ще играете на карти и ще мине много време, преди той да се прибере у дома.

— Е, мила, ти ще трябва да се разкрасиш за вечерните задължения. Графинята на Девъншир ще даде грандиозен бал. Знам, че сте поканени. Трябва да ми обещаете един танц. Как ще се забавляваме! А утре следобед ще има продажба на коне в „Хайд Парк“. Ще отидем и тримата. Знам, че съпругът ти силно ще се заинтересува.

— А аз си мислех, че ще трябва да наема човек, който да ми помогне да се оправям тук. Виждам, че след като ти си около мен, това е излишно — засмя се Аврора. — Звучи вълнуващо, Трехърн, но кога обществото успява да си почине от всички тези нескончаеми ангажименти?

— Да си почине? Когато остарее, човек ще има достатъчно време за почивка. Или може да си почива в гроба, mon ange, но ние сме млади и трябва да се наслаждаваме на живота.

— Каретата на графа спря пред „Фарминстър Хауз“. Един от лакеите изтича да помогне на Аврора да слезе. Трехърн скочи след нея и я придружи в къщата.

— Графът върна ли се от езда? — попита Аврора, докато Манърс й помагаше да съблече обточената си с кожи зимна наметка.

— В библиотеката е, господарке — отговори икономът. — Да му кажа ли, че сте се върнали.

— Не, аз сама ще му го кажа. Моля ви, заведете лорд Трехърн във всекидневната стая. Тя забърза към библиотеката. Когато влезе, каза с въздишка: — Лорд Трехърн ме уморява. Сега е твой ред да го забавляваш, Валериън. Иска да те заведе на обяд в „Будълс“. Покани ме на някаква продажба на коне утре следобед. Това ще ми хареса. Никога не съм била на търг за продажба на коне.

— Мили Боже! — възкликна графът. — Иска да ме заведе на обяд? Забеляза ли вече каква прилепчива гъба е той? Обзалагам се, че обожаваше Каландра заради парите, които тя пускаше в джоба му. Струваше ми се странна постоянната й нужда от пари. Никога не успяваше да живее с полагащата й се издръжка, макар че аз винаги съм бил повече от щедър.

— Бъди любезен, господарю мой. Ние сме толкова щастливи! А е очевидно, че Трехърн не е щастлив. Той е забавен, а ние наистина не познаваме почти никого в Лондон.

Графът й се усмихна, приближи се до нея и я целуна нежно.

— Ти имаш добро сърце. И за да ти угодя, ще отида с Трехърн до „Будълс“. Той ще ме накара да играя карти след обяда, предупреждавам те. Само Господ знае кога ще се върна в любящите ти прегръдки.

— Ще се върнеш тъкмо навреме, за да се преоблечеш и да отидем на бала, който дава графинята на Девъншир — напомни му тя с усмивка. — Знам, че мога да имам доверие на Трехърн за това, тъй като и той ще посети бала.

Валериън Хоксуърт изстена.

— Предавам се!

— И ако си много добър — обеща му тя, — ще завършим тази нощ като предната. — Аквамаринените й очи блестяха. Тя бързо прокара розово езиче по горната си устна.

— Можем и следобеда да прекараме по този начин и да пратим Трехърн да върви по дяволите — започна да я изкушава той.

Аврора се засмя.

— Ако го направим, ще бъдем изтощени и няма да можем да отидем на бала на графиня Девъншир, любов моя.

— Наистина ли искаш да отидеш на бала? — Очите му вече бяха потъмнели от страст.

— Да! — каза тя и отново се засмя. — Няма да ти позволя да ме превърнеш в отшелница, Валериън. Щом сме в Лондон, трябва да се възползваме от развлеченията, които предлага. Едва ли някога ще дойдем отново, щом веднъж се приберем у дома. Наистина не харесвам града, но след като вече съм тук, ще опитам от всичко, което Лондон ми предлага. Не виждам причина да идвам отново тук, докато не стане време най-голямата ни дъщеря да дебютира в обществото.

— Ако прекараме следобеда така, както искам аз, дъщерята може да дойде по-скоро. — Логиката му беше необорима.

— Но първо трябва да имаме син — каза Аврора. — Хайде, отиди да намериш Трехърн. Той е в сутрешната всекидневна и с нетърпение чака появяването ти.

— Без съмнение — отговори сухо графът. Притисна я до себе си и зарови лице в косите й. — Сигурна ли си, че не мога да те накарам да промениш решението си, Аврора, любима моя?

— Не, не съм сигурна, затова трябва веднага да излезеш от стаята — каза му тя с усмивка. — Не искам Трехърн да узнава, че би предпочел да прекараш следобеда в прегръдките на съпругата си, пред това да отидеш до „Будълс“. Не предизвикахме ли и без това достатъчно голям скандал?

Графът избухна в гръмогласен смях, целуна я по косата и каза:

— Добре, Аврора, заради нашата репутация ще отида до „Будълс“ с Чарлз Трехърн, но наистина бих предпочел да се любя със съпругата си!

— Дай и на него малка част от себе си, Валериън. Мисля, че точно сега джобовете му са празни.

Той се усмихна и се обърна към вратата.

— Разбира се, любима. Смятам Трехърн за човек, който умее само да си пилее времето, но не съм безчувствен към финансовите му проблеми.

Той й изпрати въздушна целувка и изчезна през вратата на библиотеката.