Бъртрис Смол
Брачен договор (11)

Глава 10

Джордж Спенсър-Кимбърли и мис Елизабет Боуен се ожениха на тринайсети октомври. Беше слънчев, но студен следобед. Селяните се бяха събрали пред църквата „Сейнт Ан“, за да видят сватбената процесия. Всички бяха почти като едно семейство, защото Боуенови живееха тук от единайсет поколения насам. Много от зрителите бяха видели не само как израства Бетси Боуен, но също така бяха видели като дете и нейния баща, сър Роналд.

На церемонията бяха поканени само най-близките роднини и приятели. Почти всички бяха познати на обитателите на селото. Младоженецът пристигна на кон, придружен от Валериън и Сейнт Джон. Каретата на графа спря точно пред портата на църквата и от нея слезе вдовстващата графиня. Тя приличаше на кралица в тъмночервената си кадифена наметка, украсена с бобърски кожи. Снежнобялата й коса беше вдигната на кок и украсена с две прекрасни пера. Мис Спенсър-Кимбърли последва старата графиня. Беше прекрасна в тъмнозелената си наметка. Обеците й весело звъняха. И тогава, за изненада на събралите се зрители, до каретата се приближи открита носилка и младата графиня беше настанена в нея с помощта на слугите. Това особено превозно средство беше внесено в църквата.

— Тя не изглежда добре — каза някой в тълпата. Острият поглед на графинята потърси човека, който беше произнесъл тези думи, но всичко беше утихнало внезапно. Тя хвана Аврора за ръка и двете влязоха в църквата. Вътре цареше атмосфера на очакване. Лъчите на следобедното слънце се пречупваха през цветните стъкла на прозорците и хвърляха сенки по дъбовите пейки и каменния под. Първокачествено бяло ленено платно и богати на багри есенни цветя красяха олтара. Свещниците бяха златни, а свещите — от пчелен восък. Двете пищно облечени дами отидоха до определената за графа пейка, която се намираше досами олтара, и седнаха. Носилката на Каландра беше оставена пред пейката, за да може и тя да се наслади на сватбената церемония. Към тях се присъедини Сейнт Джон и ги поздрави с усмивка. Графът щеше да бъде шафер на Джордж.

От другия ред ги поздрави лейди Елзи. Очите й вече бяха зачервени от плач. В ръцете си стискаше мокра носна кърпичка. Видът й беше толкова нещастен, че вдовстващата графиня се наведе към Аврора и тихо й пошушна:

— Ама че глупава жена, като че ли дъщеря й насила се омъжва за някакво чудовище!

Преди Аврора да успее да отговори, органът засвири тържествен химн и всички се изправиха на крака. Сватбената церемония започна.

От сакристията излязоха младоженецът и шаферът и застанаха пред олтара в очакване на булката. На пътеката между редовете стояха мис Изабел, мис Сюзън, мис Керълайн и мис Маргарет Боуен в рокли на бели и жълти райета и с жълти рози, втъкнати в косите. Ето, появи се и булката, придружена от десетгодишния мастър Уилям Боуен. Булката сияеше в роклята си от кремава тафта на бели и жълти райета, с щамповани сини незабравки. Косата й беше вдигната на кок, украсена с копринени цветя и ред перли и леко напудрена. Пред олтара я чакаше баща й, който щеше да свърже дъщеря си и Джордж завинаги.

Церемонията беше обикновена и все пак величествена. Това беше едва втората сватба, на която Аврора присъстваше. Тя гледаше захласнато брат си и сияещата от щастие булка. В църквата беше спокойно и тихо и всичко изглеждаше като в рая. Колко различно беше от сватбата на Кели, която се беше състояла на верандата пред къщата в онзи толкова далечен пролетен ден. Може би, с Божията благословия, бракът на Джордж щеше да бъде по-щастлив от този на Кели. Аврора желаеше това с цялото си сърце. Те си подхождаха и щастието им щеше да става все по-голямо с отминаването на годините.

Новобрачната двойка тръгна по пътеката. И двамата се усмихваха, защото с формалностите беше свършено. Навън ги посрещна веселата тълпа и им пожела всичко най-хубаво. Останалите членове на двете семейства и гостите ги последваха до дома на викария, който се намираше в другия край на църковния двор. Аврора вървеше до сестра си, която, въпреки носилката, явно се чувстваше неудобно.

— Добре ли си? — попита Аврора.

— Как мога да съм добре с това същество в корема си?! — недоволно и раздразнено възкликна Кели. — Да седиш по този начин, е ужасно. Мога да си представя как изглеждам!

— В дома на викария ще се настаниш на най-удобния диван — успокои я Аврора. — Джордж и Бетси са толкова щастливи, че направи усилие и дойде на сватбата, Кели.

— Защо е необходимо Джордж да ни напусне? — оплака се Кели. — Не искам да си тръгва, Аврора. Страхувам се, когато него го няма.

— Това са глупости, Кели — смъмри я сестра й. — Та нали беше без него до нашето пристигане в Англия. И много добре знаеш защо се налага Джордж да замине. Трябва да управлява плантацията. Освен това искаш ли мама да се чувства самотна, изоставена завинаги на Сейнт Тимъти?

— Бих искала да отида с него — прошепна Кели. — Бих искала времето да се върне. Да спре в онзи момент преди две години, когато татко беше още жив и не бяхме чували за Валериън Хоксуърт! Само ако знаех, Аврора. Никога нямаше да се съглася да се омъжа за него. Какво ще стане, ако съществото, което нося, не е така желаният от него син? Всичко ще започне отново. Не вярвам, че бих могла да го понеса! — Гласът й се извиси почти до истерия.

— Успокой се, Кели — каза Аврора строго. — Това е сватбеният ден на брат ни и няма да ти позволя да го развалиш с твоето лошо настроение. Ще се усмихваш и ще разговаряш любезно с онези, които те поздравяват. Ако не го направиш, ще убедя Сейнт Джон веднага да избягаме и ще те изоставя. Повярвай, няма да ми е трудно. Как ще живееш тогава с черните си мисли и лошото си настроение?

При отправената от сестра й заплаха, предизвикателното изражение на Каландра се стопи. Тя се насили да се усмихне.

— Ти си невъзможна! — прошепна тя.

Фасадата и входната врата на дома на викария бяха украсени с есенни цветя и борови клонки. Булката и младоженецът се спряха на стъпалата, за да приемат поздравленията на гостите. Масата в трапезарията беше покрита с ленена покривка, украсена с дантели. Свещниците и купите бяха от сребро. В средата на масата стоеше сватбената торта. Шампанското беше от личната изба на графа. Сър Роналд, човек със скромни средства, беше неизразимо благодарен за щедростта на Хоксуърт. Обикновено сдържан, днес той беше особено излиятелен, щастлив от сполучливия брак на дъщеря си. Бетси го свързваше със семейството на Хоксуъртови. Това означаваше, че ще може да се цели малко по-нависоко, когато дойде време да омъжи и останалите си дъщери.

Сватбената торта беше нарязана, сервирана и изядена. Вдигнаха се много тостове за здравето и щастието на младоженците. Бетси дискретно се оттегли за малко горе, за да смени сватбените си одежди с пътен костюм. Помогнаха й сестрите й и майка й, която все още хлипаше. Джордж също се оттегли, за да смени сатенените си панталони с нещо по-удобно за пътуване. Следващите няколко дни младата двойка щеше да прекара на път. Щяха да отидат първо в Лондон, а после — до най-близкото пристанище, за да хванат кораба, който щеше да ги откара на Сейнт Тимъти.

Валериън Хоксуърт отново беше показал безграничната си щедрост. Джордж и неговата невяста щяха да пътуват в широката и удобна карета на графа. Щеше да ги следва товарна карета, в която багажа щяха да наглеждат Уикъм и камериерката на Бетси. Щяха да останат в Лондон три дни и да нощуват в къщата на семейство Фарминстър, а после да се качат на „Ройъл Джордж“. Графът беше платил билетите първа класа, за да осигури възможно най-големи удобства за Джордж и булката му по време на тяхното сватбено пътешествие.

Вече облечен за път, Джордж Спенсър-Кимбърли отиде да се сбогува с двете си сестри. Кели не преставаше да плаче.

— Чувствам, че вече никога няма да те видя — каза му тя през сълзи, но той успокои страховете й, както беше правил и по време на детството им.

— Ще ви идваме на гости на всеки пет години, малка сестричке — каза й той. — Може би дори ще успеем да убедим мама да дойде и тя.

— Децата ни не трябва да бъдат чужди едни за други — намеси се с весел глас и Аврора. — Мама ще сияе, когато всичките й внуци се съберат около нея, не мислиш ли така и ти, Кели?

Кели изхлипа и бавно кимна. Джордж се обърна към Аврора:

— Сигурна ли си? — попита я многозначително той и я погледна право в очите. — Искам да си щастлива със Сейнт Джон. — Той сложи ръце на раменете й. В погледа му се четеше загриженост.

— Сигурна съм дотолкова, доколкото всяка жена може да бъде сигурна — отговори му тя. — Вярвам, че си подхождаме, Джордж. Какво повече бих могла да искам? И не се страхувам от брачното ложе като сестра ни.

— Знам — дяволито блеснаха светлокафявите му очи. — Знам, че не се страхуваш, но не искам нищо повече от това. — Той се засмя тихичко. Целуна я по челото и силно я прегърна. — Бъди щастлива, моя скъпа Аврора!

— Ще бъда, Джордж! — обеща му тя.

Той нежно изправи Каландра и силно я прегърна. Целуна я по двете бузи.

— Опитай се да бъдеш добра, Кели. В края на годината ще разбереш, че собствените деца стоплят сърцето и няма нищо по-хубаво от тях. Ще бъдеш щастлива майка.

— Глупости! — отговори Кели, отново заприличала на момичето, което познаваха. После тежко се отпусна на дивана. — Предай моята любов на мама.

— Заедно! — каза Джордж.

— Завинаги! — отговори му Кели.

— Като един! — допълни Аврора.

— Букетът! Бетси ще хвърли букета си! — извика някой от гостите. — Елате, момичета!

Като се кикотеха и блъскаха с лакти, за да се домогнат до най-добрата позиция, всички неомъжени дами се струпаха около Бетси. Тя беше хванала цветята за дръжките и ги люлееше напред-назад.

— Хайде! — Джордж сграбчи Аврора за ръката и я избута напред.

— Едно! Две! Три! — викаха в хор гостите.

Булката хвърли букета, който, като по магия, се озова право в ръцете на Аврора. Тя го хвана, засмя се и изпрати въздушна целувка на Сейнт Джон.

— О, не е честно! — запротестира Изабел Боуен. — Всички знаем, че Аврора скоро ще се омъжи! Та годежният пръстен на Сейнт Джон вече е на пръста й.

— Още си много млада, за да се омъжиш, Бела — каза й с усмивка новата мисис Спенсър-Кимбърли. — Тази, която е хванала букета, трябва да се омъжи до една година или никоя от тук присъстващите няма да има право да се омъжи. Такова е правилото. Нима искаш всички момичета в графството да те чакат, докато се чудиш за кого да се омъжиш? Всички знаем, че си нерешителна!

Много глави закимаха в съгласие с думите й. Наоколо се разнесе тих смях. Преди Изабел да отговори, младата двойка започна да си взема „сбогом“ с близките си. Само след миг вече бяха в каретата и се носеха надолу по пътя. И Джордж, и Бетси бяха подали усмихнатите си лица през прозорчетата и весело махаха с ръце. Лейди Елзи отново избухна в плач. Този път и дъщерите й се присъединиха към нея.

— Това е сладка мъка! — прошепна вдовстващата графиня. — Къде е каретата, която ще ни отведе у дома? Нямам намерение да оставам повече тук, защото може да се удавя в сълзите на тази глупава жена и нейните четири дъщери. Валериън! Повикай каретата! — Тя се обърна към домакините. — Прекрасна сватба! — поздрави ги. — Поднасям ви благодарностите на цялото семейство. Трябва вече да тръгваме. Графинята не може да понесе никакви вълнения повече. Разбирате, че тя положи огромни усилия, за да дойде. Довиждане! Довиждане!

Тя бързо влезе в каретата, последвана от Аврора. Кели вече беше настанена вътре. Старата графиня беше много пъргава за годините си. Вратичките на каретата шумно се затвориха и тя потегли.

— Слава Богу! — прочувствено възкликна Мери Роуз Хоксуърт.

Кели и Аврора се засмяха. Старицата също се усмихна и каза:

— Елзи Боуен е много добра жена, но е глупава и сантиментална. Защо, за Бога, плачеше през цялото време? Имат пет дъщери за задомяване, зестрите им са нищожни, а Бетси се омъжи за красив младеж с приличен доход и прекрасни перспективи. Какво тъжно, питам ви, има тук? Да не говорим, че сега дъщеря й е свързана с нашето семейство. А това ще помогне на малката Изабел, когато се впусне на лов за съпруг. Познавам много подходящ баронет, който ще бъде доволен да създаде семейство след година-две — завърши графинята, като замижа от удоволствие при мисълта, че отново ще събере двама млади.

— Господи, мадам — възкликна Аврора с приглушен смях, — вие ще омъжите всички дъщери на лейди Боуен, още преди тя да е осъзнала какво става! Тогава вече наистина ще ни удави в сълзите си!

— Ха! Ха! Ха! — беше единственият отговор на старата графиня. Лицето й излъчваше задоволство през цялото време на пътя до дома.

Кели веднага се прибра в стаята си. Оплака се, че се чувства по-зле от обикновено. Старата графиня и Аврора се настаниха в любимия на семейството салон с изглед към градината, за да изпият по чаша чай.

— Не ми харесва видът на Каландра — отбеляза старицата. — Ръцете и краката й са ужасно подути, кожата й е направо жълта. Може би утре трябва да извикаме доктор Майкълс.

Аврора кимна.

— Мисля, че идеята ви е добра, мадам. По-добре да бъдем ненужно предпазливи, вместо да сбъркаме нещо. Никога не съм виждала Кели да се оплаква толкова много, колкото през последните няколко месеца.

Денят приключи и всичко в къщата утихна. На Аврора й се струваше, че без Джордж е странно, необичайно тихо. По някаква неизвестна причина не можеше да заспи. Като че ли чакаше нещо да се случи.

Изпадаше в лека дрямка, събуждаше се, отново задрямваше и отново отваряше очи. После, когато най-сетне заспа дълбоко, някой неистово заблъска по вратата на спалнята й. Аврора се стресна и напълно се разбуди. Марта побърза да отвори вратата. На прага стоеше Моли.

— Нейно благородие! — бързо и неразбрано каза тя. — Казва, че изпитва ужасни болки и иска мис Аврора да отиде при нея.

Аврора бързо скочи от леглото и се наметна с халата си.

— Извикахте ли графа? Ами старата графиня? Може би трябва да изпратим за доктор Майкълс.

Тя се стрелна край двете камериерки, които я последваха. Когато влезе в спалнята на Кели, видя, че е по-бледа отпреди. По челото й бяха избили капчици пот. Дишането й беше тежко и неравномерно.

— Аврора! — извика тя. — Ужасно ме боли. Мисля, че това същество ще се роди преждевременно.

— Сигурна ли си, че не е от храната, Кели? Че не е стомашно неразположение?

Каландра бясно заклати глава.

— Не съм пила шампанско. Просто долепих устни до чашата, когато вдигаха тост за здравето на Джордж и Бетси. Не ядох торта, не съм вечеряла. Пих само чай със сметана и захар, защото цял ден се чувствах ужасно зле. Ааааах! Това нещо ще ме разкъса!

— Сали, събуди Питърс и го изпрати да повика доктор Майкълс — нареди Аврора. — После отиди при Браун и му кажи да събуди графа.

— Ами старата графиня? — попита Сали.

— Оставете я да спи. Точно сега тя с нищо не може да ни помогне. Нито пък графът ще ни е полезен, но нали това е неговият наследник. — Тя помилва Кели по подутата ръка. — Всичко ще бъде наред, Кели. Детето скоро ще се роди. Макар и преждевременно, ти ще бъдеш щастлива майка! Не е ли прекрасно!? Нямам търпение да имам деца от Сейнт Джон.

Кели сбърчи нос.

— Ще се почувстваш по-различно, когато стигнеш до моето положение — каза тя. А после засия от щастие. — Ако бебето се роди по-рано, ще мога да се върна в Лондон за Коледа. Може би всичко е за добро. Ааааах! Отвратително малко създание! Не мислиш, че преждевременното раждане ще му се отрази зле, нали, Аврора?

— Какво може да знае сестра ви, която е още девица, за тези неща, Ваше благородие? — попита Марта, а после се усмихна на Кели. — Много бебета се раждат по-рано. Оставаха ви само няколко седмици.

Кели почувства по-голяма увереност, но въпреки това жаловито настоя:

— Не ме оставяй, Аврора. Моля те! Толкова се страхувам.

— Няма да те оставя, сестричке — каза й нежно Аврора и се настани до леглото. — Знаеш ли, през всичките тези месеци, докато носеше детето, ти нито веднъж не спомена как ще го кръстиш. Какво име предпочиташ?

— Предполагам, че те ще искат да го кръстят на дядо му — каза Кели мрачно. — В това семейство кръщават децата Джеймс или Чарлз. Валериън е второто име на графа. Първото е Джеймс, като това на дядо му. Всъщност не ме интересува.

— Ако е така — настоя с нежност Аврора, — как ще кръстиш детето, ако оставят теб да избереш името?

— Робърт, като татко.

— А ако е момиченце?

— Боже опази! — извика Кели. — Ааааах! Защо боли толкова много? Не знаех, че ще боли така ужасно.

Аврора взе мокрото парче плат, което Марта й подаде, и го сложи на челото на сестра си.

— Сигурна съм, че ще е момче. Но ако е момиче? То също трябва да има име и не може да се казва Робърт.

— Шарлот, като кралицата — прошепна Кели, като си мислеше какво ще се промени в социалното положение на бебето, ако е кръстено на кралицата.

Вратата на спалнята се отвори. Влезе графът и отиде до леглото.

— Започна ли се вече? — попита той Аврора.

— Мисля, че да, Ваше благородие — отговори му Марта. — Мис Аврора няма откъде да знае отговора на този въпрос. Никога не е била до жена, която ражда. А аз съм била. Рано е, но не чак толкова.

— Изпратиха за доктор Майкълс — каза Аврора.

— Трябва ли да бъдеш тук? — попита я той, а в гласа му имаше неприкрита нежност.

— Не, тя не бива да е тук. — Марта беше категорична.

— Кели иска да остана — отговори Аврора. — Само докато дойде докторът! Моля те, Валериън. Кели е уплашена. Страхът няма да се отрази добре нито на нея, нито на бебето.

Тя умолително докосна ръкава на нощната му риза. В очите й също се четеше настойчива молба.

— Аааах! — изстена Кели и започна да плаче. — Ужасно ме боли!

Той кимна.

— Можеш да останеш, докато докторът не каже, че трябва да напуснеш стаята. — Аз ще го почакам долу. — Наведе се и каза на Кели: — Ти беше много смела, милата ми, благодаря ти.

Целуна я по челото и излезе от стаята.

— Мразя го! — възкликна Кели.

— Не казвай това, моля те! — отвърна й Аврора.

— Ще го казвам! Ако не беше той, нямаше да ме боли така! Аз не исках да имам деца. Аз исках само да бъда графиня Фарминстър и да живея в Лондон. Исках да давам балове. Не знаех, че ще трябва да понасям това! — Тя погледна сестра си, сякаш я обвиняваше. — Грешката е твоя, Аврора! Ти не ми каза, че ще се чувствам така!

— Моля те, не говори толкова високо — предупреди я Аврора. — Аз въобще не можех да ти кажа как ще се чувстваш. Не знаех какво е да бъдеш графиня Фарминстър. Знаех само, че не искам да се омъжа за непознат. А ти искаше, Кели. Беше готова на всичко, за да станеш графиня. Ще споделя с теб вината, ако има такава, но няма да приема цялата отговорност за твоите действия!

Каландра извърна глава, за да избегне погледа на Аврора. Двете мълчаливо зачакаха. Минутите минаваха. Каландра силно викаше и плачеше, когато болката станеше нетърпима. Но нищо не можеше да се направи, докато не пристигнеше доктор Майкълс. От кухнята донесоха чайник с топла вода и го оставиха върху въглените в камината. Донесоха също така чисти кърпи и чаршафи и ги оставиха близо до леглото. Близо до огъня поставиха люлката на графа, готова да приеме новия си обитател.

Долу, графът вървеше напред-назад с широки крачки. Беше нервен и едва успяваше да запази необходимото спокойствие, за да изчака доктор Майкълс. Беше изненадан, когато един от слугите въведе в къщата абсолютно непознат за него човек. Беше висок и червендалест, добре сложен джентълмен.

— Ваше благородие? Аз съм Уилям Карстеърс, доктор на медицинските науки. Братовчед съм на Едуард Майкълс. Също така съм негов съдружник. Доктор Майкълс замина за Йорк, за да посети болния си баща. Каза ми, че Нейно благородие няма да роди до края на следващия месец, а може би дори до средата на по-следващия.

— Не знаем дали раждането е започнало, но Каландра изпитва страшни болки — каза графът и стисна ръка на доктора. — Благодаря ви, че дойдохте. Това е нашето първо дете и никой в къщата, като се изключи баба ми, не знае нищо за раждането. Решихме да не я будим, защото е много уморена от сватбената церемония, която се състоя днес. Щяхме да ви извикаме утре, защото напоследък Каландра никак не изглеждаше добре.

Докторът кимна с разбиране.

— Да се качим горе тогава — каза той.

Когато влязоха в спалнята, очите на Марта се разшириха от изненада.

— Доктор Карстеърс? — възкликна тя.

— Марта? Марта Джоунс? Какво, за Бога, правиш тук? — Тогава съзря Аврора. — И мис Аврора?

Аврора напусна мястото си край леглото.

— А това е Кели, доктор Карстеърс. Това дете й причинява ужасни болки.

Докторът кимна и се обърна към графа:

— Изведете мис Аврора от стаята, докато прегледам сестра й.

Кели запротестира слабо, но едва ли някой я чуваше. Докторът й посвети цялото си внимание.

— Откъде познавате доктор Карстеърс? — запита графът Аврора, докато я извеждаше от спалнята.

— Дойде с нас от Ямайка, когато мама се омъжи за татко. Татко не искаше да загуби още една съпруга по време на раждане поради липса на добри медицински грижи — обясни тя. — Докторът остана при нас десет години и обучи няколко от най-интелигентните роби и крепостни селяни в изкуството на медицината. Беше загрижен на острова винаги да има човек, който да помага на болните и наранените. Къде е доктор Майкълс? Защо не дойде?

Графът обясни, а Аврора кимна. Няколко минути останаха мълчаливи. После при тях дойде докторът.

— Раждането наистина е започнало, Ваше благородие, но ще бъде трудно, защото детето не е разположено както трябва. Мисля, че ще минат няколко часа, преди тя да се освободи. — Той се обърна към Аврора. — Отивай да си лягаш, дете. Мястото ти не е тук сега, макар че, като си спомня колко смела си била винаги, знам, че би предпочела да останеш. Но няма да ти позволя. Кели ще се чувства чудесно в моята компания. Марта и Сали ще ми помагат. Ще изпратим да те повикат, когато раждането напредне.

— Нека поне й кажа „лека нощ“ — помоли се Аврора и докторът кимна. Придружи я обратно до спалнята.

— Защо ме изостави? — запротестира Кели.

— Защото докторът ме накара — каза Аврора. — Помниш ли доктор Карстеърс, Кели? Той напусна Сейнт Тимъти, когато ние бяхме едва дванайсетгодишни. Доктор Майкъл заминал за Йорк. Доктор Карстеърс ще изроди бебето ти. Той няма да ми позволи да остана, но Сали и Марта ще бъдат около теб.

— Аз ще умра — каза Кели. Гласът й беше неестествено спокоен.

— Глупости! Просто си уплашена, малка моя. Доктор Карстеърс ще положи отлични грижи за теб.

— Ще умра! — категорично повтори Кели.

— Не приказвай така! — помоли я Аврора.

— Не те обвинявам — продължи Кели. — Исках да бъда графиня, Аврора. Но не трябваше да постъпвам така. Не те обвинявам.

— Хайде, дете, излез от стаята — каза доктор Карстеърс и сложи ръка на рамото на Аврора. — Време е да си починеш.

— Няма да умреш, Кели! — настоя Аврора.

— Обичам те — отговори Кели и с насълзени очи гледа, докато вратата на спалнята се затвори след сестра й.

Кели извърна лице, за да не вижда Марта. Така беше постъпила и преди малко с Аврора. Отначало й се струваше, че часовете се нижат извънредно бавно. После — че летят с главоломна бързина. Изведнъж се зазори, а едва няколко минути след това вече беше обед. Старата графиня беше отишла да види как Кели се справя с раждането, беше казала няколко мили думи на момичето и беше излязла от стаята странно обезпокоена.

— Защо продължава толкова дълго? — попита тя доктора, който я беше извел насила от спалнята. — Детето започва да се ражда преждевременно, а после не иска да излиза. Какво не е наред, доктор Карстеърс?

Докторът поклати глава.

— Не знам, Ваше благородие. Но според мен родилните болки са започнали едва преди десет часа. Това не е необичайно. Все още можем да проявим търпение.

— Наистина — недоволно се беше съгласила старата графиня, защото Аврора се беше присъединила към тях. — Повярвай ми, Аврора, ако трябваше да ражда някой мъж, щеше да сметне, че и един час е достатъчно дълго време. Търпение! Хм!

— Кели твърди, че ще умре — каза Аврора тихо.

— Хайде сега! — успокои я старицата. — Сестра ти се страхува и говори драматични неща. До утре вече ще се е освободила от товара, отново ще се почувства добре и ще мисли за триумфалното си завръщане в Лондон, сигурна съм.

Но Мери Роуз Хоксуърт въобще не беше сигурна. Каландра не изглеждаше добре през последните няколко дни, а и преждевременното раждане не вещаеше нищо добро. Лесно можеше да се приеме, че родилката ще умре. Раждането никога и за никоя жена не е било безопасно.

Следобедът премина в нощ. Два пъти Аврора беше помолила доктора да я пусне при Кели, но той не позволи. Всички мълчаха по време на вечерята. След храна Аврора отиде в спалнята си. Марта беше задрямала, изтощена, на един стол пред камината. Аврора нежно я разтърси.

— Марта, какво става? Как е Кели? Бебето още ли не се е родило?

— Доктор Карстеърс каза на мен и на Сали да си починем малко, мис — отговори камериерката. — Нещо не е наред. О, не е за добро! Бедната мис Каландра отслабва с всяка изминала минута, а бебето още не се е родило. Тя ще умре, мис. Съжалявам, че го казвам, но така ще стане.

Аврора бързо излезе от стаята и тичешком се отправи към спалнята на сестра си. Докторът се опита да й препречи пътя, но с изненадваща сила тя го изблъска от прага и застана до сестра си.

— Кели! Кели! Веднага отвори очи! — каза тя с нетърпящ възражение глас.

Каландра бавно отвори лешниковите си очи. Усмихна се едва-едва на Аврора.

— Знаех си, че ще дойдеш, преди да е станало късно — каза й тя. После потръпна и очите й станаха безжизнени.

— Докторе! — изпищя Аврора.

Той бързо се приближи към леглото, хвана китката на Кели и потърси пулса й. Такъв нямаше. Сложи ухо на гърдите й, но сърцето на младата жена не биеше. Вдигна глава и каза:

— Съжалявам, мис Аврора, но сестра ви е мъртва.

— Бебето! И бебето ли е мъртво? О, Господи! Не позволявайте смъртта на Кели да бъде напразна! Какво ще правите с бебето? — викаше Аврора.

— Донесете куфарчето с хирургическите инструменти — нареди й той. — Ще припаднете ли при вида на кръвта? Отидете и изпратете Марта! Побързайте!

Тя бързо му подаде куфарчето, а после се втурна към стаята си. Със сълзи на очи викаше Марта още от коридора. Камериерката се стресна и бързо стана, при което се сблъска с младата си господарка.

— Кели! — плачеше истерично Аврора. — Мъртва е! О, Марта! Сестра ми е мъртва и вината е моя! Отивай! Побързай! Докторът иска да му помогнеш. Ще се опита да спаси бебето.

Марта, също тичешком, влезе в спалнята на графинята. Докторът стоеше до леглото и ужасено гледаше надолу.

— Какво има, сър? — попита тя с треперещ глас, като се опита да види какво лежи на леглото. Докторът обаче беше едър мъж и тя не успя.

— Не се приближавай! — каза той остро.

— Какво е бебето, сър? — попита тя нервно. Той се обърна. Лицето му беше бяло.

— Ако искаш, погледни, Марта Джоунс, но те предупреждавам, че гледката е ужасна. Не е чудно, че мис Каландра не успя да роди детето. То е чудовище, но Бог е милостив, мъртво е.

Решена да погледне, но вече изпаднала в ужас, Марта втренчи поглед в трупа на Каландра. Докторът беше разпрал корема в отчаян опит да спаси наследника на графа.

— Бебетата са две — каза тя тихо. — Какво е това около врата им, докторе? И защо са толкова близо едно до друго? Телата им като че ли са съединени. — А после изпищя. — Господ да ни е на помощ! Те имат само два крака! О, докторе! Какво е това, което бедната мис Каландра е носила през всичките тези месеци?

Той самият поклати учудено глава.

— Чувал съм, че понякога, много рядко, се раждат такива деца. Ако бяха нормално оформени, щяха да бъдат близнаци. Не знаем обаче от какъв пол, защото са съединени така, че половите им органи не се виждат. Имат две глави и два врата, всяко едно си има рамене и гърди. Всяко си има по две ръце, но телата им надолу са съединени. Имат само два крака. Пъпната връв ги е задушила, слава на Бога! Ще зашия графинята, Марта. На графа ще кажем, че детето е умряло в утробата на майка си, което няма да бъде лъжа. Няма нужда да казваме какво сме видели. И без това ще има достатъчно мъка и страдание в тази къща. И тъй като мис Аврора ще се омъжи само след няколко месеца, няма защо да я плашим с нещастието на сестра й. Съгласна ли си, Марта?

Марта кимна. Цял живот щеше да помни чудовището, което излезе от корема на Кели. Беше ужасно. А после й хрумна нещо.

— Те ще питат какво е било детето, докторе. Кажете им, че е било съвсем дребно момиченце. Иначе мъката им ще бъде страшна. Графът беше много добър с нас. Не му позволявайте да си мисли, че е загубил и син, и съпруга.

— Но то не е син — каза тихо докторът. — Не е и дъщеря. — Поклати глава. — Отиди да кажеш на графа. Не искам още да идва в тази стая. Кажи му да почака в библиотеката. И потърси господарката си. Тя беше тук, когато Каландра умря. Последните й думи бяха за нея.

Когато Марта излезе, докторът започна да шие корема на пациентката си. Беше изненадан от видяното и се питаше как ли е могла Каландра да забременее с такова нещо. Той клатеше глава а опитните му пръсти шиеха бързо. Не искаше никой друг да види онова, което той и Марта бяха видели. „Бедното момиче — помисли си той. — Какво щеше да стане, ако раждането беше преминало успешно и тя, и бебето, бяха добре? Нито една майка не би могла да приеме такова чудовище, още по-малко — да го обича. Може би тя щеше да полудее.“

Марта забърза по коридора. Първата й грижа беше нейната господарка. Графът можеше да почака. Всички други можеха да почакат. Думите на Аврора бяха обезпокоили Марта. Тя трябваше да я накара да проумее, че не е виновна за смъртта на сестра си. На Кели беше предоставен избор и тя с желание, дори с нетърпение, прие отговорността да бъде съпруга на Валериън Хоксуърт. Не. Не негова съпруга. Негова графиня. Кели не му беше добра съпруга, дори не му беше истинска съпруга. Бог да даде мир на бедната й душа.

Чу горчивия плач на Аврора още преди да влезе в стаята. Момичето лежеше проснато на леглото и плачеше сърцераздирателно. Марта я притисна до гърдите си и се опита да я успокои.

— Стига, мис, стига. Такава е била волята Божия. Не можем да й се противопоставяме, нали?

— Бббббебето? — попита Аврора.

— Мъртво е. Момиче — отговори съвсем кратко Марта.

Аврора заплака още по-горчиво.

— Всичко е било напразно — подсмърчаше тя. — Всичко е било за нищо, Марта. О, бедна моя Каландра! — Тя вдигна зачервеното си и мокро лице нагоре. — Аз съм виновна за смъртта на Кели, Марта. Аз съм виновна! Не ме ли предупредихте и ти, и мама, че нищо добро няма да излезе от тази измама? Но аз не исках да ви чуя, нали? А сега сестра ми е мъртва заради моя егоизъм!

Тя отново се разтърси от ридания. Марта си пое дълбоко дъх, хвана Аврора за раменете и погледна право в очите й.

— Не е ваша вината, мис. Вие не накарахте насила мис Кели да се омъжи. Тя направи своя избор. Беше толкова нетърпелива да стане графиня, че прояви не по-малко упоритост и вироглавство от вас. Всичко, което мис Кели искаше от брака, беше да бъде красива графиня и всички да й се възхищават. Да носи красиви рокли и да се вози в разкошни карети и да дава балове, на които всички да се стичат. Но ние не знаехме това, нали? Вашите родители бяха идеален пример за християнско семейство, мис. Мис Кели знаеше какво се очаква от нея, но отказа да бъде добра съпруга на графа. Вие нямате вина за нищо и няма да ви позволя да се самообвинявате!

— Но аз съм виновна, Марта — каза Аврора тъжно. — Татко ми беше уредил чудесен брак със сина на приятеля си, а когато аз научих за него, отказах да изпълня дълга си. Изкуших Кели, защото подозирах, че тя ще изпадне във възторг от мисълта да бъде графиня. Бях права. Тя зае мястото ми. И това й струва живота. Ако бях направила това, което татко е очаквал от мен, и се бях омъжила за Валериън Хоксуърт, сестра ми щеше да бъде жива днес. Аз не се чувствам отговорна за действията на Кели, но се чувствам отговорна за собствените си действия.

— Е — каза Марта, като се опитваше да накара Аврора да прояви малко здрав разум, — не можете да промените миналото, мис. Мис Кели вече я няма. Това е невъзвратим факт. — Тя стана от леглото. — Трябва да изпратя графа при доктора. Избършете сълзите си и измийте лицето си. А после намерете старата графиня. На нея ще й бъде нужна утеха, за да преодолее шока.

Марта излезе от стаята, като остави Аврора още един път сама. Камериерката намери графа в библиотеката и му каза да изчака там доктор Карстеърс. Излезе от стаята толкова бързо, че Хоксуърт не успя да й зададе никакви въпроси. Срещна доктора да слиза по стълбите, докато тя самата бързаше нагоре.

— Намери камериерките на графинята, Марта — каза й той. — Направете всичко възможно тя да изглежда добре.

А после докторът влезе в библиотеката и плътно затвори вратата след себе си. Валериън Хоксуърт бързо се изправи на крака и погледна разтревожено Уилям Карстеърс.

— Съпругата ми? Детето? — попита той. От лицето на доктора вече беше разбрал, че новините не са добри.

— Много съжалявам, Ваше благородие, но и двете са мъртви. Раждането беше извънредно трудно за съпругата ви. Не й стигнаха силите да роди детето. Сърцето й не издържа. Отворих хирургически корема й, за да спася детето — беше момиче — но то също беше мъртво. Пъпната връв се беше увила около врата му. Заших разреза, като оставих детето с майка му. Поднасям ви дълбоките си съболезнования.

Графът мълчаливо кимна. — „Суетната, глупава Каландра е мъртва — помисли си той. — И нашата дъщеря е с нея. Бедното момиче. Поне вече няма да й се налага да търпи сексуалните ми домогвания. Дъщеря. Бих се радвал, ако имам дъщеря, но се нуждая от син.“

— Разбирам, доктор Карстеърс — каза той най-после. — Всички видяхме колко трудно й беше на Каландра през последните няколко месеца. — Той отиде до махагоновия бюфет и наля уиски в две чаши. Подаде едната на доктора. — Надявам се, че страданията й не са били много силни. Седнете, докторе. Уморен сте.

— Да, уморен съм — призна докторът и седна на стола до камината, който графът му предложи. Огънят пръскаше благодатна топлина. Той и уискито дадоха сили на доктора да зададе въпроса, който беше на върха на езика му, откакто беше влязъл в къщата. — Винаги съм мислил, Ваше благородие, че ще се ожените за наследницата на Сейнт Тимъти, а вашата съпруга беше Каландра Спенсър-Кимбърли. Как е станало така, че сте се оженили за нея?

— Аз наистина бях женен за наследницата на Сейнт Тимъти — отговори графът. Очевидно добрият доктор беше изтощен и объркан.

— Не, сър, не сте били женен за нея — беше категоричният отговор. — Аврора Кимбърли е наследницата на Сейнт Тимъти. Аз съм живял на острова, в къщата на семейство Кимбърли, цели десет години. Бях единственият бял с достатъчно добро потекло, с когото мистър Кимбърли можеше да разговаря. Двамата прекарвахме часове заедно след вечеря. Понякога седяхме на верандата, а друг път — в библиотеката. Пиехме ром и плодов сок и обсъждахме най-различни въпроси. Той сподели с мен за брачния договор, който е сключил с приятеля си Чарлз, лорд Хоксуърт, още преди раждането на Аврора. Не беше казал на съпругата си за него, защото се надяваше, че ще успее да уреди също толкова добър брак и за Каландра. Не искаше да има ревност между двете, защото щеше да се погрижи и за доведената си дъщеря. Отидох с тях на Сейнт Тимъти от Ямайка, когато госпожата се омъжи. Той се надяваше, че третата му съпруга ще го дари с наследника, когото чакаше толкова отдавна. Искаше на острова да има доктор, който да се погрижи раждането да бъде успешно. Когато Емили Кимбърли почина, на острова не можеше да се намери медицинска помощ. Наблюдавах как мис Аврора и мис Каландра растат. Напуснах острова едва преди пет години, за да се върна в Англия. Познавам ги така, като че ли са мои дъщери, Ваше благородие. Графинята беше Каландра Спенсър-Кимбърли, доведената дъщеря на Робърт, а не Аврора, истинската наследница. В това съм абсолютно сигурен.

Валериън Хоксуърт беше онемял от изненада. Силен, неудържим гняв се надигаше в гърдите му. Защо го бяха измамили?

— И аз съм така объркан като вас, доктор Карстеърс — каза той със студен, спокоен тон. — Дадоха ми да разбера, че Каландра е наследницата. Дадоха ми цялата й зестра, включително острова. Мистър Кимбърли е мъртъв, както може би знаете. Тъй като исках по-бързо да приключа с формалностите по бракосъчетанието, доведоха свещеник от остров Барбадос. Той изпълни церемонията. Съпругата ми и аз си тръгнахме незабавно за вкъщи. Аврора и Джордж дойдоха след девет месеца. Мисис Кимбърли настояваше да си намерят съпрузи тук, в Англия. Вчера шуреят ми се ожени за мис Елизабет Боуен и сега те са на път за Сейнт Тимъти. Аврора ще се омъжи за Сейнт Джон през пролетта.

— Не знаех за Робърт Кимбърли, — отбеляза докторът.

— Ще ви помоля да не споменавате пред никого за това — каза графът. — Ще проуча сам въпроса. Не искам скандали точно сега. Съпругата и детето ми трябва да бъдат погребани с всички полагащи им се почести. Нищо не бива да ни попречи да го направим.

— Разбира се, Ваше благородие — каза докторът, изпи уискито си и се изправи. — Трябва да се върна в кабинета. Братовчед ми го няма, а може да има и други пациенти, които се нуждаят от помощта ми.

Той учтиво се поклони. Графът също се изправи и кимна за довиждане.

— Благодаря ви, доктор Карстеърс — каза той, след което го придружи навън от библиотеката, долу до фоайето, та чак до входната врата.

Там ги чакаше Питърс с дългата черна наметка на доктора. Той му помогна да се загърне в нея с думите:

— Каретата ви ви чака отвън, сър. Конете ви са отпочинали и добре нахранени. Кочияшът е вече на капрата.

Икономът придружи доктора навън, а после се върна в къщата, сигурен, че лакеите, на които беше възложено това, щяха да помогнат на доктора да се качи в каретата.

Графът вече се качваше по стълбите. Искаше да намери баба си. Аврора беше с нея. Тя се опитваше да утеши старицата. Внезапно у него се надигна силна ярост, но скоро заглъхна, защото му беше приятно да вижда грижите, които тя полага за лейди Хоксуърт.

— Отиди в стаята си, Аврора — каза той тихо. — Изтощена си, видът ти не е добър. Нищо повече не може да се направи тази вечер.

— Джордж? — прошепна тя. — Не трябва ли да изпратим някого след тях, Валериън?

— Мисля, че не — отговори той и погледна баба си за потвърждение. Тя кимна. — Те нищо не могат да направят за бедната Каландра. Не искам да разваляме медения им месец. Ще изпратим съобщението по следващия кораб, който ще тръгне към Западните Индии. Така те ще стигнат щастливи до дома си и за кратко време и майка ви ще се наслади на щастието. А после при тях ще отиде вестта за трагедията. Хайде, отивай в стаята си.

Тя направи реверанс и се оттегли.

— Какво има, Валериън? — попита го баба му, когато останаха сами. — Нещо те измъчва. Нещо различно от двойната смърт тази вечер. Какво има?

— Не Каландра е била наследничката на Сейнт Тимъти — повтори той онова, което му беше казал докторът.

— Знам — отговори старата графиня.

— Ти знаеш? — Погледът му издаваше силно недоверие. — Знаела си за измамата и не си ми казала нито дума? Защо, бабо? Защо?

— Научих истината едва преди няколко месеца — отговори тихо баба му. — От деня, в който я видях, Аврора ми се струваше странно позната, но не знаех защо. После, преди няколко седмици, отидох в семейната галерия и отново видях портретите на първия дук Фарминстър и неговите две сестри. Катрин Хоксуърт се омъжила за Кимбърли, на когото Чарлз II подарил остров Сейнт Тимъти. А Ан се омъжила за Мередит, който също заживял на този остров. Аврора е копие на Катрин и до голяма степен прилича и на Ан. Тогава разбрах защо лицето на Аврора ми се струва познато. Марта, нейната камериерка, потвърди догадките ми.

— Но защо? — Главата му се беше замаяла от току-що чутото и от усилието да мисли.

— Не е искала да се омъжи за непознат. Не я е интересувала графската титла. Искала да се омъжи по любов — каза тихо старата графиня. — Каландра обаче не била толкова придирчива.

— Аврора не е искала да бъде графиня? — попита той учудено. После поклати глава. — Първо трябва да се погрижим Каландра и детето да бъдат погребани в семейната гробница. После ще се заемем с този проблем. Въпреки измамата, Каландра беше моя съпруга. Ще трябва да направим за нея всичко, което й се полага, бабо.

— Бракът ти беше нещастен. Ожени се за момичето, което не трябваше да става твоя съпруга Излъгаха те, Валериън, но ти дадоха цялата зестра — каза баба му. — Остави всичко така и погреби с достойнство съпругата и детето си.

Ще погребем Каландра с всички почести, които й се полагат — отговори той спокойно, — а после ще се заема с тази лъжлива малка кучка, която трябваше да бъде моя жена. Значи мис Аврора Кимбърли не е искала да бъде графиня!? Скоро ще разбере, че изборът поначало не е бил неин.

— Валериън! — остро рече баба му. — Аврора е сгодена за Сейнт Джон. Сватбата вече е насрочена за май.

Той се засмя. Смехът му не беше приятен за ухото.

— Страхувам се, че ако иска да се ожени през май, братовчед ми ще трябва да си намери друго момиче. Аврора е моя!