Бъртрис Смол
Брачен договор (2)

Глава 1

— Току-що научих за смъртта на съпруга ви, мисис Кимбърли. Мога ли да поднеса съболезнованията си на вас и вашето семейство?

— Можете, капитан Иънг — отговори тихо Орейлия Кимбърли. — Кажете ми какво ви доведе на Сейнт Тимъти? Не съм ви виждала от онзи последен път, когато с Робърт посетихме Ямайка — преди две, три години.

— Три години — напомни й той, а после, като си спомни защо беше дошъл, й подаде писмото. — Дадоха ми това писмо в Плимут, мисис Кимбърли. То е за съпруга ви. Запечатано е. На плика е изобразен огромен кръст.

— Да, така е, капитан Иънг — отговори Орейлия Кимбърли, а на устните й заигра лека усмивка.

Барнабас Иънг беше известен като най-големия любител на сплетни. Но ако нямаше такива като него, откъде останалите простосмъртни щяха да знаят за събитията, които се случваха на островите?

— Почеркът не ми е познат — каза тя. — Предполагам, че трябва да го отвори Аврора, тъй като тя е наследница на баща си.

— Надявам се, че е оставил нещичко и на мис Каландра, а също така и на мастър Джордж — каза капитанът не особено деликатно.

— О, наистина, остави и на тях по малко — увери го вдовицата. — Робърт винаги беше много щедър към моите деца независимо от това, че не бяха и негови. Каландра ще разполага с пет хиляди на година, без да смятаме хилядата лири, които й бяха предадени веднага, капитан Иънг. И, разбира се, Джордж ще разполага с още повече, тъй като е единственият млад мъж в семейството.

Точно така! Сега младият янки, любител на морските пътешествия, ще разнесе мълвата по всички острови. И нейните деца щяха да бъдат сметнати за добри кандидати за женитба. Тя и Робърт бяха толкова доволни от съвместния си живот, че въобще не се замисляха за бъдещето. Сега, като вдовица, Орейлия Кимбърли трябваше да се замисли за бъдещето на двете си дъщери и на сина си. Тя беше отгледала Аврора като свое дете. Беше я приела още когато беше невръстно тригодишно момиченце и се беше грижила за нея като за другите. Наистина я чувстваше като своя дъщеря. И със сигурност Аврора не си спомняше да е имала друга майка.

— Ще останете ли за вечеря и нощувка? — учтиво се заинтересува тя.

— Много ви благодаря, мисис Кимбърли — отговори той, — но още не е станало пладне. Трябва да се отбия на още няколко места, след това трябва да се погрижа за стоката, която ще натоваря за Ямайка. След Ямайка ще потегля за Англия. Надявам се да направя няколко пътешествия, преди да е започнал сезонът на бурите. Предадох ви писмото и сега трябва да потеглям обратно. — Той повдигна леко шапката си и се поклони. — Желая ви приятен ден, мисис Кимбърли.

— Приятен ден и на вас, капитан Иънг, и ви благодаря — отговори тя.

Орейлия Кимбърли гледа след младия мъж, който заслиза надолу по хълма към пристанището. Виждаше се дори корабът му, който стоеше на котва близо до брега. Високите му мачти се извисяваха в небето. После отново погледна писмото, което той й беше предал. Един наистина огромен кръст украсяваше плика. Тя погледна от другата страна и видя, че същият кръст украсява и печата, с който беше запечатано писмото. Счупи печата и разгъна листа. Отсъствието на Аврора беше само извинение да не отвори писмото пред капитан Иънг. Едва ли щеше да успее да запази съдържанието му в тайна. Топлите й кафяви очи пробягаха по страницата и тя се задъха от вълнение.

„Господи!“ — възкликна. А после седна и започна да си вее със сгънатия на две лист.

— О, Робърт, защо не си ми казал за това? — упрекна тя на глас скъпия си, но вече починал съпруг.

— Какво, мамо? Все още ли се заяждаш с татко? Не вярвам, че те чува.

Синът й Джордж беше влязъл в огряната от утринното слънце стая. Той отправи тези нежни упреци към майка си на шега, докато сваляше широкополата си шапка. Беше излизал в полето, а денят беше много горещ, макар и да беше още обед. Орейлия Кимбърли му подаде писмото.

— Хиляди дяволи! — възкликна Джордж, след като го прочете. — Аврора знае ли за това, мамо?

Майка му поклати отрицателно глава.

— Спомням си, че преди доста години Робърт беше споменал веднъж, че е уредил женитбата на Аврора. Но никога повече не повдигна този въпрос. Честно казано, бях го забравила. О, Джордж! Помисли само! Аврора ще бъде дукеса!

Синът й избухна в смях.

— Джордж!

Орейлия Кимбърли строго погледна сина си. Сподавяйки смеха си, той отговори:

— Е, мамо, трябва да признаеш, че това е доста интересна представа. Трябва да ми позволиш да присъствам, когато й подадеш писмото и й кажеш, че съпругът й е на път да отплава и да хвърли котва в невинното й сърце. — И отново избухна в смях, който явно не успяваше да потисне.

— Джордж! — упрекна го майка му. — Невъзможен си! Нима не разбираш колко важно е това? Аврора ще бъде графиня Фарминстър. Островът е нейната зестра. И какво ще стане с останалите от нас, и особено с теб?

Джордж Спенсър-Кимбърли вдигна рамене.

— Съмнявам се, че дукът ще ни изгони от дома ни само защото ще влезе във владение на острова, мамо. Сигурен съм, че ще запазя работата си като надзирател в плантацията. Освен това имам завещаното от татко, без да споменавам годишния си доход. Сигурен съм, че и ти ще останеш на острова. Роднинската връзка, която ще ни свързва с него, ще ни защити. Той едва ли ще изгони тъща си.

— Разбира се, ти си прав — отговори Орейлия и лъчезарно засия. — Каландра би могла да замине за Англия с Аврора, където да бъде представена в обществото. Би могла също да си намери съпруг, който да притежава титла. Разбира се, не би могла да се надява на толкова високопоставен съпруг като този на Аврора. Но може би някой беден граф ще се съгласи да се ожени за момиче, което притежава пет хиляди лири годишен доход. Разбира се, че съм ядосана на Робърт, задето не ми каза за тази женитба, да даде Господ мир на душата му, но се надявам, че тя ще донесе добро на всички от семейството. Нали така, Джордж?

— Само ако Аврора се съгласи — отговори синът й.

— И защо да не се съгласи? — попита го майка му. — Едно здравомислещо момиче няма да отхвърли ръката на дука.

— Но Аврора ще го направи — отговори младият човек и седна до майка си. — Ти и татко разглезихте и двете момичета, мамо. Кели е очарователна, но е суетна и иска всичко да има. А Аврора е може би най-вироглавото момиче на света. Ако той не й хареса, тя няма да се омъжи за него. Господ да е на помощ на мъжа, който ще се опита да я заведе до олтара, мамо. Тя би се омъжила само ако идеята за това е нейна. Аврора не е момиче, което ще си седи кротко и ще чака някой да го поиска.

— О, Джордж, какво да правим? — попита разтревожена майка му с очи, пълни със сълзи. — Този дук ще измине целия път от Англия дотук само за да се ожени за сестра ти. Ще стане скандал, ако тя му откаже, особено след като Робърт е уредил брака.

— Споменава ли се в писмото с кой кораб ще пристигне годеникът?

— Да, „Ройъл Джордж“ — отговори му Орейлия. — Отплавал е от Плимут на десети февруари.

— Корабът е с елегантен и модерен дизайн — отбеляза Джордж. — Ще пристигне най-късно на девети март, ако не попаднат в силна буря. Но пътуването в южните води не е опасно по това време на годината, мамо. Този кораб е пътнически и носи съвсем малко товар на борда си. Най-вероятно ще отплава за островите Барбадос, Сейнт Китс и Тобаго, след като остави тук нашия граф.

— И колко дълго ще остане дукът с нас? — запита се Орейлия на глас и сама си отговори: — Вероятно ще бърза да се върне в Англия. Това означава, че няма да имаме много време да се приготвим за сватбата, нито пък да опаковаме нещата на Аврора, а също така и принадлежностите на Кели. О! Ще бъде просто невъзможно да се справим с всичко!

Джордж се усмихна.

— И кога възнамеряваш да кажеш на Аврора, мамо?

По красивото лице на Орейлия се изписа решителност.

— Веднага, Джордж. Сестра ти трябва незабавно да бъде уведомена, за да има време да свикне с мисълта, че животът й ще се промени. Аврора ще прояви разум, сигурна съм. Знам, че може да бъде и разумна. Прав си, тя е вироглава, Джордж, но е умна. Логиката й е безпогрешна. Новината ще бъде шок за нея, не се съмнявам, но Аврора ще прозре колко мъдро е решението на баща й. Тя няма да го разочарова, знам, макар Робърт да не е вече между нас.

— Мога само да се надявам да се окажеш права, мамо — отговори той, без изобщо да чувства увереността, която майка му изпитваше.

Вярно, Аврора беше умна и точно в това, според него, беше проблемът. Едно по-глупаво и по-послушно момиче би поплакало, когато научи, че ще трябва да се омъжи за непознат и да напусне семейството си. А после би се успокоило и би изпълнило дълга си. Дори Каландра, неговата по-малка сестра, която никак не беше глупава, щеше да види предимствата на наложената женитба. Кели щеше да бъде очарована, ако можеше да се омъжи за английски дук. Но той не мислеше, че Аврора щеше да посрещне радостно новината. Не. Тя щеше да обмисли положението, а после щеше да реши кое е най-доброто за нея и за семейството й. И все пак, нима това не беше най-доброто за нея? Джордж се замисли. Остави майка си на дивана и побърза, за да се измие. Беше станало време за обяд. В коридора на горния етаж той се сблъска с Каландра.

— Сали ми спомена, че капитан Иънг е бил тук тази сутрин — каза му тя. — Вярно ли е това?

Джордж кимна.

— Донесъл е писмо, Кели.

— Откъде? От Англия? От кого? Какво пише в него? — засипа го тя с въпроси.

Каландра Спенсър-Кимбърли беше много красиво момиче и беше свикнала да получава това, което иска.

— Нямам никаква представа — отговори й брат й. — Мисля, че мама ще ни каже по-късно, когато се съберем всички заедно.

— Сигурно е нещо важно, Джордж — реши Каландра.

— Остави ме да се измия — каза той. — Навън е ужасно горещо. Побързай с преобличането, защото ще изпуснеш онова, което мама има да ни казва, сестричке. Къде е Аврора?

— Двете с Марта отидоха да поплуват — отговори му Кели. — Мисля, че е ужасно, дето тя все още плува в морето, Джордж, и то гола. Само малките деца могат да плуват голи. Мразя плуването! Винаги се чувствам лепкава, след като изляза от морската вода.

— Ти се давиш в морето — заяде се с нея брат й. — Никога не си го обичала така, както го обичаме аз и Аврора. Е, щом Марта е с нея, те ще се върнат навреме за обяд и за новината, която мама ще ни съобщи.

Братът и сестрата се разделиха. Всеки се прибра в стаята си Срещнаха се отново по-късно в трапезарията на къщата, където ги чакаха майка им и доведената им сестра.

— Как успяваш да изглеждаш толкова свежа в такъв горещ ден? — измърмори Каландра, докато лешниково-кафявите й очи оглеждаха Аврора.

Аврора Кимбърли се засмя.

— Защото цяла сутрин безсрамно се къпах в морето, Кели. Във водата е прекрасно. Трябва да идваш с мен, вместо да се излежаваш почти до обяд всеки ден.

— Моята кожа е много нежна и не бива да я излагам на горещите слънчеви лъчи — отговори Каландра. — Знаеш, че изгарям и заприличвам на омар, Аврора.

— Няма да оставаш на брега заедно с мен — отговори сестра й. — Просто едно бързо гмурване, за да разхладиш сгорещената си кожа. Веднага след това можеш да облечеш дрехите си. Можеш да плуваш и през следобеда, когато слънцето не е толкова силно. Или пък преди зазоряване.

Сега Каландра беше тази, която се засмя.

— Знаеш, че аз не съм като тебе. Ти приличаш на рибите — подигра й се тя. — А ако някой ме види, ще бъда съкрушена. В един прекрасен ден ще те зърне някой пират и ще те отвлече, Аврора. Бъди внимателна.

— Нито един пиратски кораб не може да проникне в моето заливче — заяви Аврора самодоволно. — Там никой не ходи, затова никой не може да ме види. Нали така, Джордж? Джордж знае за моето малко заливче.

— Наистина там си в безопасност — съгласи се доведеният й брат.

Седнаха около красивата махагонова маса. Орейлия зае челното място, от дясната страна седна синът й, а от лявата — дъщерите й. Слугата им сервира прясна супа от костенурка. Френските прозорци бяха отворени и леките муселинени пердета леко се поклащаха от бриза. Морето, синьо и спокойно, се ширеше пред погледите им.

Каландра потопи лъжица в супата и нетърпеливо каза:

— Какво пише в писмото, което си получила тази сутрин, мамо? От кого е то?

Въпросът й не изненада Орейлия. Камериерката на Каландра, Сали, сигурно беше видяла капитан Иънг тази сутрин.

— Писмото не беше адресирано до мен, а до баща ви — отговори тя, като успя да запази гласа си съвсем спокоен. — Научих, че преди доста години Робърт и някакъв негов приятел сключили споразумение, според което Аврора трябва да се омъжи за сина на приятеля му. Младежът е на път и ще пристигне след няколко седмици на борда на „Ройъл Джордж“.

— За него ще бъде по-добре да не слиза на брега — гневно рече Аврора.

— Аврора, това не е някой по-малък брат, който иска да се ожени за теб заради богатството ти. Този младеж се казва Валериън Хоксуърт, граф Фарминстър. Той е богат и е точно човекът, за когото трябва да се омъжи една наследница на захарна плантация.

— Боже мой, Аврора! — очите на Каландра се разшириха от изненада, но не можеше да се отрече, че в тях има и мъничко завист. — Ще бъдеш графиня!

— Не, няма да бъда, Кели — отговори Аврора решително.

— Аврора, разбирам, че това е шок за теб — каза втората й майка. — Баща ти е постъпил непредвидливо, като не ни е казал за този брачен договор по-рано.

— Конят го хвърли и той умря внезапно, мамо — напомни й Аврора. — Едва ли е очаквал краят му да настъпи по този начин.

— Да, вярно е — съгласи се Орейлия, — не може да го е очаквал. И така, в договора се казва, че трябва да се омъжиш, когато станеш на седемнайсет години. Това означава — на шести април. Мисля, че Робърт можеше да ни предупреди през всичките тези години.

— Не знам кога е имал намерение да ти каже, мила моя, но сега е мъртъв, а графът е на път. Идва, за да се ожени за теб. Сега вече го знаеш. Няма да говорим за това няколко дни, за да свикнеш с мисълта за женитбата. — Тя се усмихна на децата си и каза: — Сега сервирай пилето, Хермес.

— Няма да свикна с тази мисъл, мамо! — запротестира Аврора. — Нямам намерение да се омъжвам за английски граф, когото никога не съм виждала и когото най-вероятно няма да харесам. Ще трябва да живея в Англия през цялото време. Може дори да бъда принудена да посетя и двора на онзи немски крал. Не обичам немците, мамо. Помниш ли онзи немец, който беше надзирател тук? Той беше отвратителен!

— Човек не може и не бива да съди за цяла нация само по един-единствен неин представител, Аврора. Мислех, че съм те научила на тези неща. Освен това кралят е вече много стар и сигурно няма да живее дълго. Казват, че синът му, принц Джордж, е красив и любезен. Истински англичанин. Членовете на двора, към които и ти ще принадлежиш, сигурно са млади и прекрасни, мила моя.

— Не и аз — каза Аврора заплашително.

— Ще обсъдим това отново след няколко дни — каза Орейлия.

— Ще го обсъдим сега, мамо — дойде спокойният отговор. — Няма да се омъжа за непознат, който не ми харесва, няма да живея в онази влажна и студена страна, която дори не съм виждала.

— А аз бих го направила — каза Каландра. — Бих се омъжила за графа, бих станала член на двора, бих се омъжила дори за самия дявол! Ти си глупачка, Аврора. Баща ти ти е дал прекрасна възможност, а ти дори не си благодарна. Ако аз бях сгодена за дука, бих се омъжила за него без колебание!

— Би се омъжила за непознат, Кели? За човек, когото никога не си виждала? Аз пък мисля, че ти си глупачка! — каза Аврора.

— Браковете винаги се уреждат — отговори Каландра на доведената си сестра. — Ти сама каза, че не си виждала този мъж. Сигурна съм, че той не е звярът от известната приказка. И помни, че той също никога не те е виждал. И най-вероятно по цял ден се чуди дали ти си момичето, което би взел за съпруга. Но той е готов да изпълни дълга си, защото баща му е подписал брачния договор.

— Той ще спечели захарна плантация и целия този остров, а това най-вероятно ще компенсира неудобствата за него — отбеляза Аврора.

— А ти ще носиш графска диадема! — отговори Каландра.

— Аз не я искам — каза Аврора с раздразнение.

— Бих искала да съм на твое място, глупаче — каза рязко Каландра. — Ти май наистина си разглезена!

— Искаш ли този граф, Кели? — попита Аврора. — Тогава го вземи! Омъжи се за този Валериън Хоксуърт.

— Аврора, това е невъзможно! — каза майка й.

— Защо? — остро попита Аврора и отметна кичура коса, който беше паднал на челото й. — Ти виждала ли си брачния договор, който татко е подписал? Какво точно пише в него, мамо?

— Какво точно? Не знам — отговори Орейлия.

— Джордж, отиди в татковата библиотека и погледни в чекмеджето на бюрото му. Обзалагам се, че ще намериш този проклет договор. И веднага го донеси тук — нареди Аврора на доведения си брат. А после удостои втората си майка с поглед, който силно обезпокои бедната жена. — Ще видим дали няма да се измъкна от тази ситуация. Дяволите да го вземат този дук! Нищо не сме чували за него през всичките тези години, а ето, че сега идва, за да се ожени за мен!

Каландра се засмя.

— Обзалагам се, че когато разбере що за момиче си, ще бъде ужасен, Аврора. Казвали са ми, че мъжете не харесват откровените и силни жени като теб. Ще трябва да придобиеш по-изтънчени маниери.

— Ха! — отговори сестра й. — Мъжът, който ще се ожени за мен, ще трябва да ме приеме такава, каквато съм. Аз не съм парче глина, което може да бъде моделирано в каквато форма някой си пожелае. Освен това, Кели, откъде знаеш какво мъжете търсят у жените? Не си напускала острова от деня, в който дойде тук от Ямайка — деня, в който мама и татко сключиха брак. Не знаеш за мъжете повече от мен!

— И двете сме изостанали — оплака се Каландра. — Не знам защо татко е решил, че трябва да отидем в Англия едва когато навършим седемнайсет години. Та той не ни позволи нито веднъж да посетим дори Ямайка! Когато най-после ни представят в обществото, ще приличаме на дивачки. — Тя ядосано бутна чинията си настрана. — Май вече не съм гладна, мамо.

Джордж се появи отново, а в ръката си стискаше пожълтял лист хартия.

— Ти беше права — каза той, подаде листа на Аврора и зае мястото си до масата. — Беше в чекмеджето на татковото бюро. Нима никой не е поглеждал там от смъртта на татко? Пълно е с книжа.

Аврора не му отговори. Разгъна листа и внимателно прочете написаното на него. Внезапно лицето й се озари от широка и лъчезарна усмивка.

— Точно така! Разрешението на проблема, мамо. Това е брачен договор, който сгодява Шарлот Кимбърли и Валериън Хоксуърт. Вярно е, че моето кръщелно име е Шарлот-Аврора, но също така е вярно, че кръщелното име на сестра ми е Шарлот-Каландра. Спомни си деня, в който се оженихте с татко. Тогава решихте, че две момичета на име Шарлот са твърде много за едно семейство и затова занапред аз щях да бъда Аврора, а тя — Каландра. По този начин искахте да избегнете ревността и съперничеството помежду ни. В този договор не пише: „Шарлот-Аврора Кимбърли“. Пише само: „Шарлот Кимбърли“. И така, щом Кели иска да се омъжи за този дук, може да го направи. Той няма да разбере измамата, тъй като никога не ни е виждал.

— Не! Не! Аврора! Не можем да направим такова нещо! — запротестира Орейлия.

— И защо не? — побърза да попита Аврора.

— Само поради една-единствена причина — каза втората й майка, като се надяваше, че логиката й е безгрешна. — Дукът очаква да се ожени за наследницата на Сейнт Тимъти, а не за момиче с хиляда лири годишен доход, още хиляда лири в злато и няколко бижута. Зестрата на Каландра няма да бъде достатъчна за граф Фарминстър.

— Мамо — отговори Аврора, чиято логика беше необорима, — щом този дук идва чак от Англия, за да се ожени за Шарлот Кимбърли, значи е човек на принципите. Не мисля, че мирно и тихо ще се върне в Англия без Шарлот Кимбърли. Аз не съм привлекателна за него, а как бих могла да бъда, след като никога не ме е виждал. Островът и плантацията привличат този човек и той няма да е доволен, ако се върне у дома си без тях. И така, той трябва да вземе Шарлот Кимбърли за съпруга. Кели иска да се омъжи за английски дук. Аз все още не знам какво искам, но няма да бъда заведена до олтара против волята си. Ще взема това, което татко е оставил на Кели. Искам и още нещо — къщата в плантацията на семейство Мередит, която беше собственост на мама. Кели ще се омъжи за графа, а той ще получи острова и плантацията чрез женитбата си с нея. И всички ще бъдат щастливи. Това е идеалното разрешение на проблема.

— Толкова си умна, Аврора — призна втората й майка. — Но какво ще стане, ако дукът разбере измамата? Ако въобще допусна изпълнението на този план. Нима това не е лъжа? Не, не, няма да разреша да го измамите така подло. Не е честно!

— Тогава ще се изправиш лице в лице с гнева на дука, когато разбере, че отказваме да му дадем плантацията. И тогава всички ще ни презрат, защото той е изпълнил своето задължение по брачния договор. Нима очакваш, че след като му откажа, той просто ще се поклони грациозно и ще се върне у дома си? Глупости, мамо! Нормално е да се обиди. На Джордж може да се наложи да се бие на дуел, за да удовлетвори обидения дук. А после дукът ще поиска обезщетение за излъганите си надежди и разбито сърце. Е, вината няма да бъде моя. Аз ви предлагам разумно разрешение на проблема. Нима не искаш Кели да бъде графиня? Тя ще бъде съвършената дукеса със своите класически черти на лицето, с мраморно-бялата си кожа и гарваново-черна коса.

Орейлия Кимбърли гневно хапеше долната си устна. Джордж Спенсър-Кимбърли клатеше глава, възхитен от ума на доведената си сестра. После погледна към Каландра. Тя не смееше да диша, за да не развали магията.

— Кажи „да“, мамо! — прошепна тя отчаяно.

Но Орейлия Кимбърли беше упорита.

— Не — каза тя. — Не мога да допусна подобно нещо. Бъди разумна, Аврора. Баща ти е планирал тази женитба още преди раждането ти. Ако беше жив, въобще нямаше да водим този разговор. Няма да обсъждаме вече въпроса.

Тя величествено стана от стола си и излезе от трапезарията.

— Искам да бъда графиня! — изплака Каландра.

— Ще бъдеш! — увери я Аврора.

— Чу какво каза мама — напомни й Джордж.

— Мама ще промени решението си, обещавам ви — каза Аврора с дяволита усмивка. — Няма да има друг избор, когато корабът на дука влезе в пристанището, а аз все още отказвам да се омъжа за него. Когато настъпи моментът, упоритостта й ще се стопи. Тя ще мисли върху моето предложение през оставащите няколко седмици, Джордж. Без значение колко е честна и добра, непрекъснато ще вижда пред себе си прекрасната графиня Каландра, накичена с куп бижута. Представи си с каква гордост ще отиде в Ямайка и ще се хвали, че нейната дъщеря е графиня Фарминстър. — Аврора се засмя, а после стана от мястото си. — Трябва да започнем да мислим каква ще бъде сватбената ти рокля, Кели.

Каландра също се изправи.

— Наистина ли смяташ, че ще успеем да убедим мама, Аврора?

— Остави на мен, сестричке — беше отговорът.

— Не ме наричай „сестричке“! И двете ще навършим седемнайсет — запротестира Кели.

— Но аз съм родена на шести април, а ти — на първи юни. Аз съм по-голяма с два месеца — продължи да се заяжда Аврора.

Каландра се закикоти щастливо.

— Как мислиш, че изглежда този английски дук, Аврора?

— Без съмнение, е арогантен и ужасно горделив — гласеше отговорът. — Нито веднъж досега не се е свързал с мен. Сигурна съм, че нито веднъж не е писал и на татко.

— Нима не допускаш възможността — намеси се Джордж — той също да не е знаел за брачния договор? В чекмеджето на татко има писма от Джеймс Хоксуърт. Вече ви казах, имам чувството, че никой не си е направил труда да подреди книжата на татко след смъртта му. Мама със сигурност не го е направила. Само Господ знае какво още можем да намерим там. Да отидем ли да видим?

— Да! Да! — заявиха в хор сестрите му и триото излезе от трапезарията и тръгна към кабинета на Робърт Кимбърли.

Тримата седнаха направо на пода до красивото махагоново бюро. Издърпаха чекмеджето и го разположиха в кръга. Джордж извади пакет писма, грижливо привързани с парче плат. Развърза възела и разгъна първия лист.

— Това е първото писмо от Джеймс Хоксуърт. Изглежда, той е бил третият граф Фарминстър. Писал е на татко, че синът му, Чарлз, се удавил заедно със съпругата си при нещастен случай. Неговият внук, Валериън, пише той, не бил с тях. Макар че момчето било съкрушено от загубата, щяло да се възстанови. Пише, че приема с радост споразумението, което синът му е сключил и очаква да се осъществи връзката между двете семейства. Пита как е малката Шарлот.

— Колко трогателно — каза Аврора сухо.

— Мисля, че той е мил старец — осмели се да добави Кели.

— И така — каза по-голямата й сестра, — сега знаем, че родителите и сестрата на Валериън са мъртви и че го е отгледал дядо му.

— И баба му — поправи я Джордж. — Джеймс Хоксуърт споменава и съпругата си. Пишел е на татко редовно, два пъти в годината, през юни и през декември. От писмата му личи, че татко му е отговарял и те са си разменяли новините, които засягали двете семейства. И непрекъснато са се информирали, Аврора.

— Нима този стар граф някога е мислел за мен като за Аврора? — попита тя.

— Ще трябва да прочета всички писма — отговори Джордж, — но от това, което видях досега, мисля, че той не е знаел за второто ти име.

— И какво пише в писмата за неговия внук? — Ясносините очи на Аврора бяха замислени, няколко леки бръчици бяха набраздили челото й.

— Не пише много за него. Чакай, ето нещо! В последното писмо, което е писано през последния юни. Няма писмо от декември.

— Разбира се, че няма. Очевидно, старият граф е починал — отбеляза Аврора. — Е, хайде, Джордж, прочети писмото от юни.

— Не е много дълго. Изглежда, старият граф е пишел писмата си собственоръчно. Нямал е секретар. Почеркът му е доста заплетен.

Мили мой Робърт,

През последните няколко месеца не съм добре. Изглежда, здравето на човек се разклаща осезателно, когато той прехвърли седемдесетата си годишнина. Според моите изчисления, малката Шарлот е отпразнувала шестнайсетия си рожден ден. Сватбата между вашата дъщеря и моя внук ще бъде отпразнувана догодина. Валериън наистина е прекрасен младеж. Скоро ще му кажа за брачния договор, който вие и синът ми подписахте толкова отдавна. Той ще дойде за дъщеря ви следващата пролет. Ще трябва обаче да си пишем преди това. Добрата ми съпруга изпраща поздрави на вас и вашето семейство.

Оставам както винаги ваш — Джеймс Хоксуърт, трети граф Фарминстър.

Джордж остави писмото настрана и каза:

— Както виждаш, Аврора, твоят дук също не е знаел за предполагаемата женитба.

— И няма други писма?

— Само писмото, което мама получи тази сутрин — отговори Джордж.

— Къде е то? — поиска да знае Аврора. Каландра скочи на крака и извика:

— Тук! В бюрото на татко! Мама го остави тук по навик.

Очите й с цвят на лешник бързо прегледаха последния лист. После тя прочете на глас:

До Робърт Кимбърли

С тъга ви съобщавам, че съпругът ми почина миналия ноември. Неговият наследник, нашият внук, Валериън, пое задълженията си като четвърти граф Фарминстър. От кореспонденцията между вас и Джеймс разбирам, че наближава времето, определено за сватбата. Валериън ще отплава на десети февруари на борда на „Ройъл Джордж“. Нямаме търпение да приемем Шарлот в нашето семейство. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да се чувства тя добре. Уверете Шарлот, че лично аз ще се заема с обучаването й и ще я подготвя за влизането й в тукашното общество. Ще й помогна да поеме задълженията на четвъртата графиня Фарминстър. Трябва да знаете, че вие и вашето семейство сте винаги добре дошли в имението „Хоукис Хил Хол“. Оставам ваша, Мери Роуз Хоксуърт, вдовстваща графиня Фарминстър.

— О, Господи! — въздъхна Каландра. — Всичко звучи толкова великолепно! Питам се какви ли са задълженията на графинята, Аврора. Мислиш ли, че аз ще се справя с тях?

— Само преструвки и превземки, предполагам — увери Аврора доведената си сестра. — Ти си много умна и лесно ще се научиш на салонни маниери, на благоприличие. Лесно ще усвоиш и етикета на тамошното общество. Аз не искам да ме безпокоят с подобни досадни глупости.

Докато сестрите му разговаряха, Джордж преглеждаше кореспонденцията. Прекъсна ги с думите:

— Нито веднъж не говорят за теб като за Аврора, моя малка умна сестричке. Във всичките писма бъдещата невяста е наричана Шарлот.

— Но може би татко е споменал в своите писма името Аврора — предположи Каландра. — Какво ще правим тогава?

— Щом дукът не е знаел за брачния договор — бавно рече Аврора, — не е вероятно да е виждал писмата, които татко е писал на стария граф. Дори графинята май не е съвсем наясно с нещата.

— Татко е запазил всички получени писма — отбеляза Каландра.

— Да — съгласи се Аврора. — Но е било в негов интерес, в случай че на семейство Хоксуърт им е по-удобно да забравят за брачния договор и оженят сина си за някоя богата наследница. Писмата на стария граф щяха да му послужат за доказателство и той най-вероятно щеше да отправи жалба към съда. Знаете колко се гордееше татко със своето семейство.

— Няма никакви доказателства, че дукът знае за кого е сгоден, а именно, че неговата невеста е Шарлот-Аврора — каза Джордж. — Мисля, че можем да се опитаме да го оженим за Кели. Как би могъл да открие измамата?

— А дори и да разбере, че е измамен — каза Аврора, — можем да се надяваме, че вече ще изпитва нежни чувства към Кели. И дори можем да се надяваме, че тя вече ще го е дарила с наследник. Освен това той ще има плантацията „Сейнт Тимъти“. Какво би могъл да загуби? — Тя се усмихна на доведения си брат. — Много се радвам, че си съгласен с мен, Джордж.

— Аз не съм сигурен, че съм съгласен с теб — отговори младежът. — Но знам, че щом веднъж си решила нещо, Аврора, няма лесно да промениш намеренията си. Мисля, че проявяваш глупост, защото се страхуваш от внезапния обрат, който ще вземе животът ти. Татко е искал тази женитба за теб. Но след като ти я отхвърляш, ние трябва да се погрижим да не заплашиш семейството с глупавото си решение. Дукът ще има Шарлот Кимбърли за невеста, дори тя да не е истинската Шарлот Кимбърли.

— Татко би се гордял с теб, Джордж — каза му Аврора. — Винаги е казвал, че съжалява, че не ти е истински баща. Обичаше теб и Кели толкова, колкото и мен. Затова ви осинови и ви даде името си. Иска ми се да беше оставил плантацията на вас, а не на мен. Тогава нищо нямаше да се промени.

Джордж взе ръката на Аврора в своята.

— Аз може и да нося името на татко, малка сестричке, но не съм неговата кръв и плът. Кръвта взема решенията, а не сърцето. Както вече отбеляза, той много се гордееше със семейството си. Аз съм добре обезпечен. В завещанието си татко е писал, че дукът трябва да запази длъжността ми на управител и надзирател в плантацията. Аз наистина се справям добре, Аврора! Няма причина дукът да не изпълни молбата на татко. И докато плантацията дава добри доходи, той няма да се оплаква.

Каландра седеше щастлива на пода, облегнала глава на рамото на брат си. Тримата бяха прекарали заедно почти целия си живот и силно се обичаха. Страховете по отношение на децата, които Орейлия и Робърт Кимбърли изпитваха преди брака си, се разсеяха още в първата минута от срещата на малките малчугани. Аврора се беше изтръгнала от ръцете на гувернантката и се беше затичала да прегърне втората си майка и доведените си брат и сестра. На свидетелите на тази среща се беше сторило, че тя прегръща истинската си майка, която е отсъствала известно време. Между трите деца никога не беше съществувала ревност.

— Значи е решено — каза Аврора. — Кели ще се ожени за графа и ще вземе плантацията за зестра. Аз ще взема дела, който татко е оставил на нея и дома на майка си. А Джордж ще вземе дела си и ще остане управител на плантацията.

— Абсолютно сигурна ли си, че точно това искаш? — попита я Джордж. — Щом веднъж представим Кели за бъдещата невяста, няма да има връщане назад, Аврора. Знаеш го, нали?

Тя кимна.

— Искам да се омъжа за мъж, който ще ме обича, Джордж. Не искам да сключвам брак по задължение. Знам, че някои ще ме сметнат за глупачка, но това не ме интересува. Ще отида в Англия с графа и Кели и ще потърся мъж, който да ме, обикне. Ако не го намеря, ще се върна на Сейнт Тимъти, в своя собствен дом.

— Добре тогава — каза Джордж Спенсър-Кимбърли. — Значи такъв ще бъде курсът ни на действие. Всичко вече е решено. Надявам се дукът никога да не разбере за измамата.

— А какво ще правим с мама? — попита Кели. — Тя не иска да ни сътрудничи.

— Аврора е права — каза Джордж. — Когато корабът на дука влезе в пристанището, мама няма да има избор. Ако не се съгласи, поставя всичко на карта. Не искам да я виждам нещастна, но щом Аврора не желае да се омъжи за графа, не можем да направим нищо друго, за да спасим семейството.

Братът и двете сестри стиснаха ръцете си.

— Заедно — каза Джордж.

— Завинаги — каза Кели.

— Като един! — добави Аврора, довършвайки клетвата, която бяха измислили още като деца. Винаги се заклеваха, когато смятаха, че нещо е особено важно.

— Решено?! — каза Кели, а очите й радостно блестяха.

— Да — съгласи се Аврора.

— И мечтата ти ще се сбъдне — каза Джордж.

— Ще бъда идеалната графиня — каза му Кели. — Ще имам много красиви рокли! И бижута! И ще танцувам до зори всяка нощ с красиви джентълмени!

— Но първо — напомни брат й — ще трябва да родиш наследник на графа. Това е главният ти дълг. По този начин ще се застраховаш за времето, когато Валериън Хоксуърт разбере за измамата.

— Глупости, Джордж! Дори и някой ден да разбере истината, това няма да има никакво значение. Нали ще е получил плантацията. Има много време за бебетата. Представата ми за живота на графиня е различна от това да си седя в имението, което сигурно е изолирано от останалия свят почти толкова, колкото е и нашият остров. Всяка жена може да ражда бебета! Аз искам да отида в Лондон и да видя краля. Но не се тревожи. Ще накарам графа да се влюби лудо в мен. Тогава той ще ми разрешава всичко, което поискам. Ще ми дава всичко, за да не престана да го обичам. — Тя щастливо се засмя. — О, нямам търпение да стана графиня.

— Ти си безсърдечна малка нахалница! — засмя се и Аврора. — Не позволявай мама да чуе какво приказваш. Думите ти ще й причинят нервен припадък.

— Аз обичам мама — призна Каландра, — но не обичам непрекъснато да ми казват какво да правя. Радвам се, че ще замина надалеч.

— Но при теб ще бъде графинята, която ще те съветва какво да правиш — напомни брат й.

— Още една причина да остана в Лондон — отбеляза Каландра.

И тримата се засмяха. А навън внезапна лятна буря докара топъл дъждец, който заромоля по прозорците на кабинета.