Бъртрис Смол
Брачен договор (14)

Глава 13

Англия, 1762

— Ще трябва да напуснете „Хоукис Хил“ за известно време — каза старата графиня на Валериън и Аврора. — Скандалът е съвсем пресен. Ако останете тук да се храните с клюките, няма да умрете от глад.

— Само защото никой не се отби на Коледа… — поде графът, но баба му го прекъсна, като махна с ръка.

— Хората се отбиват на Коледа дори в къщи, които са в траур — обясни Мери Роуз Хоксуърт. — Но не се отбиха в „Хоукис Хил“ заради неприличната бързина, с която се ожени за Аврора. Очевидната липса на добри маниери, която показахте, като не зачетохте паметта на Каландра, се счита за скандална и шокираща. Ще ми е необходимо време, за да залича тази представа. Не мога да го направя, докато вие двамата сте тук, пред очите на съседите.

— Пет пари не давам за мнението на съседите — каза Валериън с нотка, която не търпеше възражение.

Аврора се засмя на упорството на съпруга си.

— Но аз давам — каза тя. — А и теб трябва да те интересува. Ако съседите продължават да ни отбягват и бъдем отлъчени от тукашното общество, с кого децата ни ще играят и ще общуват, когато пораснат? И как ще успеем да ги оженим, когато му дойде времето? С годините истината все повече ще се изкривява и хорските приказки ще станат по-лоши. А сега можем да овладеем положението. Ако не го направим, клюките ще се разнесат и извън графството. Не, мили мой, баба ти е права. Трябва да заминем. Така на клюките ще бъде сложен край и истината ще излезе наяве.

Той погледна мрачно двете жени, но те не трепнаха. Всъщност като че ли и двете се забавляваха.

— О, добре — съгласи се най-накрая той. — Но не съм щастлив от факта, че група празноглави кудкудякащи кокошки може да ми причини неудобство. Предполагам, че можем да отворим къщата в Лондон и да останем там няколко месеца.

— Отлична идея — каза баба му. — Все още не си поднесъл поздравленията си на краля. Дядо ти умря почти по едно и също време със стария крал, а после ти замина, за да доведеш булката си. А после Каландра беше бременна, така че пропусна и сватбата на краля, и коронацията му. Мисля, че ще е добре известно време да останете в Лондон.

— Ще се срещнем ли с краля и кралицата? — попита Аврора.

— Разбира се, дете — увери я старата графиня. — Някога бях приятелка с майката на граф Бът и го познавам още от дете. Валериън също се е срещал с него. Мисля, че му продаде храна за неговите говеда, нали така, момчето ми?

— Да, преди около три години.

— Графът заема много високо обществено положение — продължи старицата. — Беше частен учител на краля и много близък с кралицата майка, поне така са ми казвали. Съвсем сигурно ще успее да ви издейства да бъдете представени на Негово величество. Ще му пиша утре.

— Трябва да ми кажете колко слуги ще бъдат необходими, за да управляваме „Фарминстър Хаус“ — каза Аврора. Двете жени доближиха глави и се разбъбриха, за голямо съжаление на графа.

Той не искаше да заминава за Лондон. Беше готов да се обзаложи, че и Аврора не желае това. Тя просто се тревожеше за положението, което заемаха в околността. Дявол да ги вземе любопитните му съседи! Какво можеха да знаят те за нещастието му или за това на Каландра, през месеците на техния брак? И със сигурност не знаеха, че Аврора е годеницата, за която трябваше да се ожени, а не нейната сестра. Баба му, с помощта на лейди Елзи и Сейнт Джон, щеше да успее да изясни всичко. Но трябваше да мине време.

— Ще се върнем вкъщи на първи май — каза той на двете жени.

— Не ми даваш много време, нали, Валериън? — каза баба му. — Но мисля, че дотогава ще съм успяла да залича повечето от греховете ви и да премахна впечатлението, че Аврора е твоя невинна жертва. Да, първи май ще бъде удобен момент за вашето завръщане. — Тя се засмя при силния гняв, изписал се на красивото му лице.

На следващия ден изпратиха съобщения до граф Бът и „Фарминстър Хаус“. Куфарите бяха стегнати. Товарната кола беше пълна догоре с неща, които щяха да им бъдат необходими при престоя им в Лондон. Графът и графинята щяха да пътуват в отделна карета. Слугите също щяха да пътуват самостоятелно. С тях щяха да пътуват и няколко ездитни коня, така че Валериън и Аврора да могат понякога да яздят. Вече бяха изпратили напред ездач, който да се погрижи за удобствата им в хановете. Щяха да имат въоръжена охрана, която да ги предпазва от разбойници по пътищата.

— Постъпи много добре, като ме подкрепи — каза старата графиня на Аврора вечерта преди тяхното заминаване.

Младата жена горчиво се усмихна.

— Колко добре ме познавате, бабо — отговори тя. — Да, бих предпочела да остана тук, но знам, че ако искаме да поправим опетнената си репутация, трябва известно време да останем в Лондон. Тук има хора, които познаваха Кели. Ако съм честна пред себе си, трябва да призная, че имат право да се учудват на бързата смяна на графините. — Тя се засмя. — Ако не признаем това, ще затънем дори още по-надълбоко.

— Бъди винаги честна — съгласи се с нея старата графиня. — Но също така и умна, детето ми. Нужно е само да кажеш, че сестра ти е починала при раждане и че когато Валериън научил, че ти си годеницата, за която е трябвало да се ожени, е побързал да те хване, преди отново да му избягаш. Кажи го с усмивка на уста, направи го да звучи като интересна новина. Разбира се, ще има хора, които ще бъдат шокирани. Но повечето членове на висшето общество ще го приемат с весело намигване. Чували са и по-компрометиращи истории. И няма да намерят нищо лошо в това, докато ти и съпругът ти се обичате. Ще те приемат с готовност. Негово величество също ще те приеме. Забавлявайте се няколко месеца и се върнете в „Хоукис Хил“. Сигурна съм, че дотогава ще е станал нов скандал, който да заглуши вашия. — Тя целуна Аврора и по двете бузи. — О, ще ми липсваш, мое мило дете!

— Ела с нас! — помоли я Аврора.

Старата графиня се усмихна, но поклати отрицателно глава.

— Не. Трябва да остана тук, за да поправя нещата, да подготвя почвата за вашето завръщане. Освен това време е да прекарате медения си месец, нали? Не е редно бабите да заминават на меден месец с внуците си — засмя се тя.

На следващата сутрин тя им махна за довиждане със смела усмивка на устните, макар да знаеше, че без тях къщата ще е пуста, а тя — самотна.

Пътуването до Лондон беше спокойно. Пътищата бяха сухи, за изненада на всички. Стаите, в които нощуваха по пътя, бяха удобни. Най-после в далечината видяха покривите и кулите на града, които се издигаха в жълто-сивата мъгла, образуваща се над Лондон през студените месеци — резултат от горящите въглени във всяка къща. Каретите и товарната кола влязоха в „Гроувнър Скуеър“ и спряха пред „Фарминстър Хаус“. Почти незабавно с тяхното спиране, вратите на имението се отвориха и цяла колона лакеи се спуснаха да им помагат с разтоварването на багажа.

— Добре дошли отново в Лондон, Ваше благородие. Поздравяваме ви за женитбата — каза Манърс, икономът, и се поклони изискано. — Поздравяваме с добре дошла и Нейно благородие. — И той се поклони и пред Аврора.

— Нашите благодарности — отговори графът с усмивка. — Готова ли е вечерята? Аз и Нейно благородие бихме искали да хапнем нещо, преди да си легнем. Денят беше дълъг, а пътуването — уморително.

— Веднага, господарю. През последните два дни пристигнаха съобщения за вас.

— Изпълнихте ли нарежданията ми? — попита графът.

— Разбира се, господарю — отговори Манърс с тон, който даваше да се разбере, че е леко обиден от въпроса на господаря си. — Да ви донеса ли съобщенията?

Графът кимна.

— Да, моля — каза той и се обърна към Аврора: — Имам изненада за теб. Почакай само миг. — Обърна се, без да дочака отговора й, и взе съобщенията от сребърната табла, която икономът му подаде. — Бът — каза й той, като видя печата на първия плик. Счупи печата, отвори писмото и бързо прегледа съдържанието му. — Граф Бът ни поздравява с добре дошли в Лондон. Ще ни уреди среща с техни величества. — Остави листа хартия настрана и вдигна следващото писмо. — Това е адресирано до теб.

Аврора счупи восъчния печат и отвори писмото.

— О, Господи! — възкликна тя. — То е от Трехърн за Кели. Той не знае за смъртта й и иска да се отбие да я види.

— Как бих искал да можехме да му уредим среща с нея! — въздъхна Валериън.

— Какво да правя? Никак не е забавно, Валериън!

— Ще изпратя един от лакеите до къщата на Трехърн, за да му каже, че графинята ще го приеме утре сутринта. Точно така щеше да постъпи Кели. Тя нямаше да си направи труд да пише — отбеляза графът.

— И когато той пристигне? — попита Аврора.

— Ще го приемем двамата — обясни съпругът й — и ще му обясним какво е положението. Трехърн ще е съобщил на цялото лондонско общество за пристигането ни още преди утрото да е настъпило. Откъде е успял да научи, че пристигаме? — зачуди се Валериън. — Трябва да запомня, че искам да му задам този въпрос.

— Най-вероятно някои от неговите слуги има приятел сред нашите — отбеляза Аврора. — Е, къде е изненадата, която си ми приготвил?

Той се засмя и бързо я целуна по устата.

— Винаги си била ненаситна — заяде се той, обърна се към иконома и каза: — Изпрати съобщение на лорд Трехърн, че ще го приемем утре сутринта в единайсет часа. — Без да дочака отговор, хвана съпругата си под ръка и я поведе към втория етаж. — Знам, че изпитваш остра болка, като видиш принадлежностите на сестра си, затова ремонтирах и обзаведох наново нейните стаи — каза той и отвори вратите към апартамента, заеман преди от Каландра.

Като влезе вътре, Аврора изпита такова задоволство, че по детски плесна с ръце. Стаите бяха променени. Бяха облицовани с дърво в жълто-кремав цвят. Над дървената ламперия стените бяха боядисани в прасковен цвят и украсени с нарисувани колибри и пеперуди. Само стенописът на тавана беше останал същият, но Аврора нямаше нищо против. Винаги беше смятала изрисуваната на тавана Венера, обкръжена от своите купидончета, за прекрасна. Мебелите бяха от полиран махагон и облицовани в златиста коприна и кадифе. Полилеят, поставените по стените свещници и канделабърът бяха от блестящ уотърфордски кристал. Прозорците бяха украсени с пердета от кадифе, завързани със златисти панделки. Подът беше излъскан до блясък и полиран. Част от него беше покрита с великолепен персийски килим в златно и синьо.

Аврора побърза да влезе в спалнята си и въздъхна от удоволствие. Тук стените бяха тапицирани със златиста коприна, украсена със златни и кремави пеперуди и бели лилии, чиито тесни листа бяха наситено зелени. Дървените части на мебелите бяха в златисто-кремав цвят. Таванът представляваше синьо небе, по което плаваха розови, бледолилави и бели облаци. От двете страни на небето бяха изрисувани пълни купидончета. Пердетата бяха в синия цвят на южните морета и завързани със златни панделки.

Имаше и махагонов шкаф в стил „Чипъндейл“, над който беше окачено украсено с дърворезба огледало също в стил „Чипъндейл“. В нишата, която се образуваше до прозореца, беше поставен диван, тапициран в същия син цвят като пердетата. Леглото, което се намираше точно срещу камината, беше също от магазина на мистър „Чипъндейл“. Беше богато украсено с дърворезба. Кувертюрата беше от златисто-кремава коприна. От двете страни на леглото бяха поставени малки махагонови нощни масички, на които стояха сребърни свещници. Близо до вратата, която водеше към стаята за дрехи и преобличане, имаше високо огледало в подвижна рамка. В стаята имаше и красива махагонова маса и две кресла със странични облегалки за главата, тапицирани с коприна на широки кремави и морскосини райета. Аврора щастлива се завъртя и каза на съпруга си:

— Как успя да постигнеш това чудо, Валериън? Изцяло си променил всичко! О, ще бъда много щастлива тук!

— Подозирам, че на места боята може още да е влажна — каза графът с усмивка. — Когато изпратих на Манърс съобщение, че пристигаме, изпратих и нареждане тези стаи да бъдат незабавно пребоядисани и обзаведени наново. Не исках да бъдеш нещастна, мила.

— О, Валериън, била съм толкова глупава! — възкликна Аврора.

— И двамата бяхме доста глупави — съгласи се той. — Но сме по-щастливи от много други хора, защото ни беше дадена втора възможност. Нека се възползваме от нея, Аврора. Обещавам ти, че тези няколко месеца изгнаничество ще бъдат добри за нас. После ще се върнем в „Хоукис Хил“ и ще бъдем по-щастливи от всякога.

Тя се хвърли в прегръдките му, обви врата му с ръце и страстно го целуна.

— Не обичам да пътувам — прошепна тя. — В тези малки ханове никога не оставаш напълно насаме. Слугите непрекъснато нахълтват в стаята ти. Винаги дават различни стаи на съпрузите. Струва ми се, че мина цяла вечност от последния път, когато бяхме заедно. — Тя подканящо загриза долната част на ухото му. — Липсва ми нашето гушкане. — И започна да разкопчава копчетата на жилетката му.

— Мадам, вие показвате абсолютна липса на благоприличие и скромност — скара й се той нежно, а пръстите му вече развързваха копринените вързалки на роклята й. — Вечерята е почти готова. — С дълбока въздишка той сгуши главата си между двете й съвършено кръгли гърди.

— Гладен ли си? — попита го тя.

— Да — отговори той. Положи я по гръб на леглото и се отпусна отгоре й. Съблече роклята й и жадно засмука зърната й. — Ммм — прошепна той. — Най-прекрасният ордьовър, мадам. Искам още! — И продължи да ближе и смуче зърната й.

От салона, който водеше към спалнята, се дочу дискретно покашляне. Чуха Сали да казва:

— Манърс каза да ви предам, че вечерята е сервирана, Ваши благородия. Да му кажа ли, че ще слезете долу?

— Проклятие! — недоволно изруга графът.

Аврора се засмя, очите й блестяха дяволито. Тя като че ли му се присмиваше за неудобството, в което беше изпаднал.

— Веднага ще слезем за вечеря — извика Валериън на камериерката.

Сали побърза да излезе от салона.

— Негово благородие каза, че ще слязат долу — извести тя иконома. После понижи глас: — Те отново го правеха — сподели тя с него. — Мис Каландра, предишната графиня, не искаше много да… да…

— Прави любов? — помогна й икономът. Думите му прозвучаха доста сухо.

— Да — съгласи се Сали, — точно това имах предвид. Не искаше близостта на графа. Но той и мис Аврора едва успяват да сдържат ръцете си, за да не се докосват непрекъснато. Правят го през цялото време, наистина. В „Хоукис Хил“ всички слуги само за това говореха. Направо е скандално!

— Едва ли е скандално съпругът и съпругата да се обичат, Сали. Във „Фарминстър Хаус“ ние не говорим за господарите си — каза икономът. В гласа му се долавяше силно неодобрение. — Изненадан съм, че мистър Питърс ви е позволил такава свобода. Аз не бих. Хайде, отивай да си изпълняваш задълженията, момиче. И кажи на Марта, че искам да я видя по-късно тази вечер, когато приключи със задълженията си.

— Да, мистър Манърс — каза Сали и побърза да излезе от кухнята. — Дърт козел! — мърмореше си тя под носа.

Икономът гледаше след нея и си мислеше, че тя е типична сплетница. Беше го разбрал още миналия път, когато тя беше в къщата. Новата графиня не приличаше на жена, която би понасяла такова момиче, но то идваше от Сейнт Тимъти, като нея самата, и може би затова графинята проявяваше търпимост. Икономът чу стъпките на господарите си и се опомни. Посрещна графа и графинята още на стълбището. Косата на Нейно благородие беше малко разбъркана. Бузите й бяха приятно поруменели. Манърс си спомни думите на Сали. Но графът беше по-щастлив от всякога и икономът си помисли, че единствено това има значение.

На следващата сутрин, точно в единайсет часа, икономът отвори входната врата за лорд Чарлз Трехърн. Фракът на лорд Трехърн беше с дълга, прилична на лястовича, опашка. Той носеше висока перука, върху която беше кацнала триъгълна шапка.

— Добро утро, лорде — каза Манърс.

— Идвам на посещение при графинята — каза Трехърн.

— Последвайте ме — отговори икономът. Искаше му се да може да зърне лицето на това конте, когато разбере, че графиня Фарминстър не е онази графиня, която той очаква да види. Щеше да подслушва на вратата, след като обяви идването на лорд Трехърн.

— Роди ли се вече така желаният наследник? — попита Трехърн, докато минаваха през всекидневната, която се използваше само сутрин.

— Със съжаление трябва да кажа, че Нейно благородие не успя да износи детето — отговори студено икономът.

— И Хоксуърт й е позволил да се върне в Лондон? — запита Трехърн. Беше изумен. — Мисля, че е решил да я позабавлява малко, преди да опитат отново, а, Манърс?

Икономът не обърна внимание на фамилиарността, с която лорд Трехърн се обърна към него. Отвори вратата на салона и каза:

— Лорд Трехърн, Ваше благородие.

Трехърн бързо мина покрай иконома и влезе в стаята.

— Каландра, mon ange — започна прочувствено да говори той, но думите заглъхнаха на устните му. На лицето му беше изписана силна изненада.

Манърс затвори вратата след него, огледа се, за да се увери, че наоколо няма никой, и застана до вратата, за да чуе какво се говори вътре.

Чарлз Трехърн изумено възкликна. Пред него стоеше графът фермер, както той наричаше Валериън Хоксуърт зад гърба му, а до него — сестрата на Каландра, Аврора с хапливия език.

— Къде е Каландра? — попита ги той. — Казаха ми, че графиня Фарминстър ще ме приеме тази сутрин. Мили Боже, Хоксуърт, не проявяваш ревност, нали? Нима си забранил на Каландра моята забавна компания? Нима не си намерил някоя жертва в провинцията, на която да пробуташ Аврора, та се каниш да я дадеш на мен? Каландра винаги е казвала, че много ще си подхождаме.

— Не бих се омъжила за теб, Трехърн, дори да беше последният жив мъж на тази земя — каза му остро Аврора. — Освен това вече съм омъжена. Ти пожела да видиш графиня Фарминстър. Е, тя е пред теб. Какво мога да направя за теб? Валериън, мили мой, уиски за Трехърн, моля те. Струва ми се малко жълтозелен.

Чарлз Трехърн драматично се отпусна на тапицирания със сатен диван.

— Къде е Каландра? — отново попита той. — Какво сте направили с нея?

Графът пъхна чаша уиски в ръката на госта си и седна срещу него. Аврора се настани до учудения Трехърн.

— Каландра почина по време на раждането, Чарлз — каза тя тихо. — Детето беше неправилно разположено. Тя не успя да се справи. Докторът се опита по хирургически път да спаси бебето, но то вече беше мъртво. Задушило се с пъпната връв. Беше момиче.

— Кога се случи това? — попита Трехърн.

— В последния ден на месец октомври — каза графът.

— И ти си се оженил за Аврора?! — дори лорд Трехърн, който не се изненадваше лесно, беше шокиран. — Кога?

— На четвърти ноември — отговори спокойно Хоксуърт.

— Мили Боже, Хоксуърт! — възкликна лорд Трехърн. — Та ти скандализираш дори мен! Със сигурност никога не съм те смятал способен на такова нещо. Вярно, че ти и Каландра не изпитвахте никакви чувства един към друг, но това не е необичайно за браковете на хората с нашето положение. Та съпругата ти още не е била изстинала в гроба, когато си се оженил за сестра й! Това е шокиращо! Направо шокиращо!

Трехърн изпи уискито си на една глътка и подаде чашата си, за да я напълнят отново. Аврора стана, за да изпълни мълчаливата му молба. Лордът изпитваше такава мъка, че почти беше легнал на дивана.

— Да не би да изпаднеш в пристъп на истерия, Трехърн? — запита го тя и му напълни кристалната чаша с уиски. — О, моля те, обясни му, Валериън. В противен случай, той ще си състави погрешно впечатление и нашата репутация отново ще пострада.

— Всичко е наистина много просто, Трехърн — поде графът. — Каландра не беше наследничката на Сейнт Тимъти. Тя не е родена Кимбърли, а Спенсър. Била доведена дъщеря на Робърт Кимбърли, но много искала да бъде графиня, докато Аврора, истинската дъщеря, въобще не искала. И тъй като двете момичета имали едно и също първо име, Шарлот, те решили да си разменят местата. Каландра също е живяла почти цял живот на Сейнт Тимъти. Нямало да бъде трудно за нея да изиграе ролята на сестра си.

— Не си искала да бъдеш графиня!? — бедният лорд Трехърн изпадна в още по-силно недоумение. Нима на света съществуваше момиче, което не иска да бъде графиня?!

— Всъщност — осветли го Аврора — не исках да се омъжа за непознат за мен човек. Ако Валериън беше останал на Сейнт Тимъти, за да ме ухажва, всичко щеше да е различно. — Тя се обърна и се усмихна на съпруга си.

— Разбира се, че щеше да е различно — отговори той и й се усмихна в отговор. — Но вие дори не ми дадохте шанс. И така, убеден, че Каландра е моята годеница, аз се ожених за нея. И дори ти, Трехърн, ще признаеш, че резултатът беше катастрофален. Каландра обичаше богатството и положението ми. А също и развлеченията. Но не обичаше мен.

— Но нали нямаше нужда да те обича — прекъсна го Трехърн, — стига да ти родеше наследници, Хоксуърт? Колко съпруги, все пак, обичат съпрузите си? О, някои може и истински да ги обичат, други се преструват на влюбени, но повечето жени от нашата класа ненавиждат силно съпрузите си. Женим се заради земята и властта, а не по любов. Дълг на жената е да даде деца на съпруга си, и то деца, които наистина да са негови. Само тогава тя е свободна да преследва собствените си развлечения. И как, за Бога, успя да разкриеш измамата? Графът обясни.

— Но защо тази скандална припряност да се ожениш отново? — попита лорд Трехърн, когато графът завърши разказа си. — Аврора щеше да ти е подръка, докато е в Англия. Нима мислеше, че тя ще ти избяга?

Графът се засмя.

— Тя се опита — отговори той. — Но по-важно беше това, че беше сгодена за братовчед ми Сейнт Джон. Беше решила, че е лудо влюбена в него и че ще се омъжи за него и за никой друг.

— Е, аз наистина съм привързана към Сейнт Джон — отговори дяволито Аврора. — Той наистина е чаровен, Трехърн. Срещал ли си го някога? Мисля, че двамата ще се забавлявате страхотно. Може и да дойде в Лондон, за да си намери съпруга. Не притежава титла, но е богат. Имението му е великолепно. Мисля да го оставя на твоята опека. Ще ми направиш ли тази услуга?

— Мили Боже! — възкликна отново Трехърн.

— Е, както ми каза старата графиня, още от деца Валериън и Сейнт Джон си съперничели за всичко. Не мисля, че съпругът ми щеше да е доволен, ако Сейнт Джон му беше откраднал годеницата, Трехърн. В Лондон аз не познавам никого, освен теб. А ти познаваш всички важни личности, нали, Трехърн — поласка го Аврора.

— Вярно е, вярно е — призна сухо Трехърн, а после каза: — И така, Хоксуърт, ти си се оженил за Аврора, за да й попречиш да избяга с братовчед ти, а и за да пипнеш Сейнт Тимъти. Поведението ти е скандално, но напълно обяснимо при тези обстоятелства. И тъй като нито един от двама ви не обича Лондон и живота, който се води тук, подозирам, че ще останете, докато утихне скандалът в провинцията. Мъдро сте постъпили.

— О, Трехърн! — ентусиазирано възкликна Аврора. — Много се радвам, че проявяваш разбиране и че ще ни помогнеш! Кели беше права. Ти наистина си прекрасен човек! Знам, че приятелството ти означаваше много за бедната ми сестра.

— Наистина ли? — Гласът на Трехърн потрепера. — Тя беше такова красиво момиче. Имаше собствен стил и беше много елегантна. Вярвам, че ако й се дадеше възможност, щеше да стане една от най-добрите лондонски домакини.

— О, да. — Аврора беше съгласна с него. — Кели беше много умна, когато нещата опираха до социални контакти.

— Наистина! — Трехърн се обърна към графа: — Направихте ли постъпки да се срещнете с техни величества? Кралицата е великолепна. Приятна, искрена, може би малко обикновена за моя вкус, но кралят я обожава. Тя напълно отговаря на неговия вкус, страхувам се. Когато пристъпва в двора, човек трябва много да внимава. Владетелите не приличат на двамата преди тях. Сега управлява моралността.

— Граф Бът ни е уредил среща с техни величества — отговори графът.

— Бът? Е, Хоксуърт, изненадваш ме. Бът е по-скоро близък с краля, а не с кралицата. Откъде, за Бога, познаваш Бът? Той не е вътрешен човек. Партията на вигите никак не го обича. Торите са на негова страна, но също не го обичат.

— Неговата майка и моята баба се познават — отговори графът на въпроса на Трехърн. — Преди няколко години му продадох храна за неговите говеда. Познаваме се бегло. Всъщност връзките на баба ми направиха възможна уговорката с него — призна Валериън.

Лорд Трехърн кимна.

— Човек използва връзките си винаги, когато може — съгласи се той. — Не разчитайте обаче прекалено на граф Бът. Не е вероятно властта му да трае дълго.

— Той остави празната си кристална чаша и се изправи. — Наистина трябва да тръгвам. Имам среща с приятели в „Будълс“.

— „Будълс“! — Графът любопитно вдигна поглед.

— Нов клуб — обясни Трехърн. — Намира се на „Сейнт Джеймс стрийт“. Храната е превъзходна, а облозите са истинска спортна страст. Ще трябва да станете негов член, дори да останете в Лондон за съвсем кратко време, Хоксуърт. Аз ще ви помогна. Има много джентълмени като вас, от провинцията, които членуват в него. — Той взе триъгълната си шапка и я постави на главата си.

Аврора се изправи и подаде ръката си на лорд Трехърн.

— Наистина сте щедър. Знам, че Валериън ще оцени вашата щедрост, нали, мили мой?

— О… да — отговори графът и се насили да се усмихне.

Лорд Трехърн целуна ръка на Аврора.

— Макар и да съм дълбоко съкрушен от новината за смъртта на Каландра, съм много радостен от това, че сме приятели, Аврора. — И той й се усмихна широко.

И двамата изпратиха лорд Трехърн до фоайето. Манърс отвори входната врата. Лорд Трехърн се поклони, изпрати въздушна целувка на Аврора и си тръгна. Очевидно беше, че бърза да разпространи току-що научените новини.

Валериън Хоксуърт се обърна към съпругата си:

— Ти си необикновена! — възхити й се той. — Сбъркала си призванието си, Аврора. От теб би излязла превъзходна актриса.

— Но актрисите нямат общественото положение на графините — отговори му тя.

— Мислех, че не искаш да бъдеш графиня — заяде се той, когато се върнаха в салона.

— Промених решението си — отговори тя спокойно. — Искам да бъда графиня и, преди всичко, твоя съпруга, Валериън.

— Понякога ми се иска да те удуша. Беше прекалено добра с Трехърн, мила моя. Как успя да се държиш така мило? Той наистина е отвратителен жабок.

— Но жабок, който разнася клюки. И затова предпочитам да бъде наш приятел, а не наш враг, Валериън. Казах истината, когато твърдях, че познава всички важни личности. Кели веднага го е прозряла и затова беше залепнала за него. Защото той беше билетът й към височините, които така силно я мамеха. Той ще предаде с умерен хумор нашата история. Някои ще бъдат шокирани, но повечето, както мъдро отбеляза баба ти, ще се забавляват. Ще се усмихват, когато разберат как си бързал да си осигуриш зестрата ми. Щом Трехърн е на наша страна, в Лондон няма да има скандал.

— Но ние искаме да живеем в „Хоукис Хил“, а там вече стана скандал — отбеляза графът.

— Той ще бъде временен, мили мой — увери го тя. — Съвсем скоро ще избухне нов. Не забравяй, че Сейнт Джон все още е ерген. Само Господ знае в каква каша ще се забърка той още преди пролетта да е дошла — каза тя със смях.