Бъртрис Смол
Брачен договор (5)

Глава 4

Англия, 1761

— Винаги ли е така студено в Англия? — попита Аврора капитан Конуей.

„Ройъл Джордж“ се готвеше за влизане в пристанището. Аврора трепереше от студ. Загърна се по-плътно в пелерината си. Наметката й беше вълнена, в зелен цвят и обточена със заешки кожи. Под роклята си носеше няколко памучни долни ризи и фусти. Беше обута в плетени вълнени чорапи. И въпреки всичко беше замръзнала до кости! Отново потрепери.

— Януари е, мис Аврора — каза капитанът. — В Англия е винаги много студено през януари. И особено тук, сред морето, където вятърът е леден. Когато стигнете на брега, ще се почувствате по-добре. Скоро кръвта ви ще се сгъсти, така че няма да чувствате студа.

— Надявам се да стане така! — отговори Аврора.

Англия. Най-безцветната страна на света. Морето беше тъмно, а също така и сградите на брега. Небето беше сиво. Всичко беше покрито със сняг. Беше чувала за снега, но до днес не беше го виждала.

Джордж се присъедини към нея на палубата. Капитанът се извини и се отдалечи.

— И на теб ли е така студено, както на мен? — попита я Джордж.

Аврора кимна.

— Няма никакви цветове — отбеляза тя. — Мрачно е. Не мога да си представя, че на Кели й харесва тук. И все пак, тя не се оплака нито веднъж в писмата си.

— Мама живее само заради тези писма — отговори Джордж. — Трябва да се погрижим Кели да й пише по-често. Не може да е чак толкова заета със задълженията си на графиня, че да не може да пише на мама.

— Дали Уикъм и Марта вече са опаковали всичко? Дали са приготвили багажа за смъкване от кораба? Мислиш ли, че графът ще ни посрещне?

— Вероятно ще изпрати кола, която да ни откара до Лондон — каза Джордж. — Да, куфарите са готови.

Върнаха се в салона, за да се стоплят. Много скоро „Ройъл Джордж“ влезе в пристанището. Дебелите въжета бяха завързани и го държаха плътно прилепен до брега. Спуснаха мостчето и пътниците започнаха да слизат от кораба. Всъщност пътниците бяха много малко по време на този рейс: един частен учител се връщаше в Англия, защото майка му беше починала, две млади дами от Барбадос, които щяха да ходят на училище в Лондон, техните камериерки, възрастна дама, която идваше да посети дъщеря си, омъжена за свещеник в Оксфордшир. Всички бяха много впечатлени от брата и сестрата, които идваха от Сейнт Тимъти. Капитанът беше казал, че те ще посетят сестра си, графиня Фарминстър.

Щом стъпиха на мостчето, Аврора и Джордж видяха Кели. Тя им махаше усилено с ръка и крещеше имената им. Беше застанала до великолепна пътническа кола. Придружаваше я някакъв джентълмен, не нейният съпруг. Те побързаха да слязат от кораба, а Уикъм и Марта ги последваха.

Кели побърза да се хвърли в прегръдките им.

— Мили мои! Мислех, че никога няма да дойдете. — Тя целуна и двамата по бузите. Обгърна ги миризмата на парфюма й.

— Къде е Валериън? — попита Джордж. Багажът беше натоварен в една по-малка кола, с която щеше да пътува прислугата. — Мислехме, че ще дойде да ни посрещне.

— Валериън? Наистина не знам къде е. — Тонът на Кели беше безгрижен. — Може би е някъде из провинцията. Мили братко, били сме заблудени. Той притежава графска титла, но всъщност е фермер. Представете си! Фермер! Предпочита да прекарва времето с конете, говедата и овцете си. Нехае за изисканото общество.

— Няма значение, Кели — сряза я остро Аврора. — Ти носиш титлата „графиня“ и, доколкото мога да видя, не се нуждаеш от нищо.

— О, Аврора, колко е хубаво, че не си се променила! Не ти ли казах, Трехърн? И умът, и езикът й са много остри — обърна се тя към мъжа, който я придружаваше. Той беше много висок, строен и русокос. — Трехърн, това е сестра ми, Аврора. Аврора, мила, това е Чарлз, лорд Трехърн. Доведох го специално заради теб.

— И си поставила в неудобно положение и нас, и лорда — отговори й раздразнено Аврора. — Мислех, че знаеш, Кели, колко много мразя някой да избира мъжете, с които ще се запозная.

Не можеше да има съмнение за смисъла на думите й. Каландра се почувства извънредно неудобно, но това трая само един кратък миг. После Кели въздъхна.

— О, ти си все така заядлива! — оплака се тя.

Лорд Трехърн се беше усмихнал, като чу как Аврора се скара на сестра си. Сега той взе облечената й в ръкавица ръка и я поднесе към устните си.

— Мис Спенсър-Кимбърли, очарован съм да се запозная с вас, дори вие да не се радвате, че ме виждате.

Седмици наред Каландра му беше говорила за сестра си и за това колко добра партия е тя. А той имаше нужда от съпруга със състояние. Това момиче обаче беше прекалено интелигентно и нямаше да бъде лесно да го заблуди. Не беше като милата малка Каландра, която се интересуваше само от собствените си удоволствия. Той пусна ръката на Аврора.

— Кели — каза Джордж, — ти може и да си свикнала вече със студа, но ние не сме. Позволи ни да влезем в каретата. Къде ще ни заведеш?

— В Лондон! — усмихна се Кели лъчезарно. — Доста ще пътуваме, затова никъде няма да спираме. Трехърн се погрижи на няколко места по пътя да ни чакат отпочинали коне. Хайде, да тръгваме!

Щяха да пътуват петдесет мили. Спряха три пъти за смяна на конете. Два пъти спряха за храна и други необходими неща. Стопляха се малко около огъня и отново потегляха. Бяха влезли в пристанището на зазоряване. Стигнаха в Лондон по тъмно. Аврора беше премръзнала и изтощена. Кели беше бъбрила непрекъснато по време на цялото пътуване. Говореше за обществото, за модата и за последните клюки.

— Кралят ще се жени тази година — каза тя.

— Кралят ще се жени? Но той не е ли прекалено стар? — каза Джордж.

— О! Ти не знаеш, нали? Е — отговори си тя сама, — и откъде можеш да знаеш. Старият крал умря през октомври. Имаме прекрасен нов крал. Той ще се ожени за немската принцеса, Шарлот Мекленбург-Щрелиц. Той е много красив, кралят. — Изкикоти се. — Скучен, но красив. Знаехте ли за смъртта на стария крал? — Сниши глас. — Умрял на нощното си гърне! — Тя отново се закикоти силно. — Нощното си гърне! Разбира се, опитаха се да скрият клюката от обикновените хора, за да не стане кралят за посмешище. Но не успяха. Цяла Европа знае, че кралят умрял, докато седял на нощното си гърне.

— Колко подло от твоя страна да ни го казваш, Кели — скара й се отново Аврора.

— О, Аврора! — запротестира сестра й. — Ти си все така сериозна. Трябва да бъдеш по-весела. Иначе няма да успееш да си намериш съпруг. Мъжете, които се движат в обществото, не харесват умните жени.

Стори им се, че измина цяла вечност, докато каретата най-после спря пред къщата на граф Фарминстър. Оттам излязоха слуги, които поставиха стълби до вратите на каретата. Отвориха им вратите и им помогнаха да слязат. Аврора въздъхна благодарно, когато влязоха в топлата къща. Чу как зад нея сестра й дава нареждания на слугите относно багажа.

— Добре дошли в Англия, мис Спенсър-Кимбърли — чу тя един глас.

Тя вдигна поглед, докато сваляше ръкавиците си, и видя графа, който слизаше по стълбите.

— Благодаря, Ваше благородие — отговори учтиво. Той взе премръзналите й ръце в своите и отговори:

— Мисля, че преди доста време се споразумяхме, че ще ме наричаш Валериън, Аврора. Господи, страхувам се, че си премръзнала. Ела във всекидневната. Ще наредя да ти поднесат чай. Баба ми също дойде с мен от „Хоукис Хил“, за да ви посрещне. Чака ви.

Изкачиха се по стълбите и влязоха във великолепна стая. По тавана имаше гипсови гравюри. Горе стените бяха обточени с гипсови корнизи. Килимите бяха дебели и приятни на цвят. По стените висяха превъзходни картини, повечето — портрети. Мебелите бяха от махагон, но не приличаха на тези, които се използваха в Западните Индии. Бяха тапицирани. На прозорците висяха тежки кадифени завеси. От двете страни на камината имаше по един каменен лъв. Огънят в нея беше буен. Пламъците сгряха и тялото, и сърцето на Аврора. До огъня седеше възрастна белокоса жена. Тя стана да ги посрещне.

— Бабо, това е мис Спенсър-Кимбърли — каза графът. — Аврора, това е баба ми, графиня Фарминстър.

Аврора направи грациозен реверанс.

— Приятно ми е, мадам — каза тя.

Мери Роуз Хоксуърт впери острия си поглед в Аврора. Защо лицето на момичето й се струваше познато? Въобще не приличаше на глупавата Каландра.

— И на мен ми е приятно, мис Спенсър-Кимбърли — отговори тя на момичето. После, като видя, че Аврора потрепери, каза: — Елате до огъня, мила. Разбира се, вие не сте свикнали с времето в Англия.

— Страхувам се, че не съм. Капитан Конуей ме увери, че кръвта ми ще стане по-гъста и няма да чувствам така остро студа.

Старата графиня се засмя и поведе момичето да седне до огъня. Внукът й дръпна шнура на звънеца. Появи се прислужник, когото графът изпрати за горещ чай. Отвън, от антрето, се чу смехът на Кели. Тя извика сестра си.

— Ние сме в източната всекидневна — отвърна графът.

Кели се втурна в стаята. Джордж и лорд Трехърн я следваха по петите.

— Хоксуърт! — извика тя изненадано. — Какво те доведе тук от провинцията? — После изгледа изпитателно старата графиня. — О! Баба също е дошла! Добър вечер, мадам.

И тя се поклони на старицата.

— Каландра — звучеше студеният отговор.

— Не те очаквахме, Хоксуърт — каза Каландра.

— Очевидно е, че не сте — отговори й той. — Добър вечер, Трехърн. — После се обърна и каза: — Добре дошъл в Англия, Джордж. — Двамата мъже си стиснаха ръцете. — Ела да се запознаеш с баба ми.

На Аврора й се струваше, че между Кели и съпруга й нещо никак не е наред. Бяха любезни и учтиви един с друг. Но в отношенията им имаше студенина. Странно, но тя съжаляваше по-силно графа, отколкото сестра си. Младата жена, която весело бъбреше в тази стая, не беше сестрата, която тя помнеше. Само един поглед към Джордж й беше достатъчен, за да разбере, че и той мисли като нея. Появи се икономът с тежък сребърен поднос. Върху него имаше чайник, чаени чинийки и чаши и огромна чиния. А в нея имаше тънки филийки, намазани с масло и оформени в триъгълник, също така и тънки резенчета плодов кекс.

— Чай? О! Не, не, не! — развълнува се Кели. — Ще отпразнуваме пристигането на сестра ми и брат ми с шампанско. Донесете една бутилка от мазето! — нареди тя на иконома.

— Кели, много ми е студено — каза й Аврора. — Искам чай.

— Е, добре. Останалите ще пием шампанско! — заяви Кели. — Аврора, надявам се, че мрачното ти настроение се дължи на изтощението. Сигурна съм, че няма да бъдеш скучна гостенка.

— Не знаех, че аз и Джордж сме тук, за да те забавляваме, Кели — отговори й Аврора.

— Браво, момиче! — каза й нежно старата графиня.

— Трехърн — изведнъж рече графът, — благодаря ви, че сте придружили съпругата ми до Доувър. Предполагам, че сте зает на друго място тази вечер. Ние ще ви извиним.

Чарлз, лорд Трехърн, се поклони на граф Фарминстър с лека сардонична усмивка.

— Желая ви приятна вечер, Ваше благородие — каза той и излезе от стаята.

— Но аз не искам той да си отива! — каза Кели ядосана и затропа с крак.

— Той стоя повече, отколкото е редно, и вече не е добре дошъл — отговори спокойно съпругът й.

— Винаги ми разваляш удоволствието! — оплака се Кели. — А сега ми причини и главоболие. Отивам да си легна, Хоксуърт, и не искам никой да ме безпокои.

— Разбира се, мила моя — каза графът спокойно и й се поклони. — Да те придружа ли до спалнята ти?

— Не! — каза Кели остро и побърза да излезе от стаята.

Настъпи тишина, която дълго време никой не се осмели да наруши. Джордж Спенсър-Кимбърли се чувстваше извънредно неудобно. Старата графиня беше ядосана. По лицето на Валериън Хоксуърт беше изписано изражение, което Аврора не успяваше да разгадае. Тя каза.

— Какво се е случило със сестра ми? Като че ли вече не я познавам.

— Страхувам се — отговори старата графиня, — че тя се остави да бъде съблазнена от обществото. И преди съм виждала това да се случва с младите дами. — Тя щедро наля от ароматния чай в една дълбока чаша и я поднесе на Аврора. — С Каландра е още по-лошо, защото до идването си в Англия тя не е била в контакт с обществото. Каза ми, че през целия си живот е живяла на Сейнт Тимъти и дори не е ходила на остров Барбадос. Защо, за Бога, баща й не я е пуснал дори до Барбадос?

— Мисля, че баща ни не беше наясно, че аз и Кели порастваме и се превръщаме в млади жени — каза Аврора тихо. Отпи от чая. Беше горещ и силен. Отпи още една глътка и постави чашата на малката масичка. — Дори не знаехме за брачния договор, докато не пристигна писмото ви, мадам. Едва тогава брат ми Джордж отвори чекмеджето на татко и намерихме нашето копие от договора. Ако Валериън беше пристигнал без предупреждение от ваша страна, щяхме да изпаднем в шок.

Графинята кимна.

— Моят покоен съпруг и вашият баща са били замесени от едно и също тесто — каза тя. — Няма нужда да безпокоим жените, докато не се налага, имаше навик да казва моят Джеймс. — Тя поклати глава. — Като че ли жените не могат и сами да вземат решения. Е, ние можем и сами да се грижим за себе си, но се преструваме, че не можем, за да угодим на тях. — Тя отново впери острия си поглед в Аврора. — Ти си много по-разумна от сестра си, нали, дете?

— Ние сме различни, мадам, трябва да призная това. Но ние сме сестри и се обичаме. Кели ме нарича интелектуалка. Ако любовта ми към знанието заслужава това прозвище, предполагам, че съм такава.

— Чувстваш ли такова нетърпение да се представиш в обществото като сестра си? — попита старицата.

— Мисля, че малко се страхувам от обществото — беше отговорът на Аврора. — Това, което видях от Англия по пътя, ми хареса. Но когато пристигнахме в града, се почувствах неудобно. Предполагам, защото не съм свикнала с толкова много хора и сгради. Вярвам, че ще предпочета да остана в „Хоукис Хил“ — заключи Аврора.

— Живяла съм в Англия през целия си живот — отговори старата жена. — И също предпочитам „Хоукис Хил“. — Тя се усмихва, погледът й отново беше прикован в лицето на Аврора. Защо й се струваше така познато това лице? — Валериън! — повика тя внука си. — Доведи мистър Спенсър-Кимбърли по-наблизо, за да мога да го разгледам по-добре.

Графът изпълни молбата й с широка усмивка, предназначена за младежа.

— Ще трябва да изтърпиш всичко това — каза му той тихо.

Графинята разгледа младежа особено внимателно. Средно тъмна кестенява коса. Лешникови очи. Набита фигура. Среден ръст. Нищо не го отличаваше от другите младежи, но той носеше дрехите си елегантно и беше приятен на вид, макар чертите на лицето му да не бяха забележителни.

— Мисля, че ще успеем да ви намерим подходяща съпруга, мистър Спенсър-Кимбърли. Не тук, в Лондон, разбира се. Тук има прекалено много глупави момичета и такива, които гонят чуждото богатство. Може би в „Хоукис Хил“. Добро и разумно провинциално момиче, което ще бъде добра майка дори в сърцето на Западните Индии.

— Ще ви бъда много признателен за помощта и съветите, Ваше благородие — отговори Джордж искрено. Гледаше приятелски старата дама.

— Вие можете да се похвалите и с приятни маниери — засмя се графинята. — Съвсем различни сте от моята снаха, трябва да призная това. Изненадана съм, че сте възпитани от една и съща майка. Сигурно е от наследствеността. — Тя се изправи на крака. — Ще заведа мис Аврора до спалнята й, Валериън. Момичето може да заспи на крака. Денят е бил дълъг и уморителен за тях. Ела, момиче, да оставим малко господата сами.

Тя поведе Аврора вън от стаята. Икономът влезе, за да разчисти масата от приборите.

— Донеси ни уиски — нареди му графът. Най-сетне останаха сами. Разположиха се около огъня. В ръцете си държаха тежки кристални чаши. Джордж погледна графа право в очите и каза:

— Какво става между теб и Кели, Валериън? Никога преди не съм я виждал да се държи по начина, по който се държа днес. Очевидно, нещо се е объркало още в деня, в който сте се срещнали.

За един кратък миг Валериън се изкуши от мисълта да каже на Джордж, че какъвто и да е проблемът, това не е негова грижа. Но после размисли и каза:

— Грешка беше, че се ожених за момиче, което не познавах. Вината е моя. Ако бях останал на Сейнт Тимъти няколко месеца, вместо да бързам да се върна в Англия за сезона на конните надбягвания, щях да разбера, че сестра ви е все още дете. Тя дори не искаше да консумираме брака си, докато не стигнем в Англия. Страхуваше се, че другите пътници на борда могат да ни чуят. Аз неохотно се съгласих. Както и да е. Каландра не харесва самия акт. Студено и без чувства се отнася към него. Уверявам ви, че не съм нито груб, нито невнимателен любовник. Тя не обича да идва с мен в провинцията. Преди три месеца избяга в Лондон без моето разрешение. Мислех, че ако я оставя тук до вашето идване, страстта й към забавления ще утихне. Но не стана така. Сметките й за дрехи са скандални. Наредила е да направят нова карета за нея. Цялата й вътрешност ще бъде облицована с червено кадифе. Някои от частите й ще бъдат от сребро. Вътре ще има кристални лампи. Отишла е сама до Тетърсол и купила два коня. Единият — снежнобял, а другият — съвсем черен, за да теглят проклетото нещо. Знаете ли колко ми струва това, Джордж? Бих й позволил всичко, само ако изпълнеше дълга си и ми дадеше наследник, но тя не иска! Не искам да ви шокирам, не искам да бъда и неделикатен, но няколкото пъти, когато успях да правя любов с Каландра — повярвайте ми, Джордж, това беше едва дузина пъти през всичките тези месеци — сестра ви лежеше тихо и неподвижно, с глава, извърната настрани, като че ли не може да понесе да ме гледа. Не е лесно да се възбуди страстта при такава ледена студенина. Честно казано, предпочитам да не правя любов с нея, но имам ли избор? Тя е моя съпруга.

Джордж поклати глава, изненадан от признанията на графа.

— Валериън, не знам какво да ти кажа. Не бих могъл да си представя, че Кели може да се отнася така с теб. Наистина съжалявам.

Сега Валериън Хоксуърт поклати глава.

— Грешката не е твоя, Джордж. Радвам се, че най-после ти и Аврора пристигнахте. Ще останем в Лондон няколко седмици, а след това ще се върнем в „Хоукис Хил“. Каландра също ще дойде, дори да се наложи да я дърпам за косата през целия път. До гуша ми дойде от нейните детинщини! До гуша ми дойдоха нейните приятели! Мъже като Трехърн, които не се славят с добра репутация. Каландра не умее да подбира приятелите си. Време е вече да изпълни задължението си и да ми даде наследник. Няма да се върне в Лондон, докато не роди дете!

Двамата мъже поговориха още малко около огъня и изпиха всичката кехлибарена течност, която беше в бутилката. После графът придружи Джордж до спалнята му и му пожела „лека нощ“.

— Уикъм — каза Джордж, когато остана насаме с камериера си, — знаеш ли в коя стая е настанена мис Аврора?

Камериерът кимна.

— Да, сър.

— Иди и попитай Марта дали сестра ми е още будна.

Камериерът бързо излезе и се върна след няколко минути.

— Още не си е легнала, сър. Последвайте ме.

Поведе господаря си по коридора, почука на вратата на стаята и отвори, за да мине Джордж. Той влезе и завари сестра си в леглото, по нощница и с нощна шапчица, да пие още чай.

— Още ли ти е студено? — попита я, като посочи с ръка пухената завивка, с която се беше покрила.

— Започвам най-после да се стоплям — каза тя. — Какво ти каза графът? Какво е станало с Кели? Марта, донеси стол на брат ми. Можеш да останеш.

Джордж седна на подадения му стол и предаде думите на графа.

— Валериън е бил много търпелив през цялото време и е проявил разбиране. Страхувам се, че вината въобще не е негова — заключи той. — Ти самата днес беше шокирана от поведението й, Аврора.

Тя кимна.

— Да — призна. — Това момиче никак не прилича на Кели. — И въздъхна. — Това, което ми каза старата графиня, потвърждава думите на Валериън. Каква бъркотия.

— Трябваше вие да се омъжите за него, каквато беше и волята на баща ви — каза Марта мрачно. — Но вие винаги сте били опърничава. Вижте сега до какво докарахте нещата.

— Много е късно за съжаления — каза Аврора. — По-добре да поспим. Утре ще видим какво можем да направим, за да помогнем на Кели и на графа. Сигурно все нещо може да се направи.

— Последния път, когато вие тримата направихте нещо… — поде Марта.

— Не ни се карай, Марта — каза Джордж и стана. Наведе се и целуна сестра си. — Лека нощ, Аврора.

Когато отвори вратата, той бързо целуна и Марта по бузата. В следващия миг беше изчезнал.

— Малък дявол! — измърмори Марта. Но вече не беше ядосана.

 

Каландра не била променила навиците от детството си. Не ставала от леглото преди пладне, каза им Сали. Беше спретнато облечена с сива униформа и бяла дантелена шапчица. Изглеждаше много красиво. Но и тя като господарката си се беше променила. Изпитваше превъзходство пред Марта и се държеше с нея високомерно. Отговаряше остро на запитванията, което не се хареса на възрастната жена.

— Мисля, че си вири носа — каза Марта кисело.

Постави подноса със закуската в скута на Аврора. На него имаше изящен сервиз от китайски порцелан и прибори от тежко сребро. Закуската се състоеше от яйца на очи, гъст сметанов сос, превъзходна шунка, пресен хляб, масло и мед.

— Оставих чая на масичката до леглото, мис — каза Марта.

Аврора яде с по-голям апетит, отколкото мислеше, че е възможно. Всичко беше направо превъзходно и умело приготвено. Когато изяде и последните трохички и започна доволно да отпива от чая, на вратата се почука. Камериерът на графа, Браун, стоеше навън в коридора. Графът питал дали мис Аврора иска да приготвят карета, за да излезе да разгледа града. Разбира се, брат й щял да я придружава, каза Браун сериозно.

— Кажете му, че искам — отговори Аврора.

Напълниха ваната й. Тя се изкъпа, а после се облече. Марта внимателно подреди косата й, която за първи път от седмици насам беше без полепнала по нея морска сол. Когато се приготви, Аврора плътно се загърна в кожената наметка. Камериерката й подаде чифт кожени ръкавици.

— Сега вече съм сигурна, че няма да ви е студено — каза й тя.

Пристигна Джордж и придружи сестра си до широкото антре, където ги чакаше графът.

— Добро утро — поздрави ги той. — Каретата ни чака отвън. Сигурен съм, че днес следобед ще искате да прекарате известно време с Каландра. Нали, Аврора? Затова реших тази сутрин да се разходим из Хайд Парк. Сигурно все още сте уморена от пътуването. Има ли нещо специално в Лондон, което искате да видите?

— Може ли да посетим Британския музей? — попита тя.

— Разбира се — отговори той.

После й каза, че музеят е отворен само по три часа на ден и билети трябва да се купят седмици преди това. Но бил сигурен, че ще намери.

Къщата на семейство Фарминстър се намираше на западната страна на площад „Гросвенър“. Беше построена през 1740 година от червени тухли и с каменни украси. Издигаше се на три етажа. Завършваше с тавански помещения, в които живееше прислугата.

— Ако беше по-топло — каза графът, когато се разположиха в превозното средство, — щяхме да се возим в открита карета. Но се надявам, че и през прозорците ще успеете да видите достатъчно.

Конете плавно потеглиха. Излязоха на „Гросвенър стрийт“, която водеше направо към Хайд Парк. Аврора беше доволна, когато разбра колко близо са до него. Паркът беше красив с вечнозелените си борове и ели. В него имаше много езера и рекички. От „Гросвенър стрийт“ преминаха в „Парк Лейн“. Графът им обясни, че някога паркът бил ловна територия за краля, но миналия век бил отворен за обществото. В него все още можело да се срещнат няколко вида сърни и елени. Последната кралица Керълайн много обичала красивите пейзажи. Работела съвместно с най-добрите архитекти, за да направят парка възможно най-красив. Последното сътворение на техния гений било езерцето „Сърпънтайн“, от което извирала рекичката „Уестборн“.

— Днес просто ще се разходим из парка — каза Валериън. — Още не сте свикнали със студа и не можете да се разхождате пеш. Баба много ще се ядоса, ако настинете по моя вина. Да не споменаваме колко ядосана ще бъде Каландра, защото тя сигурно прави велики планове. Ще иска да ви заведе на всички модни партита.

— Мисля, че музеят ще ми хареса много повече от партита — отговори Аврора. После добави: — Джордж ми каза за отчуждението, което се е породило между вас и сестра ни. Ще направя всичко възможно, за да посоча на Кели къде греши тя.

Валериън Хоксуърт поклати глава.

— Много си мила, Аврора, но мисля, че задачата ти е неизпълнима. Познавам те малко по-добре, отколкото познавах Каландра, когато се оженихме. И все пак смятам, че ти щеше да ми бъдеш по-добра съпруга от сестра си. Колко жалко, че не ти беше тази, за която трябваше да се оженя.

Аврора се изчерви.

— Прости ми — побърза да каже графът. — Смутих те, а не исках да правя това. — Взе облечената й в ръкавица ръка — Ще ми простиш ли, Аврора?

Тя кимна. Не беше способна да отрони и звук. Молеше се на Бога да не позволи той да узнае истината. Тогава никога нямаше да й прости. Дори още по-лошо — гневът му щеше да е насочен към Джордж и към майка им.

— Мисля, че баба ти е много мила. Тя е превъзходна дама — каза Джордж, опитвайки се да запълни неудобната тишина. — Бих искал мама да можеше да се срещне с нея.

Когато се върнаха в къщата, Каландра беше будна и викаше сестра си. Аврора се извини и изтича при нея. Кели седеше в леглото. Изящна дантелена нощна шапчица покриваше черната й коса. Пиеше чай.

— Къде бяхте? — попита тя.

— Валериън ни разходи из парка.

— Колко скучно — каза Кели.

— Той ще ни уреди посещение в Британския музей — продължи Аврора. — Нямам търпение да видя експонатите.

Каландра завъртя лешниковите си очи към тавана.

— Аврора, какво ще правя с теб? Ако искаш да си хванеш съпруг, не бива да показваш интелекта си. Мъжете не харесват умните жени. Ще преумориш очите си в онзи скучен музей. Трябва да приличаш на жена, да бъдеш очарователна. Мъжете харесват това. Аз съм много популярна сред джентълмените в обществото. И ти трябва да бъдеш такава.

Аврора се засмя.

— Ти наистина си в свои води, Кели. Но какво ще кажеш за задълженията, които имаш към Валериън? Първо трябва да го дариш с едно-две деца. Тогава ще можеш да си позволяваш всякакви волности.

— Ако родя, ще съсипя фигурата си — каза Кели. — Лейди Стандиш ми каза, че обиколката на талията й се увеличавала с три сантиметра всеки път, когато дарявала съпруга си с дете. Когато била на моята възраст, талията и била четирийсет и пет сантиметра. А сега е седемдесет!

— Мъжът очаква жената да роди деца — търпеливо продължи Аврора. — Роди му няколко. Валериън ми изглежда добър човек. Баба му също много ми харесва. Щастлива си с новото си семейство, Кели.

— Аз не харесвам старицата. Тя ме мрази, Аврора! И не одобрява поведението ми, но аз пет пари не давам — каза Кели.

— Тя ще те одобри, когато дариш внука й с наследник, Кели — отговори Аврора. — Семейство Хоксуърт са благородници с древно потекло. Няма причина родът им да отмре. Трябва да престанеш да мислиш само за себе си, малка сестричке. Изпълни дълга си.

— Тази вечер ще има бал в дома на графинята на Девъншир — каза Кели. — Ние всички сме поканени. Трехърн ще бъде там и ще те търси. Той е чудесен, нали?

— Аз го намирам малко отблъскващ — каза Аврора. А после: — Ще помислиш върху думите ми, нали, Кели? Мама също няма да е доволна, като узнае за поведението ти. Не знам какво да й пиша в писмото си. Не може да я заблуждаваме вечно, макар да ни дели цял океан. След като й опиша всичко, което съм видяла в Лондон, няма да имам извинение и ще трябва да й пиша как се е променил характерът ти. Е, вече те предупредих.

— О, не постъпвай така подло с мен! — извика Кели и се опита да изцеди няколко сълзи от очите си.

— Никога не си успявала да плачеш, когато пожелаеш — засмя се Аврора. — Аз въобще не ти съчувствам. Държала си се ужасно. А сега трябва да се промениш, Кели.

— Ти никак няма да ей забавна, знаех си — оплака се Кели. — Не знам защо въобще си си направила труда да дойдеш до Англия.

— Мисля, че моето идване е за добро — каза Аврора. — Спомни си, че ако не бях аз, ти нямаше да си графиня.

— Ужасно е да казваш това, Аврора!

— Но е вярно.

— Сега съжаляваш, нали? — заяде се Кели. — Съжаляваш, че не изпълни желанието на татко. Е, ти имаше своя шанс. Сега аз съм графиня Фарминстър и имам намерение да си остана такава!

— Кога — попита я Аврора, — кога съм те молила да ми върнеш подаръка, Кели? Женитбата ти беше подарък от мен. Не искам да го получавам обратно. Не те моля затова. Просто ти напомням, че имаш задължения към Валериън Хоксуърт. Трябва да ги изпълниш. Едва тогава ще можеш да се отдадеш на удоволствията като разглезено дете! — Тя се изправи. — Не искам да ходя на този проклет бал!

И излезе като вихрушка от стаята.

— По-добре внимавайте с нея, Ваше благородие — каза Сали. — Тя може да ви заеме мястото.

— Ти се забравяш — каза Кели студено и подаде на камериерката чашата си. После се облегна отново на възглавниците. Изражението на лицето й беше замислено, а очите й гледаха пресметливо. Най-после тя каза: — Новата бална рокля. Онази, тюркоазената, със златните дантели. Поднеси я на сестра ми заедно с моите извинения. Кажи й, че искам да я облече довечера.

— Ваше благородие — отговори Сали, — тази рокля не е подходяща за девица, която си търси съпруг.

— Права си — съгласи се Кели. — Какво друго имам, което може да е подходящо?

— Роклята в ябълков цвят, Ваше благородие. Деколтето е украсено с малки копринени цветя. Дантелите й също са прекрасни.

Кели кимна.

— Занеси й я. За мен тя е сладникава. Въобще не мога да разбера защо съм я купила.

Сали занесе роклята в спалнята на Аврора. Когато Марта й отвори вратата, тя каза:

— Нейно благородие мисли, че тази рокля е подходяща за Аврора. Иска да я види облечена в нея довечера на бала. Приготви господарката си за десет часа.

— Десет часа! — възкликна Марта. — По това време уважаващите себе си хора са в леглата си, Сали.

— В Лондон, в обществото, благородниците започват баловете си в десет часа. Ще свикнете да стоите будни до два-три часа сутринта. Аз вече свикнах.

Марта пое роклята и заклати учудено глава. Сали забърза по коридора.

— Танцуват почти до зори. Това не е правилно! — мърмореше Марта след отдалечаващата се Сали.

— Казах на Кели, че няма да ходя на бала — каза Аврора. — О, Марта, Кели е станала такава егоистка!

— Тя винаги си е била егоистка — отговори Марта. — Само че на Сейнт Тимъти нямаше толкова изкушения. Не се тревожете, мис. Тази рокля е най-красивата, която съм виждала. Струва ми се, че не е обличана нито веднъж. Ще изглеждате прекрасно в нея. Не искам да слушам повече, че няма да отидете на бала. Разбира се, че ще отидете. Майка ви ще бъде много ядосана, ако не се възползвате от всички възможности, които ви се предоставят.

И тя окачи роклята в гардероба.

— Радваш ли се, че се върна в Англия, Марта? — попита Аврора.

— Все още не знам, мис. Бях на двайсет и пет години, когато родителите ми починаха и аз заминах. А сега съм прехвърлила четирийсетте. Най-добрите си години прекарах на служба при вас, мис. Предполагам, че ще се чувствам най-щастлива там, където сте вие.

Аврора прегърна възрастната жена.

— О, Марта, наистина те обичам!

Камериерката се изчерви. Беше доволна.

— Хайде, ще ме смачкате, мис Аврора — скара й се нежно тя.

Часовникът върху камината удари един.

— О, трябва да отида при другите в трапезарията. Снощи старата графиня ми каза, че в един сервират обяда. В ред ли е косата ми?

— В безупречен вид е — отговори Марта. — Побързайте, мис!

Аврора влезе в трапезарията малко след като другите се бяха настанили. Тя се поклони на старата графиня и се извини за закъснението си.

— Глупости, дете, ти пристигна точно на минутата — отговори й старицата. — Валериън ми каза, че ви е завел на разходка в Хайд Парк. Забавлявахте ли се?

— Много — каза Аврора. — Почувствах радост и облекчение, че близо до къщата ви има такова прелестно местенце.

— Малко късче природа в този оживен град — каза Мери Роуз Хоксуърт с усмивка. — Точно затова настоявах съпругът ми да купи къща на Гросвенър Скуейър. „Щом ще ми се налага да посещавам Лондон, трябва да бъда близо до парка“, казах му. Разбира се, посещавам Лондон колкото се може по-рядко — завърши тя със сподавен смях.

— Каландра ми каза, че тази вечер ще ходим на бал у графинята на Девъншир — каза Аврора.

— Така ли? — старицата беше изненадана. — Сестра ти очевидно е забравила да каже и на мен. Ще говоря с нея след обяда. Тя не е достатъчно възрастна, макар да е омъжена, не може да бъде твоя придружителка. Трябва да ви придружава уважавана матрона. В противен случай хората ще си създадат лошо мнение за вас.

— За мен ще бъде облекчение да дойдете и вие, мадам — призна честно Аврора. — Струва ми се, че Кели има намерение да ми натрапи онзи свой приятел, лорд Трехърн. Аз не го харесвам. Щом вие ще сте до мен, вярвам, че двете ще успеем да го отблъснем.

Старицата се засмя. Но бързо стана сериозна отново.

— Проявявате мъдрост, като не се поддавате на чара на Трехърн. Той е красив дявол, трябва да му се признае. Но дивеча, който преследва, е жена със състояние.

— Няма да се докопа до моето — твърдо рече Аврора. — Няма да се отделя от вас, мадам.

— Ще ти се наложи, момиче, ако искаш да танцуваш с най-изисканите джентълмени в Лондон — каза старата дама.

— Само с вашето одобрение — отговори й Аврора. — Ще разчитам на вашето знание и преценка.

Мери Роуз Хоксуърт кимна и си сипа от супата. Защо това момиче й се струваше познато, запита се тя за петнайсети път от снощи насам. И преди беше виждала това лице. Но къде? Колко жалко, че Валериън не се ожени за това разумно момиче, вместо за онази празноглава Каландра Кимбърли. Каландра. Приятелството й с лорд Трехърн беше обезпокоително. Вдовстващата графиня не беше толкова стара, че да не е чула клюките по адрес на Трехърн. Те наистина бяха отвратителни. Беше сигурна, че Каландра не поставя рога на внука й. Тя беше прекалено студена жена. А и не беше по вкуса на Трехърн. Разбира се, той беше интелигентен, остроумен и забавен. Тези му черти привличаха Каландра. Тя искаше да се ползва с благоволението му, защото Трехърн познаваше абсолютно всички в Лондон. Беше достатъчно глупава да мисли, че ако успее да го ожени за сестра си, той ще й бъде вечно благодарен.

Е, това нямаше да се случи, защото тя нямаше да позволи. Щеше с всички сили да се противопоставя на този брак. Аврора беше достатъчно интелигентна, за да прозре под външността на Трехърн. Нямаше да му е лесно да я заблуди. Старицата започна да мисли кои джентълмени ще бъдат подходяща партия за Аврора. Но нито един не й дойде наум. Може би щеше да измисли нещо, когато се върнат в провинцията. Всъщност нейният внук щеше да бъде идеалният съпруг за нея, а тя — идеалната съпруга за него. Колко жалко, че съдбата се беше разпоредила другояче. Ако преди година не беше изпратила Валериън на Сейнт Тимъти, а беше поканила семейството на Каландра в Лондон, нещата можеха да се развият различно. Тя щеше да види, че Каландра не е подходяща за внука й, и щеше да избере Аврора.

— За какво мислиш толкова, бабо? — попита я графът.

— Нищо важно, мило момче — отговори му графинята.