Бъртрис Смол
Брачен договор (10)

Глава 9

— Не мърдайте, мис — каза Марта, докато внимателно завързваше роклята на младата си господарка. — Никога досега не съм ви виждала толкова нервна и притеснена.

— Никога досега джентълмени не са ме канили в къщата си, за да ме запознаят с майка си. Честно да си кажа, не ме свърта на едно място.

— Вдовстващата графиня ще бъде с вас. Оставете нещата в нейни ръце. Отговаряйте учтиво, когато ви питат нещо, и се опитайте да покажете добрите си маниери, мис. Няма нужда мисис Сейнт Джон да знае, че яздите по мъжки и плувате гола в морето. Престорете се на момичето, което всяка майка иска за сина си. Добре възпитано, обичливо създание, което изцяло ще се посвети на съпруга си.

— Още не съм казала на Сейнт Джон, че ще се омъжа за него — запротестира Аврора.

Марта завъртя Аврора към себе си и критично се вгледа в дрехите й. Копринена рокля в ябълково зелено и фуста от брокат с цвета на слонова кост с избродирани разноцветни пеперуди. Тесни ръкави с дължина малко род лакътя, украсени с кремави дантели, кръгло деколте, скромно украсено с дантелени къдри. Тя кимна, доволна.

— Разбира се, че ще се омъжите за Сейнт Джон, мис. — Нали затова дойдохме от Сейнт Тимъти миналата зима. За да ви намерим съпруг, а мистър Сейнт Джон много ви подхожда. Ето шала ви. Не е студено, няма да имате нужда от пелерина.

Тя загърна раменете на Аврора с шала и й подаде чифт дантелени ръкавици и светлозелена чантичка.

— В чантичката има носна кърпичка и малко ветрило, в случай че ви стане много топло. Хайде, останете още малко неподвижна, за да свърша с приготвянето ви. — Тя сложи в косата й изкуствени цветя от кремава коприна и отстъпи назад. — Да! Идеално! Съвършена сте! Хайде, вече можете да слезете при старата графиня И помнете какво ви казах. Мисис Джон ще се впечатли от добрите ви маниери, скромността и нежния ви гласец.

Аврора започна да слиза по стълбите. В салона я чакаха Мери Роуз Хоксуърт и Валериън.

— Колко си красива, детето ми — направи й комплимент старицата.

— Благодаря ви, мадам. — Аврора погледна графа и каза: — Мислиш ли, че съм красива, Валериън?

— Флиртувай с братовчед ми, Аврора — сряза я остро той. — Сигурен съм, че ще бъде очарован, като види колко смело е облеклото ти. Ще се радва, че си се облякла така заради него.

— Смело? Какво, за Бога, е толкова смело във външността ми? — запита го тя ядосана.

— Деколтето ти е нескромно — изръмжа той.

— Но то е украсено с дантелени къдри и Марта каза, че всичко е наред. Вие сигурно не се смятате за арбитър по отношение на дамската мода, сър?

— Достатъчно! — намеси се старата графиня, като вдигна ръка, за да ги накара да запазят мълчание. — Хайде, мила, да тръгваме, иначе ще закъснеем.

Тя хвърли гневен поглед на внука си и хвана Аврора под ръка. Той остана загледан в каретата, която ги отдалечаваше от дома. Аврора изглеждаше превъзходно. Ядосваше го мисълта, че се беше облякла така, за да достави удоволствие на Сейнт Джон. Дали братовчед му обичаше Аврора? Наистина ли я обичаше? Можеше ли да я направи щастлива? Щеше ли той да разбие сърцето й, когато тя разбере за неутолимата му страст към жените? Към всички жени. Сейнт Джон щеше да постъпи така, както постъпваха много от съвременниците му. Щеше да се ожени за уважавано момиче с прилична зестра, щеше да има няколко деца, а в същото време щеше да има безброй любовници в различни кътчета на Англия. Валериън Хоксуърт знаеше за навиците на Сейнт Джон, свързани с леглото, макар той да беше толкова дискретен, че никой друг не се беше досетил какъв негодник може да бъде. Разбира се, той самият искаше да си вземе съпруга по същата причина, поради която всички се женеха. И макар да не обичаше Каландра, беше й верен. Изневеряваше й само в мислите си и, може би, дълбоко в сърцето си. С въздишка се върна в библиотеката, наля си голяма доза уиски и потъна в креслото.

 

Конете, които теглеха каретата, бързо оставиха „Хоукис Хил“ зад гърба си. Щяха да пътуват поне половин час до „Примроуз Корт“, както се наричаше домът на Сейнт Джон.

— Маргарет Сейнт Джон ще бъде много доволна, че синът й най-после ще се ожени — сподели старата графиня. — Ти имаш невероятен късмет, детето ми. „Примроуз Корт“ се състои от две къщи и мисис Маргарет няма търпение да отстъпи по-голямата на сина си. От няколко години подготвя по-малката, за да може да живее удобно там. Ти няма да живееш със свекърва си.

— Но, мадам, аз още не съм решила дали да се омъжа за Сейнт Джон. Надявам се старата дама да не направи погрешни изводи заради отиването ми в дома й. — Аврора нервно се размърда на мястото си.

— Хайде, стига, детето ми. — Старицата потупа Аврора по ръката. — Трябва да престанеш с тези колебания. Никак не прилича на момиче с твоята интелигентност да се държи така. Разбира се, че ще омъжиш за Джъстин Сейнт Джон. Той е отлична партия. Майка ти ще бъде много доволна. — Тя се усмихна окуражително. — Знам, че си малко изплашена, но не трябва, Аврора. Майка ти е на Сейнт Тимъти, но останалите от семейството са тук с теб. Всичко ще бъде чудесно. — Тя отново потупа Аврора, по ръката облечена в дантелена ръкавица.

Каретата премина покрай овощна градина, в която имаше предимно ябълкови и крушови дървета. Точно сега беше сезонът на беритбата. Въздухът ухаеше на узрели плодове. Отбиха се от главния път, преминаха през отворената порта и се спуснаха по алеята, която водеше към „Примроуз Корт“, от двете страни на която растяха дървета. Къщите бяха построени от тухли в топъл червен цвят. Имението беше строено по времето на Тюдорите и беше модернизирано през годините. Прозорците бяха огромни. Копитата на конете потропваха по чакълената алея. Спряха точно пред главния вход на къщата. Незабавно се появиха лакеи, които побързаха да отворят вратичките на каретата, да спуснат стълбичките и да помогнат на посетителите да слязат. Същите лакеи ги придружиха до къщата.

Джъстин Сейнт Джон ги чакаше във фоайето.

— Добре дошли, Ваше благородие — каза той и целуна ръка на старата графиня. После се обърна към Аврора: — Добре дошла у дома, мила моя — каза той, а тя се изчерви.

— О, Сейнт Джон, не се дръж така глупаво — скара му се нежно.

— Ела във всекидневната, за да се запознаеш с мама — каза той, леко усмихнат. „Колко е красива“ — помисли си, но не го каза на глас. Изглежда, беше надминала себе си в приготовленията си за този ден. Щеше да каже „да“. Беше сигурен, че ще каже „да“. Сърцето му лудо заби. За един кратък се почувства отново като ученик. Той въведе двете дами във всекидневната, където майка му ги очакваше.

Мисис Сейнт Джон направи реверанс на Мери Роуз Хоксуърт.

— Колко мило, че сте дошли да ни посетите, мадам. — Толкова съжалявам, че болестта ми попречи да присъствам на грандиозния бал, който дадохте през май. Съседите още говорят за него. И каква кулминация само — да припадне младата графиня и всички да разберат, че носи дете. Добре ли е тя?

Старата графиня леко се усмихна.

— Толкова добре, колкото е всяка млада жена в нейното положение, Маргарет. Днес водя със себе си нейната сестра. Сейнт Джон! Представи Аврора!

— Мамо, мога ли да ти представя мис Аврора Спенсър-Кимбърли — каза той, с което изпълни дълга си. Хвана Аврора за лакътя и я накара да се приближи до майка му.

— Приятно ми е — каза Аврора с нежен гласец и учтиво направи реверанс.

— Значи това сте вие, момичето, за което моят син ще се ожени, мис Спенсър-Кимбърли. Ще се омъжите за Джъстин, нали?

Сивите й очи дяволито блеснаха, когато видя изненадата и объркването, изписали се по лицето на Аврора. Настъпи дълго мълчание. Най-после Аврора каза:

— Да, мисис Сейнт Джон, ще се омъжа за Джъстин. Надявам се, че вие ще одобрите брака ни.

Маргарет Сейнт Джон топло прегърна Аврора.

— Мила моя, аз изпитвам възторг и облекчение от факта, че прекрасна млада девойка като вас е решила да надене хомота на Джъстин. Хайде, елате. Нека да поседнем и да пийнем чай.

„Като че ли сънувам“ — помисли си Аврора. Наистина ли се беше съгласила да се омъжи за Сейнт Джон? Да, наистина. Вдовстващата графиня имаше доволен вид. Сейнт Джон сияеше от щастие, докато наливаше чая. И й се усмихваше с широка усмивка, която го караше да прилича на идиот. „Защо казах да? — запита се Аврора. — Обичам ли го? Наистина ли искам да се омъжа за него?“ Тя мълчаливо отпиваше от чая си. Марта определено щеше да одобри скромността и добрите й обноски. Гласът на Сейнт Джон я върна в реалността.

— Нека се оженим по Коледа — предложи той, изпълнен с ентусиазъм.

Майка му като че ли беше шокирана от предложението.

— Джъстин — предупреди го тя, — не може толкова бързо да се подготви една сватба. Ще бъде в разрез с благоприличието. Ще се разнесат клюки заради бързината, с която е сключен съюзът. Всичко това ще се отрази зле на репутацията на Аврора. Хората ще пресмятат на пръсти месеците до раждането на детето, казвам това със съжаление.

— Аз вече обсъдих с Аврора този въпрос, Маргарет. И макар да е малко скоро, мислим, че месец май е прекрасен и подходящ за тяхната сватба. Аврора винаги е искала да се омъжи през пролетта — каза вдовстващата графиня.

— Май? Но това е чак след осем месеца? — недоволно възкликна Сейнт Джон.

— О, да — каза майка му, — май е прекрасен месец. А и графинята ще се е възстановила след раждането на детето и ще застане до сестра си пред олтара. Никой няма да си помисли нищо лошо, ако сватбата стане през май. Годежът обаче трябва да се обяви колкото се може по-скоро.

— Валериън е настойник на Аврора тук, в Англия. Ще се погрижа той да даде малка вечеря следващата седмица, на която да присъстват само най-близките ни хора. Тогава ще обявим годежа. На никого няма да се стори странно, че вечерята ще е в такъв тесен кръг, защото всички ще вземат под внимание неразположението на графинята — отговори графинята.

— Колко жалко, че състоянието на снаха ви ви попречи да присъствате на сватбата и коронацията на краля — отбеляза мисис Сейнт Джон. — Научих, че всичко е било великолепно и че кралицата е красива и мила.

— Наистина, Каландра беше ужасно разочарована — отговори старата графиня. Спомни си писъците на Кели, когато беше научила, че няма да може да пътува по време на бременността си. Беше плакала цели три дни. Все още не беше преодоляла разочарованието си. И сигурно никога нямаше да го преодолее, помисли си старицата.

Двете дами си бъбреха неспирно. Беше им приятно, макар майката на Сейнт Джон да беше с около петнайсет години по-млада. Те, все пак, имаха много общи интереси и познати.

— Ще разведа Аврора из къщата — предложи Сейнт Джон и майка му се съгласи.

Излязоха от всекидневната, хванати за ръце. Той й показа трапезарията, салона в задната част на къщата, в който семейството обикновено прекарваше вечерите си, балната зала и най-старата зала на имението, която сега беше украсена с ловни трофеи и знамена. Заведе я на втория етаж. Минаха през една врата и се озоваха в просторна спалня.

— А това е моята стая — каза той нежно, прегърна я и бавно я целуна.

За един кратък миг тя изцяло се отдаде на целувката, а после леко се отдръпна.

— Не мисля, че трябва да бъдем тук, Сейнт Джон, нито пък, че трябва да правим това.

— Кога реши да се омъжиш за мен? — Наведе се да я целуне пак, а пръстите му вече сръчно развързваха връзките на роклята й.

— Когато майка ти ме попита — призна тя. Обгърна врата му с ръце и също го целуна. — Къде е годежният ми пръстен?

Той я положи на леглото, нежно я притисна между бедрата си и свали горнището на роклята й. Показаха се нежните й, бели като алабастър гърди. Ръцете му нежно ги погалиха. Наведе се над тях. Езикът му нежно галеше ту едното, ту другото розово зърно. Тя въздъхна, с което го окуражи да продължи. Той започна да смуче зърната й, нежно да ги захапва, силно да ги целува, докато тя започна да се извива и да стене под него. Той отлепи устните си от сладката й плът и я попита:

— Искаш ли да научиш повече, моя мила Аврора?

— Да — прошепна тя. Страстните му целувки вече я бяха хвърлили в огън. Гърдите й се бяха втвърдили.

— Ще бъде по-лесно, ако нямаш толкова много дрехи по себе си — каза й той.

Вдигна полите на роклята й. Под ябълково зелената рокля тя имаше поне половин дузина фусти, но, слава Богу, не носеше обръчи. Той отметна купищата коприна и дантела и успя да пъхне ръката си под тях. Започна да гали крака й, обут в дълъг копринен чорап и стегнат в жартиери. Щеше напълно да я разсъблече в сватбената им нощ — бавно, умело, като спира, за да целуне всяко сантиметърче от кожата й. Тялото й постепенно ще се показва пред очите му, ще я гали, докато я възпламени. Допирът му я възбуждаше.

Главата на Аврора се беше замаяла. Големите му длани бяха толкова нежни, устата му — така дяволито палава. Ръката му се придвижи още по-нагоре и нежно погали гнездото къдрави косъмчета. Тя усети, че той е вече в опасна територия. Размърда се неспокойно, когато дългите му пръсти разделиха срамните й устни и потърсиха пъпката на удоволствието й. Той предизвикателно и възбуждащо я погали.

— Сейнт Джон! — изпищя тя.

— Не ти ли харесва? — прошепна в ухото й. Дъхът му беше горещ. Пръстът му продължаваше прекрасните си еротични ласки.

— Да! О, Господи, да!

Беше по-хубаво от усещането, когато сама се галеше. Тялото й възбудено се извиваше. Дъхът й излизаше на пресекулки. Тя се приближаваше към върха.

— Мм! Ох! О, Сейнт Джон, прекрасно е! Ох! Ох! Оооох!

Пронизаха я силни тръпки. Тялото й неудържимо се тресеше. Той се наведе и я целуна. Езикът му игриво се преплете с нейния. Той прошепна.

— Някой ден ще те погаля там с езика си, мила моя, но още не си готова за такива игри. — Пръстът му се премести по-надолу от набъбналата пъпка. Започна да прониква в нея. Дъхът й спря от изненада, но той я успокои. — Всичко е наред, скъпоценна моя. Ще вляза тук, в теб, когато се оженим. — Пръстът му нежно навлезе в плътта й и бавно, внимателно, проникна в горещата й вътрешност. Когато стигна до девствената й ципа, той спря и се увери, че преградата е непокътната.

Тя подскочи.

— Спокойно, мила. Той отново започна да движи пръста си напред-назад. — Не е ли хубаво, Аврора? Не, сладка, не мърдай така рязко, за да не те нараня, без да искам.

Пръстът му започна да се движи бързо и само след миг тя вече крещеше от удоволствие. Когато тръпките й стихнаха, той отдръпна пръста си, пъхна го в устата си и го засмука. Членът му беше корав като желязо и едва се събираше в панталоните му. Той го освободи, легна до нея, взе ръката й и я постави върху набъбналата си плът.

— Ако ме галиш много нежно, мила моя, ще ме облекчиш.

— Но вчера каза, че така ще ти причиня болка — прошепна тя и сключи пръсти около него. Беше горещ и пулсираше.

— Казах това вчера, в градината на Хоксуърт, мила моя. Но сега сме в моята къща. Нежно, Аврора — напомни й той, а тя бавно започна да го гали. — Ах, да, точно така. — Той бръкна в джоба на жакета си и извади копринена носна кърпичка. — Отдръпни ръката си, Аврора. Всеки момент ще освободя любовните си сокове.

Тя не можа да се сдържи. Гледаше втренчено члена му, докато от него не избликна бяла лепкава течност. Той успя да я хване в носната кърпичка, като трепереше от удоволствие. Избърса члена си и остави настрани мокрото парче коприна. Наведе се и я целуна, а тя протегна ръка, за да погали вече спадналия му член. Той й се усмихна.

— Не изпита страх, нали?

— Не. Бяхме много палави, нали, Сейнт Джон?

— Още не съм станал и наполовина толкова палав, колкото мога да бъда, Аврора — отговори й той с приглушен смях и отново я целуна.

Тя тихо изрази удоволствието си от целувката. Изведнъж часовникът, който стоеше до камината, започна да бие. Аврора се вцепени и се изтръгна от обятията на Сейнт Джон.

— Майка ти и графинята сигурно ще започнат да се чудят къде сме се загубили! — Тя спусна полите на роклята си и се изправи седнала. — О, моля те, завържи ме, Сейнт Джон!

Той се подчини с широка усмивка. После закопча и панталоните си. Аврора се огледа в огледалото.

— О, Господи, косата ми е ужасно разбъркана. Никога няма да успея да я подредя в прическа!

Той отново се засмя. Отвори чекмеджето на тоалетната си масичка, извади оттам четка за коса и възстанови кока й. Когато свърши, каза:

— Готово. Никой няма да заподозре, че сме си играли с твоята добродетел, мила. Ела. Ще те заведа в стаята, в която държим заключени скъпоценностите. Там е годежният ти пръстен. Украсен е с великолепен жълт диамант с овална форма. Ще ти отива, мила моя. Нека всички си мислят каквото си искат. Ще бъдеш моя съпруга напролет, Аврора.

— Предполагам, че не бива да питам как си станал толкова опитен във възстановяването на дамските прически — каза остро Аврора.

— Не бива — съгласи се той. Хвана я за ръката и излязоха от спалнята.

Когато се върнаха във всекидневната, мисис Сейнт Джон и вдовстващата графиня изпаднаха във възторг от годежния пръстен на Аврора. И двете сипеха преувеличени похвали. За първи път, Аврора се почувства щастлива и радостно възбудена.

— Това ли е любовта? — попита тя тихо Сейнт Джон.

— Не знам. Никога досега не съм се влюбвал. Знам само, че чувствата ми към теб са по-различни от всичко познато, скъпа моя. Сигурно това е любовта.

Думите му бяха особено ласкателни, помисли си тя, докато каретата я отнасяше обратно към „Хоукис Хил“. Той не се бе влюбвал в друга. Кели не обичаше графа, нито графът обичаше нея. Мисля, че съм късметлийка, каза си Аврора.

— Прекрасен диамант — каза графинята за четвърти път, откакто видя пръстена на Аврора. — Малко крещящ, може би, но без дефекти. Няма друг такъв диамант в целия свят. Принадлежал на Индийски раджа, така ми казаха. Има и име. Наричат го „Девицата“. Толкова съм доволна, детето ми — продължаваше старицата. — Знам, че и твоето семейство ще бъде доволно.

 

Джордж Спенсър-Кимбърли наистина беше във възторг.

— Кога ще бъде сватбата? — Неговата щеше да се състои в края на октомври. — Ще дойдете ли ти и Сейнт Джон с нас на остров Сейнт Тимъти?

— И двамата ще сме вече женени следващата пролет — каза му Аврора. — Сватбата е уговорена от старата, графиня и мисис Сейнт Джон. О, Джордж, бих искала да склониш мама да напусне за малко острова и да дойде в Англия, за да бъде до мен и Кели. Графът каза, че когато роди детето, Кели ще може да се върне в Лондон, а и нейните намерения са такива. Ако мама беше тук, може би тя нямаше да е така неспокойна.

— Ще се опитам. Хайде! Искам да видя физиономията на Кели, когато й покажеш годежния пръстен. Мисля, че ще ти завиди. Знаеш колко много обича красивите бижута.

— Господ да е с теб! — благослови Кели сестра си, когато научи новината. Тя седеше в леглото си, пиеше чай и ядеше сладки. — Покажи ми пръстена. — Хвана нежната и тясна длан на Аврора и впи поглед в пръстена. — Сейнт Джон е щедър — отбеляза. — Вече ти казах какво ще очаква в замяна на подаръка си. Ще проявиш мъдрост, ако върнеш пръстена.

Джордж поклати тъмнокосата си глава и излезе от стаята. С всеки изминал ден сестра му ставаше все по-странна. Тя вече не криеше факта, че интимността със съпруга й я ужасява. Когато вратата се затвори след него, Аврора каза:

— Аз се уча на удоволствията на плътта, малка сестричке. Сейнт Джон е доста страстен.

— Мили Боже! — възкликна Кели. — Не си му позволила да отнеме девствеността ти, нали? Със сигурност не си толкова глупава.

— Играхме любовни игри. Това е всичко.

— Но как можеш да понасяш това? — каза Кели с досада.

— На мен ми харесва. Харесват ми целувките му, харесвам допира на устните му, харесва ми да ме гали, Кели.

Каландра потрепери.

— Трябва да си развратница!

— Мъжът не мисли жената за паднала само защото й харесват плътските удоволствия, Кели. Разбира се, не искам да кажа, че жената трябва да окуражава всички мъже — каза Аврора. — Но когато го правиш със съпруга си, това не е грях. Нито когато целуваш годеника си. Защо жената също да не получава удоволствие? Не намирам нищо грешно в това.

— Може би грешката е в мен — призна Кели. — На мен просто не ми харесва мъж да ме бута и да навлиза в мен. Който и да е мъж. Не само Валериън. Докато бях в Лондон, няколко джентълмени се отнасяха с мен по не особено благоприличен начин. Харесва ми да ми се възхищават и да ми завиждат, но не искам да ме докосват страстно.

— Изненадана съм тогава, че очакваш дете — смело призна Аврора на сестра си, без да очаква отговор на забележката си.

— Съпругът ми ме насили — каза Кели, с което я изненада още повече. — На всяка цена искаше да има наследник. Това, че аз не исках, нямаше значение за него.

Аврора се замисли над думите на сестра си. Щом Кели не желаеше съпруга си, как успяваше той да се възбуди достатъчно, за да излее семето си? Ще трябва да попита Сейнт Джон. Може би графът се възбуждаше от оказаната му съпротива. Тази мисъл беше отвратителна и страшна, защото на нея й се струваше, че желанията на жената са важни при такава интимност.

Аврора нямаше възможност сама да уведоми зет си за предстоящата сватба. Вдовстващата графиня я беше изпреварила, както откри тя по време на вечерята. Старицата беше толкова доволна, че не можа да се сдържи и по този начин лиши Аврора от удоволствието сама да съобщи добрите новини. Графът прие новината с безстрастно изражение.

— Желая ти щастие — каза той.

— Ще трябва да дадеш скромна вечеря, на която да обявиш годежа на Аврора, Валериън — каза баба му. — Само нашето семейство, мисис Сейнт Джон и, естествено, семейство Боуен. Каландра едва ли ще понесе дори тази суетня, но сме длъжни да спазим благоприличието. Елзи Боуен ще разнесе новината из цялото графство, сигурна съм. Ще постигнем целта си, без да харчим много пари за приеми — засмя се тя. Обърна се към Аврора: — Разбира се, ако сестра ти не беше в такова деликатно положение, щяхме да устроим грандиозен бал, за да съобщим за предстоящата ти женитба. Сега обаче ще успокоим наранените чувства на останалите, като ги поканим на сватбената церемония. Тя ще бъде най-голямото събитие, което се е случвало в графството от години. Валериън, разбира се, ще плати разноските, нали, милото ми момче?

— Разбира се — отговори сухо графът, без никакъв ентусиазъм.

— Не си ли щастлив заради мен? — преднамерено го попита Аврора.

— Ако ти си щастлива, Аврора, тогава и аз съм щастлив, макар да мисля, че можеше да сключиш и по-удачен брак — беше неговият отговор.

— По-удачен? — Гласът й беше студен, долавяха се остри нотки. — С някой от онези лондонски нехранимайковци, които Кели непрекъснато ми тикаше под носа? Изненадана съм, че толкова малко си загрижен за мен, Валериън. Или мислиш, че съм тъпа и куха? Сейнт Джон ми подхожда достатъчно. Той е провинциален джентълмен, а аз предпочитам живота в провинцията. И е много страстен! Целувките му стоплят сърцето ми! Аз съм най-щастливото момиче на света! — Тя впи поглед в него, предизвиквайки го да й отговори или да каже нещо неласкаво за Сейнт Джон.

— Бог да ме пази от романтична девица, влюбена за първи път — присмя й се той. — Предполагам, че все още си девствена, че не си позволила на братовчед ми да те съблазни. Той има доста лоша слава на женкар, нима не знаеш? А може би знаеш. Доколкото знам, баща е поне на три копелета.

— Валериън! — Красивото лице на баба му беше зачервено от гняв. — Ти нарочно се държиш предизвикателно. Никак не си деликатен.

— Хубаво е да знам, че семето на Сейнт Джон е добро — каза Аврора със сладък гласец. — Нямам търпение да сложа началото на семейството си. Какви са децата му, Валериън, момчета или момичета? — Тя му се усмихна лъчезарно.

На Мери Роуз Хоксуърт й спря дъхът от смелостта на момичето. Джордж Спенсър-Кимбърли задуши напиращия в гърлото си смях. Графът и неговата баба скоро щяха да разберат, че Аврора е страхотен противник, когато някой я ядосва. Никой никога не беше смятал сестра му за тиха и кротка. Тя не се подчиняваше на никого. Щеше да му липсва. Бетси Боуен беше обикновена жена, чиито действия и думи можеха да се предвидят. Такава беше и майка му. Разбира се, той не би искал да има за съпруга момиче като Аврора.

— Внимавай, моя мила Аврора — каза й студено графът, — иначе може да те сбъркат с някоя пачавра.

Аврора рязко се изправи, замери го с чашата си с вино и излезе от трапезарията като вихрушка. Графът се засмя. Беше едновременно изненадан и доволен от нейните действия. Кимна на Питърс да се погрижи за почистването на счупените парчета, след което отново се съсредоточи върху яденето.

— Наистина си невъзможен, Валериън — отбеляза баба му. — Честно, аз бих хвърлила цялата бутилка бордо върху теб. Тя беше в обсега на Аврора, но момичето се въздържа, така мисля аз.

Джордж не можеше вече да потиска веселото си настроение и избухна в гръмогласен смях. Напрежението се разсея. Тримата продължиха да се хранят. Когато се качи горе, Аврора изпрати Марта да й донесе поднос с храна, защото умираше от глад. Гневът и възбудата бяха увеличили още повече апетита й. Когато по-късно Джордж се отби в стаята й, за да й пожелае „лека нощ“, Аврора тъкмо приключваше с храната си.

— Той ти се присмя, знаеш ли? — каза Джордж.

— Може да върви по дяволите — отговори тихо тя.

— Трябва да сдържаш антипатията си към Валериън, Аврора, иначе хората ще придобият грешно впечатление — предупреди я нежно брат й.

— Какво друго впечатление може да се породи у тях, освен че ненавиждам арогантността на Валериън?

— Може да си помислят, че си влюбена в него — каза Джордж напълно искрено.

— Какво? — Аврора се изчерви. — Как можа да ти дойде наум такова нещо, Джордж? Това е ужасно! Срамно! Аз обичам Сейнт Джон!

— Радвам се да го чуя — отговори сериозно брат й. — Сега ме чуй, Аврора. Винаги си била вироглава и си налагала волята си, въпреки че си очарователна и имаш добро сърце Искам да ти напомня как ние тримата — ти, Кели и аз — измамихме граф Фарминстър. Знаех, че не е правилно, и все пак ти разреших да го направиш. Всъщност дори ти помогнах. Но резултатът беше катастрофален за Валериън и Кели. Аз съм влюбен в Бетси и ще бъда щастлив в брака си, ти обичаш Сейнт Джон и също ще бъдеш щастливо омъжена, но те се презират и са дълбоко нещастни. До голяма степен, това е наша грешка. — Той взе дланта на Аврора и целуна върховете на пръстите й. — Обичам и двете си сестри. Ти трябваше да бъдеш съпругата на графа и татко щеше да бъде силно разочарован, ако можеше да узнае как съм се оставил да ме манипулираш. Само ако знаех за отвращението на Кели към физическата любов, никога нямаше да позволя това да се случи.

— Но тя искаше да бъде графиня — едва чуто възрази Аврора.

— Спомняш ли си, когато бяхме деца, веднъж група испански монахини потърсиха подслон при нас, защото навън бушуваше ураган. Седмици наред Кели искаше да стане монахиня. Тогава, когато графът беше на път, ситуацията беше сходна. Но аз бях заслепен, защото обичам и двете ви и исках и двете да бъдете щастливи. Виж какви са резултатите от моята глупост, сестричке. Ще бъда жестоко откровен с теб, Аврора. Независимо дали искаш да си признаеш, или не, Валериън те привлича. Вярвам, че и ти го привличаш. Може би не го осъзнаваш, но аз го виждам. Знам, че и графинята го вижда. Осъзнай чувствата си и им се противопостави, за да не предизвикаш още по-голямо нещастие. Валериън е женен за Кели и, за добро или лошо, те очакват дете. Ти ще се омъжиш през пролетта и това ще сложи край на всичко — завърши Джордж.

— Валериън не ме привлича — Аврора беше категорична.

— Тогава престани да го питаш дали те намира привлекателна в тази или онази рокля. Престани да се заяждаш с него, да пъхаш в лицето му страстта, която изпитваш към Сейнт Джон. Той и братовчед му и без това са съперници още от детинство и изглежда, че никога, няма да пораснат достатъчно в това отношение. Сигурна ли си, че Сейнт Джон те обича, Аврора? Че истински те обича и е загрижен за теб? Дори аз забелязах влечението му към теб, но дали между вас има нещо повече от плътско желание? Дали въобще знаеш, че между съпрузите трябва да има много повече чувства, а не само физически глад?

— Разбира се, че знам! Или поне така мисля. — Аврора се отдалечи от брат си и се настани в един стол до огъня. — На нас ни е забавно заедно. Харесвам го и вярвам, че и той ме харесва. Щом ще живеем като мъж и жена, това е от значение, нали?

Той си взе стол и седна срещу нея. В стаята се втурна Марта, като вдигна много шум, за да не излезе, че се вслушва в разговора им.

— Радвам се за вас, Аврора — каза Джордж с одобрение. — Но трябва да сте наясно в много други отношения. Например, Бетси и аз вече постигнахме споразумение за някои от нещата, които ще имат основно значение в брака ни: колко деца ще имаме, как ще ги възпитаваме. Искаме две дъщери и двама синове. Решихме, че ще оставим робите да изповядват собствената си религия, но ще построим Англиканска църква за нас. Ще окуражим робите да я посещават. Сейнт Тимъти ще се промени, Аврора. С фабриката за бутилиране, която аз и Валериън ще построим, островът ще придобие важно значение. Там редовно ще спират търговски кораби и няма да ни се налага да изпращаме захарта си първо до Барбадос, а оттам — за Англия. Бетси и аз ще работим рамо до рамо, за да направим Сейнт Тимъти по-добро място за живеене, наш щастлив дом. Ти и Сейнт Джон също трябва да си поставите цели, които да преследвате. Не се омъжвай за него само защото харесваш целувките му и допира на ръката му, когато той прониква под полата ти.

— Господин Джордж! — Прекъсна ги възмутеният глас на Марта. — Какви шокиращи неща говорите на сестра си. Тя е добро момиче! Не се осмелявайте да хвърляте подозрение върху нейната чистота и добър характер!

Джордж се засмя, хвана Марта за ръката и я дръпна да седне в скута му.

— Знам, че Аврора е добро момиче, Марта — каза той, — но няма да бъда нейният по-възрастен и обичан брат, ако не се опитам да се уверя, че тя се омъжва за Сейнт Джон по причини, които са важни. Искам да бъда сигурен, че ще бъде щастлива. Бедната Кели е много нещастна, тя направи грешен избор. — Той целуна камериерката по бузата.

Марта се изправи на крака.

— Не се опитвай да ми се подмазваш, нито да объркваш сестра си. Тя вече реши да се омъжи за Сейнт Джон. Партията е добра. Тя ще бъде щастлива, няма съмнение в това, мастър Джордж. Хайде, оставете господарката ми да си поспи. Денят беше изпълнен с вълнения за нея, а и за всички нас.

Тя започна да го бута към вратата.

— Помнете какво ви казах — извика Джордж, след като вратата се затръшна зад гърба му.

— Млад и самодоволен! — мърмореше си под носа Марта.

— Той само иска да бъде сигурен в моето щастие — каза Аврора.

— Е, не биваше да ви говори такива неприлични неща, независимо дали ви е брат или не. И не бива да ви обърква в чувствата, които изпитвате към Сейнт Джон — отговори Марта.

— Никой не може да ме обърка. Знам какво изпитвам към Сейнт Джон — зае се Аврора да убеждава Марта, докато тя й помагаше да облече нощницата си. Сложи на главата си нощна шапчица и седна в леглото. — Не, никак не съм объркана по отношение на Сейнт Джон. Той ще ми бъде прекрасен съпруг, Марта. Наистина мисля, че ще бъде.

Доволна, Марта помогна на момичето да се завие, изгаси свещта, която стоеше на нощната масичка, събра разхвърляните дрехи на господарката си и излезе от стаята с веселото:

— Лека нощ, мис!

Аврора тихо лежеше под пухените завивки. Огънят в камината весело пращеше и хвърляше тъмни, палави сенки по стените. Тя затвори очи и повика сладките спомени за следобеда. От часове искаше да остане сама, за да си спомни малкото чувствено приключение, което бяха предприели със Сейнт Джон. Те наистина не се бяха държали както трябва, но тя нито за миг не изпита вина. Устата му върху гърдите й. Пръстите му под полата й. Погледът му, когато се бяха излели любовните му сокове и той беше обърнал глава, за да се взре в очите й. Тя въздъхна дълбоко, а после рязко отвори очи. Беше си представила лицето на Валериън Хоксуърт! Въобще не беше мислила за Сейнт Джон! Какво й ставаше? Беше ли прав брат й? Беше ли тя, без да знае, привлечена от графа?

Аврора потрепери. Това вече беше грешно. Как можеше да изпитва влечение към Валериън Хоксуърт? Не искаше да бъде графиня, а той беше най-арогантният мъж, когото беше срещала, и винаги я изкарваше от търпение. А какво ли беше направил на сестра й, че тя така силно ненавиждаше физическата близост? И не беше ли казала Кели, че я беше насилил, за да има своя наследник? Беше ужасен човек. Не беше възможно да изпитва влечение към него! Не можеше! Беше ли права Кели? Беше ли тя развратница, която се наслаждава на ласките на годеника си, а в същото време мечтае за тези на съпруга на сестра си? „Какво ми става?“ — запита се за пореден път тя.

Съжаляваше ли сега, че бяха измамили графа? Нима съзнанието й се беше обадило? Или изпитваше вина поради нещастието на Кели? Да, изпитваше вина, но никой не беше принудил Кели да се омъжи за Валериън. Само след един поглед към красивото му лице тя се беше замислила за високото обществено положение, което ще й даде, и се беше съгласила. „Не аз съм отговорна за нещастието на сестра си“ — реши Аврора.

Все още оставаше проблемът защо тя вижда лицето на Валериън Хоксуърт в сънищата си, в мечтите си, дори когато мислеше за дяволития и чувствен Сейнт Джон. И двамата бяха високи и стройни. Лицето на Сейнт Джон беше с правилни черти и привлекателно, макар да не беше така красиво като това на Валериън. „Това е смешно — помисли си Аврора. — Няма значение как изглеждат те. Не тази е причината да си представям Валериън на мястото на Сейнт Джон. Да, всъщност ми се струва, че изпитвам единствено гняв към графа. Не съм срещала друг човек, който да ме ядосва така. Това не е любов. Макар да нямам опит, аз съм достатъчно умна, за да го разбера. Не знам защо непрекъснато мисля за него, но вече няма да го правя. Няма! Това е проява на невярност към милия Сейнт Джон. Джордж греши. Джъстин ме обича. Сигурна съм. Не каза ли той самият, че не изпитвал такива чувства към никоя друга жена? Това трябва да е любовта и аз няма да позволя на Валериън Хоксуърт да развали щастието ми. Няма да му позволя!“