Бъртрис Смол
Брачен договор (8)

Глава 7

Карета след карета преминаваха по осветената алея, която отвеждаше до „Хоукис Хил“. Спираха пред главния вход на къщата, където множество лакеи се спускаха да отварят вратичките и да спускат стълбичките. Облечени в ръкавици ръце се протягаха към возещите се в каретите, за да ги подкрепят, докато слизат. Балните рокли бяха поглаждани с ръце, за да се изгладят ръбовете — истински или въображаеми. Прическите бяха потупвани, за да са сигурни дамите, че пътуването не ги е повредило.

В голямото антре лакеите бързаха да вземат наметките на дамите и да ги окачат на закачалките. Гостите се изкачваха по широкото главно стълбище, в края на което ги очакваха граф и графиня Фарминстър. Зад тях стояха вдовстващата графиня, Аврора и Джордж. Гостите поздравяваха учтиво и влизаха в балната зала, чиято красота спираше дъха им. Кристалните полилеи блестяха. Из цялата зала бяха пръснати огромни вази, в които грееха ярки цветя.

Каландра се държеше безупречно. Никога преди не беше давала бал, но пък многократно беше имала възможност да наблюдава внимателно лондонските си домакини. Беше им завиждала, но ето че и тя имаше сега възможност да се прояви. Всички говореха само за това, колко красива е балната зала, колко елегантни са мебелите. Е, тези провинциалисти се възхищаваха и на много по-обикновени неща. Ако имаше възможност да даде бал в Лондон, щеше да го направи много по-грандиозен. На моменти й прилошаваше леко. Тя затвори очи. „Не трябваше да ям от стридите“ — помисли си тя с раздразнение.

— Мисля, че всички пристигнаха вече, мила — каза й графът. — Време е да открием танците.

Той я хвана под ръка и я въведе в балната зала.

— Нека първо викарият направи съобщението за годежа — каза Каландра. — Ако не го направи, хората непрекъснато ще шушукат, като видят какво внимание Джордж засвидетелства на Бетси.

Графът кимна. Беше съгласен със съпругата си. Отиде и тихо прошепна нещо на сър Роланд. Придружени от викария, те се отправиха към подиума. Музикантите дадоха няколко силни акорда, за да привлекат вниманието на гостите, а графът протегна ръка, за да ги накара да замълчат.

— Приятели мои, преди да започнем танците, викарият ще ни каже няколко думи.

Сър Роланд прочисти гърлото си и каза с патос:

— Лейди и аз сме щастливи да ви съобщим за годежа на най-голямата си дъщеря с мистър Джордж Спенсър-Кимбърли, по-големия брат на графиня Фарминстър. Сватбата ще се състои в края на октомври, тъй като малко след това Джордж трябва да се върне в Западните Индии. Мисля, че вие всички ще споделите нашето щастие.

Той се поклони на събралите се в залата и слезе от подиума. Почти незабавно, Бетси, Джордж и лейди Елзи бяха засипани от поздравления. На много от майките, който имаха дъщери, им беше трудно да ги поздравят, но го направиха с усмивка. Бяха дошли тук с надеждата, че милите им чеда ще успеят да привлекат вниманието на мистър Спенсър-Кимбърли. Но ето, че момичето на Боуенови, с неговата нищожна зестра, беше хванало най-добрата плячка, която се беше появявала в околността от години. И то преди другите да са имали някакъв шанс. Не беше честно!

Но музиката започна. Графът и графинята откриха бала с менует — най-трудния от всички танци, които щяха да бъдат танцувани тази нощ. Музикантите свиреха най-вече весели и живи народни мелодии. Кели беше наела учител по танци, който да обучи нея, Джордж и Аврора, така че да не изглеждат тромави и непохватни вечерта на бала. Сега тя се усмихваше и свободно пристъпваше до съпруга си, защото менуетът беше обичаен танц за лондонското общество. За един кратък миг тя отново беше щастлива и доволна.

Валериън я погледна и си помисли, че е много красива. Ако само сърцето й не беше толкова студено, той можеше и да я обича истински. Видя, че Джордж танцува с Бетси, и си помисли, че те изглеждат много щастливи. Видя Аврора в рокля с цвета на очите й. Тя танцуваше със Сейнт Джон, далечен братовчед на семейство Хоксуърт и приятел от детинство на Валериън. Дори баба му танцуваше. Неин кавалер беше старият генерал Тримейн, който сега беше главният ловджия на околността. Беше минало повече от година от смъртта на дядо му. Беше време баба му отново да поеме ролята си в обществото.

Вечерта напредваше. Всички бяха много щастливи и прекарваха чудесно, като се изключи разочарованието, което Джордж неволно беше причинил на много майки. В трапезарията беше сервирана лека студена вечеря. Гостите сновяха между балната зала и трапезарията. По-възрастните се бяха настанили на свободните столове и канапета, като бяха оставили дансинга свободен за младежите.

Каландра имаше много поклонници сред джентълмените и танцуваше непрекъснато. Аврора също не оставаше без кавалер. В момента тя танцуваше с графа.

— Ти си най-красивото момиче тук тази вечер — каза й той. — Много умно си постъпила, като си избрала рокля с цвета на прекрасните си сини очи.

— Благодаря — каза Аврора тихо, — но не съм сигурна, че трябва да ми говориш по този начин. Най-красивата жена в залата е съпругата ти.

— Да, тя е най-красивата жена — съгласи се той, — но ти си най-красивото момиче.

Той я погледна в очите и й се усмихна. „Дяволите да го вземат“ — помисли си Аврора. Главата й се замая и тя се препъна. Ръката му я обгърна още по-здраво през талията и той вихрено я завъртя. Когато възстанови равновесието си, тя го погледна внимателно.

— Много си умен, Валериън. Но не прекалявай с остроумието си.

Преди той да успее да отговори, музиката спря и Сейнт Джон се озова до тях.

— Мисля, че следващият танц е мой, Аврора — каза той с дяволита усмивка.

Сейнт Джон беше висок и строен, с кестенява коса и топли кафяви очи, които излъчваха златисто сияние. Не беше така красив като далечния си братовчед, но без съмнение беше привлекателен.

— Струва ми се, Сейнт Джон, че тази вечер ти танцува няколко пъти с балдъзата ми. Страхувам се, че ще я компрометираш — каза графът. Тъмносините му очи бяха станали почти черни от гнева, който напираше.

— Слушай какво, Хоксуърт — присмя се братовчед му, — говориш като някой загрижен татко. Или като съперник. Но ти си женен и едва ли можеш да ми бъдеш такъв, нали? — Погледът, който отправи на графа, беше предизвикателен.

— Господа — каза Аврора студено, — вие ме обиждате и ме смущавате с поведението си.

Тя им обърна гръб и се отдалечи. Застана до старата графиня. Беше почервеняла от срам.

— Те са съперници във всичко още откакто се появиха на бял свят — каза тихо старицата. — Бяха съперници в училище, на семейни събирания, в игрите. — Тя въздъхна. — Кой започна този път, момиче?

— Не знам. Мисля, че и двамата. Валериън обвини Джъстин, че е танцувал няколко пъти с мен, а Джъстин му отговори, че думите му биха подхождали на загрижен татко или на съперник. Как смеят да говорят така, като че ли аз съм вещ, която може да принадлежи на единия или на другия!? Порицах и двамата. Те си го заслужиха. Каква е роднинската връзка между тях?

— Имат общ прапрадядо от страната на семейство Хоксуърт — каза графинята. — Добре си направила, че си ги накарала да овесят нос.

Изведнъж, в далечния край на залата настъпи оживление.

— Графинята припадна! — извика някой.

Аврора бързо се затича към Кели и почти се сблъска с графа, който също тичаше натам. Кели лежеше на пода. Приличаше на малка купчинка от коприна. Графът взе съпругата си на ръце и я положи на близкия диван.

— Тук ли е още доктор Майкълс? — попита той.

Аврора коленичи до сестра си. Потупваше я по ръката и нежно я призоваваше.

— Каландра! Каландра! Добре ли си?

Кели бавно отвори очи.

— Какво се случи? — попита тя.

Червендалест джентълмен си проби път и застана до тях.

Какво се е случило с Нейно благородие? — каза той доста грубо. Хвана китката на Кели и измери пулса й. — Някой да изпрати да повикат камериерката й.

— Заради стридите е — каза Кели на доктора. — Знаех си, че не трябва да ям от тях. Много малко видове храна ми понасят напоследък, но те изглеждаха толкова вкусни. А бях и ужасно гладна.

— И аз забелязах огромния ви апетит тази вечер — каза докторът и пипна челото й.

— Знам, че не е възпитано да се яде толкова много — каза му Кели, — но напоследък все не мога да се нахраня. Непрекъснато чувствам стомаха си празен и често ми се повдига.

Бяха изпратили за Сали. Тя застана до господарката си. Беше силно разтревожена.

— Добре ли е тя, мис Аврора? — попита нервно Сали.

— Това е камериерката на графинята — каза Аврора на доктора.

Той се обърна и направи знак на Сали да се приближи. Прошепна нещо в ухото й. Сали се замисли за миг, а после, също шепнешком, отговори нещо на доктора. Той се обърна към тях:

— Както и подозирах — каза той на Аврора и графа. — Нейно благородие е бременна. Няма съмнение в това. Ще станете баща, преди годината да е изтекла, Ваше благородие. Поздравления и за двама ви.

Кели тихо заплака.

— Сълзи на щастие — каза доктор Майкълс. — Виждал съм ги много пъти. Мила моя, на молитвите ви вече е отговорено.

— Ако кажеш само една дума, с която да изложиш Валериън, ще те убия — прошепна Аврора в ухото на сестра си.

— Не ме оставяй! — помоли Кели сестра си.

— Ще остана в „Хоукис Хил“ дотогава, докато ти искаш — увери я Аврора. — Хайде, усмихни се на съпруга си.

Кели се подчини и се усмихна с треперещи устни на графа. На неговото красиво лице беше изписана силна изненада.

Аврора се изправи.

— Нали това искаше, Валериън? — попита го тя тихичко. — Моята сестра ще те дари с наследник.

— Да! Да! — каза той и се обърна към гостите: — Съпругата ми е в добро здраве. Според доктор Майкълс ние ще имаме дете преди края на годината.

В залата настана невъобразима врява. Всички искаха да поднесат поздравленията си.

— Е, това беше най-вълнуващата вечер за вашето семейство, мила моя Мери Роуз — каза контесата на Кемп на графиня Фарминстър. — Годеж и предстоящо раждане: какво по-хубаво от това? Сигурно си щастлива.

— Наистина — усмихна се широко старата графиня, — щастлива съм, че ще доживея раждането на правнука си. Е, поне се надявам, че ще доживея. — Тя тихичко се засмя. — Валериън — извика в следващия момент — мисля, че гостите трябва вече да си тръгват, за да може Каландра да си почине.

Не се наложи графът да отговаря каквото и да било. Някои от гостите вече се сбогуваха с домакините си. Каландра, скромна и сдържана, седеше на дивана и приемаше поздравленията и благодарностите на гостите за добре прекараната вечер. Валериън стоеше зад нея. Джордж и Бетси бяха вън на терасата, когато Каландра припадна. Едва сега те влязоха в стаята. Аврора набързо им разказа какво се беше случило, докато те се бяха радвали на лунната светлина. Те също поднесоха поздравленията си.

— Мама ще е много доволна да научи, че ще се сдобие с внуче — каза Джордж.

— Останете до раждането на бебето — помоли ги Каландра.

— Не мога, миличка. Трябва да съм у дома, когато започнат да режат тръстиката. И без това непрекъснато се страхувам, че оставих засаждането в ръцете на мама и на старшия надзирател. Мама не трябва да остава сама на острова по-дълго, отколкото е необходимо. Ще напусна Англия, преди да си родила, Кели, за да не попаднем в периода на бурите. Искам пътуването да бъде приятно за съпругата ми. Аврора ще бъде при теб. Ще се справиш, сестричке.

 

Гостите вече си бяха отишли. Валериън Хоксуърт вдигна съпругата си на ръце и я занесе до спалнята й. Сложи я да седне на стола до камината и тихо каза:

— Вече си свободна, Каландра. Няма да ти се налага да търпиш вниманието ми. Благодарен съм ти за онова, което направи. Когато родиш моя наследник, щедростта и търпението ми към теб ще бъдат почти безгранични — обеща й той.

— Почти? — Тя го погледна сериозно.

— Каквото и да правиш, мадам, очаквам, че няма да предизвикваш скандали — каза той тихо. — Колкото до другите точки от нашето споразумение, ще ги обсъдим след раждането на детето. Все пак ние сме цивилизовани хора, нали?

— А какво ще стане, ако е дъщеря? — попита тя с известна нервност.

— Тогава, след един сезон в Лондон, където ще те придружа, ще се върнем в „Хоукис Хил“ и ще направим нов опит.

Каландра нескрито потрепери.

— В нашето семейство се раждат първо момчета, мила моя — каза той. — Мисля, че ще ти бъде спестено нежеланото ми внимание.

Той учтиво й се поклони и излезе от стаята.

Когато отново слезе долу, откри, че Джордж и Бетси, както и семейство Боуен, са изчезнали. Но баба му стоеше в коридора и чакаше Аврора да се сбогува с Джъстин Сейнт Джон.

— Ще дойдеш ли утре на езда с мен? — попита Сейнт Джон и й се усмихна мило, което много ядоса графа.

— Вече е утре — засмя се Аврора. — Изтощена съм и по-голямата част от деня ще прекарам в леглото. Може би вдругиден. — Тя се обърна към старата графиня. — Може ли, мадам? Ще бъде ли всичко според установеното благоприличие?

— Разбира се, мила моя, но не прекалено рано, Сейнт Джон. Девет часът е идеалното време. Предай на майка си моите поздрави. Съжалявам, че не можа да дойде тази вечер. Трябва в някои от тези дни да я доведеш на чай. Може би когато времето се стопли още малко.

— Благодаря ви, мадам — отговори той. Целуна ръка на графинята, а после и на Аврора, като се забави малко повече от необходимото. — Лека нощ, богиньо на зората — каза й той тихичко, но останалите все пак го чуха.

При този неочакван комплимент Аврора се изчерви.

— Хайде, изчезвай, нахалнико! — скара му се старата графиня.

Сейнт Джон пусна ръката на Аврора и отговори:

— Лека нощ, братовчеде Валериън. Прекарах чудесно. Поздравления за предстоящото раждане на съпругата ти. Предай на графинята добрите ми пожелания.

Той се поклони още веднъж и изчезна в мрака.

— Нахално кутре! — избухна графът. — Сигурна ли си, бабо, че Аврора ще спази благоприличието, ако излезе на езда с този дявол? Аз не мисля, че тя ще е в безопасност. Двама от конярите трябва да отидат с тях.

— Двама? — учуди се Аврора.

— Един от конярите ще бъде достатъчен, Валериън — каза остро графинята и изгледа строго внука си.

— Прекалено съм уморена, за да споря — каза Аврора. — Отивам да си легна. Будна ли е още Кели, Валериън?

— Беше, когато слязох долу — отговори й той.

— Тогава ще отида да й пожелая „лека нощ“ — каза Аврора и бързо се заизкачва по стълбите.

— Ела с мен в салона — нареди графинята на внука си. — Трябва да говоря с теб.

В салона свещите не горяха, но в камината весело пращеше силен огън. Мери Хоксуърт застана до вратата и каза на внука си:

— Аврора трябва да се омъжи. Сейнт Джон е добра партия за нея. Ако тя го харесва, той ще й бъде добър съпруг. Няма да позволя на детинското ви съперничество да развали работата, Валериън. Ясна ли съм?

— Вече си решила, че Сейнт Джон трябва да бъде нейният съпруг, нали, бабо? — отговори той.

— Не зависи от мен, момчето ми, а от Аврора — отговори му тя сериозно.

— Бабо, не спори с мен. Познавам те добре. Ти много умно успя да ожениш Джордж и Бетси, не го отричай. О, няма да те издам, не се страхувай. Те си подхождат. Но не мисля, че Аврора и Сейнт Джон си подхождат.

Графът отиде до бюфета и си наля щедра доза уиски.

— Не отричай, че Аврора те привлича — продължи баба му. — О, ти обикновено си сдържан, но аз виждам как я гледаш, когато си мислиш, че никой не те забелязва. Аз също мисля, че тя щеше да е по-добрата съпруга, но ти се ожени за Каландра. И сега тя очаква твоето дете. Това, момчето ми, слага край на всичко. Знам, че Каландра е студенокръвна малка кучка. Изненадана съм, че си успял да я накараш да забременее, но си го направил. И тъй като не можеш да имаш и двете момичета, а Каландра вече е твоя съпруга, Аврора трябва да се омъжи за друг. Не ми се бъркай, Валериън — предупреди строго старицата.

И ти не ми се бъркай, бабо — отговори й той спокойно. — Аз съм главата на семейството и аз ще реша дали джентълменът е подходящ за Аврора или не.

— А ако тя го обича, Валериън? Тогава какво, момчето ми?

— Не е възможно Аврора да се влюби в Сейнт Джон — каза той напълно убеден в правотата си.

— Може би не, но все ще се появи мъжът, който ще завладее сърцето й. И ти няма да имаш друг избор, освен да стоиш отстрани и да гледаш как тя си избира съпруг, Валериън — каза баба му.

— Ще видим — отговори й графът.

— Ако предизвикаш скандал или огорчиш някоя от двете, никога няма да ти простя — заплаши го старицата.

— Познавате ме добре, мадам.

Старата дама поклати глава.

— Въобще не съм сигурна, че те познавам. Не можеш да избягаш от брака си, Валериън. Ако тя се беше оказала ялова, вероятно щеше да намериш начин да анулираш брака. Но Каландра е бременна. С твоето дете. Петият дук Фарминстър ще се появи на бял свят до края на годината. Това е неоспорим факт.

Той не отговори. Старата графиня се обърна и излезе. Невъзмутима се отправи към спалнята си. Когато мина край спалнята на Каландра, чу тих, сподавен смях и се усмихна щастливо. Благодари на Бога, че им изпрати Аврора. Тя успя да накара празноглавата и суетна Каландра да изпълни дълга си. Тя щеше да се грижи за нея и детето щеше да се роди здраво. А после? Кой знае какво споразумение беше сключил Валериън със съпругата си, за да я накара да му роди дете. Боже мой, какво нещастие беше бракът му.

Валериън Хоксуърт остана прав в салона след излизането на баба си. Гледаше огъня и люлееше чашата с уиски в ръката си. Какво значение имаше, че той и Каландра нямаха нищо общо помежду си? Щеше да се роди дете, наследник, който да продължи името му. Нали това искаше, както го беше попитала и Аврора. Но беше ли то достатъчно? Нямаше значение и това, че Каландра ще живее в Лондон и ще прелита от бал на бал, както пчелите прелитат от цвете на цвете. Той щеше да има своя син. Майка му нямаше да е при него, но той щеше да бъде. А също и баба му. Може би и леля му Аврора.

Аврора. Баба му беше права. Тя ще си избере мъж и ще се омъжи. Най-доброто, на което той можеше да се надява, беше, че ще остане близо до него. Не искаше да я загуби завинаги. Но някой ден и това щеше да му се случи. Тя ще има свой съпруг, свои деца. О, тя ще бъде мила с малкия си племенник, той не се съмняваше. Но Валериън Хоксуърт никога нямаше да я има. Можеше да разчита на нейното приятелство. На съчувствието й. Но нищо повече не можеше да има между тях. А той искаше още. Искаше я цялата.

Беше отнела сърцето му, а Каландра не го искаше. Ако съпругата му го обичаше, всичко щеше да е различно. Не. Нямаше да е различно, трябваше да е честен със себе си. Той беше влюбен в Аврора Спенсър-Кимбърли. Никога не беше обичал съпругата си и никога нямаше да я обича. Никога нямаше да има сърцето нито на едната, нито на другата, но щеше да получи сина си. Това не му беше достатъчно, но трябваше да се задоволи. Трябваше да се примири. Знаеше го.

Чудеше се дали братовчед му, Сейнт Джон, наистина е привлечен от Аврора или просто си играе с нея, за да го ядоса. Той не искаше Аврора да страда, но как можеше да й забрани да се наслаждава на компанията на Сейнт Джон? Не можеше. Мисълта, че братовчед му може да се люби с Аврора, го вбеси. Той щеше да наблюдава Сейнт Джон отблизо, за да се увери в намеренията му спрямо Аврора. Знаеше, че баба му ще му помага в това. Тя също не искаше Аврора да пострада. Не искаше сърцето й да е разбито, дори виновникът за това да им беше роднина. Графът откъсна поглед от огъня и постави чашата си с уиски на сребърния поднос. С въздишка излезе от салона и тръгна към леглото си. Към самотното си легло.

Аврора го чу, когато той мина покрай вратата на спалнята й. Вече познаваше стъпките му. Беше ядосана на графа, защото беше направил Кели нещастна. Знаеше, че по-голямата част от вината носи сестра й. Но му беше ядосана и за това, че само един негов комплимент е достатъчен да накара сърцето й бясно да препуска. За това, че когато тъмносините му очи я погледнеха многозначително, коленете й омекваха. Чудеше се как ли щеше да се чувства, ако е омъжена за него. Щеше ли и нея да направи нещастна като Кели? Не. Проблемите на Кели започваха с нейната неспособност да се радва на физическата близост в съпружеското легло. „Аз може и да съм девица — каза си Аврора, — но знам, че ще се радвам на ласките на съпруга си.“

„Особено ако този съпруг е Валериън Хоксуърт“ — пошепна й тънко срамежливо гласче. Аврора беше шокирана от своите собствени мисли. Беше имала възможност да се омъжи за графа, но беше отказала да се подчини на волята на баща си. Преднамерено беше измамила Валериън, че Кели е годеницата му. Никой не беше я насилвал. Идеята беше нейна собствена. Тя беше убедила майка си също да излъже. Джордж, разбира се, я познаваше достатъчно добре и знаеше, че ако не иска, тя няма да се омъжи. Той вярваше, че е постъпил така, както е най-добре за семейството. И тя, и Кели, бяха подходили детински към въпроса. И сега трябваше да понесат последствията от глупостта си. Трябваше да живеят с вината си. Знаеше, че няма да е лесно.

Кели беше ужасена от факта, че е бременна. Страхуваше се от раждането. Беше суетна по отношение на фигурата си, която щеше да бъде съсипана от бременността. Ако не се страхуваше от Валериън, щеше да намери начин да се отърве от бебето. Аврора беше сигурна в това. За щастие, отвращението, което изпитваше към половия акт, щеше да запази живота на бебето. Защото, ако това дете умреше, тя щеше да бъде принудена отново да забременее. Беше казала на Аврора, че ще се моли детето да се роди здраво и да е момче, за да се освободи тя от животинската страст на съпруга си.

Аврора се замисли над думите на сестра си. Животинска страст. Всъщност това й звучеше дяволски привлекателно. Скрита под завивката, тя нежно погали кръглите си гърди. Развърза връзките, които придържаха нощницата й. Пъхна ръката си под нея, за да погали горещата си кожа. Какво ли щеше да бъде, ако това вършеше някой мъж? Помисли си за Джъстин Сейнт Джон, но почти мигновено образът му беше изместен от този на графа. Аврора почувства вина, но бързо я отхвърли. Единствено тя знаеше какви са мислите й. Зърната й се втвърдиха само от мисълта за Валериън. Тя пъхна показалеца си в устата и го навлажни. А после започна да гали с него влажната плът около твърдата пъпка. Усмихна се чувствено, когато усети между краката си познатото вълнение. Другата й ръка също се спусна надолу и разтвори набъбналата плът. Вече беше мокра.

Аврора затвори очи. Дъхът й излизаше на пресекулки. Тя се опитваше да не вдига шум, за да не събуди Марта. Представи си тъмнокосата глава на Валериън върху гърдите си. Погали нежно зърното си. Дали усещането от неговата уста щеше да е същото? Или щеше да е по-вълнуващо? Показалецът на дясната й ръка намери чувствителното място, скрито между срамните й устни, и тя го разтри. Какво ли е да лежиш гола в леглото с мъжа, когото обичаш? Да чувстваш върху себе си тежестта на тялото му? Да докосваш с гърдите си твърдия му гръден кош? Да чувстваш члена му в тялото си? Пръстът на Аврора бясно галеше пъпката на удоволствието й. Изведнъж я обзе познатото чувство, като че ли се топеше. Почти останала без дъх, тя намери своето освобождение Но тази вечер то не беше достатъчно. Не можеше да разбере защо. Досега винаги й беше достатъчно.

Не можеше да заспи. Какво й ставаше? Може би заради вълнението от бала. Беше се забавлявала прекрасно. Чувството, че беше допринесла за подготовката му, усилваше удоволствието й. Много й беше харесало да помага на вдовстващата графиня. Беше научила какво се очаква от съпругата на заможен човек с голяма къща. На Сейнт Тимъти не даваха нито партита, нито балове. Баща й се забавляваше на остров Барбадос или на остров Ямайка, преди да се ожени и в периода между смъртта на майка й и сватбата си с Орейлия. На Сейнт Тимъти нямаше други семейства. Общество там не съществуваше.

Тук, в Англия, не беше така. Хората търсеха компанията си и тя откри, че това й харесва. Лондонското общество не й беше харесало, но животът в провинцията й допадаше. Откакто бяха пристигнали, всеки ден излизаше на езда с брат си и с Бетси. Няколко пъти беше отишла на пикник със сестрите Боуен и техните приятели. Бяха играли тенис върху свежата трева. Семействата, които живееха в провинцията, бяха приятелски настроени. Макар да се гордееха с произхода си, те не бяха сноби като хората от висшето лондонско общество.

Ако срещнеше мъж, когото да обикне и за когото да се омъжи, щеше да остане завинаги в провинцията, реши Аврора. „Ако срещна мъж…“ Е, беше срещнала няколко прекрасни младежи тази вечер. Всички те нямаха търпение да я опознаят по-отблизо. „Мен или зестрата ми?“ — запита се тя, изпълнена с подозрение. Разбира се, Джъстин Сейнт Джон нямаше нужда нито от зестрата й, нито от скромния й доход. Вдовстващата графиня й беше казала, че той е достатъчно богат.

— Неговото семейство има най-големите стада овце в околността. Продават вълната на свободния пазар. Горкият Валериън винаги трябва да я купува на по-висока цена, отколкото ако двамата се споразумяваха насаме. Разбира се, негодникът постъпва нарочно така, за да дразни внука ми. — Тя пак се засмя тихо. — Непрекъснато повтарям на Валериън, че единственият начин да надхитри Сейнт Джон, е да увеличи броя на собствените си овце, така че да няма нужда от неговата вълна.

Което означаваше, че мотивите на Сейнт Джон не могат да бъдат оспорвани. Той я ухажваше, защото е привлечен от нея. Той също беше привлекателен. Не беше мрачен и замислен като Валериън. Маниерите му бяха по-приятни. Той беше по-нежен. Не се поддаваше на гнева като графа и изражението на лицето му не беше строго като неговото. Лесно беше да накараш Сейнт Джон да се засмее. Около очите и устата му се бяха образували фини бръчици, защото усмивката не слизаше от лицето му. Щеше да й бъде интересно да го опознае по-отблизо. Разбира се, ако той продължаваше да й засвидетелства интереса си. А старата графиня вярваше, че той ще се влюби в нея.

Аврора се обърна на лявата си страна. Най-после започна да й се доспива. Не беше позволила на Марта да спусне щорите и сега видя, че навън небето е просветляло. Скоро щеше да се зазори. Наистина беше уморена. Клепачите й тежаха. Тя се прозина дълбоко няколко пъти. Опитваше се да мисли за Джъстин Сейнт Джон, но всеки път лицето му биваше изместено от образа на братовчед му Валериън. Това я смущаваше. Скоро обаче тя не можеше да концентрира мисълта си върху каквото и да било. Най-после заспа и дишането й стана дълбоко и равномерно.

Спа до следобеда на другия ден. Събуди я песента на птичките. Тя остана да лежи тихо и неподвижно, за да се наслади на трелите, които долитаха през отворения прозорец. Очевидно беше, че някои от пернатите вече са намерили съпрузите си и с песен обявяват готовността си да свият гнездо. Тя се протегна лениво и дръпна шнура на звънеца.

— Събудихте се най-после — каза Марта, след като бодро беше влязла в стаята й. — Отново сте първа. Старата графиня все още силно хърка, както ми каза Джейн. Разкажете ми за бала и за Сейнт Джон, когото сте срещнали там. Хубав ли е?

— Да, красив е — отговори Аврора. — Искам чай, Марта, и нещо за ядене. Гладна съм!

— Веднага, мис. Казват, че Сейнт Джон е много богат. Няма други близки, освен майка си. А тя няма търпение да го види задомен. Всяко момиче, което го спечели, ще бъде смятано за късметлийка. Голяма къща, огромно имение, поне така ми казаха.

— Изглежда, ти си научила много повече от мене — засмя се Аврора. — Има ли си любовница?

— Мис Аврора! Какви работи приказвате! Едно момиче не трябва да знае за съществуването на тези жени! — скара се Марта на младата си господарка. — Майка ви ще припадне, ако ви чуе да приказвате така. Мисля, че младата графиня ви е повлияла зле.

— Кели? Не, Марта, не е тя. Приемам всичко, което Кели казва, с огромно недоверие. Просто се чудя защо привлекателен мъж като Сейнт Джон все още не си е намерил съпруга. Логично е да се питам. Ако сърцето му принадлежи на някоя дама, чието съществуване той не е готов да признае, напразно ще пилея времето си с него. Освен това не искам той да разбие моето сърце. Старата графиня смята, че е много подходящ за мен, но графът мисли, че е женкар и негодник. Тези две противоположни мнения възбуждат любопитството ми.

— Мисля, че трябва да се вслушвате в думите на старата дама, мис. Тя ви обича много, дори повече от младата графиня. Простете ме, но това е самата истина. Тя иска най-доброто за вас и ще се погрижи да не бъдете наранена.

Марта побърза да излезе от стаята, преди господарката й да е възразила. Върна след половин час с огромен поднос и го остави на масичката до прозореца. Помогна на Аврора да облече копринената рокля с цвят на праскова, която толкова много й отиваше. Господарката седна до масата, а камериерката започна да повдига сребърните похлупаци, които задържаха яденето топло. Имаше яйца на очи, изпържени в шери и щедро полети със сметана, дебело парче от местната шунка, малки вкусни кроасанчета, бучка прясно ароматно масло, чиния задушен грах, питка, намазана с мед, сребърна купичка с току-що набрани ягоди, купичка сметанов крем и горещ чай. Аврора се нахвърли на храната, като че ли беше гладувала няколко дни и умираше от глад. Изяде всичко, което се намираше на подноса. Облегна се доволно назад и започна да отпива от чая на малки глътки. На лицето й се появи широка усмивка.

— Прекрасно — каза тя. — Моля те, кажи на готвачката, че храната, която приготвя, е великолепна.

— Не е готвачка, а готвач. Той ще бъде много доволен от вашия комплимент, защото младата графиня била вечно недоволна и го хокала, че ястията му не били като тези в Лондон. Никога не му е казвала дума на благодарност. Не знам къде са изчезнали добрите маниери на мис Каландра. Откакто е дошла в Англия, не прилича на себе си — изръмжа недоволно Марта.

— Тя е силно впечатлена от хората, които смята за членове на висшето общество — опита се да защити сестра си Аврора. — Все някога ще се осъзнае.

— Хм — беше единственият коментар на Марта. — Тя трябва да е благодарна за онова, което направихте за нея, мис. И трябва да се държи както подобава, а не да си вири носа и да разваля и бедната Сали.

— Мисля, че пак ще си легна — каза Аврора. — Все още се чувствам уморена. Попитай Питърс дали ще вечеряме всички заедно довечера или ще ядем отново от подноси. Надявам се да изберат подносите. Ще бъде прекрасно поне веднъж да не се налага да се преобличам. Искам просто да си лежа. Искам също да довърша историята на семейство Хоксуърт. През последните седмици бях заета с подготовката на бала. Помагах на старата графиня и нямах време за себе си.

— Не знам защо въобще четете за това семейство, мис. Няма да бъдете част от него — отбеляза остро Марта.

— Графът и Сейнт Джон са роднини. Имат общ прапрадядо — каза, уж невинно, Аврора. — Искам да разбера връзките, които свързват семействата, Марта. Освен това знаеш колко много обичам историята. Книгата, която чета, е великолепна.

— Не знаех, че дукът и вашият Сейнт Джон са роднини — каза Марта изненадана.

— Е, не мога да повярвам, че онези клюкарки долу са пропуснали да ти споменат такъв важен факт за Сейнт Джон, който със сигурност не е „моят Сейнт Джон“.

— Е, не още — каза Марта с усмивка. Вдигна подноса с празните чинии и купички. — Ще занеса това долу. Какво да кажа, ако Сали ме попита дали искате да се видите с Нейно благородие?

— Не днес. Искам да си почивам, Марта. Поне един ден искам да избегна недоволството и оплакванията на Кели. Сега, когато тя очаква дете, нито един от нас няма да има спокойствие, докато то не се роди. Така подозирам. Ти самата знаеш, че Кели никога не е проявявала търпение и толерантност, когато е болна или нещо я тревожи.

Марта поклати глава.

— Бог да ни е на помощ! — съгласи се тя с господарката си и излезе от спалнята със сребърния поднос в ръце. — Ще се държи така, като че ли тя е първата и единствената жена на света, която очаква дете. Всяко малко неудобство ще бъде раздухвано, докато придобие огромни размери.

Вратата се затвори след нея.

Аврора се засмя, удивена от правилната преценка на Марта. Явно, камериерката много добре се досещаше в каква ситуация ще изпаднат. Месеците, които предстояха, щяха да бъдат много интересни, реши Аврора.