Катрин Харт
Изкушение (3)

Глава трета

Грант остави Аманда да се оправя както може, взе със себе си бутилка уиски и отиде в кабинета си. Там, в пълно уединение, той унило се разположи зад бюрото и продължи да ближе пресните си рани. В действителност той не знаеше кого по-скоро би удушил — безразсъдния си, незрял брат или тази проститутка от параходите, която в момента вечеряше на неговата маса и пиеше неговото вино и която скоро щеше да си спи удобно в една от стаите за гости на горния етаж.

Той не се и съмняваше, че нахаканото й държание щеше да накара слугите да изпълняват заповедите й, независимо от всички възражения срещу нейното натрапчиво присъствие и очевидната й липса на възпитание. Тя щеше да се отнася с пренебрежение към Чалмърс въпреки всичко, а той беше единствения, който можеше да се справи с такава нежелана измет. Грант също така подозираше, че тя щеше да избере най-хубавите стаи за себе си — всички други, освен господарския апартамент, разбира се, който беше негов. Само мисълта за присъствието на тази жена в дома на фамилията му, за крещящите й дрехи, които щяха да висят в някой гардероб, избран от обичната му покойна майка, за това, че ще спи в легло, пазено само за най-изтънчените и най-изисканите гости, беше достатъчна да го накара да стисне до болка зъби, потискайки желанието си да изхвърли през вратата и да рита по малкия апетитен задник тази отвратителна проститутка, докато се върне там, откъдето е дошла.

Е, той щеше да направи точно това, възможно най-скоро, веднага щом намереше изход от тази отвратителна бъркотия. С дълбока и тежка въздишка Грант си наля още едно питие и се настани по-навътре в излъсканата кожа на стола си, като този път насочи мислите върху брат си.

На двадесет и три годишна възраст, само три години по-малък от Грант, Тед беше все още момче във всяко едно отношение, когато трябваше да поеме върху себе си отговорността за ръководенето на семейния бизнес. Кръстен Теодор Чадуик Гарднър, на своя прапрачичо Тео, всеизвестната черна овца на семейството, Тед сякаш бе предопределен да следва пътя на своя праотец. По-малкият син на едно от най-влиятелните семейства в Кентъки, чиито корени биха могли да се проследят чак до английското кралско семейство, Тед, със своите безвкусни шеги и необмислени постъпки, прояви склонност да разрушава постигнатото с усърдна работа и постоянство от поколения наред. Той беше едно голямо дете, чиято усмивка би могла да разтопи и най-студеното сърце и който винаги се втурваше в живота с главата напред, без да мисли за последствията.

За последните десет години Грант го беше отървавал от толкова много неприятности, че изобщо не искаше да си спомня: като се започнеше с краденето на ябълки от градината на съседа и с това, че едва не подпали плевнята по време на първия си опит за пушене, и се стигнеше до бурните пирове с приятели, които по някакъв начин винаги се измъкваха. Той трябваше да урежда сметките с разгневени кръчмари, да успокоява ядосани фермери, да плаща на надеждни млади проститутки, дори да подмени една кобила, спечелила състезание, след като Тед й беше счупил крака, яздейки я по време на буря.

„Може би е моя вината, че стана такъв, макар че, Бог ми е свидетел, се опитах да направя всичко възможно, за да му бъда и брат, и баща.“ Така си мислеше Грант, докато се опитваше да разбере поведението на брат си и къде той самият беше сгрешил във възпитанието му. „Може би, ако имах повече време, ако бях по-строг с него или по-търпелив, ако татко беше жив, Тед би могъл да разбере и да се научи да приема нещата по-сериозно.“

Момчетата на Гарднърови бяха на петнадесет и дванадесет, когато техните родители бяха убити. По ирония на съдбата те бяха застреляни при шумното честване на края на Гражданската война. По време на тържеството, открито в Лексингтън, докато танцували валс, един случаен куршум, изстрелян от развилнял се пияница, минал първо през тялото на Харолд, а след това и на Алис. Те умрели прегърнати.

Макар че беше само на петнадесет, през тази нощ Грант стана мъж. От този ден нататък той пое на раменете си бремето да ръководи фермата и да отгледа Тед, като упорито отказваше да продаде имуществото, да се пренесе да живее при съчувстващи му роднини или да се раздели с по-малкия си брат. Той приемаше съветите на доверени приятели, като им позволяваше да му помагат в наемането на опитна работна ръка, компетентен ръководител на фермата и счетоводител, които да се грижат за по-заплетените неща, които баща му преди беше поел върху плещите си и с които Грант беше все още твърде млад да се справя сам. Той се вслушваше в съвети за фуража и за нови техники за трениране на конете, като събираше, както той се изразяваше, различни предложения с практическо приложение. Той продължаваше да учи и караше и Тед да прави същото, работеше по цял ден, а понякога и по цяла нощ, стремейки се да постигне отлични резултати и всички цели, които си беше поставил.

А сега не можеше да направи нищо друго, освен да се чуди дали не беше сгрешил, като не прати брат си да живее при братовчедите им или пък да учи в училище, където всичките му лоши наклонности щяха да бъдат пресечени още в самото начало. Но това беше грешка от миналото и сега Грант трябваше да се справи с печалните резултати от нея, оформени като Аманда Сайтс — една комарджийка, измамница и уличница, красива и чернокоса, една порочна жена с лице на ангел, с тяло на куртизанка и коварна като дявол.

„Е, тук няма да мине със своите трикове — зарече се твърдо Грант. — Утре сутринта първо ще отида в града, за да проверя дали нейните претенции са законни или не.“

Като присви очи и погледна напред, сякаш я виждаше в спалнята й на горния етаж, той измърмори:

— Чудя се колко ли глупаци си оплела в мрежата си, ти, алчна, ненаситна вещице! Този път няма да ти е толкова лесно, защото тук има един мъж, който възнамерява да те победи, като използва собствените ти мрежи, без значение на каква цена и за колко време.

 

 

Сметките на Грант излязоха криви още от самото начало. Главата му тежеше като камък, когато се събуди още преди да се разсъмне, тъй като го извикаха спешно в обора за бременни кобили. Чудната Мери, една от спечелилите награди, имаше трудности при раждането на жребчето. С помътнели очи, псувайки се, че предната вечер се беше отдал на пиянство, Грант се домъкна до обора, където намери още две кобили да раждат. Денят обещаваше да бъде тежък и труден. Нямаше да има време за каквото и да било друго, освен за пътуване до Лексингтън, за да се консултира с адвоката на семейството.

Междувременно, изморена от пътуването, Аманда си спеше необезпокоявана от нищо. Тя беше свикнала да стои до късно, докато беше на парахода, а също така и да става късно сутрин, тъй че мозъкът й подсъзнателно се придържаше към обичайното си разписание, като не позволяваше на нахлуващите в стаята й шумове да я събудят. Докато работниците си викаха един на друг в обора и целият персонал се суетеше нагоре-надолу из коридора, тя се сгуши още повече в завивките и продължи да спи.

Беше почти обед, когато най-после тя се събуди и чак след няколко минути съненият й мозък започна да функционира достатъчно добре, за да си спомни къде точно се намира и защо. Когато си спомни, по лицето й се плъзна усмивка и тя със задоволство притисна ръце към гърдите си.

— О, да! — възкликна с въздишка на пълно удовлетворение, докато обхождаше с поглед красивата стая и елегантната мебелировка. — Да, Аманда, скъпа, мечтите наистина стават реалност!

Леглото с балдахин, върху което лежеше, беше огромно в сравнение с малката койка, която тя имаше на разположение на борда на „Царицата на хазарта“. Всъщност цялата стая беше повече от три пъти по-голяма от тези, в които беше живяла. Въпреки че беше мек като облак, пухеният дюшек не беше хлътнал в средата като този, на който някога спеше. Възглавниците бяха пухкави, чаршафите — бели като сняг; жълто-оранжевият цвят на завивката беше в тон с този на завесите, балдахина и покривката с набор върху тоалетката на другия край на стаята.

Всички мебели бяха от най-доброкачествен дъб, с много внимателно изрисувани листенца и жълъди на бордюра на тоалетната масичка, на горното и долното табло на леглото и над вратите на големия гардероб. От двете страни на леглото беше поставена по една етажерка, върху която имаше покривчица с волани, а върху нея — лампа с два глобуса с малки ангелчета по края на матираното стъкло. В долния край на леглото се намираше голяма ракла, а в ъгъла на стаята, до гардероба — параван от рисувана коприна. До него стоеше високо огледало с дъбова подвижна рамка, леко наклонено навътре, като по този начин отразяваше част от кафяво-оранжевите багри на персийския килим, който беше постлан в средата на стаята.

Вратата на едната стена на стаята — Аманда вече знаеше — водеше до малка тоалетна, оборудвана с вана, направена от мед и с дъбова поставка, върху която имаше кана и купа. Нощното гърне беше умело скрито под един стол с кръгъл отвор в по-долната от двете, свързани с панти, седалки, а по-горната имаше възглавница и подходящ плат, който падаше около четирите крака на стола, но все пак не се скриваше предназначението му.

Това беше такъв лукс, какъвто Аманда никога преди не беше виждала, и тя едновременно беше очарована и изпитваше страхопочитание към него, без да може да повярва на внезапното си благополучие. Не можеше да повярва, че Тед Гарднър беше толкова глупав да рискува всичкото това богатство и този комфорт, та било и половината от него, заради нещо толкова несигурно като играта на покер. Когато предната вечер най-после заспа, след като буквално беше принудила прислугата да й приготви стая и топла вана, тя изобщо нямаше да се изненада, ако се събуди и открие, че всичко това е било само един прекрасен сън и че е отново на борда на „Царицата на хазарта“.

Но всичко беше истинско — приказно и истинско! Спалнята, къщата, фермата и парите й. Край на дългите нощи, прекарани в комар, усмивки и защита от похотливи развратници. Край на крещящите рокли и обувки, които й стискаха и заради които я боляха краката. Край на спестяването на всеки цент и долар с надеждата, че някой ден ще има една десета от това, което сега притежаваше. Сякаш някакво тежко бреме се стовари от раменете й, искаше й се да се смее, щастлива от това, че се е освободила от неговата тежест, да вика високо, да танцува от радост, че всичко това е наистина нейно.

Е, всъщност половината от него, припомни си тя бързо. Трябваше да се справи с Грант Гарднър, а той изобщо не прикриваше гнева си и презрението си към нея. Тя не го обвиняваше: беше естествено Грант да отхвърли всеки — било то мъж или жена — който се появява изведнъж и предявява претенции към половината от семейното имущество.

Това я наведе на друга мисъл. Когато Гарднърови са ръководели заедно „Мисти Вали“, те сигурно са живели и заедно, като са делили всичко по равно. Сега тя и Гарднър би трябвало да обсъдят какво от всичкото ще бъде общо и как заедно ще ръководят бизнеса, съчетавайки интересите си. Дали той ще иска да я научи как се ръководи ферма? Дали ще я третира като партньор, ще й показва ли счетоводните сметки за проверка, ще се отнася ли към нея открито и честно, ще й засвидетелства ли поне малко уважение, или щеше да продължава да изпитва омраза и да проявява враждебност? Дали ще трябва да ръководи къщните неща, докато той се разправя с конете, отбягвайки я като безполезна и глупава жена? Щеше ли да продължи да се отнася към нея като с пропаднала жена и да я пренебрегва?

— Господи, не че се оплаквам — заяви Аманда гласно, отправяйки молитва към своя Отец, както си знаеше, — но това, че трябва да се оправям с Грант Гарднър е нещо, което не съм очаквала. Страхувам се, че той ще ми играе по нервите по всевъзможни начини и ако ти, Господи, би могъл да ми помогнеш и да смекчиш малко отношението му към мен, ще ти бъда безкрайно благодарна. А, и между другото — добави тя с палава усмивка, като скочи от леглото и се втурна към банята, — той е наистина страхотен!

Когато Аманда, след като привърши с тоалета си, слезе на долния етаж, закуската отдавна беше приключила и дори посудата от обяда се отсервираше. Като повдигна рамене и се усмихна, тя учтиво, но настоятелно поиска лека следобедна закуска, твърдо решила да не остави персоналът на Гарднър да надделее.

— Малко овесено брашно със сос и няколко намазани бисквити с масло ще бъдат напълно достатъчни — каза тя на изненаданата прислужничка, която почистваше масата. — И кафе, ако обичате.

Когато й донесоха закуската, тя попита:

— Случайно да знаете къде е мистър Гарднър?

— Да, мис. В родилното отделение.

— В родилното отделение?!

— Да, мис. Е, предполагам, че по-точно би било да се каже — в обора за раждане на жребчета, но това е мястото, където той беше през по-голямата част от нощта и сутринта. — Тъй като Аманда продължаваше да гледа учудено, тя продължи: — Това е мястото, където затварят кобилите, които ще раждат, и мисля, че тази нощ вече се родиха две жребчета.

— Разбирам. Но защо мистър Гарднър трябва да стои при тях? — попита Аманда, като леко сбръчка чело. — Имам предвид: необходимо ли е? Кобилите не могат ли сами да се справят с това? — продължи тя, като направи жест с ръка, върху която изпъкваха червено лакираните й маникюри.

Момичето поклати глава и се усмихна.

— Така ли мислите? Тук кобилите получават повече внимание, отколкото една родилка, бременна с три деца, би очаквала да получи. Те са ценни животни, мис Сайтс, кръвта и плътта на „Мисти Вали“ и мистър Гарднър държи да се грижат за тях възможно най-добре. Известно е, че с парите, похарчени за тях, се постигат превъзходните им качества.

Това, което каза прислужницата, даде материал за размисъл на Аманда, докато се хранеше. Както вече разбра, тя трябваше да научи много за отглеждането на конете. В това отношение беше ужасно невежа и без съмнение щеше да й е необходимо известно време, за да научи всичко.

Като си помисли, че най-доброто нещо, с което би могла да започне, е да прочете нещо по въпроса и като реши да отложи обиколката на къщата и имота за по-късно, Аманда приключи със закуската си и отиде да потърси кабинета на Грант. Със сигурност той имаше някои книги, в които се описват грижите по отглеждането на коне.

Няколко часа по-късно Грант влезе в личния си кабинет и видя Аманда разположена удобно в едно от двете кожени кресла пред камината. Беше събула обувките си на земята и седеше върху обутите си в чорапи крака, отворила една голяма книга в полата си, толкова увлечена в четенето, че изобщо не го чу и той се спря за момент да я погледа, преди да натрапи присъствието си. Челото й беше сбръчкано от съсредоточеност, устните й — леко отворени, крайчето на езика й се показваше между зъбите. Черната й коса се бе отпуснала от кока й от предната вечер и по врата и слепоочията й се спускаха къдрици. Тя беше облечена с яркозелена рокля, корсажът й, плътно прилепнал и дълбоко изрязан, разкриваше щедро горната извивка на млечнобелите й гърди. Начинът, по който се беше привела над книгата, правеше гледката да изглежда дори още по-съблазнителна.

С неохота той трябваше още веднъж да признае пред себе си, че тя е невероятно красива и че в нея има нещо много страстно и чувствено, което би накарало всеки мъж да я пожелае в леглото си. Чертите й бяха съвършено изваяни върху кристалночистото й лице, чийто цвят беше естествено бял, а малката трапчинка от едната страна на устата й само привличаше вниманието върху сочните й нацупени устни. С тяло на морска сирена, с тревожни небесносини очи и буйна коса, падаща на разрошени гарвановочерни кичури, тя наистина приличаше на една очарователна магьосница.

Двадесет и шест годишен, Грант беше нормално развит мъж, който изпитваше естествени нужди и редовно ги задоволяваше. Докато погледът му се плъзгаше и нарочно се спираше върху съблазнителните й форми, преценявайки ги безпристрастно, пулсът му се учести и кръвта му закипя. При други обстоятелства изобщо не би се изненадал да отговори на такава примамлива красота, но понеже изпитваше враждебност към жената, би било абсурдно да се отдаде на желанието си.

Точно сега не беше най-подходящият момент непокорното му тяло да реагира с такава готовност, противопоставяйки се напълно на разума му. Както и да е, това го предупреждаваше, че трябва да бъде извънредно предпазлив с тази жена, за да не попадне и той в мрежите й и да се обвърже, да се превърне в една заслепена жертва поради собствената си страст, както беше станало с безброй други мъже преди него.

Проклинайки предателството на тялото си, целият обзет от гняв, Грант влезе навътре в стаята и срещна сепнатия й поглед с презрителна усмивка.

— Картинките ли разглеждате, мис Сайтс? — произнесе той злъчно.

— И картинки ли има? — попита Аманда и на лицето й се образува бръчка, когато срещна погледа му. С усилие успя да успокои учестените удари на сърцето си, което започна да подскача, когато тя го погледна в прекрасните зелени очи.

— Само не ми казвайте, че можете да четете. — Грант небрежно се отпусна на стола си.

За втори път от толкова дълго време Аманда положи усилие да се сдържи, като мълчаливо се убеждаваше, че трябва да има поведение на дама.

— Рискувайки да се направя на интелигентна, ще кажа, че мога да чета — отговори тя със спокойствие, което заслужаваше възхищение. — Определено мога да чета, но трябва да призная, че съдържанието на тази книга не е достъпно за мен.

Идеята, че някога може да приеме тази жена за интелигентна, беше толкова налудничава, че предизвика усмивка върху лицето на Грант. Но не за дълго.

— И какво четете толкова усърдно, ако нямате нищо против да ви попитам?

Тя вдигна книгата, за да може той да види заглавието.

— „Наръчник по животновъдство“. Разбира се, започнах направо от главата, посветена на конете. Може би затова ми се вижда толкова объркано. От началото на книгата ли би трябвало да започна?

Дори ако някой изведнъж му беше дръпнал стола, на който седеше, Грант не би се изненадал толкова. Тази нахална малка кучка не само че можеше да чете, но явно се беше захванала да се образова как се ръководи ферма! Е, това вече беше прекалено много. Като я прониза с жесток поглед, който трябваше да я прикове на място, той изсъска един унищожителен отговор:

— Защо си правите труда да си затормозявате мозъчето, драга ми мис? Само след няколко дена ще отпътувате оттук. Съмнявам се някога да ви потрябват знания за начина, по който се отглеждат чистокръвни коне.

— Не бъдете толкова сигурен в това, Гарднър. — Привидно спокойното й поведение контрастираше с неговия гняв.

— Така ли? — Веждите му се повдигнаха, когато се наведе над нея и прошепна цинично: — Опитвате се да научите някои нови техники за клиентелата си в леглото може би? И аз бих ви пообучавал, ако нямате нищо против апетитното ви малко вратле и задниче да бъдат изпохапани. Жребците обикновено много се възбуждат, когато обладават кобилата, но вие може би харесвате грубото правене на любов.

Аманда се спусна към него, както котка би скочила към мишка. Станала от стола, тя се протегна през бюрото и му удари една звучна плесница по бузата, без нито той, нито пък тя да разберат какво точно става. Той инстинктивно я хвана за китката, дръпна я силно напред, лицето му беше на няколко сантиметра от нейното, листи и тефтери се събориха на земята. Два чифта очи проблясваха в омраза едни срещу други.

— Грант Гарднър, вие сте най-отвратителният мъж, когото някога съм имала неудоволствието да срещна — изсъска тя. Усилията й да се освободи от хватката му се оказаха безсмислени. — Веднага ме пусни, звяр такъв!

— Наслаждавам се на гледката — каза той подигравателно, а очите му нахално се взираха в дишащата й гръд и щедро показаните млечнобели ябълки, които се повдигаха и се впиваха в деколтето на корсажа й. Хваната здраво за едната китка, тя се беше привела върху бюрото му от кръста надолу. Гърдите й бяха толкова близо до него, че той можеше да усети как топлината на дъха му милва нежната й кожа. Под този ъгъл Грант безпрепятствено можеше да гледа в деколтето на роклята й.

— Бъди проклет! — Със свободната си ръка тя се опита да се отблъсне от него, но нямаше опора и не можа да се изтръгне, тъй като ръката й се подхлъзна по разпилените върху полираното бюро листи. Като разбра какво искаше да направи и като се възползва от това, Грант безцеремонно я придърпа още към себе си. Лицето му се разкриви от една отвратителна усмивка, когато сграбчи и другата й ръка. Просната пред него и прикована като пеперуда на бюрото, Аманда беше в ръцете му — и двамата напълно съзнаваха, че тя не може да мръдне.

— Е, красавице — каза провлачено той, а зелените му очи проблясваха като скъпоценни камъни. — Какво да правя сега с тебе? Дали да целуна алените ти устни?

Когато той приближи устните си към нейните, тя посегна да го ухапе и почти докосна края на носа му. С пръсти и нокти, свити като на хищна птица, тя се стремеше да достигне лицето му, но не успя и му се озъби.

— Внимавай, котенце — предупреди я той с дрезгав смях, — да не те ухапя и аз. — И както здраво държеше китките й, пръстите му по някакъв начин се вплетоха в косата й, като не позволяваха главата й да мръдне. — Сега нека да опитаме отново.

Много бавно и с присмех устните му се впиха в нейните и останаха така, докато и двамата трябваше да си поемат въздух. Когато лицето му се приближи много до нейното, тя затвори очи, пое си още една глътка въздух и стисна устни, за да избегне целувката. В продължение на няколко безкрайни секунди устата му шареше възбуждащо върху устните й, близостта му предизвикваше в тях някакво странно туптене, от което я беше гъдел и което я караше да очаква с трепет всяко негово докосване. Тя го чу да се смее и й се стори, че звукът вибрираше помежду им в малкото пространство, все още разделящо устните й от неговите.

Тогава устните му — горещи, твърди, настойчиви — започнаха да изпиват нейните. Острите му зъби я хапеха леко, изгарящият му език се забиваше, стремейки се да проникне навътре в устата й. Тъй като трябваше да си поеме въздух, тя беше принудена да се поддаде и да отвори уста и той, като победител, нанасящ удар на врага си, възтържествува.

Дива тръпка премина по тялото й, пропълзя от главата до петите й и обратно, и предизвика огромна вълна, която мигновено я погълна. Безпомощна, учудена, никога не изпитвала такава мощна и яростна атака, тя й отговори, без изобщо да се замисли. Устните й се разтапяха и жадно следваха неговите, езикът й танцуваше като пламък срещу неговия. Заслепена от желание, каквото никога не си беше представяла, тя измърка от удоволствие, когато устните му твърде скоро се отделиха от нейните.

Тихият му смях прозвуча над гърлото й и той се спусна да завладява нови територии.

— Точно така, котенце. Прибери си лакираните нокти и ми мъркай. Изгаряй за мен.

Когато устните му се плъзнаха от брадичката до раменете й, като изгаряха кожата й и оставяха пламтяща пътечка, тя извика от удоволствие.

— О, господи! — измърка Аманда, потънала в сладкото мъчение на неговото докосване, от което по цялото й тяло отново преминаха тръпки. Езикът му се отмести, за да обходи горната извивка на гърдите й, след това се шмугна надолу в дълбоката цепка помежду им и Аманда си помисли, че ще припадне от удоволствието, което я разтърси и което накара корема й да се свие и да се появи влага между краката й. Той се притискаше през роклята към набъбналите й гърди, като жадно ги целуваше и дразнеше, докато тя се повдигна високо към него, доколкото позволяваше странната й поза.

— Добре — чу го тя да казва. — Търси ме. Покажи ми колко много ме желаеш.

Зъбите му леко докоснаха жадната й плът и след малко Аманда усети как платът, който покриваше гърдите й, рязко се дръпна, след това се охлаби и тя чу рязкото разкъсване на корсажа си, който се поддаде на настойчивостта на Грант.

Тогава тя се опита да се отскубне, проблясък на разум просветна в блаженото замайване, в което той толкова майсторски я беше обвил, но пръстите му все още бяха вкопчени в косата й и здраво стиснаха китките й.

— Не! Недей! — опита се да възрази толкова тихо, че самата тя едва се чу.

— Да! — противопостави й се той. Тогава, преди тя да се опита отново да го убеждава, той обхвана с устни тъмното й зърно, като го засмука силно навътре в горещия тъмен отвор на устата си, и Аманда отново потъна в удоволствие. Усети, че той напираше направо към дълбините на женствеността й, и това движение я накара да извика тихо. Дишаше на неравни интервали, които отговаряха на неговото смучене. Навътре в тялото й пробягваха горещи тръпки, които я поглъщаха и я караха да се гърчи при тези странни, забранени желания, които Грант пробуждаше у нея във всички скришни местенца на тялото и душата й.

И за двамата щеше да остане загадка, колко дълго се бяха скитали в това лудешко и възторжено търсене. Едно почукване на вратата извести за Чалмърс, който секунда след това влезе. Кой от тримата беше най-изненадан, бе трудно да се определи. Откъсвайки устните си от възбудените й от страстта гърди, Грант рязко я отблъсна от себе си, като я остави да се плъзне, и отстъпи назад от бюрото, докато тя, обезумяла от ужас, се опита да затвори треперещите си крака и да се закрие с разкъсаните парчета на корсажа си. И за капак на всичко, се приземи от бюрото направо в краката на Чалмърс, като смая още повече високомерния англичанин, тъй като погледът му беше примамен от голата й гръд.

— Аз… ъъъ… казахте, че искате веднага да бъдете уведомен, когато мистър О’Брайън пристигне. — Целият изчервен, Чалмърс отправи поглед напред, изричайки надменно репликата си към своя работодател.

— Точно така, Чалмърс. Благодаря ти. Ако обичаш, кажи на мистър О’Брайън, че ще дойда след малко. — Единствено ярката червенина, избила над яката на ризата му, издаваше неудобството на Грант, че са го хванали в такъв скандален момент. Той владееше гласа и държанието си както винаги, като изобщо не показваше, че е крайно объркан — нещо, което на Аманда много й личеше.

— Много добре, мистър Гарднър. Да го отведа ли в приемната, докато се приготвите да го приемете?

— Не. Изпрати го в главните конюшни. Ще се видя там с него. — Като стрелна с високомерен поглед Аманда, която все още стоеше зашеметена на пода и се опитваше да събере сили да се помръдне, той добави: — Но, първо, ако обичате, покажете на мис Сайтс задната стълба към втория етаж. Не би било желателно да демонстрира повече прелестите си, докато стигне до стаята, за да се оправи.

Сякаш ужилена, Аманда скочи на крака, отблъсна предложената неохотно ръка на Чалмърс да се изправи, като обидата й отстъпи място на гнева.

— Ако ме докоснеш, ще ти издера очите! — озъби се тя на смаяния прислужник. Обръщайки се към Гарднър, тя го закова с обезумял от ярост поглед. — Това се отнася и за вас, Гарднър. Никога, ама никога повече да не сте ме докоснали както сега или, уверявам ви, ще проклинате този ден.

Устните му се изкривиха в самодоволна усмивка, зелените му очи се присвиха леко.

— Това предизвикателство ли е, мис Сайтс?

— Не, това е обещание, мистър Гарднър. Обещание, което бих изпълнила с най-голямо удоволствие.

— Добре. Ще го очаквам — увери я той спокойно. Погледът му се премести върху гърдите й и усмивката му се разшири. — Между другото, чувствам се длъжен да кажа, че вашите… ъ… притежания са отново извън пределите си.

С едва сподавена псувня Аманда изфуча от стаята и се спря в коридора. Боса и унизена, тя беше принудена въпреки всичко да изчака надутия Чалмърс, който почувства, че поне донякъде й го върна, когато й даде обувките и после, доста бавно, я изпроводи до задната стълба, обикновено използвана от прислугата.