Катрин Харт
Изкушение (26)

Глава двадесет и шеста

В понеделника след разпродажбата вече всички бяха си отпочинали. В кабинета Грант намери Аманда, която се занимаваше със сметките.

— Е, как е? — попита той.

Тя го дари с една усмивка, предизвикана от резултатите след дългите изчисления, които бяха възвърнали веселото й настроение.

— Фантастично. В сравнение с миналата година сме спечелили шест хиляди долара повече.

— Това са най-добрите новини за тази седмица. — Грант се тръсна на стола и качи краката си на бюрото. — Току-що се връщам от дъскорезницата. Ейбъл Смит ми каза, че самият той е проверил стърготините, преди да бъдат натоварени. Той се кълне, че в тях не е имало такива от орех.

— Тогава откъде са дошли?

Грант поклати глава.

— Не знам. Както не знам и как портата на оградената ливада се оказа отворена оная нощ.

— Може би е случайно, не мислиш ли? — попита тя, като сбръчка чело. — Грант, всички търчахме като побъркани, докато се подготвяхме за разпродажбата. Някой просто не е бил достатъчно внимателен. Това е всичко.

— Точно това невнимание можеше да провали целия ни бизнес или пък да причини голяма вреда на конете или на работниците. Всеки от моите хора знае, че не може да бъде разсеян и да допуска глупави грешки.

— Е, разпродажбата свърши и нещата ще тръгнат постарому.

— Това ми напомня, че трябва да обсъдя нещо с теб. Мисля, че в настоящия момент, поне докато не се уверя, че няма да стават такива странни инциденти, най-добре ще бъде да отложим сватбеното си пътешествие за по-нататък. Обещавам ти, ще отидем някъде, но нека да не е сега.

— Мисля, че си прекалено предпазлив, Грант — каза му тя, като му се усмихна нежно. — Но щом искаш така, нямам нищо против. Освен това бях почти убедена, че няма да искаш да предприемем пътуване, докато отпуската на Тед не свърши. Няма да можеш да бъдеш с него толкова често, като се върне в армията.

Грант се трогна от това, че тя постави отношенията им с брат му пред техните.

— Ти се отнасяш с голямо разбиране към мен, Аманда.

Тя сбръчка вежди.

— Това изненадва ли те?

— Всъщност, да. Повечето жени не биха се отказали от медения си месец.

Аманда тихо се засмя.

— Мислех, че и двамата знаем, че не съм като повечето жени.

Грант си помисли, че той беше много, много щастлив, защото тя не е като повечето жени.

 

 

Аманда беше до врата във водата, а около нея плуваха приказно ухаещи балончета пяна, когато Грант влезе в господарския апартамент, за да се преоблече за вечеря.

— Сади? — извика Аманда от малката баня, която се намираше до спалнята. — Донеси ми една хавлия, ако обичаш!

Като събу тихо ботушите си, Грант отиде на пръсти до вратата на банята.

— О, о, о! — изгука той и тихо подсвирна, изразявайки одобрението си от това, което виждаше. — Кой идва? Прилича на моята собствена камериерка и телячка.

Аманда се опули от изненада. Тя инстинктивно се хлъзна под водата, но той успя да зърне покритите й с пяна гърди.

— Грант Гарднър! Някой път направо ще си изкарам акъла, като се промъкваш по този начин! — нахока го тя. — А сега се махни оттук, преди Сади да те види как ме зяпаш и разкаже на всички слуги за похотливото ти държание.

— Имам по-добра идея. Защо да не заключа вратата и да не дойда при тебе? — отвърна Грант и моментално изчезна.

— Защо не си завреш главата в казанчето? — извика тя след него, но след малко той се върна и започна да се съблича пред нея.

— Ако ще си завирам главата някъде, предпочитам да е тук.

Гол-голеничък, той стъпи във ваната и бавно започна да сяда в нея. Нивото на водата заплашително се покачи, а мехурчетата започнаха да падат по пода.

— Грант! — изпищя Аманда, като се смееше. — Магаре такова! Ще измокриш целия под и ще прокапе на долния етаж.

— Може — съгласи се той със смях, облегна се назад, вдигна косматия си крак и го навря в носа й. — Защо не започнеш оттук и не продължиш нагоре, скъпа — каза той, като се излегна мързеливо.

Той не беше сигурен дали да се довери на дяволското пламъче в очите й, когато тя взе гъбата и я насапуниса. Изобщо не би се изненадал, ако му я беше хвърлила в лицето, и направо се разочарова, когато тя започна да сапунисва мълчаливо крака му.

— Разбира се, ти осъзнаваш — започна тя да говори, сякаш всеки ден й се случваше да споделя банята си с него, — че когато излезеш от водата, ще миришеш на портокалов цвят. Интересно какво ще си помислят твоите подчинени?

Той за малко изтръпна при тази мисъл. Просто трябваше да се увери, че мирисът ще е изчезнал, преди някой да го е усетил. Ръцете на Аманда правеха такива чудеса под сапунената вода, че той изобщо не би могъл да я спре.

Не след дълго Грант беше вече изпаднал в блажено опиянение. Мехурчетата бързо се пукаха. Само на гърдите на Аманда имаше няколко, които стояха като дантелено украшение.

Като му се усмихна, тя му хвърли гъбата, а след нея и хлъзгавия сапун.

— Сега си ти наред — каза тя палаво.

Грант започна да й търка гърба и скоро беше възнаграден за усилията си, защото чу тихите стенания, които издаваше надигащото се у нея желание. Той остави гъбата и започна да гали тялото й под водата, като търсеше криещите се там съкровища. Изведнъж му хрумна нещо, той вдигна крака й и още преди тя да успее да предположи какво ще прави, лапна палеца й и започна да го смуче и ближе.

Аманда направо полудя, като се въртеше и крещеше като обезумяла.

— Спри… спри с това! — каза тя задъхано. — О, господи!

Той се прехвърли на друго лакирано пръстче и постигна отново същия резултат.

— О, о! Ужасно ме е гъдел! И… е… е…

— И какво? — попита я той, като леко я хапеше със зъби.

— И е… толкова забавно! Толкова… ме е гъдел, но ми е хубаво. Толкова е възбуждащо!

Точно това искаше да постигне. Като я измъчи достатъчно, той започна да се притеснява, че тя може да се удави в малкото останала вода, и я издърпа, ставайки от ваната. Без да взема хавлия, той я занесе на леглото и се люби с нея, докато и двамата се почувстваха като новородени бебета.

— Изтървахме вечерята — уведоми го тя тихо. — Какво ще си помислят Тед и Бетси?

— Изобщо не ме интересува, докато и те не започнат да се забавляват по подобен начин.

Стомахът й изкурка, а след малко и неговия.

— Ще почакаме малко — каза й той. — После, когато всички си легнат, ще се промъкнем долу в кухнята и ще претършуваме шкафа.

— А какво ще правим междувременно? — попита тя дяволито.

— Е, все ще измислим нещо да запълним времето — увери я той.

И наистина го запълниха, но не така, както Грант си го беше представял. С очарователна усмивка Аманда успя да го убеди да й лакира ноктите на краката. Но веднага щом свърши с лакирането, тя се озова прикована към леглото от тялото на Грант, а краката й бяха високо вдигнати във въздуха, за да може да изсъхне лакът й и Грант да се възползва от относителната й неподвижност.

 

 

Минаха почти две седмици без никакъв инцидент и Грант беше склонен да вярва, че предишните два са били случайност. Тогава отново започнаха неприятности и този път Грант беше готов да се закълне, че всичко е направено нарочно. Първо, Претендента се оказа със скъсано сухожилие на предния ляв глезен. Макар че щеше да остане жив, кариерата му, въпреки добрия старт, трябваше да приключи и той можеше да послужи само за разплод.

Конюшнята му беше проверена и не беше намерено нищо, което би могло да предизвика нараняването. Грант и няколко от работниците внимателно отърмъчиха ливадата, където беше пасъл конят, но не откриха нищо, освен една съчка. Тогава видяха Пади да се приближава, тичайки, и размахал ръце да вика Грант. Останал без дъх, младият жокей обясни развълнувано:

— Шефе! Бързо! Джак отиде да ми доведе Флийт Фелоу и намерил коня да лежи и от него да тече кръв като от заклано прасе!

Грант се затича, сърцето му биеше до пръсване. Той прескочи оградата, препъна се и падна, но се претърколи, стана и продължи да тича, без да обръща внимание на болката в гърдите си. Когато стигна до цвилещия кон и до десетината мъже, които се опитваха да го успокоят, разбра защо конят се държеше така. Той лежеше, а задните му крака бяха омотани с тел, която беше разрязала плътта му толкова навътре, че костите му бяха се оголили. Този състезателен кон не можеше да бъде спасен, този кон, чиито кръвни линии обещаваха да стане победител след една-две години. Дори и да не развиеше тетанус и не умреше, той щеше да си остане един нещастен инвалид, който щеше да изпитва ужасни болки. Щеше да бъде жестоко да го оставят да страда повече. Единственото, което можеха да направят, беше да го избавят от мъките му.

Разбрал това, Шон О’Брайън дойде и застана до Грант със заредена пушка.

— Ако искате, аз ще го направя — предложи той.

— Не, ще се справя сам — отвърна Грант мрачно, макар да знаеше, че убивайки това красиво животно, щеше да убие и част от себе си, но също така знаеше, че друг изход няма и че това беше негов дълг.

Единственият изстрел, който проехтя след малко, отекна унило из цялата околност, чак до най-далечните кътчета на „Мисти Вали“, и след това настъпи угнетяваща тишина.

 

 

Грант приличаше на ранен тигър. Някой нарочно саботираше фермата му, раняваше любимите му коне и той щеше да разбере кой е този човек, дори ако трябваше да преобърне всяко камъче. И когато намереше този гаден мръсник, линчуването щеше да е най-малкото наказание за него.

Проблемът беше, че Грант не знаеше откъде да започне търсенето. Нямаше начин, по който да разбере как телта беше попаднала във фермата — не само където пасяха Претендента и Флийт Фелоу, но и на още няколко ливади. Не можеше също така да разбере и откъде са дошли ореховите стърготини или пък кой беше оставил вратата отворена.

Всеки човек от фермата или който и да било друг можеше да е виновен за това. Някой неудовлетворен работник, обиден клиент, съперник в отглеждането на коне, дори някой, чийто кон беше загубил състезанието заради този на Грант. Списъкът на заподозрените беше дълъг. Грант искаше да изброи всички възможни врагове, особено тези, които си беше създал наскоро, трябваше да включи Анабела, мистър Фостър, Станфорд Дарси, конярчето от фермата на Анабела, макар че, ако можеше да се вярва на клюките, то вече трябваше да е в Чатануга.

Тъй като не знаеше какво друго да предприеме, Грант беше поставил часовои пред конюшните и беше разпоредил всяка вечер конете да се прибират. През деня, когато животните бяха пуснати по ливадите, всеки трябваше да бъде нащрек. Посетителите бяха ограничени до минимум, тъй че да могат да бъдат лесно наблюдавани и всякакъв достъп до фермата беше забранен. Храната, водата, сеното, ливадите, конюшните — всичко редовно щеше да се проверява и всяко нещо, което предизвикаше дори и най-малкото подозрение, трябваше да бъде незабавно съобщено на Грант. На стратегическите места, часовоите бяха въоръжени и им беше наредено първо да защитават конете, а после да задават въпроси.

Тогава, с нетърпението на разбеснял се бик, Грант седна и зачака какво ще се случи и кой може да бъде виновника.

 

 

— Няма да дойда с тебе на пикник, Аманда, тъй че си избий от главата тази абсурдна идея — каза Грант. — Твърде съм зает. Сега, когато някой се опитва да провали всичко във фермата, не е подходящ момент за развлечения.

— А за какво е време, Грант? — оспори го тя. — Да фучиш и да се зъбиш на всеки? Да мислиш постоянно за това, докато полудееш и докато накараш и всички около теб да откачат? За бога, толкова си се задълбочил в нещата, че мислиш за тях, дори и когато се любим!

Той я погледна разярен.

— Откъде знаеш кога за какво си мисля?

— Не е трудно да усетя, когато си напрегнат като пружина. Миналата нощ ме събуди, защото скърцаше със зъби и мяташе юмруци — дори и на сън. Скъпи, не може да продължаваш така. Трябва малко да се поразсееш и да се отпуснеш. Освен това Тед заминава вдругиден и ще бъде чудесно четиримата да прекараме заедно един следобед.

Тя се обърна към него и го погледна с умоляващи сини очи.

— Остави някой друг да се грижи за фермата за няколко часа и ела с нас. Моля те, любими.

Когато го гледаше по този начин и дългите й мигли трепкаха над замъглените й сини очи, Грант беше готов да й даде всичко, което тя пожелаеше, макар че никога не би признал слабостта си. И начинът, по който го нарече „любими“, сякаш наистина го мислеше, накара сърцето му да трепне.

— Добре — съгласи се той, — но само за малко. Искам да бъда тук, когато се случи нещо.

— Ако се случи нещо — поправи го тя. Лицето й грейна в усмивка и тя предложи: — Върви си дай разпорежданията за днес, а аз ще наглася кошницата за пикник и ще кажа на Бетси и Тед. — Тя тръгна към къщата, но се спря и щракна с пръсти, сякаш й беше хрумнало нещо. — Грант, къде са ти въдиците?

— Въдиците?

— Да, нали знаеш, онези дълги неща, които са направени от тръстика и на които има корда и кукички.

— Много добре знам какво представлява една въдица, Аманда — информира я той сухо. — Просто съм изненадан, че питаш за тях.

— Няма по-добър начин да се отпуснеш от това да си лежиш на слънцето, да слушаш шума на водата и да чакаш рибата да налапа въдицата.

Той се усмихна.

— О, аз мога да измисля поне още няколко начина, за да си прекараме времето приятно.

Като премигна няколко пъти, тя предложи:

— Първо ще ловим риба и ако се отнасяш добре към мен, тогава и аз ще лапна въдицата.

Той бавно поклати глава, като гледаше как се развяват полите й, докато се отдалечаваше, и си каза тихо:

— Обикновено точно това правиш, малка палавнице!

 

 

Беше наистина успокояващо да се излегнеш на брега на реката, слънцето да се прокрадва през клоните на дърветата и лекият вятър да гали листата. Дори нямаше никакво значение, че рибата не кълвеше. Макар че излетът не можа да откъсне Грант от грижите му, все пак му помогна да се отърси от напрежението, което беше се напластило за последните четири дена.

Аманда беше доволна и кипеше от енергия. Очите й грееха, смехът й беше заразителен. Първото нещо, което направи, беше да събуе обувките и чорапите си и да започне да тича боса по тревата като горска фея.

— О, толкова е хубаво!

Грант не можеше да не се смее на приумиците й. Тя беше като дете, изтървано от родителски надзор, което, вместо да си учи уроците, правеше каквото си иска.

— Внимавай за змии! — извика Грант.

Като се завъртя грациозно, тя се стовари до него.

— Ще оставя змиите на Тед, ако все пак не съм ги изплашила досега.

— Това ли беше целта на този танц? — попита той и се засмя.

Тя кимна с глава, като мърдаше лакираните пръстчета на краката си, и въздъхна.

— Отчасти. Най-вече защото ми достави удоволствие.

Те ловиха риба, или поне се опитаха да хванат нещо. Ядоха студено пържено пиле, по едно голямо парче сирене и прясно изпечен хляб, който подкараха с вино и праскови, които бяха толкова сочни, че по брадичките им се стичаше сладък нектар. Разказваха си забавни случки от детството — Грант и Тед споделиха колко са били немирни, а Аманда и Бетси разказаха истории от пътуванията с парахода.

— Кога за последен път сме били заедно по този начин? — попита Тед брат си.

— За риба? За бога, Тед, не мога да си спомня.

— Или пък някъде заедно, без да работим нищо, било то във фермата, или при конете? Знаеш ли, Грант, мисля, че не беше честно към теб, когато татко и мама починаха и ти трябваше да поемеш толкова много неща на плещите си в такава ранна възраст. Предполагам, че през повечето време изобщо не съм се замислял върху това, но докато аз продължавах да си бъда момче, ти трябваше да приемеш ролята на възрастен.

— И си забравил как се играе — обади се Аманда, като го погледна тъжно.

— Е, няма нищо страшно — каза Бетси закачливо, за да повдигне настроението, което беше станало прекалено сериозно. — Аманда е човека, който може да ви припомни как се играе. Може и тя да не е живяла нормално, но в много отношения това й се е отразило добре. Тя веднага ще ви извади от скучния живот.

Грант не беше сигурен, но си помисли, че току-що беше обиден по заобиколен начин.

— Зная, че всички си мислите, че съм сухар, но и аз мога да бъда забавен като всеки друг човек.

— О, така ли! — каза Аманда дръзко и предизвикателно сбръчка нослето си към него.

— Да — отговори той.

— Тогава хайде да отидем във водата. Събуй си старите обувки, навий си крачолите до коленете и ела да погазим в реката.

— Аманда…

— Или си твърде горд и се страхуваш да не загубиш мъжкото си достойнство? — подразни го тя. — Тук пред бога и всички нас?

Като се наведе, тя прибра нагоре полите, затъкна ги между краката си и ги подпъхна под колана на роклята си, като по този начин си оформи панталони и роклята й нямаше да се влачи по земята.

Бетси последва примера й. Дори и Тед се присъедини към тях, като свали ботушите си. Тримата се отправиха към стръмния бряг, като оставиха Грант да ги следва с поглед.

Аманда едва беше си намокрила краката, когато някой я грабна за ръката и тя извика.

— Търсеше си го, малка привлекателна корабна вещице! — Като я вдигна, Грант нагази във водата до коленете и я пусна.

Тя се надигна, като пухтеше, роклята й беше мокра и косата й се окапваше.

— Ах, ти, плъх такъв! — каза тя, като махна едно мокро кичурче от очите си.

Грант се смееше и изобщо не видя как тя мушна ръката си под водата и го дръпна за глезена. Той се озова до нея в реката, като падна с плясък и опръска всичко наоколо, включително Тед и Бетси, които се наслаждаваха на представлението. Във водата последва една весела игра, придружена с такова пръскане и с такива викове, че дори да имаше някъде риба, то тя вече беше прогонена.

Тръгнаха за вкъщи по-късно, отколкото Грант беше очаквал, и изглеждаха окаяно — като група дрипави цигани.

Аманда въздъхна доволно, сгушена до съпруга си в каретата и трепереща, тъй като слънцето беше се скрило.

— Обичам те, Грант Гарднър — прошепна тя тихо, като го сепна с това неочаквано признание. — Толкова много те обичам, че като си помисля, изпитвам болка.

Грант стоеше до нея неподвижен, като се бореше с противоречивите чувства, които предизвика това изявление. Съмнение, радост, изненада — всичко това подейства като шок в съзнанието му, премина през всеки негов нерв и обхвана сърцето му като с пипала.

— Не бъркай любовта със страстта — предупреди я той най-накрая.

— Знам разликата, скъпи — увери го тя с топъл и сладък глас. — Знам какво чувствам.

Той не можеше да каже същото за себе си, поне за момента.