Катрин Харт
Изкушение (21)

Глава двадесет и първа

Когато Аманда позволи на мисис Лелен да я вземе под покровителското си крило, Грант си имаше други проблеми. Около десетина от предишните му приятели бяха демонстрирали презрителното си отношение към него, като си обръщаха гърбовете и тръгваха в друга посока, когато той се запътеше към тях. За една нощ, изглежда, беше се превърнал в обществен враг, макар че това, което беше направил, не заслужаваше такова отношение, поне по негова собствена преценка. Да, той беше загубил фермата. Наистина беше спал с Аманда. Но хората се държаха така, сякаш му бяха поникнали рога!

Той видя как една група от познати, които се занимаваха с коне, изобщо не му обърнаха внимание, но други четирима се приближиха към него:

— Не им обръщай внимание — каза му един от тях съчувствено. — Сега не могат да те понасят, но рано или късно ще го преодолеят.

Грант въздъхна. Щом поне Франк Хановер му говореше, а също така и Джарод Спелинг, Боби Рей Джоузеф и Лари Даф, той не беше напълно отхвърлен.

— За какво, по дяволите, е всичко това, Франк? — попита той. — Определено загубата на имуществото ми или пък това, че съм спал с Аманда Сайтс не е причина да се отнасят с мен като с чумав.

Те всички го погледнаха много странно, но Джарод беше този, който проговори от името на всички:

— Всъщност това е заради неджентълменския начин, по който прекъсна връзката си с Анабела Фостър, когато всички си мислеха, че скоро ще се ожените. Беше достатъчно лошо да спиш със съдружничката си, но да поставиш Анабела в такова абсурдно положение е нещо, което те наистина не могат да ти простят.

— А какво, по дяволите, можех да направя, като я хванах в една купа сено с коняря й? — попита Грант с отвращение.

— Какво? — попитаха и четиримата, като в гласовете им се усети различна степен на изненада.

— Господи! — подсвирна с уста Лари. — Анабела?

— Грант, тя разправя из целия град, че си я захвърлил заради „чернокосата уличница“. Мисля, че точно тези думи е използвала. И какви ли не още обвинения. А след като ти внезапно приписа фермата на мис Сайтс, слуховете не могат да стихнат. Много хора се чудят с какво те държи Аманда. Някои твърдят, че е бременна от теб, докато Анабела твърди, че тази жена е истинска вещица и че те е омагьосала. Други са стигнали дотам да разправят, че ти е доведена сестра или че е свързана по кръвен път с тебе — да не си мислиш, че това не е достатъчно, за да се отворят устата на всички благочестиви християни! — каза Боби Рей.

— По дяволите! Колко глупави могат да бъдат хората! — изфуча Грант. — Аз се опитвам да бъда джентълмен и да не разказвам за Анабела, а какво получавам в замяна? Аз дори бях съгласен хората да си мислят, че тя е скъсала с мен, ако тя иска така да представи нещата. Но това вече е прекалено! Живата истина е, че Анабела спи с един от конярите от началото на годината, а аз бях такъв глупак, че не предполагах нищо! И трябва да ви кажа, че Аманда Сайтс още не беше се появила тук. Но сякаш това не беше достатъчно обидно, нашата скъпа Анабела се опита да ме измами, за да ме накара да обявя годежа ни и веднага след това да последва женитба, като се опита да ме убеди, че е бременна от мен, когато всъщност бебето не е мое!

— О, небеса!

— Сериозно?!

— Защо тази малка лъжлива…

— Кучка — допълни Грант. — Предполагам, че когато това стане очевидно, тя ще каже на всички, че детето е мое, и името ми ще е очернено завинаги.

— Нима е възможно? — попита Джарод.

— Щеше да е възможно — призна си с готовност Грант, — ако не бях спрял да спя с нея още преди Аманда да се появи. Анабела ми призна, че е във втория месец, тъй че направете сметка, момчета. Господи, не мога да повярвам какъв глупак съм бил! По дяволите, тя дори не беше девствена, когато спах с нея за първи път, тъй че само бог знае колко мъже е имала! И като си помисля, че щях да се оженя за нея! Тогава щях да съм най-големия глупак на света!

— А фермата? — попита Боби Рей.

Грант изръмжа раздразнено.

— Това е резултат от наранена мъжка гордост и доста изпити чашки, тази комбинация ме довърши. Изглежда, че не съм по-добър играч на покер от Тед, а и не по-малко глупав, като се има всичко предвид.

— Кое?

— Мислех си, че мога да спечеля цялата ферма отново, и направих грешка, като предизвиках небезизвестната мис Сайтс да играем покер. Не е необходимо да казвам, че изгубих, и сега съм просто един управител на фермата. Единственото ми основателно оправдание е, че бях толкова пиян, че и две не виждах.

— Тя се е възползвала от твоето състояние — предположи Лари. — Не може ли някой адвокат да направи нещо?

— Очевидно не. Самият Пепърмайер приготви документите и стана свидетел на прехвърлянето.

— За бога, Грант! Какво ще правиш сега?

— В момента просто нищо не мога да направя — каза той с въздишка, — освен да се опитам да запуша устата на Анабела, която бълва ужасни обвинения. За останалото просто трябва да чакам и да се надявам, че ще се случи нещо, което да промени настоящата ситуация, макар че не мога да си представя какво би могло да стане.

— Е, като начало, момчетата и аз ще ти помогнем да разнесеш мълвата — предложи Лари. — Специално аз не вярвам, че ще продължат да се държат с тебе така, щом не си виновен само ти.

— Да — съгласи се Боби Рей. — Защо трябва да поемаш цялата вина? Проклятие! Не е ли достатъчно, че си си загубил дома! На всичкото отгоре трябва да понасяш и последствията от това, което Анабела е направила! Лично на мене, ако ми се случи нещо подобно с някоя жена, ще се замисля дали да не избягам и да не се присъединя към някоя военна част в чужбина!

За първи път от седмица насам Грант се изсмя, като потупа приятеля си по рамото.

— Ще го имам предвид като последен вариант, Боби Рей.

— Междувременно — Джарод предложи с широка усмивка — защо не отидем да видим къде се продава бира? От всичките тези приказки ми пресъхна устата.

— Ти черпиш?

— Защо не? — отговори той. — Хайде, приятели. Това е добро място, откъдето можем да започнем да разпространяваме нашата клюка и да откачим стария Грант от кукичката на Анабела. Между другото, докато сме там, ако си обединим усилията, може да измислим нещо, с което да му помогнем да си върне обратно фермата от тази картоиграчка.

 

 

Късно същата вечер на път за „Мисти Вали“ Грант и Аманда яздеха мълчаливо, докато той не наруши напрегнатата тишина:

— Зарята беше хубава, нали, Аманда?

Тя повдигна рамене.

— Предполагам.

— Изобщо днес беше ли ти забавно? — попита той настойчиво. Що се отнасяше до него, той се чувстваше по-добре. Най-добрите му приятели не го бяха изоставили и една кобила без никакъв проблем беше победила в следобедното състезание, което доказваше, че той отглеждаше и тренираше най-добрите състезателни коне. Стъпканото му самочувствие бързо се възстановяваше, а мрачното му настроение се разсейваше.

Отговорът на Аманда беше необичайно унил.

— Не беше преживяване, което някога бих поискала да преживея отново, благодаря.

— Не ми казвай, че те е заболяло от това, че си видяла Дарси в компанията на Анабела.

— Глупости! — изръмжа тя по мъжки. — А ти?

— Съвсем не, макар че се чувствам притеснен и се чудя какво още си е наумила и къде ли двамата кроят планове като крадци посред нощ. — Когато тя не отговори, той продължи: — Чух за спречкването ти с тях.

— Не се и съмнявам. Сигурна съм, че целият град е научил само след десет минути.

— Чу ли, че Анабела се опитвала да убеди всички, че ти си зла вещица и си правела магии на наивни мъже?

Аманда се усмихна кисело.

— Е, това наистина обяснява странните погледи, с които някои господа ме гледаха днес.

Грант се смръщи.

— Какви погледи?

— Нещо смесено между очарованост и предпазливост, макар че няколко смелчака се престрашиха и ме приближиха.

— Защо?

— Е, много сме разговорливи тази вечер, мистър Гарднър! — отвърна тя със сарказъм.

— Какво ти казаха, Аманда? — попита настойчиво и раздразнено той.

— Уверявам те — нищо, което вече не бях чула, ако оставим настрана един млад мъж, който прекалено ясно ми подчерта, че като има предвид сметката си в банката и като си представи моята сега, когато притежавам „Мисти Вали“, не би имал нищо против да ме ухажва. Но и той въздъхна с облекчение, когато му казах, че не съм заинтересувана.

— А другите?

— О, те бяха дори още по-откровени. Изглежда, са останали с впечатление, че съм готова да предложа услугите си за пари, дори за повече пари, отколкото сега притежавам, тъй като са чули, че лягам с всеки, който е богат. Е, как мислиш, защо са останали с това впечатление? — попита тя подигравателно.

Грант се сви, напълно осъзнавайки, че до голяма степен той беше допринесъл за лошата й репутация, особено след като изрита Дарси и по този начин отпуши голямата му уста. Дарси и Анабела бяха се наговорили и злото беше сторено.

— Изглежда, че някои от дамите нямат нищо против тебе — изтъкна той, като се опитваше да успокои съвестта си. — Видях те с мисис Лелен и някои от нейните приятелки. Това все пак е начало.

— Да — съгласи се Аманда. — Те ме поканиха да се присъединя към прословутата им група, а една сладка стара дама ми каза, че ще ми пази място в църквата, ако искам да отида.

Грант повдигна вежди нагоре.

— Ще приемеш ли?

— Не знам. Тя принадлежи към презвитерианската църква, а аз съм посещавала само няколко служби в католическата.

— Така ли?

— Не би трябвало да си толкова изненадан, би трябвало да предположиш! — оплака се тя. — В края на краищата, прекарах четири от най-важните си години в Ню Орлиънс.

— Извинявай! Просто излезе, че съм изненадан. Някак си, аз никога не съм си те представял като… е, в църква.

— Имам откровение за вас, Гарднър: на мен също така ми е много трудно да си ви представя в църква.

Той реши да не се засяга от това.

— Да, знам. Предполагам, че и ти мислиш същото за мен и си ме представяш по подобен начин — гол и стенещ върху някое пухено легло! — Усмивката, която придружи коментара му, беше на самия дявол.

— Всъщност аз рядко си те представям — послъга тя, като не искаше да си признае колко близо беше той до истината, — но когато го правя, обикновено те виждам в някоя дълбока река с големи камъни, завързани около шията ти!

 

 

Най-унизителната страна от работата му с Аманда беше, че тя му плащаше на ръка заплатата, както на всеки друг работник. Получаването на белия плик от ръката й беше направо убийствено за него, макар че тя се смиляваше и му го даваше отделно, на вечеря, а не пред другите работници и прислугата. Поне това унижение му беше спестено.

Друг начин, по който тя беше си наумила да го дразни, беше да го кара да оседлава кобилата й, когато искаше да язди. Тя настояваше той да прави това. Независимо какво вършеше в момента и каква работа имаше, той трябваше да остави всичко и да подготви коня й за езда. Най-подлудяващото беше, че тя го правеше нарочно, за да го ядоса, и изобщо не прикриваше удоволствието си, напомняйки му, че сега той й е в ръцете.

Няколко пъти те много разпалено спориха за това, къде и с кого ще язди.

— Ти нямаш достатъчно опит и не можеш да се разхождаш сама, където ти хрумне — каза й той рязко. — Живата истина е, че ти си все още новачка на седлото и не трябва да ти се позволява да излизаш извън оградите на имението с или без придружител.

— Аз не съм дете, мистър Гарднър. — Като пренебрегна отвратителния му мъжки поглед, с който той нарочно жадно огледа тялото й, тя се озъби: — Трябва ли да ви напомням, че аз съм собственичка на това имение. Не ми е необходимо разрешението ви да яздя и ще яздя, където си искам.

— Не, но малко разум няма да ти бъде излишен.

— Ако усетя, че имам нужда от придружител, Пади ще свърши тази работа.

— Пади е постоянно зает с тренировки, както и аз. Нямаме време да играем ролите на бавачки, когато ти се поиска да се правиш на глупачка.

— Тогава ще трябва да си наема човек за тази цел, нали? — каза тя напевно, но очите й святкаха като саби.

Като му омръзна да спори, той се съгласи:

— Добре! Ти победи! Ще отделя време, независимо от това, дали мога или не, за да те придружавам по време на разходчиците ти из имението. Но да не дойдеш и да не започнеш да ми се оплакваш, когато нещата започнат да се объркват и всичко се разпадне поради липса на надзор.

Те също спориха ожесточено, когато Аманда реши да покачи покупателната цена на двугодишните коне, а тази цена според Грант беше невероятно висока.

— Казвам ти, Аманда, твърде висока е. Нашите купувачи просто ще откажат да я платят. А и членовете на асоциацията на отглеждащите коне направо ще припаднат, като чуят това.

— Надявам се всички да получат апоплексия — каза тя злъчно, като се ядоса още повече, припомняйки си последната среща на асоциацията, на която беше присъствала в Лексингтън. Първо, никой не й обърна внимание през цялото време, сякаш беше невидима. После, след като се разделиха, няколко похотливи стари глупака, заедно с няколко от по-младите, започнаха да се докарват пред нея и се възползваха от случая да й направят неприлични предложения! На всичкото отгоре бяха се престорили на обидени, когато им каза да скочат в празен басейн. За капак, като се върна вкъщи и разказа това на Грант, той започна тъпо да се смее.

— О, Аманда, ама и ти си една! Бих дал и последния си долар, да видя физиономиите им, когато си им казала това. Обаче не е за предпочитане да ги обиждаш, както знаеш. Това определено не е начина, по който можеш да спечелиш приятели и влияние сред фермерите, отглеждащи коне.

— А кой е начина? Да им приема похотливите предложения ли? — отвърна тя ядосано. — По-скоро на жабите ще им порасне коса! Както и да е, ако те са се държали грубо към мен, заслужават същото отношение и колкото по-бързо го разберат, толкова по-добре!

И така тя реши да вдигне таксата за отглеждането на коне, а също така и цената на конете на „Мисти Вали“, без да си дава труда да се съветва с другите членове на асоциацията или да обсъди въпроса с някои от тях — нещо, което се считаше за неучтиво и некоректно сред тази елитна група.

— Грант, ние имаме доказани победители — оспори го тя. — Време е да вдигнем цената, тъй като държим най-добрите коне. Само след две години толкова много хора ще искат да купят Галантният момък и Гордостта на султана, че ще трябва да им отказваме.

— Както самата каза, това ще бъде след две години. Какво ти дава основание да мислиш, че сега можеш да качиш цените?

— След успешното представяне на конете ни в този сезон, името на фермата е на езика на всички. Сега. В момента. И ако нямаме още достатъчно кобили, то ние имаме много жребци от същата порода, дори и от по-добра. Генетичните качества са важни и ние ще бъдем истински глупаци, ако не се възползваме от това.

— Ето, пак мислиш като жена! — заключи Грант, като хем беше ядосан, хем се засмя. — Дай й малко знание и ще си помисли, че е покорила света!

Съвсем скоро той трябваше да си върне думите назад, защото клиентите се съгласиха, без много да се колебаят, на по-високите цени. Отново Аманда победи, като омая всички, излагайки приятно, бързо и компетентно аргументите си. Клиентите им повярваха на всяка сладка дума, откъснала се от устата й, и парите им буквално полетяха от джобовете им към чакащите й ръце. Тя имаше талант, на който Грант не можеше да не се възхищава, макар че това много го дразнеше.

Те отново изпаднаха в противоречие, когато Аманда реши да украси фоайето по свой вкус, а също така да направи и някои подобрения в другите стаи. Грант направо побесня. Това беше домът на фамилията му, който тя разрушаваше! Къщата беше построил прадядо му, а баба му и майка му, с много нежност и любов, я бяха направили уютна. Как се осмеляваше тя да предложи да подменят вещите в нея, дори и да я притежаваше?

— Няма нещо, което да не е на мястото си в тази къща — заяви той. — Всичко е точно така, както аз го харесвам.

— Да, но не е така, както аз го харесвам — каза му тя решително. — Имам пълното право да променям каквото си искам. Завесите във фоайето ще бъдат първото нещо. Те са стари и посивели от слънцето.

— Трябва да ти кажа, че прабаба ми със седмици е търсила подходящ материал за тези завеси. Тя е получила плата чак от Англия и е дала доста пари на една шивачка, за да ги ушие така, както би й харесало.

— Не ми пука, дори да идват и от Бъкингамския дворец! Те са толкова износени, че ще се разкапят. Идва един момент, когато всичко се износва, Грант, както е и сега. Ще накарам също така да облекат наново възглавниците на дивана и на столовете.

— Майка ми със собствените си ръце ги е бродирала! — каза той ядосано.

— Добре ги е направила — призна си Аманда, — но краищата им са много износени и заради това цялата стая изглежда грозна. Обаче, ако си толкова сантиментален към такива неща, винаги мога да ги преместя на горния етаж, където никой, който ни дойде на гости, няма да ги вижда. Ще купя нови мебели.

— И по този начин ще похарчиш още повече пари и ще превърнеш дома ми в бардак. С какво мислиш да замениш възглавниците? С яркочервено кадифе със златни пискюли? Мислиш ли също така да поръчаш и няколко много големи огледала? Може би ще покриеш масата със зелено и ще отвориш игрален дом? Ще доведеш няколко момичета да забавляват нашите гости и ще наемеш пианистка?

— Може и това да направя, ако продължаваш да ми даваш такива прекрасни идеи — подразни го тя с отвратителна усмивка.

— Надявам се, осъзнаваш, че конюшните се нуждаят от боядисване преди летния търг, а пък родилното се нуждае от поправки и оградата на южното пасбище трябва да се закове наново, а също така трябва да се уреждат и някои бизнес сделки — той натърти на думата „бизнес“.

— Имам всичко това предвид — увери го тя. — Фермата няма да бъде изоставена, Грант. Тъй като тази година очакваме по-добра реколта, цената на зърното и на сламата ще бъде по-ниска. Ако това стане, като прибавим и по-високите такси, които вземаме напоследък, и ако сумата не се компенсира, тогава ще използвам личните си фондове за осъществяване на проектите по подновяването.

— И въпреки това идеята ти не ми харесва — възрази той. — Ти направо ще развалиш всичко. „Мисти Вали“ винаги се е ценяла високо от хората, откакто прадядо ми е купил земя тук и е построил тази къща. Внезапно се появяваш ти и нямаш търпение да унищожиш тази чудесна работа. Направо ми прилошава, като си помисля на какво ще прилича това място, след като го подновиш!

— Ако обичаш, излей мъката си на някой друг — каза тя уморено и въздъхна. — Омръзна ми да слушам само да се оплакваш.